Решение по дело №2083/2021 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 589 |
| Дата: | 6 декември 2021 г. |
| Съдия: | Борислава Илиева Якимова |
| Дело: | 20214430202083 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 12 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
задължително лечение в специализирано лечебно заведение на лицето ИВ.
ХР. Г., ЕГН ********** от гр.***.
Освидетелстваното лице заявява, че не разбира за какво става въпрос,
не желае да се лекува и посоченият срок на лечение за нея се явява твърде
дълъг.
Служебният защитник – адв. С., счита, че искането на прокуратурата
следва да се уважи, т.к. от изготвеното заключение по назначената СПЕ става
ясно,че спрямо подзащитната й следва да бъде проведено задължително
лечение и, че са налице предпоставките на чл. 155 от Закона за здравето.
Представителят на Районна прокуратура –*** в съдебно заседание
поддържа искането и счита, че са налице законовите основания за
настаняване на задължително лице предложеното за освидетелстване лице -
И.Г., поради което и заключението на вещото лице не се оспорва.
Предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Производството е по чл.158 и следващите от Закона за здравето /ЗЗ/.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза ИВ. ХР.
Г. боледува от Параноидна шизофрения. Вещото лице в своето заключение
излага подробности относно естеството на заболяването, а именно, че
Параноидната шизофрения е разстройство, което се характеризира с
качествена промяна на психичната дейност, с нарушение единството на
психичните процеси и несъответствието им на обкръжаващата среда, с
неадекватност на поведението на болната. Наблюдават се разстройства на
мисловния процес, емоционални и волеви разстройства, които определят
поведението на осв.Г.. Излага, че са налице симптоми, които са пряко
доказателство за обостряне на състоянието на лицето. Същата е некритична
към заболяването си, липсва съзнание за болест и опитите за бъде лекувана
доброволно, вещото лице сочи, че в адекватни дози се оказват безуспешни.
Има регистрирани 2 хоспитализации в **** - ***. Същата не се води на ДН
към ****.
Вещото лице сочи, че И.Г. е опасна за себе си, близките си и
обществото, поради факта, че реагира с агресивно и неадеквтно поведение на
всички външни опити за лечение. От друга страна самоизолацията,
преустаноняване на храненето и приемането на вода са фактори,
застрашаващи живота й. Не може да дава информирано съгласие за лечението
си, поради некритичността си.
Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема като
компетентно и добросъвестно дадено.
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат
1
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. Следователно, първата
предпоставка за прилагане на чл.155 от ЗЗ е лицето да страда от заболяване
по чл.146 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗ.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза се установява
по категоричен начин, че е Уместно осв. И.Г. да проведе лечение за срок от
ТРИ месеца при стационарен режим, като експерта-психиатър предлага
лечението й да се извърши в Държавна психиатрична болница -Ловеч,
поради необходимостта от продължително лечение в затворен тип лечебно
заведение. Налице е психично заболяване – страда от параноидна
шизофрения – психоза по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и е лице, нуждаещо
се от специални грижи. Видно от заключението на експертизата, поради
заболяването си лицето може да извърши престъпление, което представлява
опасност за близките, околните и застрашава сериозно здравето на лицето.
При тези данни, съдът приема, че лицето страда от психично разстройство по
чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и застрашава собственото си здраве и представлява
опасност на близките и обществото.
Налице са двете кумулативни предпоставки на чл.155 от Закона за
здравето и лицето следва да бъде настанено на задължително лечение.
Имайки предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
съгласно чл.162, ал.2 от Закона за здравето, съдът приема, че задължителното
лечение следва да продължи за срок от ТРИ месеца в ДПБ-Ловеч с форма на
лечение - стационарна.
От заключението на съдебно психиатрична експертиза съдът приема, че
освидетелстваното лице не е способно да изразява информирано съгласие за
лечението. Съгласно разпоредбата на чл.162 ал.3 от Закона за здравето, когато
се приеме липса на способност на лицето, съдът назначава лице от кръга на
близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението.
При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава
представител на общинската служба по здравеопазване или определено от
кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението на освидетелствания.
С оглед състоянието на лицето, съдът приема, че обжалването на
настоящото решение не следва да спира неговото изпълнение.
2