Р Е Ш
Е Н И Е № 194
22.03.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2009 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от кмета Д. Б., против Б.П.Т.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1
от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е участник
в ПТП, при което са нанесени щети на общинска собственост, стопанисвана от ОП
„Екопрогрес“ в участъка между бул.“България“, зеленчуков пазар и
„Бизнесцентър“. Съгласно протокола за ПТП, ответникът загубил контрола над
управляваното от него МПС, при което напуснал пътното платно за движение и
нанесъл вреди на оградата покрай пътя. Протоколът бил подписан от ответника без
възражения, с което същият признал, че е управлявал МПС с несъобразена скорост,
заради което станало произшествието. За ремонтирането на нанесените вреди на
общинска собственост имало съставен протокол от месец май 2018г., като
дейностите по положения труд възлизали на 62,87лв.; закупените материали
234,17лв. и превоза 6,84лв. или общо в размер на 303,88лв. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи, че
ответникът е извършител на действия, с които нанесъл вреди на общинска
собственост, като същият следвало да възстанови сумата за ремонтните дейности,
нужни за обезпечаване сигурността на гражданите.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявения иск. Твърди, че той е собственик на автомобила, предизвикал
процесното ПТП, но не го е управлявал. Лицето управлявало автомобила следвало
да отговаря за нанесените щети, а не собственика. Предвид гореизложеното
оспорва всички твърдения на ищеца и счита, че следва да се отхвърли иска като
неоснователен.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от Община
Хасково заявление е образувано ч.гр.д.№1493/2018г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 303,88лв. – главница, представляваща сбор от извършени разходи по ремонтиране на
нанесени щети на общинско имущество при настъпило ПТП, причинено от последния,
установено с протокол за ПТП №1577937/10.05.2018г. и протокол за извършени
ремонтни дейности от месец май 2018г. От представения по делото протокол за ПТП
№1577937/10.05.2018г. се установява, че на същата дата е станало произшествие в
гр.Хасково по бул.“България“ при движение с несъобразена скорост водача на
автомобила губи контрол, излиза от платното и се удря в метално заграждение. В
протокола за ПТП като водач на автомобила е визиран М. Т. М., а като собственик
на същия Б. П. Т.. Представен е също така протокол от м.05.2018г. за разходите
по извършените СМР, възлизащи общо на 303,88лв. На М. Т. М. като водач на
автомобила, предизвикал ПТП-то е съставен акт за установяване на
административно нарушение от същата дата 10.05.2018г. за нарушение на правилата
на ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба
сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се
твърди, че дължи суми на ищеца заради нанесени имуществени вреди на общинска собственост.
Разгледан
по същество обаче същият се явява неоснователен. Твърденията както в подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба са в насока, че ответникът
предизвикал процесното ПТП, при което са нанесени щети на общинска собственост.
Твърденията на ищеца са, че ответникът управлявайки лекия автомобил, изгубил
контрол върху същия, при което напуснал платното и нанесъл вреди на оградата
покрай пътя. В исковата молба се твърди, че ответникът управлявал автомобила с
несъобразена скорост, заради което станало произшествието. Съдът намира тези
твърдения за неоснователни, тъй като същите не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. От представения от самия ищец протокол за ПТП се
установява по несъмнен начин, че не ответникът е управлявал автомобила
предизвикал ПТП-то, вследствие на което се твърди че са нанесени щети на
общинска собственост, а трето за настоящото производство лице – М. Т. М..
Именно на последната е съставен и акт за установяване на административно
нарушение за неспазване на правилата за движение по пътищата и предизвиканото
от нея ПТП. Въпреки дадените с доклада указания на ищеца, че не сочи
доказателства в тази насока, същият не ангажира други доказателства, от които
да следват различни правни изводи.
Действително
в протокола за ПТП е визирано, че ответникът е собственик на автомобила, с
който се твърди че са нанесени щети, което не сочи на извод, че същият е
отговорен по реда на чл.45 от ЗЗД за настъпилото увреждане. Фактическият състав
на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От данните по
делото безспорно се установява, че на посочената дата 10.05.2018г. е станало
ПТП, при което са нанесени щети на общинско имущество. Произшествието обаче е
предизвикано от лице, което не е страна в настоящото производство.
Така
визираната в исковата молба фактическа обстановка и твърденията на ищеца сочат
категорично на предявен иск за търсене на отговорност от ответника по реда на
чл.45 от ЗЗД. Както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в
петитума изрично се твърди, че ответникът е управлявал автомобила и е нанесъл
щети на общината. Съдът категорично е обвързан в своето произнасяне от
твърденията на ищеца и не би могъл да квалифицира по друг начин предявения иск
освен по чл.45 от ЗЗД.
Едва
в хода на устните състезания и писмената защита, депозирана впоследствие ищецът
заявява, че търси отговорността на ответника по реда на чл.50 от ЗЗД, като за
първи път заявява, че щетите са предизвикани от вещ, собственост на ответника,
за което той следва да отговоря. Настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо
да разглежда изобщо тези твърдения на ищеца, тъй като същите са наведени за
първи път едва в хода на устните състезания и много след настъпване на
съответните преклузии за евентуално ангажиране на доказателства в тази насока. Ето
защо, така предявен установителния иск се явява неоснователен и недоказан.
Още
в подаденото възражение срещу издадената заповед ответникът е заявил, че не е
управлявал автомобила, като съответните възражения в тази насока е направил и с
отговора на исковата молба, представените и от двете страни доказателства също
са в този смисъл, поради което не може да се приеме, че за ищеца тези факти не
са били известни преди подаване на заявлението, респ. на исковата молба.
При
тези данни по делото съдът счита, че следва да се отхвърли изцяло предявения
установителен иск с правно основание 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД,
като неоснователен и недоказан.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община
Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от кмета Д.
Б., против Б.П.Т. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от
303,88лв. – главница, представляваща сбор от извършени разходи по ремонтиране на
нанесени щети на общинско имущество при настъпило ПТП, причинено от Б.П.Т.,
установено с протокол за ПТП №1577937/10.05.2018г. и протокол за извършени
ремонтни дейности от месец май 2018г., за която сума е издадена заповед №676/14.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1493/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : п
/не се чете/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.