Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 17180 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени от „Т.Б.А.Б.” ЕАД срещу С.Б.Г.
/с предишни име-на Й.Е.Г./ и Н.Й.Г. кумулативно пасивно субективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност /непротивопоставим
спрямо кредитора ищец „Т.Б.А.Б.” ЕАД/ на договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 146, съставен по дело № 137/2018
г., сключен
между Й.Е.Г. /дарител/ и неговия син Н.Й.Г. /надарен/, по силата на който е
прехвърлено правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.104.72.1.55 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с
адрес гр. София, район Средец, бул. „**********.
В исковата си молба ищецът
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
твърди, че е носител на парично вземане
за разноски в общ размер на 721 921,88 лв., присъдени с влезли в сила съдебни
актове, както следва: с Решение по гр. дело № 529/2017 г. по описа на САС, било
отменено решение по гр. дело № 1446/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-4
състав, и били отхвърлени предявени искове от Й. Е. Г. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, съотв.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като били присъдени в полза на банката разноски в размер на
207 726,68 лв., с определение по гр. дело № 529/2017 г. на САС били присъдени допълнително
разноски в размер на 389076,00 лв. и с определение по т. д. № 1159/2018 г. на
ВКС – разноски в размер на 125119,20 лв. За посочената сума в полза на ищеца
бил издаден изпълнителен лист на 17.12.2018 г., по гр. дело № 1446/2014 г. по
описа на СГС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 998/2018
г. по описа на ЧСИ А.Б.. Ищецът твърди, че след приключване на иското производство по гр. дело № 1446/2014 г. по описа на
СГС и влизане в сила на горецитираните съдебни актове, банката имала изискуемо
и ликвидно вземане срещу Й. Г. за
посочените по- горе разноски. Сочи, че ответникът узнал за това вземане на
банката най-късно на 22.11.2018 г., когато депозирал молба за изменение на
определението на ВКС в частта му за
разноските, която била оставена без уважение с определение от 12.12.2018 г. по горепосоченото
дело. След възникване на вземането на банката и след като ответникът узнал за
постановеното определение на ВКС, с което исковото производство било приключило, същият предприел действие по
смисъла на чл. 135 ЗЗД, което било увреждащо за кредитора – ищец. С договор за дарение на недвижим имот от
27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 146, том I, рег. № 4197/2018 г., Й. Е.
Г. прихвърлил на сина си Н.Й.Г. следния недвижим
имот, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.104.72.1.55 с
площ от 135,72 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в имот с идентификатор 68134.104.72, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент на 1 ниво и прилежащите части към него.
Ищецът твърди, че разпоредителната сделка била извършена на 27.11.2018 г., т. е.
след приключване на исковото производство с определение от 19.11.2018 г., по
което ответникът бил страна, поради което било налице знание, както от страна
на длъжника, така и на надареното лице. Поддържа, че в случая била приложима
презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като лицето, в полза на което е
извършено дарението, било малолетното дете на длъжника, което било
представлявано при изповядване на дарението от законния си представител
–длъжника Й.Г.. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо него Договора за
дарение на процесния имот от 27.11.2018 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
С.Б.Г. /с предишни имена Й.Е.Г./ и Н. Й.Г.
са оспорили предявените искове като неоснователни. На първо място са оспорили
активната легитимация на ищеца с възражението, че макар банката да се е
снабдила с изпълнителен лист за процесните вземания, последните не били безспорни и същите не били дължими. В тази
връзка са поддържали, че първият ответник е депозирал молба за отмяна на
влязлото в сила решение на САС, с което били присъдени процесните суми. При
това положение вземането на банката не е безспорно и тя нямала качеството на
„кредитор“ по предявения Павлов иск. Наред с това се твърди, че
самостоятелният
обект, предмет на дарението от
27.11.2018 г., оформено с нотариален акт № 146, том I,
рег. № 4197/2018 г., представлявал единствено жилище на дарителя и затова бил несеквестируем
по силата на чл. 444, т. 7 ГПК, поради което и искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на
него не можел да бъде
уважен. Също така действията на ответника били продиктувани
от изричното искане на неговите родители семейния
апартамент да бъде прехвърлен на техния внук – Н.Г.. Поради това ответникът
не е целял да увреди своя кредитор, тъй като жилището било дарено по съвсем разлизни причини, нямащи отношение към настоящия правен
спор. По изложените съображения ответниците молят да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото
е представено решение № 2587/11.12.2017 г., постановено по гр.дело № 529/2017 г. по описа на
Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено изцяло Решение от
23.11.2015 г., постановено по гр. д. № 1446/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, като вместо него са отхвърлени предявени от Й. Е. Г. срещу „Т.Б.А.Б.“
ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума, представялваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
договорно неизпълнение на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на договор за банков кредит от
27.12.2004 г. и за заплащане на законната мораторна лихва върху главницата,
като ответникът Й.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 235 874,58 лв., представляваща
разноски пред САС и сумата от 207726,68 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за представителство пред СГС. С определине от
02.03.2018 г.. постановено по гр. дело № 529/2017 г. по описа на САС, 8-ми
граждански състав Й.Е.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД допълнително сумата от 153201,42 лв. с ДДС,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред САС. С определение № 522 от 19.11.2018 г. по
т.д. № 1159/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, не е допуснато
касационно обжалване на решение № 2587/11.12.2017 г., постановено по гр.дело №
529/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, като Й.Е.Г. е
осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 125119,20
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По делото е представен изпълнителен
лист, издаден на 14.12.2018 г., по гр. д. № 1446/2014 г. по описа на СГС, видно
от който Й.Е.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1, вр. чл. 273 ГПК присъдените с гореописаните съдебни актове суми,
представляващи разноски в производствата пред СГС, САС и ВКС.
Видно от
представения по делото нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 146/27.11.2018 г., том
І, рег. № 4197, дело
№ 137/2018 г. на А.Я.-помощник нотариус по заместване на В.Я.нотариус, рег.
№ 318 на НК, Й.Е.Г. е дарил
на малолетния си син
Н.Й.Г., представляван от своя баща и законен
представител Й. Е.Г. притежавания от него Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.104.72.1.55 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 135,72
кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „**********, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор
68134.104.72, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на 1
ниво и прилежащи части: таванско помещение № 4, с площ от 8,13 кв.м.; ½
от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв.м. и 1,227 ид.
ч. от общите части на сградата; избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв.м.; ½
от таванско помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м. и 1,271% ид.ч.
от общите части на сградата, който самостоятелен обект представлява съгласно
проект за преустройство Апартамент № 24, находящ се на VII надпартерен етаж в
жилищна сграда в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „********,
който обект е обединен в резултат на преустройство от Апартамент № 23,
съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор 68134.104.72.1.21 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК и
Апартамент № 24, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор
68134.104.72.1.20 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на
Изп. директор на АГКК. С договора за дарение дарителят си е запазил
безвъзмездно, пожизнено право на ползване върху дарения имот.
От представеното
удостоверение за раждане, издадено от
Столична община, р-н „Средец“ на 08.09.2016 г., се установява, че Н.Й.Г. е роден на *** г., като негови родители са Ю.И.Ш.- майка и Й.Е.Г.-
баща.
С окончателно решение №
60083/02.08.2021 г. по т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е
отхвърлена подадената от Й.Г. молба за отмяна на решение № 2587/2017 г. по гр.
дело № 527/2017 г. на САС, 8 състав, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.
По делото е представено удостоверение,
издадено от ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ на 27.06.2022 г., видно от което въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2018 г. по гр.д. № 1446/2014 г.
на СГС, 4 състав с длъжник Й.Е.Г. /С.Б.Г./ е образувано изпълнително дело №
20188500400998, като дължими са следните суми: неолихвяема
сума за разноски в размер на 207726,68 лв.; неолихвяема
сума за разноски в размер на 153201,42 лв.; неолихвяема
сума за разноски в размер на 125119,20 лв., неолихвяема
сума за адвокатски възнаграждения в размер на 720,00 лв.; неолихвяема
сума за съдебни разноски пред САС 235874,58 лв.; неолихвяема
сума за адвокатски възнаграждения в размер на 4791,00 лв., т. 26 в размер на
21322,39 лв.; неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на
402,00 лв. В забележка е посочено, че по делото е постъпила сума в размер на
34727,41 лв. от публична продажба, като в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е
разпределена сума в размер на 31791,49 лв., същата не е преведна,
тъй като разпределението не е влязло в сила.
Другите
събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими,
поради което не обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Искът
по чл. 135, ал.
1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор -както на парично, така и
на непарично вземане и същият представлява облигационен иск, който е средство
за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи
действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от
него, т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ /чл. 133 ЗЗД/.
Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията
на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват
в това, че атакуваното действие /увреждащата сделка/ остава действителна за
страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се
счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора- ищец,
който може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума
на приобретателя.
Възникването
на предявеното потестативно право се обуславя от
пораждането в обективната действителност на следните юридически факти: 1/
ищецът да е носител на твърдените притезателни права,
представляващи парични вземания, т.е. трябва да се установи че ищецът е
кредитор на ответника – С.Б.Г. /с предишни имена Й.Е.Г./; 2/ да е налице
увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3/ длъжникът да
е знаел за увреждането /тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна, за
уважаване на Павловия иск е ирелевантно обстоятелството дали и приобретателя по
нея е формирал такива представи при нейното сключване - с аргумент от обратното
основание от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.
Тези правопораждащи
спорното материално право по отменителния /Павловия/
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД юридически факти подлежат на главно и пълно
доказване от страна на ищеца. Следва да се посочи също така, че страните по
увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216,
ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
СГС намира, че ищецът има
вземане спрямо първия ответник, поради което се установява
качеството му на кредитор. Това се установява от представеното
по делото решение № 2587/11.12.2017 г.,
постановено по гр. дело № 529/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО,
8 състав, влязло
в сила на 19.11.2018 г., изпълнителен лист и удостоверение за дълг, издадено от ЧСИ А.Б. от 27.06.2022 г.
Установено е по несъмнен начин в
процеса на доказване, че ищецът е придобил качеството на кредитор преди
длъжникът Й.Е.Г. да е прехвърлил притежаваното от него правото на собственост
върху процесната недвижима вещ на своя син Н.Й.Г. чрез оспорената увреждаща
сделка, сключена едва на 27.11.2018 г.
В исковото производство, образувано по
предявен конститутивен иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка на длъжника за относително
недействителна по отношение на кредитора, обстоятелството, че ищецът е
кредитор, се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти
и представените доказателства /материалната легитимация на ищеца може да бъде
опровергана, само ако твърдяното от него вземане е отречено със сила на пресъдено нещо/. По същество в този смисъл са мотивите по
т. 2 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГТК, съгласно което „Съдът по Павловия иск изхожда от положението,
че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото
по чл. 135 ЗЗД
не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането)/. Той може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо”/. В този смисъл е и формираната по реда на
чл. 290 ГПК константна практика на ВКС, обективирана в Решение № 65/25.03.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 552/15.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 328/23.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК и пр. Такова решение, което да отрича
качеството на кредитор на ищеца
обаче не е представено, като не е установено и да е погасено изцяло
вземането на ищеца, видно от представеното удостоверение, изд.
от ЧСИ. Поради тези правни
съображения неотносими се явяват всички възражения на
ответниците по отношение на твърдяното от ищеца парично вземане /че същото е спорно и недължимо/. Неоснователни са и останалите възражения
на ответниците, тъй като по делото е установено несъмнено, че с окончателно решение на ВКС, постановено по т. д.
№ 2660/2019 г. молбата за отмяна на ответника на влязлото в сила решение САС, 8
състав, е отхвърлена. В случая не е възобновено производството, което да има за
предмет признаване или отричане на вземането на кредитора и не е било налице
основание за спиране на производството съгласно чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
За
да бъде осъществен фактическият състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо
извършеното от длъжника действие да е увреждащо интереса на кредитора. Такова
действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
т. е. тези действия трябва да са от такъв характер, че да осуетят или затруднят
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, напр. когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е друг начин
затруднява удовлетворението на паричното или непаричното вземане на кредитора.
Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори – арг. чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на
имуществени права, включени в неговия патримониум,
обективно води до намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и на
общото обезпечение на кредиторите, поради което всеки кредитор /привилегирован
или хирографарен/ по имуществено вземане може да
предяви Павлов иск, тъй като той може да удовлетвори своето притезание,
като насочи изпълнение срещу всяко имуществено право, принадлежащо на длъжника.
Следователно, процесната разпоредителна сделка, с която ответникът Й.Е.Г. се е
разпоредил с притажаваното от него жилище в полза на малолетния си син ответника Н.Й.Г.,
представлява увреждащо кредитора действие, тъй като по този начин той е
затруднил евентуалното удовлетворяване на кредитора от имуществото му - чрез
неговото намаляване.
Всеки
длъжник притежава субективното възприятие, че при намаляване на своя патримониум чрез съответни разпоредителни действия с
имуществени права, включени в неговия имуществен комплекс, уврежда кредитора,
когато неговото вземане е възникнало преди разпоредителните действия на
длъжника, какъвто е настоящият случай. В този смисъл са Решение № 18/4.02.2015
г. по гр. д. № 3396/2014 г., на ВКС, IV г. о.; Решение № 264/18.12.2013 г. по
гр. д. 915/2012 г. на ВКС, IV г. о. и пр. Следователно, при сключването на
оспорената транслативна сделка длъжникът е имал
субективна представа, че по този начин намалява своя патримониум,
като уврежда кредитора – възпрепятства правната му възможност да удовлетвори
своите парични вземания от негово имуществено право. С процесната сделка длъжникът
е намалил имуществото си и е увеличил неплатежоспособността си и поради безвъзмездния характер на сделката. В този смисъл при безспорното
знание на длъжника за увреждането, ирелевантни за
увреждащия характер на оспорената сделка,
се явяват твърденията в
отговора на исковата молба за житейския мотив, поради който било извършено
дарението.
В
случая увреждащата сделка е безвъзмездна /договор за дарение/, поради което с
аргумент от обратното основание от разпоредбата, уредена в чл. 135, ал. 1, изр.
2 ЗЗД, е ирелевантно дали третото лице, с което длъжникът е договарял, е
притежавал субективни представи за обстоятелството, че другата страна по
сделката е титуляр на парично задължение, като с акта на разпореждане той
намалява своя патримониум и създава затруднение за
удовлетворяването на паричните вземания на кредитора.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че в случаите,
в които от значение за действителността
на сделката е знанието на приобретателя,
който е недееспособен, се преценява знанието
на лицето, действало вместо него. Т. е. в договор, по
който малолетно лице е страна, какъвто е настоящия случай, не се съдържа негова
воля, макар той да
е страна по сделката, а се
съдържа воля единствено на законния
му представител. При презумпцията за знание по
смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД /отнасяща се за третото лице – приобретател по договора/, след като волята на
малолетния приобретател по силата на
закона е заместена от воля на
законния му представител, определящо е знанието, съотв.
незнанието на
законния представител за увреждащия характер
на договора, в случая на длъжника Й.Г., действал като законен представител, за
който е налице безспорно знание за увреждането /в този смисъл виж решение №
195/31.12.2020 г. по гр. д. № 622/2020 г. на ВКС, IVг.о./.
На
следващо място, настоящият състав приема, че на кредитора- ищец в настоящия процес не може да
се противопоставят възражения за несеквестируемост на дарения имот. Цялото
имущество на длъжника е секвестируемо, но в разпоредбите на ГПК са въведени изключения, според които определени
имуществени права на длъжника са
несеквестируеми. Разпоредбите
имат социално основание и са насочени към защита
на длъжници - физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо
е жилището на длъжника, ако нито
той, нито някой от членовете
на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо
от това, дали длъжникът живее в него. Ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете
на семейството му, надвишаващата част се продава,
ако са налице
условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Целта е да се
гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена
в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално
за в бъдеще.
Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което
процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК,
отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за
оцеляването му. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване,
а целта на иска по чл.
135 ЗЗД е да се запази имуществото на длъжника като
общо обезпечение на кредитора и то да се
подготви за изпълнение, като се създава възможността
за кредитора по негова преценка
да насочи изпълнението към предмета на процесната
сделка, независимо, че вещта е преминала
в патримониума на трето лице, което
не отговаря за задълженията на прехвърлителя-длъжник към кредитора. Сделка,
с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо
жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната
сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от
облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада
вследствие на сделката. При това положение възраженията
на ответника за несеквестируемост нямат отношение към предпоставките за основателността на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ГПК. По същата причина без значение за
прогласяване на недействителността на процесното дарение е запазеното право на ползване на
длъжника, както и дали имотът служи
за обезпечение на други задължения
/вж в този смисъл решение № 456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
170/11.05.2010 г. по гр.д.
№ 100/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 782/
12.03.2011 г. по гр.д. №
1236/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
357/11.05.2010 г. по гр.д.
№ 100/2010 г. на ВКС, IV г.о.
и решение № 1206 от 19.12.2008 г. по гр. дело № 3864/2007 г. на ВКС, III г.о. и
др./.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема, че в настоящото производство се установиха всички предпоставки,
обуславящи възникването на предявеното потестативно
право, а именно за обявяването на увреждащата сделка за относително
недействителна /непроти-вопоставима/ спрямо
кредитора, поради което конститутивният иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените
от него разноски по делото. Видно от представен списък по чл. 80 ГПК ищецът е направил разноски в общ размер на 17300,71 лв., от които
13394,40 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Предвид фактическата
и правна сложност, очертана с исковата молба и отговора,
броя на проведените открити съдебни заседание, положения труд, както и предвид минималният размер на възнаграждението
съгласно чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатеното
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД по отношение на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника адв.
Ж.К., със съдебен адрес:***, оф.02.01, договор за
дарение от 27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижим имот
№ 146, том І, рег. № 4197, дело № 137/2018 г. на А.Я.- помощник нотариус по заместване на В.Я.- нотариус, рег. № 318 на
НК, с който Й.Е.Г. /С.Б.Г./, с гръцко гражданско, роден на *** ***, България, ЕГН
**********, е дарил на малолетния си син Н.Й.Г., ЕГН **********,
представляван от своя баща и законен представител Й.Е.Г., притежавания от него Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.104.72.1.55 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с
адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „**********, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор 68134.104.72,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1, прилежащи части: таванско помещение № 4, с площ от 8,13 кв.м.; ½ от избено помещение № 23 с площ от
1,57 кв.м. и 1,227 ид. ч. от общите части на
сградата; избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв.м.; ½ от таванско
помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м. и 1,271% ид.ч. от
общите части на сградата, представляващ съгласно проект за преустройство
Апартамент № 24, находящ се на VII надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, Столична
община, район Средец, бул. „********, който обект е обединен в резултат на
преустройство от Апартамент № 23, съставляващ самостоятелен обект със стар
идентификатор 68134.104.72.1.21 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК и Апартамент № 24, съставляващ
самостоятелен обект със стар идентификатор 68134.104.72.1.20 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК.
ОСЪЖДА С.Б.Г. /с предишни име-на Й.Е.Г./, ЕГН ********** и Н.Й.Г., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес:***, адв. И.В., САК, да заплатят на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника адв. Ж.К., със съдебен адрес:***, оф.02.01, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
в производството пред СГС в размер на 17300,71 лв. /седемнадесет хиляди и триста лева и седемдесет и една ст./.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: