Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 10.04.2020г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 566 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Предявени
искове с правно снование чл.
422 ГПК, 79,86,92 ЗЗД.
А
1 България ЕАД ЕИК *********(с предишно наименование Мобилтел ЕАД), със
седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Ж.Р.О., с постоянен адрес *** размер на 673,64лв
главница, представляваща незаплатена стойност на предоставени далекосъобщителни
услуги, дължима по договори за далекосъобщителни услуги с №№ М 3288962 от
17.08.2012г, М3761578/21.08.2013г и
М4071139 от 16.04.2014г за отчетен период 14.09.2014г-13.04.2015г.,
ведно с обезщетение за забава въру главницата по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М 3288962 от 17.08.2012г в размер на 72,95лв за периода
08.05.2015г-25.09.2017г, 36,13лв
обезщетение за забава върху главницата по договор М3761578/21.08.2013г за периода
12.05.2015г-25.09.2017г, 54,02лв обезщетение за забава върху главницата по
договор М4071139 от 16.04.2014г за
периода 08.05.2015г-25.09.2017г,
477,71лв неустойка предсрочно прекратяване на договори № М 3288962/17.08.2012г,
М3761578/21.08.2013г, М4071139 от 16.04.2014г. Твърди, че между страните са били сключени договори с №№
М 3288962/17.08.2012г, М3761578/21.08.2013г, М4071139 от 16.04.2014г, по силата
на които на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги, за което са
съставени от ищеца ДФ, подробно описани в ИМ. Ответникът не е заплатил всички
дължими към оператора суми по потребени договорни услуги, поради което
договорите са били прекратени едностранно от ищеца, като е начислена и
неустойка. За вземането си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д
2753/2017г на АРС, а настоящия иск предявява след постъпило възражение . Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на сключени
договори, по които са й предоставени посочените услуги. Оспорва да има неизплатени
суми, като твърди че има само неизплатена сума за ползвана мобилна услуга през
2015г за три месеца, признава че не е платила тази услуга по договора. Заявява,
че от октомври 2015г й е спрян телефона. Прави възражение за погасяване по
давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: На 17.08.2012г между Ж. Р.О. вкачеството на
потребител и Мобилтел ЕАД - оператор е
сключен договор № М 3288962, по силата
на който операторът предоставя на
потребителя електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи на доставчика или негов партньор при условията на договора и
ОУ за взаимоотношения между Мобилтел ЕАД и потребителите на съответната услуга,
посочени в Приложение №1 към договора –
интернет + цифрова телевизия +фиксирана телефонна услуга домашен телефон и
мобилен абонамент със срок на договора две години. В чл 4.1 от Договора и
чл.5.1 от Приложение №1 към него е уредено правото на оператора да рекрати
договора, както и да получи неустойка в размир на всички месечни абонаментни такси до изтичане срока
на договора в случай, че абонатът наруши
задълженията си произтичащи от този договор приложенията към него и/или
приложимите ОУ. Между ответника в качеството на потребител и Мобилтел ЕАД - оператор
- е сключен Договор за лизинг № М3761578/21.08.2013г, с предмет на договора
предоставяне на Пакет
ZTE ІІІ Blade black + SIM 64 K предсотавяне, платим
съгласно погасителен план на 23 месечни
вноски в размер на 11,89лв всяка. За
предоставените електронни съобщителни услуги и стоки на лизинг операторът е издал ф-ри №№0300/849492/17.10.2014г
на обща стойност 59,67лв, **********/19.11.2014г
на обща стойност 50,13лв, **********/19.12.2014г на обща стойност 12,84лв, 03066629647/16.01.2015г
на обща стойност 11,90лв, **********/17.02.2015г на обща стойност 11,90лв,
**********/17.03.2015г на обща стойност
11,90лв, **********/17.04.2015г на обща стойност 142,80лв **********/20.10.2014г на обща стойност
27,92лв, **********/20.11.2014г на обща стойност 25,24лв,
**********/19.12.2014г на обща стойност
12,36лв, **********/19.01.2015г на обща стойност 11,89лв, **********/19.02.2015г
на обща стойност 11,89лв, **********/19.03.2015г на обща стойност 11,89лв, **********/21.04.2015г
на оба стойност 48,56лв, **********/10.10.2014г
на обща стойност 31,62лв, **********/19.11.2014г на обща стойност
48,73лв, **********/19.12.2014г на обща стойност 8,90лв, **********/16.01.2015г
на обща стойност 8,90лв, **********/17.02.2015г на обща стойност 8,90лв,
**********/17.03.2015г на обща стойност 8,90лв и **********/17.04.2015г на обща
стойност 106,80лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, 79,92 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумата по заповед
за изпълнение по ч. гр. д. 2753/2017г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
2753/2017г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си за наличие на валидни облигационни отношения между
страните въз основа договори за предоставяне на мобилни услуги, твърденията за
предсрочно прекратяване на договорите, както и и размера на претенциите. Ответникът не
оспорва наличието на сключени договори за предоставяне на услуги между
страните, нито пък действителното предоставяне на сочените услуги, чиято
стойност се претендира. В тежест на ответника беше да установи, че е изплатил
задълженията си по сключените договори. По отношение претенцията за заплащане
сумата от 673,64лв незаплатени
далекосъобщителни услуги за процесния период. Ответникът признава, че има
неплатена сума, но твърди че неплатената част е за три месеца за предоставените й услуги през
2015г, а всички други задължения към оператора е изплатила. Доказателства в
подкрепа на тези си твръдения ответникът
не ангажира, поради което съдът приема че претендираната сума от 673,64лв е дължима. Ето защо следва да
бъде разгледано възражението за погасяване по давност на вземането. В настоящия случай се претендира стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги
за периода 14.09.2014г-15.04.2015г. по договор
М 3288962/17.08.2012г, Договор М 3761578 от 21.08.2013г и М 4071139
/ 16.04.2014г. ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че вземанията за
мобилни услуги имат характер на периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111 б "В"
ЗЗД. Ето защо погасени по давност са
задълженията на ответника към ищцовото дружество за период от три години преди
подаване на заявлението в съда – 26.10.2017г, а претендираните суми са с
падеж на най-ранното плащане 06.11.2014г. Договор М 3761578 от
21.08.2013г е с предмет предоставяне стока на изплащане , чиято стойност е
платима съгласно погасителен план. Макар и да е договорено стойността на
предоставената веща да бъде изплатена на вноски, това не прави плащането
периодично. Ето защо в тази му част вземането се погасява с общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Или претенцията на ищеца за установяване вземането за сумата от 673,64лв ще се
уважи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда -26.10.2017г. Като е основателна претенцията по главницата, основателно се
явява и искането за установяване вземането за обезщетение за забава. Размерът на законната
лихва, изчислен с онлайн калкулатор за периода 08.05.2015г-25.09.2017г, е както
следва – върху главница от 301,14лв по
Договор от 17.08.2012г е в размер на 72,99лв,
върху главница от 149,75лв по Договор от 21.08.2013г е в размер на 36,30лв и върху главница от
222,75лв по Договор от 16.04.2014г е в размер на 53,99лв. По отношение претенцията за установяване
вземането за неустойка в размер на 477,71лв, дължима съгласно ОУ при предсрочно
прекратяване на договорите: не се представиха в хода на производството доказателства относно правото на ищеца да прекрати едностранно договори М 3288962/17.08.2012г, М 3761578 от
21.08.2013г и М 4071139 / 16.04.2014г
при неизпълнение от страна на ответника, без да е необходимо
уведомяването му. както и при какви случаи на неизпълнение възниква това право.
Видно от представения Договор М
3288962/17.08.2012г е уредено правото на оператора да прекрати договора при
неизпълнение от страна на абоната и да получи неустойка, без обаче да е
посочено това да става автоматично при неизпълнение от страна на абоната. Договори с № М 3761578 от 21.08.2013г и М
4071139 / 16.04.2014г, както и ОУ за взаимоотношенията на оператора с
абонатите не се представят. Ето защо в тази му част искът ще се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на делото следва да бъде
разпределена отговорността за разноските в заповедното производство, като в
полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 138лв.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в производството(съобразно уважената част на
иска и представените доказателстдва за направени такива) в размер на 130лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска, но
претенция както и доказаталества за направени такива няма.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на А 1 България ЕАД ЕИК *********(с предишно
наименование Мобилтел ЕАД), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 по отношение на Ж.Р.О. ЕГН **********,*** по заповед за изпълнение издадена по ч. гр.
д. 2753/2017г на АРС в размер на 673,64(шестотин седемдесет и три лв шестдесет
и четири ст)лв главница, от които 301,14(триста и един лв четиринадесет ст)лв по
договор с № М
3288962 от 17.08.2012г, ведно с
обезщетение за забава в размер на 72,95(седемдесет
и два лв деветдесет и пет ст)лв за периода 08.05.2015г-25.09.2017г 149,75(сто
четиридесет и девет лв седемдесет и пет ст)лв по Договор М3761578/21.08.2013г, ведно с 36,13(тридесет и шест лв тринадесет ст)лв обезщетение за забава за периода 12.05.2015г-25.09.2017г и 222,75(двеста двадесет и два лв седемдесет и
пет ст)лв по Договор М4071139 от 16.04.2014г за отчетен период
14.09.2014г-13.04.2015г, ведно с 53,99(петдесет и три лв деветдесет и девет
ст)лвлв обезщетение за забава за периода
08.05.2015г-25.09.2017г, ведно със законата лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 26.10.2017г до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
по отношение на претендираната неустойка предсрочно прекратяване на договори №
М 3288962/17.08.2012г, М3761578/21.08.2013г, М4071139 от 16.04.2014г в размер
на 477,71(четиристотин седемдесет и седем лв седемдесет и една ст)лв.
ОСЪЖДА Ж.Р.О. ЕГН **********,*** да заплати на А 1 България ЕАД ЕИК
*********(с предишно наименование Мобилтел ЕАД), със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ №
1 разноски па заповедното производство
в размер на 138(сто тридесет и осем)лв, както и разноски по настоящото
производство в размер на 130(сто и тридесет)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: