№ 2611
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ХХХХ, чрез управителя –
Х. Ф. М., срещу Наказателно постановление (НП) № 566438-F571352 от
19.03.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
София в Централно управление на Националната агенция за приходите –
гр.София (ЦУ на НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС) на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на
влизане в сила от 01.01.2007 г., изм., бр. 110 от 24.12.2021 г., в сила от
24.12.2021 г.) (накратко Наредба № Н-18) във вр. с чл. 118,ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че НП било незаконосъобразно поради редица
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с релевантните материалноправни разпоредби. Твърди се, че
горното било довело до ограничаване правото на ефективна защита на
наказаното лице, а в същото време се навеждат доводи за неспазване на
установената форма на атакуваните актове. Административният орган не бил
изпълнил задължението си да изложи конкретни фактически обстоятелства,
обосноваващи издаването на акт за установяване на административно
1
нарушение. По съображения за маловажност на случая се претендира за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Отправени са искания за отмяна на атакуваното
НП и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
Жалбоподателят „Д.Ф.“ ЕООД, редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява. Не се явява също и упълномощеният му защитник -
адв. Сокол Н..
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП – гр.София, редовно призована, се
представлява от юрк. Й.Й.. Последната оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено с твърдения за неговата законосъобразност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като
мотивите на съда за това са следните:
По делото се установи следната фактическа обстановка:
На 14.09.2020 г., в 15:42 ч., в търговски обект (по смис. на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС) – бърза закуска „L.”, находящ се в гр. София, /АДРЕС/,
стопанисван от „Д.Ф.“ ЕООД, контролните органи на НАП –
свидетелят М.Ю.А. (на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП) и
колегата му Т.И.С. извършили проверка в посочения обект в присъствието на
лицето С.Ф.М.., служител на дружеството на длъжност „касиер“.
В хода на проверката длъжностните лица установили, че в
проверявания обект било налице инсталирано и поставено в работен режим 1
брой фискално устройство (ФУ) модел DAISY COMPACT M 01 с
идентификационен номер (ИН) на ФУ DY496361 и ИН на фискалната памет
(ФП) 36654834, регистрирано в НАП с потвърждение № 4419677/12.06.2020 г.
В изготвения протокол за извършена проверка № 0458852/14.09.2020 г. е
отбелязан още инсталиран програмен продукт „Мистрал ресторант (PAPAY)”,
който бил свързан към 1 брой нефискален принтер марка DAISY 1250BP,
както и 1 брой инсталиран ПОС терминал “MY POS”. Служител на
дружеството, чието заведение за бързо хранене се помещава в търговския
обект, съставил на място опис на наличните към момента на започване на
проверката парични средства в касата, като резултатът от него показал
фактическа наличност възлизаща на сумата от 233.70 лв. Извършена била и
контролна покупка, която потвърдила наблюденията на проверяващите лица
за спазване изискванията за издаване на касов бон.
При поискване на контролните органи били представени свидетелство
за регистрация на ФУ, договор за абонаментно сервизно обслужване на ФУ и
регистър на касовите бележки. Поискан бил и паспорт на монтираното и
2
въведено в експлоатация за търговския обект фискално устройство, но
същият не бил представен към момента на проверката.
При тази фактическа обстановка свидетелят М.А. съставил срещу
дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F571352/23.09.2020 г. за това, че при извършена на
14.09.2020 г. проверка в търговския обект в него не се съхранявал паспортът
на въведеното фискално устройство модел DAISY COMPACT M 01 с ИН на
ФУ DY496361 и ИН на ФП 36654834, квалифицирано като нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18. Актът е връчен лично на законния
представител на юридическото лице, който го подписал без възражения, а
такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е установено, и посочване на
правната му квалификация, на 19.03.2020 г. е издадено атакуваното НП от
началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Същото е връчено на управителя на „Д.Ф.“ ЕООД на
12.10.2021 г.
Фактическите обстоятелства по делото се установяват от събрания по
делото доказателствен материал – гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания свидетел М.Ю.А. (актосъставител), както и в
приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
протокол за извършена проверка № 0458852/14.09.2020 г., опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката от 14.09.2020 г.,
Дневен отчет на фискално устройство от 14.09.2020 г., заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., пълномощно № 370/31.05.2021 г. на ЦУ на НАП,
пълномощно за процесуално представителство от 19.10.2021 г., пълномощно
№ 171-24/08.02.2022 г. на ТД на НАП – София, заповед № 574/04.10.2021 г. на
ИД на НАП, заповед № 3766/25.09.2019 г. на ИД на НАП, списък с разноски
по чл. 80 от ГПК.
Относно гласните доказателства по делото, съдът приема, че
свидетелските показания на св. А. са обективни, логични и вътрешно
непротиворечиви и като такива следва да бъдат кредитирани, доколкото
свидетелят е осъществил проверката и е установил обстоятелствата по
извършване на нарушението, като същият е съставил протокола за проверка и
процесния АУАН, като показанията са в пълен синхрон с останалите
доказателства.
Съдът от първата инстанция приема на следващо място, че за
разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствения
материал и са в унисон с гласните доказателства по делото. Целият
3
доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно, позволява на
съдебния състав да приеме изложените по-горе фактически обстоятелства,
тъй като доказателствата взаимно се допълват и изясняват обстоятелствата по
твърдяното нарушение.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице – санкционираното търговско дружество, в срока за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна.
Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в
производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Двата
акта съдържат всички законови реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му,
като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – чл. 41, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съдебният състав не намери да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, довели до невъзможност да се
установи фактическата обстановка, начина на извършване на нарушението и
самоличността на нарушителя. Не следва да бъде подкрепено виждането на
жалбоподателя за липса на конкретика в сочената за нарушена правна норма.
Посочено е пълното наименование на подзаконовия нормативен акт, от което
се добива представа за неговия издател – абревиатурата МФ се ползва в
обществото като съкратена словесна форма на Министерството на финансите
на Република България, като се отъждествява още и с длъжността на нейния
ръководител – министъра на финансите. Последният е оправомощен по
силата на законовата делегация на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС да издаде наредба, с
която се определят условията, реда и начина за одобряване, въвеждане във,
извеждане от експлоатация, регистрация, дерегистрация, сервизно
обслужване и отчитане на фискални устройства, установяване на
дистанционна връзка и подаване на данни към НАП, издаване на фискални
касови бележки от ФУ и други. За формулировката на нарушената правна
норма е приложен правния похват на препращането, като по този начин е
изяснена смисловата връзка между подзаконовия нормативен акт, издаден за
прилагане на определена разпоредба, и закона, който е от по-висока степен
спрямо него. Това само по себе си не само, че не представлява липса на
конкретизация на съответната норма, а точно обратното – способства за
нейната индивидуализация и пречупването през призмата на фактологията,
която конкретният казус проявява.
4
Съдът квалифицира като несъстоятелно твърдението на жалбоподателя
за непълнота във фактическите съображения за издаване на атакуваното НП,
изразяващо се в непосочване на адреса на местоизвършване на
административното нарушение. В обстоятелствената част на НП, която е
пренесена от предходно изготвения АУАН, се сочи подробно описание на
мястото, на което деянието е констатирано при извършване на проверката.
Локацията е конкретизирана с посочване на населеното място, в което се
намира, булеварда, на който е разположена и номерацията на търговския
обект, в чието помещение е ситуирана. За пълнота е посочено е търговското
наименование, с което заведението за бързо хранене е известно в обществото
– “L.“.
При така изяснените факти, и след анализ на наличния по делото
доказателствен материал, съдът приема от обективна страна следното:
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата,
извършващи продажби на стоки и услуги в стационарни търговски обекти са
длъжни да съхраняват в границите на последните паспорта на фискалното
устройство, което ползват за регистриране и отчитане на продажбите чрез
издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за
регистрираните обороти във фискална памет. В случая дружеството–
жалбоподател притежава качеството търговец по смисъла на ТЗ, управлява
стационарен търговски обект-павилион, разположен на площ от около 10 кв.
м., и в дейността си използва фискално устройство DAISY COMPACT M 01 с
идентификационен номер на ФУ DY496361 и идентификационен номер на
фискалната памет 36654834. От изложеното до тук следва, че жалбоподателят
е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 и като такъв се явява адресат на нормата
на чл. 42, ал. 1, т. 2 от същата.
Управителят на „Д.Ф.“ ЕООД не е представил на проверяващите
служители от НАП паспорт на фискалното устройство в обекта. Тъй като
документът не бил представен до края на проверката в обекта, правилно
административнонаказващият орган е приел, че на 14.09.2020 г. търговецът не
е съхранявал в проверявания обект паспорта на фискалното устройство за
същия търговски обект. По същество непредставянето на паспорта по време
на проверката в обекта не се оспорва от управителя на дружеството–
жалбоподател. Твърденията на адвокат Н., че търсеният документ е бил
открит на по-късен етап съдът определя като недоказани, а по съществото си
ирелевантни за съставомерността на нарушението.
В чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 са предвидени две обстоятелства,
които биха обусловили изключването на отговорността на извършителя, тъй
като в двете посочени хипотези е допустимо паспорта на фискалното
устройство да не бъде съхраняван в търговския обект. В настоящия случай
обаче отговорността на дружеството е ангажирана правилно, тъй като не е
налице нито хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата (в която паспортът
придружава устройството при изпращането му на Българския институт по
5
метрология с цел извършване на експертиза), нито тази на чл. 50, ал. 6 от
Наредбата (в която паспортът придружава устройството при предаването му
за ремонт на сервизен техник).
От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е
реализиран съставът на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Нарушение е формално и за довършването му не е
необходимо да са причинени вреди на държавата или на отделни граждани.
Поради това липсата на такива не следва да се тълкува като оневиняващо или
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Данъчно–задължено лице в случая е юридическото лице, което
осъществява търговска дейност в проверявания обект. Като юридическо лице
административната отговорност на жалбоподателя е безвиновна. Поради това
съдът счита, че конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение е
реализирано и от субективна страна.
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане (какъвто Наредба № Н-18 безспорно
е), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., а когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
настоящия случай с бездействието си извършителят е нарушил реда за
отчитане на фискалните устройства, с което са застрашени обществените
отношения, свързани с отчетността, поради което не се е стигнало до
неотразяване на приходи, като при липса на данни за други нарушения,
законосъобразно санкцията е отмерена към минимума от 500.00 лева.
Размерът е определен след преценка на обществената опасност на
извършителя и на деянието му и съответства на целите на административното
наказване.
Настоящият съдебен състав не намира основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, тъй като процесното нарушение не се отличава по степен на обществена
опасност от обикновените нарушения от този вид. С извършването на
деянието са били застрашени обществени отношения от особена значимост,
свързани с възможността за текущ и последващ контрол от страна на
длъжностните лица на НАП, поради което не би могло да се приеме, че
конкретното нарушение предполага маловажност на случая.
С оглед изхода от делото и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, жалбоподателят следва да поеме разноските на насрещната страна
за оказано от юрисконсулт възнаграждение за процесуално
6
представителство. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, изслушването на един
свидетел и размерът на наложената имуществена санкция, присъденото
юрисконсултско възнаграждение следва да съответства на минималното
такова по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на
основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80.00 лева.
Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено в цялост, поради което и на основание чл. 63, ал. 2,
т. 5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 566438-F571352 от
19.03.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер от 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Д.Ф.“ ЕООД с ЕИК: ХХХХ да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-град в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7