Решение по дело №391/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 14.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 391 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

            Съдът е сезиран с искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК  *********,  против З.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че на 13 май 2016 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземане (договор за цесия) Банка ДСК прехвалила на ищеца вземането си, произтичащо от Договор за откриване на обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица и Договор за издаване и обслужване на дебитни карти на физически лица от 06.08.2010 г., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

            На основание чл. 99, ал.3 ЗЗД „Банка ДСК” потвърдила писмено станалото прехвърляне на вземания.

Твърди се, че на 06.08.2010 г. бил сключен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица, по силата на който банката приела да открие такава на името на ответника за получаване на суми и срещу възнаграждение за извършване на плащания в границите на наличните по сметката. Съгласно т. 3 от договора авоарът по тази сметка се олихвявал с лихвен процент, определен от банката, който към датата на сключване на договора бил 0,20%. В съответствие с т. 4 от договора ответникът следвало да заплаща такси и комисиони, предвидени в действащата към датата на съответната операция тарифа на банката, обявявана чрез съобщения на определени за това места в банковите салони. 

            Съгласно т. 6 от договора правата и задълженията по този договор били уредени в Общи условия, които банката предоставила на ответницата и тя заявила, че ги приема.

            На 06.08.2010 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответницата бил сключен и друг договор за издаване и обслужване на дебитна карта с предмет на договора уреждане на взаимоотношения между Банката и Клиента във връзка с издаването и ползването на карта при спазване на Общите условия и условията за този вид карта, които били неразделна част от договора и се приемали с подписването му съгласно  чл. 1 и чл.2 от договора. Договорът бил сключен със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидност на новата. За издаването и ползването на картата Клиентът следвало да заплаща и такси, съгласно действащата тарифа.

Ищецът се позовава и на чл. 19, т.1, Глава V от Общите условия. Допълнително сочи, че на 09.03.2015 г., поради неизпълнение на задълженията от страна на картодържателя, поети с описания по-горе договор, с Покана-уведомелние с изх. № 724/09.03.2015 г., банката уведомила длъжника за размера на натрупаните задължения по разплащателната сметка, както и за намерението да пристъпи към принудително събиране на сумите в случай, че те не бъдат погасени в 7-дневен срок от датата на уведомяването.

На 13.05.2016 г. поради неплащане и липса на споразумение за начина на погасяване на вземанията, същите били прехвърлени на настоящия ищец. Потвърждение за това било извършено съгласно правилата на чл. 93 ал.3 ЗЗД. На посоченото основание и на база изрично представено пълномощно от името на цедента настоящият ищец изпратил уведомително писмо, с което ответницата била уведомена за извършеното прехвърляне на вземания.                        

Твърди се, че към настоящия момент процесните задължения не били погасени.

            С оглед горното се поддържа искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 1878,97 лв. главница, дължима по договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка от 06.08.2010 г., и договор за издаване и обслужване на дебитна карта на физически лица от 06.08.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и сторените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че не е извършвала никакви банкови операции, няма сключени допълнителни анекси към договора, както и че не й е бил предоставен овърдрафт кредит. Оспорва представените писмени доказателства. Твърди, че не е ясно как е изчислена законна лихва. Оспорват се и представените Общи условия. Твърди се, че ответницата не е била запозната с тях при сключването на договора. Твърди се също, че на 16.03.2015 г. подала молба до „Банка ДСК”, тъй като била принудена от служителите. Освен това липсвала яснота за това как е изчислена главницата, нито кога е възникнало паричното задължение, съответно за какви услуги на банката ставало въпрос, тъй като не била ползвала тази сметка за разплащане.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа депозираната искова молба по съображенията в нея, а ответникът я оспорва.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  

 

 

Видно от договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 06.08.2010 г., по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД (банката) приела да открие такава на името на ответника за получаване на суми и срещу възнаграждение за извършване на плащания в границите на наличните по сметката. Съгласно т. 3 от договора авоарът по тази сметка се олихвявал с лихвен процент, определен от банката, който към датата на сключване на договора бил 0,20%. С него страните приели, че титулярът ще заплаща такси и комисиони, предвидени в действащата към датата на съответната операция тарифа на банката. 

Неразделна част от договора са Общите условия, приложени на л. 34-43 от делото.

В т.5.2, б. Д от тях била предвидена възможност да изпълнение на кредитен превод.

Приложен е и договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица, с който е постигнато съгласие за издаване на такава, при Общи условия, като според отбелязването в него тя (картата) е била получена от ответницата на 27.08.2010 г. Приложени са ОУ, както и Тарифата за таксите за ползването й.

С изрична покана, получена от ответницата на 10.03.2015 г., тя била уведомена, че в резултат на извършени тегления и преводи били натрупани задължения в размер на 4778,46 лв., които следвало да бъдат погасени в 7 дневен срок.

В отговор на тази покана ответницата депозирала молба до БАНКА ДСК ЕАД, в която сочи, че действително е титуляр на стандартна разплащателна сметка, но желае да заплати само главницата по погасителен план, т.к. лихвите били много високи и желае те да й бъдат „опростени“.

Приложено е и извлечение по сметка за периода 05.08.2010 – 04.06.2019 г., в което са отразени извършените транзакции и начислените лихви и такси.

С договор за покупко – продажба на вземания от 13.05.2016 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, прехвърлила на ищеца дължимите вземания по процесния договор, които към тази датата били в общ размер на 5503,13 лв. Това обстоятелство не бе оспорено в хода на производството. В договора за цесия е уговорено, че вземания по смисъла на този договор са суми по предоставения потребителски кредит (които са просрочени и не се погасяват надлежно), ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително изтекли лихви, посочени в Приемо – предавателен протокол. Уговорено е задължение на цедента да упълномощи цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като по делото са приети доказателства за изпълнение на това задължение.

Приложено е и допълнително споразумение към договора, според което страните приели, че ведно с вземанията се прехвърля и правото за обявяване на длъжниците  предсрочна изискуемост, респ. всички вземания, възникнали в следствие на това.

Видно от приетото пълномощно (л. 26) цедента – БАНКА ДСК ЕАД е упълномощило  цесионера „ОТП Факторинг България” ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, прехвърлени с гореописания договор за цесия.

До ответницата било изпратено писмо (л. 27), съдържащо уведомление за прехвърлянето на вземането, както и покана да изпълни доброволно в 14 дневен срок, като същото било получено лично на 22.06.2016 г. (л. 29 от делото).

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Н.Б. – син на ответницата, който сочи, че нито тя, нито нейни близки са напускали страна.

Приложено е и Удостоверение, издадено от ОД на МВР – Кюстендил, в което се сочи, че в Интегрираната информационна система „Справки“ на МВР няма отразени преминавания на ответницата през граничните контролно-пропусквателни пунктове на РБългария в периода 06.08.2010 г. – 12.09.2010 г., но със забележка, че след 01.01.2007 г. данните в т.см., отразявани в системата, са непълни.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, според което задълженията понастоящем обхващат главница в размер на 1878,97 лв. и лихва 3716,71 лв. Описани са и транзакциите по дати и основание.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според задължителната съдебна практика по прилагането на закона (ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор като съобщението, направено от цесионера, няма такова действие. Това разрешение на въпроса касае случаите, когато съобщението е извършено от новия кредитор в лично качество. Не така стои въпросът, когато цесионерът действа в качеството на пълномощник на цедента и именно в това качество уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Тогава, в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, следва да се приеме, че уведомяването е извършено от самия цедент, какъвто е и настоящия случай. Относно редовността на упълномощаването не са заявени оспорвания, като писмото е било връчено лично, но доколкото в обратната разписка не е описано подробно съдържанието на пратката, би била приложима и хипотезата на връчване с исковата молба, който факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК също следва да бъде взет предвид. (в този смисъл са Решение № 640 от 7.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 874/2004 г., II г. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата). При тези пояснения в случая цесията е произвела своето действие по отношение на длъжника – ответник по делото, тъй като тя е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането, както изисква чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, вкл. и с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 26.03.2019 г., като ответната страна не поддържала възражения в обратен смисъл.

Според нормата на чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно императивната разпоредба на ал. 3 от чл. 430, ТЗ, договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, като условие за неговата действителност.

Установимо е от приетите доказателства, че с договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 06.08.2010 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД (банката) приела да открие такава на името на ответника за получаване на суми и срещу възнаграждение за извършване на плащания в границите на наличните по сметката. Съгласно т. 3 от договора авоарът по тази сметка се олихвявал с лихвен процент, определен от банката, който към датата на сключване на договора бил 0,20%. С него страните приели, че титулярът ще заплаща такси и комисиони, предвидени в действащата към датата на съответната операция тарифа на банката. Страните на спорят, че по силата на договор за обслужване на дебитни карти за физически лица на ответницата била предоставена такава карта. В т.5.2, б. Д от ОУ била предвидена възможност да изпълнение на кредитен превод. В т.см. извършеното начисляване на суми извън обема на наличните по разплащателната сметка на ответника средства и задължаването на сметката на ответника с тях, представлява форма на кредитиране, извършено под формата на овърдрафт, а именно чрез предоставяне на средства до определен лимит извън наличните по разплащателната сметка. Същевременно сключеният между страните договор от 06.08.2010 г. за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица не предвижда клауза за кредитиране чрез предоставяне на овърдрафт. Или задължението на ответника към Банка ДСК се е формирало като неразрешен овърдрафт в резултат на транзакции, извършени при търговец. Видно от извлечение за движението по сметката, към датата на всяка една от извършените транзакции по разплащателната сметка на клиента не е имало налични средства. Транзакциите на 09.09.2010 г. и на 10.09.2010 г. са извършени извън територията на РБългария, съотв. в датски и шведски крони чрез Терминално устройство АТМ (Automated Teller Machine).

С това следва да се приеме за установено предоставянето на паричните средства в заем. В тази хипотеза за заемополучателя се е породило задължението за връщането им, което според приетото в чл. 19, т.1, Глава V от Общите условия е следвало да стане незабавно. Т.к. ответницата не е изпълнила задължението си с Покана-уведомелние с изх. № 724/09.03.2015 г., банката уведомила длъжника за размера на натрупаните задължения по разплащателната сметка, както и за намерението да пристъпи към принудително събиране на сумите в случай, че те не бъдат погасени в 7-дневен срок от датата на уведомяването. Ответницата не е оспорила това твърдение, но навежда доводи за недобросъвестност от страна на служители на банката, които обаче, останаха недоказани.

С подписването на договорите при общи условия, съдържащи изрична клауза, че отношенията по съществуването им ще бъдат уредени в тях, ответницата е била запозната с тяхното съдържание, като твърденията в обратен смисъл също останаха неподкрепени от доказателствата по делото.

Договорът за кредит овърдрафт е вид договор за банков кредит, при който се предвижда клиентът да продължи да тегли повече от наличните в разплащателната му сметка средства, като този кредит се предоставя под формата на превишаване на нейната наличност или с тази услуга клиентът получава назаем пари до определено уговорено равнище по всяко време. В конкретния случай кредитополучателят е превишил това договорено равнище и се е сбъднало уговореното условие за изискуемост на сумата по овърдрафта, при което кредиторът може да поиска изпълнение на цялото задължение. Не може да се говори за предсрочна изискуемост на същото, тъй като за предсрочно изискуемо може да бъде обявено само задължение с предварително уговорен срок за изпълнение. По своята същност предсрочната изискуемост представлява право на кредитора, чрез едностранно волеизявление, да поиска от длъжника предсрочно връщане на кредита, т.е. отнемане на срока, уговорен в полза на кредитополучателя. В случая се касае за редовна изискуемост на вземането, настъпила на основание чл. 19, ал. 1 от Общите условия към договора от 9 и 10.09.2010 г. още в момента на реализираното усвояване на средствата чрез банковата на карта на ответницата над реално разполагаемите такива.

Извършените частични плащания са покривали част от задълженията, което съответства на уговорката между страните, респ. исковата сума се дължи изцяло, заради което искът следва да бъде уважен.

В този контекст без значение е това дали ответницата е напускала страната в исковия период. От декларация за предаване на карта – л. 45 от делото, се установява, че на 27.08.2010 г. тя е била предадена именно на нея. Спор в т.см. не е поддържан. По делото като писмено доказателство е прието и извлечение по сметката й, от което се установя размерът на извършваните банкови операции. В т.см. оперирането с картата е достатъчно условие да се приеме, че сочените операции са реализирани чрез използването на картата и въвеждането на съответен ПИН, респ. изхождат от държателя на същата. Изводът в т.см. се основава и на Закона за платежните услуги и платежните системи в сила от 01.11.2009 г. и отм. на 06.03.2018 г. и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /отм./, където са разписани правилата за изпълнението на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти.

Досежно размера на вземането е приета съдебна експертиза, от заключението по която се установи безпротиворечиво, че с процесните платежни операции са извършени плащания при търговец в датски и шведски крони, чиято равностойност в лева възлиза на сумата от 2220,80 лв., без да има такава наличност в сметката на ответницата към този момент. Част от сумата е възстановена на 4 вноски, като последната такава е била на 01.02.2011 г. Така дължимата главница е останала в размер на 1878,97 лв. и в тази част исковата претенция е основателна. Заключението досежно лихвата не е свързано с предмета на делото, доколкото се претендира единствено главницата, заради което в тази част съдът не го обсъжда.

При горните съображения исковата претенция е основателна изцяло.

По отговорността за разноски:

Искането за разноски винаги е обусловено от резултата по спора. Именно заради това на ищцовото дружество се следват такива на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъди сумата 275,16 лв., от които 75,16 лв. внесена държавна такса за образуване на производството, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното, съдът

                                                             Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З.Н.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ОТП Факторинг  България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, като частен правоприемник-цесионоер на „Банка ДСК” ЕАД, сумата в размер на 1878,97 лева (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) - главница, дължима по договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка от 06.08.2010 г., и договор за издаване и обслужване на дебитна карта на физически лица от 06.08.2010 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и З.Н.Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените деловодни разноски в общ размер на 275,16 лв. (двеста седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК, като препис от него да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: