Р Е Ш Е Н И Е
13.08.2021 год.
Номер
260081 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 13 (тринадесети) май Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 232 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от О.В.П.
представлявана от Кмета на общината Я.С.Й,
срещу наказателно постановление № НЯСС-72/08.06.2020
г., издадено от заместник-председателят на Д.а.з.м.и т.н.г.С.
В обстоятелствената част на жалбата
се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, поради издаването му при неправилно и необосновано прилагане на
материалния закон. Сочи се, че при определяне на размера на наказанието,
административнонаказващият орган не съобразил посочените в закона
обстоятелства. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно или да бъде изменено, като
размера на наложеното наказание бъде определен на минимума, предвиден в закона.
В съдебно заседание, не се явяват представители на страните.
Въззиваемата страна в писмено становище излага подробни
мотиви за неоснователност на жалбата и моли НП да
бъде потвърдено изцяло.
Видно от материалите по приложената
по делото административнонаказателна преписка, на 25.07.2019
г. Служителите на ДАМТН ГД НЯСС РО НЯСС „Североизточна
България“ извършили проверка на язовир „***“, находящ се в
поземлен имот № 000122 в землището на с.***, общ.***, обл. ***,
собственост на О.В.П. За констатациите от проверката, бил съставен протокол №05-03-58/25.07.2019
г. В протокола, на *** били дадени
предписания, вкл. и: „да се извърши почистване от
храстовидна растителност и дървесна растителност на въздушния откос и терена в
петата на язовирната стена“ в срок до 31.08.2019
г. При проверката присъствал представител на собственика на язовира – И.И. ***.
Преслав. На 13.11.2019 г. отново била извършена проверка на
посочения обект от служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“ към Д.а.з.м.и т.н. – Р.Р. и И.И. и бил съставен
констативен протокол № 05-03-99/14.11.2019
г., като било констатирано, че: „не е извършено почистване от храстовидна растителност и дървесна растителност на
въздушния откос и терена в петата на язовирната стена. Не са
изпълнени предписанията на административнонаказващия
орган да се извърши укрепване на
пукнатините и обрушените участъци по преливния ръб на преливника в срок до 31.08.2019
г.“.
Въз основа на протокола, на 09.01.2020
г. Р.К.Р. –инспектор в регионален отдел „НЯСС-СИБ“ офис Шумен при ДАМТН
съставил акт за установяване на административно нарушение № 05-004/09.01.2020 г. срещу О.В.П. за това, че „На 01.09.2019 г. в качеството си на собственик на яз. „***“ не е изпълнила на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание в констативен протокол №05-03-58/25.07.2019
г., а именно: в срок до 31.08.2019
г. да извърши почистване от храстовидна растителност и дървесна
растителност на въздушния откос и терена в петата на язовирната стена.
С което деяние *** е нарушила
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите”. Актът е подписан от пълномощник на
общината, на 09.01.2020 г. – с връчване на препис.
На основание така съставения акт е
издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-72/08.06.2020
г., от К.М.В. – заместник-председател на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на О.В.П.
представлявана от Кмета Я.С.Й.
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000
лв., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Жалбоподателят не оспорва
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания
на Р.Р. (актосъставител) и И.И. (свидетел по акта), прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
О.В.П. е собственик на язовир „***“,
находящ се в поземлен имот № 000122 в землището на с.***, общ.***, обл.
***. На 25.07.2019
г. на същия била извършена проверка от служители на
ДАМТН,
която констатирала, че не е извършено почистване от храстовидна растителност и дървесна растителност на
въздушния откос и терена в петата на язовирната стена и са дадени предписания
за изпълнението
в срок до 31.08.2019
г. При извършената повторна проверка в обекта, на 12.11.2019
г. било констатирано, че предписанието не е изпълнено.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно
легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок
от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат
отмяна на последното. В тази насока, възраженията на жалбоподателя за наличие
на основания за отвод на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението,
се явява неоснователно. Действително, установи се, че при извършване на
проверката от комисията, назначена от Областния управител на Област Шумен, като
представител на О.В.П. присъствал И.И., като в длъжностната характеристика на
същия били включени именно задължения, свързани с осигуряване на изправното
състояние на язовирите, собственост на общината. Към 12.11.2019 г., същото лице
вече е изпълнявало длъжността „старши инспектор“ в РО НЯСС „Североизточна
България“ при ДАМТН и в това си качество бил вписан в АУАН като свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН са посочени основанията, при наличието на които определено длъжностно лице
не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в
издаването на наказателно постановление, и следва де се отведе. Тези основания,
обаче, са неприложими по отношение на лицата, имащи качеството свидетел при
установяване на нарушението, тъй като функцията им е единствено удостоверяване
на факти, подлежащи на последващо разглеждане. Тоест, независимо от
обстоятелството, че конкретното съдържание на изпълнението на функциите на И.И.
като длъжностно лице при наказания субект е причина за осъществяване на състава
на процесното нарушение, поради гореизложеното, участието му и като свидетел
при констатиране на същото нарушение по-късно във времето, не представлява
процесуално нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3,
т. 5 от закона. Тези предписания се дават от комисия, назначена от съответния
областен управител, която веднъж в годината извършва проверки за готовността за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. В случая, безспорно
се установи, че дадените предписания от 25.07.2019
г. не са изпълнени от страна на собственика на язовир „****“ – О.В.П. като не са предприети каквито и да е действия
за не е извършено почистване от
храстовидна растителност и дървесна растителност на въздушния откос и терена в
петата на язовирната стена.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано по делото, че О.В.П. извършила
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Съдът намира, че
административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал процесното
деяние.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето
и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието
на нарушителя за продължително време би я е застрашило. Освен това служебно
известно е на съда, че жалбоподателя има такова отношение към всички язовири,
които са негова собственост и не изпълнява задълженията за поддържа в
изправност на съоръженията им, дори не е предприел действия по изпълнение на
предписанията, поради което според настоящия състав деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от други такива.
Досежно размера на наложеното
наказание:
В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39
от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена санкция“ в размер от
1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 190, ал.1, т.3 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00
лв., като не е обосновал определянето на този размер. Настоящият състав, като
взе предвид материалите по делото, счита, че размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание, се явява прекомерно завишен. Съдът намира, че в случая
преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства отдаване под наем на язовира със задължения на наемателя да поддържа
съоръженията в изправност/, поради което размера на наложеното
му административно наказание следва да бъде намален, като му бъде наложено
наказание в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да се измени в частта му досежно размера на наложеното наказание, като
същият се намали от „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. в „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
НЯСС-72/09.06.2020
г., издадено от К.М.В.– Заместник-председател на Д.а.з.м.и т.н.г.С.
с което на О.В.П. с ЕИК ***,
с адрес: ***, представлявана от Я.С.Й.
– Кмет на общината, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите,
извършено на 01.09.2019 г. и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39
от ЗВ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
2000,00 лв. (две хиляди лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
„Имуществена санкция“ – от 2000,00 лв. – в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: