Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.
Русе, 27.03.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Русе, касационен състав,
на първи март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурор ЯНА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ касационно административнонаказателно дело № 357 по описа за 2022
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП против Решение № 556/27.07.2022 г., постановено по АНД № 1049/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 637026/20.05.2022 г., издадено от касатора. С наказателното постановление на „Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК
********* за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от Министерството на финансите (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 8 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Сочи се в жалбата, че оспореното
решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от съда решението да бъде отменено, като бъде потвърдено процесното наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Е. Т., която поддържа
жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК 205162307,
със седалище и адрес на управление гр. Ветово, обл. Русе, ул. „Места“ 23 с управител М. Й. Ж., ангажира писмен
отговор, в който се излагат доводи срещу възраженията, съдържащи се в
касационната жалба В съдебно заседание касационният
ответник се представлява от
адв. И.Д.,***, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе пледира за неоснователност
на оспорването и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е процесуално допустима – подадена е в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
С Наказателно постановление № 637026/20.05.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“, ЦУ на
НАП, на „Интертранс 2018“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. Установява се от събраните по делото доказателства, че на 22.03.2022 г. е извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - ведомствена бензиностанция, находяща се на адрес гр. Ветово, ул.
„Сливница“ № 17, стопанисван от "Интертранс 2018" ЕООД. Преди
това, на 21.03.2022 г.
е извършена документална проверка (в офиса на НАП Русе), като дружеството е представило разпечатани "Z-отчети" от фискалната
памет на ЕСФП модел „Ойл-Сис" 2.0-Д-КЦ с рег. № в НАП
4402832/05.03.2020 г. с фискален принтер Datecs FP 800 с ИН на ФУ OS005579 и ИН на ФП 58007415 за обекта. Контролните органи са извършили сравнение
на отчетите с данните от Управленска
информационна система на НАП, приложение „Справка регистрирани съобщения за
доставки на гориво" за периода 01.12.2021 г. -
06.02.2022 г.
Установена е разлика
между доставено количество гориво „по документи" и изпратените съобщения
към НАП от „нивомерната система" по една акцизна данъчна
декларация, индивидуализирана в
съставения АУАН и впоследствие в издаденото наказателно
постановление. Не е спорно, че в този
търговски обект дружеството зарежда течни горива за собствени нужди на собствени превозни средства, с налична и работеща ЕСФП с рег. № в НАП
4402832/05.03.2020 г. като изградената нивомерна измервателна система е от одобрен тип. Контролните органи са достигнали до извода, че предаваните данни по дистанционна връзка към НАП
не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на
ЕСФП, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 като по този начин дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна
връзка коректни данни, чрез нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия на течни горива, с което е нарушило реда и начина
за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи. За
установената разлика е
съставен констативен протокол, а въз
основа на него е съставен АУАН
За да
отмени процесното наказателно постановление, районната инстанция е приела, че е налице неустановеност на
нарушението.
Направен е извод, че дружеството използва сертифицирана нивомерна измервателна
система, като
колонката е свързана с резервоара чрез средства за
измерване на разход по чл. 3, ал. 2, изречение първо от Наредба № Н-18.
Въззивният съдебен състав е приел, че
установената разлика се дължи на особеностите на нивомерната система и на
технически причини, като
са изложени подробни мотиви в тази насока.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
В случая настоящия
съдебен състав намира възраженията на
касатора за основателни. Настоящата инстанция счита мотивите на районния съд за несъответстващи
на относимите правни разпоредби по следните причини:
Съгласно чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, на основание на който е санкциониран касационният ответник, извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на
разпоредбата сочи, че за да е изпълнен фактическия
състав на административното нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е необходимо
безспорно да се установи деяние, представляващо нарушение на чл. 118 от ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане. Ката нормата обявява за субекти на
нарушението както преките извършители така и
допустителите. В конкретния случай административнонаказващият орган е установил
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18. Тази наредба
е приета на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и нарушенията по тази наредба се обхващат от санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива (каквото безспорно е наказаното дружество), е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда
на наредбата по ал. 4, т.е. на Наредба №
Н-18. От своя страна чл. 3, ал. 3 от тази наредба предвижда, че всяко лице по
ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство
за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем
на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Не е спорно между
страните, че данните от нивомерната измервателна
система се предават в НАП автоматично, без да се изисква лицата по чл. 3, ал. 3
да извършват конкретни фактически действия за това. Наред с това задължение, на основание чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18 лице по чл.
118, ал. 8 ЗДДС, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за
съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б". Последното задължение се изпълнява като лицето подава
данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за
е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП (чл. 59в, ал. 1 от Наредба № Н-18).
В настоящия случай
няма спор, че касационният ответник използва ЕСПФ и нивомерна измервателна
система, които са от одобрен тип и са сертифицирани. Независимо от това при
извършване на процесната доставка нивомерната система не е отчела правилно количеството заредено гориво,
съобразно документите за доставката, информация за които е предоставена на НАП
по реда на цитирания текст на чл. 59в от Наредба № Н-18. Наред с това обаче
дружеството има задължение по чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ Н-18 да предава данни в НАП и по установената дистанционна връзка чрез
използваната нивомерна система. Като задължението е не просто да предава данни,
а да предава такива данни, които да дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия с течни горива. В случая безспорно се установява, че данни
са предавани, но същите не дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите поради разминаването на данни с информацията за извършената по ЕАД доставка. По този начин е налице
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18, за което е предвидено
административно наказание в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Необосновано
въззивният съд е приел и то в хипотезата на допускане, че несъответствието между автоматично изпратената информация от
нивомерната система и ръчно въведената такава се дължи на
особеностите на нивомерната система и технически проблеми, за които е извършен
авариен ремонт. Съдът се е позовал
на представените протоколи за извършени аварийни ремонти, но те не могат да обосноват изводите му. Първият протокол
е от 04.01.2022 г. и е неотносим към доставката по процесния ЕАД на 10.03.2022
г. Вторият протокол – от 17.03.2022 г. би могъл да е свързан с възникналото
несъответствие при доставката на 10.03.2022 г., но в
протокола не се съдържа описание на дефекта. Извършените ремонтни работи са
описани по следния начин: „Програмиране калибр. табл. Обновяване обем на
резервоар – сървър НАП“. Видно е, че посочените дейности не са насочени към ремонт на елемент (компонент) от нивомерната система
и ли на самата система като цяло, а всъщност са свързани с коригиране на
подадените от нивомерната система данни в НАП, очевидно за преодоляване на
несъответствието. В този смисъл с представените протоколи
за аварийни ремонти не се доказва наличието на технически проблем, чието
процедиране да е преминало по надлежния ред и като резултат дружеството да бъде
освободено от отговорност за подаването на некоректни данни от нивомерната
система. Становището на сервизния техник, изразено както писмено, така и при
разпита му като свидетел пред въззивния съд, също не доказва предположението,
направено от районния съд, че разминаването в данните се дължи на особеностите
на нивомерната система и на технически проблем. В
становището си св. Кънев посочва, че тъй като колонката (за зареждане на
гориво) се намира в близост до обществен път, а до нея няма постоянно обслужващ
персонал, от изисквания за противопожарна безопасност, електрическото
захранване към нея се прекъсва, когато няма персонал
на обект. Това изключване на захранването обаче води до генериране на съобщения
за прекъсната връзка между ЕСПФ – колонка в сървъра на НАП. В съдебно заседание
св. К. посочва от една страна, че грешка може да възникне от силата на дебита на зареждащия камион, който притиска с
по-високо налягане поплавока, отчитащ нивото на горивото в резервоара, а от
друга страна при прекъсване на електрозахранването също е възможно да се появи
такава грешка. По делото обаче липсват данни по отношение
на конкретната доставка да са били налице подобни обстоятелства, които да могат
да се приемат за причина за установеното от контролните органи разминаване в данните по нивомерна
система и от документите за получени доставки. Дори и да се приеме обратното, то липсва конкретизиране от къде произлиза
евентуалното задължение за изключване на електричеството. Твърдението, че това
се прави за пожарна безопасност не може да се кредитира, тъй като пожарната безопасност на обекта следва да бъде организирана така, че да осигурява работата на всички системи и
съоръжения, включително и нивомерната система и следва да се осигури по такъв
начин, че да не се налага изключване на електрозахранването. На следващо място,
относно грешките, обусловени от различния дебит на
зареждащия камион, самият свидетел след разясненията за притиснат от налягането поплавок,
който отчита погрешно нивото на горивото в резервоара, посочва в показанията си следното: „Автоматичната
доставка е задължително да се изпрати, когато има вливане в резервоара. Там се изчаква да
се успокои горивото и се изпраща, …“, т.е. при изпращане на данните в НАП вече
не е налице посоченото отклонение свързано с налягането на вливане на горивото
в резервоара.
В обобщение
настоящата инстанция намира, че в хода на въззивното
производство не са установени категорични данни, че по време на процесната
доставка са били налице обстоятелства, които изключват отговорността на
дружеството за подаването на коректни данни към НАП по отношение нивото на
горивото в използвания в обекта резервоар.
Не се споделят и
доводите на районния съд, че по административната преписка не е доказано, че
дружеството попада в хипотезата на чл. 118, ал. 8 и от там на , ал. 12 от
Наредба № Н-18, тъй като не е установена вместимостта на използвания резервоар, а именно под или над 1000 литра.
Посоченото обстоятелство, макар да не е изрично коментирано в АУАН и НП, не се
явява недоказано предвид наличието на доказателство по въззивното дело в тази
посока – ПИП №
0057815/28.02.2022 г.
Необосновано районният съд е счел, че задълженията на дружеството се
изчерпват с изпълнение на задължението му по чл. 59в, ал. 1 от Наредба №
Н-18 за подаване на информация за
зареденото количество гориво по начина описан в тази разпоредба. Както вече се
посочи, предаването на данни чрез нивомерна
измервателна система е отделно паралелно задължение на дружеството, като макар
предаването на данни са се извършва автоматично, дружеството носи отговорност
за коректността на подадените данни, които следва да осигурят възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоара, чрез осигуряване на правилната работа на
нивомерната система.
На последно място,
въззивната инстанция е посочила, че в конкретния случай АНО се е задоволил само
да установи несъответствието в подадените данни, но
не е посочил конкретно действие или бездействие от страна на лице от състава на
„Интертранс 2018“ ЕООД, което действие или бездействие да е в пряка причинна
връзка с предаването на некоректни данни за вид и количество гориво. Както вече
се посочи, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда санкция както за
извършителите, така и за допустителите. В случая дружеството като юридическо
лице е допуснало използваната от
него нивомерна система да работи по начин, който не осигурява изпращането на коректна информация за зареденото количество
гориво до НАП. Без правно значение е кое точно длъжностно лице
на касационния ответник е длъжно да следи за правилната работа на нивомерната
система и дали това лице е извършило действие или бездействие във връзка с това.
По изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, но неправилно, поради
което същото следва да бъде отменено, а
вместо него настоящата инстанция да постанови ново решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.се остави в сила.
По делото искане за присъждане на разноски е направено
от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид
изхода на спора, съдът намира, че в полза на касатора следва да се присъди сума
в размер на 160 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по 80 лв. за
двете инстанции, определено от съда на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 556/27.07.2022 г.,
постановено по АНД № 1049/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № 637026/20.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна при ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП и вместо
него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 637026/20.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна при ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на „Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК
********* за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 8 от
ЗЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 118, ал. 4, т.
3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ветово, обл. Русе, ул.
„Места“ 23 с управител М. Й. Ж. да заплати на Националната агенция по приходите сумата
160,00 (сто и шестдесет) лева разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.