№ 390
гр. Б., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№ 903001/19.11.2021г. подадена от В. Й. П.,
с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул.“С.“ № 21, бл.3, чрез пълномощника си адв. Н.Г., със
съдебен адрес гр.С., бул.“В.“ № 1А, ет.2, оф.225Б против Решение № 905643/13.10.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 1193/2020г. по описа на Районен съд Б., в частта с която
са уважени предявените срещу нея осъдителни искове.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че
оспореното решение е недопустимо, тъй като РС Б. не е компетентен да разглежда и
разрешава правен спор с предмет управление на средства, принадлежащи на етажни
собственици, формирани по реда на ЗУЕС. Сочи се, че същия не притежава и функционална
компетентност да дава указания на органът на управление на Етажната собственост, как да
реализира функциите си по закон. Посочва се, че районния съд е бил длъжен да се произнесе
изрично в крайния си съдебен акт по възражението за липса на компетентност, направено
своевременно още с отговора, като такова произнасяне липсва. Излага се, че изрично е
оспорена представителната власт на Р.Й.А., като същата въпреки че е в нейна тежест не е
представила доказателства в подкрепа на този довод. Твърди се, че отделно от това В.И.а не
притежава валидно пълномощно за участие в ОС, проведено на 18.12.2018г., като в
пълномощното, намиращо с в кориците на делото пише да представлява собственика Н.Д.
по гр.д.№ 2978/2016г. по описа на РС Б.. Твърди се, че липсват данни за надлежно
упълномощаване на лицето Й.А. от собствениците А.С.А., Р.А.А. и Б.А.А.. Твърди се, че
пълномощника на въззивника е получила уведомително писмо от което видно, че А. е
уведомена надлежно, че не е, и не може да бъде регистрирана, защото не е избрана по
правилата на ЗУЕС. Поддържа се в жалбата становище, че решението е неправилно, тъй
като при постановяване на същото съдът не е отграничил спорното от безспорното. Сочи се,
че не е спорно, че между Етажната собственост в гр.С. ул.“С.“ № 21 и М. ЕАД, С. през
1
2006г. е възникнало наемно правоотношение с предмет възмездно отдаване на покривно
пространство и общи части на сградата в етажна собственост за поставяне на съоръжения за
разпространение на мрежата за мобилни телефони от оператор А1. Твърди се, че е спорно
защо Й.А. на 10.06.2020г. е подписала от името на ЕС Анекс, към договора за наем с А1 от
2006г., след като към тази дата е изтекъл срокът за който е бил сключен, без да има
представителна власт и при изричното несъгласие на по – голямата част от етажните
собственици, в т.число и представителите на Община С.. Сочи се, че е налице висящ спор
касателно съществуването на наемното правоотношение по гр.д.№ 1187/2020г. по описа на
РС Б.. На следващо място се твърди, че липсват данни за присвояване на средства
принадлежащи на Етажните собственици от етажния собственик В.П.. Сочи се, че
средствата получени от наемателя М. ЕАД се намират в сметка с предназначение движение
само и единствено от името и за сметка на Етажната собственост. Фактът, че само В.П. има
спесимен да се разпорежда със средствата по банковата сметка на ЕС, не означава, че тя се
ползва от тези средства за да е налице предпоставка – да се възстановят. Твърди се, че не е
налице предпоставка и за постановяване на диспозитив П. да заплати на ЕС сумата от
4195,26 лева невъзстановена на ЕС и сумата от 1372,96 лв. неоснователно получени от П..
Излага се, че е спорно, че сумата от 1372,96 лв. е получена неоснователно по сметката на
В.П.. Сочи се, че сумата е платена от наемателя в полза на ЕС в период на действие на
наемното правоотношение. За периода на плащане от януари – юни 2017г. няма изменение в
наемното правоотношение в който смисъл изводът на съда е и правно и фактически
несъстоятелен. Твърди се, че е спорно от кога и на какво основание сумите от наема се
превеждат по банкова сметка на Й.А., при липса на представителна власт и липса на
съгласие на по- голяма част от етажните собственици. Твърди се, че на Й.А. и е известен
мандата по ЗУЕС – 2 години, което означава, че в срока до 11.12.2018г. тя не е имала
правомощия поради висящност на процеса по оспорване на избора. Твърди се, че изрично в
с.з. в което е изслушана ССЕ, е направено възражение за разграничаване на периода извън
мандата на А., П.. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел възраженията на
ответницата в насока, че липсва решение на ОС на ЕС да предаде средствата на ЕС – на кое
лице и за кой период, както и че Й.Р. А. не е лицето на което трябва да се извърши
предаване на вещи и/ или документи на Етажната собственост. Сочи се, че ищеца не е
доказал всички предпоставки за уважаване на иска, като не е налице решение на ОС на ЕС, с
което на Й.А. е възложено да предяви такъв иск. Твърди се в жалбата, че при постановяване
на обжалваното решение съдът е допуснал и процесуално нарушение. На първо място
голяма част от етажните собственици – с квота 49,95 % не са упълномощили Й.А. за
предявяване от тяхно име на искове по реда на чл.23 от ЗУЕС. Съдът не е отчел, че А. е
упражнила чужди права отново без представителна власт. Оспорва се решението и в частта
относно акцесорните искове и в частта за разноските.
По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение
в осъдителните му части, като неправилно и необосновано, като се иска да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира се присъждане на разноски пред
първостепенния съд и пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, в който
се оспорва изцяло същата. Излага се в отговора, че правилно съдът е уважил исковата
претенция като основателна и доказана, тъй като по делото са събрани безспорни
доказателства, от които е видно, че предявените искове са основателни, както по основание
така и по размер. Твърди се, че са неоснователни направените възражения от процесуалния
представител на ответника за липсата на активна легитимация за предявяване на исковата
молба. Заявено е, че Р.Й.А. се легитимира като управител на етажната собственост с адрес:
гр. С. бл. 3, ул. „С.” №21, въз основа на Решение от 18.12.2018 г. на общото събрание на
етажната собственост, за което е съставен представения с исковата молба протокол от ОС на
ЕС № 10/18.12.2018 г. Твърди се, че на събранието са присъствали следните съсобственици
и ползватели, притежаващи общо 91.54% ид. ч.: С.И. - 11.17% ид. ч. от общите части на
сградата; В.П. - 5.37% ид. ч. от общите части на сградата; А.Й. - 8.46% ид. ч. от общите
части на сградата; Г.Ф. - 16.46% ид. ч. от общите части на сградата; З.И. - 5.37% ид. ч. от
общите части на сградата; М.Т. - 8.46% ид. ч. от общите части на сградата; Й.А. - 11.17% ид.
ч. от общите части на сградата; Ц.Н. - 8.46% ид. ч. от общите части на сградата; В.И.а -
участвала като ползвател на апартамент 10 от етажната собственост и пълномощник на
2
Н.Д., притежаваща 11.17% ид. ч. от общите части на сградата; В.Н. - притежаваща 5.37% ид.
ч. от общите части на сградата. Излага се, че в т. 2 от посоченото решение Й.А. е избрана за
управител с мнозинство от собствениците, притежаващи 50,05% от идеалните части от
общите части на сградата. Поради това тя е легитимирана да представлява етажните
собственици в производството. Посочва се, че срещу решението в тази му част е депозирана
искова молба по чл. 40 от ЗУЕС, с която се иска неговата отмяна, като към настоящия
момент е налице решение на първоинстанционния съд - Решение №3564 от 27.04.2020 г.,
постановено по гр. д. 174/2019 г. по описа на PC - Б., с което исковата молба е отхвърлена.
Същевременно не е постановявано спиране на изпълнението на решението на общото
събрание до решаване на спора. Излага се, че по делото са доказани по един безспорен
начин от събраните доказателства по делото - приетата съдебна експертиза, писмените
доказателства по делото и гласните доказателства, че в резултат на проведено на 27.12.2005
г. Общо събрание на етажните собственици в етажната собственост с адрес: гр. С. бл. 3, ул.
„С.” № 21, е сключен Договор за наем от 03.01.2006 г. между етажните собственици,
представлявани от управителя /наемодател/ и „М.” ЕАД /наемател/, по силата на който
дружеството[1]наемател получава срещу заплащане правото да ползва 30 кв.м. от
покривното пространство на сградата. Уговорената наемна цена е в размер на 130 евро
месечно. Сумата се изплаща по сметка на управителя на етажната собственост към
съответния момент, като при смяна на управителя се съставят Анекси към договора за тази
цел. Твърди се, че през 2012 г. за управител е избрана В. Й. П. въз основа на решение на
общото събрание, отразено в Протокол №1 от 15.01.2012 г. В резултат на този избор на
13.03.2012 г. е сключен Анекс №1 към договора с М. ЕАД, съгласно който наемната цена
следва да се изплаща по банкова сметка в лева на новия управител на етажната собственост
- ответника В.П.. Функцията е изпълнявана от П. до 11.12.2016 г., когато за управител на ЕС
отново е избрана Й.А., с което представителните правомощия на ответника П. са
прекратени. Това решение е атакувано от В.П., но предявените от нея искове са отхвърлени
с влязло в законна сила Решение №7919 от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. 2978/2016 г.
на БлРС, потвърдено с Решение №803 от 18.02.2020 г., постановено по в.гр.д. 800/2019 г. на
ОС - Б.. Твърди се, че при прекратяване на правомощията си ответника В.П. е представила
отчет относно управление на бюджета на етажната собственост за периода от 2014 г. до 2016
г., в който същата е била управител. Съгласно този отчет към 01.12.2016 г. наличната сума
на етажната собственост по разплащателната сметка на управителя в „Банка ДСК” АД е 4
195,26 лв. Същевременно е представен отчет за разходите, в който като един от разходите е
отразена сумата от 377 лв. разходвана на 28.10.2015 г. за извършване на нов ремонт на
комин. Тъй като няма решение на Общото събрание и необходимост от подобен ремонт
общото събрание е отказало да приеме отчета в тази му част /т. 1 от дневния ред на ОС на
ЕС, проведено на 11.12.2016 г./ и в тази му част решението е било атакувано, като искът е
отхвърлен с цитираното по-горе решение на PC - Б.. Следователно налице е липса на
имуществото на етажната собственост, поверено на управителя В.П., която липса безспорно
следва да бъде възстановена, като паричната сума бъде предадена на действащия управител.
Излага се, че по силата на чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС при избор на нов управител съхраняваните
документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти
се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет
(управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя
на контролния съвет (контрольора) и от касиера. За целта се твърди, че е поканена устно и в
четири поредни общи събрания на ЕС, със специално предвидена точка в дневния ред В.П.
да предаде наличните суми съгласно дадения и отчет и да възстанови липсващите 377 лв., за
които твърди, че са разходвани за гореописаните ремонтни дейности. Посочва се, че е
изготвен приемо-предавателен протокол с дата 15.01.2017 г., който В.П. е отказала да
подпише, както и е отказала да предаде каквито и да било документи и парични средства.
Отказът е бил удостоверен с подписите на четирима свидетели. Поради това на същата дата
е съставен протокол, описващ тези факти и той е бил изпратен на В.П. за запознаване. Сочи
се, че наред с това се е указало, че в началото на месец януари 2017 г. по банковата сметка
на П. е бил заплатен наемът по договора с „М.” ЕАД за още 3 месеца - януари, февруари и
март 2017 г. в размер на 686,48 лв. Тъй като П. категорично е отказала да изпълни тези свои
задължения, то в последен опит за доброволно уреждане на спора е било свиканото общо
събрание с Покана от 29.01.2017 г., като т. 3 от дневния ред е предвиждал възможност за
3
ответника да изпълни задължението си по чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС. Твърди се, че след
сключването на Анекс №2 към договора за наем, подписан на 03.04.2017 г., съгласно който е
актуализирано лицето, което следва да получи наема в качеството си на управител на
етажната собственост, в периода на подписването на това споразумение в началото на месец
април ответницата П. - вече бивш управител, е получила по своя сметка още 686,48 лв. от
наемателя по договора за месеците април, май, юни 2017 г. Заявено е, че на няколко общи
събрания П. е била поканена да възстанови сумите и предаде документите на етажните
собственици. Това не е сторено, което е породило и нуждата от иницииране на настоящото
производство. Твърди се, че е безспорно, че В.П. следва да възстанови, както наличните
суми към датата на прекратяване на правомощията й като управител, така и неоснователно
получените от нея суми след този момент, а също и установената липса от средствата на
етажната собственост, които са незаконно отразени от нея като изразходвани за ремонтни
дейности. Излага се, че съгласно приетата по делото експертиза е установено, че освен П.
друг не е теглил суми от банковата сметка. Поддържа се, че към настоящия момент
ответника В.П. дължи на етажните собственици сумата в размер на 5 945,22 лв., от които: 4
195,26 лв. представляват невъзстановени по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС от В.П. парични
суми на етажните собственици; 1 372,96 лв. представляват неоснователно получени от В.П.,
след като правомощията й като управител са били прекратени, суми по Договор за наем от
03.01.2006 г., представляващи наемните вноски за периода януари - юни /включително/ 2017
г.; 377,00 лв., подлежащи на възстановяване от В.П., в качеството й на управител на ЕС с
прекратени правомощия, липси от паричните средства на етажните собственици; Наред с
горното се излага, че на основание чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС В.П. следва да предаде на новия
управител - Й.А., документите на етажната собственост, което затруднява работата на
етажната собственост и прави невъзможна проверката на извършените в периода, в който тя
е била управител разходи. Излага се, че са неотносими към настоящия спор доводите
изложени във въззивната жалба относно липсата на регистрация на сдруженията в режим на
етажна собственост в община С..
Предвид изложеното, се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената жалба и моли същата
да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва
изцяло въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения в
представена писмена защита, като се прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
РС Б. е бил сезиран с искова молба, подадена от Етажната собственост (ЕС) на сграда,
намираща се в гр. С. бл. 3, ул. „С.“ № 21, представлявана от управителя Р.Й.А. против В. Й.
П., с ЕГН **********, от гр. С. бл. 3, ул. „С.” № 21.
В исковата молба се твърди, че Р.Й.А. е била избрана за управител на Етажната
собственост с Решение на Общото събрание (ОС) на ЕС от 18.12.2018г. Заявява се, че в
резултат на проведено на 27.12.2005 г. ОС на ЕС с адрес: гр. С. бл. 3, ул. „С.” № 21, бил
сключен Договор за наем от 03.01.2006 г. между етажните собственици, представлявани от
управителя /наемодател/ и „М.” ЕАД /наемател/, по силата на който дружеството-наемател
4
получавало срещу заплащане правото да ползва 30 кв.м. от покривното пространство на
сградата. Поддържа, че уговорената наемна цена била в размер на 130 евро месечно, като
сумата се изплащала по сметка на управителя на ЕС към съответния момент, като при смяна
на управителя се съставяли Анекси към договора за тази цел. Заявява, че през 2012 г. за
управител била избрана ответницата въз основа на решение на ОС, отразено в Протокол №1
от 15.01.2012 г. Излага, че в резултат на този избор на 13.03.2012г. бил сключен Анекс № 1
към договора за наем с „М.” ЕАД, съгласно който наемната цена следвало да се изплащала
по банкова сметка в лева на новия управител на етажната собственост - ответницата В.П.,
като същата изпълнявала функциите си до 11.12.2016г. Сочи се, че при прекратяване на
правомощията си ответницата представила отчет относно управлението на бюджета на ЕС за
периода от 2014г. до 11.12.2016г., в който била управител на ЕС. Навежда, че от този отчет
ставало ясно, че по наличната сметка на ЕС по разплащателната сметка на ответницата
имала сума в размер на 4195,26 лв., както и че имала липса на сума в размер на 377 лв.,
които следвало да бъдели възстановени от ответницата. Твърди се, че ответницата е
получила по банковата си сметка шест месечни наема (за януари, февруари, март, април,
май и юни 2017г.) в размер на 1372,96 лв., които също категорично отказала да върне.
Заявява също, че ответницата не била предала на новия управител на ЕС Й.А. Книгата на
Етажната собственост и Книгата за приходи и разходи. Направено е искане да бъде осъдена
ответницата да предаде Книгата на Етажната собственост и Книгата за приходи и разходи;
да заплати на ищеца сумата от 4195,26 лв. - представляваща невъзстановена по реда на чл.
23, ал. 6 ЗУЕС от ответницата парична сума на етажните собственици; да заплати на ищеца
сумата от 1372,96 лв. - представляваща неоснователно получени от ответницата, след като
правомощията й като управител са били прекратени, суми по Договор за наем от
03.01.2006г. - наемни вноски за периода януари - юни /включително/ 2017г.; да заплати на
ищеца сумата от 377 лв. - представляваща, подлежаща на възстановяване от ответницата, в
качеството й на управител на Етажната собственост, с прекратени правомощия, липси от
паричните средства на етажните собственици.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от
ответницата, която оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. В тази
връзка поддържа, че липсвали данни и доказателства за присвояване от нейна страна на
средства, принадлежащи на ЕС, както и за и/или за тяхното неправомерно използване.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, РС Б. е установил правилно фактическа обстановка по спора.
От приетия по делото като писмено доказателство протокол № 10 за проведено Общото
събрание (ОС) на ЕС от 18.12.2018г., се установява, че на тази дата /18.12.2018г./ е било
свикано и проведено ОС на ЕС, на което било взето и решение /т. 2 от протокола/, с което за
управител на процесната ЕС е избрана Й.А.. Със същия протокол по т.5 е взето решение за
възлагане на управителя Й.А. да предприеме необходимите прави действия срещу В.П. в
съответствие с действащото законодателство.
От изготвения Протокол № 1 от 15.01.2012г. на ОС на ЕС, отчет на ответницата относно
управление на бюджета на ЕС за периода от 2014г. до 2016г., Приемо-предавателен
протокол от 15.01.2017г., се установява, че ответницата В. Й. П. е била управител на ЕС с
адрес: гр. С. бл. 3, ул. „С.” № 21 от 15.01.2012г. до 11.12.2016г. Това обстоятелство се
установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Й.Д.И.
От представените писмени доказателства, а именно: Протокол от 27.12.2015г. на ОС на
ЕС, Договор за наем от 03.01.2006г. и два Анекса към него – съответно Анекс № 1 от
13.02.2012г. и Анекс № 2 от 03.04.2017г., се установява, че между етажните собственици,
представлявани от управителя /наемодател/ и „М.” ЕАД /наемател/ е бил сключен договор за
наем за срок от 10 години, по силата на който дружеството-наемател получавало срещу
заплащане правото да ползва 30 кв.м. от покривното пространство на сградата. Видно е
представените два Анекса към договора за наем, че наемната сума се изплащала по сметка
на управителя на ЕС към съответния момент (Й.А. или В.П.), като самите Анекси били
съставяни при смяна на управителите на ЕС.
За проведеното на 18.12.2018г. Общо събрание на ЕС бил съставен протокол, който бил
подписан от управителя на етажната собственост Й.А. и етажният собственик и
5
протоколчик Г.Ф.. В процесния протокол било отразено, че същото било проведено в 17:30
часа на 18.12.2018г., като било посочено и мястото на провеждането му – гр. С. бл. 3, ул.
„С.” № 2. В протокола били отразени и идеалните части от общите части, които явилите се
лица представляват.
По делото не са представени доказателства процесният протокол от 18.12.2018г. да е бил
оспорен от ответницата В. Й. П. в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Следователно същият се
ползва с доказателствена сила и с него се доказва, както че общо събрание на тази дата е
било провеждано, така и че на него е взето решение /т.2./, с което за управител на
процесната ЕС е избрана Й.А.. Не са ангажирани доказателства Решението на ОС на ЕС от
18.12.2018г. да е било отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС с влязло в сила решение, напротив
видно от извършена служебна справка в АСУД на РС Б., е отхвърлен искът по чл.40 от
ЗУЕС за отмяна на взетите решения на това събрание.
От представения по делото отчет на ответницата относно управление на бюджета на ЕС за
периода от 2014г. до 2016г., е видно, че към момента на отчета /01.12.2016г./ в наличната
сметка на ЕС по разплащателната сметка на ответницата е имало сума в размер на 4195,26
лв. Тази сума представлява част от общо получената от ответницата, в качеството й на
управител на ЕС, в периода 2012-2016 г. включително, наемна сума по договор за наем с
„М.” ЕАД в общ размер на 12 356,64 лв. Като тази обща сума е била получена от
ответницата на банковата й сметка съгласно Анекс № 1 към Договор за наем с дата
13.03.2012 г. - BG 07 STSA 93000020124069. Тези факти се установяват и от заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилото я вещо лице Р.В..
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира се установява, че през 2017
година по горепосочената банкова сметка на ответницата в "Банка ДСК” ЕАД с титуляр В.
Й. П. са постъпили суми от „М.” ЕАД в общ размер на 1 372,96 лв., представляващи наемни
вноски по договора за наем за периода от месец януари до месец юни.
От приетия по делото Приемо-предавателен протокол от 15.01.2017г., се установява, че
ответницата В.П. е отказала да предаде на новия управител на ЕС Й.А. Книгата на Етажната
собственост и Книгата за приходи и разходи, както и наличните по разплащателната сметка
на ЕС в "Банка ДСК” ЕАД средства в размер на 4195,26 лв., представляващи наемни вноски
по договора за наем на общи части. Обстоятелството, че ответницата е отказала да предаде
горепосочените документи и суми се установява и от показанията на свидетелката Й.Д.И.
която заявява, че ответницата не е предала тези документи и суми, тъй като смята, че Й.А.
не била легитимна.
С обжалваното решение РС Б. е уважил предявените искове за предаване на книгата на
Етажната собственост и книгата за приходи и разходи, като е осъдил ответницата да заплати
на Етажната собственост сумите от 4195,26 лв. – невъзстановена сума по реда на чл.23,
ал.6 от ЗУЕС и 1372,96лв., неоснователно получена сума след като правомощията й са били
прекратени по договор за наем от 2006г. В останалата част за сумата от 377 лв. - подлежаща
на възстановяване сума представляваща липси, искът е отхвърлен, като решението в тази му
част не е обжалвано и е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че постановеното
решение е правилно и обосновано, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение.
По доводите изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
Неоснователни са направените възражения за липса на активна легитимация за
предявяване на исковата молба и липса на компетентност на съда да разгледа спора.
Нормата на чл.23 от ЗУЕС изрично предвижда представителна власт на управителя
спрямо етажните собственици, когато се касае за искове от ЕС срещу някои от
собствениците за суми, произтичащи от задълженията им по ЗУЕС. В случая бившия
управител е и член на тази ЕС и следователно няма пречка при неизпълнение на
задължението му по чл.23, ал.6 от ЗУЕС да върне получените суми след като вече не е
управител, искът за тези суми да се предяви от действащият управител. Съдът намира, че от
доказателства по делото е установено, че Й.А. се легитимира като управител на етажната
6
собственост въз основа на решение от 18.12.2018г. на общото събрание на етажната
собственост. Срещу решението е депозирана искова молба по чл.40 от ЗУЕС, с която е
поискана неговата отмяна, като към настоящия момент след служебна справка по АСУД на
РС Б. е видно, че е постановено решение № 3564/27.04.2020г. по гр.д.№ 174/2019г. по описа
на РС Б., с което исковата молба е отхвърлена. Същото е влязло в законна сила.
На следващо място във въззивната жалба е изложено, че в отговор на искането си Й.А. е
получила уведомително писмо от Кмета на Община С. че изборът й е нередовен и не
отговаря на изискванията на ЗУЕС. Видно от същото писмо е, че се касае за сдружение в
режим на етажна собственост, като в случая същото е неотносимо по настоящия спор.
С оглед горното доводите изложени във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е недопустимо поради липса на процесуална легитимация от страна на Й.А. са
неоснователни.
Във връзка с доводите за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
изразяващо се в това, че голяма част от етажните собственици с квота 49,95 % не са
упълномощили А. да предявява от тяхно име искове по реда на чл.23 от ЗУЕС, следва да се
отбележи че с решение по т.5 от протокол № 10 за проведено общо събрание от 18.12.2018г.
е взето решение от Етажните собственици притежаващи 50,05% идеални части от общите
части, с което ОС на ЕС е възложило на управителя Й.А. да предприеме необходимите
правни действия срещу В.П. в съответствие с действащото законодателство. Това решение е
било предмет на искова претенция по чл.40 от ЗУЕС, която е отхвърлена, поради което е
налице взето решение от общото събрание на ЕС, като доводите в обратната насока са
неоснователни. Съгласно Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г., І г.о., на ВКС
ГК решенията на етажните собственици, взети на проведените общи събрания, са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували
против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които на един по-късен момент ще
станат етажни собственици или обитатели. Специалният закон - ЗУЕС, урежда процедурата
за вземане на тези решения, регламентира начина на свикване на ОС, състав на управителни
и контролни органи, управляващи и представляващи ЕС, провеждане на гласуване и пр.
Законодателят е предвидил възможността всеки собственик в ЕС да инициира съдебен
контрол за решенията на ЕС в определен срок за предявяване на иска, който срок е
преклузивен. Ограничаването на възможността да се атакува по съдебен ред
законосъобразността на взетите решения на ЕС е наложено от обстоятелството, че
изпълнението на решенията на ЕС е свързано със срок - чл. 38 от ЗУЕС, като е уредена
нарочна процедура за оспорване съдържанието на протокола от ОС. Тази строго формална
процедура е наложена, тъй като взетите решения на ЕС засягат широк кръг лица,
включително и трети лица, чужди на собствеността, което налага необходимостта от
бързина, сигурност и предвидимост в тези обществени отношения. Срокът за предявяване на
иска за отмяна на взети решения от ЕС е преклузивен, като непредявяването му в този срок
води не само до погасяване на правото на иск, но и правото на възражения за нищожност и
незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС решения в рамките на висящи съдебни
производства, образувани във връзка с изпълнението на тези решения, каквато е и
настоящата хипотеза. В случая и двете решения на ОС на ЕС са атакувани, като исковете за
отмяната им са отхвърлени, поради което същите са законосъобразни и подлежат на
изпълнение.
По доводите, че постановеното решение е неправилно, съдът намира, че е установено по
делото, че в резултат на проведено на 27.12.2005г. Общо събрание на етажните собственици
е сключен Договор за наем от 03.01.2006г., между етажните собственици представлявани от
управителя и М. ЕАД по силата на който дружеството – наемател получава срещу
заплащане правото да ползва 30 кв.м. от покривното пространство на сграда. Уговорената
наемна цена е в размер на 130 евро месечно, като същата се изплаща по сметка на
управителя на етажната собственост към съответния момент. Съгласно този договор при
смяна на управителя се съставят анекси към договора с тази цел. Договорът за наем е
сключен за срок от 10 години до 03.01.2016г. Съгласно чл.27 от същия той продължава
автоматично действието си за същия период, ако никоя от страните не уведоми другата, че
желае той да бъде прекратен, най – късно два месеца след изтичането му. По делото не са
представени доказателства, че Етажните собственици са уведомили „М.“ ЕАД най – късно
7
до 03.11.2015г., че желаят да прекратят договора, поради което към момента на подписване
на Анекса от Й.А., не е изтекъл срокът на договора, и възраженията изложени в тази връзка
в жалбата не могат да бъдат споделени.
От фактическа страна от представения отчет към 01.12.2016г. от В.П. е установено, че
наличната сума на етажната собственост по разплащателната сметка на управителя в „Банка
ДСК“ АД е 4195,26 лв.
Съгласно изрична разпоредба на чл.23, ал.6 от ЗУЕС при избор на нов управител,
съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и
банкови карти се предават с протокол, който се подписва от предишния управител, от новия
управител, от председателя на контролния съвет и от касиера. С оглед на това за бившия
управител възниква задължението да върне всички суми, които са му предоставени за
съхраняване или да отчете за какво е разходвал сумите, както и да върне книгите на ЕС.
Ответницата В.П. е била поканена многократно в няколко общи събрания на ЕС да предаде
наличните суми съгласно дадения отчет, като е изготвен и приемо предавателен протокол от
15.01.2017г., който П. е отказала да подпише, като е отказала да предаде каквито и да било
документи и парични средства. Установено е по делото, че по банковата сметка на П. след
като правомощията й на управител са били прекратени са постъпили и суми по Договора за
наем с М. за периода от януари 2017г. до юни 2017г. в размер на 1 372,96 лв., които също не
е върнала на ЕС.
Съдът намира, че не е необходимо нарочно решение на ОС на ЕС, задължаващо бившия
управител да върне сумите. Задължението възниква по силата на закона с отпадане на
качеството му на управител на ЕС и е веднага изискуемо. Решението на ОС за даване на
срок всъщност има роля на покана, която има отношение към изпадане в забава, но не и за
изискуемост на вземането на ЕС към ответника.
При тези факти и липсата на твърдения и доказателства ответницата да е предала книгите
и да е предала сумите на ЕС, въззивният съд, намира, че правилно исковете са уважени и
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото съобразно чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски за въззивното
производство има само въззиваемата ЕС, като по делото са представени доказателства за
сторени такива в размер на 500, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие от 13.09.2021г., с оглед на което следва
да бъде осъдена въззивницата да заплати на ЕС направените разноски за въззивното
производство в размер на горепосочената сума.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Б., IV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905643 от 13.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1193/2020 г.
по описа на РС Б. в обжалваната му част, с която са уважени предявените искове.
ОСЪЖДА В. Й. П., с ЕГН ********** от гр.С. бл.3, ул.“С.“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ НА
Етажната собственост на сграда, намираща се в гр.С. бл.3, ул.“С.“ № 21, представлявана от
управителя Р.Й.А. сумата от 500, 00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9