РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Добрич, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230102180 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79
и сл. от Закона за задълженията и договорите, чл.92 от Закона за
задълженията и договорите и чл.345 от Търговския закон.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори
Д. К. К. и М. С., срещу А. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.“***“
№*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона
за задълженията и договорите, чл.92 от Закона за задълженията и договорите
и чл.345 от Търговския закон за признаването за установена дължимостта на
следните суми: 1) 256.62 лева (двеста петдесет и шест лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това
число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за
телекомуникационни услуги от 10.03.2016 г. и допълнително споразумение
към него от 09.11.2018 г. (сключени между А. Н. Б. и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София; неплатеното задължение е за периода от
1
18.02.2019 г. до 17.03.2019 г. по фактура №**********/18.03.2019 г. за сумата
от 18.99 лева, за периода от 18.03.2019 г. до 17.04.2019 г. по фактура
№**********/18.04.2019 г. за сумата от 185.55 лева, както и за периода от
18.04.2019 г. до 17.05.2019 г. по фактура №**********/18.05.2019 г. за сумата
от 52.08 лева, и трите с 15-дневен срок за плащане след тяхното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
по пощата (15.04.2021 г.) до окончателното плащане. 2) 127.84 лева (сто
двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2018 г. 3) 207.20
лева (двеста и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от
09.11.2018 г. за мобилен номер +359********* – от тях сумата от 77.46 лева
представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 129.74
лева представлява неустойка за предоставено за ползване с договора
устройство NOKIA 3.1. BLUE с отстъпка от стандартната цена. 4) 61.74 лева
(шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни
услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер +359********* – от тях сумата от
32.46 лева представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата
от 29.28 лева представлява неустойка за предоставено за ползване с договора
устройство ALCATEL 20.03 BLUE с отстъпка от стандартната цена, а също и
за направените съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е
посочил, че е сключил с ответника посочените договори за ползване на
далекосъобщителни услуги, като е изпълнил своите задължения по тях;
ответникът не е заплатил получените услуги в определените в договорите и
общите условия срокове и ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за
издаването на заповед за изпълнение за процесните суми; длъжникът е подал
възражение, което е предизвикало образуването на настоящото установително
производство; настоява се за установяване на дължимостта на търсените суми
и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявените искове са
допустими, но неоснователни; не е ясно на какви основания се претендират
процесните суми; не дължи заплащане на сумите в посочените в исковата
молба размери; не стават ясни месечната абонаментна такса, месечната
2
лизингова вноска и как е формирана неустойката за предсрочното
прекратяване на договора; задълженията са погасени по давност; клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като
представлява и неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на
потребителите; настоява за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените разноски.
В становището си от 30.11.2021 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр.
София сочи, че от претендираните задължения няма погасени по давност, тъй
като ответникът е изпълнявал точно задълженията си по сключените договори
до началото на 2019 година; чак през април 2019 година А. Н. Б. е
преустановил плащанията и търсените вземания са за периода след това; не се
касае за развалянето на писмен договор, а за прекратяването му; за самото
прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито
за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора при неизпълнението
на задължението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги; датата на деактивация на процесния абонамент се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора; уговорената
неустойка не се явява неравноправна клауза в договора, тъй като
представлява стойността само на три месечни абонаментни такси по договора,
а не на всички останали; дължимата неустойка представлява сбор от
стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС и отстъпката в цената
на предоставеното за ползване устройство; за абоната е възникнало
задължението да заплати всички непогасени лизингови вноски; предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени с присъждане на сторените
разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично основателни.
Ответникът в писмения си отговор не е оспорил сключването на процесните
договори за телекомуникационни услуги и за лизинг.
Видно от изисканото и приложено частно гр. дело №1215/2021 г. по описа
на ДРС, на 20.04.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение №272/20.04.2021 г.
3
по частно гр. дело №1215/2021 г. по описа на ДРС, като с Определение
№946/20.08.2021 г. по същото дело е поправена допуснатата явна фактическа
грешка и е посочено, че стойността на дължимите и незаплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги вместо 252.62 лева следва да се чете
256.62 лева; длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, а
впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок е предявил
исковете си за установяване на вземанията, за сумите по които е образувано и
настоящото производство.
Длъжникът е оспорил начина на формиране на търсената сума за
незаплатена далекосъобщителна услуга, като извършеното потребление в
претендирания от ищеца обем се установява от заключението на вещото лице
по приетата съдебно – техническа експертиза; ответникът е направил
възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на дължимата
сума. Безспорно подписите са положени от ответника и затова договорите са
действителни. От заключението на вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза става ясно, че ответникът е извършил всички дължими
плащания към ищцовото дружество по процесните договори до началото на
2019 година и с оглед на периода от около две години до датата на подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК (15.04.2021 г.) никое от падежиралите след
началото на 2019 година задължения не е погасено по давност. По никакъв
начин А. Н. Б. не е представил необходимите писмени доказателства за
установяването на плащането на дължимите суми; ответникът в рамките на
срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не е представил писмени или други
доказателства за извършени плащания. Ищецът е доказал наличието на
валидно сключени договори за ползване на телекомуникационни услуги
между страните; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания
не е доказал наличието на плащания (извън признатите от ищеца) по
договора. С оглед на тези обстоятелства се установява съществуването на
неплатени задължения по издадената заповед за изпълнение в следните
размери – 254.82 лева съгласно заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза (до който размер първият иск е основателен, като за
разликата до претендирания размер от 256.62 лева той трябва да бъде
отхвърлен), представляващо сбор от неплатени задължения за периода от
18.02.2019 г. до 17.03.2019 г. по фактура №**********/18.03.2019 г., за
периода от 18.03.2019 г. до 17.04.2019 г. по фактура №**********/18.04.2019
4
г., както и за периода от 18.04.2019 г. до 17.05.2019 г. по фактура
№**********/18.05.2019 г., и трите с 15-дневен срок за плащане след тяхното
издаване; дължи се и претендираната законна лихва върху тази сума от датата
на подаването на заявлението по пощата (15.04.2021 г.) до окончателното
плащане.
Предявеният иск за установяването на дължимостта на сумата от 127.84
лева, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
09.11.2018 г. (16 неплатени вноски), за мобилно устройство NOKIA 3.1.
BLUE, е изцяло основателен с оглед на посочения от вещото лице неплатен
остатък в същия размер от 127.84 лева (чрез изваждането от общата стойност
на договора в размер на 191.76 лева на платените 8 лизингови вноски, всяка
от които в размер на по 7.99 лева). От намиращия се на лист 19 - 20 от
приложеното по настоящото производство частно гр. дело №1215/2021 г. по
описа на ДРС договор за лизинг се установява предаването на устройството
на ответника и поемането на задължението от негова страна да го заплати на
23 равни месечни вноски и една последна месечна вноска в същия размер
съгласно чл.1 ал.2 и ал.3 от договора. Ответникът не е представил
необходимите писмени доказателства за установяването на плащането на
дължимата сума; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-
късно, не е представил писмени или други доказателства за извършени
плащания. Ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за
лизинг, по който е предоставил процесното устройство на ответника;
ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказал
наличието на плащания по договора извън признатите от ищеца. С оглед на
тези обстоятелства искът е изцяло основателен до посочения от вещото лице
неплатен остатък в размер на 127.84 лева. Следва да се посочи, че към датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК са били изтекли падежите на
всички вноски по договора за лизинг, поради което наличието или липсата на
предпоставките за предсрочното му прекратяване не влияят на дължимостта
на тази претендирана сума.
Предявените искове за установяването на дължимостта на сумата от 207.20
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
телекомуникационни услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер +359*********
(от тях сумата от 77.46 лева представлява стойността на 3 месечни
абонаментни такси и сумата от 129.74 лева представлява неустойка за
5
предоставено за ползване с договора устройство NOKIA 3.1. BLUE с отстъпка
от стандартната цена), както и сумата от 61.74 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни
услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер +359********* (от тях сумата от
32.46 лева представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата
от 29.28 лева представлява неустойка за предоставено за ползване с договора
устройство ALCATEL 20 .03 BLUE с отстъпка от стандартната цена), са
неоснователни. Към настоящия момент съществува практика на Окръжен съд
– Добрич по идентични дела, обективирана в Решение №195/07.12.2021 г. по
в. гр. дело №557/2021 г. по описа на ДОС, според която едностранното
прекратяване на договора с оглед на посоченото в чл.19б) буква в) от общите
условия на оператора предполага изявление на кредитора и има действие от
получаването му от длъжника, като в случая също липсват доказателства за
надлежното връчване на длъжника на писмено съобщение (в съответствие с
формата на самия първоначален договор) за прекратяването на договора; в
Решение №35/09.06.2021 г. по в. гр. дело №160/2021 г. по описа на ДОС е
посочено, че клаузата за заплащането на неустойка при предсрочното
прекратяване на договора нарушава принципите за добросъвестност и
справедливост, поради което е неравноправна като създаваща значително
неравновесие в правата на страните по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от Закона за
защита на потребителите и нищожна като противоречаща на добрите нрави
по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите. Затова
предявените искове за установяването на дължимостта на сумата от 207.20
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
телекомуникационни услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер +359*********
(от тях сумата от 77.46 лева представлява стойността на 3 месечни
абонаментни такси и сумата от 129.74 лева представлява неустойка за
предоставено за ползване с договора устройство NOKIA 3.1. BLUE с отстъпка
от стандартната цена), както и сумата от 61.74 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни
услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер +359********* (от тях сумата от
32.46 лева представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата
от 29.28 лева представлява неустойка за предоставено за ползване с договора
устройство ALCATEL 20 .03 BLUE с отстъпка от стандартната цена), са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
6
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №1215/2021 г.
по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер на
120.06 лева (от 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева внесено
адвокатско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 503.19 лева (от 125 лева заплатена
държавна такса, 180 лева внесено адвокатско възнаграждение, 250 лева
първоначален депозит и 54.20 лева довнесен депозит за вещото лице по
съдебно – техническата експертиза, 250 лева внесен депозит за вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза). На ответника трябва да бъдат
присъдени направените разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете, т.е. за сумата от 124.31 лева (от 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите, чл.92 от Закона
за задълженията и договорите и чл.345 от Търговския закон, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че А. Н. Б. с ЕГН
********** от с. Б., общ. Д., ул.“***“ №*** има следните неплатени парични
задължения по сключени договори за далекосъобщителни услуги и договор за
лизинг към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., (за които е
издадена Заповед за изпълнение №272/20.04.2021 г. по частно гр. дело
№1215/2021 г. по описа на ДРС, поправена с Определение №946/20.08.2021 г.
по същото дело): 1) 127.84 лева (сто двадесет и седем лева и осемдесет и
7
четири стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 09.11.2018 г. за мобилно устройство NOKIA 3.1. BLUE. 2) 254.82
лева (двеста петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число
неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за
телекомуникационни услуги от 10.03.2016 г. и допълнително споразумение
към него от 09.11.2018 г. (сключени между А. Н. Б. и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София; неплатеното задължение е за периода от
18.02.2019 г. до 17.03.2019 г. по фактура №**********/18.03.2019 г., за
периода от 18.03.2019 г. до 17.04.2019 г. по фактура №**********/18.04.2019
г., както и за периода от 18.04.2019 г. до 17.05.2019 г. по фактура
№**********/18.05.2019 г., и трите с 15-дневен срок за плащане след тяхното
издаване), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (15.04.2021 г.) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 254.82 лева до първоначално
предявения размер от 256.62 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори
Д. К. К. и М. С., срещу А. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.“***“
№*** искове за признаването за установена дължимостта на следните суми
(за които е издадена Заповед за изпълнение №272/20.04.2021 г. по частно гр.
дело №1215/2021 г. по описа на ДРС): 1) 207.20 лева (двеста и седем лева и
двадесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за телекомуникационни услуги от 09.11.2018 г. за мобилен номер
+359********* – от тях сумата от 77.46 лева представлява стойността на 3
месечни абонаментни такси и сумата от 129.74 лева представлява неустойка
за предоставено за ползване с договора устройство NOKIA 3.1. BLUE с
отстъпка от стандартната цена. 2) 61.74 лева (шестдесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от 09.11.2018 г. за
мобилен номер +359********* – от тях сумата от 32.46 лева представлява
стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 29.28 лева
представлява неустойка за предоставено за ползване с договора устройство
8
ALCATEL 20 .03 BLUE с отстъпка от стандартната цена.
ОСЪЖДА А. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.“***“ №***
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С.,
сумата от 503.19 лева (петстотин и три лева и деветнадесет стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №2180/2021 г. по описа на
ДРС съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 120.06 лева
(сто и двадесет лева и шест стотинки), представляваща направените разноски
по частно гр. дело №1215/2021 г. по описа на ДРС съразмерно на
установените като дължими суми.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.“***“ №***
сумата от 124.31 лева (сто двадесет и четири лева и тридесет и една
стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №2180/2021 г.
по описа на ДРС съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9