№ 716
гр. Благоевград, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Дончева Въззивно
гражданско дело № 20241200501043 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
За жалбоподателя, редовно призован – не се явява законния
представител, представлява се от юриск. Б., редовно упълномощена.
Ответницата, редовно призована – лично и с адв. М., редовно
упълномощена.
ЮРИСК. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ЮРИСК. Б.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Оспорваме жалбата в цялост. Нямаме доказателствени
искания.
1
Предвид отсъствието на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСК. Б.: Уважаеми окръжни съдии, няма да приповтарям жалбата
ни, в нея са изложили подробно доводи, които сочат за неправилност на
първоинстанционното решение, които моля да бъдат обсъдени от въззивния
съд. Считам, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
неправилно тълкуване на събраните доказателства по делото. Моля да
постановите решението си, с което да отхвърлите изцяло решението на РС
Сандански.
АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, с на „Увекс“ гр. Сандански, чрез
юрисконсулта - ответник по първоинстанционното дело е постановено
решение, което е атакувано от тях и е образувано настоящото въззивно
производство. Считаме, че решението на първата инстанция е правилно,
законосъобразно постановено, напълно обосновано, съобразено с
доказателствения материал обилно събран от първата инстанция, и най-
важното - справедливо. Подадената жалба смятаме, че не отговаря на
изискванията на ГПК, като е допусната грешка още в първия абзац на
въззивната жалба. Първоинстанционният съд е направил диспозитив, който
ясно и точно отговаря на решението за повдигнатия спор, като е отграничил
размера на обезщетението за настъпилите вреди, имуществени, и това за
неимуществените вреди. В жалбата е посочена една обща сума, въпреки че в
исковата молба още, тези две задължения са напълно разграничени, имаме
имуществени вреди, имаме и неимуществени вреди. Събран е доказателствен
материал и за едните, и за другите. Доказано е безспорно, че доверителката ми
е претърпяла тежък вредоносен резултат, който е направен заради това, че по
това, което във въззивната жалбата е посочено, в доказателствения материал
на първата инстанция също е посочено, че въпреки разпита на свид. К., който е
свидетел на страната на жалбоподателя, и е водещ ръководител на обекта и
крайно заинтересован, защото работи в това предприятие „Увекс“ ЕООД, той
е заявил следното, че „20 литра масло е изтекло. Разливът от повредения
багер, чакането да дойде друг багер, да го смени, спирането на движението по
ул. „1-ви май“ и насочването по ул. „Станке Димитров“, всичко това се е
случило като той е заявил, че може би поради тази причина се е размазало
маслото, гумите на преминаващите коли са го увеличили, а те са закъсняли с
обезпесъчаването. Докато в жалбата, жалбоподателите сочат, че те са зарили с
пясък почти всичко, за да бъде лесно минаването. Техният водещ технически
ръководител казва друго, което се кредитира, на лист 3 е описано всичко от
първоинстанционния съдия. По възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, във въззивната жалба се твърди, че съдът не е счел
правилно възражението за съпричиняване. В протокола на
2
първоинстанционния съд, в съдебно заседание, съдията е попитал да се обясни
какво съпричиняване е дошло от страна на пострадалото лице. Отговорът и на
първото заседание на първата инстанция, от ответника, е следния – „тя не е
внимавала при пресичането на пътното платно и е преминала през масленото
платно“. За да се стигне до намазването с масло на всички дрехите, с които е
облечена, с маратонките, с блузата и да се получи този резултат, който е
налице при доверителката ми, а именно - тежката повреда, която е получила
на своята ръка. В решенето, на стр. 3, първоинстанционният съд точно е
обсъдил кое е мястото, където е паднала пострадалата. Именно, за да се изясни
този въпрос, са се наложили допълнително да се разпитат и свидетелите.
Жалбоподателката изключва от обсъждане състоянието на моята пострадала,
как и откъде е дошло маслото, но за това са кредитирани изцяло показанията
на очевидеца Ц., който заедно със свид. Д. са качили пострадалата в кола,
отвели са я в дома й, веднага след като съпруга й я е преоблякъл, което се е
налагало, за да може да отиде в Бърза помощ, заедно с Ц. и неговата кола са
посетили болницата и още същата нощ е била оперирана. Операцията е била
тежка, затова защото наред с всичко друго, тежък Ковид прекаран, две стави
сменени, всичко това е довело до трудността на оздравяването й, и
необходимостта за по-продължително лечение. Жалбоподателят смята, че
неправилни са констатациите на първоинстанционния съд, че са налице
всички предпоставки на чл. 49 от ЗЗД. На стр. 5 от решението,
първоинстанционният съд, почти на цяла страница, обсъждайки установеното
от фактическа страна, е направил своите изводи, които са категорични.
Позовава се на чл. 49 от ЗЗД, а именно, че този който е възложил работа на
друго лице отговаря за вредите, които са причинени от него, при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността на юридическите лица по чл. 49
има обезпечително гаранционна функция и тя настъпва, тогава когато
натовареното лице причини виновно или по повод възложената работа на
пострадалия вреди. Във въззивната жалба са описани буквално снети от
учебников материал, предпоставките на чл. 49 от ЗЗД, но в решението на
съдията от първата инстанция тези предпоставки са точно, коректно и в
дълбочина анализирани. А именно, настъпили ли са вреди пострадалата,
вследствие на подхлъзване на масленото платно изтекло от багера,
собственост на дружеството, е счупила дясна лъчева кост, в резултата на
което се е наложило оперативна намеса. Това действие на работниците какво е
било, това действие на този екип не от един човек, а от няколко човека,
няколко големи мъже, гледайки безучастно, е било виновно бездействие във
вр. с обезопасяване на улицата от изтеклото от техния багер масло. Отново се
позоваваме на свид. К. - технически отговорник, който отново посочва и се
анализира от съдията, и отново се кредитират показанията му, нищо че е той е
от другата страна, който посочва, че „посипахме с пръст само около изкопа, но
маслото вече се беше разнесло“. Съдът обсъжда и доказателствата, които дава
основния свидетел Ц., доказателствата, които са категорични. „Няколко дни
наред асфалтът след кръстовището беше хлъзгав“. На Стр. 6
първоинстанционният съд, разглеждайки теоретически въпроса за
непозволеното увреждане, анализира и най-важната забранителна норма в
3
непозволеното увреждане чл. 45 от ЗЗД, т.е. деянието да бъде противоправно.
Този текст гласи, „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму“. В правната история тази противоправност е определена
като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму.
Противоправно е причиняването на вреди, само ако вредите ако са настъпили
в правно защитена сфера“. Това е здравето на личността, това е телесната
неприкосновеност на ищцата, която е пострадала. В тази връзка, ответникът в
първата инстанция не доказа, въпреки доказателствената му тежест, че ищцата
не е внимавала като е пресичала улицата. Установена е и причинна връзка
между падането на ищцата и бездействието на служителите на дружеството,
защото отново казвам, те не са били един, но никой не е помогнал на ищцата.
Намесили са се, видно от протоколите, двама млади човека от една лека кола
излизайки и един съсед, който е с увреждания. Аз малко по този текст съм
виждала 7-8 страници съдебно решение, ето защо считам, че е правилно и
законосъобразно и най-вече то е справедливо. Съдията е отсъдил и неговите
обезщетения, които се дължат, за имуществените вреди, записано е изрично в
диспозитива и обезщетението, което се дължи за неговите неимуществени
вреди, които са изцяло така записани и така постановени в диспозитива както
сме ги поискали в исковата молба. Моля да оставите в сила решението, като
отхвърлите жалбата на страната жалбоподател във въззивната инстанция.
Представям списък на сторените разноски. Първоинстанционният съдия е
забелязал, че не сме поискали, разноските са по-големи, това е
възнаграждение, което сме платили за ортопеда, който е направил
заключението и което е прието.
ЮРИСК. Б.: Не възразявам срещу списъка на ответната страна.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4