№ 18570
гр. С., 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110169340 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. П. Д. срещу /фирма/, в която се
твърди, че срещу ищцата на 29.04.2010 г. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
15457/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав. Въз основа на
изпълнителния лист на 01.07.2010 г. било образувано изпълнително дело №
20108530400723 по описа на ЧСИ А.Д.. Последното валидно изпълнително действия
по делото било извършено на 26.06.2012 г., когато бил удържана сума от банкова
сметка на ищцата в резултат на наложен запор. Релевирани са доводи за недължимост
на вземанията, предмет на изпълнението, поради погасяването на същите по давност,
тъй като от 26.06.2012 г. до подаването на исковата молба бил изтекъл приложимият
към процесните вземания петгодишен давностен срок, а изпълнителното дело се
явявало прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 26.06.2014 г.
Сочи се, че в рамките на този срок не били предприемани действия, годни да
прекъснат теченето на погасителната давност. Въз основа на изложеното е направено
искане за уважаване в цялост на предявените искове и за присъждане в полза на
ищцата на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковите претенции изцяло, като твърди, че същите били
1
неоснователни. Според ответника, приложимата спрямо процесните вземания
погасителната давност била петгодишна и не била изтекла към датата на подаване на
исковата молба, а в рамките на образуваното изпълнително производство били
предприети множество действия, с всяко едно от които давността била прекъсвана.
Отправена е молба за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищцата Н. П. Д. не дължи на ответника /фирма/, поради погасяване по
давност, сума в общ размер от 3937,95 лева, предмет на изпълнително дело №
20108530400723 по описа на ЧСИ А.Д., представляваща вземания по изпълнителен
лист, издаден на 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 15457/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, 87-ми състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване
недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изпълнително
дело, приложение намира разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същата предвижда, че
длъжник може да оспори изпълнението чрез предявяването на иск, който трябва да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
2
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост
на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на
ответника срещу ищците; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от
страна на ищците; 3/ наличие на висящо изпълнително производство с предмет
вземането, чиято дължимост ищецът оспорва; 4/ изтичане на законоустановения срок
за погасяване по давност на процесното задължение.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на
изпълнителен лист за същото и образуването на изпълнително производство срещу
ищеца, а именно, че предмет на изпълнително дело № 20108530400723 по описа на
ЧСИ А.Д. са вземания за суми по изпълнителен лист, издаден на 29.04.2010 г. по ч. гр.
д. № 15457/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав. Въз основа на
посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 01.07.2010 г. е образувано
изпълнително дело № 20108530400723 по описа на ЧСИ А.Д., по което на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение на 24.02.2012 г., и са наложени запори
върху банкови сметки и МПС на същия със запорни съобщения от 29.02.2010 г. и
01.03.2012 г. На 08.07.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи
на длъжника, но такъв няма данни реално да е извършен. До образуването на
настоящото исково производство други действия по изпълнителното дело не са
предприемани.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 29.04.2010 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след
който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
3
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на
доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Настоящият съдебен състав не споделя съдебната
практика, че вземания по издадена заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен период, тъй като приема, че правозасилващото действие,
представляващо материалноправна последица, е характерна единствено за влязлото в
сила решение, доколкото е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съответно – не може да се приложи към влязлата в сила заповед за изпълнение. Макар
да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде
приравнявана на съдебно решение. Изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е
издаден в производство, част от изпълнителния процес, без да е проведено
състезателно исково производство и без да е установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на кредитора. Доколкото процесните задължения не са
установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, тригодишната погасителна давност за задълженията, чиято
недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата
29.04.2010 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с
всяко от предприетите в хода на образуваното на 01.07.2010 г. изпълнително дело
действия, годни да прекъснат погасителната давност, в случая – налагането на запори
на 29.02.2012 г. и на 01.03.2012 г. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т.
10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
4
на влязлото в сила разпределение и др.".
Налага се следователно изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № 20108530400723 по описа на ЧСИ А.Д.,
прекъснало давността спрямо процесните вземания, е налагането на запор на
01.03.2012 г., доколкото насрочването на опис на движими вещи на 08.07.2015 г. не е
действие, годно да прекъсне давността (за разлика от самото извършване на описа).
Следователно, при съобразяване на приложимия към процесните вземания тригодишен
давностен срок, е видно, че давността спрямо същите е изтекла на 01.03.2015 г.
Доколкото процесното изпълнително дело, обаче, е образувано преди
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., постановяващо, че погасителна давност в хода на
изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази и разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани
при действието на ППВС № 3/1980 г., започва да тече от 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС №
3/1980 г. Въпреки това, до 26.06.2015 г. перемпцията не е без правно значение за
прекъсването на давността, предвид действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което
нова давност при перемирало изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
започва да тече от датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие (в този смисъл – Определение № 1038 от
10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2022 г., както и посоченото в същото Решение №
37 от 24.02.2021 г. то гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о. на ВКС).
В случая прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е настъпило на 01.03.2014 г. – след изтичането на двугодишен период от
извършването на последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
давността (налагането на запор от съдебния изпълнител на 01.03.2012 г.). Като начална
дата на погасителната давност следва да се приеме именно 01.03.2014 г., на основание
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото определеният с тълкувателния акт начален момент на давността се явява
последващ спрямо датата на перемпцията.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната
искова претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена в цялост, тъй
като към датата на подаване на исковата молба по делото (на 21.12.2022 г.)
приложимата спрямо вземанията погасителна давност с начална дата 01.04.2014 г. е
изтекла, а след тази дата в хода на изпълнителното дело не са извършени каквито и да е
било действия, годни да прекъснат давостта.
5
По разноските:
Разноските в производството, сторени от ищеца, трябва да бъдат присъдени в
тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, като същите възлизат на сумата от 737,52 лева за заплатени държавна такса
и адвокатско възнаграждение, което се явява съответно на установените минимални
размери, предвид цената на исковата претенция.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439 ГПК,
вр чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, не
дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, сумата от 3937,95 лева, предмет на изпълнително дело № 20108530400723 по
описа на ЧСИ А.Д., представляваща вземания по изпълнителен лист, издаден на
29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 15457/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми
състав, поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. П. Д. , ЕГН: **********, с
адрес гр. С., /адрес/, сумата от 737,52 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6