РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 16.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 394 по описа за 2023
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба, подадена от Л. ***, срещу Решение № 724/06.11.2023г., постановено по АНД
№ 1873/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 4808156, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение
на чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата се твърди, че оспорваното
съдебно решение е незаконосъобразно поради това, че е постановено в нарушение
на процесуалния и на материалния закон.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отмени
издадения електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна и прави
искане да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на касатора.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 724/06.11.2023г.,
постановено по АНД № 1873/2023 г. по описа на РРС, въззивният съд е потвърдил
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4808156, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на
касатора в настящето производство Л. ***, за нарушение на чл. 21, ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел от фактическа страна, че ЕФ за налагане на глоба серия К
№ 4808156 е издаден от ОД на МВР – Русе за това, че на 04.05.2021 г. в 15:58 ч.
в гр. Русе, Първокласен път І-5 /Русе-В.Търново/ в района на км. 4+800 –
бензиностанция „Приста Транс“ посока на движение бул. „България“ при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място, е управляван лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА0765ТК, със собственик касатора В.,
като при въведено ограничение с пътен знак за движение в населено място от 80
км/ч е извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, като разрешената
скорост за движение била превишена с 21 км/ч, при приспаднат толеранс от 3
км/ч. Нарушението било установено със стационарно преносим уред за контрол на
скоростта Cordon –M2
с № MD1197,
на който била извършена метрологична проверка на 17.02.2021 г., видно от
представения Протокол за проверка на БИМ, поради което техническото средство с
което е установено нарушение, се явява метрологически годно.
При така изложената фактическа
обстановка съдът е приел, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП размер.
Решението е правилно.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция.
При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните
номера и комуникации тип ATCC Cordon M2, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е
от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от
събраните доказателства по делото.
Издаването на електронния фиш е една
последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз
основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат
както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша
е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово
изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на
нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. Не се изисква и посочване името и длъжността на служителя,
съставил ЕФ, тъй като законът изисква посочване само на териториалната
структура и това е резултат от специфичните особености на производството по
издаване на ЕФ, уредено в чл. 198, ал.4 от ЗДвП. Посочено е, че същият е
издаден от ОД на МВР Русе, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено ограничението на
скоростта, която действа на това място по силата на закона.
Посочена е точната измерена от
автоматизирано техническо средство TFR1-M № 655 скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 21 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По отношение
приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и
обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, следва да се посочи, че
в случая разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е
свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със
съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на
института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване
/извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/ и предвид Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015г., в производството по издаване и
обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три
години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 04.05.2021., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата
срока.
По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
В този смисъл жалбоподателят е субект
на нарушението, който следва да понесе и административнонаказателната
отговорност за нарушението.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и
наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна
норма към датата на нарушението.
Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск. Една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по
установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Като е потвърдил обжалвания пред него ЕФ, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила. По делото искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника в своевременно
представеното писмено становище.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
724/06.11.2023г., постановено по АНД № 1873/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.Л.В., ЕГН********** с адрес *** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: