№ 135
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500220 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 220/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по:
- Въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор А. Д., против решение №
208/10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 311/2022 г. по описа на ОС -
Силистра, с което е отхвърлен искът на Комисията против С. С. С. и „Корект
Импекс“ ЕООД, представлявано от Д. К. Д. (едноличен собственик на
капитала), за отнемане в полза на Държавата на следното незаконно
придобито имущество от „Корект Импекс“ ЕООД: - Недвижим имот, а
именно: дворно място с площ 2 350 кв.м. в с. Ал., ул. *. *, общ. А., обл. С.
съставляващо ПИ с № 383 в кв. 39 и кв. 38 по РП на с. Ал. одобрен със заповед
№ 09-34 от 29.01.1985 г. за което са отредени: парцел IV с площ от 755 кв.м. в
кв. 39 в който имотът участва изцяло, при съседи и граници: улица от север,
имот № III – 382 от запад, имот № XVII-383 от юг и имот № V-384 от изток;
парцел № XVII с площ 890 кв.м. в кв. 39, в който имотът участва изцяло при
съседи и граници: улица от юг, имот № IV-383 от север, имот №XVI от запад и
имот № XVIII-383 от запад ведно с построената в този парцел едноетажна
жилищна сграда от три стаи, маза и стопански постройки, и парцел XXII с
площ 545 кв.м. в кв. 38, в който имотът участва изцяло, при съседи и граници:
улица от юг, имот № V- 123 от север, имот № XXI от запад и имот № XXIII –
383 от запад, придобит с нотариален акт № 95, том І, рег.№ 839, дело № 42 от
1
05.02.2015 г. (Акт № 60, том 2, дело № 178 от 2015 г. на СВ – Силистра); -
Недвижим имот а именно: дворно място с площ 2 360 кв.м. в с. Ал., общ. А.,
обл. С., съставляващо ПИ с № 382 в кв. 39 по РП на с. Ал. одобрен със заповед
№ 09-34 от 29.01.1985 г. за което са отредени: парцел III с площ от 920 кв.м. в
който имотът участва изцяло, при съседи и граници: улица от север, имот № II
– 381 от запад, имот № XVIII-382 от юг и имот № IV-383 от изток; и парцел
XVIII с площ 1380 кв.м., в който имотът участва изцяло, с неуредени сметки
за предвидени за предаване към улица 60 кв.м., при съседи и граници: улица
от юг, имот № III - 382 от север, имот № II – 381 от запад и имот № XVII – 383
от изток, ведно с построената в този парцел двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 63 кв.м. и РЗП 126 кв.м., състояща се от: първи
етаж – три помещения и коридор; и втори етаж – четири стаи и салон,
придобит с нотариален акт № 94, том 1, рег. № 838, дело № 48 от 05.02.2015 г.
(Акт № 51, том 2, дело № 170 от 2015 г. на СВ – Силистра), придобит чрез
покупко-продажба; - лек автомобил, марка Рено, модел Меган сценик, рег. №
*, дата на първоначална регистрация 30.07.2007 г., рама №
VF1JMSE0637297879, двигател № K9KP732D261511, придобит с договор от
23.12.2014 г.; и Комисията е осъдена да заплати по сметка на Силистренски
окръжен съд сумата от 27367.37 лв. - ДТ за производството, както и на адв. Н.
В. В. от Софийска адвокатска колегия, вп. с личен рег.№ *, сумата от 650 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника С.
С. С. по настоящото дело.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е оплаквания, че
неправилно и в нарушение на материалния закон и на задължителната съдебна
практика първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС разяснения в
ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е налице стойностна
разлика между имуществото в началото и в края на периода и то същата да е
над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.).
Според КОНПИ, няма законово изискване предметът на претенцията да е над
определена стойност, в случая 150 000 лв. и съдът в нарушение на
материалния закон направил интерпретация на легално определения термин за
значително несъответствие като приел, че за да бъде отнето незаконно
придобитото имущество същото следва да е на стойност по-голяма от 150 000
лв. Изразила е несъгласие с виждането на първоинстанционния съд, че за
определяне величината на значителното несъответствие следва да бъдат взети
предвид само наличните имуществени обекти в края на проверявания период,
като се е позовала на съдебна практика. Сочила е, че окръжният съд не
съобразил заключението на вещото лице по СИЕ, с което се установявало
изискуемото от закона несъответствие, в размер на 1 547 661,50 лв. Тази
стойност надвишавала визираното в § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ „значително
2
несъответствие“ от 150000 лв. Противно на крайния извод на
първоинстанционния съд, на отнемане по реда на ЗОНПИ можело да се
пристъпи, когато между имуществото и нетния доход е установена разлика
надвишаваща 150 000лв. за целия проверяван период.
Ответникът С. С. С., чрез адв. В., е подал писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и
такива по правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване
на последното и за присъждане на разноските.
Ответникът „Корект Импекс“ ЕООД не е подал писмен отговор на
въззивната жалба.
-Частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор А. Д., против
определение № 117/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 311/2022 г. по описа
на ОС -Силистра, с което е отхвърлена молбата на Комисията за изменение на
решение № 208/10.12.2024 г., постановено по гр. д. № 311/2022 г. на ОС -
Силистра, в частта за разноските и държавната такса.
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно -
незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му и за
уважаване на молбата по чл. 248 ГПК с отмяна на осъждането й за държавна
такса и за разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на
адвокат В.. Изложила е съображения: че като субституент на държавата по
процесното дело не дължи заплащане на държавна такса; за недължимост на
разноските, поради това че с поведението си ответникът е дал повод за
воденето му и че частичният отказ от иска е направен след постановяване на
ТР 4/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС; за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, присъдено на адвоката на насрещната страна по чл. 38, ал.1
т.2 ЗАдв.
Ответникът С. С. С., чрез адв. Ив. Д. Ст., е подал писмен отговор на
частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията, е молил за отхвърлянето й.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители, са поддържали съответно възивната и частната
жалба и отговорите и са претендирали присъждане на разноски, като КОНПИ
е заявила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна за горницата над сумата от
600 лв. до претендираните такива от 2 856 лв. с ДДС.
Производството пред Силистренския окръжен съд е образувано по
искова молба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
(наименованието променено ДВ бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), с
която и след частичното прекратяване с определение от съдебно заседание от
17.10.2023 г., поради частичен отказ от иска, срещу „Корект Импекс“ ЕООД и
срещу ответника С. С. С. е предявен иск по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане от
3
„Корект Импекс“ ЕООД в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество, на основание чл.145, ал.2 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ, с цена на иска
в размер на 22 000 лв., както следва: - Недвижим имот, а именно: дворно
място с площ 2 350 кв.м. в с. Ал., ул. *. *, общ. А., обл. С. съставляващо ПИ с
№ 383 в кв. 39 и кв. 38 по РП на с. Ал. одобрен със заповед № 09-34 от
29.01.1985 г. за което са отредени: парцел IV с площ от 755 кв.м. в кв. 39 в
който имотът участва изцяло, при съседи и граници: улица от север, имот №
III – 382 от запад, имот № XVII-383 от юг и имот № V-384 от изток; парцел №
XVII с площ 890 кв.м. в кв. 39, в който имотът участва изцяло при съседи и
граници: улица от юг, имот № IV-383 от север, имот №XVI от запад и имот №
XVIII-383 от запад ведно с построената в този парцел едноетажна жилищна
сграда от три стаи, маза и стопански постройки, и парцел XXII с площ 545
кв.м. в кв. 38, в който имотът участва изцяло, при съседи и граници: улица от
юг, имот № V- 123 от север, имот № XXI от запад и имот № XXIII – 383 от
запад, придобит с нотариален акт № 95, том І, рег.№ 839, дело № 42 от
05.02.2015 г. (Акт № 60, том 2, дело № 178 от 2015 г. на СВ – Силистра); -
Недвижим имот а именно: дворно място с площ 2 360 кв.м. в с. Ал., общ. А.,
обл. С., съставляващо ПИ с № 382 в кв. 39 по РП на с. Ал. одобрен със заповед
№ 09-34 от 29.01.1985 г. за което са отредени: парцел III с площ от 920 кв.м. в
който имотът участва изцяло, при съседи и граници: улица от север, имот № II
– 381 от запад, имот № XVIII-382 от юг и имот № IV-383 от изток; и парцел
XVIII с площ 1380 кв.м., в който имотът участва изцяло, с неуредени сметки
за предвидени за предаване към улица 60 кв.м., при съседи и граници: улица
от юг, имот № III - 382 от север, имот № II – 381 от запад и имот № XVII – 383
от изток, ведно с построената в този парцел двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 63 кв.м. и РЗП 126 кв.м., състояща се от: първи
етаж – три помещения и коридор; и втори етаж – четири стаи и салон,
придобит с нотариален акт № 94, том 1, рег. № 838, дело № 48 от 05.02.2015 г.
(Акт № 51, том 2, дело № 170 от 2015 г. на СВ – Силистра), придобит чрез
покупко-продажба; - лек автомобил, марка Рено, модел Меган сценик, рег. №
*, дата на първоначална регистрация 30.07.2007 г., рама №
VF1JMSE0637297879, двигател № K9KP732D261511, придобит с договор от
23.12.2014 г.
Комисията е поддържала, че с решение № 2695/14.06.2022 г. на
КПКОНПИ (сега КОНПИ) е образувано производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в
ТД Варна уведомление от Софийска градска прокуратура с вх. №
УВКПКОНПИ-1555/23.10.2020 г. за внесен обвинителен акт по ДП № 34/2015
г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр. пр. № 423/2015 г. по описа на СГП срещу С.
С. С. за това, че в периода от 14.10.2013 г. до 12.06.2014 г. в гр. Пловдив, офис
на ТД на НАП - Пловдив и в гр. София, офис на ТД на НАП - София, в
качеството си на едноличен собственик, управляващ и представляващ
търговското дружество „Корект Партнърс България“ ЕООД, при условията на
продължавано престъпление, с пет деяния, осъществяващи поотделно
4
различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща фактическо обстановка и
при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предишните, избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения по чл. 125 от Закона за данък добавена
стойност (ЗДДС, обн. ДВ. бр. 63/04.08.2006 г. в сила от 01.01.2007 г.) в особено
големи размери - 251 014 лв. и по чл. 92 от Закона за корпоративно подоходно
облагане (ЗКПО, обн. ДВ. Бр. 105, от 22.12.2006 г. в сила от 01.01.2007 г.), в
особено големи размери - 124 695 лв., или обща стойност на данъчните
задължения 375 709 лв. (особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК)
- престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. С
протокол № ТД04ВА/УВ-12349/02.11.2020 г. била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето с период
на същата от 02.11.2010 г. до 02.11.2020 г. КОНПИ е посочила, че от началото
на периода на проверката до 14.03.2012 г. ответникът е бил в граждански брак
със С. С., от която има дете, родено на през * г., както и че след развода
местоживеенето на детето е при майката – факт, съобразен при анализа.
Изложила е, че ответникът „Корект Импекс“ ЕООД е контролирано от
проверявания дружество и също е обект на проверката за периода от
28.11.2013 г. до 16.03.2015 г. КОНПИ е поддържала също, че в хода на
производството, след събиране на необходимата информация и направени
анализи, било установено несъответствие в имуществото на проверяваните
лица и нетния им доход, който съгласно уточненията във връзка с изменението
на иска, е в размер на 1 531 816,34 лв., което било значително по смисъла на
чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и предпоставките за
отнемане в полза на държавата на посоченото имущество по чл. 153, ал. 2 и
чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 141 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, чл. 145, ал. 2 и чл.
151 и чл. 152 от ЗПКОНПИ, били налице. Взето било от КОНПИ решение №
3001 от 06.10.2022 г. за внасяне в съда на искова молба за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество от С. С. С. и контролираното
от него дружество „Корект Импекс“ ЕООД, а след решението за частичен
отказ от иска № 959/03.10.2023 г. на КОНПИ – за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество само от „Корект Импекс“
ЕООД.
Ответникът С. С. С. не е подал отговор на исковата молба, като е
оспорил същата в съдебно заседание с изложени съображения за липсата на
предпоставките по чл. 141, чл. 142, чл. 144 и чл. 151 във връзка с чл. 1, т. 2 от
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
и молил за отхвърляне на иска по чл. 153 от ЗОНПИ.
Ответникът „Корект Импекс“ ЕООД не е подал отговор на исковата
молба и не е изразил становище по делото.
Съдът, на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
5
оглед наведените оплаквания и като съобрази събраните по делото
доказателства намира следното:
Производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо – налице са
всички предвидени в закона предпоставки: КОНПИ е сезирана от Софийска
градска прокуратура с уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1555/23.10.2020 г. за
внесен срещу С. С. С. обвинителен акт по ДП № 34/2015 г. по описа на ГД
„НП“ МВР, пр. пр. № 423/2015 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 255,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). С протокол №
ТД04ВА/УВ-12349/02.11.2020 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на С. С. С.. Проверката обхваща
периода от 02.11.2010 г. до 02.11.2020 г. С решение № 2695/14.06.2022 г. на
КПКОНПИ (сега КОНПИ) е образувано производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 3001 от
06.10.2022 г. - и за внасяне в съда на искова молба за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество от С. С. С. и контролираното
от него дружество „Корект Импекс“ ЕООД. След решението за частичен отказ
от иска № 959/03.10.2023 г. на КОНПИ – искът е за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество само от „Корект Импекс“
ЕООД.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество е за отнемане от ответника „Корект
Импекс“ ЕООД общо на два недвижими имота (представляващи земя със
сграда) и на един лек автомобил, придобити възмездно в проверявания
период, съответно: дворно място с площ 2 350 кв.м. в с. Ал., ул. *. *, общ. А.,
обл. С., ведно с едноетажна жилищна сграда от три стаи, маза и стопански
постройки, закупен от проверявания С. на 07.05.2014 г. и продаден от него на
втория ответник– контролирано дружество „Корект Импекс“ ЕООД на
05.02.2015 г.; дворно място с площ 2 360 кв.м. в с. Ал., общ. А., обл. С.,
съставляващо ПИ с № 382 в кв. 39 по РП на с. Ал., ведно с построената в този
парцел двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м. и РЗП
126 кв.м., закупен от дружеството на 05.02.2015 г.; лек автомобил, Рено,
Меган сценик, рег. № *, закупен от дружеството на 23.12.2014 г.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е.
имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем. По приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице
6
постановено ТР № 4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което: не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка
за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното
лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика
и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи
на получен през проверявания период законен доход (в тази насока е
съдебната практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.;
решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
7
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.).
Така последователно в новата съдебна практика се поддържа (така
решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК),
че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към
който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Поради това водещата
предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края
на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това
увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
(ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023). Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен
характер /чл. 107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (в т. см. са Решение
№ 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г на Четвърто г. о; Решение №
50007/2024 г по гр. д № 4429/2019 г на Четвърто г. о Решение № 140/2023 г по
8
гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о; Решение № 50004/2024 по г. д. №
3649/2020 г. на Четвърто г. о; Решение № 140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г.
на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д. № 4452/2022 г Четвърто г. о; Решение
50130/2024 гр. дело № 5134/2021 г. на Четвърто г. о на ВКС и др.). Целта на
закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен
случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и в горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните
суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и
недвижими имоти, не се включват при преценка на наличното имущество и не
участват в остойностяването му, като имуществото включва всички движими
вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са
налични в патримониума на проверявания към неговия край и паричните
суми, които са налични също към края на този период.
В случая, в рамките на целия проверяван период придобитото от
проверявания и контролираното от него дружество и налично в края на
проверката му имущество са претендираните за отнемане: дворно място с
площ 2350 кв.м. в с. Ал., ул. *. *, общ. А., обл. С., ведно с едноетажна
жилищна сграда от три стаи, маза и стопански постройки, закупен от
проверявания С. на 07.05.2014 г. и продаден от него на втория ответник –
контролирано от него дружество „Корект Импекс“ ЕООД на 05.02.2015 г. с
пазарна стойност към датата на придобиване, според неоспореното
заключение на вещото лице по СТЕ в размер на 9690 лв.; дворно място с площ
2 360 кв.м. в с. Ал., общ. А., обл. С., съставляващо ПИ с № 382 в кв. 39 по РП
на с. Ал., ведно с построената в този парцел двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 63 кв.м. и РЗП 126 кв.м., закупен от дружеството на
05.02.2015 г. с пазарна стойност към датата на придобиване, според
заключението на вещото лице по СТЕ от 6730 лв.; лек автомобил, Рено, Меган
сценик, рег. № *, закупен от дружеството на 23.12.2014 г. с пазарна стойност
към датата на придобиването, според заключението на вещото лице по СТЕ,
от 4 600 лв. Така цялото възмездно придобито и налично към края на периода
имущество на проверявания, включващо това на контролираното от него
дружество, съгласно твърденията на комисията в исковата молба и
уточненията след изменението на иска, възлиза на общата сума от 21 020 лв.
(изчислена и от вещото лице по СИЕ в табл.16 по въпрос 26) и тя е под
релевантния размер от 150 000 лв. Всичко изложено в случая налага извод, че
9
не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период
над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това
имущество е със законен източник.
За обема на имуществото и за оценката му (от 21 020 лв.) под сумата от
150 000 лв., КОНПИ не е навела оплаквания, като оплакванията й са, че
окръжният съд направил интерпретация на легално определен термин
„значително несъответствие“ и приел, че за да бъде отнето незаконно
придобитото имущество същото следвало да е на стойност по-голяма от 150
000 лв., като с тези мотиви съдът въвел допълнителна материална
предпоставка за основателност на предявения иск, липсваща в ЗОНПИ, тъй
като законът не поставял изискване за минимална стойност на имуществото
като предпоставка за отнемането му. Тези оплаквания са неоснователни.
Окръжният съд не е формирал такива изводи, а е приел, че няма значително
несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в случая, тъй като
придобитото имущество /с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ/ в края на
проверявания период не се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода с посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000лева.
Както бе посочено по-горе в решението, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.). Стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е
специално законово понятие означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв.
стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на
нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е
налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Нетният доход (по см.§ 1, т. 8
от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (по см. на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се „прибавя“ към установеното
налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни
доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за
неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и
семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да
е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Предвид тези разрешения,
неоснователни са и оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на
закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и
за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен
доход със стойността на придобитото и налично имущество (без оглед на
неговата стойност, която може да е под 150 000 лв.).
При това положение, искът на КОНПИ чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е
10
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал в решението си до
идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
С определението по чл. 248 ГПК, окръжният съд е оставил без
уважение молбата на КОНПИ за изменение на решението в частта за
разноските, с която е претендирана отмяна на възложената в тежест на
комисията държавна такса и на разноските за насрещната страна.
Комисията не е освободена от заплащане на държавната такса по силата
на чл. 84, т.1 ГПК в проиводствата по делата по ЗОНПИ. Това е така, тъй като
КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на
делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно. Последователна и трайна е
съдебната практика (вкл. и определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3297/2022 г., IV г. о., ГК), че законодателната преценка за освобождаване
от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от
вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не
дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък,
каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните
държавни вземания. В производството по ЗОНПИ, Комисията не брани такива
интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична
държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се
явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в
нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни
субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което
има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен
характер. Независимо от това, при конкретния резултат по делото, намира
приложение изричната норма в самия специален закон - чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от
изхода на спора по делото. В случая, искът е отхвърлен, поради което и
ЗОНПИ дължи държавната такса. До този извод е достигнал и окръжния съд в
обжалваното определение по чл. 248 ГПК, като оплакванията в настоящата
частна жалба са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването на КОНПИ за недължимост на
разноски на насрещната страна, които в случая са само за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адвокат В. за безплатно оказана на ответника С.
правна защита по делото пред окръжния съд в размер на сумата от 650 лв. по
съображения, че причина за предявяване на иска е поведението на ответника,
както и че частичният отказ от иска е заявен веднага след приемане на ново
тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023 г. по т.д. №4/2021 г. ВКС) и е по
причини настъпили след предявяване на иска. Чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не се
прилага, когато Комисията е мотивирала отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г.
11
по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Поведението на ответниците при
завеждане на делото има правно значение в определени случаи за
отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му
поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно решение. Съобразно
разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното
тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не
представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява факт,
индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото.
Настоящият казус е точно такъв, тъй като Комисията е мотивирала отказа за
размера от 662 184,32 лв. с Тълкувателното решение. Тълкувателното
решение е по тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този
закон, т. е. не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаването
на иска) обстоятелства.
В молбата си по чл. 248 ГПК пред окръжния съд, комисията не е навела
възражения срещу определения от съда размер на адвокатското
възнаграждение на адв. В. по реда на чл.38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
поради което и оплакванията в частната жалба в тази насока не могат да бъдат
разглеждани. Независимо от това, обаче следва да бъде отбелязано, че
размерът на това възнаграждение от 650 лв. не е прекомерно предвид вида на
спора, материалния интерес, срещу който ответникът се е защитавал и
извършената от адвоката работа, съобразено и с полването на Наредба 1/2004
г. само като ориентир – обстоятелства, подробно обсъдени в решението на
окръжния съд.
С оглед изхода от спора, КОНПИ дължи заплащане на държавна такса
за въззивното производство в размер на сумата от 440 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. КОНПИ дължи и заплащане на разноските
на насрещната страна за адвокатско възнаграждение на адв. В.. Същите са
претендирани в размер от 2 856 лв. с ДДС, като извършването им е доказано с
приложения договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. и
приложената фактура 615/17.06.2025 г. Възражението на ищеца за
прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК е за размера над 600 лв. до 2 856 лв. Съдът
като съобрази, че спорът е по реда на ЗОНПИ, с цена на иска общо от 22 000
лв., но извършената във въззивното производство работа от адвокат Н. В. от
САК - процесуален представител на ответника С. се изразява в подаване на
отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание, т.е. не е с
правна и фактическа сложност и предвид липсата на обвързаност от
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда) намира, че разноските за възнаграждението следва
12
да бъдат определени в справедлив и обоснован размер от 650 лв., които
ищецът КОНПИ следва да му заплати.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/10.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 311/2022 г. по описа на ОС - Силистра, както и определение №
117/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 311/2022 г. по описа на ОС -
Силистра.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
с ЕИК *********, гр.София, да заплати на С. С. С. с ЕГН **********, сумата
от 650 лв., представляваща сторени от него разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
с ЕИК *********, гр.София, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 440 лв.
държавна такса за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13