Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
04.04.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети
февруари 2018
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА Т.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 3342 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД София твърди в исковата си молба, че образувал ч.гр.дело
№1324/2017г. по описа на Районен Съд Ст.Загора, по чл.410 от ГПК срещу длъжника
В.И.Ж.; в законоустановеният срок постъпило възражение от длъжника срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на ищеца било указано да
предяви иск за установяване вземането си.
Твърди
още, че на 22.10.2012г. между него и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит №**********, при условията на револвиращ кредит. Заявява,
че при потребителския кредит за ползване с платежен инструмент кредитна карта,
средствата по кредита се превеждат по картова сметка на Потребителя в срок до
три работни дни, считано от датата на сключване на Договора, а Потребителят
усвоява средствата по кредита при условията на револвиращ кредит. При този
кредит потребителят разполага с фиксиран кредитен лимит, който може да използва
свободно, когато реши, на части или изцяло, по всяко време. Револвиращият
кредит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване. По този начин
погасената част от главницата отново става достъпна за използване. Съгласно така
сключения Договор и на основание Искане за издаване на международна кредитна
карта ищецът предоставил на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 3300.00
лв., която кредитната карта била получена лично от ответника. За използвания
финансов ресурс (лимит) се начислявала договорна лихва от дата на теглене на
парите до дата на погасяването им. Кредитополучателят, от своя страна се е
задължил да погасява в срок „минимална месечна вноска", която е променлива
величина и се формира като сбор от дължимите лихви и такси за съответния месец
плюс 5 % (пет на сто) от усвоения кредит. В случай на невнасяне в срок на
месечна вноска, върху нея, на основание чл.11 ал.1 изр.2, във връзка с чл.9
ал.5 от Договора, се начислявало обезщетение за забава (лихва за просрочие) в
размер на законната лихва. Ищецът сочи, че потребителят е длъжен да погаси
цялото си задължение към Кредитора при изплащането на последната си
изравнителна вноска съгласно Погасителния план, предвиден в чл.11.2 от
процесното съглашение. Съгласно чл.6 т.1 от Договора, договореният между
страните срок бил една година. Същият е настъпил на 22.10.2013 г. Настоящото
производство било образувано на 10.03.2017 г. (датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение), тоест след настъпване изискуемостта
на вземането и крайният срок на Договора. Съобразно чл. 23.1. от договора за
потребителски кредит, действието му се прекратявало с пълното погасяване на
всички взаимни задължения на страните по него, включително на натрупаните лихви
и разходи в случаите на просрочие от страна на потребителя. Поради факта, че
задълженията на кредитополучателя не са погасени към датата на образуване на
заповедното производство и към настоящия момент, върху усвоения ресурс
продължавали да се начисляват и дължат договорни лихви и такси.
Към
дата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на длъжника
към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД било в общ размер на 6836.48 лв. - 3316.46 лв.
ползван кредитен лимит и за периода от 15.03.2013г. до 23.02.2017г., върху
кредитния лимит била начислена договорна лихва в размер на 3520.02 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че В.И.Ж., в
качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № **********/22.10.2012 г. дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитодател" по същия
договор, на сума в общ размер на 6836,48 лв., от които: главница в размер на
3316,46 лв.; 3520,02 лв. договорна лихва, за периода от 15.03.2013г. до
23.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът
В.И.Ж. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
предявения иск по основание и размер. Заявява, че не оспорваме факта, че на
22.10.2012 г. е сключил с ищеца процесния Договор за потребителски кредит, с платежен
документ кредитна карта, но оспорва твърдението, че е ползвал сумата от 3316,46
лв. от отпуснатия кредитен лимит и че тази сума е дължима от него. Оспорва и
дължимостта на сумата от 3 520,02 лв. договорна лихва за периода от 15.03.2013
г. до 23.02.2017 г.
Заявява,
че в чл.7.1. от договора е уговорен общ размер на кредита - 3300 лв., а
претенцията в исковата молба е за сума в размер по-голяма от уговорената.
Заявява още, че съгласно чл.12 от Договора, ищецът е следвало до 10-то число на
месеца следващ отчетния период да изпраща на ответника месечно извлечение, а
това не било сторено. Съгласно чл.16.2 от процесния договор, в случай, че
Потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на три
поредни месечни вноски цялото му непогасено задължение съгласно Погасителен
план към Договора за потребителски кредит ставало предсрочно и незабавно
изискуемо - считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски, като в този случай предсрочната изискуемост настъпвала
автоматично при условията на тази разпоредба, без да е необходимо Кредиторът да
изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия и други.
Сочи,
че съобразно предписанията на TP 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, кредиторът не е
упражнил правото си да иска принудително изпълнение на цялото си изискуемо
вземане предсрочно. Съгласно т.18 от горецитираното TP: „В хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита." В
случая банката не уведомила ответника, че е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и не го е уведомила за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, което е следвала да стори преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното счита, че предявеният
иск по чл.422 ГПК е неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорното
задължение за лихви.
В
случай, че предявения иск за главница бъде приет за основателен възразява по
отношение претенцията за сумата от 3 520,02 лв. договорна лихва за периода
от 15.03.2013 г. до 23.02.2017 г., като заявява, че не става ясно защо лихвата
е начислявана от 15.03.2013г.; прави възражение за изтекла погасителна давност
на основание чл.111. б.В ЗЗД, по отношение на претендираната договорна лихва за
периода 15.03.2016г. - 23.02.2017г. Заявява, че не става ясно какъв точно
лихвен процент съобразно чл.9.1 от процесния договор е начислен, тъй като там
били предвидени различни лихвени проценти: при покупка и при теглене в брой.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1342/2017г. по описа на СтРС се
установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №903 от 07.06.2012г., съгласно която е разпоредил длъжникът В.И.Ж.
да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД София, сумата от 3316,46 лв.
главница, дължима по силата на договор за потребителски кредит №********** от 22.10.2012г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 10.03.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 3520,02лв.
договорна лихва за периода 15.03.2013г. до 23.02.2017г., както и 286,73
лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжника е депозирал
възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства
/договор за потребителски кредит №********** от 22.10.2012г. и искане за
издаване на международна кредитна карта от 22.10.2012г./, че на 22.10.2012г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
София и В.И.Ж. е сключен потребителски кредит за ползване с кредитна
карта с общ размер на кредита 3300лв. /чл.7.1/ за срок от една година /чл.6.1/,
като не по-късно от датата на падежа на последната погасителна вноска страните могат
да договорят удължаване на срока с още дванадесет месеца по реда на чл.25.15 /чл.6.2/.
В договора страните са уговорили, че средствата по кредита се превеждат от
кредитора по картова сметка в срок до 3 работни дни, считано от датата на
сключване на договора, а потребителят усвоява средствата по кредита при
условията на револвиращ кредит – по реда и при условията на „Общи условия за
издаване на банкови карти от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД”, които са неразделна част от
договора/чл.7.2 от договора/. В чл.9 на договора страните са уговорили размера
и условията на дължимата лихва. В чл.16 са уговорени последиците при просрочие
на вноските. С оглед липсата на данни за продължаване срока на договора по
правилата на чл.6.2, на 22.10.2013г. срокът на същия е изтекъл.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните по делото се установява, че по счетоводни данни на ищеца размерът
на усвоената и непогасена главница по процесния договор към датата на подаване
на заявлението 10.03.2017г. е 3300лв.; размерът на начислената дължима
договорна лихва към 10.03.2017г. за посочения период е 3498,48лв. Вещото лице
сочи, че ищецът започва да начислява
лихва върху част от усвоената и непогасена главница на 31.12.2012г., а на
усвоената и непогасена главница, която се претендира - към 31.03.2013г. Сочи
също, че съгласно месечно извлечение към 03.06.2013г. от кредитната карта на В.И.Ж.
той бил с изцяло усвоен лимит и дължими лихви в общ размер на 352,58 лв. като
на 21.06.2013 г. клиентът прави последна вноска в размер на 350,00 лв., с което
погасява само дължимите лихви. След тази дата лихвите се начисляват на
договорения кредитен лимит 3 300,00 лв., съобразно чл. 9 от процесния договор
за потребителски кредит от 22.10.2012 г., като при изчисляване на лихвения % е
взето предвид това каква част от кредита е бил теглен в
брой или каква при покупка.
В заключението си вещото лице е предоставило извлечение
от сметката, обслужваща Договор за потребителски кредит от 22.10.2012г., от
което е видно, че на 19.11.2012г. сума в размер на 3073,60лв. от разрешения
кредитен лимит 3300лв. е преведена по договор №********** към ТБИ Кредит, който
е друг договор за кредит към друг кредитор.
Съгласно чл.7.2 от договора от 22.10.2012г. „Условия за
усвояване на кредита” при потребителския кредит за ползване с кредитна карта
средствата по кредита се превеждат от кредитора по картова сметка в срок до 3
работни дни, считано от датата на сключване на договора, а потребителят усвоява
средствата по кредита при условията на револвиращ кредит – по реда и при
условията на „Общи условия за издаване на банкови карти от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД”, които са неразделна част от договора/чл.7.2 от договора/. В ч.9.1 е предвидено начисляване на лихва при
покупка и при теглене в брой. Анализа на тези две разпоредби налага извода, че
усвояването на средствата при потребителския кредит за ползване с кредитна
карта може да бъде извършено следните начини: при покупка или чрез теглене в
брой. От заключението на вещото лице се установи, че от разрешения кредитен
лимит 3300лв. е извършено прехвърляне на баланс по договор №********** към ТБИ
Кредит на сумата от 3073,60лв., който е друг договор на ответника. Или това
налага извода, че предоставения на ответника кредитен лимит не е усвоен от
последния по нито един от посочените по-горе начини, т.е. няма данни това
плащане да е извършено по реда на процесния договор. Без значение е в случая,
че това плащане е извършено по друг договор за кредит на същото лице, тъй като
същото не представлява нито покупка, нито теглене в брой. Предвид изложеното
възражението на ответника, че не е ползвал сумата по кредитния лимит се явява
основателно.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи по
дело твърдението, че е изпълнил задълженията си по договора да предостави на
ответника сумата, предмет на договора за кредит за ползване от същия по уговорения в
договора начин. Предвид това в тежест на ответника не е възникнало
насрещното задължение да погасяване задълженията по договора. Действително по
сметката на ответника е постъпила сума, но същата не е усвоена от ответника по
предвидените в договора начини, а е прехвърлена по друг договор, като не се
доказа от ищеца основанието за това прехвърляне, нито как, по какъв начин и по
чие нареждане е извършено прехвърлянето. За ищеца съществува възможност да
претендира тази сума по друг ред, но не и на основание сключения между страните
договор.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване вземането за
главница е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С оглед на
акцесорния си характер неоснователен се явява и иска за установяване на
вземането за лихва.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по настоящото дело разноски в размер на 700,00лв. адвокатско
възнаграждение и 75,00лв. възнаграждение за вещо лице. Съдът намира, че не
следва да присъжда в полза на ответника сумата от 50,00лв., представляваща
доплащане за възнаграждение за вещо лице, тъй като макар и същата да е включена
в списъка по чл.80 ГПК, няма доказателства, че е внесена.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, представлявано от Нора И. Петкова и
Николай Георгиев Спасов, против В.И.Ж., ЕГН **********,***,
иск за установяване съществуването на вземането от общо
6836,48 лв., от които: главница в размер на 3316,46 лв.; 3520,02 лв. договорна
лихва за периода от 15.03.2013г. до 23.02.2017г., представляващо неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********/22.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на Договор
за потребителски кредит № **********/22.10.2012 г. против В.И.Ж. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 14.03.2017г. по ч.гр.дело №1342/2017г. по
описа на РС София, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД София, с п.а. да ЗАПЛАТИ на В.И.Ж., с п.а., направените по настоящото дело разноски общо в размер на 775,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.