№ 1160
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201244 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0438-
000051/25.01.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03
Пловдив, с което на Г. КР. П., ЕГН ********** от ****, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП; глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от
ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си
представител адв. И.Н. в съдебно заседание, жалбоподателят П., моли съда да
отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за
потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалваното постановление административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 13.01.2021г. около
02:50ч. в гр. Пловдив, на бул. „Дунав“ № 5 в посока изток-запад, като водач
на л. а. „Ситроен Саксо“ с рег. № *** управлява нерегистрирано по
надлежния ред МПС, регистрацията на което била прекратена на 04.12.2018г.
Наред с горното при извършената на жалбоподателя проверка от св. Н. Ив.
М., на длъжност ***, който по това време и място осъществявал контрол по
безопасност на движението, заедно с колегата си Г. К. Д., било установено, че
водачът управлява МПС с неплатено в срок НП № 19-1030-012141, влязло в
сила на 10.03.2020г., както и не представя свидетелство за управление на
МПС от съответната категория и контролен талон към него.
В резултат на извършената проверка срещу жалбоподателя П. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.
№ 946921/13.01.2021г. за нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДП, чл.190 ал.3 от
ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал, като
направил и възражения.
Въз основа на горното било издадено обжалваното НП, с което на Г.П.
са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба
в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – /АУАН/ с
бл. № 946921/13.01.2021г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и от
гласните доказателства - показанията на св. М.. В показанията си свидетелят
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
2
от правна страна:
По отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП:
От събраните по делото доказателства се установи и доказа по
безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване – в гр. Пловдив, на бул. „Дунав“ № 5 в посока изток-запад,
нерегистрирано по надлежния ред МПС - л. а. „Ситроен Саксо“ с рег. № ***,
регистрацията на което била прекратена на 04.12.2018г.
От показанията на св. М. се установява, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, при което е бил спрян за проверка, която дори
същият се опитал да избегне, което наложило включването на сигнал и
последването му от полицейските служители. Предвид горното следва да се
приеме, че същият е годен субект на вмененото му във вина административно
нарушение като водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от допълнителните
разпоредби на ЗДП, тъй като съгласно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП отговорността
за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. На
следващо място се доказа, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е
бил регистриран, като регистрацията на същия е била прекратена. С
разпоредбата на §2 т.4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е
дадена легална дефиниция на понятието „регистрация“, което представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включваща идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението
13.01.2021г. процесният лек автомобил е бил с прекратена регистрация,
поради което е правилен направеният от адмиинстративнонаказващия орган
извод, че МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се прави от
събраните по делото доказателства, като от показанията на св. М., изцяло
кредитирани от съда, се установява, че по време на проверката той е
извършил справка в информационната система на МВР, при която е
установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена
регистрация. Ирелевантно за делото е на какво основание първоначалната
регистрация на МПС е била прекратена. Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП е
формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на МПС, което не е регистрирано, нарушението се
явява довършено от обективна страна.
Неоснователни са доводите, че описанието на нарушението в акта и в
3
издаденото въз основа на него постановление, е вътрешно противоречиво. По
достатъчно ясен начин се сочи, че жалбоподателят е управлявал
нерегистрирано МПС, регистрацията на което е била прекратена, като по този
начин е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, поради
което не може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено.
Времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени
достатъчно подробно и ясно, че да дадат възможност на жалбоподателя да
разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната
норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него.
Що се отнася до връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН макар и
същият да е по-труден за четене, не е нечетлив. Освен това жалбоподателят се
е запознал със съдържанието на акта и го е подписал, като наред с това е
направил и възражения, узнал е параметрите на предявеното му
административно нарушение, активно се е защитавал в хода на процеса и е
навел насрещните си възражения, поради което не може да се приеме, че
правото му на защита е било ограничено.
Относно това, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде
ангажирана на основание Наредба № I-45 от 24.03.2000г., следва да се
отбележи, че действително, както беше посочено по-горе, със същата е дадена
легална дефиниция на понятието „регистрация“. Доколкото именно в ЗДП е
налице изрична разпоредба предвиждаща състав на нарушение, респ.
санкционна такава, правилно наказващият орган е приложил разпоредбите на
ЗДП както по отношение на нарушеното правило за поведение, така и по
отношение на санкционната норма.
Безспорно се установява вината за извършеното нарушение, в която
връзка следва да се посочи, че съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова
предвиждане относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП няма. В тази връзка
дори и това, че прекратяването на регистрацията не е станало достояние на
жалбоподателя, то той е могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно
този факт. Бил е длъжен, съгласно изричната разпоредба на чл.140 ал.1 от
ЗДП, която вменява в задължение на водачите да управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани.
Следователно той е бил длъжен да се поинтересува дали МПС, което е
управлявал е било регистрирано, а бездействието не е извинително. Не се
установяват и никакви пречки той обективно да е могъл да получи тази
информация.
Поради всичко изложено настоящият състав намира че безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като е
управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред и правилно
административнонаказващият орган го е наказал на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП, явяваща се съответната правна норма. Последната гласи, че се
4
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените
наказания са в максимално предвидените от санкционната разпоредба
размери. Съдът намира, че същите следва да бъдат намалени, като на
жалбоподателя се наложат минимално предвидените в закона наказания, а
именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца За да стигне до този си извод съдът взема предвид това, че
извършеното от жалбоподателя нарушение на правилото за движение,
регламентирано в чл.140 ал.1 от ЗДП, е за първи път, както и че целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, на личната и генералната превенции,
могат да бъдат постигнати и по този начин. Ето защо НП следва да бъде
изменено, като бъде намален размерът на наложените на жалбоподателя
наказания.
Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Касае се
нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други
нарушения от същия вид. Напротив, същото разкрива степен на обществена
опасност, типична за този вид деяния, поради което не би могло да се
квалифицира като маловажен случай
По отношение на нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДП:
С обжалваното НП на жалбоподателя П. е санкциониран за това, че е
управлявал МПС с неплатено в срок НП № 19-1030-012141, влязло в сила на
10.03.2020г. Наказващият орган е приел, че по този начин е била нарушена
разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДП. Посочената разпоредба обаче не съдържа
изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане така,
както е посочено в НП, защото поначало такъв срок се дава с покана
/съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага
вече надлежно образувано изпълнително производство при ДСИ, ЧСИ,
публичен изпълнител. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че
за водач, който управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл
в сила акт, може да се наложи единствено ПАМ по посочените по-горе
разпоредби. Следователно, при съобразяване на изложеното по-горе, съдът
счита че наложеното на основание чл.185 от ЗДП наказание глоба в размер на
20 лева е незаконосъобразно, което обосновава извод, че неоснователно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача
досежно вмененото му нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДП. В подкрепа на
гореизложеното следва да се посочи и нормата на чл.186 ал.7 от ЗДП, която
разписва принципното положение, че глобите по незаплатени доброволно
фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на публичен изпълнител. Т. е.
налице е установен ред, по който административният орган следва да събере
своето вземане и неговото бездействие да го стори не следва да води след
себе си нови глоби за съответния водач.
5
По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП:
В тази му част следва да бъде отменено поради нарушение на
материалния закон. Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на
дееца е вменено непредставянето както на свидетелство за управление на
МПС от съответната категория, така и на контролен талон към него. Видно от
текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние е
„неносенето“ на споменатите документи. Двете понятия „не носи“ и „не
представя“ не са идентични и между тях не може да се постави знак на
равенство, доколкото е напълно възможно дееецът да е носил със себе си
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, но да не
ги е представил по различни причини. В този смисъл може само да се
предополага, че деецът не е представил документите, защото не ги е носил, но
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Отделно от това съдът констатира и друго самостоятелно
основание за отмяна. Установи се описано в АУАН и НП противоправно
поведение на жалбоподателя, засягащо както свидетелството за управление на
МПС, така и контролния талон към него, като само по себе си отразеното
представлява две отделни административни нарушения и в нарушение на
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е било наложено едно единствено наказание
глоба в размер от 10 лв. Същевременно в обстоятелствената част са описани
две отделни нарушения, което създава противоречие колко са установените
нарушения. Констатираните нарушения съществено засягат правото на
защита на нарушителя, дотолкова не е ясно за какво точно негово поведение е
санкциониран.
Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не
следва да се произнася относно разноските, доколкото жалбоподателят не е
направил изрично искане в тази посока.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0438-000051/25.01.2021г.
на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив В ЧАСТТА, с
която на Г. КР. П., ЕГН ********** са наложени административни наказания
– глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/,
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като НАМАЛЯ размера на глобата на
200 лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС на 6 месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0438-000051/25.01.2021г.
на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив В ЧАСТТА, с
която на Г. КР. П., ЕГН ********** са наложени административни наказания
6
- глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание
чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7