Мотиви към ПРИСЪДА

                                                                от 26.04.2012г. по НОХД № 735

                                                                по описа на КРС за 2011г.

 

Повдигнато е обвинение срещу Х.А.Р. по чл.211 пр.1 вр.чл.210 ал.1 т.3 във вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за престъпление извършено в периода от 02.02.2007г. до 01.03.2010г. в гр.Кърджали.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият Р.. Настоява, че той в сключваните от него предварителни договори бил посочвал жилища, които изобщо не били предвидени да бъдат изградени. Обещавал им обекти в сгради, в които дори нямал право на строеж, а учреденото му по- късно такова се разминавало като параметри с обещаните на пострадалите обекти. В повечето предварителни договори деецът декларирал, че представляваните от него дружества били или носители на правото на собственост, или на правото на строеж върху обещаните обекти. В повечето случаи това не отговаряло на действителността. А когато някои от пострадалите свидетели разбирали, че подсъдимият Р. не бил носител на права върху даден обект, той им предлагал изгодни оферти в замяна на по- голям обект на по- ниска цена, въпреки, че те били невъзможни за изпълнение от негова страна. През месец август 2009г. той бил изпратил множество писма на своите клиенти, че сградите му били на кота било, поради което трябвало да платят останалата стойност по договорите им. Но видно от събраните документи, то това твърдение не отговаряло на истината. А когато някой от клиентите му заявявал готовност не само да плати, но искал и да му се прехвърли собствеността, то Х.Р. го отпращал и го отлагал с някакво оправдание, или му предлагал сключване на нотариален акт за прехвърляне на право на строеж при положение, че същото вече било прехвърлено на трети лица. На нито един от пострадалите свидетели, на които обещал обекти в гр.Кърджали на бул.Х. Ботев, не обявил, че все още не бил носител на правото на строеж и очаквал да го получи като насрещна престация по договор със свидетеля М., не ги уведомил, че не изпълнявал този договор, както и че имало обективна вероятност да не получи права върху обекта като престация по този договор. Описаните факти сочели на измамливото отношение на подсъдимия към неговите клиенти, което мотивирало свидетелите да се разпоредят със свои парични средства в полза на дееца, на ЕТ „Р. Х.Р.” и на „Ахридастрой”ЕООД. Срещу тази престация обаче свидетелите не получили насрещно изпълнение, а и не биха могли да получат такова, поради което се били обеднили в общ размер на 502350лв. В този размер им била причинена вредата. С оглед на изложеното моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение като при индивидуализацията на наказанието да се съобрази с изключително завишената степен на обществена опасност на деянието, което се изразявало в 17 деяния към отдели лица с общ размер на престъпния резултат с над половин милион лева. Единственото смекчаващо вината обстоятелство посочва неговата съдебна необремененост. Моли съда да осъди подсъдимия Р. на максималния размер „лишаване от свобода” за срок от 10 години при първоначален „строг” режим в затвор и ½ конфискация от имуществото му. Моли съда да измени и мярката за неотклонение в „задържане под стража” с оглед да не се попречи на изпълнението на наказанието.

По делото са конституирани като частни обвинители пострадалите лица С.К. и С.К., С.К., Л.Ю., С.Х., К.Х., К. Г., Д.К., Н.Д., Л.К. и Ю.Е..

Частните обвинители С.К., С.К. и К. Г., се представляват от адвокат П., която настоява, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че подсъдимият Х.Р. осъществил състава на престъплението, за което бил предаден на съд. Моли съда да признае дееца за виновен по предявеното му обвинение и да му определи наказание при превес на отегчаващите обстоятелства като претендира и за направените разноски по делото.

Частните обвинители Л.Ю. и Д.К. се представляват от адвокат Д., който моли съда да признае подсъдимия Р. за виновен. Безспорно се установило, че в посочения в обвинителния период, касаещ неговите доверители, Х.Р. с цел да набави за себе си или за другиго- „Ахридастрой”ЕООД, имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у доверителите му. Безспорно се установило, че същите сключили договор с „Ахридастрой”ЕООД собственост на Х.Р. като в изпълнеие на договорните си задължения, те превели необходимите суми, които им били поискани от подсъдимия, което обстоятелство било потвърдено от самия него. Установено било, че той не изпълнил своите задължения, нито им прехвърлил полагащите им се жилища, нито ги обезщетил съобразно получените от него суми. През целият период от момента на сключване на договора до подаване на жалбите от страна на доверителите му, Х.Р. възбуждал и поддържал заблуждение в тях, че можел да им прехвърли тези имоти или евентуално някакви други имоти, каквито никое от двете му дружества не притежавало. Моли съда да признае подсъдимия Х.Р. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание към размера поискан от държавното обвинение при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният обвинител К.Х. се представлява от адвокат Н., който в молбата си за конституиране настоява за разноски по делото. В ход по същество заявява, че подкрепя обвинението.

Частният обвинител С.Х. настоява, че изложеното в обвинителния акт обвинение се доказало изцяло. В резултат на сключения предварителен договор от него с „Ахридастрой”ЕООД превел на това дружество сумата от 51000лв. Но по- късно се оказало, че този имот не бил собственост на „Ахридастрой”, поради което били сключени два анекса, с които поддържал заблуждението. Само неговият случай, без да бъдат взети и останалите 16 измамени по делото, бил достатъчен да се изпълнят изискванията на закона за особено големи размери, представляващ особено тежък случай. Относно наказанието, което да се наложи, моли съда то да е в максимално предвидения размер, а именно 10 години „лишаване от свобода”.                     

Подсъдимият Х.Р. в обясненията си не се признава за виновен, не отрича, че е получил парите в размера посочен в обвинителния акт от всички пострадали. Признава, че С.К. не е получил апартамент срещу парите, които му дал в размер на 20000лв. В началото предварителния договор с него бил за апартамент в сграда извън посочените три- „автомивката, „стотните” и „ул.Антим І”, а след като там не започнало строителство, се договорили за апартамент в сградата на „Антим І № 6”. Но нямало как С.К. са си получел жилище в първата сграда, тъй тя не била построена. Апартаментът, за който бил сключил предварителен договор със С. К., бил прехвърлен на „Радекс”ООД и когато откупи тази фирма, ще му продаде уговорения имот.  За пострадалата С.Р.Е. настоява, че догорните отношения между тях били уредени и нямал никакви задължения към нея. По отношение на свидетеля Л.В. не отрича, че получил от него сумата от 28000лв., но след това го канил да си доплати пълната цена, за да си получи апартамента, но той не дошъл и отказал да плати. За този свидетел деецът Р. не отрича, че не му е продал апартамент по сключения предварителен договор, а му обещал да му върне парите, когато започне да работи. За пострадалата Л.А.Ю. обяснява, че получил от нея пари по сключен предварителен договор за закупуване на апартамент в „стотните” блокове, но тя  прекратила този договор и го осъдила по съдебен ред да й върне парите. За свидетелят С.К. не отрича, че получил от него инкриминираната сума, но твърди, че той отказал да се сключи нотариален акт, защото не искал да доплати останалата продажна цена от 65000лв. Подсъдимият Х.Р. обяснява, че сключил със свидетеля О.С.Е. предварителен договор за магазин № 4, по който последния правел плащания само за този търговски обект, но не и за магазин № 3. Деецът признава, че сключил предварителен договор със свидетеля С.Х. ***, за което получил сумата по обвинителния акт, но не можел да му ги прехвърли предвид забраната да се извършват разпоредителни сделки от Агенция по геодезия, картография и кадастър- служба Кърджали. Подсъдимият Р. признава, че сключил със свидетеля К.Х. предварителен договор за продажба на апартамент 13, а след това за ап.3 в сградата на „автомивката”. Канил няколко пъти последният да доплати останалата сума по договора, но той така и не сторил това. Поради което деецът продал този апартамент на А.М.. Със свидетеля К. Г. подсъдимият Р. имал сключен предварителен договор за закупуване на магазин в сградата на „автомивката” в гр.Кърджали бул.Х. Ботев № 53, но тъй като този обект бил на М.М., който бил обвързан със строителството на хотела в с.Паничково, то нямало как в момента да му прехвърли имота. Така било и по отношение на пострадалия Б.П., с който имало сключен предварителен договор за апартамент в същата сграда. Деецът Х.Р. имал договор и със свидетеля Д.К. за апартамент № 8 в сградата на ул.„Антим І” № 6, но нямало прехвърляне с окончанелен договор предвид кашата забърката от Агенцията по кадастъра и заповедта за идентификаторите. Подсъдимият заявява, че имал сключен предварителен договор за покупко- продажба с Н.Д. на апартамент в сградата находяща се в гр.Кърджали бул.Х. Ботев № 53. През 2009г. първият му пратил уведомително писмо, но той до края на 2010г. не го потърсил. И за това деецът продал имотите № 13 и № 14 на Б.М.И.. Подсъдимият Х.Р. имал сключени съответно с Р.К. и В.К., както и с В.А. и А.А., предварителни договори за апартаменти в „стотните” блокове с квадратура от по 54.00кв.м. по архитектурен чертеж, а не по нотариален акт за отстъпено право на строеж. И двата апартамента съществували, но понастоящем били продадени на „Радекс”ООД и когато купел тази фирма, то семейство К. и А. щели да си получат апартаментите. Със свидетеля Л.К. деецът също имал сключен предварителен договор за закупуване на апартамент в сградата на „автомивката”, който бил на М.М., поради което този имот бил обвързан с хотела в с.Паничково и поради това не може да му го прехвърли. За това сега имал уговорка с пострадалия да го обезщети с апартамент в „стотните” блокове. По отношение на свидетеля Ю.Е. подсъдимият Р. не отрича, че получил от него посочената сума в обвинителния акт, като сключил предварителен договор за апартамент № 9 в сградата на „автомивката”. 3- 4 месеца след като изпратил уведомително писмо до Л.В. да си плати жилището, той не заплатил парите и за това сключил нов предварителен договор. Този апартамент № 9 бил на М.М., поради което бил обвързан със строежа на хотела в с.Паничково и нямало как да му го прехвърли с нотариален акт. Подсъдимият Р. заявява, че не бил отклонявал получените пари от пострадалите свидетели за други цели. В момента бил в процес на преговори за откупуване обратно на фирмата „Радекс”, на която били продадени имотите, за да можел да обезщети клиентите си. По идея на представляващия го тогава адвокат, фирмата „Ахридастрой” ЕООД била прехърлена на неговата баба, а подсъдимият Р. останал управител. По- късно по настояване на друг адвокат, той се отказал да бъде управител и такъв към настоящия момент била майка му. По съвет на адвокат, за да не тръгнели изпълнителни листове срещу едноличният търговец, деецът Р. прехвърлил притежаваните от него в качеството му на ЕТ „Р.-*** осем имота на „стотните” блокове на фирма „Радекс” за 19000лв., която сума не получил. Това сторил също така и поради заплахи, които бил получил от съпругата си и от представляващия го адвокат. Подсъдимият Х.Р. твърди, че прехвърлил имотите в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 13 отново по принуда от неговия адвокат по това време. Деецът признава, че сключвал два предварителни договора за един и същи обект с идеята да вземе парите и да ги инвестира, защото го притискали сроковете. В последна дума подсъдимият Х.Р. моли да бъде оправдан.

Защитата на дееца моли съда да признае подзащитния й за невиновен и да го оправдае по настоящото наказателно производство. Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства обвинението не се подкрепяло. Извършеното от подсъдимия не представлявало измама, защото той бил изпаднал в изключително тежка ситуация дължаща се на: първо на така наречения любовен триъгълник; второ- на факта, че през месец декември 2009г. началникът на кадастъра в гр.Кърджали отказал да издава скици за обектите на „ул.Антим І № 6”, поради което не можел да продаде построените от него жилища; трето- обекта в с.Паничково не бил реализиран поради настъпило смърт там. Парите, които деецът получавал, били влагани в сроените от него обекти, а не стояли в шкаф. По отношение на правото на подсъдимия Р. да строи, то той на всички обекти имал такова с надлежно получени строителни книжа. Поради това към подписването на договор с всеки един от изброените 17 пострадали по делото, той имал съзнанието, че можел да сключва такъв договор. Освен това през есента на 2010г. подсъдимият Р. не можел да разполага с вещните си права по отношение на обекта намиращ се в гр.Кърджали ул.Сан Стефано № 13, тъй като изпаднал в зависимост от един адвокат, от който бил зле посъветван. Но след отчуждаването на жилищата в този обект, деецът продължил чрез свидетелката Т.М. да се разплаща със своите клиенти в резултат на извършените три отчуждителни сделки от този обект. Но когато тази свидетелка прехвърлила правото на строеж на обекта на ул.Сан Стефано № 13 на фирма „Радекс”, и един ден след това, когато подсъдимият Х.Р. прехвърлил правото на строеж на „стотните” блокове на същата тази фирма „Радекс”, то от този момент деецът нямал никакви възможности да изпълни задължението си. Тогава започнал да търси правни механизми да получи някакви активи, за да може да се разплаща, които до настоящия момент не дали резултат. Поради всичко това защитата твърди, че подсъдимият Р. нямал желание като строи да мами и да се облагодетелства. Той се занимавал с тази изключително тягостна търговска дейност, но бил измамен два пъти- първия от свидетеля М.М., а втория- от хората, към които се бил обърнал за съвет. Моли съда да постанови оправдателен съдебен акт.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Х.А.Р., роден на ***г***, български гражданин, разведен, с висше образование, работи като управител на “Ахрида- Стройтекс”ЕООД гр.Хасково, неосъждан, с ЕГН **********.

Видно от Решение № 1195 от 21.11.1997г. по фирмено дело № 773/ 1997г. в Окръжен съд гр.Кърджали в регистъра на едноличните търговци и техните клонове бил вписан като едноличен търговец подсъдимият Х.А.Р. с фирма ЕТ „Р.-73- Х.Р.” със седалище и адрес на управление гр.Кърджали. От 24.02.2011г. седалището на фирмата било преместено в гр.София.

Видно от Удостоверение от 27.09.2010г. издадено от КОС с Решение № 639 от 29.06.2007г. по фирмено дело № 381/ 2007г. на КОС в регистъра на търговските дружества било вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ахридастрой”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали със собственик и управител подсъдимият Х.А.Р.. От 24.02.2011г. последният прехвърлил дружествения си дял на С.П.К. и било сменено седалището на фирмата от гр.Кърджали в гр.София, но деецът продължил да бъде управител до датата 26.08.2011г., когато такъв станала неговата майка- свидетелката Д.Р.. На тази дата седалището отново било преместено в гр.Кърджали до 12.12.2011г., от когато и до настоящия момент то се намира в гр.Пловдив.

През 2007г. деецът Р. се занимавал с търговска дейност по предлагане, отдаване под наем и продажба на недвижими имоти, за което ползвал два офиса намиращи се на втория етаж в *** срещу хотел „България”. Помагала му и майка му- свидетелката Д.Р., която ползвала единия офис, в която се помещавала агенция за недвижими имоти, а в другият се намирал офиса на ЕТ „Р.-***. През тази година той решил да започне бизнес по строителство на жилищни сгради и продажбата на изградените в тях обекти. За целта предприел действия по сключване на договори за отстъпване на право на строеж върху три имота намиращи се в гр.Кърджали, а именно в кв.Възрожденци ул.„Гео М.” в УПИ ХLІ- 6400 кв.151 с идентификатор № 40909.111.439, наричан по делото сградата на „стотните блокове”; в кв.Възрожденци бул.„Х. Ботев” № 53 в УПИ ХІІ- 6479 кв.203 с идентификатор № 40909.111.133, наричана по делото сградата на „автомивката”; в гр.Кърджали на ул.„Антим І” № 6 в УПИ ІV- 2577 кв.167 с идентификатор № 40909.108.138, наричана по делото сградата на „ул.Антим І”.

За първата сграда- „стотните блокове”, подсъдимият Х.Р. като едноличен търговец с фирма „Р.-***0.03.2007г.(том ІХ стр.49) сключил с „Байкал”ООД- Кърджали Предварителен договор, с който последният като продавач- възложител се задължавал да учреди възмездно в полза на дееца като купувач- изпълнител право на строеж по отношение на обекти след одобрение на архитектурен проект в поземлен имот собственост на продавача находящ се в УПИ- 6400 от квартал 151 по плана на гр.Кърджали. Тези отношения били преуредени на 03.05.2007г., когато подсъдимият Х.Р. като едноличен търговец  подписал Нотариален акт № 141 том ІV рег.№ 5946 дело № 700/ 2007г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот с „Байкал”ООД- Кърджали представлявано от управителя В. Г. А.. По силата на него той имал правото да построи четириетажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж, състояща се от девет апартамента, две ателиета и три гаража, като собственикът на земята запазва за себе си апартамент № 3 със застроена площ 112.75кв.м., бистро от 110.57кв.м., магазин за хранителни стоки от 87.82кв.м., гараж № 1 и гараж № 2 и двата със застроена площ от по 18.02кв.м. По този повод била изготвена проектна документация, по която било издадено Разрешение за сртоеж № 73 от 02.04.2009г. на Община Кърджали и забележка към него от 08.02.2011г. на ЕТ „Р.-***. И така през 2009г. започнало строителството на този сграда. На 25.10.2010г. бил издаден акт образец № 10, с който бил спрян строежа поради изтичане на срока на лиценза на строителната фирма „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. Конструкцията на този обект не била приета с акт образец № 14, а към 25.10.2010г. бил изграден до кота +11.80м.

За сградата, наречена „автомивката”, подсъдимият Х.А.Р. като едноличен търговец с фирма „Р. Х.Р.”  на датата 26.10.2007г. сключил договор със С. Х.М. и М.М.М., с който последните двама учредяват възмездно в полза на първия право на строеж по отношение на обекти, които ще изгради в парцел УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203 по плана за регулация на гр.Кърджали. Тези договорни отношения били преуредени с Нотариален акт № 121 том 3 рег.№ 8437 дело 496/ 2010г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължението за построяване на сграда. По силата на него на датата 14.06.2010г. на подсъдимия в качеството му на едноличен търговец било учредено възмездно правото да построи върху поземления имот четириетажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж, като собственикът на земята си запазва правото на апартамент № 2 със застроена площ 100.02кв.м., апартамент № 6 от 100.00кв.м., апартамент № 9 от 86.63кв.м., търговски обект № 1 от 59.14кв.м., търговски обект № 2 от 21.52кв.м., търговски обект № 3 от 28.77кв.м., търговски обект № 4 от 28.81кв.м. и търговски обект № 7 от 25.91кв.м. По този повод била изготвена проектна документация, по която било издадено на ЕТ „Р.-*** Разрешение за строеж № 338 от 14.12.2007г. на Община Кърджали. Строежът на сградата започнал в началото на 2008г. като на 30.06.2009г. бил издаден акт образец № 14, с който била приета конструкцията на сградата. На 20.07.2009г. поради изтичане на срока на изпълнение на договора за упражняване на строителен надзор бил издаден акт образец № 10, с който строежът бил спрян.

За сградата, наречена „ул.Антим І”, подсъдимият Х.Р. в качеството си на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали от една страна като строител и от друга- П.Г.Б. и П.Г.Б. като собственици, на датата 26.09.2007г. сключили Предварителен договор за учредяване на правото на строеж срещу задължението за изграждане на недвижими имоти в гр.Кърджали ул.Антим І № 6. Тези отношения били преуредени на 02.06.2008г., когато деецът като управител на „Ахридастрой”ЕООД от една страна като строител подписал Нотариален акт № 137 том ІV рег.№ 6772 дело № 722/ 2008г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот с П.Г.Б. и М.А.М. от друга страна като учредители. По силата на този договор собствениците на поземления имот с идентификатор № 40909.108.138. си запазват за себе си търговски обект № 3 със застроена площ 70.23кв.м., апартамент № 12 от 68.21кв.м., боксониера № 1 от 51.96кв.м., боксониера № 2 от 35.17кв.м., боксониера № 3 от 34.33кв.м., боксониера № 4 от 33.70кв.м., боксониера № 5 от 41.30кв.м., гараж № 1 с полезна площ 24.11кв.м., гараж № 2 с полезна площ 21.45кв.м., търговски обект № 1 и № 8 със застроена площ съответно от 32.32кв.м. и от 44.99кв.м., апартамент № 4 със застроена площ 68.94кв.м., боксониера № 6 от 51.96кв.м., боксониера № 7 от 35.17кв.м., боксониера № 8 от 34.33кв.м., боксониера № 9 от 33.70кв.м., боксониера № 10 от 41.30кв.м., паркомясто № 2 и № 3 и двете със застроена площ от по 16кв.м. По този повод била изготвена проектна документация, по която било издадено на фирма „Ахридастрой”ЕООД представлявана от Х.А.Р. Разрешение за строеж № 224 от 13.08.2008г. на Община Кърджали. След това започнало строителството на обекта на „ул.Антим І” като на датата 19.08.2009г. бил издаден акт образец № 14, с който била приета конструкцията на сградата. На 26.04.2010г. строежът бил спрян с акт приложение № 10 поради изтичане на изпълнение на договора за упражняване на строителен контрол и изтичане на лиценза на строителната фирма „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали.

И трите сгради се строяли от „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, тъй като тя била регистрираната фирма да извършва такава дейност в строителната камара. По този повод на 30.12.2007г. били сключени два броя договори за строителство между двете фирми собственост на подсъдимия Р. съответно за сградите на „автомивката” и на „стотните блокове”. И на трите сгради били поставени указателни табели за строител и цени за квадратен метър, а строящите се апартаменти в тях били предлагани за продажба както от самия деец, така и от агенцията за недвижими имоти, собственост на подсъдимия Р., в която работела свидетелката Д.Р.,***. На входа на сградата, в която се помещавала агенцията, била постановена рекламна табела за продажба на апартаменти в сградите строени от дееца. Свидетелката Р. предлагала новостроящите се от сина й апартаменти на хората, които се интересували от тях, водела ги до мястото на строителство, показвала им проектите на сградите, придружавала ги до различни банки в гр.Кърджали за внасяне на дължими вноски по сключени предварителни договори за закупуване на недвижими имоти. Но тя не била упълномощена да ги подписва, а сключването на тези сделки извършвал единствено деецът Р. в качеството му на едноличен търговец или като управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. Така подсъдимият Х.Р., още преди да сключи договора с М. и С. М. за строеж на сграда на „автомивката” и преди стартиране на строителството там, през месец май 2007г. започнал да сключва предварителни договори за покупко- продажба на недвижими имоти от този обект. Такива договарял както от името на едноличния търговец „Р.-***, така и в качеството си на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, независимо от това кой бил носителят на право на суперфиция и на чие име било издадено Разрешението за строеж. Такива предварителни договори деецът сключвал, както за трите обекта, описани по- горе, наречени „стотните блокове”, „автомивката” и „ул.Антим І”, така и за сгради, за които нямал отстъпено право на строеж и разрешение за това от Община Кърджали, а бил само в етап на преговори със собственика на земята. Така през 2007г. подсъдимият водел разговори със свидетеля А.Н., който бил съсобственик на недвижими имот преставляващ УПИ ХІІІ- 5728 кв.128 по ПУП на кв.Възрожденци гр.Кърджали, за отстъпване право на строеж срещу обезщетение. Те завършили на 29.12.2007г. с подписването на предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, който бил нотариално заверен. По този повод свидетелят Н. поръчал на свои разноски изготвянето на строителни проекти, които предал на дееца Р.. Но няколко дни след подписването на предварителният договор, свидетелят А.Н. напуснал страната и дълго време останал в чужбина, поради което на подсъдимият Р. не било отстъпено правото на строеж върху описания по- горе имот в гр.Кърджали кв.Възрожденци и не се подписал нотариален акт за това.

По- късно деецът започнал да сключва предварителни договори и за имотите в сграда, която строял в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 13. По отношение на последната в началото на 2009г. подсъдимият Х.Р. решил да строи още една жилищна сграда като за целта започнал преговори със собствениците на поземлен имот в гр.Кърджали бул.Сан Стефано № 13. За това на 03.11.2009г. на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали било учредено право на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж в поземлен имот в гр.Кърджали ул.Сан Стефано № 13 в УПИ І- 915 кв.177 с кадастрален № 40909.108.176. от Р. Р. Т., Т.А.Т. и Л. А. Т.. Тъй като бил притиснат от клиентите си, деецът бил посъветван от адвокат да продаде на трето лице останалите в негова собственост обекти от този строеж. За това той в качеството си на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали с Нотариален акт № 78 том І рег.№ 3316 дело № 74 от 2010г.(стр.865 от с.пр.) на датата 19.11.2010г. продал, но без да получил реално плащане, на свидетелката Т.К.М., която била сестра на неговата съпруга- свидетелката К.Р., правото на строеж върху следните собствени недвижими имоти, находящи се в пететажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж в поземлен имот с идентификатор № 40909.108.176. находящ се в гр.Кърджали ул.Сан Стефано № 13 в УПИ І- 915 кв.177, а именно: банков офис, медицински кабинет, апартамент № 1, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент № 5, апартамент № 8, апартамент № 10, апартамент № 11, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 18, подпокривно складово помещение № 1, подпокривно складово помещение № 2, гараж № 1 и 2, паркомясто № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7, както и склад № 19. В периода от 26.11.2010г. до 17.12.2010г. свидетелката Т.М. и съпругът й Р.П. М. продавали обекти от тази сграда на трети лица посочени им от подсъдимия Х.Р., а именно: апартамент № 1, апартамент № 4, апартамент № 10 и апартамент № 12. Притеснена от отговорността, която поела със закупуването на правото на строеж върху обектите в строеж в поземлен имот с идентификатор № 40909.108.176. находящ се в гр.Кърджали ул.Сан Стефано № 13 в УПИ І- 915 кв.177, свидетелката Т.М. помолила подсъдимия Р. да намери друг човек, на който да му прехвърли собствеността. И след месец подсъдимият Р. й се обадил, за да й каже, че тя трябвало да продаде правото на строеж на свидетеля С.Ч.. За това с Нотариален акт № 92 том І рег.№ 3547 дело № 87 от 2010г.(стр.850 от с.пр.) на датата 20.12.2010г. Т.К.М. и Р.П. М. продали на „Радекс”ООД- Кърджали представляна от управителя си- свидетеля С.Ч., правото на строеж върху следните собствени недвижими имоти, находящи се в пететажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж в поземлен имот с идентификатор № 40909.108.176. находящ се в гр.Кърджали ул.Сан Стефано № 13 в УПИ І- 915 кв.177, а именно: медицински кабинет, апартамент № 2, апартамент № 5, апартамент № 8, апартамент № 11, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 18, подпокривно складово помещение № 1, подпокривно складово помещение № 2, гараж № 1 и 2, паркомясто № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7, както и склад № 19.

Отново поради същата причина, че подсъдимият Х.Р. бил притиснат от клиентите си, бил посъветван от адвокат да прехвърли собствеността на трето лице на притежаваните от него като едноличен търговец недвижими имоти на обекта на „стотните блокове”. За това с нотариален акт № 94 том І рег.№ 3556 дело № 89 от 2010г.(стр.848 от с.пр.) на 21.12.2010г. ЕТ „Р.-*** продал на „Радекс”ООД правото на строеж на собствените си недвижими имоти находящи се в четириетажна жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж, находяща се в гр.Кърджали кв.Възрожденци ул.Гео М. в поземлен имот с идентификатор № 40909.111.439. в УПИ ХLІ- 6400 в квартал 151, които останали непродадени, а именно апартамент № 1, апартамент № 8, апартамент № 9, ателие № 1 и № 2, както и гаражи с № 3, 4 и 5.

Междувременно на 05.06.2009г. бил сключен договор за строителство между свидетеля М.М.М. и С. Х.М. от една страна като възложители и ЕТ „Р.-*** от друга като изпълнител, за осъществяване реконструкция и ремонт на съществуваща административна двуетажна сграда с промяна на предназначението й за хотел- ресторант, както и осъществяване на пристройка и надстройка на същата сграда по одобрен архитектурен проект и строително разрешение № 44/ 25.07.2007г. в недвижим имот собственост на първите в с.Паничково, общ.Черноочене. Страните по този договор се споразумели цената на строителните работи да не се заплаща в пари, а вместо това възложителят се задължил да прехвърли на изпълнителя собствеността върху следните недвижими имоти, представляващи апартаменти и търговски площи находящи се в гр.Кърджали кв.Възрожденци бул.Х. Ботев и намиращи в пететажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІІ- 6479 от кв.203, а именно: апартамент № 2 с прилежащото му складово помещение № 2, апартамент № 9 ведно със складово помещение № 9, търговски обект № 2, търговски обект № 3 и търговски обект № 4. Строителството по този договор започнало 2008г. по одобрен технически проект от 2006г. В края на 2009г. на този обект станал инцидент, при който свидетелят М.М. изпаднал в кома, а съпругата му С. М. починала. За това подсъдимият Х.Р. спрял строежа на двата обекта, както на „автомивката”, така и на хотела в с.Паничково, тъй като все още нямал подписани нотариални актове за тях. В началото на 2010г. свидетелят М.М. се възстановил от проведеното лечение и строителството на обекта на „автомивката” било възобновено. На датата 14.06.2010г. бил подписан нотариален акт за суперфиция на строежа на „автомивката”, описан по- горе. Поради голямото забавяне на строителството на хотела в с.Паничково, свидетелят М.М.М. с Нотариална покана връчена на 03.12.2010г. на едноличния търговец с фирма „Р. Х.Р.”, развалил сключения Договор за строителство от 05.06.2009г.

С извършването на всички тези действия подсъдимият Х.Р. станал известен в обществото, както той и така и фирмите му, като строител на сгради, на които продавал строящите се в тях жилища. Поради това сключвал предварителни договори за продажба на различни обекти в сградите, които строял, както и изповядвал сделки за покупко- продажба чрез нотариални актове. Освен това деецът сключвал за един и същи апартамент или търговска площ по повече от един предварителен договор за продажбата им, за което взимал парични вноски в различен размер. Случвало се е той да сключи предварителен договор за даден обект, а след това да го прехвърли същия с нотариален акт на трето лице. Така също предлагал на свои клиенти недвижими имоти, на които не бил собственик, както и такива, за които не му било отстъпено право на строеж въпреки водени преговори за това, като подписвал също предварителни договори и взимал пари по тях. Всичко това се случило в периода от 02.02.2007г. до 01.03.2010г. в гр.Кърджали по отношение на следните пострадали лица:

Така семейство С.Т.К. и С.Х.К. в началото на 2007г. решили да си купят жилище. Видели реклама във вестник на агенция за недвижими имоти в гр.Кърджали на бул.България. За целта свидетелят С.К. посетил агенцията собственост на ЕТ „Р.-***, намираща се в ***. На входната врата имало изписан телефон за връзка с агенцията, на който пострадалият С.К. се обадил. Отговорил му подсъдимият Х.Р., когото не познавал до този момент. Двамата се уговорили да се срещнат в офиса на фирмата на втория етаж на посочения по- горе адрес. На срещата присъствал деецът Р., неговата майка- свидетелката Д.Р. и свидетелят С.К.. Последният споделил, че се нуждае от жилище, при което подсъдимият му обяснил, че той чрез неговата фирма започвал строителството на сграда в гр.Кърджали кв.Възрожденци от лявата страна на новия мост зад ресторант „Меаца”. След това го завел с колата си до точното място, казал му че имал одобрено разрешение за строеж, подписал бил договор с всички собственици на земята. На следващият ден пострадалият С.К. отново отишъл в офиса на дееца, където последният му показал чертежите и снимки на бъдещата сграда. Дори му дал чертежа на втория жилищен етаж от нея, която да покажел на съпругата си. Убедил го, че в рамките на 15- 20 дни строителството на сградата щяло да започне със срок на предаване в завършен вид до 30.12.2007г. След това двамата пострадали взели решение да закупят предложеният им  апартамент в незапочнала строеж сграда в гр.Кърджали кв.Възрожденци. За това двамата свидетели С.К. и С.К. на 02.02.2007г. посетили офиса на подсъдимия в града. Там последният изготвил Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между ЕТ „Р.-*** като продавач- изпълнител и С.Т.К. като купувач, който последният прочел на място. След това тримата- деецът Р. и двамата свидетелите С. и С.К., отишли при нотариус, който заверил положените пред него подписи под договора. По силата на него подсъдимият в качеството му на едноличен търговец се задължил да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 12.09.2006г. на Община Кърджали в завършен вид и да снабди с нотариален акт за собственост до 30.12.2007г. купувача с апартамент № 5 със застроена площ от 73.50кв.м., находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 5728 в квартал 128 ведно с избено помещение № 3 с полезна площ 5.5кв.м. и общи части от сградата 10кв.м. срещу сумата от 45000лв. като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба бил със срок не по- късно до 28.07.2009г. След подписването му, пак тримата заедно се насочили към офиса на „Банка ДСК” в гр.Кърджали, където свидетелите С. и С.К. имали сметка от общи семейни пари. Там подсъдимият Х.Р. посочил номера на банковата сметка, по която да постъпят парите по така сключения предварителен договор. Тогава свидетелката С.К. превела от нейната сметка в тази на ЕТ „Р. Х.Р.” сумата от 20000лв., представляваща първа вноска по сключения предварителен договор. От там пак тримата заедно се върнали в офиса на подсъдимия, където свидетелката Д.Р. изготвила Квитанция към ПКО № 28 от 02.02.2007г. за сумата от 20000лв., която била подписана от подсъдимия Р. с положен печат на едноличния търговец. Изминали няколко месеца от сключването на предварителния договор, но строежът на обещаната сграда не започвал. По този повод свидетелят С.К. потърсил подсъдимия Х.Р. по телефона, при което получил отговор да не се притеснява, че било въпрос на време да започне да копае. Но през следващите месеци това не станало. Притеснен от бездействието, свидетелят С.К. се поинтересувал за собственика на  мястото, където трябвало да се строи сградата, за която сключил предварителен договор за покупка на апартамент. Разбрал, че това бил свидителя А.Н., и при срещата с него разбрал, че той не бил учредил на подсъдимия Р. право на строеж, поради което последният нямал издадено Разрешително за строеж от Община Кърджали. Заради тази информация в края на 2007г. свидетелят С.К. се срещнал с дееца и си поискал дадените му пари в размер на 20000лв. за закупуване на апартамент. Последният му отговорил, че бил в невъзможност да стори това, тъй като не разполагал с налични такива, но му предложил слючване на нов предварителен договор за апартамент в друга сграда, която строял на ул.„Антим І” в гр.Кърджали. Свидетелят К. се съгласил с отправеното му предложение, за да не изгуби дадените пари от 20000лв. Така на 10.09.2008г. бил сключен нов предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявана от Х.А.Р. и свидетеля С.Т.К., представляващ апартамент № 4 и боксониера № 10 със застроена площ 87.13кв.м. в УПИ ІV- 2577 от квартал 167 в гр.Кърджали на ул.Антим І № 6, както и складово помещение № 4 със застроена площ от 2.43кв.м. със срок на нотариално изповядване на сделката 28.07.2009г. По така сключената сделка пострадалият С.К. не заплатил никакви пари, а в договора била записаната сумата от 20000лв. дадена по предварителния договор от 02.02.2007г. В процеса на строителството на тази сграда, включително и през 2010г., свидетелят С.К. се интересувал и често посещавал обекта на „ул.Антим І”, където се срещал с подсъдимия Р.. Последният му показвал апартаментите намиращи от северната страна, за които били сключили предварителен договор. По едно време деецът му казал, че номерацията на жилищата била сгрешена, поради което той започнал да му показва южни апартаменти като негови. Въпреки сключеният предварителен договор подсъдимият Р. не прехвърлил с нотариален акт никакъв апартамент, нито към датата на посочения срок от 28.07.2009г., нито по- късно, дори и до днес. На датата 20.09.2009г. свидетелката С.К. получила Уведомително писмо изх.№ 036/ 14.08.2009г., с което подсъдимият в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД уведомил свидетеля С.К., че на датата 11.05.2009г. строително монтажните работи по обект находящ се в гр.Кърджали УПИ ХІІ- 2577 в квартал 167 по плана на гр.Кърджали било достигнато кота било, поради което го кани в тридневен срок да заплати останалата сума по предварителния договор. По този повод тя отишла при дееца в неговия офис в гр.Кърджали, където той й обяснил, че тази покана не се отнасяла до тях, а била по отношение на хората, които заплатили само по 5000лв. за апартамент. Пострадалият разбрал, че нямало да получи жилище от дееца, тъй като другите хора, които били сключили като него предварителни договори за закупуване на апартаменти от подсъдимия Р., през 2010г. и 2011г. сключили нотариални актове. За това свидетелят С.К. започнал да настоява да си получи дадените пари или апартамент, но деецът изтъквал различни причини да не може да му прехвърли обещаните жилища, както и твърдял, че в момента нямал пари, които да му върне. При един от разговорите им, подсъдимият Р. му предложил и жилище в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 13, но пострадалият не се съгласил и настоявал да получи такова по сключения предварителен договор. До момента свидетелят С.К. не получил апартамент по сключения договор с Х.Р. в качеството му на едноличен търговец или управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, нито му била върната някаква сума от дадената такава по сделката в размер на 20000лв.

Свидетелят С.М.К. разбрал от вестник и от свои познати, че подсъдимият Х.Р. строял сгради и продавал построените жилища в тях. Решил и той да си купи апартамент. За това на 08.01.2008г. взел пари в себе си и отишъл в офиса на дееца в ***, където се срещнал с подсъдимия Р.. Казал му, че търсел да закупи апартамент в гр.Кърджали кв.Възрожденци, а деецът му отговорил, че продавал такива в района на стотните блокове и му показал строителни проекти. Предложил му апартамент № 1, тъй като свидетелят К. изявил желание за такъв на първия етаж, при което двамата постигнали съгласие за жилището и цената от 43600лв. За това същият ден подсъдимият Х.Р. написал предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на апартамент № 1 находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6600 от квартал 151. След това двамата отишли при нотариус, който заверил положените пред него подписи в предварителния договор от 08.01.2008г. сключен между ЕТ „Р.-*** и С.М.К.. По силата на него подсъдимият Р. в качеството му на едноличен търговец се задължавал да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. апартамент № 1 със застроена площ 72.66кв.м. в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6600 от квартал 151 по плана на града, и общи части от сградата 7кв.м. срещу сумата от 43600лв. като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.01.2009г. Преди подписването на предварителния договор, свидетелят К. платил лично на дееца Х.Р. в неговия офис сумата от 20000лв., представляваща първа вноска, която била вписана в договора, който щял да служи за разписка. Приема се, че сключеният предварителен договор бил за обект на „стотните блокове” в УПИ ХL- 6400 кв.151, въпреки че в договора бил записан ХІІ- 6600, предвид, че в регистрите към кадастралния план на кв.Възрожденци- тераса гр.Кърджали нямало имот с № 6600, както и в ЗРП на кв.Възрожденци- тераса в кв.151 нямало отреждане за УПИ ХІІ- 6600(стр.83 том ІІ от д.пр.), защото деецът му показал именн този обект. През април- май 2008г. Х.Р. срещнал сина на С.К.- свидетеля Д. К., на който казал, че трябвало да отиде при него, за да му предложи друг апартамент в строяща се в момента сграда отново в гр.Кърджали кв.Възрожденци. За това няколко дни след това деецът и пострадалият С.К. се срещнали, когато първият му споделил, че имал проблеми със строежа на сградата, за която се били договорили и за това му предложил друго жилище на първи етаж представляващо апартамент № 4 в сградата на „автомивката”. Тогава свидетелят си поискал дадените пари по първоначалната вноска, но деецът го уверил, че щял да му продаде апартамента в новата сграда по- евтино- за 40000лв., като му предложил още една допълнителна стая, при което пострадалият К. се съгласил. За това подсъдимият Р. му посочил дата, на която да се срещнат отново, за да подпишат предварителен договор. Тъй като свидетелят С.К. работел в гр.София и му предстояло пътуване до там, информирал подсъдимия Х.Р. за това обстоятелства, поради което двамата се уговорили на посочения ден да отиде синът му- свидетеля Д. К., който да сключи новия предварителен договор. Така на датата 12.05.2008г. бил подписан Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали и свидетеля Д. С.К., подписите под който били заверени нотариално. По силата него първият се задължил да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за сроеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид до 30.03.2009г. апартамент № 4 находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203 със застроена площ 68кв.м. срещу сумата от 20000евро. По този предварителен договор нито един от двамата свидетели- Д. К. и С.К., не заплатили никаква сума, тъй като по думите на дееца парите в размер на 20000лв. оставали по втория предварителен договор за апартамент № 4 в сградата на „автомивката”. На датата, на която това жилище следвало да бъде в завършен вид- 30.03.2009г., сградата не била изцяло построена. На датата 14.08.2009г. деецът изпратил до свидетеля Д. К. Уведомително писмо изх.№ 012/ 12.08.2009г., с което в качеството си на управител на „Ахридастрой”ЕООД го уведомява, че на датата 11.10.2008г. строително монтажните работи по обект находящ се в гр.Кърджали УПИ ХІІ- 6479 в квартал 203 по плана на гр.Кърджали било достигнато кота било, поради което го кани в тридневен срок да заплати останалата сума по предварителния договор. Писмото било получено от свидетеля Д. К., но и по това време сградата на „автомивката” не била в завършен вид. Точно тогава свидетелят С.К. правел опити да се срещне с дееца, но те били неуспешни, тъй като той се криел. Двамата провели среща едва през месец август- септември 2010г., когато пострадалият С.К. му сподел притесненията си по повод на слуховете, които чувал, че апартамента, за който платил, бил на собственика на земята, върху която се строяло. Но подсъдимият Р. го убеждавал, че това не било вярно и апартамента му стоял, като го мотивирал да му изплати  и останалата сума по договора в размер на 20000лв., но свидетелят К. не се съгласил да стори това, тъй като жилището не било негово и си поискал дадените пари за първа вноска по закупуване на недвижим имот. Тогава деецът се съгласил да му върне сумата от 20000лв. и му казал да си открие сметка в банката, където постепенно да му превежда взетата сума. Свидетелят С.К. така и направил- открил банкова сметка *** К., за номера на която информирал подсъдимия Р.. По нея на датата 23.09.2010г. постъпила само сумата от 500лв. преведена от „Ахридастрой”ЕООД. До момента свидетелят С. К. не получил в собственост апартамент от подсъдимия Х.Р., за който бил сключил предварителен договор, както и не му била върната дадената от него сума за първа вноска.

С.Р.Е. на 19.03.2008г. сключила с „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявана от Х.Р. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, с който дружеството като продавач   се задължило да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. на Община Кърджали в завършен вид търговски обект № 3 находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХLІ- 6479 от квартал 203 по плана на гр.Кърджали със застроена площ 34.77кв.м. срещу сумата от 27800евро със срок за изповядване на окончателния нотариален акт до 28.02.2009г. В деня на сключване на предварителния договор, С.Е. заплатила в полза на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 13400евро, за което бил издаден приходен касов ордер № 1112/ 27.03.2008г. от „Ахридастрой”ЕООД, но с положен печат от ЕТ „Р.-***.  На датата 30.04.2008г. С.Р.Е. сключила втори предварителен договор, който отменял предходния такъв, за покупко- продажба на недвижим имот отново с „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, представлявана от Х.Р. с нотариална заверка на подписите, с който фирмата се задължила да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид до 30.03.2009г. апартамент № 3 находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203 по плана на гр.Кърджали със застроена площ 100.41кв.м. срещу сумата от 32131евро със срок на изповядване на окончаелния нотариален акт до 30.03.2009г. По този договор С.  Е. платила на дружеството 16000евро, за което й била издадена Квитанция към ПКО № 00028 от „Ахридастрой”ЕООД, която била подписана от подсъдимия Х.Р. с положен печат на дружеството. На датата 28.09.2009г. С.Р.Е. сключила трети предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи с „Ахридастрой”ЕООД, по силата на който фирмата се задължила да изпълни договорените Строителни и довършителни работи, като изгради, предаде владението и прехвърли собствеността на купувача на недвижим имот представляващ апартамент № 4 разположен на втори етаж на Многофамилна жилищна сграда с търговски и административен етаж на ул.Х. *** със застроена площ 65.21кв.м. в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203 по плана на гр.Кърджали срещу сумата от 16000евро със срок на изпъление до 30.05.2010г. В деня на подписване на договора пред нотариус, С.Е. заплатила на подсъдимия Х.Р. сумата от 6500евро, за което била издаде квитанция с положен печат на „Ахридастрой”ЕООД. На датата 01.11.2010г. ЕТ „Р.-*** и С.Р.Е. сключили Нотариален акт № 58 том 6 рег.№ 16475 дело № 1008 от 2010г. за прехвърляне на правото на строеж върху недвижим имот чрез продажба, с който първия продава на втория правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 40909.113.133 по кадастрална карта на гр.Кърджали с административен адрес гр.Кърджали кв.Възрожденци бул.Х. Ботев № 53, да построи и да стане собственик на следния самостоятелен обект в новоизграждащата се в същия имот четириетажна жилищна сгра, а именно на апартамент № 5 със застроена площ 51кв.м. ведно със прилежащия склад № 5 с площ 6.50кв.м.  и правото на строеж за втора зона на гр.Кърджали за сумата от 24600лв. На същата дата между същите страни бил сключен договор за строителство на недвижим имот, с който С.Е. възлагала на ЕТ „Р.-*** да изпълни и довърши строежа на придобития недвижим имот от едноличния търговец на датата 01.11.2010г. срещу сумата от 24600лв.

Свидетелят Л.Р.В. в края на 2007г. прочел обява във вестник, че Агенция за недвижими имоти продавал апартамент в блок 3 в гр.Кърджали кв.Възрожденци. По този повод през месец октомври 2007г. посетил офиса на агенцията, в която работела майката на подсъдимия Х.Р.- свидетелката Д.Р.,***, за да купи предлагания апартамент. При разговор с нея установил, че цената не го устройвала. Тогава свидетелката Д.Р. му предложила апартаменти ново строителство в гр.Кърджали кв.Възрожденци на „Автомивката”, която сграда синът й- подсъдимият Х.Р., започвал до строи до месец. Тогава свидетелят Л.В. проявил интерес и пожелал да види скиците за обекта, при което свидетелката Р. обещала да му организира среща с дееца Р.. Така след няколко дни двамата- подсъдимият и пострадалият, се срещнали в офиса на дееца Р. ***. При нея последния му показал скиците на бъдещата сграда, определил цена от 320 евро на кв.м. за продажба на апартаментите и казал, че до края на 2007г. започвал да я строи. Свидетелят Л.В. настоявал да види на место къде точно щяло да се строи и по този повод подсъдмият Х.Р. го завел до там, а именно в гр.Кърджали кв.Възрожденци на бул.Х. Ботев № 53 в УПИ ХІІ- 6479 кв.203. Там нямало изкоп, а само забити колчета. Тогава свидетелят Л.В. взел решение да купи апартамент № 9 на третия етаж в предложената му от дееца сграда, поради което двамата се уговорили и за начина на плащане. Така на датата 29.11.2007г. подсъдимият Р. и пострадалият В. се срещнали в офиса на първия, където той написал предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот на апартамент № 9 находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203. След това двамата отишли при нотариус, който заверил положените пред него подписи в договора от 28.12.2007г. сключен между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявана от Х.А.Р. и Л.Р.В.. По силата на него посочената фирма с управител дееца Р. се задължавала да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 01254879 от 2007г. на Община Кърджали апартамент № 9 на четвърти жилищен етаж със застроена площ 86.63кв.м. в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, и складово помещение № 9 със застроена площ 3.2кв.м., както и 8.3кв.м. общи части от сградата срещу сумата от 28745евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.12.2008г. при плащане на три вноски. По така сключения договор същия ден- 29.11.2007г., свидетелят Л.В. превел по банков път по сметка на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали посочена му от подсъдимия Х.Р., сумата от 20000лв. представляваща първа вноска по така сключения предварителен договор. Деецът Р. сключил този предварителен договор и взел пари по него въпреки, че няколко месеца по- рано бил сключил договор за същото това жилище и получил пари за него, а именно на 02.05.2007г. със свидетеля Б.Х.П. отново за апартамент № 9 на обекта на „автомивката”. Свидетелят В. многократно се обаждал по телефона на подсъдимия Р. в периода месец януари- март 2008г., тъй като се интересувал защо не започвал строежа, за който бил сключил договор. Едва в края на месец март 2008г. това се случило и строителството започнало. Втората вноска по договора в размер на 8000лв. следвало да се преведе на 15.08.2008г., но тъй като свидетелят В. бил на море, се свързал с подсъдимия Р. и го попитал имал ли нещо против да ги внесе до 5 дни след уговорената дата, при което получил съгласие. На датата 19.08.2008г. пострадалият В. се обадил на дееца, за да го уведоми за готовността да преведе парите, но последният му заявил, че отсъствал от града и му поръчал да отиде при майка му в офиса, която щяла да му посочи банковата сметка, по която да плати втората вноска по сключения между тях договор. Свидетелят Л.В. така и направил, след което същия ден отново по банков път превел сумата от 8000лв. по сметка посочена му от свидетелката Д.Р., която била на физическото лице Х.А.Р., като посочил основанието по договор за строителство. След това се върнал при последната, която му издала Квитанция към ПКО № 1114 за сумата от 8000лв подписана от нея и с положен печат на ЕТ „Р.-***. Тогава свидетелят В. се обадил на дееца и го попитал защо договорът му бил сключен с „Ахридастрой”ЕООД, а квитанцията му била издадена от ЕТ „Р. Х.Р.”, при което получил отговор, че това била една и съща фирма. В края на месец декември 2008г., когато изтичал фиксирания срок по договора за строителство между двете страни, обектът не бил в завършен вид, тъй като нямал покрив. По този повод пострадалият В. разговарял с подсъдимия Р., при което последният поискал отсрочка по договора от 3- 4 месеца, тъй като не бил готов със строителството на сградата. През месец май- юни 2009г. този разговор отново се повторил предвид на факта, че обекта не бил готов. Така на датата 12.08.2009г. деецът изпратил до свидетеля Л.В. Уведомително писмо изх.№ 020/ 12.08.2009г., с което в качеството си на управител на „Ахридастрой”ЕООД го уведомява, че на датата 11.10.2008г. строително монтажните работи по обект находящ се в гр.Кърджали УПИ ХІІ- 6479 в квартал 203 по плана на гр.Кърджали било достигнато кота било, поради което го кани в тридневен срок да заплати останалата сума плюс неустойка по договора. По повод на така полученото писмо свидетелят В. се обадил по телефона на подсъдимия Х.Р., за да се уговорят да се срещнат. Но среща между двамата не се осъществила поради това, че деецът няколко пъти определял места за такава, но не идвал на уговорката. Притеснен от случващото се, пострадалият Л.В. потърсил консултация с адвокат, в резултат на което първият изпратил на подсъдимия Р. Нотариална покана получена лично от него на 24.08.2009г. за предоставяне на цялата строителна документация по строежа на недвижим имот находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци с УПИ ХІІ- 6479 квартал 203, на която покана той не се отзовал. През месец септември 2009г. деецът Х.Р. му се обадил по телефона и му обещал, че след един месец ще го снабди с нотариален акт за жилището по сключения договор за строителство. Но това не станало до края на  2009г. През 2010г. подсъдимият продължил с обещанията си, но отбягвал срещите с него. Поради това и слуховете, които чул за дееца в града, че бил измамник, през месец октомври 2010г. пострадалият В. отишъл в „Службата по вписванията” при КРС, от където разбрал, че апартамент № 9, за който бил сключил предварителен договор, бил обещан на собственика на земята като обезщетение. За това през месец декември 2010г. подал жалба против Х.Р. ***. До момента свидетелят Л.В. не получил апартамент по сключения договор с Х.Р. в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, нито му била върната някаква сума от дадената такава по сделката в размер на 28000лв.   

  Свидетелката Л.А.Ю. в началото на месец март 2008г. търсела да закупи апартамент за сина си. За целта около 3- 4.03.2008г. видяла табела на Агенция за недвижими имоти в ***, която посетила същия ден. Там се срещнала с подсъдимия Х.Р. и неговата майка- свидетелката Д.Р.. Последните й предложили апартамент ново строителство на изгодна цена от 68кв.м. за сумата от 42000лв. намиращ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци представляващ апартамент № 7. След като разгледала предложените й скици на сградата от дееца, тя се съгласила с направеното предложение, при което той й поискал капаро от 500лв., за да не предлага жилището на други хора. Същият ден тя му дала поисканата сума на ръка без документ, при което деецът й казал да дойде при него на 07.03.2008г., за да сключат договор. На посочената дата свидетелката Л.Ю. и подсъдимият Х.Р. в качеството му едноличен търговец „Р.-*** сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот представляващ апартамент № 7 със застроена площ 68кв.м. намиращ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци до стотните блокове, по силата на който последният следвало да построи жилището и да й прехвърли собствеността срещу сумата от 42000лв. платима на вноски. Подписите под този договор били заверени нотариално същия ден, след което свидетелката Л.Ю. заедно със свидетелката Д.Р. отишли до банката, където първата превела сумата от 9500лв. по посечена й от подсъдимия Р. банкова сметка *** „Р.-***, представляваща първа вноска по сключения предварителен договор за закупуване на жилище. Минали няколко месеца, а деецът не започвал строителството на сградата, поради което свидетелката Ю. настоявала пред него да разбере защо се бавел строежа. За това той й предложил да подпишат нов предварителен договор за апартамент № 8 в друга сграда намираща се на „автомивката” в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Тя се съгласила, поради което на 19.05.2008г. двамата- тя и подсъдимият в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД, сключили тази сделка, подписите под която заверили нотариално. По силата на този предварителен договор дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 8 със застроена площ 69.76кв.м. в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6793 от квартал 203, срещу сумата от 21000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.03.2009г. По така сключения договор свидетелката Л.Ю. не заплатила никакви пари предвид уговорката с подсъдимия, че сумата от 20000лв. по първия предварителен договор оставали по новия. През месец декември 2008г. деецът Х.Р. настоявал Л.Ю. да му заплати още пари в размер на 10000лв., което довело до сключването на анекс към предварителен договор на датата 19.12.2008г. между същите страни за построяване на апартамент № 8 находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ- 6479 от кв.203 по плана на гр.Кърджали намиращ се на „автомивката”. Подписите под този договор също били заверени нотариално и в него били променени само застроената площ от 69.76кв.м. на 65.21кв.м. и сумата за апартамента от 21000евро на 20000евро, но срокът за изповядването на окончателния нотариален акт останал същия- 30.03.2009г. Отново по банков път същия ден, на 19.12.2008г., свидетелката Л.Ю. превела по банков път на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 10000лв., от които 3000лв. от нейна сметка и 7000лв. от сметката на сина й, които взела на заем, представляваща втората вноска по договорения за построяване апартамент. След това подсъдимият Х.Р. я завел на обекта на „автомивката” по нейно настояване, където й показал нейния апартамент, който бил без тераси и шпакловка. Там тя видяла също, че на сградата имало поставен покрив. Така двамата не се виждали до датата за окончателно сключване на нотариален акт, когато на 30.03.2009г. свидетелката Л.Ю. отишла на обекта на „автомивката”, където установила, че нивото на строителство на сградата било такова, каквото го видяла на 19.12.2008г. Притеснена от този факт, няколко дни по- късно тя отишла в офиса на подсъдимия Р. ***, където се срещнала с него и го попитала кога ще й бъде готов апартамента. Той й отговорил, че до 2- 3 месеца щял да бъде готов като се оправдал с кризата. В следващите дни тя многократно го търсела по телефона и в офиса му, но до среща не се стигало. Заради голямото забавяне по строителството на апартамента, за който била платила сумата от 20000лв. по сключен предварителен договор, на датата 10.06.2010г. свидетелката Л.Ю. изпратила на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали Нотариална покана, с която поради неизпълнение на договорните отношения от последния, тя развалила сключения договор с посочената фирма от 19.12.2008г. След получаването й подсъдимият Х.Р. започнал да й звъни по телефона по десетина пъти на ден с искане тя да му плати останалата сума от 20000лв., но тя отказала, тъй като не разполагала с тези пари. Нейното желание било той да я снабди с нотариален акт, за да може да вземе заем. На 28.07.2010г. Районен съд гр.Кърджали издал Заповед № 2332 за изпълнение на парично задължение, с която разпоредил длъжникът „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали да заплати на Л.А.Ю. сумата от 10256.46евро главница ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.07.2011г. до изплащане на вземането, произтичащо от невърната платена парична сума представляваща задатък по сключен между тях Анекс към Предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 19.12.2008г. По този начин приключили договорните отношения между дееца Р. в качеството му на едноличен търговец и на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали и свидетелката Л.Ю.. По- късно, на датата 09.07.2010г. ЕТ „Р.-*** продал на М.И.В. право на строеж върху поземлен имот № 40909.113.133 на апартамент № 8 със застроена площ от 68.71кв.м. и склад № 8, намиращи се в гр.Кърджали кв.Възрожденци бул.Х. Ботев № 53.

Свидетелят С. М Р. К. живеел преимуществено в Република Турция, но бил женен за българка от гр.Кърджали, поради което в началото на месец септември на 2008г. взел решение да закупи жилище в града. Прочел в един вестник обява за продажба на апартаменти и за това отишъл на место да види строежа, който се намирал на ул.Антим І № 6 в гр.Кърджали. Заинтересувал се от обекта и от указателната табела там разбрал, че подсъдимият Х.Р. се занимавал със строителството му, поради което заедно със свои роднини, тъй като не владеел български език, посетил офиса на дееца в ***. Това станало на  датата 30.09.2008г., където свидетелят К. се срещнал с подсъдимия Р. и неговата майка. Последните му показали проекта на сградата на „ул.Антим І”, след което го завели до мястото на строежа. Тогава пострадалият се спрял на апартамент № 1, намиращ се на първия етаж над магазинската част. Същият ден бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявано от Х.А.Р. като продавач- изпълнител и С. М Р. като купувач, който бил заверен нотариално за положените подписи на датата 01.10.2008г. По силата на този предварителен договор дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.05.2008г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 1 със застроена площ 100.14кв.м. в гр.Кърджали ул.Антим І № 6 в УПИ ІV- 2577 от квартал 167, срещу сумата от 85000лв. като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 28.07.2009г., но не по- късно от 28.08.2009г. при плащане на четири вноски. Същият ден- на 30.09.2008г., преди сключването на посочения предварителен договор, свидетелят К. платил първата вноска за покупката на жилището в размер на 35000лв. лично на подсъдимия Р., което било описано в договора, който служел за разписка. За тази сума свидетелката Д.Р. му издала от името на „Ахридастрой”ЕООД Квитанция към ПКО № 00340 от 30.10.2008г., в която се подписала. През месец март 2009г. свидетелят К. ***, за да плати втората вноска по сключения предварителен договор от 30.09.2008г. за покупка на жилище. За целта предварително се уговорил с дееца по телефона за среща и така на 19.03.2009г., свидетелят К. заедно с подсъдимия Р. и майка му, отишли в офиса на „Токуда банк”АД в гр.Кърджали. Там пострадалият дал сумата от 17583лв. на касиерката в банката, която превела парите по сметка посочена й от дееца Х.Р., а именно на „Ахридастрой”ЕООД. По същият начин се процедирало и при внасянето на третата вноска по предварителния договор от 30.09.2008г., двамата- свидетелят К. и деецът Р., се уговорили за среща по телефона, пострадалият дошъл в гр.Кърджали и на датата 20.05.2009г. двамата се срещнали, след което отишли в офиса на „Токуда банк”АД в гр.Кърджали, там пострадалият дал на касиерката в банката сумата от 17583лв., която превела по сметка посочена й от дееца Х.Р., а именно на „Ахридастрой”ЕООД. При тази среща подсъдимият Р. не споделил нищо пред свидетеля К., че на 27.03.2009г. „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали чрез управителя си Х.А.Р. продал на С.С.С. с нотариален акт (стр.127 том ІІІ от д.пр.) № 115 том І рег.№ 3553 дело № 313 от 2009г. правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 40909.108.138 на същия този апартамент № 1 със застроена площ 110.40кв.м. намиращ се в гр.Кърджали на ул.Антим І № 6 за сумата в размер на 22137.90лв. Освен трите срещи между подсъдимият Р. и пострадалия К.- на датата на сключване на договора на 30.09.2008г. и заверката му от нотариуса на следващия ден на 01.10.2008г., както и на датата на плащане на втора и трета вноска по банков път, съответно на 19.03.2009г. и на 20.05.2009г., нямало други виждания между тях. Четвъртата такава била около август- септември 2009г., когато свидетелят К. *** и посетил строежа на „ул.Антим І”, където бил и деецът Р., по повод изтичане на предварителния договор от 30.09.2008г. за снабдяване с нотариален акт за апартамент № 1 в тази сграда. При нея подсъдимият обяснил на пострадалия, че било криза, поради което обектът не бил завършен и помолил за отсрочка от 5- 6 месеца като посочил месец март 2010г. за сключване на нотариален акт. Тогава последният се съгласил и изявил желание да закупи и съседното жилище на това, за което бил сключил предварителен договор, а именно апартамент № 2 на същия етаж, при което получил отговорил от подсъдимия, че то било свободно. Поради това на датата 04.09.2009г. бил сключен анекс към Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявано от Х.А.Р. в качеството му на продавач- изпълнител и С. М Р. К. като купувач, който бил заверен нотариално на 07.09.2009г. По силата на него дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.05.2008г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 2 със застроена площ 68.89кв.м. в гр.Кърджали ул.Антим І № 6 в УПИ ХІІ- 5728 от квартал 128, срещу сумата от 17000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок не по- късно от 28.12.2009г., когато трябвало да стане и плащането. Когато изтекъл периода от време, който поискал дееца, за да може да завърши строежа на „ул.Антим І”, а именно през месец март 2010г. свидетелят К. *** и двамата се срещнали. Тогава подсъдимият Р. завел пострадалия на посочения обект, където му показал до къде стигнал със строителството и отново го помолил да изчака още малко за нотариален акт. Пребивавайки по това време в гр.Кърджали семейството на съпругата на свидетеля К. му споделило, че в града се носел слух, че имало проблеми по отношение на строящата се сграда на „ул.Антим І”. За това пострадалият отново отишъл при дееца Х.Р. и поискал от него да му представи документите за апартамента, за който бил сключил договор, но подсъдимият отклонил това искане с мотива, че липсвал някакъв документ и чакал да приключи някаква процедура. Притеснен от чутото, свидетелят К. потърсил съвет от адвокат, който след като направил проучване, му казал, че апартамент № 1 за покупката на който заплатил три вноски, бил продаден на друг човек. За това на 29.07.2010г. пострадалият изпратил до подсъдимия Р. в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали Нотариална покана, с която развалял сключения на 30.09.2008г. предварителен договор и канел  в 7– дневен срок да му върне сумата от 70166лв. Поради факт, че не му били върнати парите и не получил жилище от дееца, свидетелят К. завел граждански дела по повод сключения предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 1 в сградата на „ул.Антим І” срещу „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, които спечелил. Въпреки това до настоящият момент пострадалият К. не станал собственик на апартамент № 1, за който бил сключил на 30.09.2008г. предварителен договор с „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, нито подсъдимият Р. му върнал парите дадени му за закупуване на посоченото жилище.

Свидетелят О.С.Е. през месец май 2009г. минавал покрай строящата се сграда на „автомивката” в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Видял един мъж там и го попитал кой бил шефа на обекта, тъй като имал желание да закупи търговски помещения в тази сграда, при което му било отговорено, че това бил самият той и неговата фирма строи там. Така свидетелят О.Е. се запознал с подсъдимия Х.Р., след което го попитал дали имал за продаване магазини в този обект, при което получил положителен отговор. Пострадалият Е. огледал показаните му две търговски помощения с № 3 и № 4, харесал ги и заявил желание да ги закупи. Двамата с подсъдимия Р. се уговорили за цена на двата магазина от 42000евро общо. След това си разменили телефонните номера и се договорили да сключат договор на 25.05.2009г., на която дата да се срещнат при нотариус в гр.Кърджали, където да го подпишат. Така на датата 25.05.2009г. свидетелят О.Е. като купувач и деецът Р. в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, който бил заверен нотариално за положените подписи. По силата на него дружеството като продавач- изпълнител се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид търговски обект № 3 и търговски обект № 4 със застроена площ съответно от 28.77кв.м. и 34.54кв.м., находящи се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу обща сума от 42000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.10.2009г. при плащане на две вноски. Същият ден- 25.05.2009г., пред нотариуса свидетелят О.Е. заплатил първата вноска за покупката на двата магазина в размер на 12000евро лично на подсъдимия Р., което било описано в договора, който служел за разписка. След подписването на предварителния договор, пострадалият постоянно посещавал обекта на „автомивката” и за това бил наясно, че към датата посочена за изповядване на сделката с нотариален акт- 30.10.2009г., сградата не била завършена, за да може да му се прехвърлят в собственост магазините. Притеснен от този факт в края на месец октомври 2009г. и през месец ноември 2009г., свидетелят О.Е. многократно се срещал с подсъдимия Х.Р., за да го пита кога ще приключи строителството на жилищната сграда, за да може да му прехвърли договорените магазини, като деецът всеки път му давал нови срокове през един месец. Заради това пострадалият поискал от Х.Р. да сключат анекс към предварителния договор от 25.05.2009г. И така на датата 05.11.2009г. последният в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали и свидетелят О.Е. подписали анекс, който заверили нотариално, с който предоговорили сроковете за снабдяване с нотариален акт от 30.10.2009г. на 20.01.2010г. Въпреки това и на тази дата пострадалият не получил в собственост договорените два магазина в сградата на „автомивката”. В този период свидетелят О.Е. ***, че неговите магазини били продадени на други лица. За това започнал да търси информация за този факт. През 2010г., но преди месец март 2010г., свидетелят О.Е. установил, че собственик на земята, върху която се строяла сградата на „Автомивката”, бил свидетелят М.М. ***, където го посетил. При тази среща последният му споделил, че той бил собственик на търговски помещения № 3 и № 4 по договор сключен с дееца Р., представляващи обезщетение за него като собственик на земята. Освен това му казал, че преди тази среща при него идвал и свидетелят К. Г., който също разпитвал за магазините в тази сграда. След като разбрал тази информация, свидетелят О.Е. попитал подсъдимия Х.Р. вярно ли било това, но той отрекъл този факт. Така в началото на месец март 2010г. пострадалият О.Е. се запознал със свидетеля К. Г. и със С.Е., от които разбрал, че те също били сключили предварителни договори за търговски обект № 3 в сградата на „Автомивката”, за което били дали пари на дееца Р.. Това станало на датата 19.03.2008г. със С.Р.Е. и на 12.06.2009г. със свидетеля К.С. Г.. След тази среща между тримата свидетели, пострадалият О.Е. започнал да си иска парите от подсъдимия, но той настоявал, че щял да му прехвърли собствеността на търговските помещения, за които били сключили предварителен договор, като щял да се разбере със собственика М.. В резултат на това, свидетелят О.Е. предприел съдебни процедури срещу дееца Х.Р.. До момента последният не му прехвърлил с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 12000евро.

Свидетелят С.С.Х. в началото на 2009г. търсел да закупи жилище в гр.Кърджали. В този период разхождайки се из града минал по ул.Антим І, където видял строеж и указателна табела за него, на която пишело името на фирмата „Ахридастрой”ЕООД като строител и телефон за връзка. Свидетелят Х. се обадил на указания телефонен номер и така се свързал с подсъдимия Х.Р., с който се уговорили за среща на обекта на „ул.Антим І” в града. При нея пострадалият попитал дееца имал ли свободни апартаменти за продажба и получил положителен отговор за едно жилище. Двамата влезли в строящия се обект на втория етаж, където Х.Р. му показал апартамент състоящ се от една стая и кухня. Тогава свидетелят Х. заявил, че му трябвало по- голямо жилище, при което подсъдимият Р. му предложил да обединят и съседната боксониера, която също била свободна, в един общ по- голям апартамент. Пострадалият казал, че трябвало да си помисли и така двамата се разделили. След няколко дни двамата пак се видели в офиса на дееца Р. ***. Там последният му показал проектите на обекта на „ул.Антим І”, както и му обяснил по какъв начин щял да обедини двата апартамента, които предложил при първата им среща. Свидетелят Х. отново поискал време, за да помисли над предложението. Няколко дни по- късно се видели и тогава свидетелят С.Х. заявил на подсъдимия Р., че бил съгласен да закупи предложените му жилища. За тази цел двамата се уговорили да сключат предварителния договор на 27.04.2009г. На посочената дата пострадалият посетил офиса на дееца в гр.Кърджали, където последният изготвил договора между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали чрез управителя му Х.А.Р. от една страна като продавач- изпълнител и от друга купувача- свидетеля С.С.Х., който същия ден заверили при нотариус. По силата на него дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.05.2008г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № Б1 и апартамент № Б2 на втори жилищен етаж със застроена площ от 86.91кв.м. с прилежащо избено помещение № 11 с полезна 4.5кв.м. и складово помещение № 12, находящи се в гр.Кърджали ул.Антим І № 6 в УПИ ІV- 2577 от квартал 167, срещу обща сума от 34764евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 28.11.2009г. при плащане на три вноски. По така сключеният договор, свидетелят С.Х. на датата 08.05.2009г. заедно с подсъдимия Р. отишли в офиса на „Токуда банк”АД в гр.Кърджали. Там пострадалият превел по банкова сметка *** „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 34000лв. посочена му от дееца Х.Р., представляваща първата вноска по сключения на 27.04.2009г. предварителен договор за закупуване на жилище. Следващата вноска в размер на 17000лв. свидетелят С. Х. платил на датата 02.06.2009г. отново по банков път по сметка на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, номера на която му била посочена от дееца Р.. На датата, на която апартаментите следвало да бъдат готови, сградата на „ул.Антим І” не била завършена. По този повод през декември 2009г. подсъдимият Р. и пострадалият Х. се видели в гр.Кърджали, където първият предложил да сключат анекс към предварителния договор, с който да се удължи срока на прехвърляне на недвижимия имот. Така на 13.09.2009г. бил сключен анекс към предварителен договор от 27.04.2009г. между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявана от Х. Анеглов Р. и С.С.Х., с който срокът от 28.11.2009г. се променял на 28.06.2010г., който също заверили нотариално. Но и към новата дата, строежът не бил завършен, поради което между същите страни на 30.06.2010г. бил сключен нов Анекс към предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.04.2010г., също нотариално заверен, с които срокът за сключване на нотариален акт се променял на 28.10.2010г. Притеснен от това удължаване свидетелят С.Х. непрекъснато се обаждал по телефона на подсъдимия Р., за да се информира дали се изпълнявали строителните работи. При всички тези разговори деецът изтъквал различни причини, които препядствали довършването на сградата на „ул.Антим І”. След като изтекъл и последния уговорен срок по сключване на окончателната сделка по продажба на жилището, свидетелят Х. търсел постоянно подсъдимия Р., за да сключат нотариален акт. Двамата се видели през месец ноември 2010г. в офиса на последния в гр.Кърджали. Там деецът му казал, че другата седмица ще изповядат сделката, за да може да се снабди с необходимите за това документи. Но това отново не станало, тъй като Х.Р. не си вдигал телефона и го нямало в офиса му. Пострадалият С.Х. продължил да го търси по телефона през следващите 2- 3 седмици, но той му прекъсвал връзката или изобщо не отговарял на обажданията му. През месец декември 2010г. свидетелят Х. разбрал от един форум в Интернет, че подсъдимият Р. продавал едни и същи апартаменти на няколко човека. За това първият започнал да мисли за начин, по който или да придобие собствеността на апартаментите или да си върне дадените пари в размер на 51000лв. на Х.Р.. Решил да обяви чрез съда предварителения договор за покупко- продажба на недвижим имот за окончателен и за това посетил Агенцията по кадасър в гр.Кърджали, за да се снабди със скица на жилищата. Там служителката му заявила първоначално, че двата апартамента, за които бил сключил предварителни договори с Х.Р., били офиси, а след това му казала, че те не били собственост на подсъдимия или на негова фирма. Поради това не му била издадена скица. От там той отишъл в Службата по вписванията, от където разбрал, че имотите, за които бил сключил предварителен догор с „Ахридастрой”ЕООД, били за обезщетение на един от двамата собственици на земята, върху която се строяло на обекта на „ул.Антим І”. Всичко това се случило в края на 2010г. и след като установил тези факти, пострадалият Х. се обадил на дееца Х.Р. по телефона. Последният първоначално отрекъл, а след това му казал, че или ще му върне парите, или ще му прехвърли друг апартамент. В края на месец декември 2010г. двамата отново се видели и тогава подсъдимият Х.Р. предложил на пострадалия Х. да му прехвърли друг апартамент в същата сграда на друг етаж с по- голяма квадратура, но при проверка на собствеността му, свидетелят С.Х. установил, че това било невъзможно, тъй като тези жилища не били собственост на Х.Р.. В търсене на начини да си върне дадените пари, свидетелят Х. изпратил Нотариална покана до дееца на 10.12.2010г., както и сключил нотариално заверено споразумение с него от 31.01.2011г., но те не дали никакъв резултат. До момента подсъдимият Х.Р. не му прехвърлил с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 51000лв.

Свидетелят К.Р.Х. в началото на 2007г. взел решение да си купи апартамент в гр.Кърджали. За целта през месец април същата година, той заедно със свидетеля Б.П. посетили няколко агенции за недвижими имоти в гр.Кърджали, из между които и офиса на Агенция за недвижими имоти в ***, в които заварил подсъдимия Х.Р. и майка му- Д.Р.. Свидетелите ги попитали дали имат апартаменти за продажба и къде се намирали те. Деецът Р. им отговорил, че започвал да строи нова сграда в гр.Кърджали кв.Възрожденци на бул.Х. Ботев до „автомивката” като им обяснил къде точно се намирало местото, но до конкретни преговори този ден не се стигнало. След няколко дни, в края на месец април 2007г., двамата свидетели- К.Х. и Б.П., отново отишли в офиса на дееца в града, където той им показал скици на сградата, която възнамерявал да строи на „Автомивката”, обяснил им къде се намирала главната улица, изложението на обекта и апартаментите в него. Тогава пострадалият Х. обявил, че харесал апартамент № 13 на четвърти жилищен етаж в сградата на „автомивката”, при което подсъдимият Р. казал, че той ще изготви договора и се уговорили да го подпишат на 02.05.2007г. На тази дата свидетелят К.Х. отишъл в офиса на Х.Р. *** заедно с Б.П.. Там първият платил на ръка на подсъдимия Р. сумата от 20000лв., представляваща първа вноска по закупуване на договореното жилище. След това пострадалият Х. и деецът Х.Р. отишли при нотариус, където положените подписи от тях били заверени в Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот сключен между ЕТ „Р.-*** от една страна като продавач- изпълнител и К.Р.Х. като купувач. По силата на този договор едноличният търговец се задължавал да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 13 на трети жилищен етаж със застроена площ от 91.41кв.м. ведно с избено помещение № 13 с полезна площ 5.5кв.м. и общи части от сградата 10кв.м., находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу сума от 31700евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.01.2008г. при плащане на две вноски. Въпреки това няколко месеца по- късно, на датата 07.01.2008г., подсъдимият Р. в качеството му на едноличен търговец сключил втори предварителен договор за същия този апартамент № 13 на обекта на „автомивката” със свидетеля Н.С.Д., за което взел сумата от 5000лв., представляваща първа вноска по сделката, а на 25.08.2008г. взел и втора парична вноска от 10000лв. До уговорената дата, 30.01.2008г., по предварителния договор за сключване на нотариален акт с пострадалия К.Х., строежът на сградата на „автомивката” още не бил започнат, поради което двамата- подсъдимият и свидетелят Х., устно се договорили за удължаване на срока за снабдяване с нотариален акт. Едва в края на месец март 2008г. започнало да се строи на обекта на „автомивката” и от тогава свидетелят Х. се интересувал как вървят строителните работи по сградата там. И така до датата 12.06.2009г., когато по така сключения предварителен договор свидетелят К.Х. платил втората вноска в размер на 15000лв. лично на подсъдимия Х.Р., за което същият ден последният му издал Квитанция към ПКО № 00087/ 12.06.2009г. с положен печат от ЕТ „Р.-***, но подписан от свидетелката Д.Р.. Този ден деецът Р. собственоръчно направил поправка в Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 02.05.2007г. сключен между него в качеството му на едноличен търговец и К.Р.Х. като променил етажа, на който се намирал апартамент № 13, за което се подписал и положил печат на ЕТ „Р.-***. Двамата отново се видели на датата 23.06.2009г., когато свидетелят Х. придружил свой познат- свидетелят Б.П., който също се бил договорил с дееца за покупка на жилище в сградата на „Автомивката”. Тогава в офиса на подсъдимия Х.Р., последният и пострадалият Х. сключили анекс към сключения от тях на 02.05.2007г. предварителен договор, в който била променена номерацията на апартамента от № 13 на трети етаж на № 3 на първи етаж, квадратурата от 91.41кв.м. на 100.14кв.м. и срока за снабдяване с нотариален акт- до 28.07.2009г. Това се наложило предвид направена промяна на плана на застрояване, което довело до такава и на апартаментите, поради което деецът Р. предложил на свидетеля Х. да му продаде апартамент № 3 в същата сграда на „Автомивката”. И този договор двамата заверили нотариално на 23.06.2009г. До края на 2009г. подсъдимият Р. и пострадалият К.Х. се срещали, чували по телефона и обсъждали, че трябвало да се правят компромиси за крайния срок, с което последният бил съгласен. Но изминала 2009г., а след това и почти цялата 2010г., поради което свидетелят Х. през месец декември 2010г. виждайки, че сградата била почти готова, решил да потърси дееца, за да му доплати останалата сума по договора и да получи договорения апартамент в собственост. Казвайки му това, подсъдимият Р. му отговорил, че имал да прави довършителни работи, както и да си оправя някакви документи, при което двамата се разделили с обещанието на последния да му се обади, когато бил готов. Но на следващия ден пострадалият Х. отново го потърсил, при което чул същите думи от дееца. Тогава свидетелят К.Х. направил справка в съда, при която установил, че апартамент № 3, за който платил две вноски по сключен предварителен договор, бил продаден на датата 25.08.2010г. на А. С. М. с Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот чрез продажба за сумата от 24600лв. от ЕТ „Р.-***. След като научил тази информация пострадалият Х. се обадил на подсъдимия Р. и го попитал как ще му продаде апартамент № 3, който вече бил отчужден на А., и поискал двамата да се срещнат. Деецът не отрекъл продажбата и си уговорили за среща на следващия ден. Но половин час след този разговор, подсъдимият Х.Р. му се обадил и го попитал дали бил проверил апартаментите с номера 2, 6 и 9, били продадени. Тогава свидетелят К.Х. поискал среща с него на другия ден на обекта на „Автомивката”, за да му покаже дееца кой точно апартамент бил на пострадалия. Но на тази среща подсъдимият не дошъл, а пристигнала майка му- свидетелката Д.Р., която го уведомила, че собственикът на земята- свидетелят М.М., наложил забрана за прехвърляне на апартаментите в тази сграда. На тази среща, която се състояла през месец декември 2010г. присъствали и други хора, които също дошли за среща с дееца, за да им каже той кой апартамент на кого бил. Тогава всички тези хора заедно със свидетеля К.Х. взели решение и провели среща със свидетеля М.М., при която последният потвърдил, че забранил продажбата на имоти в обекта на „Автомивката”, както и заявил, че апартаментите с номера 2, 6 и 9, били негови като обезщетение за земята. Освен това първоначално обещания на К.Х. апартамент 13 от сградата на „Автомивката” подсъдимият Х.Р. в качеството му на едноличен търговец продал на 09.07.2010г. на Б.М.И. с Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот чрез продажба № 5 том 4 рег.№ 9885 дело № 5757 от 2010г. за сумата от 15000лв.(стр.54 том VІ от д.пр.) След няколко дни- на 29.12.2010г., пострадалият Х. се срещнал с подсъдимия Х.Р. и го уведомил какво научил от свидителя М.М., а деецът му отвърнал, че щял да се разбере с М., да си вземе апартаментите от него и да обезщети пострадалия. Но последният не му повярвал и си поискал дадените за продажба на апартамент в сградата на „Автомивката” пари. Тогава подсъдимият Р. му заявил, че нямал такива в момента и му предложил да му продаде друго жилище на „стотните” блокове или в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 13. Но пострадалият настоявал да му бъде посочен срок, в който ще му върне парите, поради което този ден подсъдимият Р. издал на свидетеля К.Х. Запис на заповед, която заверил нотариално, с която се задължил да плати на пострадалия на падежа 20.02.2011г. сумата от 35000лв. Последният си потърсил парите на тази дата, но деецът му отговорил, че нямал пари. Така и до момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на сивдетеля К.Х. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 35000лв.

През месец май 2009г. свидетелят К.С. Г. търсел да закупи търговско помещение, когато минал покрай почти завършена сграда, строяща се в гр.Кърджали кв.Възрожденци на „Автомивката”. Попитал намиращите се там строителни работници за отговорника на обекта и те му посочили подсъдимия Х.Р.. Така се запознал с дееца и го попитал имал ли свободни търговски помещения за продажба в тази сграда. Подсъдимият Р. му посочил, че такива били магазини № 2 и № 3, които се намирали на партерния етаж. Тогава пострадалият Г. харесал търговско помещение № 3, поради което двамата се уговорили да се срещнат след няколко дни в офиса на дееца в ***, за да му покаже проекта на сградата и да подпишат предварителен договор за продажба на имота. Така на датата 12.06.2010г. свидетелят К. Г. посетил офиса на дееца, в който се намирала и майка му- свидетелката Д.Р., където подсъдимият Р. му показал скиците на сградата, която строял на „Автомивката”, Разрешение за строеж на обекто и го уверил, че собственик на имота била неговата фирма „Ахридастрой”ЕООД. Така пострадалият разбрал, че магазинът, който възнамерявал да закупи бил с площ 28.77кв.м. След като двамата мъже уговорили цената по договора, а именно 23000евро, деецът му предоставил да се запознае с подготвеният от него предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. След като пострадалият Г. го прочел, дал на подсъдимия Х.Р. сумата от 15000евро, представляваща първа вноска по договора. За тази сума свидетелката Д.Р. издала и подписала Квитанция към ПКО № 00095/ 12.06.2009г. като положила печата на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. След това двамата мъже заверили при нотариус подписите си в предварителния договор. По силата на него сключен на 12.06.2009г. между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представляван от Х.А.Р. от една страна като продавач- изпълнител и К.С. Г. като купувач, дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж на Община Кърджали в завършен вид търговско помещение № 3 на първи партерен етаж със застроена квадратура 28.77кв.м. и прилежащите общи части, находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу сума от 23000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.10.2009г. при плащане на две вноски. През месец август 2009г. подсъдимият Р. и свидетелят Г. се срещнали, като първият му посочил склад за строителни материали, в който да отиде и да си избере цвят на теракота, който да му постави в търговското помещение, за което се били договорили. Пострадалият така и направил като записал на хартиен лист направения от него избор, който предал на дееца. Но минали две седмици от тогава и свидетелят К. Г. видял, че по сградата на „Автомивката” не се работело, включително и по обекта, за който бил платил парична вноска за покупко- продажба. За това се срещнал с подсъдимия Р., който му казал, че изгубил листа с избрания строителен материал. Тогава пострадалият отново отишъл в склада за строителни материали, където направил своя избор на фаянс, за който информирал дееца. Но дошла датата на окончателния срок за снабдяване с нотариален акт- 30.10.2009г., а обекта на „Автомивката” не бил в завършен вид. За това свидетелят Г. отново потърсил подсъдимия Р. и го попитал кога ще си получи магазина, за който платил, при което получил отговор, че сега било криза, че имал довършителни работи и за това трябвало да изчака малко. Така пострадалият продължил да чака и през 2010г., да се среща с Х.Р. ***, при които срещи изразявал готовност да плати останала сума по предварителния договор и да получи в собственост магазин № 3 в обекта на „Автомивката”, но подсъдимият му отговорил, че не можело да стане, защото имал проблеми със собствеността на местото. За това свидетелят Г. предложил да закупи от него друг имот, но деецът му отвърнал, че нямал такава възможност. Така продължило до месец ноември 2010г., когато при пострадалия К. Г. дошли свидетелите О.С.Е. и С.Р.Е., които го информирали, че и те били сключили предварителни договори с подсъдимия Р. за търговско помещение № 3 на обекта на „Автомивката” в гр.Кърджали. О.Е. бил сключил такъв договор на 25.05.2009г. и платил на дееца пари по тази сделка, а С.Р.Е.- на 19.03.2008г., за което също заплатила парична вноска. Разбирайки тези факти, пострадалият К. Г. в присъствието и на двамата О.Е. и С.Е., се свързал по телефона с подсъдимия Р. като го информирал какво знае. Но последният отрекъл това и го успокоил, че с тях двамата си бил оправил сметките. След като разговорът приключил, свидетелят Г. говорил отново с О.Е. и С.Е., от които разбрал, че това не било вярно. За това на следващият ден свидетелят К. Г. се срещнал с подсъдимия Х.Р., от който си поискал дадените пари по предварителния договор за покупка на търговско помещение от 12.06.2009г. Но деецът му казал, че ще му ги върне, но сега нямал възможност. Така и до момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на свидетеля К. Г. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 15000евро.

Свидетелят Б.Х.П. в началото на 2007г. взел решение да си купи апартамент в гр.Кърджали. За целта през месец април същата година той заедно със свидетеля Б.П. посетили офиса на Агенция за недвижими имоти в ***, в които заварили подсъдимия Х.Р. и майка му- Д.Р.. Свидетелят П. разговарял с дееца, на когото казал, че си търси тристаен апартамент. Тогава деецът Р. му отговорил, че започвал да строи нова сграда в гр.Кърджали кв.Възрожденци на бул.Х. Ботев до „автомивката” като му показал скици на обекта. След това го завел до мястото на бъдещия строеж в кв.Възрожденци в гр.Кърджали, който все още не бил започнал. Свидетелят П. харесал апартамент № 9, тъй като бил с по- голяма квадратура. След като разбрал и цената на квадратен метър, на която продавал дееца, пострадалият П. се съгласил да го купи. Така двамата се уговорили да сключат предварителен договор за това жилище на 02.05.2007г. На тази дата свидетелят Б.П. отишъл в офиса на Х.Р. *** заедно с К.Х., от където тримата заедно отишли при нотариус. Там били заверени положените подписи в Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот сключен между ЕТ „Р.-*** от една страна като продавач- изпълнител и Б.Х.П. като купувач. По силата на този договор едноличният търговец се задължавал да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 9 на трети жилищен етаж със застроена площ от 91.41кв.м. с избено помещение № 9 с полезна площ 5.5кв.м. и общи части от сградата 1кв.м., находящ се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу сума от 31700евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.01.2008г. при плащане на две вноски. Там пред нотариуса свидетелят П. платил на дееца Х. сумата от 20000лв., представляваща първата вноска по закупуване на жилището описано в договора. До уговорената дата по договора с пострадалия П. за сключване на нотариален акт, строежът на сградата още не бил започнат, поради което той се притеснявал и търсел многократно дееца, който го успокоявал. И така макар със закъснение, в края на месец март 2008г. подсъдимият Х.Р. започнал да строи обекта на „Автомивката” в гр.Кърджали. На 30.06.2009г. деецът в качеството му на едноличен търговец и свидетелят Б.П. сключили Анекс към Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 02.05.2007г., с който първият се задължавал да построи в завършен вид на втория апартамент № 6 със застроена квадратура 100.14кв.м. на втори жилищен етаж находящ се в гр.Кърджали в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203 за същата цена с нов срок за снабдяване с нотариален акт до 28.07.2009г., който заверили нотариално. Това се наложи поради настъпила промяна в третия етаж на строящата се сграда, която не се харесала на пострадалия. По така сключения договор същия ден пред нотариуса, свидетелят П. платил на подсъдимия Х.Р. на ръка сумата от 10000лв., за което му издал квитанция към ПКО № 00099/ 30.06.2009г. подписана от свидетелката Д.Р. с положен печат на ЕТ „Р.-***8.07.2009г. пострадалият Б.П. не получил обещания недвижим имот от дееца, тъй като не бил готов. По този повод до края на 2009г. и през цялата 2010г. свидетелят П. търсел подсъдимия Р. многократно като го питал кога ще му прехвърли с нотариален акт договорения апартамент, но последният винаги отговарял, че работел и изтъквал различни причини за закъснението. И така продължило до края на 2010г., когато свидетелят Б.П. чул, че имало много измамени хора от подсъдимия Х.Р.. За това издирил и се срещнал със собственика на земята, върху която деецът строял обекта на „Автомивката”. От него пострадалият П. разбрал, че апартаментите в тази сграда с номера 6 и 9 били негови като обезщетение за земята. За това свидетелят Б.П. потърсил подсъдимият Р. за обяснение. Последният му разказал, че строял хотел на собственика на земята и заради това му дължал пари, поради което тези апартаменти деецът щял да ги вземе. Тогава пострадалият П. настоявал да му върне дадените пари или да му даде договореното жилище, на което подсъдимият Х.Р. му предлагал други жилища, които строял. Но до момента деецът Р. не прехвърлил на свидетеля Б.П. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 30000лв. Деецът не спазил обещанието си да върне парите на пострадалия до 20.12.2010г., поради което първият издал Запис на заповед от 23.12.2010г., който бил нотариално заверен на 29.12.2010г., с който се задължил да плати на свидетеля Б.Х.П. сумата от 30000лв. на падежа 20.02.2011г., което отново не станало.

Свидетелят Д.С.К. в средата на месец юни 2009г. решил да закупи жилище в гр.Кърджали. Харесал местността около църквата в града и един ден разхождайки се там през този месец, видял, че на ул.Антим І № 6 се строи кооперация. От поставената на обекта информационна табела разбрал, че „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали бил изпълнител на обекта. За това попитал работниците на строежа кой бил собственика на имота, а те му посочили Х.Р. и адреса, където може да бъде намерен. На датата 05.07.2009г. пострадалият К. се срещнал със свидетелката Д.Р. ***. Последната му уговорила среща с подсъдимия Х.Р.. Тя се състояла на същото място на дата преди 10.07.2009г. На нея присъствали дееца, майка му и пострадалия К.. Там свидетелят Д.К. споделил, че търсел апартамент ново строителство, състоящ се от спалня, хол и кухненски бокс, при което подсъдимия Х.Р. му отговорил, че имал такова жилище с южно изложение и му показал проектите на сградата на „ул.Антим І”. От тях пострадалият харесал апартамент № 8 с 68кв.м., който решил да го купи, тъй като предложената от дееца цена в размер на 25641евро, го устройвала. За това на датата 10.07.2009г. двамата- подсъдимият в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали като продавач- изпълнител и Д.С.К. като купувач, сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. По силата на този договор дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.05.2008г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 8 на трети жилищен етаж със застроена площ от 68.94кв.м. със складово помещение № 8 от 4.43кв.м., находящ се в гр.Кърджали ул.Антим І № 6 в УПИ ІV- 2577 от квартал 167, срещу сума от 25641евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 28.03.2010г. при плащане на две вноски. Същият ден пред нотариус били заверени положените подписи под сключения предварителен договор. От там пострадалият Д.К. придружаван от свидетелката Д.Р. отишли в офиса на „Банка ДСК”АД в гр.Кърджали, където първият превел по банков път на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 30000лв., представляваща първа вноска за покупка на жилище, по сметка посочена му по- рано от дееца. Няколко дни преди да настъпи крайния срок за изповядване на сделката с нотариален акт- 28.03.2010г., свидетелят К. *** и констатирал, че отвън имала изолация, но отвътре имала много за довършване. От там пострадалият отишъл в офиса на дееца Р., но него го нямало там. За това му се обадил по телефона и двамата си уговорили среща, при която не изповядали сделка с нотариален акт, а деецът се оправдал, че имало забавяне, тъй като чакал асансьор. От тогава до края на 2010г. двамата се чували няколко пъти, при които разговори подсъдимият Р. успокоявал пострадалия, че ще му прехвърли жилището, но не правел това с оправданието, че имал проблеми. Така в намиране на различни причини за невъзможност за сключване на нотариален акт от страна на дееца минала 2010г., а в началото на 2011г. свидетелят Д.К. дочул слухове, че имало проблеми с Х.Р.. За това първият решил да провери лично какво ставало. За целта отишъл в Агенцията по вписванията в гр.Кърджали, където направил справка за договореното за покупко- продажба с дееца жилище. Там разбрал, че неговият апартамент се разминавал с номерацията на апартаментите по нотариален акт, с който на дееца било учредено правото на строеж на сградата на „ул.Антим І”, както и че апартамент № 8, за който бил сключил предварителен договор бил продаден на друго лице, както и били продадени и всички други обекти по тази вертикала на сградата. Така на датата 24.08.2009г. „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали чрез управителя си Х.А.Р. продал на Ф.С.Ч. с Нотариален акт № 181 том V рег.№ 11154 дело № 975 от 2009г. (том VІІІ стр.84) апартамент № 10/идентичен с апартамент № 8 по нотариален акт за учредяване на право на строеж/ на четвърти етаж с обща застроена площ 68.94кв.м. намиращ се в пететажна жилищна сграда в гр.Кърджали ул.Антим І № 6. Така също на 27.08.2010г. подсъдимият Х.Р. в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали продал на Н.Д.С. с Нотариален акт № 26 том 5 рег.№ 12999 дело № 785 от 2010г.(том VІІІ стр.76) апартамент № 8/идентичен с апартамент № 6 по нотариален акт за учредяване на право на строеж/ със застроена площ 68.90кв.м. намиращ се в гр.Кърджали на ул.Антим І № 6 на четвърти етаж, ведно със склад № 21 и паркомясто № 5 в подземния паркинг за сумата от 74000.00лв. След като свидетелят Д.К. констатирал тези факти, се обадил на подсъдимия Х.Р. и му ги съобщил, последният веднага ги отрекъл. Предложил пострадалият К. да му заплати още 20000лв., за да му прехвърли имота, за който се били договорили. След като получил несъгласие от страна на свидетеля Д.К., който вече бил проверил, че в сградата на „ул.Антим І” деецът не притежавал никакъв апартамент, подсъдимият Х.Р. започнал да му предлага да му продаде другаде имот, но до сделка не се стигнало, тъй като не притежавал жилище в завършен вид, каквото искал да получи пострадалия К.. Тогава двамата се уговорили Х.Р. да върне дадените му пари по предварителния договор, но тъй като това не станало, на датата 14.02.2011г. свидетелят Д.К. изпратил на дееца Нотариална покана, с която прекратявал подписания между тях Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и го канел в седмодневен срок да му върне дадената сума за първа вноска. Въпреки това до момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на свидетеля Д.К. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер на 30000лв.

Свидетелят Н.С.Д., който живеел в друго населено място, решил да закупи жилище в гр.Кърджали. От познати знаел, че подсъдимият Х.Р. продавал апартаменти, които строял. За целта на датата 07.01.2008г. пострадалият заедно със свидетеля В.Б., който познавал дееца, дошли в гр.Кърджали и посетили офиса на Х.Р. в града. Там свидителят Д. се срещнал с подсъдимия, с който разговаряли за закупуване на апартамент в строеж в Кърджали кв.Възрожденци на „автомивката”. Последният му показал документи за сградата, измежду които Разрешение за строеж, а след това го завел до мястото на строежа, който бил на изкоп. Още същият ден двамата се договорили за покупко- продажба на апартамент № 13 на четвърти етаж с квадратура от 73кв.м. и след това в офиса, подсъдимият Х.Р. подготвил Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на компютър. От там деецът и пострадалият, отишли при нотариус, където го заверили. По силата на този договор сключен между ЕТ „Р.-*** от една страна като продавач- изпълнител и Н.С.Д. като купувач едноличният търговец се задължавал да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 13 на четвърти жилищен етаж със застроена площ от 73кв.м., находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ ХLІ- 6479 от квартал 203, срещу сумата от 23360евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.01.2009г. при плащане на три вноски. По така сключеният договор същият ден, свидетелят Д. платил лично на подсъдимия Х.Р. сумата от 5000лв., представляваща първа вноска за покупката на жилището. За това плащане последният му издал Квитанция към ПКО № 00003/ 2008г., която подписал и положил печат на ЕТ „Р.-***. Подсъдимият сключил този предварителен договор и взел пари по него въпреки, че на 02.05.2007г. в качеството си на едноличен търговец сключил Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим със свидетеля К.Р.Х. за апартамент № 13 в обекта на „Автомивката”, за което получил първа парична вноска в размер на 20000лв. Следващите няколко месеца свидетелят Н.Д. се обаждал на дееца по телефона и се осведомявал за работата по обекта на „Автомивката”. Така първият разбрал, че имало забавяне по строителството. Въпреки това дошъл на датата 25.08.2008. в гр.Кърджали в офиса на Х.Р., където му заплатил лично на него сумата от 10000лв., представляваща втора вноска по договора сключен между тях за покупко- продажба на жилище. И за това плащане деецът му издал квитанция към ПКО № 000062, която подписал и положил печат на ЕТ „Р.-***. Така двамата поддържали връзка по телефона до 24.03.2009г., когато пострадалият Д. отново дошъл в гр.Кърджали с желание да закупи и апартамент № 14 в същата сграда на „Автомивката” и след разговори с дееца, двамата сключили Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между ЕТ „Р.-*** от една страна на продавач- изпълнител и Н.С.Д.- от друга като купувач. По силата на него едноличният търговец се задължавал да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 13 и апартамент № 14 на четвърти жилищен етаж със застроена площ съответно от 57.82кв.м. и 54.68кв.м., находящи се в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци в УПИ ХLІ- 6479 от квартал 203, срещу сума от 36960евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.01.2009г., но не по- късно от 30.09.2009г. при плащане на две вноски. Този договор не бил заверен нотариално, както и този ден не платил по него никакви пари на дееца. На 23.09.2009г. пострадалият Д. отново дошъл в гр.Кърджали заедно със свидетеля Л.К.. На тази дата свидетелят Н.Д. дал на подсъдимия Х.Р. сумата от 2500евро по сключения между тях предварителен договор от 24.03.2009г., за което му била издадена Квитанция към ПКО № 00045, подписана от свидетелката Д.Р. с положен печат на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. След тази дата пострадалият Д. продължил да се обажда по телефона на Х.Р., който му казвал, че нямало проблеми, и че всичко било наред по строежа. Когато дошла датата за изповядване на сделката- 30.01.2009г., сградата на „Автомивката” не била готова, поради което не били прехвърлени апартаментите на Н.Д. от подсъдимия с нотариален акт. Въпреки това в разговорите, които провеждал пострадалия с дееца по телефона, последният му казвал, че всичко било наред. Така било и на крайната дата за снабдяване с нотариален акт- 30.09.2009г. Подсъдимият Х.Р. казвал това на пострадалият Д. въпреки, че на 09.07.2010г. първият в качеството му на едноличен търговец продал на Б.М.И. с Нотариален акт № 5 том 4 рег.№ 2685 дело № 575 от 2010г. и с Нотариален акт № 4 том 4 рег.№ 9881 дело № 574 от 2010г. правото на строеж върху поземлен имот в гр.Кърджали кв.Възрожденци бул.Х. Ботев № 53, съответно на апартамент № 13 със застроена площ 57.82кв.м. ведно с прилежащия склад № 13 и с припадащите се идеални части от общите части на сградата в размер на 10.80кв.м. и на апартамент № 14 със застроена площ 54.68кв.м. ведно с прилежащия склад № 14 и с припадащите се идеални части от общите части на сградата в размер на 10.80кв.м. срещу сумите от 15000лв. и от 14670лв. През 2010г. свидетелят Н.Д. започнал да се притеснява от закъснението по строежа и от обещанията на подсъдимия да прехвърли апартаментите едва след Нова година. За това дошъл в гр.Кърджали през месец декември 2010г. и направил справка в Агенцията по вписванията в съда, от която установил, че апартаментите, за които бил сключил предварителни договори с подсъдимия Х.Р., били продадени на друго лице. След това пострадалият Н.Д. се обадил на дееца и двамата се срещнали като първият си поискал дадените пари от подсъдимия поради установените от него факти. Но последният отричал казаното и му предложил да му продаде друго жилище или в същата сграда, или в други такива. Тогава свидетелят Д. подал жалба в прокуратурата, тъй като разбрал, че подсъдимият Х.Р. нямал имот, който да му прехвърли. До момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на свидетеля Н.С.Д. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в общ размер от 19900лв.

Свидетелката В.К. била сестра на свидетеля В.А., който имал намерение да закупи апартамент от подсъдимия Х.Р. на обект на „стотните блокове” в кв.Възрожденци в гр.Кърджали. Поради тази причина и семейство К.- Р. и В., решили да купят жилище в този блок. За целта на 15.10.2009г. свидетелят Р.К. посетил офиса на дееца Р. *** воден от своя роднина В.А.. Там бил подсъдимият Х.Р., на когото пострадалият обяснил, че си търсел жилище в „стотните блокове” на гр.Кърджали. Деецът му показал чертежи и скици на сградата, по които обяснил кои били свободните апартаменти и пострадалият си избрал № 3 на първия етаж. След това подсъдимият Х.Р. го завел до мястото на строежа в гр.Кърджали кв.Възрожденци ул.Гео М., където били построени два етажа и оставало да се изгради още един етаж и покрива. Деецът му показал и разположението на апартаментите вътре в сградата. Там на место двамата се уговорили и за цената на харесания от свидетеля К. апартамент № 3, а именно 27000лв., които да бъдат платени на две вноски. Двамата се разделили с уговорката да се видят на следващия ден, когато да подпишат предварителен договор, който да изготви дееца, а пострадалия да носи половината от парите за договореното жилище. Така на следващият ден- 16.10.2009г.,  свидетелите Р.К. и В.К. отишли в офиса на Х.Р. ***. Там последният им показал написаният от него предварителен договор и им обяснил, че нямало да имат никакви проблеми, защото това не била първата сграда, която строял, а и договора бил прегледан от нотариус. От там тримата заедно посетили нотариус в града. Пред него свидетелят Р.К. платил на подсъдимия Х.Р. сумата от 13500лв. представляваща първа вноска по закупуване на апартамент № 3. След това били заверени положените подписи под сключения Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, строителство, между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представляван от управителя Х.А.Р. от една страна като изпълнител- продавач, и Р. И. К. и В.В.К. от друга страна като купувачи. По силата на него дружеството се задължавало да построи по одобрен инвестиционен проет и Разрешение за строеж № 73/ 02.04.2009г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 3 на втори етаж със застроена площ 58.13кв.м. ведно с принадлежащото избено помещение № 3 с площ 4.87кв.м., находящи се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ ХLІ- 6400 от квартал 151 срещу сумата от 27000лв. като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.10.2010г. при плащане на две вноски. Там при подписването на този договор подсъдимият Х.Р. дал на свидетелката В.К. талонче за регистрацията на „Ахридастрой”ЕООД по БУЛСТАТ, за да има данните на фирмата му. През следващите месеци свидетелят Р.К. се свързал с дееца многократно по телефона, тъй като не живеел в гр.Кърджали. Подсъдимият Х.Р. се оправдал за забавянето на строителните дейности по обекта на „стотните блокове” поради спирането му от общината. На датата фиксирана по договора 30.10.2010г. за изповядване на сделката с нотариален акт, свидетелите В. и Р. К. отишли на обекта на „стотните блокове”, но той не бил в завършен вид, а представлявал строеж на почти същото ниво, на което го видели на 16.10.2009г. Пострадалият К. вярвал на дееца, че ще получи договореното жилище, когато в края на 2010г. чул, че подсъдимият Р. имал проблеми. За това свидетелят Р.К. се консултирал с адвокат, от което разбрал, че апартамент № 3 не бил собственост на фирмата на подсъдимия Р., а бил за обезщетение на собственика на земята. Това е така видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 141 том ІV рег.№ 5946 дело № 700/ 2007г. сключен между „Байкал”ООД- Кърджали и ЕТ „Р.-***, с който първият си запазва правото на строеж върху апартамент № 3 със застроена площ 112.75кв.м. Разбирайки това, свидетелят Р.К. се обадил на подсъдимия Р., който му отговорил, че това били негови грижи и го успокоил. След това пострадалият инициирал среща с дееца през месец януари 2011г., при която последният му обещал да му издаде нотариален акт за апартамент № 3, с който да му го прехвърли в собственост, при условие, че свидетелят Р.К. му плати останала сума по предварителния договор. Но последният не се съгласил, тъй като знаел, че Х.Р. не бил негов собственик и поради това нямало как да му продаде този апартамент. До момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на семейство В. и Р. К. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не им върнал дадените от тях пари в размер от 13500лв., въпреки че те многократно настоявали за това пред дееца.

Свидетелят В.А. *** в близост до обекта на „стотните блокове”. От строителните работници там взел телефонния номер на подсъдимия Х.Р., който те му посочили за строител на сградата. Към края на 2009г. пострадалият А. му се обадил по телефона. При този разговор го попитал имал ли свободни апартаменти за продажба на обекта на „стотните блокове”, при което получил положителен отговор. Двамата се уговорили да се срещнат в офиса на дееца в ***. Така на датата 15.10.2009г. свидетелят В.А. посетил посочения му офис в града, където се срещнал с подсъдимия Р.. Отново го попитал дали имал свободни жилища за продажба в сградата на „стотните блокове”, при което деецът му посочил апартамент № 3 и № 7 за такива и му показал проектите за този обект и снимки. При тази среща свидетелят А. харесал апартамент № 7 намиращ се на втория жилищен етаж, за което уведомил подсъдимия Р.. Последният му посочил квадратура, изложение и цена за този имот, както и му дал копие на скица за този етаж, за да го разгледа и помисли вкъщи. Освен това подсъдимият Р. го завел на место, по настояване на пострадалия, където вътре в сградата на „стотните блокове” му показал разположението и се качили до втория жилищен етаж, на който се намирал харесания от него апартамент. От там двамата се разделили до следващият ден, когато свидетелят А. се обадил на дееца, пред който изявил желание да закупи апартамент № 7, за който били говорили предния ден. За това подсъдимият Р. му казал да дойде същия ден при него, за да подпишат предварителен договор и да му плати първата вноска за продажбата. Така на 16.10.2009г., свидетелите В.А. и А.А., които били съпрузи, отишли в офиса на дееца в гр.Кърджали. Подсъдимият Х.Р. ги завел на место до строящата се сграда на „стотните блокове”, където показал построените свободни за продажба жилища, измежду които и това под № 7. Семейство А. взели окончателно решение да купят този имот, за това се върнали тримата в офиса на дееца, където подсъдимият Х.Р. изготвил на компютъра си Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, строителство, който пострадалият А. прегледал. След това тримата- семейство В. и А. А. заедно с дееца Р., отишли при нотариус, където първият заплатил на подсъдимия Х.Р. сумата от 13500лв., представляваща първа вноска за продажба на жилище по така сключения договор, който след това подписали, а нотариуса заверил. По силата на този договор сключен между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявано от управителя си Х.А.Р. от една страна като изпълнител- продавач и В.В.А. и А.К.А. от друга страна като купувачи, дружеството се задължавало да построи по одобрен инвестиционен проет и Разрешение за строеж № 73/ 02.04.2009г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 7 на трети етаж със застроена площ 58.13кв.м., ведно с избено помещение № 7 със застроена площ 4.87кв.м., находящи се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ ХLІ- 6400 от квартал 151 срещу сумата от 27000лв. като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок до 30.10.2010г. при плащане на две вноски. През следващите месеци свидетелят наблюдавал случващото се на строежа на „стотните блокове” като имало етапи на спиране и започване на строителството. Той се обаждал на подсъдимия Р., винаги когато на обекта не се работело, при което последният го успокоявал, че всичко било на ред, а само един път през месец юли 2010г. му споделил, че имл проблем с общината. На уговорената  в предварителния договор дата за изповядване на сделката с нотариален акт- 30.10.2010г., сградата на „стотните блокове” не била завършена, въпреки това свидетелят В.А. се обадил по телефона на дееца, за да го попита кога ще си получи жилището. Тогава двамата се уговорили да се срещнат на конкретна дата и място, но подсъдимият Р. не пристигнал на срещата. След това свидетелят А. не могъл да се свърже с дееца, тъй като той си изключил телефона. Притеснен от случващото се и от слуховете, които чул в града за извръшени измами с апартаменти, пострадалият В.А. в края на месец декември 2010г. извършил устна проверка в Агенцията по вписванията при Районен съд гр.Кърджали за собствеността на апартаментите в обекта на „стотните блокове”. Тогава разбрал, че апартамент № 7 от тази сграда бил продаден на друго лице. Така видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 91 том І рег.№ 3541 дело № 86 от 2010г. на датата 17.12.2010г. подсъдимият Х.Р. в качеството му на едноличен търговец продал на Ш.Р.Т. правото на строеж на апартамент № 7 на третия етаж със застроена площ 74.70кв.м.  находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци ул.Гео М. в поземлен имот с идентификатор № 40909.111.439., ведно с прилежащото му складово помещение № 7 с полезна площ 6.25кв.м. и идеални части на сградата в размер на 9.80кв.м., за сумата от 20000лв. След като разбрал този факт, свидетелят В.А. започнал настоятелно да търси дееца Р. като му звънял по телефона и ходел до офиса му. Успял да се срещне с него едва в началото на месец януари 2011г. като настоял да му прехвърли жилище или да му върне дадените пари за първа вноска. Тогава подсъдимият Х.Р. казал, че нямал пари, които да върне, и предложил на свидетеля А. да му прехвърли с нотариален акт апартамент № 7 в сградата на „стотните блокове”, при което пострадалият му показал копие от Нотариалния акт за продажба на същия апартамент на Ш.Р.Т.. Въпреки това подсъдимият Х.Р. отново настоял да прехвърли на пострадалите А. с нотариален акт апартамент № 7 срещу заплащане на втората парична вноска по договора в размер на 13500лв. и се уговорили да се срещнат същия ден по- късно. Но до изповядване на такава сделка не се стигнало тогава, тъй като свидетелят В.А. веднага се консултирал с адвокат, който му обяснил, че предложеното му от дееца Р. било невъзможно. Поради това свидетелите В. и А. А. не отишли на определеното място и час от дееца за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на апартамент № 7 в сградата на „стотните блокове”. След това пострадалият А. подал жалба в прокуратурата срещу подсъдимия Х.Р.. До момента последният не прехвърлил на семейство А. и В. А. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не им върнал дадените от тях пари в размер от 13500лв., въпреки че те многократно настоявали за това пред дееца.

  Свидетелят Л.К. разбрал от своя съселянин свидетеля Н.Д., че подсъдимият Х.Р. строял жилищна сграда в гр.Кърджали и продавал апартаментите в нея като той бил сключил предварителен договор за покупко- продажба с дееца. Първият също желаел да си закупи имот в гр.Кърджали, за това на датата 24.03.2009г. свидетелите Л.К. и Н.Д. посетили града. Първоначално отишли на обекта на „автомивката”, където двамата разгледали строежа и дори се качили по етажите. От там се насочили към офиса на Х.Р. ***, където го заварили. Пострадалият К. му споделил намерението да си закупи строящо се жилище с квадратура около 70кв.м. и го попитал дали имал такъв апартамент за продажба. Двамата се разделили с уговорката да поддържат връзка по телефона. Те се чували многократно през следващите няколко месеца на 2009г., докато през лятото на същата година свидетелят Л.К. дошъл в гр.Кърджали и отново се срещнал с подсъдимия Р.. Тогава първият изявил желание да закупи апартамент № 1 или № 6 поради изложението им, което знаел от чертежите на сградата показани му от свидетеля Н.Д.. Деецът му отговорил, че първият апартамент бил за него, но за № 6 можело и да стане. Двамата се уговорили да се видят през септември 2009г., за да може свидетелят К. да събере сумата от 20000лв., с които да плати първата вноска и да сключат предварителен договор за посоченото жилище. Така на 23.09.2009г. пострадалият отново посетил гр.Кърджали и се срещнал с подсъдимия Х.Р.. Последният изготвил предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от същата дата, който и двамата подписали. По силата на този договор сключен между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявано от Х.А.Р. от една страна като продавач- изпълнител и Л.А.К. от друга като купувач, дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 102001/ 19.02.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 6 на втори жилищен етаж със застроена площ от 100.41кв.м., находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу сумата от 30000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок не по- късно до 30.05.2010г. при плащане на три вноски. По така сключеният договор, свидетелят К. платил лично на подсъдимия Х.Р. сумата от 20000лв., представляваща първа вноска за покупката на жилището, за което не бил издаден документ, а сумата била вписана в предварителния договор, който служел и за разписка. На датата 20.10.2009г. пострадалият Л.К. отново дошъл в гр.Кърджали в офиса на подсъдимия Р., където му предал лично сумата от 20000лв., представляваща втора вноска по сключения между тях предварителен договор. За това плащане деецът му издал Квитанция към ПКО № 00065/ 20.10.2009г., която подписал и положил печат на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. До края на месец май 2010г. двамата поддържали връзка по телефона като подсъдимият Р. му обещавал, че до 30.05.2010г. ще приключи със строителството на сградата. Но когато дошла тази дата деецът заявил на пострадалия К., че не можел да му прехвърли с нотариален акт апартамента, защото обекта не бил готов, тъй като имал проблем с асансьора и го помолил да изчакал до есента на 2010г. През месец декември 2010г. свидетелят Л.К. решил да направи справка в Агенцията по вписвания при съда в гр.Кърджали, от която установил, че апартамент № 6, за който бил сключил предварителен договор с подсъдимия Р., бил собственост на собственика на земята, върху която се строяла сградата на „автомивката”. Веднага след това пострадалият К. се свързал по телефона с дееца и му казал какво установил. Тогава Х.Р. му обяснил, че водел дела с този човек, но ако загубел, то имал друг апартамент, който да му продаде. Въпреки това до момента последният не прехвърлил на свидетеля Л.К. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер от 40000лв.

Свидетелят Ю.С.Е. през лятото на 2009г. търсел да си закупи жилище в гр.Кърджали, което още не било изградено. За това обикалял по строежите из града и разглеждал. В началото на месец септември 2009г. видял строителство на жилищен обект в гр.Кърджали на ул.Антим І, както и указателна табела за продажба на апартаменти в центъра и в кв.Възрожденци в града. От работещите там разбрал, че подсъдимият Х.Р. се занимавал с тази дейност. Свързал с него по телефона и си уговорили да се видят та 07.09.2009г. на ул.Антим І в гр.Кърджали. След като се срещнали този ден пострадалият Е. обяснил, че искал да си закупи жилище ново строителство в гр.Кърджали кв.Възрожденци. За това деецът придружаван от майка си завели свидетеля Ю.Е. до обекта на „автомивката”, където първият му показал апартамент № 9 намиращ се на трети жилищен етаж. Разгледали го и пострадалият го харесал най- вече заради голямата тераса, която имало това жилище. Тогава подсъдимият Р. му предложил да отиде при него в офиса на 08.09.2009г., за да сключат предварителен договор за апартамент № 9. Така на уговерената дата свидетелят Ю.Е. отишъл в офиса на дееца в ***, където последният му показал скица на апартамент № 9, за който говорели. Там подсъдимият Х.Р. написал на компютъра си предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, след което му го дал, за да го прочете. Тогава свидетелят Ю.Е. заплатил на дееца Р. сумата от 1000лв. по този договор, за което Х.Р. му издал Квитанция към ПКО № 0077/ 08.09.2009г., която подписал и положил печат на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. Подсъдимият предложил втората вноска да му даде лично на ръка, но свидетелят Е. поискал номера на банковата сметка на фирмата, за да ги преведе по банков път. Той дал номера на банковата сметка на фирмата, въпреки, че не бил съгласен по този начин да се заплащат парите, а държал това да ставало на ръка. След това двамата отишли при нотариус, където били заверени положените от тях подписи. По силата на този предварителен договор сключен между „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали представлявана от управителя си Х.А.Р. от една страна като продавач- изпълнител и Ю.С.Е. от друга страна като купувач, дружеството се задължавало да построи по одобрена ПСД и съгласно Разрешение за строеж № 338/ 14.12.2007г. на Община Кърджали в завършен вид апартамент № 9 на трети жилищен етаж със застроена площ от 86.23кв.м., ведно със складово помещение № 9 със застроена квадратура 2.3кв.м., находящ се в гр.Кърджали кв.Възрожденци в УПИ ХІІ- 6479 от квартал 203, срещу сумата от 28000евро като изповядването на окончателния нотариален акт за покупко- продажба било фиксирано със срок не по- късно до 28.06.2010г. при плащане на четири вноски. Подсъдимият Х.Р. подписал този предварителен договор и взел пари по него въпреки, че на датати 02.05.2007г. и на 29.11.2007г. вече бил сключил предварителни договори съответно с Б.Х.П. и с Л.В. отново за продажба на този апартамент № 9 в сградата на „автомивката. На датата фиксирана по договора за плащане на втората вноска- 29.09.2009г., свидетелят Ю.Е. превел по банков път по сметка на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 19000лв. За тази сума подсъдимият Х.Р. му издал Квитанция към ПКО № 0063/ 29.09.2009г., която подписал и положил печат на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. От тогава до месец март 2010г. пострадалият Е. звънял по телефона на дееца многократно, за да се информирал как върви строителството на сградата на „автомивката”, при което получавал отговори, че всичко било наред. На датата 01.03.2010г. свидетелят Ю.Е. отново превел по банков път по сметка на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали сумата от 12600лв., представляваща третата вноска по предварителния договор, но преди това се обадил на дееца и го попитал дали по същата сметка да преведе парите, при което получил положителен отговор. Няколко дни преди датата 28.06.2010г. свидетелят Ю.Е. се обадил на подсъдимия Х.Р. и изразил готовност да заплати цялата останала сума по предварителния договор, тъй като наближила датата за изповядване на сделката с нотариален акт. Деецът се съгласил с него и му казал да идва на посочената дата. Така на 28.06.2010г. пострадалият Е. отишъл в офиса на подсъдимия Х.Р. ***, но последният му обяснил, че имало много хора при него този ден и за това му предложил да му се обади по- късно. Минали няколко дни, но тъй като деецът не го потърсил, то свидетелят Ю.Е. му се обадил, при което той отклонявал исканите срещи, но му споделил, че дал документите за сградата на „автомивката” на едно лице на име Савчева, която щяла да подготвя нотариалните актове. За това пострадалият Е. намерил спомената жена в гр.Кърджали, която му казала, че договорения за продажба апартамент № 9 бил обещан на собственика на земята, върху която се строяло. Потресен от чутото свидетелят Ю.Е. започнал да звъни на подсъдимия Р. по телефона, но той не отговарял на обажданията му или когато осъществявал връзка с него, му уреждал срещи в различни заведения в града, на които не идвал. Така продължило до средата на месец август 2010г., когато свидетелят Е. се срещнал с подсъдимия Х.Р. ***. При тази среща деецът искал остатъка от парите по сключения между тях предварителен договор за закупуване на апартамент № 9 на „автомивката”, за да му го прехвърли. Свидетелят Ю.Е. изразил съгласие с това, но само ако сключат сделката пред нотариус, на което обаче деецът не бил съгласен. Тогава двамата се разделили, но пострадалият продължил да го търси и да си иска апартамента, но до сделка така и не се стигнало. В периода от 23.10.2010г. до 09.11.2010г. свидетелят Е. бил в болница, поради което не звънял по телефона на подсъдимия Р.. Но на 10- 11.11.2010г. отново го потърсил като си поискал дадените пари по предварителния договор, при което получил обещание да стори това след като вземел заем. И през 2011г. пострадалият търсел дееца и настоявал да му върне парите, но получавал само обещания за това или предложения да му прехвърли друг негов апартамент в сградите на „ул.Антим І” или на „стотните блокове”. Въпреки това до момента подсъдимият Х.Р. не прехвърлил на свидетеля Ю.Е. с нотариален акт никакви недвижими имоти, както и не му върнал дадените от него пари в размер от 32600лв.

Изложената фактическа обстановка съдът възприе на база събраните по делото доказателства- гласни и писмени, които в по- голямата си част са еднопосочни и се допълват, поради което кридитира всички свидетелски показанията. Обясненията на подсъдимия Х.Р. също допълват фактологията, с изключения на някои негови твърдения, които ще бъдат обсъдени по- долу.

Безспорен е факта, че подсъдимият Х.Р. бил известен от 2007г. сред обществеността като строителен предприемач, който строял жилищни сгради и продавал изградените обекти в тях чрез фирмите си „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали и ЕТ „Р.-***. Не се спори, че по този повод сключвал предварителни договори за покупко- продажба на недвижими имоти, като такива подписал и със седемнайсетте пострадали лица по делото. Така е и по отношение на дадените пари от тях на подсъдимия Х.Р. в размер на 502350лв., представляваща инкриминираната сума по обвинителния акт, което се установи безспорно по делото поради признанието на дееца за това, както и от разпита на всичките шестнайсет пострадали свидители, от свидетелските показания на Д.Р., така и от писмените доказателства- предварителни договори, квитанции към ПКО и кредитни преводи.

Безспорно е и обстоятелството, че деецът Р. не е прехвърлил в собственост на пострадалите свидетели С. и С.К., С.К., Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К.Х., К. Г., Б.П., Д.К., Н.Д., Р. и В. К., В. и А.А., Л.К. и Ю.Е., договорените с тях недвижими имоти. Това се установява както от обясненията на подсъдимия, така от разпитите на тези свидетели, така и от писмените доказателства- нотариални актове, Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличанания за лице издадени от Служба по вписванията гр.Кърджали при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, по отношение на Х.А.Р., ЕТ „Р.-*** и „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали.

Настоящата съдебна инстанция намира, че подсъдимият Х.Р. не дължи на С.Р.Е. прехвърляне в собственост на недвижим имот, поради следното: тя не е разпитана като свидетел по делото, поради което не може да се установят с точност техните договорни отношения, а именно платените пари върнати ли са, има ли други договори между тях и др.; освен това на 30.04.2008г. тя е сключила предварителен договор за покупка на апартамент № 3, но в този договор пише, че всички предходни договори се отменят; на 28.09.2009г. тя е сключи трети предварителен договор, по който е направила плащане, но на 01.11.2010г. подсъдимият Х.Р. в качеството му на едноличен търговец й е продал правото на строеж на апартамент № 5 в сградата на „автомивката”, по която сделка нямаме данни платени ли са пари или двете страни по договора са направили прихващане по стари задължения един към друг. Всички тези факти водят до съмнения у състава на съда относно отношенията между страните по посочените договори, защото без разпит на пострадалия не би могло да се стигне до еднозначен отговор за правата, задължения и намеренията им един спрямо друг.

Тази съдебна инстанция приема, че свидетелката Л.Ю. е развалила предварителния договор сключен между нея и „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали от 19.12.2008г. поради голямото забавяне на строителството и неизпълнение на задълженията по него от страна на дружеството управлявано от дееца Х.Р.. Това се установява  от следните доказателства: от свидетелските показания на самата свидетелка Ю., в които обяснява, че изпратила нотариалната покана до дееца за разваляне на договора поради забавянето на строителството от година и половина. След получаването й той започнал да я търси  на ден по 10- 15 пъти, за да сключат нов договор с нотариален акт, но при условие, че тя му плати останалата сума от 20000лв. Но тя не се съгласила, тъй като не разполагала с тази сума; от обяснеията на подсъдимия Р., в които потвърждава прекратения договор между него в качеството му на управител на „Ахридастрой”ЕООД и Л.Ю. с Нотариална покана, и последвалите съдебни процедури след това; от писменото доказателство- копие на Заповед № 2332 за изъпление на парично задължение от 28.07.2010г. по повод на изпратената Нотариална покана; не на последно място е и обстоятелството, че към датата 10.06.2010г. на изпращане на Нотариалната покана за разваляне на договора от 19.12.2008г., деецът Х.Р. е бил собственик на апартамент № 8 на обекта на „автомивката” в гр.Кърджали, който продал с Нотариален акт на М.И.В. едва на 09.07.2010г. видно от Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот чрез продажба № 6 том 4 рег.№ 989 дело № 576/ 2010г.(том  VІІ стр.17 от д.пр.).

От приетата по делото съдебно- графически експертизи назначени на досъдебното производство е видно, че някои от квитанциите към ПКО и самите приходно касови ордери, които били издавани при заплащане на съответните вноски по сключените с дееца предварителни договори за покупко- продажба на недвижим имот, били подписаниот Х.Р. или неговата майка- свидетелката Д.Р.. Настоящата инстанция кредитира тези експертизи като правилни и обосновани, тъй като вещото лице е изследвало оригиналните документи, поради което не са налице съмнения относно правилността на заключението, а и те не са оспорени от страните по делото.

По отношение на твърденията на подсъдимия Х.Р., на които не се дава вяра: Съдът не споделя заявеното от дееца, че сключвал предварителните договори за покупко- продажба на недвижим имот от името на „Ахридастрой”ЕООД, тъй като това дружеството било вписано в строителната камара, а и поради настояване на счетоводителя си, защото коя е фирмата с право да строи по никакъв начин не е относимо към това кой е носителя на правото на собственост, защото само този който притежава едно право може да го прехвърли на другиго. Освен това ирелевантно е противопоставянето на воденото счетоводство на фирмите на дееца със сключването на предварителни договори за продажба на жилища; Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на подсъдимия Р., че към края на 2008г. достигнал „кота било” за обекта на „автомивката”, поради което искал от пострадалите свидетели да му заплатят останалата сума по сключените предварителни договори. Това е така, защото на първо място понятието „кота било” според &5 от ДР на ЗУТ е „най- високата хоризонтална част на покрива на сградата”, което не представлява етап от строителството и за него не се съставя никакъв акт по време на строителството. Но дори и да се приеме, че това понятие означава приемане на конструкцията, което завършва с издаването на Акт образец № 14, то такъв е бил налице едва 30.06.2009г., а не към датата на която твърди дееца; Съдът намира за ирелевантно по делото твърдението на подсъдимия Х.Р., че на базата на устната уговорка между него и свидетеля М.М. за строителството на хотела на последния в с.Паничково, а по- късно прераснала в писмена такава, сключвал предварителни договори за имотите, които му били обещани, а след това бил измамен от свидетеля М., който прекратил действието на подписания договор за строителство на хотела. Това е така, защото той като занимаващ се със строителна дейност, а преди това и като предлагащ имоти за наем и продажба чрез Агенция за недвижими имоти, е бил наясно, че за да притежаваш право на собственост следва да имаш съответен документ за това. А оправданието на подсъдимия, че пропадналата договорка със собственика на земята, да му прехвърли и то под условие собствеността на притежаваните от него обекти на „автомивката”, е причината поради която не може да прехвърли на свидетелите обещаните им недвижими имоти, е лишено от всякаква логика и здрав разум, защото не можеш да вменяваш вината за своите грешки на други хора, които са ти заплатили за покупка на недвижими имоти, за които деецът е знаел, че не притежава към този момент; Отново не се споделя твърдението на Х.Р., че заради издадената Заповед на началника на служба „Геодезия и кадастър” не можел да реализира обектите на „ул.Антим І”, тъй като самият той се е поставил в тази ситуация и вина не следва да носят сключилите предварителни договори за жилища там; Същото е отношението на съда и към твърдението на подсъдимия, че нямал финансови средства да продължи обектите си към края на 2010г., тъй като не бил допускан до обекта в с.Паничково, че собствениците на земята на „стотните блокове” били пуснали жалба в Общината, както и че един негов клиент му възбранил имота на ул.Сан Стефано № 13 в гр.Кърджали. Недоумение буди защо за този факт дали строителят има пари да изгради сградата, трябва да отговарят желаещите да си купят имоти в тези сгради. Освен това нелогично е обяснението на подсъдимият Х.Р., че поради изброените по- горе причини прехвърлил на трети лица правото на строеж върху строителните обекти на „стотните блокове” и в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 13. Ако е сторил това заради финансовите си проблеми, то защо не е взел пари по тези сделки, както твърди дееца. Още по- абсурдно звучи твърдението на Х.Р., че направил прехвърлянето на обекта на „ул.Сан Стефано № 13”, за да обезщети клиентите си. Нелогично е да продадеш правото си на собственост на трето лице и едновременно с това да искаш да прехвърлиш недвижимите имоти от същия този обект на пострадалите свидетели, с които си сключил предварителни договори срещу пари, които обаче не можеш да изпълниш; Съдът не приема довода на подсъдимия Х.Р., че без негово знание свидетелката Т.М. прехвърлила правото на строеж върху обекта на ул.Сан Стефано № 13 на фирма „Радекс”, тъй като тя фактически и юридически е била носител на това право и не е било нужно да пита или уведомява Х.Р., за да извърши сделката. Той е бил наясно, имал е знанието за това бидейки строителен предприемач и занимавайки с дейност по  съдействие на предлагане за продажба и под наем на недвижими имоти, че с подписването на Нотариалния акт като управител на „Ахридастрой”ЕООД, той продава по надлежния законов ред своите права по отношение на строежа на ул.Сан Стефано № 13 в гр.Кърджали. Поради което житески и правно е абсурдно да очакваш от някой на който си продал правото си, той да иска твоето съгласие, защото ти вече не си носител на това право и не можеш да се разпореждаш с него. Освен вичко друго това прехвърляне е ирелевантно по делото, защото подсъдимият Р.(като физическо лици или като управител и собственик на „Ахридастрой”ЕООД) вече не е бил собственик на този обект. Още повече, че доказателствата по делото сочат, че всичко това е станало със знанието и жеалнието на Х.Р., тъй като той също в качеството си на едноличен търговец е продал на същата тази фирма „Радекс” правото на строеж на собствените обекти на „стотните блокове”. Съдът не дава вяра на тези твърдения на дееца Р. и поради факта, че самият той в обясненията си казва, че поради завеждането на изпълнителни дела, които можели да тръгнат, той прехвърлил обекта на „стотните блокове”; Съдът не кредитира твърденията на Х.Р., че канел многократно свидетелите Л.В., С.К., К.Х. и Н.Д., тъй като не бяха събрани доказателства за това. Напротив и четиримата свидетели установяват, че търсели начини за среща с дееца, които той отбягвал. Освен това те искали от него да изповядат с нотариален акт сделките, но това отново не станало по негова вина. По делото не бяха събрани доказателства, че свидетелите С.К. и К.Х. са получил Уведомително писмо покана от Х.Р. за заплащане на цялата сума по предварителния договор. А по отношение на свидетеля Н.С.Д. съдът приема, че той не е получил покана за доброволно изпълнение за заплащане на останалата сума по предварителния договор от страна на подсъдимия Р., тъй като няма доказателства тя да е била получена от пострадалия Н.Д..

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Повдигнатото обвинение по чл.211 пр.1 вр.чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е за престъплението измама, в което непосредствения обект са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. С деянието се засяга гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Като негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, като в случая обвинението е за възбуждането на заблуждение и поддържане на това заблуждение. Първото представлява такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи, а втората форма- само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адреса на измамата като затвърждава съществуващата у него невярна предства или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее. Като съществен признак от обективната страна на измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от неправилните си представи за действителността, извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Възбуждането на заблуждение и поддържането му, което е елемент от състава на престъплението измама, представлява процес, който включва, от една страна, както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със своя или на другиго средства в своя вреда. Освен това престъплението измама е резултатно увреждащо, защото законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това за измамата се характерна и с особената причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условията на разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в състава и допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.

Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние, защото за да е налице престъпление по смисъла на закона, следва деянието- действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо, които характеристики в случая са налице. Подсъдимият Х.А.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.211 пр.1 вр.чл.210 ал.1 т.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, а именно измама чрез въвеждане в заблуждение и поддържане на заблуждението, поради следните съображения: Деецът извършил изпълнителното деяние като е използвал друг човек, в случая пострадалите свидетели С.К., С.К., Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К.Х., К. Г., Б.П., Д.К., Н.Д., Р. и В. К., В. и А. А., Л.К., Ю.Е., които са извършили акт на имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо поведение- плащане на парични вноски, в което разпореждане подсъдимият по никакъв начин не се е ангажирал с участие и отговорност. При така описаното поведение на дееца се очертават трите причинни връзки на измамата. На първо място: Х.Р. е е създал невярна представа, у пострадалите свидетели С.К., С.К., Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К.Х., К. Г., Б.П., Д.К., Н.Д., Р. и В. К., В. и А. А., Л.К., Ю.Е.. Тази невярна представа има няколко проявни форми в настоящия казус. За свидетелите С.К. и С.К. заблуждението се изразява в това, че деецът ги е убедил, че има разрешение за строеж, че той е соственик на предлаганите имоти, както и че след като ги построи, ще им ги продаде с нотариален акт. По отношение на свидетелите Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К. Г., Б.П., Р. и В. К., Л.К. и Ю.Е., тази невярна представа се изразява в това, че подсъдимият Х.Р. ги е убедил, че той е собственик на предлаганите от него недвижими имоти и че след тяхното построяване, той ще им ги продаде с нотариален акт. А за свидетелите К.Х., Д.К., В. и А. А. заблуждението се изразило във факта, че деецът ще им продаде предлаганите от него в строеж недвижими имоти. Тези действия, чрез които е създадена невярна представа са обективирани от подсъдимият Х.Р. чрез показване на скици на бъдещи и строящи се в момента жилищни сгради, както и разрешение за строеж, водене на обектите, убеждаване, че строял и други сгради, предлагане и сключване на предварителни договори за покупко- продажба на недвижим имот с всяко едно от посочените лица и то със заверка на подписите при нотариус, издаване на разписки за платените вноски по договорите. По отношение на свидетелите Л.В., С.К., С.Х., К.Х., Б.П., Н.Д., Л.К. и Ю.Е., подсъдимият Р. освен, че им е създал невярната представа описана по- горе, той продължил да поддържа това заблуждение като проявил активност с цел да утвърди тази няварна представа. Тези действия се изразили в следното- при срещи и разговори с тях им обяснявал, че строежът вървял добре, посочвал им банкови сметки за плащане на съответната уговорена вноска за продажба на жилище, придружавал ги до банката за внасянето на пари, сключвал Анекс към вече подписани Предварителни договори за покупко- продажба на недвижим имот, издавал и подписвал квитанция за дадените му парични средства, сключвал нови предварителни договори и за други имоти в строените от него обекти, продължил да предлага и договаря с други лица за продажба на жилища включително и пред някои от изброените по- горе свидетели. На второ място- вследствие на тези свои неверни представи пострадалите свидетели С.К., С.К., Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К.Х., К. Г., Б.П., Д.К., Н.Д., Р. и В. К., В. и А. А., Л.К., Ю.Е., са предприели имуществено разпореждане, изразяващо се в даване на пари лично на подсъдимия или превеждането им по банков път по сметка на физическото лице или на ЕТ „Р.-***, или на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали. Този акт от страна на свидетелите е в резултат единствено и само на създадената вече невярна представа от дееца Р., защото ако измамените не бяха формирали такава погрешна представа, то те не биха се разпоредили с имуществото си. И на трето място- поради разпореждането се е стигнало до имотна вреда за пострадалите свидетели С. и С.К., С.К., Л.В., С.К., О.Е., С.Х., К.Х., К. Г., Б.П., Д.К., Н.Д., Р. и В. К., В. и А. А., Л.К., Ю.Е., в общ размер на 456586лв. В случая единствено и само в резултат на заблудата пострадалите са се разпоредили със своите вещи- пари, и те неоснователно са излезли от техния патримониум. Вредата е настъпила от преките действия на измамените, които са били мотивирани именно от подсъдимия да ги извършат. Деецът е въздействал пряко и непосредствено върху физическите лица, които са притежавали фактическата власт да се разпореждат с имуществото си, в случая с паричните си средства.

И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и користна цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият Х.Р. е предвиждал, че в резултат на неговото въздействие върху измамените у тях ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива представи. Освен това предвижда, че измамените лица вследствие на тази грешна представа, ще извършат акт на имуществено разпореждане като му платят пари, както и че в резултат на този акт имуществото им ще бъде увредено. Това е така, защото подсъдимият Х.Р. е сключвал договори без намерение да ги изпълни, който извод произтича от комплексната преценка на поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на инкриминираното деяние. Създал е добро впечатление у пострадалите, преди да пристъпи към сключване на процесните сделки, с което е спечелил доверието им. Демонстрирал е материално благополучие и вещина по отношение на строителството на сгради, показвал им само избрани от него документи, с което е създал невярна представа за надежност като притежател на правото на строеж върху процесните строящи се жилищни сгради. След поемане обаче на облигационните задължения, той не е предприел изпълнението им, от една страна поради невъзможност, тъй като не притежавал правото на собственост върху имотите, за да може да ги продаде, а от друга страна- сключвал други предварителни договори за същите обекти или ги продавал с нотариални актове на трети лица. Деецът е демонстрирал нежеланието си да уреди отношенията си с измамените лица като се укривал от тях, уговарял срещи на които не отивал или им предлагал други правни сделки, които също не били във възможностите му да изпълни. Особено показателно е поведението на подсъдимия Х.Р. в момент, когато обективно е разполагал с право на строеж върху различни обекти в два поземлени имоти, но не пристъпил към погасяване на задълженията си, а напротив разпоредил се с тях в свой интерес като ги отчуждил на трети лица. Вярно е, че деецът твърди, че това били симулативни сделки, но този факт е ирелевантен в настоящия наказателен процес, тъй като той стои извън предмета на доказване на престъплението измама. Освен това последващите действия на подсъдимия Русен потвърждават умисъла в намерението му да се обогати неправомерно- уведомителните писма; срещите и разговорите, в които обяснявал, че по строежите всичко било наред; прехвърлянето на притежаваното от него или от фирмата му право на строеж върху недвижими имоти на трети лица; подписването на Записи на заповед и споразумения; обещанията да върне дадените му пари; обещания за намерението му да купи фирма „Радекс”, за да може да си върне в собственост обектите, които след като построи да продаде на пострадалите си клиенти. Наред с това субектът цели имотна облага за себе си или за другиго като съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда. По делото специалната цел е видна и от признанието на дееца, че е сключвал два предварителни договора за един и същи обект само за да вземе парите и да ги инвестири в строителството, тъй като го притискали сроковете, както и от факта, че той знае, че няма издадено разрешение да строи като не му е отстъпено правото да строи, както и че не е собственик на имотите, за които е сключил предварителни договори, но въпреки това ги подписва и взима пари по тях с ясното съзнание, че няма как да изпълни договорните си задължения. В случая обаче не само, че деецът Р. си е поставил користната цел- да набави за себе си или за дружеството си имотна облага, но тя е и реализирана от него, което обаче не е изискване за съставомерността на престъплението. Следва да се отбележи, че намерението му да връща получените суми в случая не е от значение по делото, тъй като договорните отношения между Х.Р. от една страна като продавач- изпълнител в качеството му на едноличен търговец или управител на дружеството, и измамените лица, от друга страна, са били за закупуване на недвижими имоти, а не касаят дадени в заем парични суми, каквато е и утвърдената съдебна практика по този повод.

Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква в следствие на акта на имущественото разпореждане да е настъпила имотна вреда. Отрицателното изменение за измамените идва в момента на разпореждането им със собствените им парични средства, които предават лично на подсъдимия Р. или превеждат по посочена от него или от майка му- свидетелката Д.Р., банкова сметка ***, чийто едноличен собственик е той. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че деянието по отношение на пострадалия С.Х. е довършено на датата, на която последният е извършил кредитен превод по сметка на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали, а именно на 08.05.2009г. Поради това оправда дееца за периода на повдигнатото обвинение от 27.04.2009г. до 07.05.2009г., тъй като по отношение на свидетеля Х. през това време няма неоснователно напускане на имущество от неговия патримониум. 

По настоящото дело не може да се говори за гражданска измама, защото тя се характеризира само с неверни представи относно отделни елементи на правната сделка, съдържащи се в сключения договор, респективно условията, при които тя ще се изпълнява. При този вид измама обаче не се извършва акт на имуществено разпореждане, както и няма настъпила имотна вреда. Резултатът от нея приключва с договора, сключен между страните, в който се съдържат неверни представи относно сделката. В случая обаче от обективна страна е налице причиняването на имотна вреда на измамените лица, вследствие на извършеното от тях имуществено разпореждане мотивирано от извършителя на измамата- подсъдимия Х.Р.. Докато при гражданската измама една от страните цели единствено сключване на договора, съдържащ неверни представи за условията на изпълнението му, то при измамата по чл.209 от НК задължително извършителят преследва користна цел, представляваща субективната страна престъплението. В случая измамата е налице, а към нейната степен на обществена опасност се наслагва и високата морална укоримост на извършеното предвид, че се касае до намерение на измамените да си закупят имот, в който да живеят или търговски обект, от който да прехранват семействата, като някои от тях са взели заеми от близки или от банкови институции, с което са натоварили в още по- голяма степен бюджета си.

Налице е по делото квалифициращото обстоятелство по повдигнатото обвинение по чл.210 ал.1 т.3 от НК, предвид качеството на субекта. Това е така, защото подсъдимият Х.Р. е извършвал част от деянията включени в престъплението като длъжностно лице по смисъла на чл.93  т.1 б.„б” от НК заемайки длъжността „управител” на „Ахридастрой”ЕООД- Кърджали през инкриминирания период.

Деянието, за което подсъдимият Х.Р. бе осъден е съставомерно по чл.211 от НК, защото измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. В закона няма легална дефиниция на понятието „особено големи размери”. С Тълкувателно решение № 1/ 1998г. на ОСНК на ВКС в практиката се въведе единен критерий при неговото определяне- размера на установената в страната минимална работна заплата. Този признак ще е налице, когато паричният размер на причинената имотна вреда надхвърля 140 пъти минималната работна заплата. А по смисъла на чл.93 т.8 от НК „особено тежък случай” има, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Имат се предвид не само особено големия размер на причинената вреда, но и начина и средствата на осъществяване на измамата, подбудите, с които е действал извършителят, както и всички други обстоятелства, отнасящи се до деянието и дееца. В настоящият казус са налице и двата посочени признака. Причинената имотна време надхвърля многократно критерия 140 минимални работни заплати, защото през 2010г. тя е била 240лв., което означава, че този признак е налице при вреда в размер на 33600лв., а по делото щетата е от 456586лв. Престъплението извършено от подсъдимия Р. представлява и особено тежък случай поради изключително високата обществена опасност на деянието извършено в голям времеви период, което е засегнало повече от едно пострадало лице и не на последно място настъпилите вредни имуществени последици за измамените в „особено големи размери”.

Престъплението, за което бе осъден Х.Р. представлява продължавано такова по смисъла на чл.26 от НК. Това е така, защото извършените деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление- измама, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Подсъдимият бе осъден измама по отношение на качеството на субекта „длъжностно лице” на основание чл.26 ал.3 от НК, тъй като някои от деянията са извършени при това квалифициращо обстоятелство, което се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, по аргумент на чл.26 ал.4 от НК.

Настоящата съдебна инстанция оправда подсъдимия по отношение на извършено престъпление спрямо пострадалите лица С.Р.Е. и Л.А.Ю., поради следното: По отношение на първото лице не се събраха категорични доказателства, които да доказват вината на дееца Р., тъй като тя не бе разпитана в качеството на свидетел по делото, а бе заличена като такава от списъка за призоваване на лица по настояване на прокурора, а и със съгласието на всички други страни по делото. От приетите писмени доказателства относими към предявеното обвинение в тази му част се установява, че С.Е. като купувач е сключила с „Ахридастрой”ЕООД представлявана от Х.А.Р. като продавач три предварителни договора за покупко- продажба на недвими имоти, след което е станала собственик на апартамент по силата на сключен с ЕТ „Р.-*** нотариален акт. Но в тази връзка липсват доказателства за това как са се развили облигационните отношения между пострадалото лице и дееца Р. в качеството му на управител на дружеството. Не е ясно настъпила ли е имуществена вреда и в какъв размер. Поради възникналото съмнение какво точно се е случило по повод на възникналите договорни отношение на подсъдимия Х.Р. със С.Е., което съмнение следва да се тълкува в полза на дееца, последният бе оправдан по предявеното му обвинение в тази му част. По отношение на Л.А.Ю. съдът приема, че не е налице наказателна измама, тъй като свидетелката е развалила сключения с дееца Р. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Настоящата инстанция установи това на база поведението на свидетелката С.Ю. изразили се в изпращане на нотариална покана за прекратяване на договорните отношения с Х.Р. поради неизпълнението на задълженията от страна на дееца, отказа й да плати останалата сума, за да й прехвърли подсъдимия недвижимия имот с нотариален акт поради липса на пари, и не на последно място предприемането на съдебни процедури следващи развалянето на инкриминирания договор. Тук следва да се отбележи и съмнението, което се поражда с оглед деянието извършено от подсъдимия Х.Р., тъй като той към датата на разваляне на договора 10.06.2010г. е притежавал правото на строеж на имота, за който е бил сключен предварителен договор със свидетелката Е.. Той се е разпоредил с него едва на 09.07.2010г. Поради тези две съображеиня- съмнение във вината на дееца и прекратяване на договорните отношения от страна на свидетелката С.Е., съдът постанови оправдателна присъда в тази част на предявеното обвинение.

По отношение на доводите на защитата на подсъдимия: Съдът не споделя твърдението, че Х.Р. на базата на Договора за строителство с М.М. договарял с трети лица за имотите, които били предвидени за обезщетение на собственика, поради което той нямал за цел да измами, защото имал знанието и убеждението, че може да се разпорежда с всички имоти, защото му било обещано това от М.М.. Това е така, защото деецът сам се е поставил в тази ситуация, при която не е имал право да се разпорежда. Подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение относно действителното положение, че той като едноличен търговец не е собственик на имотите, които по силата на договор за строителство, а по- късно и на базата на сключения нотариален акт, са предоставени за обезщетение на собственика на земята, върху която се строи, а именно на свидетеля М.М.. Деецът е съзнавал този факт, което се извежда не само от поведението му в инкриминирания период, а и след това, но и от неговите обяснения, в които признава, че сключвал по два предварителни договори за един и същи обект, за да ги инвестира в строителството, защото го притискали сроковете; Не се споделя и втория  довод на защитата, че по отношение на „стотните блокове” било възникнало разминаване в номерацията на апартаментите, което не било вследствие на измамното желание и намерение на Х.Р., а било в резултат на събитията, които се развили по вина на държавната администрация. Това е така, защото отново подсъдимият сам се е поставил в това състояние. Този обект е имал одобрен проект и Разрешение за строеж от 02.04.2009г. и забележка към него от 08.02.2011г. А съгласно Акт Приложения № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 25.10.2010г., то по тази сграда нямало изпълнени строителни и монтажни работи в отклонение от одобрения проект. Това означава, че деецът Р. не е предприел действия по сключване на нов нотариален акт по отстъпеното право на строеж от „Байкал”ООД, с които да се предотврати разминаването между договора и действителното изпълнение на обекта на база одобрен проект; Същото е отношението на съда и по довода, че такова разминаване било налице и на обекта на „ул.Антим І” поради промяна в проектите; Ирелевантен към делото е и последният довод на защитата, че подсъдимият Х.Р. бил изпаднал в изключително трудна ситуция дължаща се на т.нар. „любовен триъгълник”, на нареждането на началника на кадастъра в Кърджали да не се издават скици за обекта на „ул.Антим І”, разваления договор с М.М. за хотела в с.Паничково, както и изпадането му в зависимост от адвокат. Всички тези факти са настъпили след като деецът вече е бил измамил свидетелите. Освен това всички направени доводи са в резултат единствено и само от действията и поведението на Х.Р., поради което не следва да бъдат вменявани във вина на пострадалите лица.   

По наказанието: Съдът като взе предвид на първо място степента на обществена опасност- висока, предвид характера на обществените отношения, които се засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, факта на изключитлно големия размер на причинената имотна вреда извън критерия „особено големи размери” включен в квалификацията на деянието, обстоятелството, че от престъплението са засегнати петнайсет лица и то в един продължителен период от време, а именно 3 години; на следващо място отчете и обществената опасност на самия деец- средна, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, както и на отегчаващи такива- лошите характеристични данни; не на последно място бе взето предвид, че и специалната користна цел е достигната- да набави за себе си или за дружеството си имотна облага. Заради всичко изброено по- горе се налага той да бъде отделен от обществото, за да има време да преосмисли поведението си и в бъдеще да не допуска такива деяния. Поради това съдът счете, че чрез наказание над средния размер на предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 7 години и 8 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от закона. На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим на изпълнение на така наложеното наказание следва да бъде „строг” в затвор.

Настоящата съдебна инстанция не наложи предвиденото при условията на евентуалност наказание „конфискация на имуществото” наред с „лишаването от свобода”, тъй като за постигане на целите на личната и генералната превенция на закона, това не е наложително. Освен това той е собственик само на едно моторно превозно средство, а въпреки наличието на няколко на брой банкови сметки, то в тях няма наличност, която да бъде конфискувана. Същото е и по отношение на фирмите, в които има дялово участие, тъй като същите не притежават никакво движимо или недвижимо имущество. Така също деецът е собственик на едно жилише, което е запорирано от много на брой физически лица, както и от банкова институция, поради което налагането на наказанието „конфискация” по отношение на него е безпредметно.

Предвид изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Х.А.Р. направените по делото разноски в размер на 80.00лв., които да заплати по сметка на КРС, както и разноските на частните обвинители за адвокатска защита в общ размер от 5100лв.

  

По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови присъдата си.

                

                                                                        

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: