Р Е Ш Е Н И Е
№…….../14.05.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА К.
при
секретаря Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията К.
търговско дело № 410 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като към
всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, Д.А.А., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, чрез пълномощника адв. А.Д., са поискали да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К.,
да им заплати сумите, както следва:
1. На Д.А.А. да заплати
сумата от 37420,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.04.2016 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица №
116000727199 за периода от 27.02.2016 г. до 28.02.2017 г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 22.04.2016
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1720,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във вноска за
закупуване на „Хумерален пирон" - консуматив за операция, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2016 г. до датата на подаване
на исковата молба – 07.04.2017 г., както и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1200,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в потребителска
такса за извършване на операцията по поставяне на „Хумералния пирон" и
болничен престой, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.05.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.04.2017 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.04.2017 г. до окончателното изплащане.
2.
На Р.А.А. да заплати сумата от 10500,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.04.2016 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица №
116000727199 за периода от 27.02.2016 г. до 28.02.2017 г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 22.04.2016
г. до окончателното изплащане.
Ищците
претендират присъждане и на направените по делото съдебно- деловодни разноски,
в това число адвокатско възнаграждение.
Ищците твърдят, че на 22.04.2016
г. около 19.25 часа в град Варна на Аспарухов мост посока центъра на гр. Варна
е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА и
л.а. „Мазда" 323 с per. № В 2539 СС.
За
настъпилото ПТП е съставен протокол с изх. № 1109/22.04.2016 г. от мл.
автоконтрольор в сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна, в който С.И.Д. ЕГН **********,***,
управляващ МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА, е
посочен като виновния водач за същото. Ищците Д.А.А. и Р.А.А. са били пътници в
л.а. „Мазда" 323 с per. № В 2539 СС, като от сблъсъка с автомобила Д.А.
получава счупване на лява раменна кост в средна трета.
Излагат,
че с влязло в законна сила на 13.12.2016 г. споразумение по НОХД 5538/2016 г.
по описа на XXVII състав на ВРС обвиняемият С.И.Д. ЕГН **********, се признава за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2016 г. в гр.
Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
Голф" с per. № В 3598 ВА, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава ограниченията за населено място" и с
това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.А., изразяваща се
в счупване на лява раменна кост в средна трета, което е обусловило затруднение
в движението на левия горен крайник за период от около 3 - 4 месеца. Престъпление по чл. 343, ал. З, б.„А"
вр.чл. 342, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК, поради което С.И.Д. приема, че следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Деянието
е извършено от С.И.Д. виновно при
форма на вината непредпазливост.
Сочи
се, че лекият автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА, управляван
от С.И.Д., е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 116000727199 от ЗАД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК *********, със срок на действие от 27.02.2016 г. до
28.02.2017 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Излага
се, че по време на движение по Аспарухов мост С.Д. навлязъл от лява в дясна
пътна лента и не пропуснал движещия се в дясна пътна лента л.а. „Мазда
323" с per. № В 2539 СС, като непосредствено след това последвал удар в
предна част на превозното средство. Д.А. и Р.А. се возили в лек автомобил
„Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА, по Аспарухов мост в дясната пътна
лента за движение в посока към центъра на гр. Варна. Тъй като автомобилът
„Мазда 323" с per. № В 2539 СС в този момент бил навлязъл в дясна пътна лента,
ударът не бил предотвратим и последвало сблъсък помежду им, а от там и сблъсък
с мантинелата, която е от дясно на лек автомобил „Фолксваген Голф" с per.
№ В 3598 ВА по посоката на движението му. В резултат от това Д.А., получил
счупване на лява раменна кост в средна трета със значително разместване на
фрагментите, а Р.А. получил контузия на главата, контузия на лявата подбедрица,
травматични отоци и кръвонасядания в описаните области, кръвонасядане по
предната лява половина на корема в долна трета. След ПТП на място пристигнали
екип на „Бърза помощ" и пострадалите били откарани до спешен център в МБАА
"Св. Анна" - гр. Варна, където им бил извършен обстоен медицински
преглед.
Посочено
е, че ищецът Д.А. в следствие на ПТП е получил следните травматични увреждания:
счупване на лява лъчева кост, което е обусловило затруднение в движението на
левия горен крайник за период от около 2,5 - 3 месеца. Поради силните болки в
лявата ръка, първите вечери се е налагало да приема допълнително
болкоуспокояващи, за да облекчат болките и да може да заспи. Поради значително
разместване на фрагментите и непоносимите болки, се е наложило да бъде
проведено оперативно лечение на лява раменна кост, като бъде поставен
„Хумерален пирон", с който да бъдат застопорени разместените фрагменти.
След операцията на лявата раменна кост е била извършена имобилизация, която
силно е ограничавала движенията му в горната част на снагата. Това му състояние
продължило повече от месец и половина. След сваляне на имобилизацията,
постепенно започнал да се възстановява и да си раздвижва ръката. По време на
лечението до него е трябвало да има постоянно някой от близките му, за да могат
да го обгрижват и обслужват, тъй като не е можел да се справя сам с
физиологичните си нужди, обличане, събличане на дрехите, къпане и т.н. Това му
състояние продължило 3 — 4 месеца, след което постепенно започнал да координира
движенията си и да движи лявата си ръка.
Излага
се, че в следствие на претърпения от него удар от лекия автомобил, изпада в
стрес и паника всеки път, когато покрай него преминава кола и когато чуе мотор
на превозно средство. Изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се
качва в автомобил. Изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили.
При всяко вдигане на по сериозна тежест с лявата ръка или при нормални движения
на тази ръка и лявото рамо изпитва мъчителна болка на тези места. При допир
върху болните места, изпитва спонтанна и силна болка. Започнало да му прилошава
в превозни средства.
Тъй
като с лявата му ръка има известни ограничения в движенията и не може да се
справя с тежки неща, което го е оставило и без работа, от известно време
изпитва чувство, че е в тежест на семейството си. Притеснен е от факта, дали
някога отново ще може да бъде пълноценен човек.
Въпреки
проведеното сериозно лечение на описаните травми, при всяко по рязко движение,
вдигане на малко по-тежки предмети и сменяне на времето (климата) усеща
сериозни болки в ръката.
По
отношение на ищеца Р.А.А. в исковата молба се излага, в следствие на ПТП е
претърпял следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия на
лявата подбедрица, травматични отоци и кръвонасядания в описаните области,
кръвонасядане по предната лява половина на корема в долна трета. След извършване
на необходимите манипулации е освободен
от болницата за домашен стационар. Поради силните болки в лявата ръка и корема
е трябвало да стои по възможност само в легнало положение при определена поза,
за да намали болките от травмите до минимум, но въпреки това му се е налагало
вечери да приема допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат болките му и да
може да заспива доколкото това е възможно. Това му състояние продължило около
месец, след което постепенно започва да се възстановява и да се движи нормално.
Въпреки, че описаните травми не са особено сериозни, при всяко по рязко сменяне
на времето усеща болки в крака и главата.
В
следствие на претърпения от него удар от лекия автомобил, изпада в стрес и
паника всеки път, когато покрай него преминава кола и когато чуе мотор на
превозно средство. Изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качва в
автомобил, тъй като изпитва страх да не се случи отново ПТП. Абсолютно отказва
да се вози като пътник в автомобил. При допир върху болните места, макар и след
година и половина, изпитва тъпи болки.
Излага
се, че докато е бил на постелъчен режим на лечение, Р.А. е изпитвал силни
угризения, че е в невъзможност да работи и не може да се грижи за семейството
си, а съпругата му и майка му е трябвало да се грижат за него и да го
обслужват. Хроничните болки в левия крак и главата му пречат да извършва
обичайните си трудови задължения и чисто човешките си задължения на мъж, който
трябва да се грижи и изхранва своето семейство.
В
исковата молба се излага, че на 06.01.2017 г. е била подадена молба до ЗД „БУЛ
ИНС" АД, съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ, като застрахователят не е
изплатил застрахователна претенция.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.,
чрез пълномощника адв. А.И., е подал
писмен отговор, в който е оспорил исковете изцяло по основание и размер.
Направено е евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалите ищци, които са пътували без поставен предпазен колан, като така са
допринесли за настъпване на телесните травми. Исковете са оспорени и по размер
като завишени с твърдението, че претенциите не съответстват на чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 372,
ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответника.
В срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговора на допълнителната
искова молба.
Третото
лице-помагач на
страната на ответника - С.И.Д.
не е изразил становище по така предявените искове.
В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на
ищците поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД не изпраща представител. По делото е представено писмено
становище от същия, чрез
процесуалния представител адв. А.И., с което по същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Представя платежен документ за сумата 2000,00 лв.
изплатено обезщетение на Д.А. като моли за отхвърляне на претенцията, тъй като
плащането покрива изцяло претърпените от този ищец неимуществени вреди.
Евентуално и в случай, че съдът уважи иска над изплатеното обезщетение, моли за
приспадане на плащането. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
по делото списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание
третото лице-помагач С.И.Д. не се явява.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със
споразумение от 13.12.2016 г. по НОХД 5538/2016 г. по описа на XXVII състав на
ВРС обвиняемият С.И.Д. ЕГН **********, се е признал за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2016 г. в гр.
Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
Голф" с per. № В 3598 ВА,
нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава ограниченията за населено място" и по непредпазливост причинил на
Д.А.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост
в средна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за период от около 3- 4 месеца, което деяние е извършено в пияно
състояние и без да има необходимата правоспособност – без свидетелство за
управление на моторно превозно средство - престъпление по чл. 343, ал. З, б.„А",
вр.чл. 342, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК, поради което С.И.Д. е приел, че следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
По силата на чл. 383,
ал. 1 от НК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. С оглед на това и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено със задължителната за гражданския съд сила
обстоятелството, че С.И.Д.
е извършил посоченото в споразумението действие като поведението му е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установено в закона
– чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължение, нарушението на което е скрепено с
наказателна санкция. При това нарушението е признато от закона за престъпление,
което също сочи на противоправност на поведението, тъй като в
наказателноправната разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на
такова действие под страх от наказание. Освен това, със задължителна сила е
установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение С.И.Д. е
причинил на Д.А. описаните в споразумението травматични увреждания. Това е
така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК, под извършване на
деянието разбират осъществяването на фактическия състав на престъплението, за
което се налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав като
квалифициращ признак е включено причиняването на вреди, констатациите на
наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителния за
гражданския съд, като тази обвързаност се разпростира и по отношение на
причинната връзка между действието и настъпилите вреди. Налице е установено
противоправно поведение от страна на С.И.Д. и причинени на трети лица вреди,
както и причинна връзка между тях. Това важи както по отношение на ищеца Д.А.,
така и по отношение на ищеца Р.А., доколкото от събраните по делото доказателства
се установява, че последният е претърпял травматични увреждания в следствие на
пътно-транспортното произшествие. Налице са три от елементите на хипотезата на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент,
а именно вината се предполага по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по
отношение на Д.А. същата е установена и
със задължителна сила. Предвид на това, действието на С.И.Д. представлява
непозволено увреждане и поради това пострадалите от същото лица могат да
ангажират отговорността му за претърпените от това увреждане вреди.
Видно
от застрахователна
полица №
116000727199, лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА е
бил със сключена задължителна застраховка за риска „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за
периода от 27.02.2016 г. до 28.02.2017 г. при ЗД „БУЛ ИНС” АД -
гр. София. Доколкото тази застраховка съгласно чл. 477, ал. 1, във вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увредените
лица могат да ангажират отговорността на ЗД „БУЛ ИНС” АД - гр. София, за
причинените им от С.И.Д.
вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Р.Б.М. – ортопед-травматолог, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, се установява, че в следствие на
пътно-транспортно произшествие Д.А. е получил счупване на лява раменна кост, обусловила
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от месец.
Било е проведено оперативно лечение, като счупената кост е съединена с метал.
Към настоящия момент костта е зарастнала, като поради обездвижването не е
възстановена мускулатурата на ляв горен крайник. Движенията в раменната става
са възстановени, но болезнени в крайните степени. Мускулатурата е хипотрофична
в областта на мишницата и предмишницата. Препоръчително е да се извърши втора
оперативна интервенция за изваждане на поставения метал в рамките на една
година след зарастването на костта, тъй като след повече от две години започва
изграждане на кост около местата, от където се подават винтовете и метала,
което прави отстраняването проблематично. От същото заключение се установя, че
при пътно-транспортно произшествие Р. А. е получил следните увреждания:
контузия на главата и контузия на лява подбедрица, като лечението е с покой и
локално приложение на компреси или гел за разнасяне на отоците и кръвонасядането
за около 10-15 дни. Травмите са обусловили заедно и поотделно временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Към момента няма деформации и
ограничаване на движенията на крайниците и снагата.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Т.К.А.,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП Р.А. в първите часове и дни след ПТП-то у получил
симптомите на Остра стресова реакция код F43.0 по MKB 10 и симптомите на Специфична фобия F40.2
по МКБ 10, останали да персистрират
в периода на възстановяване от телесните травми. Към момента на изследването
при Р.А.
персистрират откъслечни фобийни изживявания недостатъчни за поставяне на
диагнозата и Специфична фобия F40.2 по МКБ 10. От същото заключение се
установява, че в следствие на пътно-транспортното произшествие Д.А. първите
няколко дни след него, в резултат на стреса и понесените телесни травми е
получил симптомите на Остра стресова реакция F43.0
по MKB 10.
В резултат на прекараната операция и последствията от нея е развил Разстройство
в адаптацията - F43.2 по МКБ 10, отзвучало в рамките на
няколко месеца с подобряване на физическия му статус. Към момента на
изследването при Д.А.
персистрират остатъчни фобийни изживявания представени с агравация, като
липсват достатъчно критерии за поставяне на диагнозата Специфична
фобия по F40.2 по
МКБ 10.
В проведено открито
съдебно заседание в.л. д-р А. разяснява, че до известна степен Д.А. е
преодолял психическите травми. Вероятно има още на моменти фобийни изживявания,
но обичайно с времето те отзвучават. Още повече, че той няма тежки
инвалидизиращи последствия, които да активират психотравмата в бъдеще. Вещото
лице не счита, че е нужно медикаментозно или друго лечение.
От посочените по-горе
заключения е установено, че Д.А. и Р.А. са претърпели неимуществени
вреди, в следствие на реализираното на 22.04.2016 г. пътно-транспортно
произшествие, които подлежат на обезщетяване. Същите представляват и увредени
лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ. При определяне размера на
обезщетението, освен характера и интензитета на получените от двамата
травматични увреждания, следва да бъдат преценени и последиците, които тези
увреждания са създали за пострадалите лица. От показанията на разпитаната по
делото свидетелка С.Р.С. се установява, че в следствие на счупването на лява раменна
кост Д.А.
е изпитвал силни болки и не е могъл да се обслужва сам. За обслужването му е
помагала дъщеря й К.С.Р., която живее на съпружески начала с ищеца Д.А.. От
показанията на тази свидетелка и на свидетелката А.Р.М., която живее на
съпружески начала с ищеца Р.А., се установява, че първоначално Д.А. е бил с
гипсирана ръка, като в последствие едва след като са били събрани парите за
дължимите здравни осигуровки е била извършена оперативната интервенция, при
която е извършено наместването на костта и поставянето на метала и винтовете.
Около два месеца Д.А. е бил в гипс и е имал силни болки, като след извършването
на операцията болките му са намалели. Към настоящия момент същият правел опити,
но не можел да започне работа, тъй като не го приемали, защото не можел да
вдига нищо с болната ръка. Към настоящия момент Д.А. се страхувал от автомобили
и не се качвал в тях. Това обстоятелство важи и за Р.А., който ходел на работа
с автобус, защото го било страх да се качва в кола. От показанията на
свидетелката А.Р.М. се установява, че Р.А. все още се оплаква, че го боли там,
където си е ударил главата при ПТП-то.
Имайки предвид характера
и интензитета на получените от Д.А. и Р.А. увреждания, съобразявайки се с принципа на
справедливостта, с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 30000,00 лв. справедливо ще обезщети първия от тях за
претърпените от него болки и страдания, а сумата от 3000,00 лв. справедливо ще
обезщети втория от тях за претърпените от него болки и страдания.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
От събраните по делото
доказателства се установява, че Д.А. е извършил разходи в размер на 1720,00 лв. за
Хумерален пирон и 1200,00 лв. за провеждането на операция. Първият от тези
разходи се удостоверява с фактура № **********/09.05.2016 г., а втория – с
фактура № **********/12.05.2016 г. на МБАЛ „Еврохоспитал” ООД – гр. Варна. Тези
разходи в общ размер на 2920,00 лв. са в пряка причинна връзка с претърпените
от Д.А. при пътно-транспортното произшествие травматични
увреждания, поради което по естеството си представляват имуществени вреди,
които също подлежат на обезщетяване от страна на застрахователя.
С отговора на исковата
молба ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД е направил
възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат
от страна на ищците, което е основание за намаляване на определеното
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че
същите като пътници на предната и задната седалка в МСП, не са изпълнили
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не са използвали
монтираните в автомобила обезопасителни колани към момента на настъпване на ПТП. При това трябва да се има
предвид, че доказателствената тежест за установяване на това възражение, по
силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го страна, а именно ЗД
„БУЛ ИНС” АД, тъй като е насочено към ограничаване на неговата отговорност и
установяване на размера на действителните вреди.
В случая от заключението на
изслушаната по делото комплексна съдебно-автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица Й.Л.М. и Р.Б.М. се установява, че лек автомобил
„Фолксваген Голф" с per. № В 3598 ВА е бил фабрично оборудван с предпазни
триточкови инерционни колани на местата, използвани от пострадалите. Вещите
лица са категорични, че използването на предпазен колан при процесното ПТП е
щяло да ограничи или изключи настъпилите травми. От това следва, че и двамата
ищци са пътували без поставени обезопасителни колани, с което са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Отчитайки обстоятелствата по делото,
съдът намира, че съпричиняването на всеки един от двамата ищци Д.А. и Р.А.
следва да бъде определено на 1/3 от вредоносния резултат. След намаляване на
определените по-горе обезщетения с размера на съпричиняването, ЗД
„БУЛ ИНС” АД дължи на Д.А.
сумата от 20 000,00 лв. за неимуществени вреди и сумата от 1946,67 лв. за
имуществени вреди, от които 1146,67 лв. – разходи за закупуване на „Хумерален
пирон” и 800,00 лв. – разходи за потребителска такса за извършване на
операцията и болничен престой, а на Р.А. сумата от 2000,00 за неимуществени
вреди. От така определеното обезщетение за неимуществени вреди за Д.А. в размер
на 20 000 лв. следва да бъде приспадната и доброволно платената от
застрахователя сума в размер на 2000,00 лв., съгласно представеното по делото
платежно нареждане от 25.08.2017 г. /л. 136 от делото/, при което
застрахователят остава да дължи сумата от 18 000 лв. за неимуществени вреди.
С оглед на всичко
гореизложено, така предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва
да бъдат уважени до посочените размери съответно от 18 000,00 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и сумата
от 1946,67 лв. за имуществени вреди, от които 1146,67 лв. – разходи за
закупуване на „Хумерален пирон” и 800,00 лв. – разходи за потребителска такса
за извършване на операцията и болничен престой на Д.А. и за сумата от 2000,00
за неимуществени вреди на Р.А., като в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани
размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
С исковата молба Д.А. и Р.А.
претендират заплащане на лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени
вреди, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, а
именно – 22.04.2016 г. Освен това Д.А. претендира лихва за забава за
претърпените от него имуществени вреди, считано от 09.05.2016 г. върху сумата
от 1720 лв. и считано от 12.05.2016 г. върху сумата от 1200,00 лв., като това
са датите, на които са извършени съответните разходи. В тази връзка в исковата
молба се твърди, че застрахователят отговаря за лихвите за забава, считано от
датата на увреждането, като се препраща към разпоредбите на отменения КЗ. В
случая обаче както застрахователния договор, така и застрахователното събитие
са се осъществили след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила действащия към
настоящия момент КЗ. Поради тази причина приложение следва да намери именно
този кодекс. По силата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря
и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3.
Самият чл. 429 ал. 3 от КЗ, към който препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2,
т. 2 от КЗ, ограничава отговорността на застрахователя за лихви за забава като
определя за начален момент на същата по-ранната дата от тази на уведомяването
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или
от увреденото лице. Тази разпоредба се различава от разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят дължи обезщетение и за
лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. С оглед на тази разпоредба застрахователят дължи лихва за забава
на увреденото лице, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Тази негова отговорност е ограничена по отношение на самия
застрахован, което е видно от разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ
/отм./ и чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./. В тези случаи, когато обезщетението е
платено от самия застрахован, застрахователят не му възстановява заплатените от
него лихви за забава за периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на уведомяването. Същевременно, ако застрахователят е
заплатил лихви за забава за този период на увреденото лице, той разполага с
регресен иск спрямо застрахования по силата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./.
Същевременно при действието на КЗ /отм./ за увреденото лице не е предвидено
задължение да уведомява застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие или да предяви прекия си иск по чл. 226 от КЗ /отм./ срещу него. Поради
това и застрахователят не можеше да отказва плащане на застрахователното
обезщетение, включително и лихвата за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие поради това, че не е уведомен за настъпването му,
доколкото този отказ представлява санкция за неизпълнение на предвидено в
закона задължение. Както се посочи по-горе обаче, разпоредбата на чл. 429, ал.
2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 от КЗ уреждат по различен начин задължението на
застрахователя за заплащане на лихви за забава, които се дължат от самия
застрахован на третото лице. В случая тези лихви не се дължат от датата на
настъпване на застрахователното събитие, което следва и от разпоредбата на чл.
494, т. 10 от КЗ. За разлика от чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./, разпоредбата на
чл. 494, т. 10 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за лихви за
забава, дължими се от застрахования на увреденото лице като посочва, че същата
се осъществява при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Именно поради
наличието на това ограничение в разпоредбата на чл. 433 от КЗ, уреждаща
регресния иск на застрахователя спрямо застрахования, липсва правило подобно на
това на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, уреждаща възможността застрахователя да търси
от застрахования платените на увреденото лице лихви за забава за периода от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяване на
застрахователя за това. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че при
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за
увреденото лице липсваше в КЗ /отм./. В конкретния случай по делото е
представено писмо от 06.01.2017 г., с което Д.А. и Р.А. са уведомили
застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД за настъпване на застрахователното събитие,
поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от
насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищците и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосочените обезщетение
се дължи от 06.01.2017 г. до датата на окончателното плащане. От това следва,
че предявените от Д.А. и Р.А. искове за лихви за забава върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени за периода от 22.04.2016 г. до
05.01.2017 г. вкл. Също така следва да бъдат отхвърлени и предявените от Д.А.
искове за заплащане на лихва за забава върху сумата от 1720 лв. за периода от
09.05.2016 г. до 05.01.2017 г. вкл., както и върху сумата от 1200 лв. за
периода от 12.05.2016 г. до 05.01.2017 г. вкл.
По отношение на
разноските:
Ищецът Д.А.
претендира присъждане на разноски по делото в размер на 1700,00 лв. изплатено
адвокатско възнаграждение, а ищецът Р.А. – в размер на 850,00 лв.
адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК /л. 147 от делото/ и надлежни доказателства за
извършването им. От така установения размер на сторените от ищеца Д.А. разноски,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 840,59 лв. разноски по делото, а на Р.А. -сумата от 161,90 лв., съразмерно с уважената част от исковете –
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът своевременно
е направил искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
платеното на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение
поради неговата прекомерност. Във връзка с направеното възражение, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат
с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид
предмета на спора, цената на предявените искове, осъществилите се в хода на
производство процесуални действия, съдът намира, че размерът на платеното от всеки
от двамата ищци адвокатско възнаграждение съответстват на действителната правна
и фактическа сложност на делото. Ето защо възражението на ответника се
преценява като неоснователно, доколкото размерът на платения от ищците адвокатски
хонорар е в размер близък до минималния такъв, определен в разпоредбата на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът претендира
присъждане на разноски в общ размер на 4000,00 лв., от които 3600,00 лв.
адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 400,00 лв. внесен хонорар за вещи
лица, за което са представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 42 от
делото/ и надлежни доказателства за извършването им. От така установения общ
размер на сторените от ответника разноски, ищецът Д.А. следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 1804,19
лв. разноски по делото, а ищецът Р.А. следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 469,09 лв.
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете –
чл. 78, ал. 3 от ГПК, изчислени съобразно съотношението на предявената от всеки
ищец претенция към общия размер на претенциите, срещу които се е защитавал
ответника.
Доколкото ищците са били
освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС сумата от 1163,87
лв., от които 877,87 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху
размера на уважената част от исковете и 260,00 лв. разноски за вещи лица от
бюджетните суми на съда, съобразно размера на уважената част от исковете, ведно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в
сила до окончателното изплащане.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, както и
сумата от 1946,67 лв. /хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /от които сумата от
1146,67 лв. - вноска за закупуване на „Хумерален пирон" - консуматив за
операция и сумата от 800,00 лв. - потребителска такса за извършване на
операцията и болничен престой/, претърпени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2016 г., по силата на
застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № 116000727199
за периода от 27.02.2016 г. до 28.02.2017 г., заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от 06.01.2017 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 840,59 лв. /осемстотин и четиридесет лева и петдесет и девет стотинки/ разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в
частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно
от 37420,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и от 2920,00 лв. обезщетение
за имуществени вреди /от които 1720,00 лв. - вноска
за закупуване на „Хумерален пирон" - консуматив за операция и 1200,00 лв. - потребителска
такса за извършване на операцията и болничен престой/, КАКТО и в частта им за
законна лихва за забава върху сумата от 37420,00 лв. обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 22.04.2016 г. до 05.01.2017
г. вкл., върху сумата от 1720,00 лв. обезщетение за имуществени вреди за
периода от 09.05.2016
г. до 05.01.2017 г. вкл. и върху сумата от 1200,00 лв. обезщетение за имуществени
вреди за периода от 12.05.2016 г. до 05.01.2017 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Р.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2000,00 лв. /две
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 22.04.2016 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”,
сключена със застрахователна полица № 116000727199 за периода от
27.02.2016 г. до 28.02.2017 г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, а 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 161,90 лв.
/сто шестдесет и един лева и деветдесет
стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 10500,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за законната
лихва за забава за периода от датата на увреждането – 22.04.2016 г. до
05.01.2017 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата от 1804,19 лв. /хиляда осемстотин и четири
лева и деветнадесет стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата от 469,09 лв. /четиристотин шестдесет и
девет лева и девет стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати по сметка на
Варненския окръжен съд сумата от 1163,87
лв. /хиляда сто шестдесет и три лева
и осемдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса и разноски за
вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, ведно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.И.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: