М О
Т И В
И
към
присъдата по НОХД №2042/2010 г. на ПОС
Окръжна прокуратура
гр.Пловдив е внесла в съда обвинителен
акт против В.С.К. *** с предявено обвинение за извършено престъпление по чл.199
ал.2 т.2 вр.ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и ал.3 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр.чл.115 НК- за това, че на 01.09.2009 г. в с.***, обл.Пловдивска е отнел чужди движими
вещи- пари на стойност 500 лв. от владението на С.К.Я. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като заварен на
мястото на престъплението е употребил сила, за да запази владението върху
откраднатата вещ и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив-
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти/
по НОХД № № **/** г., **/** г., **/** г., **/** г. и **/** г. всички на АРС /
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК и грабежът е
придружен с убийство- умишлено умъртвяване на С.К.Я..
Съдебното следствие по делото е
проведено като съкратено по реда на глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението
при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по възведената му във вина правна
квалификация, като наказанието му бъде определено при условията на чл.58 а НК
по новата редакция на нормата, ДВ бр.26/06.04.2010 г.
Гражданският ищец и частен
обвинител Д.С.Я. чрез повереника си поддържа обвинението наред с прокурора и
иска уважаване на предявените против подсъдимия граждаскоправни претенции за
имуществени и неимуществени вреди от престъплението, съответно 500 лв. и
100 000 лв., ведно със законната лихва.
Подс. В.К. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание, при определяне на
което защитникът му се е съгласил с предложението на прокурора, като се вземат
в предвид и смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Съдът, въз основа на самопризнанието на
подсъдимия В.К., направено по реда на чл.371 т.2 НПК и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, приема за установено от фактическа страна
следното:
През месец август 2009 г. подс. В.К., брат му А.К.
и приятелят им С.А. били наети от С.Я. *** да извършат ремонт на плевнята- да й
сменят керемидите, срещу заплащане. Възползвайки се от напредналата възраст на
дядото- бил е на 86 години- А. влязъл в стаята му и извършил кражба на пари,
които тримата си разделили- по 200 лв. С.А. споделил на подсъдимия и брат му,
че стареца има още пари и тримата решили в по-късен момент да отидат пак в къщата
му и да ги откраднат.
На 01.09.2009 г. вечерта подс. В.К.
употребил алкохол в заведение в с.**, обл.Пловдивска и взел решение сам да
вземе останалите пари на Я., за да не ги дели с брат си и А.. За целта отишъл с
колело до с.** и влязал в двора на пострадалия през съборената ограда от
задната страна на къщата. Входната й врата, която се намирала на нивото на
земята, не била заключена и той влязъл през също незаключената и открехната врата на стаята, в която спял
дядото. Тъй като било тъмно си светел с фенерче от запалка. Намерил шкафа, в
който С.Я. държал парите. Те били сложени в буркан. Вътре имало 500 лв. К. взел
буркана, но в бързината си и по невнимание го изпуснал и той се счупил. Прибрал
парите в джоба на дънките си. От шума обаче стареца се събудил и започнал да
вика кой е в стаята и какво прави. За да предотврати неговата намеса да му
попречи да задържи парите, подсъдимият взел дърво с дължина около 60-70 см.,
което намерил в стаята и започнал да нанася поредица от жестоки удари по
различни части от тялото на Я.- два удара в областта на главата- дясно челно
слепоочно, 3-4 удара в дясното слепоочие, 4-5 удара в областта на лицето, 1
удар по лакътя, 1 удар по дясната длан, 1 удар по лявата длан, 3 удара по
гърба, 4-5 удара по дясната мишница и 8-10 удара в областта на дясната предмишница.
Я. викал за помощ, но поради късния час и отдалечеността на дома му от други
съседи, никой не се отзовал. Подсъдимият нанасял ударите с дървото, което
държал в дясната си ръка, а с лявата си светел със запалката. В резултат на
нанесените му удари по жизненоважни части и области на тялото, пострадалият
починал по време на побоя. Когато видял, че вече не дава признаци на живот,
подсъдимият напуснал стаята, като взел със себе си дървото, с което нанасял
ударите. С колелото поел по обратния път, като се разминал с каруца, в която
били брат му А.К. и С.А., които поради тъмнината не можал да разпознае. Те от
своя страна също били тръгнали към къщата на стареца, за да му отнемат парите. А.
влязъл вътре и след малко се върнал уплашен и казал на К. „ Ела да видиш какво
е направил брат ти с човека, убил го е”. Двамата влезли вътре и видяли Я. да
лежи на земята безжизнен и със следи от кръв по цялото тяло. Разбрали, че
подсъдимият ги е изпреварил и е взел парите. По това време последният с
колелото паднал в напоителен канал в стремежа си да не бъде забелязан от
никого. Бил мокър и изцапан с кръв от жертвата. След като отново излязъл на
основния път бил застигнат от каруцата на брат му и А.. Качили го и той им
споделил, че е взел парите на дядото и че го е удрял. Отнетата сума запазил за
себе си. Впоследствие с тях купил едно магаре за 280 лв., а останалите
похарчил.
На 04.09.2009 г. инкасаторът към ЕВН
св. И.М. отишъл в къщата на Я., за да засича показанията на електромера и
усетил сила миризма, поради което се усъмнил, че е починал. Повикал съседи и
открили трупа на починалия в начална фаза на разложение.
От заключенията на съдебно-медицинските
експертизи се установява, че водеща причина за смъртта е острата кръвозагуба от
разкъсно-контузните рани на кожата на главата и от счупване на лицевите кости.
Кръвозагубата при пострадалия е била голяма в рамките около и над 2 л. кръв,
при която обикновено се развива шоково състояние с последваща смърт на
пострадалия.Уврежданията по тялото са причинени от действието на твърд тъп
предмет и от сравнително голяма сила. Всичките травматични увреждания са
причинени докато пострадалият е бил жив. Времето на настъпване на смъртта е
около 3-5 дни преди откриване на трупа. Става ясно и това, че по тялото на Я.
са нанесени не по-малко от 20 удара, като много от тях са се наслагвали.
Уврежданията по тялото отговарят да са получени от удари с дърво, но не е възможно
ударите да са били 2-3. По време на побоя Я. е бил жив, реагирал е на нападението,
като е поставял ръцете си пред главата, за да я предпази, поради което е
получил и т.нар.”защитни увреждания”.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по
изследваните обекти- части от калъфка, части от спален чаршав, части от вата на
матрак, четири парченца дърво, плат от горната част на матрак, дънков панталон
син на цвят и части от вестници, иззети по надлежния ред от дома на Я. и от
подсъдимия, са установени следи от човешка кръв с „ А” аглутиногени и бета
аглутинини. Кръвната група по обектите е еднаква.
Видно от свидетелството му за
съдимост, подс.В.К. е осъждан 7 пъти на лишаване от свобода за кражби, като по
НОХД №**/** г. на АРС е осъден на една година лишаване от свобода ефективно. С
влязло в сила на 12.02.2007 г. по ЧНД № **/** г. на АРС определение са
групирани наказанията му по НОХД №**/** г., НОХД № **/** г., НОХД № **/** г. ,
по НОХД №**/** г. и по НОХД № **/** г., като му е определено общо най-тежко
наказание в размер на една година лишаване от свобода, увеличено по чл.24 НК с
шест месеца при реално изтърпяване.
Горните фактически положения се
разкриват от самопризнанието на подс.В.К., направено по реда на чл.371 т.2 НПК
и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят по
несъмнен начин- протоколите за оглед на местопроизшествието, протоколите за претърсване
и изземване, фотоалбуми, веществените доказателства, заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, обясненията на подс. В.К. пред съдия,
обясненията на обв. А.К., за когото наказателното производство е било
прекратено, пред съдия, показанията на свидетелите И.М., В.Н., П.Х., Н.К. пред
съдия, Д.Т., П.Б., В.Ш., Ат.Х., Д.Я., писмените доказателства.
При тази доказателствена съвкупност,
очертаваща изложените по-горе фактически положения, съдът прие от правна
страна, че подсъдимият В.С.К. е осъществил обективните и субективни
съставомерни признаци на престъплението по чл.199 ал.2 т.2 предл.1 вр.ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 и ал.3 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр.чл.115 НК, защото на 01.09.2009 г. в с.**, обл.Пловдивска е отнел
чужди движими вещи- пари на стойност 500 лв. от владението на С.К.Я. с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като
заварен на мястото на престъплението е употребил сила, за да запази владението
върху откраднатата вещ и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив-
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК- и грабежът е придружен с убийство- умишлено умъртвяване
на С.К.Я..
Съобразно разпоредбата на чл.198
ал.3 НК грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на
престъплението употреби сила, за да запази владението върху откраднатата вещ.От
друга страна, грабежът е бил съпроводен
с убийство- подсъдимият е бил наясно, че със средството, което използва за
нанасяне на ударите, попадането им в жизненоважни части и органи на човешкото
тяло, тяхната многобройност и сила, с проявената жестокост спрямо пострадалия,
може да причини неговата смърт и такава действително е настъпила.
Престъплението подсъдимият е извършил
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо НК-
предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на наказанието: за
извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда алтернативни различни
наказания, а именно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 НПК, когато формата на съкратеното съдебно следствие е по чл.371
т.2 НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58 а НК.
Въпросът, който възниква в настоящия казус е дали санкцията да се
индивидуализира при редакцията на нормата на чл.58 а НК, действаща по време на
извършване на престъплението-01.09.2009 г.- или с оглед на настъпилата
законодателна промяна и изменението й в сила от 10.04.2010 г., ДВ
бр.26/06.04.2010 г. Според чл.58а НК преди изменението, в тези случаи- на чл.57
ал.1 НК- съдът не може да наложи най-тежкото
по вид наказание, а в останалите определя наказанието при условията на чл.55.
Следователно, законът изключва определяне като най-подходящо по вид най-тежкото
измежду алтернативните наказания, а именно доживотния затвор, респ. доживотен
затвор без замяна/ последното не е самостоятелно по вид наказание-чл.37 ал.1 НК- а разновидност на наказанието доживотен затвор и се налага като временна и
изключителна мярка по чл.37 ал.2 НК/. В останалите случаи- остава
алтернативната санкция лишаване от свобода, наказанието следва да се определи
при условията на чл.55 НК, т.е. под най-ниския предел. Според сега действащата
редакция на разпоредбата, когато наказанията са различни по вид и тежест
алтернативи, съдът не може да наложи доживотен затвор без замяна, а ако
прецени, че най-подходящото по вид наказание е доживотен затвор, го заменя с
лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. Ако ли пък счете, че
най-подходящото по вид наказание за подсъдимия е лишаването от свобода, съдът
следва съобразно чл.58 ал.3 НК да определи размера му в пределите на най-ниския
минимален размер и най-високия максимален размер, предвиден в особената част на
НК. Или в конкретния случай от 15 до 20 години лишаване от свобода, при това
без редукция с една трета на наказанието, защото е при хипотезата на чл.57 ал.1 НК.
При това сравнително съпоставяне на
разпоредбата на чл.58 а НК в редакцията й преди/ следва да се има предвид и съдебната
практика, например Решение №414/13.11.2009 г. на ВКС по н.д.№465/2009 г., ІІІ
н.о./ и след промяната й, настоящата инстанция намери, че старата е
по-благоприятна за дееца и наказанието му следва да се определи именно по нея,
съобразно принципа на чл.2 ал.2 НК- след извършване на престъплението е
последвал закон, който е по-неблагоприятен за подсъдимия. Затова съдът
индивидуализира наказанието при условията на чл.58 а вр.чл.2 ал.2 вр. чл.55
ал.1 т.1 НК и наложи на подсъдимия четиринадесет години и единадесет месеца
лишаване от свобода. Съдът взе предвид, че определяне на наказанието в по-нисък
размер ще е несправедливо и не ще съдейства за постигане на изискванията на
чл.36 НК както по отношение на дееца, така и спрямо останалите членове на
обществото. Налице е само едно смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство- направените самопризнания пред съдия на досъдебното
производство. Подсъдимият К., извън формалното му волеизявление по реда на
чл.371 т.2 НПК, не показва разкаяние и искренно съжаление за извършеното,
каквито са непосредствените впечатления на съдебния състав. Без това разбира се,
да отегчава вината му, налице са други обстоятелства, които завишават степента
на обществена опасност както на извършителя, така и на престъплението. К. е
осъждан многократно, включително извън правната квалификация, има твърдо
изградени престъпни навици, предишните му наказания не са го възпирали да
извършва престъпления, включително настоящото, а при умъртвяване на пострадалия
се е разкрил като личност, проявяваща жестокост и абсолютно незачитане на
телесното здраве и живот на останалите. Изобщо не е било нужно да проявава
такава агресия и бруталност против възрастния човек, който и без друго не би
могъл да му окаже някаква съпротива, за да предотврати отнемането на парите му.
От своя страна, подсъдимият е имал много варианти да запази откраднатата
парична сума, включително и да избяга, но е предпочел да пребие зверски
стареца, лишавайки го от живот.
Съдът постанови подс.В.К. да изтърпи
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2
вр.чл.60 ал.1 ЗИНЗС, тъй като е рецидивист както по смисъла на НК, така и на
параграф 3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК от
размера на наложеното наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият
е бил задържан, считано от 07.09.2009 г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода, съгласно чл.59 ал.1 т.1 НК.
Предявените от наследника на
пострадалия С.К.Я.Д.С.Я. граждански искове за обезвреда на имуществените и
неимуществени вреди от престъплението, съответно за сумите от 500 лв. и
100 000 лв., съдът уважи като основателни, тъй като е претърпял от
деянието вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Налице е основанието на чл.45 ЗЗД подсъдимият да ги възстанови, тъй като са
резултат и следствие от виновното му противоправно поведение. Относно размера
на неимуществените вредоносни последици, съдът прие, че не е доказан пълният
предявен такъв и съобразно принципа за обезщетяването им по справедливост/чл.52 ЗЗД/, ги присъди за сумата от 30 000 лв. Този паричен еквивалент съдът
прецени, че е оптимален за обезвредата на сина на пострадалия заради
преживяните от него мъка, болка, страдание и всички други отрицателни и
неблагоприятни емоции от смъртта на баща му, при отчитане и на две важни
обстоятелства от значение за уважения размер- възрастта на пострадалия и това,
че от дълги години са живяли разделени, без да поддържат близки контакти и без
гражданският ищец да е полагал дължимите по закон и необходими грижи за своя
баща/ фотоалбума е показателен в това отношение/. Затова до пълният размер от
100 000 лв. съдът отхвърли иска като недоказан, макар и доказан по своето
основание- смъртта на Я. е в причинно-следствена връзка от престъплението, за
което К. е признат за виновен. Искът за имуществените вреди е доказан напълно
по размер, тъй като предмета на престъплението е сумата от 500 лв. Съдът
присъди и законните лихви върху уважените размери на гражданските искове,
съответно от 04.09.2009 г. и от 01.09.2009 г. така, както са поискани с
депозираната молба.
Съдът се произнесе и по въпроса за
веществените доказателства по делото- постанови да се унищожат като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в сила, а на основание чл.189 ал.3 НПК
възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски- тези от
държавата, включително и съответната ДТ върху уважените суми на гражданските
искове, както и тези от гражданския ищец и частен обвинител, направил такова
искане.
С оглед на гореизложените
съображения, ПОС постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН.СЪДИЯ: