РЕШЕНИЕ
№ 5078
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110162012 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от А. Д. Т. срещу „ЗК Лев Инс“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди от ПТП, настъпило на
10.03.2021г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № .......... – К. – А.
Р. М., който при управление на автомобила по бул. „Цар Освободител“ с посока от
бул. „Васил Левски“ към ул. „Г.С.Раковски“, се ударил в стълбите на сградата на
Народното събрание, тъй като се движел с несъобразена с пътните условия скорост.
Твърди, че като пътник на предна дясна седалка е претърпяла травматични
увреждания, въпреки поставения предпазен колан, изразяващи се в навяхване и
разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия и хематом на горната устна,
разкъсно-контузна рана на венеца на горна челюст, счупване на зъби, избиване на зъби
на нивото на венеца. Пояснява, че за лечение са били проведени множество прегледи и
направени разходи, като претендира ответникът да й заплати сумата от 1035.50 лева, от
които 1000.00 лева заплатени от нея на 21.04.2021г. средства за дентална услуга и
35.50 лева – закупени на 08.06.2021г. стоки за устна хигиена. Поддържа, че тези
разходи са дължими от „ЗК Лев Инс“ АД като застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС, валиден
към датата на събитието. Уточнява, че е отправила искане до ответника за
1
обезщетяване на причинените й вреди, но по образуваната при него щета отговор не е
постъпил. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на застрахователя да й
заплати сумата от 1035.50 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупени медикаменти и ползвани дентални услуги, ведно
със законната лихва от 24.10.2021г. до окончателното плащане. Представя
доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за
увреждащото МПС по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на произшествието, по силата на който носи
отговорност за вредите, причинени на трети лица от виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил. Оспорва механизма на ПТП, вината
на водача на застрахованото при него МПС, причинените вреди на ищцата и пряката
им причинно-следствена връзка с произшествието. Твърди, че автомобилът е бил
управляван от самата пострадала, както и че същата въобще не е получила каквито и да
било травматични увреждания при твърдяното ПТП. Заявява евентуално, че същата е
съпричинила вредоносния резултат, като се е съгласила да бъде превозвана от водач,
който е употребил наркотици. В тази връзка пояснява твърденията си, че при
настъпилото събитие увредена е била само ищцата, но не и вписания в протокола за
ПТП водач – К. – А. Р. М., което е нелогично от житейска гледна точка, поради което
смята, че водач е самата А. Д. Т.. Твърди също, че К. – А. Р. М. е отказал проверка за
алкохол и употреба на наркотици, което дава основание да се смята, че е употребил
такива преди произшествието. Поддържа възражение, че соченият водач умишлено е
самокатастрофирал, евентуално, че произшествието се дължи на техническа
неизправност на автомобила. Оспорва ищцата да е пътувала с поставен обезопасителен
колан, като твърди, че ако такъв е бил използван уврежданията щяха да са в по-лека
степеН. Твърди, че разходите, чието репариране се търси с иска, не са в причинна
връзка с инцидента. Оспорва иска и по размер. Прави доказателствени искания, както
и искане за привличане на водача К. – А. Р. М. като трето лице помагач на страната на
ответника, което искане се обосновава с твърдение за евентуално реализиране на
регреснато му отговорност, ако претенцията на ищеца бъде уважена. Обратен иск
срещу това лице не е заявеН. Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че за обезщетяване на
имуществени вреди на същото лице от същото произшествие е било образувано гр.д.№
59584/2021г. по описа на СРС, 177 състав, поради което прави искане за служебно
присъединяване на настоящото производство към по-рано образуваното, евентуално за
спиране на делото до приключване с краен съдебен акт на делото пред 177 състав.
С определението си по чл.140 ГПК съдът се е произнесъл по направеното с
отговора на исковата молба искане за спиране на делото. Посочено е, че при служебно
2
извършена справка е установено, че образуваното пред 177 състав дело е за вреди от
същото произшествие, като същото е с проведено първо съдебно заседание, но носител
на вземането е цесионер, т.е. между делата няма субективен идентитет. Служебното
съединяване на дела, които имат връзка помежду си, се извършва от съдията-
докладчик, при когото е образувано по-рано образуваното производство, поради което
настоящият съдебен състав не може да го изпрати за присъединяване, още повече, че
делото пред 177 състав е в по-напреднал етап на развитие, което прави
присъединяването нецелесъобразно. Същевременно, съдът е заключил, че не са налице
предпоставките за спиране на настоящото дело, тъй като спорът пред 177 състав не се
явява преюдициалеН.
В проведеното последно о.с.з. по делото ищецът не се явява и не се
представлява. От процесуалният му представител е постъпила молба, в която се моли
предявените искове да бъдат уважени. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, търсени от насрещната страна.
Представителят на ответника в ход по същество моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Сочи, че по делото не е установено ищецът да е имал предишни
заболявания, които да са допринесли за получените увреждания, които твърди да има.
В срок представя писмени бележки по спора. В тях излага довод, че не се дължи
обезщетение за разходите за устна хигиена, тъй като са обичайни разходи, както и не
дължи плащане на заплатена услуга от 1000.00 лева, тъй като не е посочено
основанието за нея. Сочи, че няма доказателства за механизма на ПТП. Заявява, че
ищцата сама е декларирала, че не е пострадала от инцидента, а също че загубата на зъб
може да се дължи на локално заболяване на парадонта. Оспорва да са получени
твърдените увреждания, позовавайки се на експертното заключение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия
автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и
осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно
деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. В тежест на ответника е било да
обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция
до застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образуваната преписка в
тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ.
произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена /л. 54-
3
59/, поради което исковата претенция се явява допустима.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Спорни по делото са всички обстоятелства за ангажиране отговорността на
ответника, с изключение на обстоятелството – обявено за безспорно с доклада и
изводимо от доказателствата по делото, че за л.а. „Ауди А6“ с рег. № ........ е
съществувал валиден към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника.
За изясняване на механизма на ПТП по делото са приети протокол за ПТП и
заключение по САТЕ. Видно от представения протокол за ПТП №
1818117/10.03.2021г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП при СДВР, на
посочената дата е настъпило транспортно произшествие в гр. София, по бул. „Цар
Освободител“, при което л.а. „Ауди А6“ с рег. № ......., се движил от бул. „Васил
Левски“ към ул. „6ти септември“ и в района на Народното събрание поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътното платно реализирал ПТП в стълбите
на Народното събрание. Протоколът е изготвен след посещение на
местопроизшествието и е подписан от съставителя. Същият носи подпис и на водача на
л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... - К. – А. Р. М.. От протокола /и другите доказателства на
л. 10, 14/ се установява още, че при изследване с дрегер за наличие на алкохол в
кръвта, пробата на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ........ е била отрицателна.
За изясняване на механизма на произшествието е допуснат до разпит като
свидетел водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ........ - К. – А. Р. М.. Лицето обаче не е
намерено, за да даде показания и затова е заличено от списъка за призоваване.
Допусната, изслушана и приета е съдебно-автотехническа експертиза – основно
и повторно заключение, вещите лица по която обосновано и в пълнота са дало отговор
на поставените въпроси, поради което и при липсата на противоречие между двете
заключение и липсата на оспорване, то те се ползва с доверие от съда. От същите се
установява следния механизъм на ПТП: на 10.03.2021г. около 03:00 часа л.а. „Ауди
А6“ с рег. № ........ АМ, управляван от К.-А. Р. М. се движил в гр. София по бул. „Цар
Освободител“ с посока от бул. „Васил Левски“ към ул. „6-ти септември“. На предната
дясна седалка с него пътувала А. Д. Т.. В района на площад „Народно събрание“,
поради управление от водача със скорост, несъобразена с пътната обстановка и
вероятно от въздействие на водача върху органите за управление, автомобилът загубил
устойчивост, отклонил се в дясно и с предна част ударил стълбите на сградата на
Народното събрание. Вещото лице е посочило, че няма данни за скоростта на движение
на автомобила, но с оглед характера на уврежданията по него е посочило, че скоростта
му е била от порядъка на 40км/ч. Като причина за настъпване на инцидента е изтъкната
– от субективен характер – действия на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ........ с
органите на управление. Посочено е, че водачът е имал техническа възможност да
4
управлява със скорост, при която да упражнява непрекъснат контрол на траекторията
на движение на автомобила. Следствие на удара за автомобила са настъпили увреди,
както и за пътника в него, като тялото му е политнало напред. Посочено е, че при удара
са задействани предните въздушни възглавници, в който случай може да са получени
описаните от ищеца увреждания /избиване на няколко зъба/. Отговорено е, че без
правилно поставен предпазен колан, тялото на пътника би достигнало с главата до
челното стъкло, както и че предпазният колан не задържа главата и крайниците, а при
правилното му поставяне и голямо отрицателно ускорение на автомобила се задейства
блокировката на предпазния колан и тялото е възможно да се измества напред от
порядъка на 5-7 см.
Установява се /л. 9-14, л. 103/, че на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ........ - К. –
А. Р. М. е съставен АУАН за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2, чл. 100, ал.
1, т. 1 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, въз основа на което му е издадено наказателно
постановление.
С оглед възраженията на ответника, спор за механизма на ПТП-то е поставен по
делото. От доказателствата обаче се установява, че причина за настъпване на
инцидента е субективното поведение на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... - К. –
А. Р. М., а именно управление със скорост, несъобразена с пътната обстановка и
въздействие на водача върху органите за управление на автомобила. С това си
поведение водачът е нарушил правилата за движение по пътя, в частност чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за което му нарушение е бил съставен АУАН, а въз основа на него е било
издадено наказателно постановление № ........./18.03.2021г., влязло в сила на
28.05.2021г. /л. 103/. С оглед експертното заключение и противно на твърденията на
ответника, като причина за настъпване на инцидента не може да се приеме техническа
неизправност на автомобила, за което обстоятелство данни по делото няма /така е
отразено и в двете заключения/. Реализирането на административно-наказателната
отговорност на виновния водач е самостоятелно производство, което не засяга
реализирането на гражданска отговорност, освен в случаите, когато е установено с
влязло в сила решение, че нарушение на правилата за движение по пътищата липсва.
Случая обаче не е такъв. Наказателното постановление е влязло в сила, а виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А6“ се доказва от материалите по
делото. Остават несподелени възраженията на ответника, че водача на л.а. „Ауди А6“ е
била ищцата. Данни, че това лице е управлявало автомобила не се съдържат по делото.
Напротив, мястото на инцидента е посетено от полицейски служители, които на място
са съставили протокол, в който са отразили кой е водача на л.а. – това е К.-А. Р. М.,
както и е съставен АУАН на това лице, който се е подписал, че му е връчен и то без
възражения. Освен това, приложените по делото документи /л. 8, 12/ свидетелстват, че
А. Д. Т. е участвала в ПТП като пътник в л.а. „Ауди А6“ с рег. № .........., а не като
водач на този автомобил.
5
Спорен е размера на вредата с оглед направеното от ответника възражение за
съпричиняване - че ищцата с поведението си е допринесла за настъпването на вредата,
возейки се при водач, който е употребил наркотично вещество, и при непоставен
предпазен колаН.
По делото като доказателства са приети множество медицински документи /фиш
за спешна медицинска помощ л.22; амбулаторна книга на неврохирургия – Пирогов л.
26; лист за преглед на пациент л. 23; амбулаторен лист; епикриза и СМУ от дентална
клиника/, от които се установява, че след инцидента пострадалата е била прегледана в
ЦСМП, където е поставена работна диагноза „Контузно капитис регио фронталис.
Екстракцио дентис /контузия в челюстната област на главата. Екстракция /изваждане/
на зъб“, след което е била на преглед в спешен кабинет по неврохирургия, където като
диагноза е поставена „открита рана на други области на главата, загуба на зъби“.
За изясняване на спорния въпрос относно вида, размера и причината за вредите
по делото служат още заключенията по съдебно-автотехническа експертиза и
заключението по съдебно-медицинската дентална експертиза. От съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че следствие на удара са задействани
предните въздушни възглавници, а тялото на пътника е политнало напред, в който
случай може да са получени описаните от ищеца увреждания /избиване на няколко
зъба/. Същия извод е даден и в заключението по съдебно-медицинската експертиза – че
с оглед локацията, вида и характеристиката, получените травматични увреждания в
областта на устата и зъбите се дължат на удар върху предмет с широка повърхност,
каквато е въздушната възглавница на лек автомобил. В заключението са описани и
самите травматични увреждания – мекотъканни увреждания и травматично избиване
на първи и втори горни зъби в ляво, травматично счупване на коронки на първи долен
зъб в ляво и на втори долен зъб в ляво, минимално частично счупване на режещия ръб
на първи долен зъб в дясно и на трети долен зъб в ляво. Посочено е, че направените
разходи са във връзка с денталното лечение на травматичните увреждания на долните
зъби в ляво на първи етап – травматично счупване на зъбните коронки на първи долен
зъб в ляво и на втори долен зъб в ляво, получени следствие на ПТП-то. Отговорено е,
че уврежданията са от травматичен характер и преди инцидента не са налице
медицински и рентгенологични данни за наличие на пародонтит, кариес, заболявания
на венците и други заболявания на зъбите и устната кухина. Направен е извод, че
проведеното лечение е адекватно и единствено приложимо в случая. В с.з. вещото лице
е уточнило, че няма компетентност да даде заключение за разходите по проведеното
лечение и плащанията по него, както и е потвърдило заключението си, че анатомичната
конфигурация на зъбните коронки нямат патологични заболявания, нито кариеси, има
само една пломба. Посочило е, че наркотична зависимост по принцип може да влоши
състоянието на зъбите, но при дългогодишен и запуснат случай на устна хигиена.
Заключението на СМЕ се ползва с доверие от съда. Вещото лице е дало обоснован
6
отговор на поставените въпроси след запознаване с материалите по делото,
включително на оптичния носител, а дадените от него отговори кореспондират с
останалата медицинска документация.
Досежно размера на разходите, които са направени за лечение на травматичните
увреждания, по делото са представени касов бон за сумата от 35.50 лева „стоки за
устна хигиена“ и касов бон за сумата от 1000.00 лева за дентална услуга /л.55/,
плащането на която е отнесено към дентална клиника „А.“. Представена е още
финансова справка за дентално лечение от тази клиника /л.44/, от която се установява,
че общият размер на разходите за лечение възлиза на 2585.00 лева, от които платени са
100.00 лева на 11.03.2021г., 400.00 лева на 20.04.2021г. и 1000.00 лева на 21.04.2021г.
/последното плащане съвпада с датата на фискалния касов бон /л. 55/. Уточнено е от
ищеца /молба на л. 88/, че закупените стоки за устна хигиена са гел за уста R.Elugel и
вода за уста R.Gengigel.
Анализа на доказателствата дава основание на съда да приеме, че в резултат на
удара ищцата е получила увреждания в областта на устата и зъбите, изразяващи се
мекотъканни увреждания и травматично избиване на първи и втори горни зъби в ляво,
травматично счупване на коронки на първи долен зъб в ляво и на втори долен зъб в
ляво, минимално частично счупване на режещия ръб на първи долен зъб в дясно и на
трети долен зъб в ляво. Уврежданията се намират в причинна връзка с ПТП-то, като
съдът не споделя възражението, че те произхождат от предходни заболявания на
ищцата. Категорично е становището на експертите, че уврежданията са травматични,
т.е. сами по себе си се дължат на съприкосновение с друг предмет. В допълнение,
въпросът дали уврежданията биха могли да се дължат на заболявания е изследван в
СМЕ, където вещото лице обосновано е дало становище, че други заболявания не е
констатирал, а заключението си е потвърдено в съдебно заседание. Други
доказателства, даващи основание на съда да приеме противното, както твърди
ответника, не се съдържат по делото.
Представените разходни документи и заключението по СМЕ позволяват да се
заключи, че направените разходи в размер на 1000.00 са във връзка с денталното
лечение на травматичните увреждания на долните зъби в ляво на първи етап –
травматично счупване на зъбните коронки на първи долен зъб в ляво и на втори долен
зъб в ляво, получени следствие на ПТП-то. Наличният по делото фискален касов бон от
21.04.2021г. за сумата от 1000.00 лева кореспондира с представената финансова
справка за дентално лечение от клиника „А.“, както досежно сумата, така и досежно
получателя и декларираното от последния във финансовата справка. Освен това,
заплащането на сумата от 1000.00 лева за предоставена дентална услуга е уточнено
също с молба на ищеца /л. 88/, където описанието съответства на плана за лечение
/л.100-106. В същия план е указано използването на закупените от ищцата стоки за
7
устна хигиена, поради което съдът признава като разход, отнесен за лечението, и този
за закупуването на гел за уста R.Elugel и вода за уста R.Gengigel на обща стойност от
35.00 лева.
При така установените факти, съдът обосновава извод за основателност на
исковата претенция в заявения размер от 1035.00 лева, като не споделя направеното от
ответника възражение за съпричиняване, респ. за намаляване на обезщетението. По
делото не се доказа от ответника, чиято е тежестта /така в определение 18.02.2022г/, че
водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... е управлявал автомобила след употреба на
наркотично вещество. Наистина, водачът е наказан по административен ред, но не
защото е управлявал след употреба на наркотично вещество, а защото е отказал да
бъде тества за това обстоятелство. Тестван е само за употреба на алкохол, резултатът
от което тестване е отрицателеН. За неоснователно се приема и обосноваването на
възражението за съпричиняване с довода, че ищцата е пътувала без поставен
обезопасителен колаН. Доказателства дали ищцата е била с поставен обезопасителен
колан не са налични по делото. Дадените от експертите заключения почиват на общи
положения. От една страна, от заключенията по САТЕ се установява, че без правилно
поставен предпазен колан, тялото на пътника би достигнало с главата до челното
стъкло, както и че предпазният колан не задържа главата и крайниците, а при
правилното му поставяне и голямо отрицателно ускорение на автомобила се задейства
блокировката на предпазния колан и тялото е възможно да се измества напред от
порядъка на 5-7 см, т.е. при поставен безопасен колан пътниците и водача получават
по-малко увреждания. В същия смисъл е и заключението по СМЕ /стр. 10 от него на л.
153, 144-154/, където вещото лице е посочило, че при правилно поставен
обезопасителен колан не биха настъпили тежки травматични увреждания. Вещите лица
обаче не са дали конкретен отговор дали увреждането щеше да настъпи в този му вид
при поставен обезопасителен колаН. Вероятно това се дължи на формулировката на
поставените от страните въпроси. При все това, данни дали ищцата е пътувала с
поставен предпазен колан, не са налични и извод за противното би почивал на
предположения.
Основателността на главния иск, обуславя присъждането върху претендираната
главница на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.10.2021г., до окончателното плащане.
Възражението на ответната страна, касаещо изключение от покритието на
застраховката, обосновано с нормата на чл. 494, т. 1 КЗ, е неоснователно поради
невъзможността текста да се приложи към случая. Разпоредбата повелява, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на
моторното превозно средство. Съобразно нормата на § 6, т. 25 от ДРЗДвП като "водач "
8
се определя лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана
група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. С оглед очертания в исковата молба и приет за случил се
механизъм на ПТП към момента на неговото осъществяване пострадалият в ПТП –
ищец по делото, не е притежавал качеството "водач на МПС".
В допълнение, при изграждане на фактическите си изводи съдът не се позовава
на приетите като доказателство по делото сведения и протоколи за разпит на
свидетели, тъй като тези документи представляват свидетелски показания в писмен
вид, което е недопустимо. Показанията следва да се дадат лично и непосредствено пред
съда. По същата причина, не се ползват и приложените от страните експертни
заключения, изготвени по друго гражданско дело, висящо между страните.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Разходите му
по водене на делото възлизат на 450.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса,
400.00 лева депозит за вещи лица, поради което подлежат на присъждане.
В разноските не следва да се включва платената от ищеца сума в размер на 50.00
лева – депозит за свидетел, тъй като разходът не е ползван по предназначение и
подлежи на възстановяване от съда.
Поискано е своевременно и присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. За
установяването на реда, по който правната помощ е оказана по делото е наличен
договор с изрично посочване на хипотезата /л. 133/. Определено съгласно текста на чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възнаграждението, дължимо на адв. В. В. О. възлиза на 484.20
лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ......., да
заплати на А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Л.“, бл....., вх.В, ет.4,
ап......, сумата 1035.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, изпиляване и поставяне на временни
зъби на стойност 1000.00 лева, както и разходи за закупуването на гел за уста R.Elugel
и вода за уста R.Gengigel на стойност 35.00 лева, следствие на получени травматични
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2021г. в гр. София по вина на
9
водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... – К. – А. Р. М., застраховано по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валиден към датата
на произшествието, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ......., да
заплати на А. Д. Т., ЕГН **********, сумата 450.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ........ да
заплати на адв. В. В. О., САК, ЕГН **********, БУЛСТАТ **********, сумата 484.20
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство на ищеца А. Д. Т. по настоящото дело.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова
сметка на ищеца: ............
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на А. Д. Т., ЕГН **********, внесения депозит за
разпит на свидетел в размер на 50.00 лева по посочената по-горе банкова сметка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10