Решение по дело №4313/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260225
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100104313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        С., 28.09.2020 г.

 

                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесета година в състав:

 

                   Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното  от съдия Димитров гражданско дело № 4313 по описа  за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД от В.К.П.ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. М.Д.-*** сумата от 30 000  лв. - обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания настъпили на 29.11.2016 год.,  ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

На основание ищцата чл.86,ал.1 ЗЗД претендира заплащане на сумата от 7 083.32 лв.  - мораторна лихва върху претендираната главница от датата на инцидента -  29.11.2016 год.  до депозирането на исковата молба в съда-28.03.2019 год.

Ищцата твърди, че на 29.11.2016 г. на ъгъла между ул. „ Нишава“  и  ул. „Златишки проход“ в района срещу м-н „ Фантастико“ е пропаднала в находяща се на тротоара шахта с пробит капак и счупила дясната си тазобедрена става.Била приета в УМБАЛСМ »Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД , където след извършените прегледи е установено,че е получила пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост. Била оперирана като фрактурата била фиксирана с бедрен пирон, а след седмица е изписана за продължаване лечението в домашни условия.

Твърди,че вследстивие на нараняванията е търпяла продължителни и интензивни болки и страдания,а също психически стрес и уплаха, които продължават и понастоящем. Освен това изпитвала дълго време неудобства при битовото си обслужване,при придвижването си както в дома,така и извън него.

Моли съда да осъди С.О.да й заплати сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от горното увреждане, мораторна лихва в размер на  7 083.32 лв.  за посочения период и  законната лихва върху главницата от датата на увреждането  до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът С.О.гр.С. чрез юрисконсулт Е.Й.оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърденията на ищцата относно наличие на необезопасена шахта, както и противоправно действие или бездействие от страна на служителите на Столична Община. Относно размера на неимуществените вреди възразява, че искът е завишен и ако бъде доказан трябва да бъде намален поради прекомерност. Претендира направените по делото разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От представената по делото медицинска документация се установява,че ищцата е била приета по спешност в УМБАЛСМ »Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД на 28.11.2016 год. около 18.58 часа год. поради увреждане изразяващо се в закрито пертрохантирно счупване на дясната бедрена кост.

От приетата по делото СМЕ, заключението на която съдът възприема като обективно и професионално, се установява, че полученото от ищцата увреждане- Закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост.“ е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок около 4 месеца,капо през първите два пострадалата не е могла изобщо да стъпва на крака си и е имала нужда да бъде подпомагана при обслужването си. Вероятно полученото увреждане е по посочения в исковата молба механизъм. Към настоящият момент фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала. От извършената костна операция по повод процесната фрактура е останал траен пожизнен кожен белег с дължина 12-13 см и ширина 0,5см., намиращ се на външната горна част на дясното бедро. Няма данни металната остеосинтеза да е отстранена от зарасналата кост,поради което това предстой да се извърши. Ищцата се предвижва самостоятелно с леко накуцваща и щадяща походка, като това особено се установява след движение на по -дълги разстояния.

От разпита на св.Д.Д.се установява,че през месец ноември 2016 г. около 16 часа при светло и хубаво време на тротоара при кръстовището между ул. „ Нишава“  и  ул. „Златишки проход“ в района срещу м-н „ Фантастико“, в края на тротоара до бетонен стълб ищцата без да иска пропаднала в шахта, чиито бетонен капак бил изронен и имало само арматура. Единия й крак/вероятно десния/ пропаднал в отвора и тя паднала на тротоара. Не можела да се движи, изпитвала силни болки и се наложило да дойде синът й да я вземе с автомобил и да я откара до болница. След инцидента около 2 месеца ходила с патерици,след това и с бастун,а и досега има оплаквания от болки и проблеми с възстановяването, въпреки,че ходила на рехабилитация. Поставения при операцията фиксиращ пирон още не е изваден.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За възникване правото на деликтно обезщетение е необходимо да се докажат предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Те са: 1) противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие; 2) реално настъпила и претърпяна вреда; 3) причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; 4)вина на делинквента, като съгласно нормата на чл.45,ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е конкретният случай, за да бъде то противоправно е необходимо да съществува правна норма , която да задължава деликвента да действа по определен начин.

Улиците „ Нишава“  и   „Златишки проход“  и прилежащите им тротоари се намират на територията на С.О.и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 16 ЗОбС поддържането на имотите и вещите общинска собственост се извършват от лицата, на които са предоставени за управление. При горното съдът намира,че ответната община противоправно е бездействала като не е извършила или организирала своевременно извършването на ремонта/подмяната на капака на шахтата,поради което ищцата е пропаднала в отвора на шахтата и се е наранила.

Безспорно се установи от доказателствата по делото,че увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, изразяващо се в неполагане грижи на добър стопанин за обезопасяването на тротоара на кръстовището на улиците „ Нишава“  и   „Златишки проход“ , където е имало шахта с липсващ/унищожен/капак.

Настъпилите вреди за ищцата се доказаха от представените с исковата молба писмени доказателства, с извършената СМЕ и с показанията на свидетеля,който е бил с нея при инцидента, очевидец е и е категоричен относно посочените факти на необезапосената шахта,нейното местонахождение , пропадането на ищцата с единия крак в нея,както и последствията от това.

Вината на ответника по аргумент от чл.45 ЗЗД се предполага до доказване на противното,но обратно доказване по делото не е извършено.

Поради това е налице фактическият състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и искът е основателен.

По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,  определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер 12 000 лв., предвид характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от денят следващ датата на исковата молба – 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на горната сума. Размерът е определен с оглед доказаните по делото вреди-силни болки, страдания и неудобства за период от 2 месеца,продължилите около 4 месеца по леки такива и факта,че на ищцата й предстой със сигурност нова операция на екстракция на поставения фиксатор в бедрото на десния крак.

В останалата част до претендирания размер от 30  000 лв. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Претенцията  с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 083.32 лв.  - мораторна лихва върху главната претенция от датата на инцидента-  29.11.2016 год.  до депозирането на исковата молба в съда-28.03.2019 год. е частично основателна,до размер на 2833.32 лв., като над този размер до претендирания в исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.Изчислението на лихвата е извършено от съда с приложение за изчисляване на лихви от интернет страница calkulator.bg.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер 140 лв. за експертизата и 592 за държавната такса/.

Ответникът не следва да заплаща на адвокат М.Д. адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА  , тъй като от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищцата е лице отговарящо на условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

Ищцата следва да заплати на С.О.разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното съдът

 

  Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.О.гр.С., бул.”******да заплати на В.К.П.ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. М.Д.- САК, със съдебен адрес:***, Бизнес център „Стефан Караджа“  на основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди- болки и страдания от получено травматично увреждане на 29.11.2016 год.   ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане и с разноски по делото в общ размер на 732 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени и неимуществени вреди до претендирания размер от  30 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О.гр.С., бул.”******да заплати на В.К.П.ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. М.Д.- САК, със съдебен адрес:***, Бизнес център „Стефан Караджа“  на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД сумата 2833.32  лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода  от датата на инцидента -  29.11.2016 год.  до депозирането на исковата молба в съда-28.03.2019 год. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до претендирания размер от  7 083.32 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: