Решение по дело №2855/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 февруари 2024 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20237180702855
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1354

Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СТОИЛ БОТЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА РАНГЕЛОВА ТИЛОВА-ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ кнахд № 2855 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат Н.Г.П., срещу Решение № 1591/15.09.2023 г., постановено по а.н.д № 1608 по описа за 2023 година на Районен съд - Пловдив, IX наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 665004-F660135/30.09.2022г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв. (шестстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че деянието е безспорно доказано. Не се отрича, че към момента на контролната проверка не е издаден фискален бон за извършената покупка на течно гориво, но се сочи че това се дължи на дефект във фискалното устройство. Твърди се, че извършената контролна покупка на дата 16.03.2022г. е била регистрирана и отчетена към фиска, но автоматично генерирана и отпечатана като фискален бон на дата 18.03.2022г. В тази връзка пред въззивната инстанция са представени копия от фискални бонове и КЛЕН, за които се твърди да са разпечатани от фискалното устройство в обекта при включването му от контролните органи на дата 18.03.2022г., след като преди това на 16.03.2022г. обектът е бил запечатан и достъпът до същия е бил забранен. Оспорва се и констатацията в съставения акт за установяване на административно нарушение, че случаят е довел до неотразяване на приходи към фиска. Отделно се твърди и неспазване на принципа за забрана на двойно наказване (Решение от 04.05.2023г. на СЕС по дело С -97/2021), тъй като на дружеството за същото деяние е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение ведно с издаденото наказателно постановление и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – началник на отдел „Оперативни дейности – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и оспорва размера на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 665004-F660135/30.09.2022г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F660135 от 23.05.2022 г., съставен от А.Р.– на длъжност старши инспектор по приходите в НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 16.03.2022г., в обект – бензиностанция, находяща се в с.Граф Игнатиево, община Марица, стопанисван от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, служители на ЦУ на НАП извършили три броя покупки на течни горива, чрез зареждането на автомобили, при което установили, че дружеството не регистрирало и отчело същите продажби на горива от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведаната в експлоатация за обекта ЕСФП. В един от тези три случая било извършено контролно зареждане на дизелово гориво на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ „РВ7342НР“ на стойност от 10,01 лева, платени в брой, за което не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП модел Ред Лори ойл систем 1.0 с ИН на ФПр RL000079 и ИН на ФП 73000124.

Горното било квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Нарушението е извършено за пръв път и е довело до неотчитане на приходи.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 600 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта и пояснява, че проверката на 16.03.2022г. е приключила със запечатване на обекта и забрана за достъп. При проверката в обекта не са установени нерегламентирани устройства, с които да се манипулира фискалната система. Разпитана е също свидетелят Николай Руменов Мирчев, който заявява че на 18.03.2022г. е присъствал на разпечатване на обекта, при което след включване на фискалното устройство по искане на контролните органи, за да бъде генериран „Z” отчет, същото е разпечатало и редица други фискални бележки за продажби. В противовес с тези поизказания се явяват твърденията на свидетеля Здравка Михайлова – служители на НАП, която отричат да е изисквала на 18.03.2022г. да бъде генериран „Z” отчет. Не помни да са били отпечатвани и фискални бележки. В частична подкрепа на твърденията на св. М. се явяват познанията на свидетеля Павлов – служители на НАП, който потвърждава, че в хода на проверката са установени фискални бележки, които са били счетени за стари, от преди запечатването. Тези бележки не са били предмет на проверката. И двамата служители на НАП потвърждават, че на 18.03.2022г. обектът е установен с поставени пломби и ленти, включително и на таблото за електричество, които са били с ненарушена цялост.

8. Видно от представените по преписката доказателства (протокол № 0407778 и протокол № 0012211, проверката на 16.03.2022г. е приключила в 20:00 часа със запечатване на обекта и е била подновена на 18.03.2022г. в 19:50 часа. Отнесено към тези факти, съдържанието на представените от жалбоподателя фискални бонове и КЛЕН с дата 18.03.2022г., в частност бон № 0015178, сочи че в ЕСФП с ИН на ФПр RL000079 и ИН на ФП 73000124, е отчетена продажба на дизелово гориво на стойност 10,01 лева в 19:32 часа и 47 секунди. Посочената продажба е част от общо осем отчетени продажби в периода 19:32:29 ч. – 19:32:47 ч., генерирани през 3 секунди. Според ангажирана от органите по проходите справка за регистрираните и отчетени продажби с ЕСФП с ИН на ФПр RL000079 и ИН на ФП 73000124, фискалният бон за продажба на дизелово гориво на стойност 10,01 лева, генериран на 18.03.2022г. в 19:32:47 ч., е изпратен до НАП на 18.03.2022г. в 19:33:57 ч.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът посочил, че остава недоказано твърдението на жалбоподателя, че фискалните бонове за извършените контролни зареждания са генерирани в ЕИСП, но по обективни технически причини са отпечатани в по-късен момент – поради нарушено електроподаване и т.н.. Подобни обстоятелства от чисто технически характер следва да се установят по делото със съответните способи за доказване, което в случая не е сторено, а твърдението в този смисъл е базирано само на предположения. Съдът изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. От правна страна:

10. По отношение на въведените в обстоятелствената част на въззивната жалба възражения, районният съд не е изложил мотиви. Представените от оспорващия писмени доказателства не са обсъдени. Същите не са били и оспорени от административния орган, респ. не са изключени от доказателствения материал в резултат на проведено производство по оспорване на автентичността им. При това положение необоснован се явява изводът на районния съд, че защитната теза на наказаното лице е останала без подкрепа на доказателства. Безспорно по делото се установява, че в периода 16.03.2022г., 20:00 часа - 18.03.2022г. в 19:50 часа, обектът на контрол е бил запечатан, включително чрез забрана за физически достъп до процесното фискално устройство. Наличието на издадени от това устройство фискални бележки на дата 18.03.2022г. в периода 19:32:29 ч. – 19:32:47 ч., се явява в подкрепа на позицията на жалбоподателя, че това действие се дължи на автоматизиран процес. Не може да има съмнение, че в случая причината за забавянето при издаването на фискалните бонове има пряко отношение изхода на производството. Както резонно районният съд е посочил в мотивите си, този въпрос е предмет на установяване със съответни способи за доказване. Такъв способ в случая се явява съдебната експертиза, тъй като при наличие на неоспорени писмени доказателства, релевантния за делото въпрос не може да бъде разрешен на базата на свидетелски показания.

След като повдигнатото от контролните органи обвинение е за нарушение, чието изпълнително деяние се окончава в това задълженото по закона лице да не е регистрирало и отчело съответна продажба чрез издаден на фискален бон, то в тежест на същите е да докажат установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

По смисъла на правната норма, издаването на фискален бон се поставя в хронологична последователност с регистрирането и отчитането на съответна продажба. Тоест за правилното разрешаване на настоящия спор на първо място следва да се установи механизмът и причините за регистриране и отчитане на съответна продажба със забавяне, както и дали това действие е резултат от външна намеса или поради неизправност на самото фискално устройство. Респективно следва да се установи в тази специфична ситуация довело ли е до неотчитане на приходи неиздаването на фискален бон. Съвкупно тези обстоятелства имат отношение както към законосъобразното определяне на размера на наложеното административно наказание, така и за преценката по приложимостта на чл. 28 ЗАНН.

Едва на етапа на касационен контрол тези въпроси не могат да бъдат изследвани, тъй като наказаното лице ще бъде лишено от гарантираното му право на защита в двуинстанционно съдебно производство.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане при спазване на дадените от касационната инстанция указания.

V. По съдебните разноски.

11. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1591/15.09.2023 г., постановено по а.н.д № 1608 по описа за 2023 година на Районен съд - Пловдив, IX наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: