Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№321 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г. ищецът „Б.ДСК“ЕАД
е предоставил на ответника П.Т.Б. кредит в размер на 4000 лева при условия
подробно уговорени в договора. Изпълнението на задълженията било обезпечено с
поръчителството на втория ответник П.А.П., който солидарно отговарял с
кредитополучателя спрямо Банката за плащането по договора. За последното бил
подписан и Договор за поръчителство от 02.12.2013г. Сключения договор за кредит
бил за срок от 48 месеца, считано от датата на усвояването му. Наред с това,
кредитополучателят дължал и плащане на лихва, формирана от променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 14,95%
годишно или 0,04% на ден. Ищецът твърди,
че по отношение на остатъка от дълга в размер на 2570 лева на 20.10.2016г. било
подписано Допълнително споразумение към Договора между П.Т.Б. и Банката, с
което страните се споразумели да се капитализира неплатената лихва към остатъка
на главницата и се договорил нов погасителен план за срок от 13 месеца, считано
от датата на споразумението. Променен бил и дължимия лихвен процент, който
станал 13,45% годишно или 0,331% на ден. В т.2.4 от Допълнителното споразумение
страните се договорили да се запази приетото обезпечение, а именно
поръчителството на П.А.П.. Предвид допуснато неизпълнение на договора за
кредит, изразяващо се в неиздължаване на уговорените месечни вноски, на
11.05.2017г. кредитът станал предсрочно изискуем, като Банката предприела за
събиране на вземането си по съдебен ред. Поддържа се от ищеца, че двамата
длъжници били надлежно уведомени за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. На 09.08.2017г. Банката подала в РС-Димитровград заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като било образувано
ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на съда. По това дело, на 10.08.2017г. била
издадена Заповед №844 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. С тях на двамата ответници било
разпоредено да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2570 лева-главница по
договора за кредит, ведно със законна лихва върху нея, считано от 09.08.2017г.,
сумата от 120 лева-заемни такси, сумата от 277,32 лева-договорна лихва за
периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г.-, сумата от 91,11 лева-наказателна
лихва за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г., както и направените деловодни
разноски, от които 61,17 лева-държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение. В законоустановеният срок двамата ответници възразили че не
дължат визираните в заповедта за изпълнение суми, поради което за ищеца
възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск против
тях. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно сумите, за които е
издадена Заповед №844/10.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на
РС-Димитровград. Претендират присъждане на направените в заповедното и
настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът П.А.П., депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е недопустим по
отношение на него. Представеното заявление по чл.417 от ГПК било нищожно, тъй
като той, като поръчител, носел отговорност до 6 месеца от настъпване на падежа
на задължението. В случаят, този падеж бил настъпил към 20.10.2016г., видно от
допълнителното споразумение към договора за кредит за текущо потребление от
02.12.2013г. Ответникът не бил участник в споразумението и следователно се
ползвал от императивната защита дадена му в чл.147 ал.2 от ЗЗД. В
споразумението се предоговаряли съществени елементи от договора, за което
поръчителя не бил дал съгласие и съответно предоговорените разпоредби нямали
действие по отношение на него. Поради това, П.П. нямало как да е страна в
заповедното производство, тъй като преклузивния срок по отношение на него бил
изтекъл към 20.04.2017г. и след тази дата Банката нямала право да предяви към
него заявление по чл.417 от ГПК.
На следващо място, намира
предявения иск за неоснователен. Налице била неравноправна клауза както в
Договора, така и в последващото Споразумение към него, по отношение на
определяне на дължимата възнаградителна лихва. В Договора бил определен
променлив лихвен процент, като със Споразумението лихвата била капитализирана и
станала част от главницата, без да е налице съгласие за това от страна на
поръчителя. Отново без негово съгласие бил определен и нов завишен лихвен
процент. Липсвала методика за изчисляване на така дължимата лихва, като
ответника нямал възможност да разбере начина на определяне на този лихвен
процент. Наличието на неравноправна клауза относно определянето на
възнаградителната лихва, влечала след себе си нищожност или унищожаемост на
същата. Поради това ответникът иска съдът да прогласи нейното наличие и да
признае липсата на действие на тази клауза по отношение на П.П..
Поддържа, че иска е необоснован и
неоснователен по основание и размер, предвид факта ,че кредита е обявен за
предсрочно изискуем по волята на Банката, като тази изискуемост била сведена до
знанието на кредитоискателя, чрез връчване на уведомление. Предвид това, налице
била приложимост на хипотезата на чл.147 ал.1 от ЗЗД, като поръчителят носел
отговорност за задължението до 6 месеца от падежа му. Поръчителят носел
отговорност над срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, само ако е дал изрично лично писмено съгласие за това, каквото в
случая липсвало. Самото допълнително споразумение от 20.10.2016г. също било
нищожно на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като противоречало на закона- на чл.138
изр.2 от ЗЗД. В случая липсвало съгласие на поръчителя в писмена форма за
удължаване на срока на договора. На следващо място твърди, че не бил запознат с
пълното съдържание на договора за кредит, поради което прави възражение за
нищожност на същия по отношение на него. В подкрепа на това посочва, че не бил
положил подписа си на всяка от страниците от договора.
Предвид изложеното, иска съдът да
отхвърли предявения против ответника П.П. иск като недопустим и необоснован по
основание и размер, с оглед наличието на неравноправни клаузи и изтичане на
преклузивен срок за търсене на отговорност. Иска съдът да прогласи нищожност,
алтернативно недействителност на договора и допълнителното споразумение към
него. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Оспорва допустимостта на
представеното от ищеца извлечение от счетоводни книги, както и съдържанието на
договора за кредит.
Прави доказателствени искания- да
се задължи ищеца да представи уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост, връчено на П.Б., с което кредита за текущо потребление от
02.12.2013г. е обявен за предсрочно изискуем; да се задължи ответникът П.Б. да
отговори на следните въпроси: какъв е размера на дълга, за който П.П. става
поръчител, известно ли е било на същия, че дълга е в размер на 4000 лева,
известен ли е бил поръчителя от него за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита през 2016г., дал ли е П.П. съгласие за предоговаряне на дълга с
допълнително споразумение и запазване при това предоговаряне на качеството му
на поръчител.
Ответникът П.Т.Б. не депозира
писмен отговор на исковата молба. В проведените по делото съдебни
заседания не взема отношение по предявенияа против него иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото препис от Договор за текущо потребление, на
02.12.2013г. Банката –ищец се е договорила с ответника П.Т.Б. да му отпусне
кредит в размер на 4000 лева за срок от 48 месеца. Кредитът трябвало да бъде
погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение №1/, като
падежната дата на вноските била 01 число на месеца. Кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 14,95%
годишно. Годишният процент на разходите по кредита бил 19,03 и можел да бъде
променян при предпоставките, предвидени в общите условия. Кредитът бил
обезпечен с поръчителство. На същата дата 02.12.2013г. бил подписан и Договор
за поръчителство между Банката-ищец и втория ответник П.А.П.. С него било
обезпечено изпълнението на задълженията на първия ответник по горепосочения
договор за кредит за сумата от 4000 лева и срок от 48 месеца при променлив
лихвен процент. Поръчителят се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя спрямо кредитора по процесния договор.
От приложения към
Договора Погасителен план и ГПР е видно, че задължението е следвало да бъде
върнато на месечни вноски с начало 01.01.2014г. до 01.12.2017г. Всяка месечна
вноска е в размер на 112,47 лева. Общо дължимата сума по кредита, която
ответника трябвало да плати, била в размер на 5538,67 лева, от която 4000 лева
главница, 1338,67 лева договорна лихва и 200 лева такса.
Съгласно
представения с исковата молба от ищеца препис от Допълнително споразумение към
договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г., ответника П.Т.Б. се
споразумял на 20.10.2016г. с ищеца, че остатъка по дълга към тази дата е в размер
на 2757,73 лева, като кредитополучателя внесъл сумата от 18,50 лева. По
отношение на остатъка от договорения дълг в размер на 2570 лева било сключено и
въпросното допълнително споразумение. Страните се договорили, че поради
допусната забава в изплащането на дължимите по кредита погасителни вноски,
Банката отправила към П.Т.Б. уведомления за предсрочна изискуемост на кредита. Въпреки това, страните се споразумели
последиците от получените уведомления да се считат за ненастъпили, а самите уведомления
за оттеглени. Поради това и предсрочната изискуемост на кредита не била
настъпила и отношенията между страните се уреждали съгласно основния договор за
кредит и настоящото споразумение. Страните се договорили да изменят условията
за погасяване на дълга, както следва: капитализирала се неплатената лихва към
остатъка от главницата по кредита; договорен бил погасителен план за срок от 13
месеца, считано от датата на споразумението, без да се променя първоначално
договорената крайна дата за погасяване; падежа за издължаване на месечните
вноски ставал 19-о число на месеца; кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на споразумението бил 13,45% и надбавка
в размер на 13,119%; запазвало се приетото обезпечение- поръчителство на
ответника П.А.П.; годишния процент на разходите по кредита бил 14,27% и можел
да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.
Допълнителното споразумение е подписано от представител на Банката-ищец и от
кредитополучателя П.Т.Б.. От приложения към него Погасителен план е видно, че
първата погасителна вноска по предоговорения кредит е следвало да бъде платена
на 19.11.2016г., а последната на 20.11.2017г. Месечната вноска е в размер на
213,55 лева, с изключение на последната, която е 212,51 лева. Общо дължимата
сума по така договорения кредит е 2775,11 лева, от която 2570 лева главница и
205,11 лева договорна лихва.
Видно от приетото
като доказателство по делото Уведомление изх.№12-20-00331/08.03.2017г. ищецът
уведомил ответника П.Т.Б., че поради забава в погасяване на задълженията по
сключения с Банката Договор за кредит от 02.12.2013г., тя обявява същия за
предсрочно изискуем. Считано от датата на получаване на уведомлението, цялата
непогасена главница по договора за кредит ставала дължима и върху нея се
начислявала лихва в размер на договорения лихвен процент увеличен с надбавка за
забава. Уведомлението е било получено от ответника лично на 20.03.2017г., видно
от представеното Известие за доставяне.
С Нотариална покана
от 27.04.2017г. Банката –ищец уведомила ответника П.А.П., в качеството му на
поръчител по процесния договор за кредит от 02.12.2013г., сключен с П.Т.Б., че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана била връчена лично
на ответника от нотариус М.Г.на 04.05.2017г.
На 09.08.2017г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против двамата ответници. В тази връзка било образувано
ч.гр.д.№1268/2017г., по което на 10.08.2017г. съдът издал Заповед №844 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със
същата заповед на ответниците било разпоредено да заплатят солидарно в полза на
Банката- кредитор сумата от 2570 лева- главница, неизплатено задължение по
процесните договор за кредит за текущо потребление и допълнително споразумение
към него, договорна лихва за времето от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер
на 277,32 лева, заемни такси 120 лева,наказателна лихва за времето от
01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер на 91,11лева, законна лихва считано от
09.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на общо 11,17 лева. В законоустановения срок длъжниците
депозирали възражения срещу така издадената заповед, поради което на ищеца е
било указано, че може да предяви против тях установителен иск за визираните в
заповедта суми.
По искане на
ответника П.А.П., на основание чл.176 от ГПК съдът постави въпроси на ответника
П.Т.Б.. В отговор на тези въпроси, последния посочи, че П. му станал поръчител
за дълг от 800 лева. Не му било известно, че дълга е в размер на 4000 лева.
Разбрал за колко пари ставало дума, когато получил уведомлението от Банката. П.
знаел, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем през 2016г. Б.
подписал сам допълнителното споразумение към договора за кредит. От банката му
казали да заведе и П., но той не го направил, тъй като последния не се
съгласил.
За изясняване на
обстоятелствата по делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно
-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Е.Ж.Д.. Съгласно
заключението на експерта, дължимата главница по Договора за кредит е в размер
на 4000 лева, а договорната лихва в размер на 1338,67 лева. Общото задължение
по погасителния план по този договор е в размер на 5538,67 лева, като в него е
включена и месечна такса в размер на 1,25 лева или общо 200 лева. Общият размер
на внесените и погасени суми е както следва: главница- 1701,95 лева, договорна
лихва -981,31 лева, наказателна лихва- 1,68 лева, такси 147,85 лева,
застраховка- 40,02 лева. Последното плащане по договора за кредит е на
01.01.2016г. и е в размер на 13,98 лева. С Допълнително споразумение към
Договора за кредит страните са се споразумели размера на дължимата главница да
е 2570 лева, а месечната погасителна вноска 213,55 лева. Изготвен бил нов
погасителен план със срок до 2011.2017г. с 13 погасителни вноски. От 19.11.2016г.
кредитополучателят не е погасявал месечните си погасителни вноски. Остатъкът по
кредита е превърнат в изискуем на 11.05.2017г. Броят на договорените и
неиздължени вноски за погасяване на кредита към датата на изготвяне на
заключението е 13бр., а общо дължимата сума- 3149,03 лева. Дължимите суми към
09.08.2017г. са както следва: главница- 2570 лева, договорна лихва за периода
от 01.10.2016г. до 08.08.2017г.- 277,32 лева, наказателна лихва- 91,11 лева,
такси 120 лева. Няма извършени плащания от кредитополучателя след 09.08.2017г.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на двамата ответници, визирано в
Заповед №844/10.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1268/2017г.
По делото не се
спори, че между ищеца и ответника П.Т.Б. е бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 02.12.2013г., както и Допълнително споразумение към него
от 20.10.2016г. Няма спор и относно това, че ответника П.А.П. е подписал
Договор за поръчителство на 02.12.2013г. като е станал поръчител на длъжника П.Б.
по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г. Безспорно установено
е, че П.П. не е подписал Допълнителното споразумение към договора за кредит от
20.10.2016г. или нов договор за поръчителство към него. Не се оспорва от страна
на ответника П.Б., че е получил от Банката-ищец договорения кредит от 4000
лева, както и че е преустановил плащанията си по него.
Спорно по делото е
дължат ли двамата ответници солидарно плащане на задълженията по процесните
договор за кредит и допълнително споразумение към него и ако да- в какъв
размер.
На първо място по
отношение на ответника П.Т.Б. съдът счита, че същия като страна по процесните
Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г. и Допълнително
споразумение към него от 20.10.2016г. е получил кредит от Банката-ищец в размер
на 4000 лева, като се е задължил да върне същия на месечни вноски съобразно
Договора и Допълнителното споразумение към него. От страна на този ответник не
беше оспорено, че е получил въпросната сума, както и че е преустановил
плащането на уговорените с Банката погасителни вноски. В тази връзка,
кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, като е уведомил длъжника за това свое решение с
Уведомление изх.№12-2-00331/08.03.2017г. Това уведомление е било получено от
ответника Б. лично на 20.03.2017г., въпреки което той отново не е погасил
задължението си към Банката. Поради това същата е депозирала в РС-Димитровград
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против него и
поръчителя П.П., като по отношение на двамата съдът е издал Заповед №844/10.08.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която им е разпоредил да платят на кредитора дължимите по процесния договор и
допълнително споразумение към него суми.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, към
09.08.2017г.-датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по горепосочения договор за кредит и допълнително
споразумение към него кредитополучателя е дължал главница в размер на 2570
лева, договорна лихва за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер на
277,32 лева, наказателна лихва за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в
размер на 91,11 лева и такси за разходи при изискуем кредит- 120 лева.
Така установените
от вещото лице суми изцяло кореспондират със сумите посочени като задължение на
ответника в издадената по отношение на него заповед за изпълнение по
ч.гр.д.1268/2017г. по описа на РС-Димитровград.
От страна на
ответника Б. в хода на настоящото производство не бяха ангажирани никакви
доказателства относно това, че е заплатил на Банката- ищец въпросните суми,
представляващи непогасени задължения по процесните договор за кредит и
допълнително споразумение към него, нито че не дължи тези суми на друго
основание.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения по отношение на П.Б. иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че този ответник дължи на
ищеца сумите, визирани в Заповед №844/10.08.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на РС-Димитровград, за основателен и доказан.
На второ място, по
отношение на ответника П.А.П., съдът намира за безспорно установено, че той е
станал поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г.,
сключен между Банката-ищец и първия ответник П.Т.Б.. Това обстоятелство не се
оспорва от П., като то се доказва по несъмнен начин и от подписания от него
Договор за поръчителство от 02.12.2013г. Видно от съдържанието на този Договор
е, че в т.1 от него П. изрично е заявил, че обезпечава изпълнението на
задълженията на П.Т.Б.- кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление от 02.12.2013г. сключен между него и ищеца за сумата от 4000 лева
за срок от 48 месеца и при променлив лихвен процент. В този смисъл съдът не
кредитира дадените от Б. обяснения по реда на чл.176 от ГПК, че поръчителя П. е
бил убеден, че обезпечава плащането на задължение в размер на 800 лева. Това
твърдение очевидно не отговаря на истината, доколкото в подписания от ответника
П. Договор за поръчителство от 02.12.2013г. не фигурира сума от 800 лева, а
изрично е посочено, че задължението което се обезпечава от поръчителя е 4000
лева. В Договора за поръчителство този ответник изрично е посочил, че обезпечава
изпълнението на задълженията на П.Т.Б. по процесните Договор и Общи условия към
него, сключени с ищеца, поради което неоснователно се явява възражението на П.,
че не е бил запознат със съдържанието на същия договор за кредит, тъй като не
бил полагал подпис на всяка от неговите страници.
На следващо място,
съдът не кредитира възражението на пълномощника на ответника П., че задълженията
му като поръчител по Договора за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г.
са приключили с подписването на Допълнително споразумение към този договор от
20.10.2016г. С въпросното допълнително споразумение Банката-ищец и ответника Б.
не са прекратили действието на Договора за кредит за текущо потребление от
02.12.2013г., по който поръчител е ответника П., а са се договорили
задълженията по него да не се считат за предсрочно изискуеми, както и
неплатената лихва е капитализирана към остатъка от главницата по кредита. Задълженията
по договора за кредит, за които първоначално е поръчителствал П. не са погасени
поради подновяването на дълга със сключването на допълнителното споразумение от
20.10.2016г. между кредитора и главния длъжник. Обективна
новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, погасяваща първоначалното задължение и
освобождаваща ответника от отговорността му като поръчител – чл.124, ал.1
вр.чл.141, ал.1 от ЗЗД, би била налице в случаите на поемане на задължение,
произтичащо от ново правоотношение между същите страни, което по своите
съществени елементи се отличава от първоначалното такова. Способите за
преструктуриране на даден кредит, вкл.
разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие
на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 от ЗЗД, която воля, за
да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не извеждана по
тълкувателен път. В случая тълкуването на подписаното допълнително споразумение от 20.10.2016 г. не води до извод, че страните по
него, в лицето на ищеца и главния
длъжник, са имали намерението да подновят задълженията по сключения на 02.12.2013 г. договор за кредит, нито пък
измененията в същия договор са от такова естество, че да заменят съществуващите
задължения, с други, нови и различни правоотношения. На практика с
допълнителното споразумение е извършено капитализиране на натрупаната до този
момент възнаградителна лихва (включването на същата в главницата) и
начисляването на възнаградителна лихва върху нея, което от своя страна е довело
и до увеличаване на размера на уговорената
месечна вноска – от 112,47 лева
по първоначалния погасителен
план на 213,55 лева по погасителния
план по допълнителното споразумение. По изложените съображения не може да се
приеме, че задълженията по договора за
кредит от 02.12.2013 г. са подновени и ответникът, като
поръчител, е освободен от акцесорното си задължение да обезпечава задълженията
по този договор.
След като главният
длъжник Б. е преустановил обслужването на кредита, Банката-ищец се е
възползвала от правото си да обяви задълженията по него за изцяло предсрочно
изискуеми. В тази връзка на кредитополучателя е било изпратено нарочно
уведомление, което той лично е получил на 20.03.2017г., а на ответника П. е
била връчена на 04.05.2017г. Нотариална покана, в която му е указано, че
задължението по Договора за кредит за текущо потребление, за което той е
поръчителствал е обявено за предсрочно изискуемо. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение на процесните задължения на
двамата ответници е депозирано от Банката-кредитор в РС-Димитровград на
09.08.2017г.
Предвид това,
неоснователно се явява възражението на ответника П., че задължението му е
погасено, поради изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Доколкото
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника Б. на
20.03.2017г., а на ответника П. на 04.05.2017г., като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено от ищеца в съда на 09.08.2017г.,
то 6-месечния преклузивен срок не е бил изтекъл към този момент и отговорността
на поръчителя за задължението по кредита не е била погасена. Това
обаче не означава, че подписаното допълнително споразумение от 20.10.2016
г. обвързва ответника П.. Главният дълг е рамка за акцесорното
задължение на поръчителя такъв, какъвто е в момента на сключване на договора за
поръчителство. Последващите промени в главния дълг обвързват поръчителя, само
ако се дължат на неизпълнение на главното задължение или ако облекчават
положението на поръчителя, тъй като когато обемът на главния дълг се намали,
задължението на поръчителя се намалява по право – чл.139 от ЗЗД. Увеличаването
на главния дълг или поемането на допълнителни, по – тежки условия за връщането
му, нямат действие за поръчителя, освен ако последният изрично се е съгласил с
това – арг. от чл.147, ал.2 от ЗЗД. Ищецът изтъква, че допълнителното
споразумение било сключено при по – изгодни условия, поради което обвързва
ответника, тъй като годишния процент на разходите по така преструктурирания кредит бил по – нисък – 14,27 %, видно от погасителния план, в
сравнение с първоначалния такъв
от 19,03 %. Съдът
намира, че дори и това да е така, то общото увеличение в размера на дълга в
резултат на капитализирането на натрупаната възнаградителна лихва в главницата без съгласието на ответника, имащо за
резултат и увеличение в размера на погасителната вноска, води до извод, че
вследствие на сключеното допълнително споразумение положението на ответника,
като поръчител, би се влошило, а не подобрило, поради което последният не е
обвързан от тези нови условия, договорени от главния длъжник.
Обстоятелството,
че ответникът не е обвързан от допълнителното споразумение от 20.10.2016 г., а е останал задължен единствено по първоначално
подписания договор за кредит от 02.12.2013г., по който той е станал поръчител, води до извод, че сумата от 290,45 лева,
представляваща натрупаната към този момент непогасена възнаградителна лихва, по
отношение на него не следва да бъде вкючвана в дължимата главница. Главницата
се претендира в общ размер от 2570 лева като след приспадане на капитализираната
възнаградителна лихва и платената на 11.11.2016г.
сума от 18,50 лева разликата, за която
главният иск следва да бъде уважен, възлиза на 2298,05 лева. Сумата от 290,45 лева-възнаградителна лихва за периода от 01.01.2014г. до
01.10.2016г. не следва да бъде присъждана и като възнаградителна
лихва, тъй като такава претенция няма заявена по делото.
Доколкото с Договора за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г.
страните са уговорили кредитополучателя да заплаща договорна лихва при
променлив лихвен процент, то поръчителя по този договор П. дължи такава лихва
за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. Размерът на тази лихва съдът
определи върху дължимата от този ответник главница в размер на 2298,05 лева по
посочената от вещото лице на стр.6 от експертизата формула за изчисляване на
договорната лихва за един ден, както и промените на лихвения процент, определен
от Банката през периода от 20.10.2016г. до 08.08.2017г. По този начин, съдът
установи, че дължимата от ответника П. договорна лихва по процесния договор и
за така посочения период, изчислена върху главница от 2298,05 лева е в размер
на 248,13 лева. Предвид това, искът за признаване за установено по отношение на
този ответник, че дължи на ищеца договорна лихва за периода от 01.10.2016г. до
08.08.2017г. се явява основателен и доказан за сумата от 248,13 лева, като над
тази сума, до пълния предявен размер от 277,32 лева той следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На последно място, с Договора за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г.
и Общите условия към него, страните са уговорили в чл.19.2 от ОУ, че при
допусната забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък
по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Доколкото видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, последното плащане по
Договора за кредит за текущо потребление е от 01.01.2016г., като Банката е
отразила в системата си кредита със статут на просрочен на 17.09.2016г., то
исковата претенция за признаване за установено на задължение за наказателна
лихва за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. е основателно. В тази връзка
следва да се има предвид по отношение на втория ответник- поръчителя П., че
дължимата от него наказателна лихва следва да бъде изчислена върху главница от
2298,05 лева, която реално дължи по Договора за кредит от 02.12.2013г., а не
върху сумата от 2570 лева, представляваща главница по Допълнителното
споразумение от 20.10.2016г., по което той не е подписвал договор за
поръчителство. С помощта на посочената от вещото лице на стр.7 от експертизата
формула за изчисляване на наказателната лихва за периода от 01.10.2016г. до
08.08.2017г. съдът установи, че дължимата от ответника П. наказателна лихва по
процесния договор и за така посочения период, изчислена върху главница от
2298,05 лева е в размер на 85,59 лева. Предвид това, искът за признаване за
установено по отношение на този ответник, че дължи на ищеца наказателна лихва
за периода от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. се явява основателен и доказан за
сумата от 85,59 лева, като над тази сума, до пълния предявен размер от 91,11
лева той следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На последно място, предвид обявяването на задълженията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми, двамата ответници дължат солидарно на Банката
–ищец такса „Разходи при изискуем кредит“, която съгласно Раздел ХІІ, т.11 от
Тарифа на „Б.ДСК“ЕАД е в размер на 120 лева. По делото не бяха представени
доказателства, че въпросната сума е била заплатена от длъжниците, поради което
и иска за признаване на това тяхно задължение също е основателен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, ответниците следва да заплатят
на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. По делото са представени доказателства за платени от
ищеца разноски за вещо лице- 250 лева и държавна такса в размер на 107,52 лева.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи в размер на 300 лева, съобразно разпоредбите на чл.37 от ЗПП и чл.25
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Предвид това и съобразно
уважената част от иска, двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 591,57лева.
На ищеца следва да
бъдат присъдени и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1268/2017г. по
описа на РС-Димитровград, като двамата длъжници-ответници следва да бъдат
осъдени да му заплатят същите съобразно размера на признатото тяхно задължение
по издадената заповед за изпълнение в размер на 100,02 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника П.А.П. следва да се заплатят от ищеца направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, а именно
сумата от 41,12 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Т.Б., с ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател
по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г. и Допълнително споразумение
към Договора от 20.10.2016г., и по отношение на П.А.П., с ЕГН **********,***,
като поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г., че
дължат солидарно на „Б.ДСК“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.***, представлявана от В.М.С.–главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-
изпълнителен директор, сумата
от 2298,05 лева /две хиляди двеста деветдесет и осем лева и пет стотинки/ главница- неизплатено задължение по горепосочения договор и допълнително споразумение, заемни
такси 120 лева /сто и двадесет лева/, договорна лихва за времето от
01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер на 248,13
лева /двеста четиридесет
и осем лева и тринадесет
стотинки/, наказателна лихва за времето от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в
размер на 85,59 лева /осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата от 09.08.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които
суми е издадена Заповед №844/10.08.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на
РС-Димитровград.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Т.Б., с ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател
по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г. и Допълнително споразумение
към Договора от 20.10.2016г., че дължи на „Б.ДСК“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.***, представлявана от В.М.С.–главен изпълнителен
директор и Д.Н.Н.- изпълнителен директор, сумата от 271,95 лева /двеста
седемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ главница- неизплатено задължение по горепосочения
договор и
допълнително споразумение, договорна
лихва за времето от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер на 29,19 лева /двадесет и девет
лева и деветнадесет стотинки/, наказателна
лихва за времето от 01.10.2016г. до 08.08.2017г. в размер на 5,52 лева /пет лева и петдесет и
две стотинки/, ведно със законна
лихва върху
главницата от 09.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №844/10.08.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК в частта
му по отношение на П.А.П., с ЕГН **********,***,
като поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2013г., с
който се иска да бъде признато за установено, че дължи на „Б.ДСК“ЕАД, с ЕИК ***,
солидарно с П.Т.Б., с ЕГН **********,***, горепосочените суми, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
П.Т.Б., с ЕГН **********,***, и П.А.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.ДСК“ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявана от В.М.С.–главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.- изпълнителен директор, сумата от 591,57 лева
/петстотин деветдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по
настоящото дело, както и сумата от 100,02 лева /сто лева и две стотинки/
разноски по ч.гр.д.№1268/2017г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.***, представлявана от В.М.С.–главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.П., с
ЕГН **********,***, направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, в размер на 41,12 лева /четиридесет и един лева и дванадесет
стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: