Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15916 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано предявен от Е.Д.М. срещу А. Л. З. иск за осъждането й да заплати
сумата от 50 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация
в електронно издание на в-к „Труд“ от 27.10.2015 г. на интервю с прокурор А.А.на
тема „За спецпрокурорите всяко дело е война“. Твърди се, че в цитираното
интервю журналистката А.З. е използвала обиден за ищеца прякор „К.“. От това Е.М.
се почувствал унизен и поруган и честта и достойнството му били накърнени.
Ответникът
А.З., в срока по чл. 131 от ГПК, е подала писмен отговор, в който оспорва
исковата претенция. Позовава се на конституционно закрепеното право на всеки да
изразя и разпространява мнение и информация. Доброто име на ищеца не било
накърнено, а се касаело за правомерно поведение на ответницата, свързано с
осъществяване на професията й на журналист. Посочвайки допълнителното име на
ищеца, с което последния бил известен и разпознаваем в обществото, ответницата
целяла единствено да бъде извършена ясна и недвусмислена индивидуализация на обекта
на разговор. Подобен подход бил възприет и по отношение на всички споменати в
статията лица. Използваното уточнение не целяло да даде негативна оценка, нито
да обиди адресата.
Представя
като доказателства множество публикации в различни издания, в които ищецът е
бил наричан със същия прякор, неизменно поставян след имената Е.М.. Това
налагало изводът, че далеч преди процесната статия ищецът е бил разпознаваем и
известен със сочения прякор.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
- действие или бездействие от ответника, представляващо противоправно
поведение, в причинна връзка с което се намират настъпилите в сферата на увреденото
лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Спорът е
относно наличието на противоправно деяние и причинна връзка между публикуването
на материала и претърпените от ищеца вреди, както и справедливият размер, който
ще обезщети ищеца за страдания му.
Не се
спори между страните, че ответницата е провела посоченото интервю от 27.10.2015
г. с прокурор А.А.. Безспорно е също така, че именно интервюиращият журналист е
отразил в текста уточнението досежно прякора на посоченото от прокурора лице Е.М.
с въведената бележка „(К. – б.а.)“.
Основно
предназначение на журналистическата професия е да информира обществеността за
важни събития от обществения живот, както и да формира социални и политически
възгледи на гражданите. Информацията следва да бъде изнесена по професионален и
обективен начин, с подходящи литературни изразни средства и в съответствие с
правилата на етиката. Упражняването на конституционно гарантираното право на
свобода на словото не може да засяга чужда правна сфера по недопустим начин,
като излиза извън ограниченията и накърнява доброто име, честта или други
неимуществени блага на лицата.
Когато
журналистическият материал съдържа оценъчни съждения, тяхната вярност не може
да бъде проверена. На преценка подлежи обаче верността на изнесените факти,
като отговорността на ответника може да бъде ангажирана в случай на тяхната
невярност и само доколкото засягат неблагоприятно адресата и издателят не е
положил дължимата грижа преди публикуването в публичното пространство да
провери достоверността на разпространената информация. (така решение №
62/06.03.2012 г., гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.).
В
статията, публикувана в електронното издание на вестник „Труд“ от 27.10.2015 г.
обществеността е информирана относно дейността на Специализираната прокуратура по
повод поемането на нейното ръководство от интервюирания прокурор. Не се спори,
че епитетът „К.“ е употребен в публикацията, и то като уточнение направено от
ответника.
Видно е обаче
от представените многобройни доказателства - заверени копия на публикации в
електронните сайтове от 06.12.2013 г., 22.10.2014 г., 24.11.2014 г., а също и
от представените и приети в съдебното заседание писмени доказателства от
процесуалния представител на ответницата, че във всички тях след името на ищеца
неизменно е добавян неговият прякор „К.“. Нещо повече, тези публикации са
придружени и от снимков материал с образа на ищеца.
Всички
тези публикации предхождат по време интервюто на журналиста А.З.. От анализа на
обсъдените доказателства се налага единствено обоснованият и логичен извод, че
още преди публикуването на процесната статия ищецът е бил популярен с прякор „К.“,
с който е отъждествяван многократно по различни поводи. Кога и при какви
обстоятелства Е.М. е станал известен с този прякор за настоящия процес е правно
ирелевантно. Безспорен факт е обаче, че печалната известност на ищеца като познато
на правоохранителните органи лице е провокирало множество публикации в пресата,
целящи да информират обществото, а разпознаваемостта на М. е постигана с
посочения в процесната статия прякор.
Поради
това и смисълът, в който е употребен прякорът от А.З. в публикуваното интервю е
не с цел обида или злепоставяне, а с оглед индивидуализация на лицето, за което
се говори и възприеманото му от публиката именно с името, с което Е.М. е
придобил известност в обществото. Отличаването на ищеца в настоящото
производство е със значителна давност. М. е знаел и търпял именуването си с
този прякор през период, надвишаващ десет години.
При
положение, че известността му в обществото с този прякор се базира на множество
статии с криминален елемент и предвид предмета на интервюто с прокурор от
специализираната прокуратура, засягащ и конкретно процесуално поведение на
ищеца, задължение на упражняващия журналистическа професия е да информира аудиторията
за лицето, за което се отнася изложеното по недвусмислен и разпознаваем начин.
Изложеното
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че направената от автора
на статията бележка с оглед индивидуализацията на адресата не може да бъде
възприета като противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Не е установена
и пряка причинно-следствена връзка между описаните от страна на свидетеля И.Ц.И.
поведенчески реакции на ищеца, тъй като неговите преки наблюдения върху Е.М.
датират от значително по – късен етап от момента на процесната публикация. Свидетелят
не уточнява и че именно по повод процесния журналистическия материал от
27.10.2015г. психо-емоционалният статус на ищеца е претърпял характерни
изменения.
Недоказано
остана в хода на настоящия процес и твърдението на М., че във връзка с
конкретната статия е претърпял описаните в исковата молба здравословни
проблеми.
По изложените
съображения и предвид липсата на доказан деликт от страна на ответника,
отговорността на А.З. не следва да бъде ангажирана.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът, но предвид липсата на доказателства
за заплатен адвокатски хонорар и неговия размера, такива не се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН ********** срещу А. Л.
З., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането й
да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от публикация в
електронно издание на в-к „Труд“ от 27.10.2015 г. на интервю с прокурор А.А.на
тема „За спецпрокурорите всяко дело е война“, в съдържанието на което
ответницата е направила следното уточнение: „(К. – б.а.)“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: