МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №347 от 21.10.2020 г. ПО НОХД № 1490/1.2019
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Л.П.Я.,
роден на ***г***, обл. Видин, ул. „Юрий Гагарин” № 4, българско гражданство,
българин, със средно образование, Кмет на с. Делейна, неженен, неосъждан, в
това, че на 03.10.2018г. в с. Деленйна, обл. Видин се заканил на А.Г.Й. ***, с
престъпление против неговата личност – убийство, отправяйки следната реплика
„Марш от тука, ще ти отрежа главата”, насочвайки и доближавайки до главата му
работеща моторна резачка за дърва, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх у Й. за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият лично и чрез процесуалния
си представител заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение с обвинителния акт.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец поддържа обвинението редом с представителя на държавното
обвинение и поддържа предявения против подсъдимия граждански иск против
подсъдимия, като моли исковата претенция да се уважи изцяло по основание и
размер така, като е предявена пред съда.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
Подсъдимият
Я. е заемал длъжността кметски наместник
на с.Делейна, обл.Видин към момента на деянието. Той и пострадалият Й. се
познават, а така също в селото живее и свидетелят А.. На 03.10.2018г. в същото
село пострадалият помолил свид.А. да
отидат в двора на училището в селото и там да нарежат на трупи един изсъхнал и
паднал бор, за да се приготвят дърва за огрев за медицинския кабинет в селото.
Двамата отишли, като свидетелят взел своята моторна резачка. На посоченото
място те двамата, след като А. нарязал
на трупи дървото, седнали да отпочинат. Тогава в двора на училището дошъл подс.
Я., приближил до тях, крещял:“Какво правите тук, нямате право“. Навел се и взел
от земята , където била оставена,
моторната резачка, запалил я и насочил същата към гърдите на свидетеля Й.,
който се изплашил много, разтреперил се и се отдръпнал назад. Я. насочил
работещата моторна резачка към главата му и казал:“Марш от тук, ще ти отрежа
главата“. Й. още повече се уплашил, изпитал много голямо чувство на страх. След
това подсъдимият изгасил резачката, взел я със себе си и си тръгнал, отнасяйки
я в кметството. Свид.Й. се прибрал у
дома си, бил много разстроен, не се чувствал добре и постоянно мислел за
случилото се. На същата дата около 17,00ч. по телефона на свидетелката Ж.,
дъщеря на пострадалия, се обадила майка и, която казала на свидетелката, че
баща и е излязъл от дома си около 11,00ч. и не се е прибрал. Ж. с автомобила си и с нейна приятелка
свидетелката К.. Пристигнала в дома си и заварила баща си вече прибрал се, да
лежи на леглото видимо много разстроен. Последният не изглеждал добре,
притеснен и треперел. Й. разказал за
случилото се. Докато разказвал си личало, че е силно уплашен и тежко преживява
случилото се.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетелите А.Г.Й., Б.Й.А., Б.К.К., Е.А.Ж. и Ц.М.А., както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Законът и тълкувателната практика не
изискват категоричност относно предварително взето решение за изпълнение на
заканата, използването на годно да умъртви човек средство или наличието на
такива условия, при които резултатът със сигурност може да настъпи /ТР №
53/1989г. на ОСНК на ВС/. Следователно, законът поставя изисквания като
фактологичен минимум, който са далеч надхвърлени с оглед на осъщественото от
подс. Я., което пък и прави неправилна тезата застъпвана от защитата, че
пострадалия не е бил реално уплашен.
От субективна страна съставът на това
престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното
възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето
в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи.
Въпросът за наличието на „основателен
страх” в смисъла на чл.144, ал.3 от НК, е чисто юридически, е не експертен.
Изводите си за изпадане на пострадалия в това състояние съдът направи въз
основа на съвкупна оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на
това обстоятелство.
Налице е вербално психическо въздействие върху
пострадалия, което обективно е застрашило правнозащитимата му сфера, като е
съпроводено с физическо действие – привеждане в действие на моторен трион „ЩИЛ“
и насочването му към тялото на пострадалия Й.. Отправените от подсъдимия
реплики и извършеното действие предричат смърт, натоварени са със застрашителен
потенциал, подсилен от поведението на дееца, който в един от епизодите на
престъпната дейност е държал и работещ моторен трион на близко разстояние от пострадалия.
По изложените съображения съдът прие, че
пострадалият е преживял страхови реакции, свързани с опасения от посегателства
върху живота му, като емоционалният стрес е резултат от поведението на
подсъдимия Петров и от извършените от
него действия, обективиращи заканата. Такава ситуация нормално психологически
не само предизвиква у индивида преживявания от негативния спектър на
емоционалния регистър /страх, стигащ до витална застрашеност за живота/, а
покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх”.
От субективната страна също са налице
задължителните елементи, които правят деятелността на подс. Я. престъпна по смисъла на чл.144, ал.3, във вр.
с ал. 1 от НК. Подсъдимият е имал възможност да формира адекватна представа, че
със своето поведение осъществява въпросните закани и че те ще породят страхови
изживявания при пострадалия, което е искал и това реално се е случило. Подсъдимият
е възприел и свидетеля А. и целял да всее страх и смут у него, че ще посегне на
неговия приятел.
Подсъдимият не се признава за виновен,твърди,
че не е заплашвал пострадалия Й.
не е привеждал в действие моторния трион „ЩИЛ“ и е изпълнявал функциите си на
кметски наместник, вземайки законосъобразни мерки против противозаконото
отсичане на дърво от пострадалия Й. и свидетеля А.. Защитната теза на
подсъдимия не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия в тази насока. Законът не предвижда санкция
за даване на лъжливи обяснения от подсъдим, но това обстоятелство не
освобождава подсъдимия от задължението му да говори истината. От друга страна
непризнаването на вината не може да бъде поставено в тежест на подсъдимия при
решаване на делото.
Извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите
, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което
Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът
относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс. Я. не
е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е обществено - опасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият Л.П.Я., роден на ***г***, обл. Видин, ул.
„Юрий Гагарин” № 4, българско гражданство, българин, със средно образование,
Кмет на с. Делейна, неженен, неосъждан, на 03.10.2018г. в с. Деленйна, обл.
Видин се заканил на А.Г.Й. ***, с престъпление против неговата личност –
убийство, отправяйки следната реплика „Марш от тука, ще ти отрежа главата”,
насочвайки и доближавайки до главата му работеща моторна резачка за дърва, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у Й. за осъществяването му
– престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия, несъобразяването
му с установения правов ред в страната, слабите му морално – волеви задръжки,
незачитане правата на личността, предходната му престъпна дейност, видно от
осъжданията му, което говори за склонност за извършване на престъпления против
личността на гражданите..
Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за
реализиране гражданската отговорност на подс. Я., тъй като деянието му –
заканата с убийство е противоправна, виновна и пряко и непосредствено е
причинили неимуществени вреди на увреденото лице – пострадалия Й.. При
определяне размер на справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД съдът отчете
степента и механизма на увреждането – същото е предизвикало стрес и беэпокойство
у пострадалия на инкриминираните дати.
Безспорно пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в неспокойство, притеснение и уплах за
живота му, но продължителността на това състояние е краткотрайна, което
предопределя и неоснователност на предявения иск за сумата на 2000 лева до
пълния претендиран размер от 10000 лева. Ищецът доказва при условията на главно
и пълно доказване в какво се състоят неимуществените му вреди, по какъв начин
точно се е отразила заканата за убийство върху ежедневния му начин на живот, за
какъв период от време, в какво се състои силния уплах и стрес и как той е
повлиял на качеството на живот на пострадалия, че не е бил преодолян
възникналия стрес и колко време е отнело това, с оглед здравословното му
състояние. Свидетелските показания са в насока за внезапен уплах, който е
изживял свидетелят Й., но отсъства конкретизация затова по какъв точно начин
престъплението е довело до отрицателна промяна в обичайния му ритъм на живот. В
гражданското право подлежат на репариране само действителните и непосредствени
неимуществени вреди, които се дефинират като болки и страдания. Сумата над 2000
лева до пълния претендиран размер не се доказа от страна на ищеца, че
представлява реално претърпяна неимуществена вреда. Ето защо и искът се
отхвърли в тази му част като неоснователен и недоказан ведно с акцесорната
претенция за законната лихва за забава. Сумата от 2000 лева следва да се
присъди ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Я. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото на гражданския ищец 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както и
да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата
на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се
постигнат, като следва да се
признае подсъдимия Л.П.Я., роден на ***г***, обл. Видин, ул. „Юрий Гагарин” №
4, българско гражданство, българин, със средно образование, Кмет на с. Делейна,
неженен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2018г. в с. Деленйна, обл.
Видин се заканил на А.Г.Й. ***, с престъпление против неговата личност –
убийство, отправяйки следната реплика „Марш от тука, ще ти отрежа главата”,
насочвайки и доближавайки до главата му работеща моторна резачка за дърва, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у Й. за осъществяването му
– престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание
същия текст следва да му се наложи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Следва да се осъди подсъдимият Л.П.Я. да
заплати на А.Г. *** с ЕГН ********** сумата 2 000 /две хиляди/ лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня
на увреждане 03.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 400
/четиристотин/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Следва да се отхвърли гражданският иск в
останалата му част до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен.
Следва да се осъди подсъдимият Л.П.Я.
със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горното Съдът постанови присъдата
си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :