№ 5210
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110205569 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от *****“ ЕООД, ЕИК ******** чрез адв. С. П.
срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш. Поддържа се, че описаната в електронния фиш фактическа
обстановка не отговаря на действителната, а отделно от това са допуснати
редица съществени нарушения на процесуалните правила, като липса на
описание на мястото на нарушението. Отделно се твърди, че за посоченото
нарушение е недопустимо да бъде издаван електронен фиш. Твърди се, че
устройствата на тол системата са повредени и това е причината за
неотчитаното не данните. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен
фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща
представител. В постъпило на електронната поща на съда преди часа на
съдебното заседание становище от адв. П. се аргументира
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се претендират
1
разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована се представлява от юрк. Д., която счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди оспорения електронен фиш. Счита, че същият е
издаден при спазване изискванията на ЗДвП, от компетентен орган, отговаря
на утвърдените образци и съдържа всички изискуеми реквизити. Застъпва
тезата за безспорна доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност по
отношение на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2023 г. в 16:16 часа влекач марка ***** с рег. № ******,
собственост на *****“ ЕООД, ЕИК ******** с технически допустима
максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44 000 кг се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в
община Столична, с. Чепинци, с посока намаляващ километър, който път бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час
стационарна контролна точка 1019, разположена на път А-6, км. 60+705
заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното
средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за
преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис №
F71A4453B92E43CBE053011F160A4E11. С оглед горното на 30.01.2024 г. бил
издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на
жалбоподателя на 21.02.2024 г., а на 29.02.2024 г. била подадена и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
2
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
07.03.2023 г. в 16:16 часа процесното ППС се е движило по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не
отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито
подадена тол декларация за преминаването.
Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ
и същата не се оспорва от жалбоподателя.
Видно от представената справка от „*****“ АД към посочената дата
бордовото устройство, асоциирано с ППС С рег. № ****** е предавало данни,
но същите не могат да бъдат ползвани при формиране на валидни тол
декларации, тъй като за периода от 15:42 часа до 16:14 часа на 07.03.2023 г. е
светело в червено. Действително по време на регистриране на нарушението
устройството е светело в зелено, но поради това, че ползвателят стартира
пътуването и навлиза с устройство, светещо в червено в тол сегмента на
нарушението, предадените позиции са отхвърлени от системите за пътно
таксуване. Изрично следва да се посочи, че водачът на ППС носи отговорност
да следи дали бордовото устройство е включено в захранването и дали лед
индикаторите светят в зелено.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 21.02.2024
г., а жалбата е подадена на 29.02.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в
размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена
процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
3
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата
разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.
179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил
издаден преди посочената дата, а именно на 30.01.2024 г., следователно към
момента на издаването му не е било възможно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Тук е
мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то
втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на
електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо
да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
4
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е обективирано от адв. П. в становище, депозирано по
електронната поща на СРС на 26.11.2024 г. в 10:21 часа, тоест преди
провеждане съдебното заседание /макар да е докладвано на следващия ден/,
поради което съдът счита, че не е просрочено. На стр. 75 от делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П. и
жалбоподателя, видно от който уговореното възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело е в размер на 500 лева, платими в брой,
за което договорът служи като разписка.
В съдебните прения процесуалният представител на въззиваемата
страна обективира възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Макар съдът да не е
обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно справедливото заплащане
на адвокатския труд, като съобразно посоченото в Наредбата в процесния
случай същото би било в размер на 550 лева. Уговореното и заплатено
възнаграждение е под посоченото в Наредбата, което наред с обстоятелството,
че по делото са проведени четири съдебни заседания, в две от които адв. П. се
е явил лично, депозирал е и писмено становище, води до извода, че
претендираното възнаграждение не е прекомерно и следа да се присъди в
полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя *****“ ЕООД, ЕИК
5
******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на *****“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща сторени от дружеството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6