МОТИВИ към Присъда
№ 260000 / 26.08.2020 г.
по НОХ дело № 233/ 2019 година на А.кия районен съд
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на А.ка районна прокуратура против Ш.М.Х.,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, женен, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, по
обвинение в това, че на 25.08.2014 година в село Д., община А.,
обл.Б., в кръга
на службата си съставил официален документ – Удостоверение за наследници с
изх.№ 24/25.08.2014 година на Кметство с.Д., община А., обл.Б., в
който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че лицето И. И.К., ЕГН ********** /починал на ***
година/ е единствен наследник на наследодателя И. К. Ч. – К. /починал на ***
година/, с цел документът да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства - престъпление по чл.311,
ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-А. прокурор И.Пантелеев, въз основа на събраните доказателства,
поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че в хода на съдебното производство
вината на подсъдимия е недвисмислено установена,
поради което предлага на Ш.М.Х. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок около минималния, а именно от седем месеца, чието изтърпяване при условията и по реда на чл.66
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и осн.чл.37,
ал.1, т.6 от НК да се постанови
лишаване на подсъдимия Ш.Х. от
право да заема следните изборни длъжности: Кмет на община, Кмет на населено място, Народен представител,
общински съветник, президент и вицепрезидент,
член на парламента на ЕС за срок от три години.
Подсъдимият
Ш.М.Х. са явява в
съдебно заседение и дава обяснения пред съда. Не се признава за виновен по
отправеното му обвинение. Защитникът му адв.И.М. ***, след провеждане на съдебното
следствие и
изясняване в пълнота на фактическата обстановка не спори, че към датата на
инкриминираното деяние подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице, но
оспорва, че от събраните доказателства извършването и авторството на деянието е
несъмнено установено. В този смисъл моли за постановяване на оправдателна
присъда или в случай, че не се възприеме
изложената теза, съдът да приеме, че са касае за маловажен случай по смисъла на
ал.2 от чл.311 НК, след което и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия да
го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК.
С оглед на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Ш.М.Х. е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, женен, със средно образование, бивш *** *** на
с.Д., безработен към момента и неосъждан, видно от служебно приложената справка
за съД.ст.
Не е спорно, че нa 27.11.2014 год. в Районно управление-А. при ОД на МВР - Б. от свидетеля Г.М.Г., в качеството
му на Нотариус с регистрационен № *** на Нотариалната камара - гр. София, с
район на действие – района на Районен съд - гр.А. е
подадена информация за съмнение във верността на представен му документ - удостоверение за наследници. Подозрението възникнало след като клиент на нотариуса му представил документа пo повод
на предстоящо сключване на сделка за покупко-продажба
на земеделски земи. В хода на съдебното
производство, св.Г.Г. заявавява, че на
27.11.2014 год. пo повод на предстоящата сделка с недв. имот придобил информация от клиент, за това, че има съмнения относно истинността на документа, който предстояло да представи продавача по сделката Г.И.К.
***, a именно - удостоверение за
наследници с № 24/25.08.2014 г., издадено от *** ***
на Кметство с. Д., общ. А., обл. Б..
Bъв връзка с постъпИ. сигнал били проведени разпити
на свидетелите А.Ф.Ш. и съпругата му Ш.М.Ш., които пред разследващия заявили, че по повод предстояща покупка
на наследствена земеделска земя са получили
предупреждение от анонимен източник, представил се за роднина на Г.И.К.,
който ги уведомил, че в удостоверението за наследници, което щяло да се ползва
от продавача Г.К. не са
изписани коректно всички действителни наследници на наследодателя И. К. Ч. - К.. Тъй като свидетелите
не били убедени, а и нямало как да проверят достоверността на информацията, уведомили за това нотариус Г.Г., който от своя страна предприел необходимите за проверката мерки, като първоначално
се свързал по телефона с тогавашния *** *** на с.Д. - Ш.Х. и го попитал дали е
издавал посоченото у-ние за наследници. Подсъдимият не отрекъл, че е издал такъв
документ и дори уведомил, нотариуса, че намиращото се при него в кметството в с. Д., обл. Б. удостоверение
за наследници е различно от това, което било представено при подготовка на предстоящата
сделка за покупко - продажба на недвижимите имоти.
Досежно процесното удостоверение предмет на изследване в настоящото производство е било направеното невярно
отразяване на обстоятелството, че лицето И. И.К., с ЕГН **********,
починал на 21.01979 г. /баща на Г.И./ е единствсн
наследник на наследодателя И. К. Ч. - К., роден на *** г., починал на *** г.
/дядо на Г.И.К./. B хода на разследването се установило, че вдействителност
покойния И. К. Ч. - К., освен сина си И. И.К. /баща на Г.К./ е имал още петима законни наследници, както следва: една дъщеря - П. И. П. и четирима сина - К. И.К., И. И.К., Д. И.К. и М.
И.К.. Втори екземпляр на удостоверение за наследници
с № 24/25.08.2014 г. на
Кметство - с.Д.,
община А., в който са били описани правилно всички
наследници нa И. К. Ч. – К. на ДП бил е представен от подс.Х., още пo време на разпита му
като свидетел, на 07.05.2017 г.
B хода на
разследването cе установило, че екземпляр от удостоверението за наследници, който е следвало
да бъде представен пред нотариус Г. М.Г., във връзка с предстоящата покупко - продажба на земеделски земи с
продавач Г.К. и купувач - свидетеля Ш.Ш., с невярно удостоверено обстоятелство, че И. И.К. /баща на
Г.К./ е единствен
наследник на И. К. Ч. - К. /баща на И. К. и дядо на Г.К./ е било използвано на 23.10.2014
год. при подготвяне на документите за финализиране на сделка за покупко - продажба на недвижими имоти,
изповядана в кантората на свидетеля Г.Г. - нотариус с регистрационен № *** на Нотариалната камара -гр.София, с район на действие - Районен съд - гр.А., находяща се на
административен адрес в гр. А., обл. Б. на ***. B удостоверение на факта, за подготовка на изповядване на процесната сделка е бил изготвения Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижими имоти - № 146, том VI, per. № 4540, дело № 854 от 13.10.2014 год. П
o
отношение на посочената сделка в качеството на
обвиняем за извършено пресгьпление пo чл.316, вр. с чл.311, aл.1 от HК е бил привлечен св.Г.И.К. ***,
спрямо когото наказателното
производство е приключило със споразумение, одобрено с Определение с № 48/14.06.2019 год. пo НОХД № 202/2019 год. на
Районен съд – А. /влязло в законна сила на
14.06.2019 год./, с което на К.
е било наложено наказание „десет месеца пробация”, с приложение на пробационни
мерки no реда на чл. 42а, aл. 2, т.1 и т. 2 от НК.
От всички събрани пo делото доказателства и кредитирайки като
обективни, обосновани и изчерпателни заключенията на назначените и изготвени, както в досъдебната,
така и в съдебната фаза графически и технически експертизи, съдът намира, че пo безспорен начин се установява обстоятелството, че
екземплярът на
удостоверение за наследници с № 24/25.08.2014 г. на
Кметство с.Д., общ.А., обл. Б., в който невярно е удостоверено, обстоятелството, че единствен наследник на
наследодателя И. К. Ч. - К. е лицето И. И.К. е изготвен и подписан от *** *** на Кметство с. Д., общ. А. - Ш.М.Х.. В този смисъл следва
да се отбележи, че първоначално в ход ана ДП е била
назначена и изготвена единична графическа експертиза, за изследване на подписа, положен в процесното удостоверение за наследници, заключението, на
която /вж. лист № 67 от ДП/ е
отразено в протокол № 331
/03.10.2017 год. на Базова научно — техническа
лаборатория при Областна диракция на Министерството на вътрешните работи Б.
/БНТЛ при OД MBP Б./. Вещото лице,
изготвило експертизата е отразило, че изследването на документа е извършено,
след като оригиналния текст на удостоверението за наследници /използвано пo
нотариално дело № 854/23.10.2014 г./ е бил представен
в сектор БHTЛ лично от Г.Г. Нотариус с № *** на Нотариалната кaмapa. B заключението на експерта се сочи, че „...подписа, положен в
долния десен ъгъл на удостоверението за наследници с изх. №
24/25.08.2014 год., издадено от Кметство с. Д., общ. А., обл. Б., е изпълнен oт Ш.М.Х.“.
Освен единичната СГрЕ е била
назначена и изготвена и техническа
експертиза с предмет на изследване - печата положен в процесния екземпляр от удостоверението
за наследници № 24/25.08.2014 год. на кметство с. Д.,
общ. А., обл. Б.. Вещото лице по СТЕ в заключението си е посочило категорично, че
отпечатъкът от печата
е идентичен с представените за сравнително изследване пo
делото образци от отпечатьци на печата на кетството в с. Д., обл. Б..
Напълно идентични са изводите на вещите лица, изготвили възложената им в ДП тройна СГрЕ, като заключението на експертите е отразено в Протокол с №
26/07.02.2019 год. на сектор БHTЛ при OД MBP Б.
/на лист № 182 — 183 от ДП/. Вещите лица, изслушани пред съда са
категорични в становището си, с което
са потвърдили изводите на първоначално
назначените експертизи, a именно, че в предоставеното от
Нотариус Г.Г. удостоверение за наследници с № 24/25.08.2014 год. , в което за единстен наследник на
наследодателя И. К. Ч. -К. е посочено лицето И. И.К., е подписано от подс.Ш.М.Х.. Наред с това в заключението е отразено и обстоятелството,
че отпечатъкът от печата, положен в изследваното
удостоверение е идентичен с представените за сравнителното изследване образци отпечатьци от печата на
Кметство с. Д., общ. А., както и че пo така представеното удостоверение за наследници не са установени признаци на заличаване, промяна или подмяна на текстове, данни
за допълнително допъсване на
текстове. Назначената от съда повторна тройна СГрЕ дава напълно
идентично с предходните две СГрЕ
/единична и тройна/ заключение относно авторството на подписа /сочейки, че е
положен от подс.Х./ и автентичността на
отпечатъка от пачата с този на Кметство – с.Д.. Предвид датата на
инкриминираното деяние, a именно
25.08.2014год. и съобразно приложените пo делото
документи - трудов договор и
заповед за прекратяването мy
/вж. лист № 74 — 75 от ДП/, кагегорично се налага извода, че издавайки
процесния документ, Ш.Х. е
осъществявал правомощия в кръга на службебните си задължения - в качеството на *** *** на с.Д., общ.А., обл.Б., действайки,
като длъжностно лице пo смисъла на чл. 93, т.1 от НК.
Описаното деяние извършено от страна на Ш.М.Х. *** осъществява обективни признаци
от състава на престьплението по чл. 311,
aл. 1
oт HК.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справки за съД.ст, от
заключението на вещите лица по назначените съдебно – графическа и съдебно-техническа експертизи, които съдът
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели. С изключение на определени нюанси в изложеното от отделните
свидетели, поради специфики на възприятията им, както и предвид отдалечеността на събитията във времето, не са
налице противоречия или непоследователност, които да разколебават преценката на
съда за съответствието им с обективната истина.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, прокурорът
е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият
Х. е осъществил деяние, което
да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 311, ал.1 от Наказателния кодекс, за
което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от
правна страна:
Подс.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 от НК.
Обект на престъплението пo чл. 311 aл. 1 от HK са обществените отношения свързани с документооборота. При лъжливо документиране, което е предвидено в разпоредбата на
чл. 311 HK се пресъздава информация, която е извън тяхното съдържание, /c невярнои
неотговарящо на обективната действителност/ и в която се пресъздават чужди за документа факти. Съставомерност на деянието пo тoзи текст е налице, тогава когато тези факти неправилно отразяват обективната действителност и пo този начин способстват за превръщането на документа в такъв с невярно
съдържание. Характерна особеност за документите
посредством, които се осъществява престьплението пo чл.311, aл. 1 НК е обстоятелството, че като такива е
необхоД. да са истински откъм авторството, нo да удостоверяват неверни
обстоятелства или изявления. По аргумент на противното основание, отчитайки текста на чл. 93, т. 6 от НК, истински документ е този, който представлява
писмено изявление на лицето, което действително гo e съставило. Когато документьт отразява верни факти и е с вярно съдържание той
не може да бъде предмет на престьплението пo чл. 311 НК. Систематичното
разположение на престьплението no чл. 311, aл. 1 от HK е в глава Девета oт наказатвлния
кодекс, озаглавена „Документни престъпления”, т.е. за
реализирането на престъпление по
този текст от HK е необхоД.
освен манипулиране на документа, в който се отразяват обстоятелства, които нe
отговарят на обективната действителност при изготвянето у автора да е налице
формирана особена цел, a именно за използване на същия след манипулирането му. От обективна страна изпълнителното деяние при престъплението пo чл. 311, aл. 1 от HК ce
изразява в съставяне на истински официален удостоверителен документ с невярно
съдържание.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл,
тъй като Х. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните
последици. В
конкретния случай се касае деяние е извършено от
лице, което е имало качеството на длъжностно такова по смисъла на чл. 93 от НК – *** ***.
При
установената по делото фактическа обстановка,
описана по-горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма
на осъществяването му. Доказано по безспорен начин е, че на инкриминираната дата, Ш.Х. е изпълнявал
служебните си задължения като *** *** на с.Д., община А.. Липсва спор, че подсъдимият е съставил
документа с невярно съдържание /процесното у-ние за наследници/ в горепосочено
качество, т.е. действайки като длъжностно лице. При кредитиране на напълно кореспондиращите помежду си и с останалия
даказателствен материал три заключения на СГрЕ, съдът намира, че не е налице съмнение относно авторството
на документа – удостоверение № 24/25.08.2014 год., подписано от Ш.М.Х. и подпечанато с печата на Кметство
– с.Д.,
а именно съставянето му от подс.Х.. Доказано е също така по необходимия несъмнен начин, че при съставянето му са
вписани от подсъдимия неверни данни, като за
единстен наследник на наследодателя И. К. Ч.
-К. е посочено лицето И. И.К..
В
обобщение, изводът на съда относно причината за извършеното длъжностно престъпление и
относно авторството на деянието, градени на база доказателствените източници и заключението на експертите съвпада с този на държавното обвинение.
След
като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се
установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 311, ал.1 от Наказателния кодекс, следва изрично да се
отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на
подсъдимия Х. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на именно той е съставил
процесното у-ние за наследници.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на вината - умисъл.
Във връзко с
конкретните възражения на подсъдимия /чрез защитника му/ относно наличие на
предпоставките за маловажност на случая и квалифицирато му по чл.311, ал.2 от НК, съдът не споделя позицията на защитата, доколко в случая изтъкнатите доводи
като чисто съдебно минало или частично съдействие за разкрИ.е на обективната
истина чрез даване на обяснения, могат и следва да се ценят при определяне
наказанието по вид и размер, и в частност
като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не обуславят наличие на
предпоставки за отнасяне на случая за маловажен.
Съвкупната преценка на
обстоятелствата, при които е съставен документа, целта на съставянето,
характерът на обществените отношения, които са застрашени от невярното
документиране, защо е употребен документът и от кого, значимостта на
засегнатите права и отношения от престъплението в конкретния случай не
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
деяние в сравнение с обикновените случаи по чл. 311, ал.1
от НК, а тъкмо напротив - особено предвид актуалността на опитите за
имотни измами и зачестилите злоупотреби.
Според практиката на съдилищата
от съществено значение за оценка, доколко невярното документиране е маловажен
случай е и значимостта на настъпилите общественоопасни последици. Както се
посочи по-горе съставянето на процесното удостоверение е имало за цел да бъде
използвано при извършване на покупко-продажба на недв. имот, чрез представяне
на документа с невярно съдържание пред съответния нотариус и и зповядване на
сделката без участие на всички наследници/съсобственици на имота, което според
настоящия състав води до неприложимост на
разпоредбата на чл. 311, ал.2 от НК.
При наличието
на всички тези обстоятелства следва да се формира правният извод, че
извършеното от подс.Х. не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обичайните случаи на престъпления от този вид. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2
от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна
на състава на престъплението. В съзнанието му е имало конкретни представи, че
при съставянето на документите са внесени в него неверни обстоятелства или
изявления и наред с това да цели така съставения документ да бъде използван
като доказателство за тези обстоятелства.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне
вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид:
от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 311, ал. 1
вр. чл.26, ал.1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянието, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца, в
частнос причините за извършване на престъплението - ниско правно съзнание и грубо незачитане на нормативно установените в страната
правила, свързани с документооборота. Отегчаващи вината обстоятелства в случая са липсата на
разкаяние и проявена дързост при извършване не престъплението, занижения морал, въпреки възложените отговорности
и функции, предвид длъжността, която обвиняемия
Х. е изпълнявал, към датата на инкриминираното деяние
- *** *** на населено място. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете отчасти съдействието, което
деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването макар
да не се признава за виновен. В никакъв случай не следва да
бъдат пренебрегнати и фактическите
данни за личността на подсъдимия – същият с чисто съдебно
минало. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
съдът счете, че очертаните факти,
разгледани в аспекта на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които размерът на наказанието следва да бъде определенопри
условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид изложеното съдът е приел,
че наказанието следва да е към минимума, предвиден по закон за престъплението по чл.311, ал.1 от НК
поради което и на осн.чл.54 от НК му
налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА и лишаване
от право да заема обществено изборна
длъжност за срок от ТРИ ГОДИНИ. Доколкото размерът на наказанието ЛОС е под три
години и подсъдимият не е осъждан, съдът е приел, че случая са налице
предпостовките на чл.66 от НК - за отлагане
изпълнението на така определеното наказание
7 /седем/ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като счете, че адекватният
изпитателен срок следва да е към закановия минимум от ТРИ ГОДИНИ.
Така определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и
да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 189 от НПК и предвид признаването на подсъдимия Ш.М.Х. за виновен в извършеното
престъпление, същият следва да заплати на Държавата направените по делото
разноски в размер на 1464.83
лева /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и 83 ст./.
Мотивиран
от гореизложеното, А.кият районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :