Решение по дело №1338/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 62
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   14.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

14.01.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1338

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1947-000440 от 25.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С.И.И. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.  

Жалбата е подадена от С.И.И., чрез упълномощен защитник, който намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че било допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Не били спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. От изложеното в АУАН и атакуваното постановление не ставало ясно кое е конкретното място на извършване на нарушението. В акта било посочено, че нарушението е извършено в гр.Кърджали, докато в наказателното постановление се сочело в община Кърджали на път първи клас № 1-5. Мястото на извършване на нарушението не можело да се извлича по пътя на формалната или правна логика. В процесния случай, както АУАН, така и наказателното постановление, били издадени в нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3, 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От противоречиво изложените данни в наказателното постановление не ставало ясно лек автомобил ли е управлявал жалбоподателят или товарен автомобил. Не било дадено точно описание на нарушението, а правната квалификация съобразно фактите съответствала на друг състав на административно нарушение. В акта и наказателното постановление не било отразено, че моторното превозно средство е чужда собственост, както и че жалбоподателя не е собственик на управляваното МПС. Не било отразено, че за МПС нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез защитника си е депозирал молба по делото, в която поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, като претендира присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:   

На 14.11.2019 г. свидетелят Г.Б. ***, бил на работа и изпълнявал служебните си задължения на път І-5 на КПП-Чилик, общ.Кърджали. Около 13.10 часа той спрял за проверка автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег.№ РВ 2940 СА, управляван от жалбоподателя С.И.И.. При проверката свидетелят Б. установил, че водача нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2019 г. за управляваното моторно превозно средство. Същото било собственост на фирма „Анжел-Е“ ООД гр.Асеновград, а не на жалбоподателя. Във връзка с установеното нарушение на 14.11.2019 г. полицейският служител Р.Х., в присъствието на свидетеля Г.Б., съставила срещу водача акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. С.И. подписал и получил акта, вписвайки в същия, че няма възражения. На 25.11.2019 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ с „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Б. и Р.Х.; Акт за установяване на административно нарушение от 14.11.2019 г.; копие от полица за застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с рег.№ РВ 2940 СА, с валидност от 15.13ч. на 14.11.2019 г. до 23.59ч. на 13.11.2020 г., което следва часа на проверката и установяването на нарушението; Справка за регистрация и собственост на МПС с рег.№ РВ 2940 СА; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-2061 от 29.10.2019 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР; Заповед № 292з-245 от 18.02.2016г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“ от 400 лв. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. При възприетата по-горе фактология и на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 14.11.2019 г. на път І-5 на КПП-Чилик, общ.Кърджали, С.И. е управлявал моторно превозно средство „Фолксваген Транспортер” с рег.№ РВ 2940 СА, за което не е имало валидно сключен и действащ към процесната дата и час договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите. С това си деяние той е осъществил състав на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно управление на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите. Затова правилно е била ангажирана негова административнонаказателна отговорност. При определяне на наказанието за извършеното нарушение, административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, като е наложил на жалбоподателя предвиденото в единствено възможния размер наказание „глоба“ от 400 лв.

При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава на чл.638, ал.3 от КЗ признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ. Последната представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Текстът предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховкаГражданска отговорност на автомобилистите. Именно такава е и настоящата хипотеза – жалбоподателят е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство, което с оглед дефиницията дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП означава, че е управлявал автомобила „Фолксваген Транспортер” с рег.№ РВ 2940 СА. Не е спорно също, че за моторното превозно средство не е имало сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност”, които съставомерни факти са описани. Действително в акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Кърджали на път І-5 на КПП-Чилик, вместо общ.Кърджали на път І-5 на КПП-Чилик, но този пропуск е бил отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, който гласи, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в процесния казус. Не всяко нарушаване на чл.42 от ЗАНН води до нередовност на акта и препятства издаването на наказателно постановление. Не на последно място, посочения порок би бил толкова съществен само ако пречи на определянето на компетентния орган за издаване на наказателно постановление, а също така и на местната компетентност на съда. В случая е доказано по безспорен и категоричен начин, че нарушението е извършено на територията обслужвана от РУ-Кърджали, както и в района на местна подсъдност на РС-Кърджали, пред който се развива настоящото производство по оспорване на наказателното постановление. Настоящата инстанция намира, че не е съществен пропуск и не опорочава цялото административнонаказателно производство и отразяването, при това само на едно място, още в началото на атакуваното постановление, че жалбоподателя е водач на лек, вместо товарен автомобил. Последното по никакъв начин не внася колебание относно моторното превозно средство, което е индивидуализирано като марка, модел и точен регистрационен номер. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в акта и наказателното постановление не било посочено, че моторното превозно средство е чужда собственост. Напротив, и актосъставителя и наказващия орган са описали ясно, че моторното превозно средство е собственост на „Анжел-Е“ ООД гр.Асеновград, което не е идентично с жалбоподателя. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1947-000440 от 25.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С.И.И. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

 

           

                                                          Районен съдия: