№ 1992
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501981 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Люлин, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4,
представлявано от юрисконсулт Цветанка Петкова.
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 6967 от 18.10.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 6780 по описа за 2021 г. на Районен съд- Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против Л. АНГ. М. с ЕГН **********, за сумата от 1276, 62 лв., представляваща
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени с
„БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт №15653027001, ведно със законната лихва за забава от
28.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и деловодните разноски.
Частният жалбоподател намира за постановеното разпореждане за неправилно.
Сочи, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери
съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то зада е редовно заявлението,
достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича
претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Твърди, че не е
необходимо в заявлението да се посочват всички обстоятелства, имащи значение за
основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу
съществуването й, тъй като препис от същото не се връчвал на длъжника.
Излага доводи, че при преценка спазване на изискванията по чл.127, ал.1 от ГПК
следва да се изхожда от целта на заповедното производство, която е да се провери дали
претендираното вземане е спорно, а не дали то съществува. Твърди се, че в молба –
уточнение са посочени индивидуализиращите белези на претендираните вземания –
1
юридическите факти, на които те се основават, конкретните размери на всяко от вземанията,
период на дължимост, както и обстоятелствата, имащи значение за настъпване на
изискуемостта, поради което липсвали пречки по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК за издаване
на исканата заповед за изпълнение.
Жалбоподателят посочва, че подаденото заявление отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Цитира практика.
Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираните суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт
№15653027001, ведно със законната лихва за забава.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 2494 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адв. Лилия Ралчева.
Иска се издаване на заповед за изпълнение против Л. АНГ. М. с ЕГН **********, за
сумата от 1276, 62 лв., представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт
№15653027001, ведно със законната лихва за забава от 28.09.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането. Претендират се деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75, 53 лв. Към заявлението са приложени пълномощно,
квитанция за внесена държавна такса, договор с № 20141118110648 от 10.08.2014 г. с
предмет предоставяне на тв услуги с план VIVACOM TV STANDART, Договор с №
20160810132512 от 10.08.2016 г. с предмет предоставяне на мобилни разговори, мобилен
интернет и тв услуги с план „Комбинирай и спести“, Договор с №20181008105253 от
10.08.2018 г. с предмет продължаване срока на договора за предоставяне на мобилни
разговори, мобилен интернет и тв услуги с план „Комбинирай и спести“, Договор с № *** от
15.12.2017 г. с предмет предоставяне на мобилни разговори с план Смарт Л, Договор с №
*** от 11.12.2017 г. с предмет предоставяне на мобилни разговори и мобилен интернет с
план Смарт Л+, Договор с № *** от 15.12.2017 г.
С разпореждане от 29.09.2021 г. заявлението е оставено без движение, като
заявителят е следвало да конкретизира по кой договор каква сума се дължи и на какво
основание, тъй като към заявлението са приложени няколко договора, сключени от
длъжника с „БТК“ ЕАД.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Л. АНГ. М. с ЕГН **********, за
сумата от 1276, 62 лв., представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
2
далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт
№15653027001, ведно със законната лихва за забава от 28.09.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и деловодните разноски.
Изложени са съображения, че с разпореждане от 29.09.2021 г. заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било оставено без движение, като на заявителя е
указано да отстрани констатирани нередовности. В определения срок е била постъпила
молба от заявителя, с която се конкретизират пет договора, сключени между длъжника и
„БТК“ ЕАД, като се посочва, че на основание тези договори са издадени фактури на името
на длъжника за дължими суми, без да се уточнява как са формирани те. Предвид това
следвало да се приеме, че искането е неясно, а заявителят не е отстранил нередовностите в
указания срок.
Посочва, че гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за
възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, изисква индивидуализация на
вземането на кредитора. Сочи, че основанието и размера на вземането са задължителни
реквизити, въпреки че във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявление
по чл.410 ГПК индивидуализацията би била специфична. В молбата си за уточнение,
заявителят не посочил по кой договор, каква сума се дължи, както и не се уточнява сумите
по фактурите на какво основание се дължат. Поради изложените съображения заповедният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
В заявлението си, кредиторът следва да индивидуализира вземането си по основание
и размер, така както изисква и чл.127, ал.1 от ГПК, като преценката на съда следва да
изхожда единствено от твърденията на заявителя.. Под основание се разбират всички факти,
от които произтича претендираното със заявлението материално субективно право. Тъй като
в заявлението са изложени твърдения, че дължимата сума е сбор от сумите по пет договора,
както е видно от подадената уточнителна молба, то очевидно се касае за няколко отделни
договора, сключени между страните, и следователно за кумулативно обективно съединени
искове, всеки от които трябва да е в достатъчна степен индивидуализиран не само по
основание, но и по размер. Освен това, за да упражни надлежно правото си на възражение,
длъжникът следва да узнае недвусмислено какво точно се иска от него. Възможно е
длъжникът да възрази, че задълженията по част от договорите са изплатени, или пък са
погасени по давност, а за други - че не съществуват. Ето защо, в заповедта вземането следва
да е индивидуализирано по начин, адекватен на съдебно установена претенция, като бъдат
посочени дължимите суми по всеки от договорите, сключени между страните, и съответно
претенцията по всеки от обективно съединените искове.
Изложеното води до извод, че е налице нередовност в подаденото заявление за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, което е наложило даване на указания за отстраняване
на нередовността. Такъв извод е направил и районният съд. В подадената си уточнителна
молба от 14.10.2021 г. страната не посочва размера на всяко едно от вземанията си по всеки
договор, сключен между „БТК“ ЕАД и длъжницата, поради което съдът правилно е
констатира, че е налице неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 29.09.2021
3
г., а вземанията не са надлежно индивидуализирани, съобразно изискванията на чл.127, ал.1
от ГПК.
Ето защо въззивната инстанция намира, че частната жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна, а разпореждането на БРС да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6967 от 18.10.2021 г. по ч. гр. д. № 6780 по описа за
2021 г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК против Л. АНГ. М. с ЕГН **********, за сумата от 1276, 62 лв.,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт №15653027001, ведно със
законната лихва за забава от 28.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
деловодните разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4