№ 392
гр. К., 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510**099 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение указанията
по ч.гр.д.№2925/2021г. по описа на РС-К., предявява иска с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК относно вземанията срещу
длъжника Р. Г. Р., в общ размер ** лв., от които: главница в размер на ** лв.,
договорно възнаграждение в размер на ** лв., възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на ** лв., възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер
на ** лв. и лихва за забава в размер на ** лв. по Договор за потребителски К.
№******. Договорът за потребителски К. бил сключен на 27.08.2020г. при
следните параметри: сума на К.а: ** лв.; срок на К.а: 11 месеца; размер на
вноската: ** лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.39 %; Годишен
лихвен процент: 41.90 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение
по К.а: ** лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение
за закупена услуга „Ф.“: ** лв.; Възнаграждение за закупена услуга „Ф.": **
лв.; Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга/и бил в размер на
** лв. Общо задължение по К.а и по пакета от допълнителни услуги: Общо
задължение: ** лв.; Общ размер на вноска: ** лв.; Дата на погасяване: 25-ти
ден от месеца. Съгласно Декларации т.А на клиента се предоставял
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на К.ен експерт от дружеството,
клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правили се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. От своя страна длъжника поемал
задължение по Договор за потребителски К. №******, като го сключвал за
1
срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен в размер на ** лв. и
падежна дата всяко 25-то число на месеца. Твърди, че като К.ор изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като на 27.08.2020 г. превел
парична сума в размер на **.00 лв. по посочения от ответника Р. Г. Р. начин -
чрез И.п. .Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №****** длъжникът
дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления К..
Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумявали договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
ответника било в размер на ** лв. Договорното възнаграждение се
претендирало от падежа на първата неизплатена вноска - 25.11.2020 г. до
падежа на последната по ред погасителна вноска - 25.07.2021 г. Съгласно
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК №******, страните
по този ДПК се споразумявали възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, което възниквало за клиента като задължение към деня
на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от 2
клиента в рамките на погасителния план. В българското действащо право, в
отношенията между правните субекти, действал принципът на свободно
договаряне -чл. 9 от ЗЗД. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по
своя свободна воля страните се съгласили да сключат договор за К.,
включващ описаните в договора услуги „Ф.“ и „Ф.“. Съгласно т.15.1. от ОУ
към ДПК №****** „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна
услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК.
Закупуването на услугите Ф. и Ф. било изцяло по желанието на ответника,
който се съгласил с възнаграждението за предоставянето на услугите - „Ф.“ в
размер на ** лв. и „Ф.“ в размер на ** лв. Закупените от длъжника
допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“ съдържали следните възможности: -
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на К., по
което представителите извършили всички необходими действия за
проучването на К.ното досие на длъжника, подготвили са нужните документи
и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Ф.“
била използвана от длъжника; - Отлагане на определен брой погасителни
вноски. Тази процедура се осъществявала по реда и при условията, посочени
в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“; и -Смяна на падежната
дата на вноските. Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения
и направил само две пълни погасителни вноски и една частична, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК №******. Крайният срок за
погасяване на К.а съгласно погасителния план към договор за потребителски
К. №****** , изтекъл на 25.07.2021 г. С изтичането на срока настъпила и
изискуемостта на задължението в пълен размер. Размерът на погасеното от Р.
Г. Р. задължение по договора било в общ размер на ** лв. като с плащанията
си той погасил част от задълженията по договора, от които: номинал в размер
на ** лв. и ** лв. за погасяване на лихвите за забава на основание т.12.1 от
ОУ. Така ответникът Р. Г. Р. дължал **лв. от които: ** лв. главница, ** лв.
договорно възнаграждение, ** лв. възнаграждение за закупена услуга Ф., **
лв. възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на ** лв., ** лв. лихва за
забава и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане
на вземането. К.орът чрез упълномощен от него К.ен експерт /КЕ/, представял
2
на клиента образец на искане за получаване на потребителски К.. С помощта
на КЕ.КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи
и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат
искането и да го предадат чрез КЕ на К.ора. Ако са изпълнение всички
изброени условия, К.орът се задължавал да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
К.. Ответникът се съгласил с цената на К.а и със сключването на договора бил
наясно с общата сума, която трябвало да върне и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на К.а. По подаденото заявление
било образувано ч.гр.д.№2925/2021 г. и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът подал възражение. Съдът е
отхвърлил заявлението в частта относно възнаграждението за закупена услуга
Ф. и възнаграждение за закупена услуга Ф., като на основание чл. 415, ал.1,
т.3 от ГПК предявява осъдителен иск за тези суми. Моли съда, да постанови
решение, с което да признае съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“
ЕООД срещу длъжника Р. Г. Р. за сумите: ** лв. главница, ** лв. договорно
възнаграждение и ** лв. лихва за забава за периода от 26.10.2020г. до
25.07.2021г., по Договор за потребителски К. №******, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; както и
да осъди Р. Г. Р. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД възнаграждение за закупена
услуга Ф. в размер на ** лв. и възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер
на ** лв. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба,
не се явява в о.з. и не взема становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2925/2021г. по описа на Районен съд –К. се
установява, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД е издадена заповед
№1162/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу Р. Г. Р., с ЕГН-**********, за сумите: ** лв. главница, ** договорно
възнаграждение за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2021 г.- датата на
предсрочна изискуемост, ** лв. лихва за забава от 26.10.2020 г. до 25.07.2021
г., ** лв. законна лихва от 25.07.2021 г. до 29.09.2021 г. и законна лихва върху
главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането по Договор за
потребителски К. №****** от 27.08.2020г., както и ** лв. разноски по
делото, а искането за сумите: ** лв. възнаграждение за закупена услуга Ф. и
** лв. възнаграждение за закупена услуга Ф. е отхвърлено поради
недействителност на клаузите. Заповедта е връчена на длъжника Р. Г. Р.,
който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение. В срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.3 от ГПК К.орът
„П.К.Б.“ ЕООД е предявил иска за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение и осъдителен иск за вземанията, за които съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение.
От приетите по делото заверени копия на Искане за отпускане на
потребителски К. П.к. Стандарт №******/27.08.2020г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските К.и
от 27.08.2020г., Договор за потребителски К. П.к. Стандарт
№******/27.08.2020г., декларация от 27.08.2020г., Общи условия на П.К.Б.
ЕООД към договор за потребителски К. – версия 3/27.08.2020г. и Погасителен
план към договор за потребителски К. №******, неоспорени се установява, че
3
по силата на сключения договор за потребителски К. №******/ 27.08.2020г.,
ищецът като К.ор е предоставил на Р. Г. Р. като клиент К. в размер на ** лв.,
за срок от 11 месеца, срещу задължение на клиента да заплаща месечни
вноски в размер на ** лв. всяка, по погасителен план, с падеж 25 –то число на
месеца, при уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.39
%, годишен лихвен процент -40.90 %, лихвен процент на ден- 0,11%, като
дължимата сума по К.а е ** лв.- т.IV.Параметри на договора. Не се оспорено,
че ответникът е бил запознат срещу подпис с Общите условия на П.К.Б.
ЕООД. От заверено копие на платежно нареждане от 27.08.2020 г. /л.17 по
делото/, неоспорено е видно, че ищецът е превел на Р. Г. Р. сумата от ** лв.
чрез И.п..
Съгласно Погасителен план към договор за потребителски К. №****** със
закупена допълнителна услуга, първата месечна погасителна вноска е
платима на 25.09.2020 г., а последната 11 погасителна вноска- 25.07.2021 г.
Не е оспорено, че към 29.09.2021 г.- датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК плащането на вноските по К.а е било преустановено.
Представено е заверено копие на разписка от 16.11.2021 г, неоспорена,
съгласно която на постоянния и настоящ адрес на Р. Г. Р. в с.Г., ул.“В.Л.“ №**
вх.В, ет.4, ап.25 е връчено уведомително писмо за обявяване предсрочната
изискуемост на договор за потребителски К. №******.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-К.ор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.
№2925/2021 г. по описа на РС-К. длъжникът Р. Г. Р. е подала възражение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски К. П.к.
Стандарт №******/27.08.2020г., чиято правна регламентация е ЗПК /обн. ДВ,
бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г. /. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски К.
К.орът предоставя или се задължава да предостави на потребителя К. под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне
предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е
писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. Аргумент, че за процесния договор
намират приложение нормите на специалния закон е обстоятелството, че
съгласно ОУ на ответното търговско дружество, то предоставя К.и в
качеството си на финансова институция, в рамките на извършвана от него
търговска дейност, което го определя като К.ор по смисъла на чл.9, ал.4 от
ЗПК.
Заемополучател/К.ополучател по договора за потребителски К. съгласно чл.9,
ал.3 от ЗПК може да бъде всяко физическо лице, което действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. С процесния договор са
поети от ответника като К.ополучател задължения за връщане на
предоставената му заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Тъй като сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
4
представлява договор за потребителски К., валидността му и правните
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната му за периода редакция /в т.см. е определение №351/22.04.2016
г. по т.д.№3026/2015 г. на ВКС, І т.о./. Съгласно трайната съдебна практика
/решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т.о., решение
№229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./ съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
както е в настоящия случай, за което страните са уведомени.
Съгласно чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски К. е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.23 от ЗПК
а именно: отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на К.а, но не и връщане на лихвата и други
разходи. В случая процесният договор за К. формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване
на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора съдът счита,
че не съответстват на действителните такива съобразно поетите от
потребителя задължения по следните съображения. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по К.а изразява общите разходи по К.а
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения К., а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК “Общ
разход по К.а за потребителя“ са всички разходи по К.а, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за К.ни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски К., които са известни на
К.ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за К.. Следователно в ГПР следва
да се включат всички разходи по договора за К., включително и
допълнителните възнаграждения и възнаградителната лихва, защото тук са
включени всички разходи на К.ната институция по отпускане и управление на
К.а. Това е така, защото ГПР представлява вид оскъпяване на К.а и в договора
следва да бъдат описани всички разходи относно ГПР, които длъжникът
трябва да заплати на К.ора, а не да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването
за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
случая в процесния договор е посочено, че ГПР е 48.39 % , а ГЛП- 40.90%, но
липсва описание, както кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, така също не става за какво се дължи т.е. какво представлява
разликата от 7.49% между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Това поставя потребителя в положение да не знае реалното оскъпяване на К.а.
От съдържанието на процесния договор се изяснява, че общият размер на
дължимата сума не е сборът от стойността на главницата, лихвата и разходите
по ГПР, който би трябвало да е ** лв. дължима сума по К.а, а сумата от ** лв.
посочена в края на договора с изрично отбелязване, че в нея като общо
задължение е включена и стойността на закупен пакет от допълнителна
5
услуга, по който се дължи възнаграждение: за услуга “Ф.“- ** лв. и за услуга
“Ф.“- ** лв., с месечна вноска по закупените допълнителни услуги- ** лв..,
„дължима заедно с месечната вноска по К.а“. Предвид това съдът приема, че в
ГПР не е включен като разход възнаграждението за допълнителна услуга, от
което следва, че реално ГПР е значително по-висок и е на над максималния
размер, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по К.а. Следва да се посочи, че допълнителни услуги са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. В случая услугата “Ф.“
представлява действие по усвояване на К.а във времево отношение, а
услугата “Ф.“ има за цел да улесни взаимоотношенията между К.ор и
потребител, и да помогнат на К.ора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него, поради което по своето естество са част от
възнаграждението за предоставения заем и нямат характер на допълнителна
услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК, а с тях се цели заобикаляне разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отделно от това тези възнаграждения отразени като
допълнителни услуги не представляват плащане за услуги, а всъщност са
прикрити разходи по К.а и с уговорката им се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК. С
оглед изложеното съдът намира, че на основание чл.22 от ЗПК сключения
между страните договор за потребителски К. П.к. Стандарт
№******/27.08.2020г. е недействителен, защото при сключването му не са
спазени горепосочените императивни изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски К. е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на К.а, но не
дължи лихва или други разходи по К.а. Следователно, в случая, ответникът
дължи на ищеца само непогасената главница по договора, но за да се
определи тя, следва всички плащания, извършени от потребителя за
погасяване на задължения по договора за К., да се вземат предвид като
погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по
договора не са дължими, поради недействителност на същия. Срокът на
процесния договор е изтекъл на 25.07.2021 г. Видно от приетото и неоспорено
извлечение по сметка към договора за потребителски К. №****** /л.18 по
делото/ общо платената по процесния договор сума е ** лв. Налице е
признание на неизгоден за ищеца факт, направено от него, че е получил по
договора сума в размер на ** лв. С нея се покрива част от главницата до
размера от ** лв. Претенцията за законна лихва е неоснователна, защото не се
установява ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на
договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява
настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на
К.а по чл.23 от ЗПК. Ето защо претенцията за главница е основателна за **
лв., а в частта за разликата до претендираните ** лв. следва да бъде
отхвърлена, както следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
претендираните вземания за ** лв. договорно възнаграждение и ** лв. лихва
за забава от 26.10.2020 г. до 25.07.2021 г. предвид констатираната
недействителност на договора.
По предявения осъдителен иск:
С процесния договор за потребителски К. П.к. Стандарт
№******/27.08.2020г. е постигнато съгласие потребителят да закупи
допълнителни услуги: Ф. -предоставя право на приоритетно разглеждане и
6
плащане на потребителски К.; и Ф., предоставяща право за промяна на
погасителния план на потребителския К.. Уговорените възнаграждения за
допълнителните услуги са: ** лв. за Ф. и ** лв. за Ф., които се заплащат
разсрочено на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и
възнаградителна лихва по К.а. Съдът счита, че тези суми за възнаграждение
са уговорени при наличие на предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с
чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, които императивно забраняват на К.ора да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за К., които
не са предвидени в сключения договор за потребителски К., както и че не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на К.а. Приведени към случая, тези отрицателни
условия намират своето обективно проявление в условията на „избраните и
закупени пакети допълнителни услуги – „Ф.“ и “флекси“, които са
инкорпорирани в самия договор т.е. представляват част от него. Предметът на
тези “допълнителни услуги“ е посочен в чл.15.1 и чл.15.2 от Общите условия
към договора за потребителски К.– приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски К. преди КЛ, без закупена услуга Ф. и в рамките
на един час и право да се променя погасителния си план при изпълнение на
специфични изисквания. Безспорно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД урежда
принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи,
които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски К., но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните - например издаването на различни
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия К., за размера на текущото
задължение. Услугите, описани в договора като допълнителни, нямат
характера на такива. Кумулирането на възнаграждението за тези услуги към
погасителните вноски води до скрито оскъпяване на К.а, защото посоченият
размер на разходите по К.а за потребителя като ГПР от 48.39 % нараства над
50% допълнително и обогатява неоснователно К.ора като въвежда
допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на
разходите по К.а изразява общите разходи по К.а за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения К. като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за
присъщи на основния предмет на договора дейности /услуги/ заобикаля
ограничението и в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в
обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски К. в §1-3 от ДР на ЗПК с оглед на което уговарянето му е в
противоречие със закона. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК подобни клаузи са
нищожни. Предвид изложеното осъдителният иск за сумата ** лв.
възнаграждение за закупена услуга “Ф.“ и ** лв. възнаграждение за услуга
“Ф.“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се
произнесе по направените в заповедното и настоящото исково производство
7
разноски. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Направените в
заповедното производство разноски от ищеца са в размер на ** лв. В
настоящото исково се е представлявал от юрисконсулт, поради което на
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение съгласно чл.37 от
ЗПП във вр. с чл.** ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер
на ** лв. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска направените
в настоящото производство разноски в размер на ** лв. и ** лв. разноски в
заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Г. Р., с ЕГН-
********** с настоящ и постоянен адрес с.Г., общ.П., ул.“В.Л.“ №** вх.В,
ет.4, ап.** че съществува вземане на „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, на
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, за сумата **
лв. главница по договор за потребителски К. П.к. Стандарт
№******/27.08.2020г. и законната лихва от 29.09.2021 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ вземанията за главница в частта над ** лв. до
претендираните ** лв., за ** лв. договорно възнаграждение и за ** лв. лихва
за забава от 26.10.2020 г. до 25.07.2021 г. като неоснователни, за които суми е
издадена заповед №1162/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2925/2021 г. по описа на РС-К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, против Р. Г. Р., с ЕГН-
********** с настоящ и постоянен адрес с.Г., общ.П., ул.“В.Л.“ №** вх.В,
ет.4, ап.** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумите: ** лв.
възнаграждение за закупена услуга “Ф.“ и ** лв. възнаграждение за услуга
“Ф.“, по договор за потребителски К. П.к. Стандарт №******/27.08.2020г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес с.Г.,
общ.П., ул.“В.Л.“ №** вх.В, ет.4, ап.** да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, с
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №**,
бл.**Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски
в размер на ** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№2925/2021 г. по описа на РС-
К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№2925/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8