Р Е
Ш Е Н И Е
№ 422 10.01.2019г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско и търговско отделение
На трети декември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Дарина Костова т.д.№79 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба на Акционерно дружество „Артъм Метал Електрик Санаи Тиджарет“, търговско
дружество, регистрирано в Република Турция, данъчен № TR**********, рег. в търговски регистър в Република Турция – Истанбул под №
911472 и с адрес: Истанбул, Хадимкйой, Йешилбайър махлеси, ул. „Истанбул“ №130,
представлявано от Й. Х. Х., председател на съвета на
директорите чрез адв. Есен Фикри – САК, със съдебен адрес: Адвокатско дружество
„Есен Фикри“ гр. София, 1000, ул. „Три уши“ № 6А, бл.5, ет.2, офис 10 против
„Елма – М – Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Северна промишлена зона, бил. „Яким Якимов“ зад бензиностанция/магазин Бова,
представлявано от В. А. М. за осъждане на ответника да заплати сумата от
23 009, 61евро /45 098,84 лв./, представляваща незаплатена продажна цена
на продадени и доставени стоки по договор за международна продажба на стоки,
обективиран във Фактура № ARV2017000000341 oт 09.05.2017г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че
с ответното дружество са поддържали търговски отношения, свързани с
международна продажба на стоки – метални скари/канали за кабели, връзки,
конзоли и други аксесоари за канали за кабели, като ищецът ги произвеждал и ги
продавал на ответника. Последният имал задължение към ищеца в размер на
23 009,61 евро, представляваща продажна цена на продадени и доставени на
ответника стоки по фактура № 341/09.05.2017г., обективираща договор за международна
продажба на стоки.
България и Турция
са страни по Конвенция на Организацията на обединените нации относно договорите
за международна продажба на стоки /Конвенцията/. На основание чл. 1 от Конвенцията
и предвид факта, че продавачът и купувачът имали място на стопанска дейност в
две различни държави - страни по Конвенцията, то последната е приложима за
развилите се помежду им търговски отношения. Съгласно чл. 11 и чл.25 от КДМПС
договорът за международна продажба на стоки бил неформален, не била нужна писмена
форма и се считал за сключен в момента, когато приемането на предложението
породило действие. Доколкото тези договори били неформални, то постигането на
съгласие чрез предложение с достатъчно ясни параметри. Според чл. 14 от КДМПС,
предлагането е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично
или мълчаливо се определят количеството и цената или се предвижда редът, по
който да бъдат определени, а съгласно чл. 18 КДМПС „приемане“ е налице, когато
волеизявление или поведение на адресата указва съгласие с отправеното
предложение.
Ответникът чрез
свой служител подавал по електронната поща заявки за стоки и количества, които
желаел да закупи. Въз основа на заявката ищецът изготвял проформа фактура с
посочените цени, място на доставка – складовата база на ищеца в Истанбул и
банкови сметки за плащане на цената. Изготвената проформа фактура се изпращала
на ответника по електронната поща и ищецът изисквал връщането й, подписана и
подпечатана отново по електронна поща. След изработката на поръчаните стоки
уведомявали ответника, че стоките са на разположение в базата на ищеца в
Истанбул, като купувачът уреждал транспорта и го уведомявал за регистрационния
номер на товарния автомобил, име и телефон на водача, който ще отиде при ищеца
за товарене на стоката. Ищецът оформял придружаващите документи, които били
нужни за износа и го предавали на шофьора, а при пристигане на стоката в
България ответникът оформял вносът й.
По този начин
между страните по делото били сключени няколко договора за международна продажба
на стоки, обективирани в следните фактури: 070582/20.11.2016; ARV2017000000076/10.02.2017; ARV2017000000341/ 09.05.2017; ARV2017000000369/18.05.2017. По
същия начин е процедирал ищеца и по отношение на процесната фактура. Задължението
по фактура ARV2017000000341/09.05.2017 в размер
на 23 009,61 евро, обаче, не било заплатено от ответника до момента на
депозиране на исковата молба. До ответника било отправена покана за доброволно
уреждане на възникналия спор, изпратена по телепоща и по електронна поща, като
в определения срок ответникът не изпълнил задължението си. Ответникът твърдял,
че вече платил сумата, но по банковата сметка на друга фирма, за което били
получили имейл от ищцов служител на 18.04.2017г. При проверка на електронната
поща, ищецът установил, че такъв имейл липсвал. Всички други плащания по
другите фактури били извършвани по банкова сметка ***************** в Япъ ве креди банкасъ АД. Ищецът твърди, че
плащането по различна банкова сметка от посочената, не освобождавала ответника
от задължението за плащане. Поради гореизложеното се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът,
редовно уведомен, в срока за отговор, подава отговор на исковата молба. Ответното
дружество в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявения иск. Не се
оспорва фактът, че с двете дружества се намирали в търговски взаимоотношения по
повод търговия на кабели, електроматериали и електроинженеринг. Заплащането на
въпросните доставки било извършвано без закъснение. Това се отнасяло и по
спорната фактура. Ответникът заявява, че е извършил цялостното плащане по тази
фактура още на 20.06.2017г. чрез паричен превод чрез ТБ „Юробанк България“ АД.
Следвало да се отбележи, че плащането било осъществено по сметка посочена от
представителя на „Артъм метал електрик санаи тиджарет“ АД – г-н Мехмед М., като
указанията за това били получени по електронната поща от официалния имейл адрес
на дружеството още на 18.04.2017г. Цялостната кореспонденция, касаеща
доставките, за които били издадени фактурите била приемана и връщана на
въпросния имейл. В този смисъл за ответника не съществувало никакво съмнение
относно валидността и автентичността на дадените указания по повод промяната в
банковата сметка за приемане на плащането по фактурата.
С допълнителната
искова молба ищецът допълва и пояснява исковата такава. Посочва, че плащането,
което ищецът твърди се отнасяло до фактура №2017000000369. Ищецът не търсел
плащане по тази фактура, а по тази с номер 2017000000341/09.05.2017г.
Не споделя
твърденията на ответника, че на 20.06.2017г. извършил банков превод за сумата
от 23 009,61евро по банкова сметка с ************ и с това погасил задължението си към ищеца.
Посочва, че ищецът не бил титуляр на тази сметка. Нямали и дъщерно дружество;
както посочва и че не са постигали договорености плащанията дължими на ищеца да
се извършват по чужди банкови сметки. Също така не бил давал инструкции по
електронната поща да се пренасочват дължими плащания към банкови сметки на
трети лица.
Отново заявява, че
не са получавани и изпращани имейли на електронния адрес на ищеца. Посочва, че
вероятно същите са фалшифицирани и поради това моли за откриване на
производство по оспорването им.
Оспорва на
следващо място твърденията за наличие на практика/обичай между страните за
уговаряне чрез електронна поща. Вярно било, че заявки, оферти и проформа
фактури били изпращани по електронна поща, но никога не разчитали на такава
комуникация по важните въпроси. Заявява, че не е изпращал проформа фактура на
ответника от 07.04.2017г. със съдържание като това, за което ответникът твърди
да е получил по електронната поща на 18.04.2017г. Изпратили проформа фактура от
07.04.2017г., но тя била с различно съдържание от това, за което ответникът
твърдял да е получил по електронната поща на 18.04.2017г.
При експедиране на
стоката за износ, тя винаги била придружавана с фактура оригинал. В случая
оригинала на фактура с № 2017000000341/09.05.2017г. стигнала до ответника
заедно със стоката и следвало да е осчетоводена при него. От Агенция Митници се
снабдили с копие на оригинала на тази фактура, от което се виждало, че
посочената банкова сметка за плащане била различна от онази, по която
ответникът извършил банковия превод от 20.06.2017г.
После пак заедно
със стоката на следваща доставка изпратили на ответника следващата фактура с №
2017000000369/18.05.2017г., в която отново били посочени верните банкови
детайли за плащане на цената. В нито един оригинален документ, изпратен от
ищеца и получен от ответника заедно със стоката, не са посочвали и не са искали
плащане по чужди банкови сметки, а винаги посочвали действителни и верни
банкови сметки. След 18.04.2017г. и преди да извърши превода на 20.06.2017г.
ответникът получил поне две техни фактури в оригинал, в които била посочена
информация за плащане по банков път по сметките на ищеца. Дори и да се
приемело, че твърдените от ответника инструкции по електронната поща за плащане
по чужди банкови сметки изхождали от тях и били истински и верни, то тези
инструкции се считали за отменени с последващите им волеизявления, съдържащи се
в оригиналните фактури – в последните ясно и недвусмислено били посочени
инструкции за плащане с техните банкови сметки, с посочен номер на банковата
сметка и банка. Дори и да се приеме, че автор на електронните изявления за
плащане по чужди банкови сметки от имейлите, приложени към отговора на исковата
молба бил М. Б. М., то те по същество представлявали разпореждане с техни
вземания от ответника, които по предмет били извън обхвата на КДМПС. Поради
това и за тях не било приложимо позоваването на ответника по чл.8 КДМПС.
Неприложима била и разпоредбата поради това, че нямало подобни разпореждания с
ищцови вземания от ответника, та да имало установен обичай или практика помежду
им за извършването на изявления по електронната поща. Също така лицето М. М. не
разполагал с представителна власт по отношение на ищеца, не са давали никакви
поводи на ответника да смята това лице за овластено да се разпорежда с вземания
на дружеството. Поради това и ищецът се противопоставя на тези действия.
Също така,
електронните изявления, за които ответникът твърди да ги е получил на
18.04.2017г. и на 21.04.2017г. не били подписани с квалифициран електронен
подпис, поради което и нямали силата на подписан документ и нямали
доказателствена стойност.
С допълнителния
отговор ответникът допълва и пояснява първоначалния си отговор, като взема
отношение по депозираната допълнителна искова молба. Пояснява, че действително
е допуснал техническа грешка в отговора си, като е цитирал номер на грешна
фактура, а в действителност е имал предвид плащане по фактура с номер 2017000000341/09.05.2017г.
Поддържа твърдението си, че не дължи посочената сума, тъй като плащане по нея е
осъществено. Допълва мотивите си за това, че кореспонденцията правилно е водена
по електронния адрес на ищеца. Към момента на извършеното плащане /20.06.2017г./
представителите на ищцовото дружество не давали указания, сочещи за промяна в
указания начин за извършване на плащания по обичайно възприетия в отношенията
им ред – с нарочно електронно съобщение на официалния имейл адрес. Такова
съобщение било получено от ответника едва след като плащането по доставката
било вече факт. Фактурата, съпътстваща доставката във вида и представен от
ищцовата страна не можел да се възприема в качеството и на предложение за
промяна по вече уговорен елемент от договора. Тя била счетоводен документ,
който именно като такъв бил приет за осчетоводяване в ответното дружество и то
веднага след доставката. Фактурата, с която ответникът разполагал не била в
оригинал – в счетоводството им липсвал такъв документ.
Бургаският окръжен
съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема,
че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен
съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с
правно основание в чл. 61, ал. 1, б „а“ във вр. чл.62 предл първо от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от Акционерно
дружество „Артъм Метал Електрик Санаи Тиджарет“, търговско дружество,
регистрирано в Република Турция, данъчен № TR**********, рег. в търговски регистър в Република Турция – Истанбул под №
911472 и с адрес: Истанбул, Хадимкйой, Йешилбайър махлеси, ул. „Истанбул“ №130,
представлявано от Й. Х. Х., председател на съвета на директорите чрез адв. Есен
Фикри – САК, със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Есен Фикри“ гр. София,
1000, ул. „Три уши“ № 6А, бл.5, ет.2, офис 10 против „Елма – М – Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена
зона, бил. „Яким Якимов“ зад бензиностанция/магазин Бова, представлявано от В. А.
М. за осъждане на ответника да заплати сумата от 23 009, 61евро /45 098,84
лв./, представляваща незаплатена продажна цена на продадени и доставени стоки
по договор за международна продажба на стоки, обективиран във Фактура № ARV2017000000341 oт
09.05.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
и направените по делото разноски.
Съдът приема
исковете за основателни със следните аргументи :
От представените и
неоспорени, редовни от външна страна писмени доказателства се установява , че
страните са били в трайни търговски отношения, по силата на които ищцовото
дружество е доставяло на ответното дружество стоки, изчерпателно описани в
съставяните за всяка доставка фактури. Стоките са били заплащани на посочените
във фактурата банкова сметка.
При липса на
сключен договор между страните, характерните елементи на сделката следва да
бъдат извлечени от съдържанието на фактурата за продажба на стоки.
Не се спори по
валидността на сключената международна покупко-продажба за описаните в
процесната фактура стоки, нито по извършването на доставката на стоките и по
приемането им без възражения от ответното дружество. Не се спори, че по всички
предходни сделки, цената е заплащана по сметката в евро на продавача, посочена
в процесната фактура , а именно банкова сметка *** ***
********** в Япъ ве креди банкасъ АД. Не се спори, че не е извършвано плащане
на цената по фактурата по посочената във фактурата банкова сметка на ищцовото
дружество.
Спорно между
страните е изпълнението на задължението на ответника да заплати цената по
процесната фактура. Ответникът заявява, че е заплатил това задължение, но не по
посочената във фактурата банкова сметка, а по посочена от ищеца в електронна
кореспонденция друга, различна от вписаната във фактурата /лист 17 от делото/, банкова сметка. По делото е
представен и друг вариант на същата фактура , с различна банкова сметка на
продавача/лист 19 от делото/, която е била изпратена на ответника по електронен
път. Действително посочените банкови сметки на ищцовото дружество са различни в
представените по делото фактури, товарителници, митнически документи по
предходните доставки, с оглед на валутата на сметките, но всички банкови
сметки, посочени на различните документи са сред изброените на страница втора
на процесната фактура /лист 17 от делото/, с изключение на банковата сметка , по
която е извършено плащането и която се появява за първи път в имейл от
18.04.2017год.
По искане на
страните съдът е назначил основна и допълнителна съдебно-технически експертизи,
вещото лице по които, след изследване на електронната кореспонденция между
страните в периода на процесната доставка е установило, че първоначално
кореспонденцията от фирма „Артъм Метал Електрик Санаи Тиджарет“ АД е получавана
от имейл адрес ******@**********.***. В
последствие започва да се получава кореспонденция и от друг имейл адрес,
подобен на горепосочения, а именно - export@artimimetal.com. От
допълнителните отговори на вещото лице се установява, че кореспонденцията от този
имейл - ******@***********.***, няма
данни да е принадлежи на фирма „Артъм Метал Електрик Санаи Тиджарет“ АД , както
и че е изпратено от друг домейн и имейл сървър, находящ се в Пакистан.
За първи път
електронна поща от имейл ******@***********.***
при ответника е получена на 09.05.2017 г. в 13:04 часа. Всички изследвани
имейли след писмото от 18.04.2017год., в което са посочени нова банкова сметка и
детайли са подправени и не са изходящи от електронната поща, домейн и IP адрес
на ищеца, използвани в по-ранната кореспонденция и изпращани от имейл сървър в
Турция. С оглед на констатациите на вещото лице , съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че не е посочвал на ответника нова банкова сметка, по
която да бъде платена цената, сметка различна от тази , по която е заплащана
цена по предходните сделки между страните и сметка , която не е вписана в
издадената от ищеца фактура, която е изпратена със стоката /л.92 от делото/.
Съгласно чл. 53 от
Конвенцията „Купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната
доставка в съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция.“ От
доказателствата по делото се установява, че купувачът не е платил цената по
банкова сметка на продавача и по този начин цената е останала неплатена.
Действията на купувача са следствие от измамливи действия на трето лице, което
е изпратило от името на продавача инструкции за промяна на банковата сметка, но
тези действия не представляват извинителна причина по смисъла на чл.79 от
Конвенцията, защото измамливите действия на третото лице действително са извън
контрола на купувача, но би могло разумно да се очаква от търговец да съобрази,
че според новите банкови данни бенефициент по плащането е лице, различно от
продавача и да извърши допълнителна проверка по начин, който е по-сигурен от
електронната комуникация, особено след като се променят характеристики на
плащането, по които има вече множество осъществени сделки между страните в
рамките на трайните им търговски отношения. Освен това част от въпросните
имейли са изпратени от адрес, който не е идентичен с адреса на ищеца и при
по-внимателна проверка, това може да бъде установено и без използването на
специални знания. С оглед на горните изводи , съдът приема , че като не е
заплатил цената по начин, по който тя да бъде получена от продавача, ответникът
не е изпълнил задължението си по договора за продажба и същото е все още
дължимо и претенцията за заплащането на цената е основателна.
Не са представени
доказателства за погасяване на вземането .
По делото не се
спори по отношение на размера на вземанията по главницата за цена по фактурата,
поради което съдът приема , че вземането
за цената по сделката е дължимо в предявения размер.
С оглед уважаването
на исковата претенция за главницата е дължимо и акцесорното задължение за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 06.02.2018 год. до датата на окончателното изплащан на главницата. С
оглед на уважаването на претенцията, ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски, които са доказани в размер от 6026,31лв., съгласно представения списък
на разноските
Мотивиран от
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Елма – М –
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Северна промишлена зона, бил. „Яким Якимов“ зад бензиностанция/магазин Бова,
представлявано от В. А. М. на основание
чл. 61, ал. 1, б „а“ във вр. чл.62 предл първо от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки
да заплати на Акционерно
дружество „Артъм Метал Електрик Санаи Тиджарет“, търговско дружество,
регистрирано в Република Турция, данъчен № TR0850401083, рег. в търговски
регистър в Република Турция – Истанбул под № 911472 и с адрес: Истанбул,
Хадимкйой, Йешилбайър махлеси, ул. „Истанбул“ №130, представлявано от Й. Х. Х.,
председател на съвета на директорите чрез адв. Есен Фикри – САК, сумата от
23 009, 61 евро /45 098,84 лв./, представляваща незаплатена продажна цена
на продадени и доставени стоки по договор за международна продажба на стоки,
обективиран във Фактура № ARV2017000000341 oт 09.05.2017г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 06.02.2018год. до датата
на окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер
на 6026,31лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен
съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :