Определение по дело №3007/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2307
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20201000503007
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 230719.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 19.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503007 по описа за 2020 година
С решение № 2863 от 8.05.2020 г., по гр.д. № 5408/19 г., СГС, признава за
установено по исковете, предявени от К. М. Х. и М. А. Х. против "Юробанк България"
АД, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL36263 от
27.06.2008 г. са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал.
1, във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни. Със същото решение са отхвърлени
исковете по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 ЗЗП за
обявяване за нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 1 от Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL36263 от 27.06.2008 г.,
като неоснователни.
С решението банката е осъдена да заплати на ищците на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД, сумата от 34 709.97 лева - недължимо платена за периода от 26.04.2013 г. до
26.10.2018 г. по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други
банки HL36263 от 27.06.2008 г., вследствие на валутната разлика между швейцарски
франк и лева, ведно със законна лихва, считано от 26.04.2013 г. до окончателното
плащане, сумата от 9 347.56 лева - недължимо платена разлика между сбора на
първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените месечни
вноски, за периода от 26.04.2013 г. до 26.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано
от 26.04.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 104.31 лева - недължимо платена
годишна такса за управление на кредита, за периода от 26.04.2013 г. до 26.04.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от 26.04.2013 г. до окончателното плащане. Със
същото решение са отхвърлени исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над 34 709.97
лева до 34 729 лева за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013 г., като погасен по
давност, за разликата над 9 347, 56 лева до 9 352, 68 лева за периода от 25.04.2013 г. до
1
26.04.2013 г., като погасен по давност, за разликата над 104.31 лева до 104.37 лева за
периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2013 г., като погасен по давност.
Без разглеждане е оставен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9
352, 68 лева - недължимо платена разлика, поради неправилно изчисляване на лихвата,
за периода от 25.04.2013 г. до 26.04.2018 г.
Срещу решението са депозирани въззивни жалби от ответниците К. М. Х. и М.
А. Х. . Излагат се принципни разсъждения за естеството на неравноправните клаузи,
като се поддържа, че посочените оспорени клаузи – чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 3
от договора, съставляват механизъм за прехвърляне на валутния риск върху
потребителя, в нарушение на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че банката е изчислявала
размера на дължимите месечен вноски по свой курс, като така е събрала по-голяма
сума от тази, която е определена и усвоена в евро. Намират, че обвързването на
погасителните вноски с курс на валута, която е различна от националната, е в
противоречие с българското и общностното законодателство, и подчертава, че ако
кредитът е усвоен в лева трябва да се върне в тази валута и банката няма право да
изисква погасяване в швейцарски франкове. Поддържат, че банката е нарушила
правилата на ЗПП, тъй като е променила едностранно характеристиките на
предоставените стоки и услуги. Сочи, че към момента на сключване на договора не е
имало яснота за точния размер на кредита в швейцарски франкове. Изтъква, че банката
поставя изпълнението на задължението за плащане на месечни вноски в зависимост от
условие, което тя едностранно определя, а именно – нейния собствен курс за продажба
на швейцарски франкове. Твърди се, че ако кредитополучателя възнамерява да погаси
остатъка от дълга, той трябва да върне по-голяма главница, отколкото е получил.
Моли решението на СГС да се отмени в обжалваната част, като се прогласи
нищожност на каузите. Претендира разноски.
Ответната банка „Юробанк България“ АД оспорва жалбата в писмен отговор.
Срещу решението, в частта, в която исковете за нищожност са уважени, както и в
осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД.
Твърди се, че с договора е уговорена валута швейцарски франкове, а в каква конкретно
валута е преведена заетата сума е ирелевантно. Подчертава, че сумата е отпусната в
евро (а не в лева, както е прието от СГС), тъй като целта на договора е била
рефинансиране на дълг към друга банка, но самият договор за кредит с „Юробанк
България“ АД е сключен за заем в швейцарски франкове. Оспорва, че в случая е
установено качество „потребител“, тъй като се касае до задоволяване не на лични
нужди, а на професионални с оглед целта за рефинансиране на търговска дейност на
кредитополучателя. Изтъква, че за последния е било напълно възможно с оглед
професионалните му занятия на търговец да извърши ясна преценка за валутния риск
2
по договора и да разбере спецификите на същия. В тази насока подчертава, че
кредитополучателят е направил икономически изгодната за себе си преценка, че ако
сключи договор в швейцарски франкове ще се ползва от значително по-нисък процент
на лихва. Изтъква се, че не е доказано банката да е била недобросъвестна към момента
на сключване на договора, тъй като не може да се приема за установено, че тя е знаела
за предстоящата безпрецедентна промяна (с оглед историческия ход на курса) в цената
на швейцарските франкове, респ. че ще се стигне до увеличаване на вноските по
кредита. Намира, че кредитополучателят е имал средство за защита, което не е
използвал а именно възможността по чл. 21 от договора да превалутира дълга. Той не
само, че не е сторил това, но е подписал допълнително споразумение с категорично
индивидуално уговорен характер, с което само е договорен гратисен период с
фиксирана лихва, без да има промяна на валутата или погасителния план. Отделно
намира, че изчисленията относно размера на присъдените суми следва да се базират на
по-висок лихвен процент – вместо 5, 65 %, - 6,90 %, така както е договорено с
допълнителното споразумение. Прави оплакване, че съдът неправилно е присъдил в
пълен размер адвокатското възнаграждение в размер на 4000 лв.
Настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно,
по следните съображения:
С рeшeниe № 92/09.09.2019 г. пo т. д. № 2481/2017 г., ІІ TO на ВКС, за пpъв път
се дава изpичнo paзpeшeниe на въпроса как следва да се определи лихвата по договора
за кредит след обявяване на клаузата за нищожна, като се приема, че тогава дължимия
ĸъм дeня нa cĸлючвaнe нa дoгoвopa лиxвeн пpoцeнт , мaĸap и yгoвopeн ĸaтo пpoмeнлив,
ocтaвa дa дeйcтвa мeждy cтpaнитe ĸaтo фиĸcиpaнa лиxвa зa цeлия cpoĸ нa дoгoвopa. В
конкретния правен спор от съществено значение за правилното решаване на делото е
как следва да се изчисли размерът на вземанията на банката, респ. как и по какъв начин
ще следва се определя лихвата по договора за кредит след евентуално обявяване на
клаузи в него (касаещи стойността на кредита, съответно лихвообразуването) за
нищожни.
По въпроса дали цитираното по-горе решение на ВКС е в съответствие с
пpинципитe, ycтaнoвeни oт Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз oтнocнo нeoбвъpзвaщия
xapaĸтep нa нepaвнoпpaвнитe ĸлayзи в дoгoвop c пoтpeбитeли, ycтaнoвeн в пpaвилoтo
нa чл. 6 oт Диpeĸтивa 93/13/EИO нa Cъвeтa oт 5 aпpил 1993 гoдинa oтнocнo
нepaвнoпpaвнитe ĸлayзи в пoтpeбитeлcĸитe дoгoвopи, пред СЕС е образувано дело С-
745/2019 Eurobank Bulgaria по отправено от състав на СРС преюдициално запитване зa
тълĸyвaнe нa пpaвилoтo нa чл. 6 oт Диpeĸтивa 93/13/EИO. Запитването съдържа
следните въпроси: 1) Aĸo ce ycтaнoви, чe ĸлayзa зa eднocтpaннo измeнeниe нa лиxвeния
пpoцeнт пo дoгoвop зa ĸpeдит, cĸлючeн мeждy тъpгoвeц и пoтpeбитeл, e
3
нepaвнoпpaвнa, дoпycтимo ли e нaциoнaлният cъд дa пpиeмe, чe дължимaтa ce пo
дoгoвopa лиxвa e фиĸcиpaнa (въпpeĸи пpoтивнa yгoвopĸa в пъpвoнaчaлния дoгoвop) в
paзмepa, ĸoйтo e oпpeдeлeн ĸъм дaтaтa нa oтпycĸaнe нa ĸpeдитa? 2) Aĸo oтгoвopът нa
пъpвия въпpoc e oтpицaтeлeн, дoпycтимo ли e нaциoнaлният cъд въoбщe дa пpиcъждa
лиxвa пpи нaличиe нa нepaвнoпpaвнa ĸлayзa, ĸoятo нe oпpeдeля пo пpaвoмepeн нaчин
пpoмeнливия лиxвeн пpoцeнт пo дoгoвopa? 3) Пo ĸaĸъв нaчин ce oтpaзявa нa oтгoвopa
нa пъpвитe двa въпpoca oбcтoятeлcтвoтo, чe в xoдa нa пoгacявaнe нa ĸpeдитa,
пoтpeбитeлят ce e cъглacил дa ce пpилaгa мeтoдoлoгия зa oпpeдeлянe нa лиxвeния
пpoцeнт, ĸoятo нe cъдъpжa нepaвнoпpaвни ĸлayзи?
От значение за настоящия спор е отговорът на СЕС по първия и втория въпрос, а
отчасти и - третия. Те имат обуславящо значение за правилното тълкуване и прилагане
на общностното право, което се ползва с приоритет пред националното
законодателство и са от значение за правилното решаване на настоящото дело.
Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно. За този извод съдът
взе предвид актуална практика в този смисъл, закрепена в определение от 2.01.2020 г.
по гр.д. № 2405/19 г., САС, ХІІ с-в. Съдът взе предвид и определение № 279 от
15.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2525/2019 г., IV г. о., определения по гр. дело №
862/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, по гр. дело № 571/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
определение № 187/03.05.2019 г. по гр. дело № 411/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, по
частно гр. дело № 1512/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, по частно гр. дело №
1678/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, по частно гр. дело № 1899/2019 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, определение № 138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 631/2019 г., IV г.
о., ГК. определение № 66/15.04.2019 г. по ч.гр. д. № 580/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.;
определение № 209/27.06.2019 г. по т.д. № 147/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №
273/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 1041/2019 г. на ВКС, І т.о.; определение № 436/27.06.2019
г. по ч.т.д. № 1281/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 292/5.07.2019 г. по ч.т.д. №
1057/2019 г. на ВКС, І т.о. Според цитираните актове на ВКС, когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на
държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си. Както е прието и в
определение № 3814 от 18.11.2019 г.,т.д. № 2985/19 г., САС, ТК, 11 с-в, и пр.,
(изводите, в което настоящият състав споделя) с правомощието да спре съдебното
производство разполага не само съдът отправил конкретното преюдициално запитване,
но и всеки друг съд по всяко друго съдебно производство, когато разрешаването на
преюдициалното запитване е от значение за правилното решаване на конкретното
съдебно дело. В подкрепа на тази теза е и правната теория - А. К., Преюдициалното
запитване до С., изд. 2012 г., стр. 182 - 187; от същия в сб. Националните съдилища и
4
ПЕС, изд. 2018 г. на Н., стр. 324 - 327. Този подход е обусловен от аргумента, че след
като всеки съд във всяка инстанция има правото да отправи преюдициално запитване
относно тълкуването на ПЕС или валидността на акт на органите на ЕС и на това
основание да спре съдебното производството, то per argumentum a fortiori той е
оправомощен да направи и по-малкото - само да спре производството, ако вече е било
отправено преюдициално запитване от друга юрисдикция, но по въпроси, които са от
значение за разрешаването на спора и по неговото съдебното производство.
Безпредметно е да се отправя ново преюдициално запитване за същите въпроси, които
са от значение за спора. Решението на СЕС ще следва да се вземе предвид, тъй като е
задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и
учреждения в Република България според чл. 633 ГПК. Ето защо всеки съд в сочената
хипотеза е оправомощен да спре висящо пред него производство ( чл. 631, ал. 1 във вр.
с чл. 633 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 3007/20 г., САС, 14 с-в, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производство по чл. 267 ДФЕС по делото С-745/2019 г.
Eurobank Bulgaria.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5