№ 608
гр. Благоевград, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500774 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „Е.М.З.“ АД, подадена
срещу решение № 161, постановено на 20.06.2022 г. по гражданско дело № 1233 от
2021 г. на Районен съд П., в частта му, с която е отхвърлена претенцията на
дружеството спрямо Х. К. А., предявена по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за
мораторна лихва, начислена за периода 21.08.2019 г. - 08.06.2021 г. В жалбата се
твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен в атакуваната му част. Потребителят
бил уведомен за издадената фактура с писмо изх. № ********** от 07.08.2019 г.
Дружеството направило всичко възможно да уведоми лицето. Получателят бил търсен
на посочения от него адрес. Залепен бил стикер от куриерската фирма с уведомление за
пратката, но същата останала непотърсена. Неполучаването на фактурата изцяло
зависело от волята на получателя и от неговото пасивно и неправомерно поведение.
Затова, след като пощенският оператор изчерпал възможностите да бъде връчено
писмото на получателя, то следвало да се счита за редовно връчено, а получателят му -
за уведомен за издадената на негово име фактура. Следвало да се посочи, че за
потребителите съществувала възможност да проверят онлайн задълженията си. Не
можел да бъде споделен изводът на районния съд, че потребителят не бил уведомен за
дължимата сума. Във фактурата точно бил посочен падеж, така че след изтичането на
срока за плащане потребителят дължал начислената лихва за забава. Моли се за отмяна
1
на обжалваната част на решението на Районен съд П. и уважаване на установителната
претенция за мораторна лихва.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито съдебно заседание.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е постановено в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, и изхожда от законен съдебен състав. Атакуваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в необходимата писмена
форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция, и е съобщен на страните по установения в ГПК ред. Той е постановен по
редовна и допустима искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На
основание чл. 272 от ГПК, въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
районния съд. Съобразно чл. 272 от ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане на оплакванията
във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 от ГПК, крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Не се установи наличие на
основания, обосноваващи различен изход на делото. Първоинстанционното решение
следва да се потвърди по съображения, препращащи към мотивите на районния съд.
Оплакванията в жалбата се оказаха неоснователни. Те не се подкрепят от приобщения
при разглеждането на спора в първата инстанция доказателствен материал.
Както правилно е приел и районният съд, когато конкретното главно задължение няма
определен ден за изпълнение, който да е предвиден в относимата договорна и
нормативна уредба, се налага длъжникът да бъде поканен от кредитора, по реда на чл.
84, ал. 2 от ЗЗДог, за да изпадне в забава. След като поканата, изпратена от ищеца до
ответника, не е била получена от последния, то той действително не е изпаднал в
забава и не дължи мораторна лихва. Това са азбучни истини, залегнали в закона,
доктрината /„Облигационно право. Обща част“ от А.К., „С.“, С., 2020 г., стр. 413, и
„Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, С., 2015 г., стр. 276/ и практиката
/Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК,
докладчик съдията А.Б., Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г.,
ОСГК, докладчик съдията К.Я., Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
2
2022/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Г., Решение № 221 от 16.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.А., Решение № 50 от
20.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1329/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й.,
Решение № 134 от 4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията С.Ч., и мн. др./. Несъмнено е, че поканата, като условие за изпадане на
длъжника в забава, е абсолютно необходима, когато няма определен срок за
изпълнение, и връчването й трябва да е безспорно доказано, което в процесния казус не
е сторено. Изводът на районния съд е напълно правилен. Първата инстанция е спазила
материалния закон, не е нарушила съдопроизводствените правила и решението й е
обосновано, поради което и трябва да бъде потвърдено в атакуваната част.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият
въззивен съдебен акт няма да подлежи на касационна проверка.
Водена от изложеното, втората инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161, постановено на 20.06.2022 г. по гражданско дело №
1233 от 2021 г. на Районен съд П., в обжалваната част, с която е отхвърлена
претенцията на „Е.М.З.“ АД спрямо Х. К. А., предявена по реда на чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК, за мораторна лихва, начислена за периода 21.08.2019 г. - 08.06.2021 г.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3