Мотиви по НОХД № 445/2012 год. по описа на
ПОС
Срещу
подсъдимия Г.А.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3
предложение второ и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във
вр. с чл. 20 ал. 2 от НК затова, че в периода 03.05.2011 год. – 10.05.2011 г.
включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив – след като е бил осъждан с присъда № 133/10.04.2006г. по НОХД № 611/2006г.
по описа на ПРС, влязла в законна сила на 26.04.2006 г., за тежко умишлено
престъпление на Лишаване от свобода не по – малко от една година – на ЕДНА
ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти – три пъти – с присъда №
133/10.04.2006 г. по НОХД № 611/2006 г. по
описа на ПРС, влязла в законна сила на 26.04.2006г.; със споразумение одобрено
с протоколно определение № 98/28.07.2008 г. по НОХД 1130/2008 г., влязло в
законна сила на 28.07.2008 г. и със споразумение одобрено с протоколно
определение № 401/16.04.2010 г. по НОХД № 2361/2010 г., влязло в законна сила
на 16.04.2010 г. – на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, в съучастие като извършител - на 03.05.2011г. с неизвестен извършител - е
отнел чужди движими вещи – златен синджир 30 грама, 14 карата на стойност
1 680 лева и панел за CD плеър
„Пайнер” на стойност 20 лева, на обща стойност 1 700 лева от владението на
И.А.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, а на 10.05.2011г. – с
подсъдимия Д.А.А. е отнел чужди движими вещи – маратонки марка „Мат - стар”
на стойност 25 лева; мъжко яке с инициали „***” на стойност 30 лева; мобилен
телефон марка „Сони Ериксон” на стойност 60 лева; мъжки портфейл на стойност
15 лева; 2 бр. ключове за апартамент на
стойност 6 лева, сумата от 12 лева, лична карта, регистрационен талон на МПС,
кредитна карта, талон за преглед на МПС и застраховка „Гражданска отговорност”
– на обща стойност 168 лева от владението на Д.Д.К., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с причинена
на пострадалия средна телесна повреда – избиване на първи горен десен зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето.
Срещу
подсъдимия Д.А.А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3
предложение второ и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1
във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1
б. „А” във вр. с чл. 20 ал. 2 затова,
че на 10.05.2011 г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г.А.С.
при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК - с влязлото в законна сила на 02.03.2006 г.
протоколно определение № 50/02.03.2006 г. постановено по НОХД № 346/2006 г. по
описа на ПРС, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, е отнел чужди
движими вещи – маратонки марка „Мат - стар” на стойност 25 лева; мъжко яке с инициали „***” на
стойност 30 лева; мобилен телефон марка „Сони Ериксон” на стойност 60 лева;
мъжки портфейл на стойност 15 лева; 2
бр. ключове за апартамент на стойност 6 лева, сумата от 12 лева, лична карта,
регистрационен талон на МПС, кредитна карта, талон за преглед на МПС и
застраховка „Гражданска отговорност” – на обща стойност 168 лева от владението
на Д.Д.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила и грабежа е придружен с причинена на пострадалия средна телесна повреда –
избиване на първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявен от пострадалия от
инкриминираното деяние на 03.05.2011год. – И.А.К. солидарно срещу двамата
подсъдими граждански иск - за обезщетение на претърпени имуществени вреди, в
размер на 1 700 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, считано
от момента на увреждането до окончателно й изплащане. И.К. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес.
Представителят
на държавното обвинение е на становище, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства дават възможност да се направи категоричен извод,
отговарящ на изискванията на чл. 303 ал. 2 от НПК относно авторството на
вменените във вина на подсъдимите престъпления, както и досежно механизма на
осъществяването им. Счита, че С. и А. следва да бъдат признати за ВИНОВНИ по
повдигнатите им обвинения и да им бъдат определени наказания в близък до
средния предвиден в закона размер, които да изтърпят при първоначален „Строг”
режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Според прокурора,
приетият за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия И.К. -за
обезщетение на претърпените от него имуществени вреди, е доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен. Моли съда, да приложи разпоредбата
на чл. 59 от НК и да приспадне периода на предварителното задържане по
отношение на всеки от подсъдимите от определените им наказания Лишаване от
свобода.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител И.К. също счита, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства дават възможност на съда да признае
подсъдимия С. за ВИНОВЕН в извършването на посегателството над доверителя й,
като моли съда при определяне размера на наказанието му да се съобрази с
искането на прокурора. Счита, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск
е доказан както по основание, а така също и по размер, поради което моли, да
бъде уважен изцяло.
Подсъдимите
Г.С. и Д.А. дават обяснения по повдигнатото им обвинение. Не се признават за
виновни в извършването на конкретното престъпление, за което са привлечени към
наказателна отговорност. Подсъдимият С. категорично отрича участието си в
осъществяването на деянието на 03.05.2011 г. по отношение на пострадалия И.К.,
като възразява и относно начина на събиране на доказателствата в хода на
досъдебното производство, касаещи авторството на това деяние. Досежно деянието
на 10.05.2011г. спрямо пострадалия Д.К. и двамата подсъдими признават, че всеки
един от тях е употребил сила насочена срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия, но не с цел да отнемат негово имущество, а предвид провокативното
му и обидно поведение, което ги е мотивирало да упражнят насилие спрямо него. Искането
на подсъдимите е да бъдат признати за НЕВИННИ по повдигнатите им обвинения и да
бъдат санкционирани единствено за засягането на телесния интегритет на
пострадалия К..
Защитата
на подсъдимите застъпва тезата, че събраните по делото доказателства се явяват
недостатъчни по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК, за да обосноват обвинителната
теза. В тази насока се сочи, че единственото доказателство за авторството на
деянието осъществено на 03.05.2011 г. е резултатът от проведеното разпознаване,
в което е участвал пострадалия К.. Досежно деянието с пострадал Д.К., според защитата,
липсват достатъчно доказателства, въз
основа на които може да се приеме за категорично установено както наличието на
елементите от субективната страна – намерението за използване на сила, с цел
последващо отнемане на вещите, предмет на престъплението, а така също и от
обективната страна - наличността на тези вещи у пострадалия към инкриминирания
момент. В този контекст се прави искане подсъдимите да бъдат признати за
НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по повдигнатите им обвинения. Алтернативно се прави искане за
определяне на наказания в близък до минималния, предвиден в закона размер за
престъплението, за което всеки от подсъдимите е привлечен към наказателна отговорност.
Според защитата, именно такава санкция най – пълно би съответствала както на
степента на обществена опасност на деянието, а така също и на данните за
личността на подсъдимите.
Пловдивският окръжен
съд, с оглед становището на страните, след като обсъди приложените по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, намери за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Подсъдимият
Г.А.С. е роден на *** ***. Жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено основно образование. Не е женен. Работил е като общ
работник по трудов договор в „***” – гр. С. до и след изтърпяване на последното
си наказание Лишаване от свобода, с постановения съдебен акт по НОХД №
2361/2010г. по описа на ПРС. Осъждан е многократно за престъпления против
собствеността, както следва:
1. с присъда №
161/06.07.1998г. постановена по НОХД № 673/1997 г. по описа на ПРС, І н. с., влязла
в законна сила на 07.08.1998 г., е признат за ВИНОВЕН за извършено на
20/21.07.1997г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 предложение
първо и второ във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за което на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода;
2. с протоколно
определение № 81/19.04.2001 г. постановено по НОХД № 605/2000г. по описа на
ПРС, VІ н. с., влязло в законна сила на 19.04.2001 г. е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият С. се е
признал за ВИНОВЕН за извършени престъпления съответно
- на 08.03.2000 г. – по
чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал.
1 т. 3 и т. 4 предложение второ във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1
б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим на
изтърпяване
- на 08.03.2000 г. – по чл. 196 ал. 1 т. 2
във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 предложение второ във вр. с чл. 194 ал. 1
във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален
„СТРОГ” режим на изтърпяване
- на
08.03.2000 г. - по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т.
4 предложение второ във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с
чл.29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено
наказание ПЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим на
изтърпяване
- на 08.03.2000 г. - по чл. 196 ал. 1 т. 2
във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 предложение второ във вр. с чл. 194 ал. 1
във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл.29
ал. 1 б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е
определено наказание ПЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ”
режим на изтърпяване
- на 28.12.1999 г. – по чл. 196 ал. 1 т. 2
във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 предложение второ във вр. с чл. 194 ал. 1
във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален
„СТРОГ” режим на изтърпяване. Приспаднат е периода на предварително задържане,
съгласно изискванията на чл. 59 ал. 1 от НК;
3. с протоколно
определение № 16/23.01.2002 год. постановено по НОХД № 968/2001 год. по описа
на ПРС, VІ н. с., влязло в законна сила на 23.01.2002 год. е одобрено
споразумение за решаване на делото по силата, на което Г.С. се е признал за
ВИНОВЕН за извършено в
периода 31.01.1995 г. - 01.02.1995 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 3, т.4 предложение второ и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.
1 от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено
наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, чието изтърпяване е ОТЛОЖЕНО на
основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ;
4. с протоколно
определение № 199/29.11.2002 г. постановено по НОХД № 110/2002 г. по описа на
ПРС, V н. с., влязло в законна сила на 29.11.2002 г., е одобрено
споразумение по силата на което С. се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 23.06.1999 г. престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194 ал.
1 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на
основание чл. 58А във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ” режим,
от което е приспаднат периода на предварително задържане, според изискванията
на чл. 59 ал. 1 от НК;
Извършено
е групиране
по реда на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК на
наложените на подсъдимия Г.С. наказания с постановените по НОХД № 968/2001
г. по описа на ПРС, VІ н. с. / № 3/ и НОХД № 110/2002 г. по описа ПРС, V н. с.
/№ 4/ като е определено за изтърпяване най – тежкото от тях - ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.
5. с протоколно
определение № 158/26.06.2003 г. постановено по НОХД № 405/2003 г. по описа на
ПРС, ХV н. с., влязло в законна сила на 26.06.2003г., е одобрено
споразумение за решаване на делото по силата на което подсъдимият С. се е
признал за ВИНОВЕН за извършено на 19.08.2002 год. престъпление по чл. 346а
от НК, за което на основание чл.54 от НК му е определено наказание ЕДНА ГОДИНА
Лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ” режим;
6. с присъда №
123/27.05.2003 г. постановена по НОХД № 5/2003 г. по описа на ПРС, ІІ н. с., влязла
в законна сила на 27.06.2003 г., е признат за ВИНОВЕН за извършено на 01.02.2000 г.
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 предложение
първо във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на
основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване;
С протоколно
определение № 223/26.09.2003 год. постановено по НОХД № 5/2003 год. по описа на
ПРС, ІІ н. с. е извършено групиране на основание чл. 25 ал. 1 във
вр. с чл. 23 ал. 1 от НК
на наложените на осъдения С. наказания по НОХД № 110/ 2002 год. по описа на ПРС,
V н. с. /№ 4/, НОХД № 405/2003 год. по описа на ПРС, ХV н. с. /№ 5/ и по НОХД №
5/2003 г. по описа на ПРС, ІІ н. с. /№ 6/, като му е определено за
изтърпяване най – тежкото – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода,
чийто размер е УВЕЛИЧЕН на основание чл. 24 от НК - с ДЕСЕТ МЕСЕЦА, т. е.
общото наказание е в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода;
С протоколно определение
№ 17/27.01.2004 г. постановено по НОХД № 5/2003 г. по описа на ПРС, ІІ н. с., влязло
в законна сила на 21.04.2004 г., е приведено в изпълнение - на
основание чл. 68 ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия Г.С. наказание по НОХД № 968/2001г.
по описа на ПРС – ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода и е постановено
отделното му изтърпяване от определеното общо най – тежко по предходните три
осъждания.
7. с присъда №
133/10.04.2006г. постановена по НОХД № 611/2006 г. по описа на ПРС, V н. с., влязла
в законна сила на 26.04.2006 г., е признат за ВИНОВЕН за извършено на 04.04.2006
год. престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 195
ал. 1 т. 3 предложение първо и второ, т. 4 предложение второ във вр. с чл. 194
ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е
наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при
първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване;
8. с протоколно
определение № 98/28.07.2008 год. постановено по НОХД № 1130/2008 год. по описа
на ПРС, ХVІІ н. с., влязло в законна сила на 28.07.2008 г., е одобрено
споразумение за решаване на делото по силата на което Г.С. се е признал за
ВИНОВЕН за извършено
на 25.07.2008 год. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1
т.3 предложение първо във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и
б. „Б” от НК, за което на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, при първоначален
„СТРОГ” режим;
9. с протоколно
определение № 401/16.04.2010 г. постановено по НОХД № 2361/2010 г. по описа на
ПРС, ХVІ н. с., влязло в законна сила на 16.04.2010г. е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият С. се е признал
за ВИНОВЕН за извършено
на 14.04.2010 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.195 ал. 1
т. 4 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във вр. с
чл. 18 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58 б. „А” във вр. с чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, при
първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване, от което при условията на чл. 59 от НК е ПРИСПАДНАТ периода на предварителното му задържане.
Представената
по делото справка от Началника на Затвора – Пловдив /л. 120,
том І от дос. пр./ съдържа данни за периодите, в които подсъдимия Г.С. е
изтърпявал наложените му наказания Лишаване от свобода, а именно:
- от 08.11.2002 г. –
07.09.2003 г. – наказанието наложено му по НОХД № 968/2001г. по
описа на ПРС, в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода /№ 3 от описаните по –
горе/ - приведено в изпълнение на основание чл. 68 от НК с
протоколно определение № 17/27.01.2004 год. постановено по НОХД № 5/2003г. по
описа на ПРС, ІІ н. с., влязло в сила на 21.04.2004г.;
- от 07.09.2003 г. –
28.09.2005 г. – определеното по реда на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК с протоколно определение № 223/26.09.2003 г. общо най – тежко и увеличено по реда на чл. 24
от НК наказание по
НОХД № 110/02 г.
/№ 2 от описаните по – горе/; НОХД № 5/2003г. /№ 6 от описаните по – горе/ и НОХД № 405/2003г. /№ 5 от описаните по –
горе/ всички по описа на ПРС – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода;
- от 10.04.2006 г. –
16.11.2007 г. – наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода наложено му с постановения и влязъл в законна сила съдебен акт по НОХД № 611/2006г. по
описа на ПРС /
№ 7 от описаните по – горе/;
- от 28.07.2008 г. –
27.11.2009 г. – наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода наложено с влезлия в законна сила съдебен акт по НОХД № 1130/2008 год. по
описа на ПРС /№
8 от описаните по – горе/;
-
от
14.04.2010г. – 14.04.2011г. – наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от
свобода наложено с влезлия в законна сила съдебен акт по НОХД № 2361/2010 г. по
описа на ПРС
/№ 9 от описаните по – горе/.
Според
обвинителната теза, обуславящи по - тежката правна квалификация на вмененото
във вина на подсъдимия С. престъпление - са осъжданията му с последните 3
влезли в сила съдебни акта – по НОХД № 611/2006г.; НОХД № 1130/2008г. и
НОХД №2361/2010г. всички по описа на
ПРС.
Подсъдимият
Д.А.А. е роден на *** г. в гр. П., където живее постоянно. Той е българин,
български гражданин. Има завършено основно образование. Пенсионер по болест е и
не полага обществено полезен труд. Разведен е, но към инкриминирания момент
няма задължения за издръжка на низходящи. Осъждан е многократно за различни по
вид престъпления, както следва:
1. с присъда №
112/04.05.1987 год. постановена по НОХД № 396/1987 год. по описа на ПРС, V н.
с., влязла в законна сила на 18.05.1987г. е признат за
ВИНОВЕН за извършено
на 14/15.01.1987 г. престъпление по чл. 346 ал. 2 б. „Б” във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за
което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от
свобода, чието изтърпяване е ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66 ал. 1 от НК с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ;
2. с присъда №
88/17.0-6.1992 год. постановена по НОХД № 78/1992г. по описа на ПРС, І н. с., влязла
в законна сила на 01.07.1992 год. е признат за ВИНОВЕН за извършено в периода
09.04.1990 г. – м. март 1992 г. престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, за
което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА
Задължително заселване;
3. с присъда №
141/28.09.1992 год. постановена по НОХД № 113/1992 год. по описа на ПРС, ІІІ н.
с., влязла в законна сила на 12.10.1992год. е признат за
ВИНОВЕН за извършени престъпления, както следва:
– по чл. 256 ал. 1 във вр. с чл.198
ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК - осъществено в периода м. май – м.
ноември 1991 г., за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание
ЧЕТИРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода;
- по чл. 252 ал. 1 пр. 1 във вр.
с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, осъществено през
м. февруари 1991 год., за което на основание чл. 54 от НК му е определено
наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода;
- по чл. 258 ал. 1 от НК, осъществено в началото на
1991 год., за което на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода.
За изтърпяване е определено най
– тежкото от така наложените наказания – ЧЕТИРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода,
чийто размер е УВЕЛИЧЕН на основание чл. 24 от НК с ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода. Определен е първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието –
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. ПРИВЕДЕНО е в изпълнение и наложеното
на А. наказание по първото
му осъждане – с постановената и влязла в законна сила присъда по НОХД № 396/1987 год. – ЕДНА
ГОДИНА Лишаване от свобода, като е определен също първоначален „СТРОГ” режим;
4. с присъда от
17.04.1994год. постановена по НОХД № 61/1994 г. по описа на ПОС, влязла
в законна сила на 02.05.1995год. е признат за ВИНОВЕН за извършено на
2/3.05.1994год. престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 198
ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание СЕДЕМ
ГОДИНИ Лишаване от свобода и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ за срок от ДВЕ ГОДИНИ по
местоживееното му в гр. Пловдив. Определен е първоначален „Усилено строг” режим
на изтърпяване на наложеното наказание Лишаване от свобода;
5. с присъда №
289/14.09.1998 год. постановена по НОХД 215/1998г. по описа на Районен съд –
гр. Смолян, влязла в законна сила на 04.03.1999г. е признат за
ВИНОВЕН за извършено
на 05.05.1998 год. престъпление по чл. 297 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК,
за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Приложена е разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от НК и
определеното наказание е ПРИСЪЕДИНЕНО
изцяло към неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 61/1994год. /№ 4 от
описаните по – горе/;
6. с протоколно
определение № 58/02.03.2006 год. постановено по НОХД № 346/2006 год. по описа
на ПРС, ІV н. с., влязло в законна сила на 02.03.2006 год., е одобрено
споразумение за решаване на делото по силата на което А. се е признал за
ВИНОВЕН за извършени престъпления, както следва:
- по чл. 325 ал. 4 във вр. с ал.
2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1
във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б”
от НК, осъществено
на 25.02.2006 г., за което на основание чл. 54 от НК му е определено
наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода;
- по чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр.
с чл. 130 ал. 1 от НК осъществено
на 25.02.2006 год., за което на основание чл. 54 от НК му е определено
наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода;
- по чл. 320 а от НК извършено на 25.02.2006
год., за което на основание чл. 54 от НК му е определено наказание ЕДНА
ГОДИНА Лишаване от свобода;
За изтърпяване по реда на чл. 23
ал. 1 от НК на подсъдимия А. е определено едно общо наказание - ЕДНА ГОДИНА
Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим;
7. с протоколно
определение № 523/31.05.2011 г. постановено по НОХД № 1377/2011г. по описа на
ПРС, ХХІV н. с., влязло в законна сила на 31.05.2011 год. е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което А. се е признал за
ВИНОВЕН за извършено
на 23.02.2010г. престъпление по чл. 325 ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, за което на основание чл. 55 ал.
1 т. 1 от НК му е наложено наказание
ДЕВЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
В
представената от Началника на Затвора – Пловдив официална информация /л. 56
от съд. следствие/ е отразено, че наложеното на осъдения А. наказание Лишаване
от свобода по последното му осъждане е изтърпяно на 09. 03.2012 год..
Приложената в хода на досъдебното производство /л. 120 том І от дос. пр./ пък
съдържа данни за периодите на изтърпяване на предходното наложените му
наказания Лишаване от свобода.
Като
обуславящи по – тежката правна квалификация на вмененото във вина на подсъдимия
Д.А. престъпление в обвинителния акт е посочено осъждането му с влезлия в
законна сила съдебен акт по
НОХД № 346/2006 год. по описа на ПРС /№ 6 от посочените по – горе/.
Пострадалият
свид. И.А.К. е студент в *** – П.. Към инкриминирания момент – 03.05.2011 г.
живеел на квартира в гр. П., *** блок ***, ет.***, ап.***. Около 00,30 часа
свид. К., след като паркирал автомобила си в непосредствена близост до входа на
блока, взел в ръка панела на СД плеъра „Пайнер” на колата и се отправил към
апартамента. Пътят му преминавал през малък осветен тунел, образуван между
двата съседни входа на блока. Възползвайки се от тъмнината в останалата част на
района, подсъдимият С. заедно с още едно неустановено по делото лице,
материалите, за което са отделени в друго наказателно производство с
Постановление от 07.12.2011 г. на наблюдаващия делото прокурор от ОП – Пловдив /л. 10 – 11 от съд.
следствие по НОХД № 2231/2011г. по описа на ПОС/, с медицински маски
върху предната част на лицата си, изненадващо нападнали свид. К. в края на
тунела. Подс.С. му нанесъл силен удар в корема с твърд дълъг предмет, подобен
на пръчка или тояга, от който пострадалият загубил равновесие и паднал по очи на
земята. Успял да предпази до колкото може лицето си с ръце, тъй като двамата
нападатели продължили да му нанасят удари с ръце и ритници, главно в областта
на главата. Междувременно, забелязали златния му синджир на врата - комбинация
от бяло и жълто злато, с тегло от 30 грама, 14 карата, с инициали върху
закопчалката и установили своята фактическа власт върху него като го скъсали със
сила. Взели и изпуснатият от свид. К. по време на побоя панел за СД плеъра за
автомобила му и напуснали района на местопрестъплението. След като успял да се
свести, пострадалият се прибрал в квартирата си и уведомил по телефона родителите
си и служителите на V–то РУП – МВР. С патрулен автомобил бил отведен в
Районното управление за изясняване на случая, където подал Молба за съдействие за
установяване извършителите на грабежа. След закрепване по предвидения в НПК ред
на показанията му, поради нанесените сериозни травматични увреждания в резултат
на побоя, свид. К. е отведен с екип на „Спешна помощ” в болнично заведение за
оказване на необходимата специализирана медицинска помощ, видно от
представените в хода на съдебното следствие медицински документи /л.79 –
85 от съд. следствие/. Не е извършено освидетелстване на свид. И.К. по
предвидения в НПК ред. В този аспект, данните за нанесените му травматични
увреждания по главата не са залегнали в обвинителната теза.
В
хода на разследването, при извършеното на 09.09.2011г. Разпознаване,
документирано с приложения на лист 16 в том ІІ от досъдебното производство
Протокол, пострадалият К. е посочил подс. Г.С. като едно от лицата извършили
грабежа, а в хода на съдебното следствие уточни, че именно той му е нанесъл
първоначалния удар в областта на корема.
На
09.05.2011 г. вечерта след работа, пострадалият свид. Д.К. заедно със свой
познат посетил заведението „К.”, находящо се в гр. П. *** в близост до блок ***,
където консумирали алкохол. Тръгнали си около 23,30 часа. Разделили се в
близост до спирката на градския транспорт пред заведението. Свид. К. се насочил
към нея, за да изчака превозно средство, с което да се прибере до дома си, а
приятелят му, живеещ в жилищен блок от другата страна на булеварда, продължил
пътя си пеш. Между входа на заведението и спирката за градски транспорт се
намира денонощен магазин за алкохол и цигари, пред който през деня има
поставени няколко маси със столове за консумация. Малко преди свид. К. и
приятелят му да излязат от заведението, пред денонощния магазин се срещнали
подсъдимите С. и А. - познати от съвместното им пребиваване в Затвора - Пловдив.
Седнали да изпият по бира, а след като работещият в магазина прибрал масите и
столовете, продължили да пият, премествайки се на пейката, монтирана на
спирката на Градския транспорт.
Непосредствено
след като се разделил с приятеля си, свид.К. решил да си купи още алкохол, за
да си допие, виждайки че на спирката няма таксита, а и не приближава автобус на
градския транспорт. Взел си патронче с водка и се отправил да седне на другия
край на пейката, на която седели и подсъдимите. Забелязвайки видимо нетрезвото
му състояние, подс. С. предложил на подс. А. да го
оберат. Той не изразил съгласие, но и не препятствал предприетите от подс. С. последващи
действия в тази насока, нещо повече включил се на по – късен етап при
реализирането на престъпните намерения. С тази цел подс. С. поканил свид. К. да
седне по – близо при тях, за да си говорят. Започнал да го разпитва за упражняваната
от него професия, виждайки че на гърба на якето му има надпис „***”. В хода на
разговора, свид. К. дори предложил на подсъдимите да ги почерпи с алкохол в
замяна на цигарите, предоставени му от подс. С.. Дал на подс.А. от останалите си
пари, за да купи бира за подс. С. и патронче с водка за себе си, при което дори
получил ресто от 1 лев. Междувременно, възникнало спречкване между подс.С. и
свид. К., тъй като последният ударил с ръка козирката на шапката на подсъдимия,
с намерение да я свали, при което по невнимание докоснал и лицето му. Това
предизвикало острата реакция на подс. С., който веднага противодействал, отправяйки
му предизвикателни реплики съпроводени със замахване с ръце, с намерение да го
удари. Агресията му била предотвратена от намесата на подс. А., който
демонстрирайки позитивно отношение към отправеното по – рано предложение от
подс.С. – да ограбят пострадалия, започнал да му предлага да отидат заедно в
дома му, където да продължат да пият в компанията и на техни познати жени. Тези
предложения, както и подмятанията в хода на разговора относно възнаграждението,
което получават работещите в авто – сервизите, обострили вниманието на
пострадалия К., въпреки консумираното количество алкохол.
За да
предотврати последващи неблагоприятни последици за себе си, той си тръгнал,
насочвайки се към заведение „Тони 2000”, където знаел, че има стоянка на
таксита. Веднага бил последван от двамата подсъдими, което засилило опасенията
му и го накарало да започне да бяга. Въпреки това, бил настигнат в
междублоковото пространство в близост до блок 6-ти в ж. к. „Тракия”. По това
време мястото било безлюдно и тъмно и създавало условия за реализиране
намеренията на подсъдимите. За целта, подс. С. с намерена в района пръчка от
дърво, нанесъл няколко удара в задната част на тила на свид. К., от които той
загубил равновесие и паднал на земята първоначално лазейки. Последвала серия от
удари с ритници и ръце по тялото на пострадалия, нанесени и от двамата подсъдими.
В гнева си подс. С. извадил и нож с дължина около 30 – 40 см., който му бил
отнет от подс. А., за да предотврати по – неблагоприятни резултати. След
окончателното сломяване съпротивата на пострадалия К., той се установил по лице
на земята и успял да усети единствено, че подсъдимите му свалили якето и маратонките „Мат Стар”, с които бил обут, след
което за кратко изпаднал в безсъзнание.
Във
вътрешния джоб на якето си, свид. К. държал портфейл с лични документи – лична
и кредитна карти, както и документите за автомобила си – регистрационен талон;
талон за преглед; застраховка „Гражданска отговорност,”включително и останалата
му сума от 12 лева. В двата предни горни външни джоба на якето му, закопчани с
цип, се намирали – мобилен телефон марка „Самсунг”, който не бил с включена СИМ
- карта към момента; ключовете за апартамента – 2 бр. секретни и ключът за
автомобила.
С
отнетите вещи, подсъдимите се отдалечили на безопасно разстояние от
местопрестъплението, където останал да лежи пострадалия К.. Подс. С. открил ключовете
и ги взел заедно с портфейла, а якето – изхвърлил в междублоковото пространство
на блок 9 и 10 в ж. к. „Тракия”, в близост до заведение. В хода на
разследването, след оказаното съдействие от подс. Д.А., якето е открито на това
място и иззето при извършен оглед, документиран с приложените на л.96 – 97 в
том І от дос. пр. Протокол и фото – албум /л. 98 – 100 том І от дос. пр./. Маратонките подс. С. изхвърлил в кош за
отпадъци, но местонахождението им не е установено в хода на разследването.
С
отнетия портфейл и намиращите се в него вещи двамата подсъдими се върнали
отново на денонощното заведение, където консумирали по още една бира,
разговаряйки за цената на документите за самоличност, проверявайки още веднъж и
съдържанието им. След това напуснали района. Действията им били наблюдавани от
свид. С.Н., изпълняващ задълженията на нощна охрана на питейното заведение,
посетено по – рано вечерта от пострадалия свид. К. и неговия познат. На следващия
ден, подсъдимите се разпоредили с отнетите вещи.
След
като се свестил, пострадалият Д. К.
успял да поиска помощ от съквартиранта си. Свързал се с него чрез мобилен
телефон, който държал във вътрешния джоб на работния си гащеризон. Помолил да
го вземе от местопрестъплението и да закара до квартирата им. Ден след
нападението, след като провел разговор по телефона със свид. Н., който му
съобщил, че е намерил бележка за платена услуга на „Булсатком” на името на
приятелка му, паднала от портфейл държан от подсъдимия А., свид. К. подал жалба
в Пето Районно управление на МВР.
Въз
основа на даденото от него описание на нападателите му, както и на заявеното от
свид. Н., служителите на полицията установили единият от извършителите на
деянието – подс. Д.А., когото призовали за разпит в Районното управление. Свидетелката
С.Ф. – инспектор в сектор „***” в РУП провела оперативната беседа с подсъдимия,
документирана с приложения на л. 71 – 72 в том І от дос. пр. Протокол за
разпит. Подс.А. добросъвестно разказал за случилото се няколко вечери по - рано,
като посочил начина на последващо разпореждане с отнетите вещи, както и
мястото, на което били изхвърлени якето и маратонките на пострадалия К..
Непосредствено
след деянието, подсъдимият С. *** и отишъл в С., където на 09.07.2011 год. е
задържан от органите на МВР във връзка с разследването по настоящото дело.
При
извършените разпознавания в досъдебната фаза, документирани по предвидения в
НПК процесуален ред /л. 102 и л. 104, том І от дос. пр./,
пострадалият Д.К. разпознал нападателите си – подсъдимите С. и А..
В
заключението на назначената в хода на разследването СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА
ЖИВО ЛИЦЕ /лист
81 – 82 том І от дос. пр./, изготвено след освидетелстването на пострадалия Д.К., е
отразено, че в резултат на нанесения му побой са му причинени следните
травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно
сътресение; охлузвания и кръвонасядане по главата; разклатен първи горен десен
зъб; охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош; кръвонасядане и травматичен
оток по външния глезен на левия крак. Като механизъм на причиняване на
така констатираните увреждания в експертното становище е посочено – нанасяне на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, съответни на описаните от
освидетелствания в предварителните сведения. По отношение на констатирания
клатещ се зъб, съдебният медик, на когото е било възложено изготвянето на
заключението, е потърсил компетентна помощ от специалист стоматолог /л. 83 том І от дос. пр./, като се е съобразил с
мнението му отразено в искането - че най – вероятно е зъбът да бъде
екстрахиран, т. е. изваден, което ще рефлектира върху становището за вида на
телесното нараняване.
Констатираното мозъчно
сътресение, експертът е отчел като протекло със степенно разстройство на
съзнанието /зашеметяване/, поради което е преценено
като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. По отношение
на останалите констатирани травматични увреждания е посочено, че са причинили
единствено болка и страдания.
В хода на разследването е
назначена ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА /л. 85 – 90, том І от дос. пр./ в заключението, на която,
неоспорено от страните по делото, е посочено, че травматичното увреждане на
първи горен десен зъб на пострадалия Д.К., който в първия етап не е бил
екстрахиран, е бил с явни белези за налагаща се оперативна интервенция, поради
причинената луксация – ІІІ степен, рефлектирала и върху цвета му – посивял,
силно разклатен в предно задна и дясно лява посока, въртящ се около централната
си ос, разположен по – надолу от режещия ръб на останалите зъби с около 3 мм..
Отразено е, че екстракцията е извършена на 11.08.20011год., т. е. 3 месеца след
инкриминираното деяние, а констатирането й е извършено при последния извършен
преглед на пострадалия – на 15.08.2011 г., непосредствено преди изготвяне на
заключението.
Експертното становище е
категорично, че избиването на първи горен десен зъб при налични здрави антагонисти на
долната здрава челюст затруднява дъвченето и говоренето. Изрично е
отразено, че всички констатирани травматични увреждания на пострадалия при
първоначалното му освидетелстване са резултат на инцидента от 10.05.2011год..
В заключението на
назначената СТОКОВО – ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвено от вещото лице К.И. /л. 93, том І от дос. пр./ е отразена стойността по
средни пазарни цени към инкриминирания момент на отнетите от пострадалия Д. К.
вещи, предмет на престъплението, вменено във вина и на двамата подсъдими, а
именно:
- мъжко яке с инициали „***”
– 30,00 лева
- маратонки марка „Мат –
стар” – 25,00 лева
- мъжки портфейл на
стойност 15,00 лева
- мобилен телефон „Сони Ериксон”
– 60,00 лева
- ключ за лек автомобил – 1
бр. – 10,00 лева
- секретни ключове за
апартамент – 2 бр. с единична цена от 3,00 лева – на обща стойност 6,00 лева
Определена е общата равностойност на отнетите вещи,
заедно със сумата от 12,00 лева – 168,00 лева.
В заключението на
назначената СТОКОВО – ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвено от вещото лице П.К. /л. 20, том ІІ от дос. пр./ е отразена стойността по
средни пазарни цени към инкриминирания момент на отнетите от пострадалия И.К. вещи,
предмет на престъплението, вменено във вина на подсъдимия Г.С., а именно:
- златен синджир – бяло и
жълто злато, 14 карата, с тегло 30 грама – 1 680 лева при цена за 1 грам
обработено злато към 03.05.2011г. – 56,00;
- панел за авто СД „Пайнер”
– 20 лева.
Определена е общата равностойност на отнетите вещи
– 1 700,00 лева.
Съдът
кредитира с доверие при постановяване на съдебния си акт изготвените в хода на
разследването, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
експертни заключения, неоспорени от страните по делото, като обстойни и
съобразени с приложените доказателства.
Описаната
по – горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – частично от
обясненията, депозирани от двамата подсъдими, както и приобщените по реда на
чл. 279 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия Д.А., дадени
в хода на досъдебната фаза, показанията на разпитаните свидетели Д.К., И.К., К.Г.
и И.К., включително и приобщените по реда на чл. 281 ал.5 във вр. с ал. 1 т. 4
предложение първо от НПК – показания на свид.С.Н., дадени в хода на
разследването, както и на пострадалия К., приложените писмени доказателства –
справки съдимост за подсъдимите /л. 43 – 45; л. 47 – 49; л. 66 – 70 том І от дос.
пр.; л. 23 – 27, том ІІ от дос. пр.; л. 23 – 43 и л. 44 – 55 съд. следствие/; Протокол за оглед на
местопроизшествие /л.
96 – 97, том І от дос. пр./ и приложеният към него фото – албум /л. 98 – 100, том І от дос.
пр./;
Протоколи за разпознаване /л. 102 и л. 104 том І от дос. пр.; л. 16, том ІІ от дос. пр./ и приложените към тях фото
– албуми /л.
105 – 106 том І от дос. пр./; Заповеди за задържане на лице по ЗМВР /л. 107 и л. 115, том І от
дос. пр./;
справки от АИС „БДС” и за регистрацията в централния полицейски регистър и за
двамата подсъдими /л.
110, л. 111 - 113, л. 116, л. 117 – 118, том І от дос. пр./; справка от Началника на
Затвора – Пловдив за приведените в изпълнение изтърпени от всеки от двамата
подсъдими наказания Лишаване от свобода /л. 120, том І от дос. пр./; характеристични справки
за подсъдимите /л.
121 и л. 122, том І от дос. пр./; официална информация от Началника на Затвора – Пловдив
/л. 55, том ІІ
от дос. пр. и л. 56 от съд. следствие/; заверени копия от медицинска документация,
оформена за пострадалия И.К. относно причинените му увреждания от
инкриминираното престъпление на 03.05.2011г. /л. 79 – 85 от съд. следствие/; както и приложеното като
веществено доказателство – мъжко платнено яке с надпис „***”, иззето при
извършения оглед на местопроизшествието.
Единствено
показанията на свид. С.Ф. бяха изключени напълно от обема на доказателствата, въз
основа на които съдът постанови съдебния си акт. Информацията от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства - Протоколите, с които са
документирани проведеният от нея разпит на подсъдимия А., както и разпитът й в
качеството на свидетел /л.
77 – 78, том І от дос. пр./, в контекста на заявеното в това процесуално качество в хода
на съдебното производство относно служебните й обязаности, възложени й по
случая, дадоха основание на състава на съда да приеме, че Ф. е участвала в
друго процесуално качество във връзка с разследването, поради което съобразно
разпоредбата на чл. 118 ал. 2 от НПК показанията й не могат да бъдат ползвани
като годно доказателствено средство.
Според състава на съда, в
събраните по делото, посредством разпитите на свидетелите, гласни доказателства
не съществуват противоречия, имащи пряко отношение към установяване на
релевантните факти, включени в предмета на доказване. В този аспект, следва да
се отбележи, че единствените преки доказателства относно осъществяването на
инкриминираните деяния освен обясненията на подсъдимите, дадени както в хода на
съдебното следствие, а така също и приобщените, депозирани от подс. А. по реда
на чл. 279 ал. 2 от НПК в досъдебното производство, са и показанията на
пострадалите – свидетелите И.К. и Д.К.. Всички останали гласни доказателства са
източник на косвена информация най – вече за факти и обстоятелства,
установяващи поведението на подсъдимите непосредствено преди и след
осъществяване на вменените им във вина деяния, включително и относно начина използван
за разкриване на причастността им към извършването им. Обективността на гласните
доказателствени източници, логическата връзка помежду им, обусловена от
последователното и хронологично излагане на фактите, имащи значение за
изясняване предмета на доказване, която се установява и от връзката им с
информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени и веществени
доказателства, даде основание на състава на съда да ги кредитира изцяло при
постановяване на съдебния си акт.
При
преценката на обясненията, дадени от подсъдимите в хода на съдебното следствие,
включително и на депозираните от подс. А. по време на разследването,
непосредствено след задържането му от органите на полицията, приобщени по предвидения
в НПК ред, съдът взе предвид двояката функция, която има този вид
доказателствено средство – от една страна - да е основен източник на обективна
информация за включените в предмета на доказване релевантни факти, а от друга –
основно средство за защита в предприетото наказателно преследване. В конкретния
казус, именно като такова средство, съдът прецени преобладаващата част от
обясненията подс. С. относно вменените му във вина деяния – категоричното
отричане на участието му в отнемането на вещите от пострадалия К.; старанието
да създаде съмнение относно процесуалната годност на събраните в хода на
разследването уличаващи го доказателства – резултатите от проведените
разпознавания; твърденията за различен мотив от присвоителния относно нападението
и засягането на телесната неприкосновеност на пострадалия Д.К.. Като израз на
възприета и от подс. А. защитна позиция в съдебната фаза на процеса, съдът прие
промяната в начина на възпроизвеждане на релевантните факти относно - намеренията
им с подс. С. да осъществят нападението над пострадалия К. и да използва и нож
за сломяване на съпротивата му; а така също и досежно начина на разпореждане с
отнетите от пострадалия К. вещи.
Съвкупният анализ на
обясненията на подсъдимите и показанията на пострадалия Д.К., дадоха основание
на съда да приеме за категорично установен мотивът им за извършване на
инкриминираното престъпление – нападение и засягане на телесната
неприкосновеност на пострадалия с единствената цел - да отнемат вещи и пари, за
да задоволят личните си потребности. Макар, в хода на съдебното следствие обясненията
им да са еднопосочни относно последващите им общи действия, лансирайки тезата за
агресивно и предизвикателно поведение от страна на пострадалия спрямо тях,
включително и по отношение на случайно преминаващи по улицата граждани, сочено
като мотив за физическата саморазправа със свид.К. в желанието да защитят
личната си чест и достойнство, съдът прие за достоверни и отговарящи на
останалите събрани по делото доказателства /показанията на пострадалия свид. К., на свид. С.Н.
относно начина, по който е осъществил контакт със свид. К., както и досежно
възприятията му от поведението на подсъдимите непосредствено след отнемането на
вещите; резултатите от проведения оглед на местопрестъпление, при който 2 дни
след деянието на мястото посочено от подс. А. е открито якето на пострадалия/, именно приобщените по
предвидения в НПК ред обяснения на подс. А. депозирани в досъдебната фаза,
които напълно потвърждават информацията, посочена в цитираните доказателствени
източници.
В
този контекст, съдът възприе заявеното от свид. К. при констатиране на
несъответствията в показанията, депозирани от него в хода на досъдебното производство
и в съдебното следствие, че те са резултат на изминалия значителен период от
време, включително и на физико психическото състояние, в което се е намирал
непосредствено след оказаното физическо въздействие.
Според състава на съда,
ирелевантно е обстоятелството дали някой от подсъдимите е проявил по – голяма
инциативност за мотивиране на другия преди предприемане на действията спрямо
пострадалия К. или това им поведение е резултат на взетото решение след
първоначалното възприемане на физическото състояние, в което се е намирал
пострадалия К. – видимо употребил алкохол, току – що закупил си и ново патронче
с водка. По делото липсват обективни данни за оказано взаимно психическо или
физическо въздействие, което да ги е мотивирало да участват в инкриминираното
деяние. В този аспект, съдът отчете последователността в действията им – предразполагане
на свид.К., с цел установяване на евентуално налични у него ценни вещи и пари; последващо
създаване на взаимно напрежение, което да го принуди да се отдалечи от мястото
и да премине през по – подходящ район за реализация на нападението; активно
физическо въздействие, в което са участвали и двамата подсъдими за сломяване
съпротивата на пострадалия К. до степен, осигуряваща им възможност за реализиране
на престъпния резултат – отнемане на наличните у него ценни вещи.
Твърденията на подсъдимия С.,
в дадените от него обяснения, за непричасността му към деянието осъществено на
03.05.2011год. са в пълно противоречие с останалите приложени към делото
доказателства – непротиворечивите и последователни показания на пострадалия;
резултатите от проведеното, според процесуалните изисквания на НПК
разпознаване, в какъвто смисъл са показанията на свид. К.Г. и И.К.. Тази
доказателствена съвкупност, даде основание на състава на съда да приеме за
категорично доказано по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК авторството на
подсъдимия С. по отношение това вмененото му във вина деяние, включено в
състава на общото продължавано престъпление, за което е предаден на съд.
Въз основа на така
установените по несъмнен и категоричен начин релевантни факти, включени в
предмета на доказване, съдът прие, че подсъдимите Г.А.С. и Д.А.А. са
осъществили съставомерните елементи на вменените им във вина престъпления и ги
призна за виновни по повдигнатите им обвинения, както следва:
по чл. 199 ал. 1 т. 3
предложение второ и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във
вр. с чл. 20 ал. 2 от НК – за подсъдимия - затова, че в периода 03.05.2011 год. –
10.05.2011 г. включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив – след като е бил осъждан с присъда № 133/10.04.2006г.
по НОХД № 611/2006г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 26.04.2006 г.,
за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по – малко от една
година – на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти –
три пъти – с присъда № 133/10.04.2006 г. по НОХД № 611/2006 г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 26.04.2006г.;
със споразумение одобрено с протоколно определение № 98/28.07.2008 г. по НОХД
1130/2008 г., влязло в законна сила на 28.07.2008 г. и със споразумение
одобрено с протоколно определение № 401/16.04.2010 г. по НОХД № 2361/2010 г.,
влязло в законна сила на 16.04.2010 г. – на Лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие като извършител
- на 03.05.2011г. с
неизвестен извършител - е отнел чужди движими вещи – златен синджир 30 грама, 14
карата на стойност 1 680 лева и панел за CD плеър „Пайнер” на стойност 20 лева, на обща стойност 1 700
лева от владението на И.А.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила,
а на 10.05.2011г. – с
подсъдимия Д.А.А. е отнел чужди движими вещи – маратонки марка „Мат - стар”
на стойност 25 лева; мъжко яке с инициали „***” на стойност 30 лева; мобилен
телефон марка „Сони Ериксон” на стойност 60 лева; мъжки портфейл на стойност
15 лева; 2 бр. ключове за апартамент на
стойност 6 лева, сумата от 12 лева, лична карта, регистрационен талон на МПС,
кредитна карта, талон за преглед на МПС и застраховка „Гражданска отговорност”
– на обща стойност 168 лева от владението на Д.Д.К., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с причинена
на пострадалия средна телесна повреда – избиване на първи горен десен зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето;
- по чл. 199 ал. 1 т. 3
предложение второ и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1
във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1
б. „А” във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК - за подсъдимия Д.А.А. – затова че на
10.05.2011 г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г.А.С.,
при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК - с влязлото в законна сила на 02.03.2006 г.
протоколно определение № 50/02.03.2006 г. постановено по НОХД № 346/2006 г. по
описа на ПРС, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, е отнел
чужди движими вещи – маратонки марка „Мат - стар” на стойност 25 лева;
мъжко яке с инициали „***” на стойност 30 лева; мобилен телефон марка „Сони
Ериксон” на стойност 60 лева; мъжки портфейл на стойност 15 лева; 2 бр. ключове за апартамент на стойност
6 лева, сумата от 12 лева, лична карта, регистрационен талон на МПС, кредитна
карта, талон за преглед на МПС и застраховка „Гражданска отговорност” – на обща
стойност 168 лева от владението на Д.Д.К. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и грабежа е придружен с причинена на
пострадалия средна телесна повреда – избиване на първи горен десен зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето.
От субективна страна всяко
от инкриминираните деянията е извършено от подсъдимите Г.С. и Д.А. с пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. При сложно съставно
престъпление каквото е грабежът, изразената чрез сила или заплашване принуда е
своеобразно средство за постигане на преследваната цел – кражбата, въпреки че
не се касае за механичен сбор от две престъпни прояви „кражба” и „принуда”, а
до нова по характер общественоопасна проява, което определя и качествено новото
отношение на дееца към преследваната цел – той цели пряко отнемането от
владението на другиго, без негово съгласие на определено имущество, за да
установи своя фактическа власт и възможност за разпореждане с отнетото, като
използва сила или заплаха. В конкретния казус, събраните по делото
доказателства установяват ясно осъзнатата от подсъдимите цел – да въздействат
със сила, внезапно и неочаквано за пострадалите, за да сломят съпротивата им до
степен, която позволява безпрепятствено установяване и запазване на фактическата
власт върху вещите, предмет на престъпленията, включително и възможността за
последващо разпореждане с тях в личен интерес. Изключително показателен в този
аспект е фактът, че посегателствата са осъществявани съзнателно в късните
часове на денонощието, в добре подбрана обстановка – безлюдни и неосветени
места, което препятства възможността за адекватна реакция срещу изненадващото
нападение и изключва съответно на оказаната принуда противодействие.
Законосъобразно престъпната
дейност на подсъдимия С. е квалифицирана по чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като
отделните посегателства насочени срещу собствеността и личността на двамата
пострадали са осъществени в изключително кратък времеви период – само за 7 дни,
при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващите се
явяват продължение на предшестващите и са категорично доказателство за трайния
престъпен умисъл на подсъдимия – да задоволи по неправомерен начин личните си
материални потребности.
Както бе посочено и по –
горе, изтърпените от подсъдимия Г.С. наказания по НОХД № 611/2006 год., НОХД №
1130/2008г. и НОХД № 2361/2010г., всички по описа на ПРС са предпоставка за приложение
на разпоредбата на чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” от НК, а за подсъдимия Д.А. –
от съществено значение за правната квалификация на вмененото му във вина
престъпление – по чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК има осъждането по НОХД № 346/2006
год.. В този аспект, съдът възприе за съответстваща на материалния закон
правната квалификация на вменените във вина на подсъдимите престъпления,
посочени във внесения обвинителен акт – по чл. 199 ал. 1 т. 3 предложение второ
и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр.
с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във вр. с чл.20 ал. 2 от НК – за подсъдимия Г.С., а за подсъдимия Д.А. – по чл. 199 ал. 1 т. 3
предложение второ и т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с чл.29 ал. 1 б. „А” във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Съобразно тази правна
квалификация, след като отчете високата степен на обществена опасност на
конкретно извършените престъпления, както и данните за личността на подсъдимите,
съдът счете, че на всеки от тях следва да се определи наказание около
предвидения в закона среден размер за този вид деяния, с лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия С., обусловен от
каузалния му принос към съставомерния резултат. Единственото смекчаващо
отговорността на подсъдимия Д.А. обстоятелство е оказаното съдействие на
органите на разследването в досъдебната фаза, модифицирано под въздействието на
заетата от съпроцесника му защитна позиция в хода на съдебното следствие. По
отношение на подсъдимия С. съдът не констатира смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи и за двамата подсъдими бяха отчетени данните за
предходните им осъждания - за А. за различни по вид тежки умишлени
престъпления, насочени не само срещу безпрепятственото упражняване на право на
собственост на останалите граждани, но и засящи телесния им интегритет, които
макар и да не рефлектират върху правната квалификация на вмененото му във вина
престъпление, са категорично доказателство за трайно установените престъпни
навици по отношение, на които предходно наложените и изтърпени в условията на
пенитенциарни заведения наказания Лишаване от свобода, не са изиграли
предвидената в чл. 36 от НК поправително – възпираща роля, а за С. – все за
престъпления против собствеността, което с оглед броя на осъжданията, е
доказателство за това, че осъществяването им се е превърнало в основен източник
на доходи и средства за препитание. Изключително показателен в този аспект е
краткият период от момента на освобождаване на подсъдимия С. от Затвора и
последващото извършване на престъпления, каквито са данните за последните му 3 осъждания,
включително и по отношение на настоящото престъпление – осъществено само 1 месец
след последното му освобождаване през м. април 2011 г.. Като отегчаващо
отговорността и на двамата подсъдими обстоятелство съдът взе предвид и начинът
на осъществяване на инкриминираните престъпление – проявената изключителна
престъпна упоритост за реализиране на поставените цели – противозаконното
отнемане на чужди движими вещи и то след употреба на сила със значителен
интензитет, довела до причиняването на множество травматични увреждания на
пострадалите лица, част от които и с траен и продължителен характер;
значителния размер на общата стойност на причинените невъзстановени имуществени
вреди за подсъдимия С. – доход, който е реализирал в своя полза с
неправомерното си поведение само в рамките на една седмица. Въз основа на така отчетения
превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, а за
подсъдимия А. – баланс, съдът счете, че най – справедливо и съответно на
данните за високата им лична степен на обществена опасност, както и на
обществената опасност на извършените престъпления, е на подсъдимия Г.С. да бъде
определено наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода, а на
подсъдимия Д.А. – ДЕСЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода. Именно с наказания в такъв
размер, според състава на съда, може да се въздейства от една страна
поправително – възпиращо върху бъдещото поведение на подсъдимите, включително и
на останалите граждани на обществото, а от друга – би се осигурила възможност и
за последващата им социална адаптация.
Съобразно разпоредбата на
чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложените при
условията на чл. 54 от НК наказания Лишаване от свобода и на двамата подсъдими
- в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ за подсъдимия Г.С. и в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ –
за подсъдимия Д.А., като постанови същите да се изтърпят в Затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 във вр.
с ал. 2 от НК ПРИСПАДНА периода на предварителното им задържане по ЗМВР и за
изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 09.07.2011
год. до влизане на присъдата в законна сила – за подсъдимия Г.С., а за
подсъдимия Д.А. – считано от 13.05.2011г. – 09.06.2011г. и от 09.03.2012г. до
влизане на присъдата в законна сила, като 1 ден задържане в този период се
счита за 1 ден Лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Приетият за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия И.А.К. против двамата
подсъдими е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът прие за доказан гражданският иск
по основание, а по размер - единствено по отношение на подсъдимия Г.С.. В
конкретния казус се претендира репарирането на причинени от деликт имуществени
вреди, представляващи равностойността на отнетите от пострадалия вещи. Размерът
на претенцията е съобразен с оценката, дадена от експерта, на който е било възложено
определянето на стойността на конкретния златен накит отнет от гражданския ищец
по средни пазарни цени към момента на извършване на съответните деяния. По
категоричен начин по делото е установено, че престъпното посегателство върху
собствеността, засегнало и личността на пострадалия К. е извършено от две лица,
но това не са двамата подсъдими, а при осъществяване на деянието участие е взел
подсъдимият Г.С. и 3-то неустановено в хода на разследването лице. Ето защо,
съдът уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск като осъди единствено
подсъдимия Г.С. да заплати на пострадалия И.К. сумата от 1 700 /хиляди и седемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от инкриминираното деяние,
осъществено на 03.05.2011 год., а ОТХВЪРЛИ претенцията за солидарна дължимост
на обезщетението и от подсъдимия Д.А. като НЕОСНОВАТЕЛНА, поради липса на
доказателства за причасността му към това деяние.
Приложеното като веществено
доказателство по делото – 1 брой платнено яке с надпис „***”, собственост на
пострадалия Д.К., съдът разпореди да му бъде върнато след влизане на присъдата
в законна сила.
Съобразно разпоредбата на
чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите Г.С. и Д.А.
заплащането на направените по делото разноски – в размер на 155 /сто и петдесет и пет/ лева и сумата от 68
/шестдесет и осем/ лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск – за подсъдимия С., а за подсъдимия Д.А. – в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева.
Причините за извършване на
престъплението са в желанието на подсъдимите да осигурят необходимите им
средства за издръжка по незаконен начин, трайно установените им престъпни
навици, свързани с незачитане на чуждата собственост, включително и на
телесната неприкосновеност на останалите граждани на обществото.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: