№ 364
гр. Варна, 15.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600313 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА
Осъденото лице А. Ю. М., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. М. Б. Р. от АК – Варна, редовно упълномощен.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви помоля да приемете, че
са налице допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.3 при постановяване на решението на ВОС по НОХД № 1392/21 г., че са
1
налице основанията за възобновяване и в действителност да приемете
аргументите ни в тази насока като възобновите наказателното производство,
отмените решението на ВОС и първоинстанционната присъда и да оправдаете
осъдения М. като приемете, че в конкретния случай са налице всички условия
и предпоставки за да се приеме, че действията му следва да бъдат подведени
под хипотезата на това, че той е действал при условията на неизбежна
отбрана и той е невиновен, което дава основание да бъде оневинен. Считам,
че уважения срещу него граждански иск, макар и в редуцирания размер
следва да бъде отхвърлен. Разбира се, че поддържаме всяко едно от
евентуалните ни искания. В крайна сметка ако Вие приемете, че са налице
допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване
правото на защита и се налага същите да бъдат отстранени, при ново
разглеждане на делото от нов състав на въззивния съд, да върнете делото на
въззивната инстанция с ясни указания в тази насока. Разбира се, че
поддържаме и третото ни евентуално искане за преквалифициране на
деянието и за прилагане института на абсолютната давност по чл.81, ал.3,
като се приеме, че са налице условията и предпоставките по чл. 24, ал.1, т.3
от НПК.
Изложили сме пространна аргументация в подкрепа на искането ни, няма
да я повтарям, но не мога да не спра вниманието Ви поне за мене върху
основния момент и той е свързан с аргументите свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на
защита, които дават основание да искаме от Вас отмяна след възобновяване
на делото на въззивния акт.
ВОС не е изпълнил нито едно от задълженията си свързани с изискването
си да извърши обективен, всестранен и най-вече самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност. Той е следвало, но не е посочил кои факти
приема за установени, въз основа на кои доказателства, не е изложил
собствени ясни убедителни съображения защо не се споделят аргументите и
възраженията на защитата срещу неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, като тя е очертана в осем самостоятелни пункта в допълнението
към въззивната жалба. За жалост ОС не е извършил анализ на доказателствата
и не е дал отговор на нито един от тези доводи на защитата, тоест изправени
сме пред типичен случай на отсъствие на мотиви. Нещо повече, не само, че не
са изпълнили задълженията по чл.339, чл. 107, чл. 13 и чл.14 от НПК, но в
конкретния случай ОС и неговия съдебен акт, макар да е от близо петдесет
страници, представлява дословно на принципа copy paste пресъздаване
съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, като
включително в текстовете ще видите, че са копирани и пунктуационните и
граматическите грешки в съдържанието на първоинстанционната присъда.
Това не е начин за излагане на собствени фактически и правни изводи и
аргументация. Този извод не се променя включително и от абзаца на стр. 41,
където съдът е направил някакъв опит да изложи собствени съображения
относно неправилността на първоинстанционната присъда, които се свеждат
2
до три изречения. Първото е, че оспорваните изводи на първата инстанция не
били голословни, а обосновани с тази част на свидетелските показания на
пострадалия, като тази фразиология е лишена от каквато й да е конкретика,
като не става ясно за кои точно свидетелски показания на пострадалия става
дума и в коя точно тяхна част съдът счита, че следва да бъде дадена вяра и те
да бъдат кредитирани. Нещо повече в същия този абзац въззивният съд си е
позволил да констатира че била налице последователност в изложеното от
пострадалия, при разпита му като свидетел, по време на проведените му
разпити, които даже не са посочени в хода на наказателното производство, в
които пресъздавал по еднопосочен начин хронологията на случилото се на
инкриминираната дата, в рамките на която очертава конкретиката на
осъщественото спрямо него неправомерно посегателство. Констатирал е
съдът, че е давал показания няколко пъти, но не е намерил за необходимо да
посочи има или няма противоречия така, както е твърдяла защитата във
въззивната жалба, които противоречия са толкова съществени защото касаят
основни моменти от кръга на доказване – механизъм, начин на протичане на
инцидента, включително сме твърдели, че в крайна сметка тези негови
показания не само че са вътрешно противоречиви, не само са
непоследователни, но и се изключват от всички останали доказателства,
включително се отричат от свидетелите И.. Нито един от тези доводи на
защитата ОС не е намерил за необходимо да обсъди и да даде отговор.
Връщайки се на този цитат на л. 41 от решението аз лично считам, че тези
цитирани от мен оценъчни съждения на ВОС са лишени от каквато й да е
конкретика, те са напълно декларативни, а това изключва каквато й да е
възможност да бъдат проверени и обсъдени, камо ли да дават възможност да
бъдат реплекирани. От тях става ясно единствено, че е потвърдена
осъдителната присъда защото съдът кредитирал показанията на частния
обвинител без обаче да конкретизира точно на кои негови показания и в коя
тяхна част дава вяра. Възраженията ни за недостоверност и противоречивост
на тези показания на Х.Ю., както и на сем. И., включително доводите ни
свързани с тяхната предубеденост и заинтересованост, което несъмнено
дискредитира тяхната доказателствена стойност съдът не е обсъдил.
Следва да се подчертае, че липсва каквато й да е последователност в
показанията на ч.обвинител, която констатирал ОС. Както вече подчертах те
са с многобройни противоречия, които Провадийския РС е имал повод да
констатира в своите мотиви, отново в десет пункта е казал в кои техни части
ги кредитира, в кои техни части приема, че не следва да бъдат кредитирани.
ВОС от една страна приема, че те са безпротиворечиви, от друга страна се
съгласява и препраща, възприемайки на принципа както казах copy paste,
изцяло фактическите и правни съображения на първата инстанция. Такъв
начин на формиране на вътрешното убеждение на един съдебен акт, при
такива крещящи противоречия няма как да даде възможност на който и да е
подсъдим да разбере защо е осъден и на база кои доказателства е приета
фактическата обстановка и защо в крайна сметка не се споделят аргументите
3
на защитата против неправилността на първоинстанционната присъда.
В заключение считам, че включително когато една въззивна инстанция е
съгласна с фактическите и правни изводи на контролирания съд трябва да
обективира вътрешното си убеждение, че с излагане на собствени
съображения и аргументи по спорните въпроси е недопустимо те да бъдат
преповторени и дословно възпроизведени без да се излагат каквито и да е
други съображения в тяхна подкрепа. Така че декларативното
солидаризиране с тях считам, че на практика от една страна обезсмисля
правото на защита и прави невъзможна въззивната проверка, аз съм сигурен
че не дава възможност и на настоящата инстанция, която е сезирана с
искането ни за възобновяване да провери и проконтролира правилността на
тези фактически и правни изводи, и това ни дава основание да поддържаме
пред Вас искането за възобновяване на производството.
Ако считате, че в крайна сметка тези всички цитирани пороци можете
Вие сами, чрез собствен анализ на доказателствата на база събраната
доказателствена съвкупност, да отстраните чрез приемане на самостоятелни
фактически и правни изводи, Ви моля за това, тъй като на практика считаме,
че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и са налице категорични
аргументи в подкрепа на тезата ни относно правилността на правния извод,
който поддържаме пред Вас, че в случая сме изправени пред действие за
неизбежна отбрана. Какво друго в крайна сметка и как може да бъде
квалифицирано едно деяние когато така наречения пострадал Х.Ю. си
позволява, употребил алкохол, въоръжен с нож, в ранните часове между
дванадесет и нула часа на посочената в обв. акт дата, да отиде до дома на М.,
държейки се провокативно, агресивно, блъскайки по вратата, прониквайки с
взлом в жилището, атакувайки неговата тъща и нападайки М. въоръжен с нож
да бъде квалифицирано по друг начин. Това че М. в този момент, в описаната
в психиатричната и психологическа експертиза стенична форма на поведение
на М., тоест той е предприел активни действия по самозащита и е съумял да
изтръгне от пострадалия ножа и да осуети много по-тежки последици и по
този начин да преустанови неправомерното поведение изблъсквайки го от
дома си е според мен емблематичен пример именно на такава форма на
неизбежна отбрана. Естествено, че при такова боричкане и двете страни ще
имат някакви наранявания когато става дума за нож. И това, че никой не си е
направил, на етап досъдебно производство, труда да подложи на съответната
медицинска експертиза и М. и да констатира нараняванията и по самия него
не изключва достоверността на казаното от него, че и той при това боричкане
е получил наранявания по ръката си.
В заключение обръщам внимание на съда Вие изключително добре
познавате съм уверен материалите по делото, че заключението на вещото
лице Бурулянова по никакъв начин не изключва именно по начина, по който
описва М., да се е стигнало до това изтръгване на ножа и до тези наранявания,
които са констатирани по тялото на пострадалия. Ще задам един риторичен
въпрос: Къде е намерен ножът на Х.Ю., който той твърди, че е бил в него?
4
Намерен е в дома на М., след като Х.Ю. твърди, че не е влизал в жилището на
М., не е прониквал там, не е вадил нож, как се отзова този нож в жилището и
е било предадено от съпругата на М. на органите на реда. Разбира се тази
пространна аргументация ще я намерите в кориците на делото, в пледоариите
по същество пред предните инстанции, няма да я преповтарям, но Ви моля да
споделите нашите доводи и действително да възобновите производството.
Поне за нас въпросът е от изключително принципно естество. По никакъв
начин няма да поддържам доводи за явна несправедливост на наказанието
пред Вас.
Моля Ви за изводи и произнасяне в тази насока.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че искането за
възобновяване е неоснователно.
Считам, че не е налице дефицит на мотиви така, както твърди защитата.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, обсъждайки
възникналите противоречия и както адв. Р. посочи необходимо е излагането
на допълнителни съображения при констатиране на някакви противоречия. В
случая първоинстанционният съд, а и потвърждаващият го ОС е разделил
свидетелите на две групи. Едната група свидетели това са М.Т.Х. – тъщата на
осъдения и Л. М.а, която е съпруга на осъдения, чиито показания подкрепят
изцяло обясненията на осъдения М.. Втората група, където беше критиката на
адв. Р., това са свидетели, чиито показания са кредитирани от съда – това са
показанията на свид. Ю. – пострадал и Х. и И. И., които са съседи, живеещи
срещу къщата на осъдения, станали очевидци на целия конфликт между
осъдения и пострадалия. Макар деянието да е извършено в тъмната част на
денонощието в случая е установено, че теренът е бил осветен както от улично
осветление, така от фаровете на автомобила на пострадалия, както и от самата
къща на съседите И..
Защитата преписва предубеденост и заинтересованост именно на тази
втора група свидетели, но аз считам, че тази предубеденост и
заинтересованост би могла да се препише в пълна сила към показанията на
първата група свидетели това са тъщата и съпругата на подсъдимия, така че
считам, че съдът правилно е отмерил тези свидетелски показания и е избрал
кои са достоверни и кои да подкрепи, и кои да кредитира като най-
достоверни.
За правилното възприемане на фактологията по делото и на обстановката
изцяло допринася изготвената СМЕ. Тя е в основата на съдебния акт и е
безспорно, че обсъждайки получените от пострадалия наранявания,
експертизата е категорична, че тези в областта на ръцете категорично са
получени при самозащита и самоотбрана. Считам, че престъплението е било
изяснено в цялост от страна на начина на извършване, оръдието, с което е
било извършено, както и по отношение формата на вината, а именно
извършено умишлено от осъдения, а не при самоотбрана, каквито пледоарии
5
се излагат пред Вас или по непредпазливост, каквото е искането за
преквалификация или за прилагането на чл.12 от НК. Не е налице основание
за преквалификация и по чл.132 деяние извършено в условията на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия, тъй като по делото е назначена и
изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от
заключението на която е установено, че при извършване на деянието
осъдения не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект.
Считам, че не са налице основания за възобновяване на производството.
Досежно размера на наложеното наказание аз считам в обратна насока на тази
на защитата, че наложеното наказание е дори изключително снизходително
при размер на наказание лишаване от свобода до шест години, минимум три
месеца изменението в пробация е изключително занижено, но при липсата
естествено на протест в тази връзка, а и невъзможността за коригиране на
този съдебен акт, следва да приемем така определеното наказание.
Считам, че по тези възражения, които бяха изложени пред Вас от
защитата, те са били разглеждани от съдилищата и са намерили отговор. В
тази връзка Ви моля да приемете, че отсъстват основанията на чл. 422, ал.1 от
НПК за възобновяване на производството и моля да откажете
възобновяването.
АДВ. Р. /РЕПЛИКА/ – Уверен съм, че Ви е направило в впечатление, че
в мотивите на първоинстанционната присъда един абзац от две страници РС
го е копирал два пъти и явно се е получило желание може би да бъде
акцентирана мисълта, която е залегнала в тези фактологични изводи –
отдавам го на това. Само че се оказва, че същият този пропуск е допуснат и от
въззивната инстанция като се оказва, че в крайна сметка имаме служене със
същата лексика, същата терминология и същите изводи. Не случайно в този
модерен свят, в който живеем, има една програма, в която ако се въведе един
текст ще видите кой е първообраза и кой е източника. Ако в действителност
Вие въведете съдържанието на така наречения съдебен акт на ВОС, Вие ще
видите кой е първообраза и къде са приликите и къде са разликите.
Единствената такава, която намерих е на стр.41 и единствено за това се
наложи да я коментирам пред Вас доколко тя въобще представлява мотиви.
Благодаря Ви.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ М. – Моля, да бъде уважена молбата ми за
възобновяване на делото и да бъда оневинен.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
6
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7