Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16952 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от И.С.И. и В.И.С. против ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София субективно и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./:
-за първия ищец сумата от 150 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и за сумата
191.75лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до изплащането;
-за втория ищец сумата 35 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, и за сумата
199.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва от 15.12.2014г. до изплащането;
Твърденията в исковата молба са
за настъпило на 15.12.2014г. в района на с.Горно Александрово пътно-транспортно
произшествието между т.а.Скания с ДК № *******с ремарке с ДК № *******,
управлявано от И.С. Т., и л.а.Хонда Сивик с ДК № *******управлявано от И.С.И.,
в който В.С. била пътник. Твърди се водачът на товарния автомобил да се е
движил с несъобразена скорост, загубил контрол и странична устойчивост, поради
което ремаркето поднесло, навлязло в насрещната лента за движение и ударило
движещият се по нея лек автомобил.
От произшествието ищецът И.И.
получил следните травматични увреждания-фрактура на лява подбедрица, фрактура
на лява глезенна става, фрактура на дясна лъчева кост и фрактура на лява
мищница. Постъпил за лечение в болница в гр.Сливен, където извършена операция
на лявата подбедрица и обездвижване на
дясната ръка. В периода 28.01.2015г.-02.11.2015г. били извършени многократни
прегледи от ортопед поради липса на подобрения в увредената лява подбедрица с
констатации за невъзможност, впоследствие затруднение в придвижването, силни
ограничения в левия крак с оток и болезненост при стъпване, както и липса на
подобрение в увредената дясна ръка с констатации за ограничени движения,
отслабен захват и нестабилност, което наложило ползването на отпуск поради
временна нетрудоспособност. Провел рехабилитация в гр.К. през м.06.2015г. за
период от 7 дни, след което продължил същата в домашни условия. За периода
08.07.2015г.-02.11.2015г. пет пъти се явявал пред ТЕЛК, при което били издадени
експертни решения за продължаване на болничния от ЛКК. Твърди от получените
вследствие произшествието травматични увреждания да е претърпял болки и
страдания, не само във физическо, но и в емоционално отношение. Бил в обективна
невъзможност и затруднение за продължителен период от време да се придвижва
поради увредата в левия крак и да си служи с дясната ръка, поради което ползвал
чужда помощ при обслужването и осъществяване дейностите в ежедневието.Твърди
понастоящем де не се е възстановил, тъй като травмата в левия крак не може да
зарастне, не образува достатъчно калус и изпитва болки, с оглед на което и
редица неудобства в ежедневието. Твърди тези болки и страдания да съставляват
за него неимуществени вреди, които оценява на сумата 150 000лв. Твърдо
също, че във връзка с лечението направил разходи в размер на 191.75лв. за
закупуване на лекарства и плащане на медицински услуги, които съставляват за
него имуществена вреда.
От произшествието ищцата В.С. получила
контузия на подбедрицата, контузия на гърдите и посттравматичен хематом, поради
които претърпяла болки и страдания за дълъг период от време. Изпитвала болки в
увредените области с необходимостта да държи крайника в елевирано положение,
което затруднявало възможността за придвижване. Изживяла тежко ПТП, имала
нарушения в съня, изпитва
напрегнатост, не е в състояние да се натоварва физически и психически, развила
чувство на страх при пътуване в автомобил. Твърди тези болки и страдания да
съставляват неимуществени вреди, които оценява на сумата 35000лв. Твърди също,
че заплатила сумата 199.20лв. за репатриране на собствения й лек автомобил,
което съставлява имуществена вреда.
Ищците претендират заплащането на
законна лихва от деня на увреждането до изплащането върху обезщетенията, както
и разноските по делото.
Първоначално исковата молба е
била насочена против ЗАД „А.“ гр.София, но с молба от 01.12.2016г. ищците са
заявили оттегляне на исковете спрямо това дружество и насочването им против ЗАД
„ОЗК-З.“ гр.София.
С определение от 13.02.2017г. на
основание чл.228, ал.3 ГПК съдът е конституирал по делото като ответник ЗАД
„ОЗК-З.“ гр.София, а с определение от съдебно заседание на 09.05.2017г.
прекратил производството по отношение първоначалния ответник на основание
чл.232 ГПК поради оттегляне исковете спрямо него.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София
оспорва исковете с възражения за недоказаност механизма на ПТП, както и
изключителна вина за настъпването му да има водача на товарния автомобил. Оспорва
ищците да са претърпели заявените с исковата молба имуществени и неимуществени
вреди и навежда доводи за прекомерност на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди. Противопоставя възражение за съпричиняване от първия ищец
с твърдението като водач на лекия автомобил да е имал възможност да осъществи
„спасителна маневра“ и по този начин нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.5, ал.1,
т.1 ЗДв.П. Противопоставя и възражение
за съпричиняване от двамата ищци с твърдение да са били без поставени
обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Оспорва да дължи законна
лихва върху обезщетение за имуществени вреди с довода, разходите са направени
след настъпване на ПТП, поради което счита, че към този момент не е налице
забава.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което
застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на З.
при задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” е
отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на МПС. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав
на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
От данните по делото се
установява, че в процесното ПТП е участвал т.а.Скания с ДК № *******/влекач/ с
прикачено към него ремарке с ДК № *******, които по време на движение са били в
композиция. Не е спорно за влекача да е сключена и действаща към деня на
събитието застраховка „Гражданска отговорност“, страна по която е ответникът
ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София, а за ремаркето сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“, страна по която е ЗАД „А.“ гр.София. Съгласно
действалия към деня на ПТП чл.18, ал.1 от Наредба № 49/16.10.2014г. за
задължителното З. по чл.249, т.1 и т.2 КЗ /отм./ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и
е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/
или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на влекача. В случая
това е застрахователят на влекача ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София.
На
15.12.2014г. в района на с.Горно Александрово т.а.Скания с прикаченото ремарке,
управляван от И.С. Т., реализирал катастрофа с л.а.Хонда Сивик с ДК № *****ВК,
управляван от първия ищец И.С.И., в който ищцата В.С. била пътник. С влязло в
сила решение на 28.07.2016г. по АНД № 1123/2016г. по описа на РС-Сливен И.С. бил признат за виновен в това, че на
посочените дата и място, при управление на товарния автомобил с прикаченото
ремарке нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.15, ал.1 ЗДв.П,
по чл.16, ал.1 ЗДв.П, чл.20, ал.1 и ал.2
ЗДв.П и чл.44, ал. ЗДв.П и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на И.С.И., изразяваща се във фрактура на дясна пердмищница в областта
на гривнена става /счупване на радиална кост/, довело до трайно затруднение
движението на десен горен крайник; фрактура на лява мищница /лява мишична
кост-хумеруса/, довело да трайно затруднение движението на левия горен крайник;
полифрагментна фрактура на лява подбедрица-тибия и фибула /голям и малък
пищял/, довело до трайна затруднение движението на левия долен крайник, с
освобождаването му на основание чл.78а НК от наказателна отговорност и наложено
административно наказание глоба. Предвид обвързващата сила на постановения в
наказателното производство съдебен акт съобразно чл.300 ГПК съдът приема за
установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на товарния
автомобил.
Механизмът
на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от заключението
на вещото лице по САТЕ. Мястото на ПТП е прав участък от пътя с двупосочно
движение с една лента в едно направление и две ленти за движение обратно, а
пред кръстовище в посока гр.Бургас допълнителна лента за отклонение наляво и
непрекъсната осева линия. Пътят бил мокър, на места заледен с нисък коефициент
на сцепление. Товарният автомобил с ремаркето се движил посока запад в колона с
други МПС. Пред разклона за с.Горско Александрово пътуващите отпред МПС
намалили скоростта на движение, което принудило водача на товарния автомобил да
реагира по същия начин. При задействане на спирачната система влекачът започнал
по-рано да спира от ремаркето /блокирали колелата/, при което задната част на
ремаркето започнало завъртане около теглича по посока часовниковата стрелка.
След изместване на задната част на ремаркето напред, което е с дължина около 7
м., същото заело положение напречно-косо на влекача под ъгъл около 60° и по
този начин затворило насрещното платно за движение. По същото време в
насрещното платно в противоположната посока се движил л.а.Хонда Сивик, водачът
на който не успял да предотврати удара и се ударил в задната част на ремаркето,
завъртял се около него и е изхвърлен в дясно извън пътното платно. Поради това,
че ударът бил кос по-силно е деформирана предна лява част на лекия автомобил,
където и ударът бил по-силен. Частично лекият автомобил попаднал под пода на
ремаркето и деформацията в горната част над бронята и след завъртането по
посока обратна на часовниковата стрелка са разрушени преден ляв калник, предна
лява колонка и предна лява врата, средна колонка лява и по-леко лява задна
врата. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил преди
удара е била около 50 км./ч., а на влекача с ремаркето около 60 км./ч. Опасната
зона за лекия автомобил е 58м., поради което дава заключение, че ударът за него
е бил непредотвратим, тъй като отстоял от ремаркето на 39.30м. Дава заключение,
че непосредствена причина на ПТП е движението на автовлака на мокро и заледено
пътно платно при намалено сцепление на колелата, и поради неравномерно
разпределение на спирачните сили на колелата при аварийно спиране ремаркето се
изнесло наляво със задните 2 моста, от центробежните сили застанало напречно в
насрещното пътно платно, като по този начин препятствало движението на
движещият се в противоположна посока лек автомобил.
При
така установения механизъм на ПТП съдът намира за неоснователно възражението на
ответника настъпването му да е последица и от поведението на водача на лекия
автомобил И.И.. От доказателствата е видно,
че последният се движил със съобразена и допустима по закон скорост, а
навлизането на ремаркето в собствената му лента за движение е било внезапно и
като препятствие непредвидимо, поради което обективно не е могъл да предотврати
удара. Поради това не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД в
тази част.
Към
момента на произшествието първият ищец И.И. е бил водач на л.а.Хонда Сивик, а
ищцата В.С. пътник в него на предна дясна седалка. По делото не е спорно, а и
от заключението на вещото лице по САТЕ е видно, че автомобилът е оборудван с
обезопасителни колани и въздушни възглавници. Последните при удара сработили,
което според експерта попречило на телата да се придвижат напред. Преки
доказателства дали ищците са били с поставени обезопасителни колани не са
събрани. В заключението по САТЕ вещото лице сочи, че В.С. е била без поставен
такъв, тъй като в противен случай тялото й би се изместило с не повече от 10
см., а в съдебно заседание сочи, че уврежането на дясната подбедрица е получено
при вторичния удар, при който автомобилът се завъртял и в този случай коланът
не е ефективен. По отношение първия ищец в съдебно заседания заявява, че е бил
с поставен колан, тъй като не получил увреди в главата, съответно травмите също
са били причинени от удари в купето поради завъртането на автомобила. При тези
доказателства, от една страна не се установява по безспорен начин възражението
на ответника ищците да са били без поставени предпазни колани, а от друга
страна по отношение ищцата В.С. може да се приеме, че и да е била без такъв
колан то с оглед механизма на ПТП и движението на автомобила от удара пак би
получила травматични увреждания, поради което съдът намира възражението за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД и в тази част за неоснователно.
По
исковете за неимуществени вреди.
На основание
чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка
да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
Относно
травматичните увреждания на пострадалите по делото са събрани писмени
доказателства /множество медицински документи/ и заключение на СМЕ и
допълнителна СМЕ.
По отношение ищеца И.И. е установено, че получил
травматичен шок; счупване костите на лявата подбедрица в горната им част;
счупване на дясна лъчева кост в областта на китковата става; навяхване на шийни
прешлени; контузия на лява лакътна става; рана на ляво бедро. Травматичният шок довел до разстройство на
здравето с временна опасност за живота, навяхването на шийните прешлени довело
до разстройство на здравето неопасно за живота, а счупването на дясна лъчева
кост до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни /в случая до 3 месеца/, съответно счупването на лявата подбедрица
довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни /в случая до 5 месеца/. Непосредствено след произшествието бил приет по
спешност в болнично заведение, където установен оток, деформация на горната
част на лявата подбердица и невъзможност
за движение на левия крак, оток и деформация на дясната киткова става с
болезнени движения, болки в шийните прешлени и ограничени движения. По спешност
счупената лъчева кост била наместена и обездвижена с гипсова лонгета, поставена
шийна яка и гипсова шина за две седмици на лява лакътна става. След стабилизиране
на състоянието му била извършена операция чрез открито наместване на счупените
кости на лявата подбердица, повдигане на тибиалното плато на големия пищял и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. Продължил
лечението на постелен режим, поради това че не можело да бъде вертикализиран и
раздвижен с патерици поради счупването на дясната ръка. След изписването му
било забранено да стъпва на левия крак за период от 5 месеца. Фрактурата на
лъчевата кост на дясната ръка зарастнала за около 35 дни с проведена
впоследствие рехабилитация, шийната яка свалена след 30 дни, а гипсовата
лонгета на лявата лакътна става свалена след две седмици. Лечебният период на
травмата на лявата подбердица бил значително по-дълъг от обичайния /10 месеца/
поради това, че счупването било в горната част на големия пищял и довело до
трайно нарушаване целостта и конгруентността на лявата колянна става. За
периода 28.01.2015г.-02.11.2015г. ищецът провел общо 18 контролни прегледа с
извършени множество изследвания и бил освидетелстван от ТЕЛК три пъти поради
забавеното костно зарастване, в който период бил и в болнични.Към последното
освидетелстване от ТЕЛК било констатирано, че калусът бил недостатъчен за пълно
натоварване на левия крак, поради което бил принуден да се придвижва с патерици
и в тази връзка общо лечебният и възстановителен период приключил за срок до 1 година. Вещото лице
сочи, че към деня на заключението травмите в областта на шийните прешлени,
дясната лъчева кост и лява лакътна става са окончателно зарастнали и движенията
в тях напълно възстановени. По отношение счупването в лявата подбедрица сочи,
че също е зарастнала, но отнело по-голям срок, т ъй като фрактурата била
вътреставна, довело до трайно намаление движението флексия /свиване/ на
колянната става с 30 градуса, често явяват ще оток по вътрешната страна на
ставата при преумора. Ищецът трудно кляка и изкачва стълби, към момента се
придвижва бавно с помощта на патерици. Затрудненото движение е довело до ново
падане при битова злополука през м.01.2017г. /показанията на св.Д./, когато
било установено счупване на лявата тазобедрена става, поради което претърпял
нова операция с поставена метална остеосинтеза.
Видно от
показанията на св.Д. ищецът много трудно се възстановил, това отнело около една
година, в която първоначално изцяло бил обслужван от своите близки, а по-късно
възстановяването било съпроводено със затруднения при придвижването поради
необходимостта да не натоварва левия крак. Преди произшествието със съпругата
си живели и работели в Германия, но
след това не можел да извършва предишната си работа /поставял климатици/, тъй
като движенията му били ограничени. Понастоящем ползва бастун и не може да
сгъва крака си и да кляка. Сочи, че това се отразило негативно и на психиката
му-споделял, че не е същия мъж, не може да работи и на практика бил
нетрудоспособен, трудно приемал факта, че други се грижат за него, започнал
повече да пуши.
Тези обстоятелства
сочат на безспорния извод ищецът да е претърпял неимуществени вреди в причинна
връзка с пътното произшествие. При отчитане възрастта му, вида и характера на
получените травматични увреждания, лечебният и възстановителен период с
по-голяма продължителност поради счупването на лявата подбедрица, довело до
практическа невъзможност за придвижване в първите месеци и силно затруднение в
следващите, от своя страна създало личен дискомфорт и обективно препятствало
възможността да се обслужва и извършва обичайните дейности в ежедневието, както
и негативното отражение върху психиката му несъмнено съставляват болки и
страдания, за обезщетяването на които съдът приема справедлив размер по чл.52 ЗЗД от 70 000лв., до която сума следва да се уважи предявения иск. По
делото се установи, че впоследствие през м.01.2017г. ищецът претърпял битова
злополука, при която получил ново счупване в областта на лявата подбедрица,
последващите болки и страдания във връзка която не се намират в причинна връзка
с произшествието, поради което исковата претенция за разликата до пълния
предявен размер подлежи на отхвърляне.
По отношение ищцата
В.С. е установено, че като последица от произшествието получила контузия и
разкъсно-контузна рана и хематом на дясната подбедрица; постравматичен гноен
процес на получения хематом. При първия
преглед не били установени фрактури в костите, като раната била хирургично
обработена и зашита. Първоначално хематомът около раната бил локализиран и
лекуван с компреси и превръзки, но впоследствие се възпалил и супорирал,
т.а.настъпило гнойно усложнение, което наложило лечение в болница. На
22.02.2015г. била прегледана поради хематома с поставена превръзка и назначено
антибиотично лечение, а на следващия ден установен. Тромбофлебит около травмата
на дясната подбедрица с назначено медикаментозно лечение. В съдебно заседание
вещото лице по СМЕ сочи, че тромбофлебитът има връзка с произшествието, тъй
като е последица от получения хематом /под кожата е имало излята кръв, която
останала и след това се възпалила, превърнала се в абсцес/. Общо лечебния и
възстановителен период на постравматичния гноен процес на дясната подбедрица
продължил 3 месеца, като към момента ищцата била напълно възстановена от
травмите, придвижва се самостоятелно без помощни средства и с нормална походка,
единствено с остатъчен козметичен белег от раната и сециарния хематом. В
показанията си св.Д. сочи, че произшествието се отразило негативно на
емоционалното състояние на ищцата-изживяла стрес, сънувала кошмари, развила
чувство на страх при пътуване с автомобил.
От заключението на вещото лице по изслушаната СПЕ се установява, че като
последица от ПТП ищцата преживяла остра стресова реакция, последвана от
тревожно-хиподепресивни оплаквания и нарушения на съня с кошмарни сънища и
възобновяване на спомените от инцидента. Възможно е да са причинявали
разстроство в адаптацията, но липсват обективни данни за това, отзвучали са в
рамките на около три месеца, като към момента не се наблюдават болестни симптоми
с периодично проявяващи се ситуативни тревожни състояния, предизвикващи
субективен дискомфорт и чувство за непълноценност и несправяне.
При горното съдът
обоснова извод ищцата В.С. да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от процесното ПТП. При отчитане възрастта й, характера и вида
на уврежданията, лечебния и възстановителен
период свързан основно с усложненията поради хематома в дясна подбедрица
без съпътстващи и/или следващи такива за здравето при нормално протичане на
лечението, както и негативните емоционални изживявания, съдът приема справедлив
размер на обезщетението от 15 000лв., до който размер предявения иск
следва да се уважи.
По исковете за
имуществени вреди.
Ищецът И.И.
претендира сумата 191.75лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща
направени разходи за лекарства и медицински услуги.
Като доказателства
по делото са приети фактури и фискални бонове /стр.36-44/ на обща стойност 108.76лв.
за закупени медицински консумативи и медикаменти, за които вещото лице по СМЕ
сочи, че са свързани с лечебния и възстановителен период. Предвид това съдът
приема посочената сума да съставлява имуществена вреда за ищеца И., намираща се
в причинна връзка с произшествието и подлежи на обезщетяване от ответника
съобразно чл.257, ал.1 КЗ /отм./.
Представените два
броя фактури от 09.06.2015г. /стр.38/ и от 29.07.2015г. /стр.41/ доказват
извършени разходи за преводачески услуги в общ размер на 83лв., които нямат
връзка с произшествието, поради което не съставляват подлежаща на обезщетяване
от ответника имуществена вреда.
При горното искът
на ищеца за имуществени вреди следва да се уважи за сумата 108.76лв., като за
разликата подлежи на отхвърляне.
Ищцата В.С.
претендира сумата 199.20лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща
направени разходи за репатриране на собствения й л.а.Хонда Сивик.
Като доказателство
са приети фактура № 16/30.07.2015г. и
фактура № 972/30.07.2015г. с фискални бонове към тях, видно от които
ищцата заплатила сумата 199.20лв. за репатриране с Пътна помощ на л.а.Хонда
Сивик с ДК № *****от мястото на ПТП до гр.Сливен.
На основание чл.267,
ал.1 КЗ /отм./ застрахователното покрие по застраховка „Гражданска отговорност“
обхваща и вредите, причинени на чуждо имущество. Съгласно чл.20, ал.3 от
Наредба № 49/16.10.2014г. за задължителното З. по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз / в сила от 31.10.2014г./ застрахователят изплаща и
необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в
това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности
в рамките на застрахователната сума. Нормата се отнася до отношенията свързани
с имуществени застраховки, но следва да намери приложение и при застраховките
„Гражданска отговорност“. Предвид това съдът приема заплатената от ищцата сума
199.20лв. да съставлява имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с
произшествието и в този смисъл подлежаща на обезщетяване от ответника,
обуславящо основателност на този иск в пълния предявен размер.
По искането за
законна лихва
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия.
По отношение
обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от
деня на увреждането-15.12.2014г. до изплащането.
Разходите съответно
за лечение и медицински услуги и за репатриране на автомобила са направени след
настъпване на ПТП-от първия ищец в периода м.04.2015г.-м.09.2015г., а от втория
ищец през м.07.2015г., което означава, че имуществените вреди са настъпили
тогава. След като тези вреди не са настъпили към момента на ПТП не е налице и
основание за присъждане на законна лихва върху тях от 15.12.2014г., а от
настъпването на вредата, т.е. от деня на извършване на разходите. В тази връзка
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за първия ищец следва да
се присъди от 23.09.2015г. /най-късно направения разход/, съответно за втория
ищец от 30.07.2015г. до окончателното изплащане.
По разноските
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса по
исковете.
По
делото са направили разноски от 400лв. за депозит за вещо лице или всеки по
200лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на първия ищец
разноски от 93.36лв., а на втория ищец разноски от 86.36лв. съобразно уважената
част от исковете.
Ищците
са представлявани в производството от упълномощен адвокат при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание
чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Исковете на И.И. за неимуществени и имуществени вреди са уважени
частично, поради което и в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредбата ответникът
следва да заплати на адв.П.К.-САК адвокатско възнаграждение от 2180.99лв.
/1976.80лв. за първия иск и 204.19лв. за втория иск/. Искът на втория ищец за
неимуществени вреди е уважен частично, а за имуществени в пълния предявен
размер, поради което на адв.П.К. ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение от 1172.57лв. /812.57лв. за първия иск и 360лв. за втория иск/.
Или общо ответникът следва да заплати на посочения адвокат сумата от 3353.56лв.
на основание чл.38, ал.2 ЗА. В тази сума е включен ДДС, предвид представеното
от адвоката доказателства за регистрацията му по ЗДДС и съобразно §2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е
направил разноски от 805лв. за депозити за вещи лица, издаване на съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от
исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят разноски от 434.58лв.
или всеки ищец по 217.29лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 3412.32лв., както и сумата 368.12лв.
платени от бюджетните средства възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес гр.К., Проф.*****сумата от 70 000лв. на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 15.12.2014г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а.Скания с ДК № *******с
прикачено ремарке с ДК № *******, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 15.12.2014г. до изплащането, и сумата 108.76лв. на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти и лечение, ведно със законната
лихва от 23.09.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен
размер 150 000лв.; иска за имуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
разликата до пълния предявен размер 191.75лв., както и искането за присъждане
на законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за периода от деня на
увреждането 15.12.2014г. до 23.09.2015г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.И.С., ЕГН **********, с
адрес гр.К., Проф.*****сумата от 15 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 15.12.2014г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т.а.Скания с ДК № *******с прикачено ремарке с ДК № *******,
ведно със законната лихва от деня на увреждането 15.12.2014г. до изплащането, и
сумата 199.20лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за репатриране
на л.а.Хонда Сивик с ДК № ******ВК, ведно със законната лихва от
30.07.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер 35 000лв., както
и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетение за имуществени
вреди за периода от деня на увреждането 15.12.2014г. до 30.07.2015г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *****, гр.София
да заплати на И.С.И., ЕГН **********, от гр.К., разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК от 93.36лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *****,
гр.София да заплати на В.И.С., ЕГН **********, от гр.К.,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 86.36лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *****,
гр.София да заплати на адв. П.К. с адрес ***, офис 10, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3353.56лв.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, и В.И.С.,
ЕГН **********, двамата от гр.К. да заплатят на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *****,
гр.София разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК всеки един по сумата 217.29лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК *****, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 3780.44лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: