№ 2336
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330206043 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №6207571, с
който на С. Н. В., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В., по съображения изложени в жалбата и в
допълнителна молба, чрез процесуалния си представител – адв. П. В., моли
съда да отмени атакувания електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш и се пледира същият да бъде
потвърден. Претендират се разноски по делото за осъществена
1
юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по
изложените в нея съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 13.07.2022г. в
06:29ч. в гр.Стамболийски на ул. „Тракия“ до №19 в посока от юг към север,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1 - М
№530, за превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч при управление на
МПС, лек автомобил марка „Опел корса“ с рег. №***. Лекият автомобил се
движел в населеното място със 72 км/ч при разрешена скорост 40 км/ч,
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 72 км/ч е с
3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 75
км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Процесното МПС е собственост на санкционираното лице С. Н. В..
За горните констатации на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС TFR1 - М №530. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за
което е издадено Удостоверение №10.02.4835. ATСС е преминало
метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка
№ 9-33-21 от 16.11.2021г. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията /ЗИ/ „когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
2
одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Следва да се има предвид, че за да
намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно заповед №616/11.09.2018г. на председателя
на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл.31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол
№9-33-21/16.11.2021г. се установява, че на уреда е била извършена
последваща проверка на 16.11.2021г., тоест уредът е валиден според
заповедта на председателя на ДАМТН до 16.11.2022г., а нарушението
предмет на електронния фиш е установено на 13.07.2022г. От тази проверка е
установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да
бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на
АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело и съдържа
данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото
ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на
задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и
номера на първо и последно статични изображения. Именно в представения
протокол по чл.10 се съдържат и данните за наличието на пътен знак В 26 за
ограничение скоростта до 40 км/ч. Доказателства за цитирания пътен знак се
съдържат и в приетата по делото справка от Община Стамболийски.
По делото е наличен и снимков материал на процесното МПС в
нарушение. Доколкото се касае за техническо средство, което се е намирало в
служебен автомобил, не е необходимо съобразно разпоредбата на ал.3 на
чл.10 от горепосочената Наредба да има снимка на разположението на
измервателния уред. АТСС TFR1-М №530 не е било поставено на пътното
платно, а в цитирания в протокола за използване на АТСС служебен
3
автомобил ***.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на
чл.21 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение, да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Както става ясно от така цитираните по-горе материални
норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна
връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в
случая скоростта от 40 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така
посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на
чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1
на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-
прецизна. Налице е осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят В. при
управление на лек автомобил „Опел корса“ с рег. №*** на посоченото в ЕФ
място, явяващо се населено място, се е движил със скорост от 72 км/ч при
разрешена в населено място скорост до 40 км/ч, въведено ограничение с
пътен знак В26. С посоченото той е превишил ограничението с 32 км/ч.
Правилно електронният фиш е бил издаден на С. Н. В., който е
собственик на лек автомобил „Опел корса“ с рег. №***, видно от справка за
собственост на МПС, като той не е посочил лице, което да е било водач на
това МПС по време на нарушението по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а се е
възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен
фиш.
Посочено е в описателната част на електронния фиш, че нарушението е
било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/4659240. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в §6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Въпреки гореизложеното съдът констатира, че обжалваният ЕФ не
4
отговаря на изискването за надлежна индивидуализация на приложената
санкционна норма. Необходимостта за нейното посочване произтича както от
изричната разпоредба на чл.189, ал.4 ЗДвП, в която е посочено, че
задължителен реквизит на ЕФ е индивидуализирането на нарушените правни
норми, което включва материалната норма въвеждаща правило за поведение
и надлежната санкционна норма, така и от одобрения от Министъра на
вътрешните работи образец на ЕФ, реквизит на който е правното основание
(санкционната норма), въз основа на което се налага санкцията. Все в тази
връзка следва да се имат предвид и задължителните указания на ППВС
№1/1953г., съгласно което всеки санкционен правораздавателен акт следва да
съдържа пълно, точно и ясно изложение както на фактическите, така и на
правните основания за ангажиране отговорността на дееца, в това число и
правна квалификация на допуснатото нарушение и санкционна норма.
Видно от съдържанието на конкретните санкционни норми тази на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е обща норма, уреждаща режима на електронния фиш
като властнически акт, докато разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП не
предвижда конкретна санкция за конкретно нарушение, а точно обратното, тя
е с бланкетен характер, като урежда налагането на санкция в двоен размер за
дадени нарушения поради наличието на квалифициращия признак
„повторност“, използвайки механизма на препращане към другите алинеи на
чл.182 от ЗДвП. Кои са тези нарушения обаче, за които се предвижда санкция
в двоен размер и какво е първоначалното наказание за тях нормата на чл.182,
ал.4 ЗДвП сочи чрез възприетия механизъм на препращане към другите
алинеи на чл.182 ЗДвП. От своя страна в различните точки на чл.182, ал.1-3
от ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в зависимост
от конкретните фактически параметри на извършеното нарушение, а именно:
каква е стойността на превишаването на скоростта, дали се касае за
превишаване на общо ограничение на скоростта или на такова въведено с
пътен знак В26, дали превишаването е извършено в рамките на населено
място или извън него, както и според вида на МПС, с което е извършено
нарушението. Точно поради тези причини съгласно трайната съдебна
практика при бланкетни норми, за да бъдат спазени посочените по-горе
изисквания към формата и съдържанието на санкционните властнически
актове, в самия акт следва да бъдат посочени не само бланкетните норми, но
и нормите към които те препращат за запълване на бланкета. /Решение №1190
5
от 23.06.2022г. на АдмС - Пловдив по к.а.н.д.№454/2022г./. Всичко
гореизложено налага извод, че при прилагане на общата норма на чл.189, ал.4
от ЗДвП и бланкетната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, е следвало да се
посочи и конкретната санкционна норма от чл.182, ал.1-3 от ЗДвП,
съобразена с фактите по разглеждания казус и стойностите на превишаването
на скоростта, защото наказанието не може да бъде законосъобразно
определено, без да се посочи връзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с някоя
конкретна разпоредба от посочените такива в чл.182, ал.1, т.1 – т.5 или
чл.182, ал.2, т.1 – т.6 от ЗДвП. Последното е от значение не само за
индивидуализиране на наказанието, но и предвид това, че в някои от
хипотезите на чл.182, ал.4 от ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от
право да управлява МПС, съответно – за тях не може да бъда издаден
електронен фиш. Отделно от това липсата на запълване на бланкета с
посочване на нарушената конкретна норма предпоставя съда да извлича чрез
тълкуване на изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена
съответната санкция. Въпреки гореизложеното в процесния електронен фиш
такова посочване на конкретната санкционна разпоредба липсва, а като
основание за налагане на наказанието, както се констатира, е посочена само
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, без връзка с някоя от хипотезите на
чл.182, ал.1, т.1 – т.5 или чл.182, ал.2, т.1 – т.6 от ЗДвП, или в случая
практически липсва посочване на санкционната разпоредба. В тази насока е и
трайната съдебната практика, при която следва да бъдат посочени не само
бланкетните норми, но и нормите, към които те препращат за запълване на
бланкета. Такова посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на
защита на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му
обвинение, но и прави изцяло неразбираема волята на наказващия орган коя е
приложимата санкционна норма, което затруднява проверовъчната дейност на
съда дали правилно е приложен материалния закон. Допуснатият порок в
дейността на наказващия орган е неотстраним, доколкото ако съдът за първи
път със своя акт издири и приложи коректната санкционна норма, наказаният
субект би бил поставен в положение да разбере правните рамки на
обвинението, което му се повдига, едва от акта на въззивната инстанция, след
като наказанието му вече реално е наложено, което е несъвместимо с правото
му на защита. Така изрично Решение №616 от 10.03.2020г. по к.а.н.д.
№237/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
6
Предвид изложените съображения електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Съгласно императивната норма на чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото -
отмяна на атакувания електронен фиш и съгласно приложеното пълномощно
и договор за правна защита и съдействие въззиваемата страна – ОДМВР - гр.
Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на С. Н. В., сумата от 300 лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното
от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за
дължимостта и размера на възнаграждението съдът направи към момента на
постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент
редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата
страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда
възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №6207571, с
който на С. Н. В., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. В.,
ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, направени от последния по
делото пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8