№ 65
гр. Ихтиман, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20231840200074 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
К. Т. Н. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „М.“, № ****, бл. 1, ет. 4, ап. 16 е обжалвала
наказателно постановление № 22-1204-002067/06.12.2022 г. на Началник група в ОДМВР-С.,
с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване.
Административнонаказващият орган не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От представения по делото АУАН № 737609/24.10.2022 г. и показанията на
служителя на ОДМВР Б. Б., се установява, че актът е съставен срещу К. Н. въз основа на
докладна записка рег. № 3586р-43093/24.08.2022 г. за това, че на 19.08.2022 г. около 19,40
часа в района на 23 км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. Пловдив при управление на
лек автомобил „М.“, рег. № ******** навлиза и управлява автомобила в лентата за
принудително спиране без да са налице причините, предвидени в ЗДвП. Нарушението е
квалифицирано по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Констатациите в АУАН са потвърдени от актосъставителя Б. и свидетеля по акта И.
М., според които движението в аварийната лента е било заснето с видеоклип, като са били
снети сведения на нарушителя.
Видно от дадените сведения при съставянето на акта К. Т. е заявила, че се е движела
в лентата за принудително спиране, за да може да напусне автомагистралата, тъй като
светнал индикатор на автомобила за намалено налягане в някоя от гумите, а и пътникът в
автомобила Г. Н. се оплаквал от стомашно неразположение
1
Тези факти с потвърдени от показанията си св. Г. Н., който при разпита си заявява, че
е пътувал заедно с Н. на 19.08.2022 г. по АМ „Тракия“, като след бензиностанция „Еко“
започнало задръстване поради ПТП. На Н. му прилошало, поради което трябвало да намерят
вариант да се махнат от магистралата и напуснали активната лента за движение малко преди
пътния възел за с. Вакарел.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което наказващият орган е
приел, че нарушението е извършено на 24.10.2022 г. в 10,26 часа, като на Н. на основание
чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При формалната проверка на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдът констатира,
че е налице несъответствие между посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението - в АУАН се сочи, че Н. е извършила административното нарушения на
19.08.2022 г. около 19,40 часа, а в НП – на 24.10.2022 г. в 10,26 часа. Според съда това
разминаване съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Това е така, защото всяко деяние,
съставляващо административно нарушение, има своите признаци от обективна страна, като
времето на извършването му е сред най-съществените от тях. Точното му посочване, наред с
всички останали обстоятелства, свързани с извършване на твърдяното от наказващия орган
нарушение, позволява то да бъде индивидуализирано. От изключителна важност е еднаквост
за този обективен признак между АУАН и НП. Нарушението е съществено, тъй като с
предявяване на акта жалбоподателят е бил обвинен за деяние, извършено на една дата, а с
НП е наказан за нарушение, извършено на друга. Още повече, че актът не е съставен на
място и по време на нарушението, а впоследствие, така че нарушителят да има възможност
за оспори фактическите му констатации непосредствено след извършване на деянието.
Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, тъй като именно в НП е посочена дата, различна от действителната.
Дори да се приеме, че това разминаване се дължи на техническа грешка на
наказващия орган и не засяга правото на защита на нарушителя, според съда деянието на
жалбоподателката не е съставомерно от обективна страна.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато
превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми.
В случая в хода на съдебното производство се събраха доказателства за това, че в
лекия автомобил е пътувало лице, което е имало здравословен проблем, а и електрониката
на автомобила е сигнализирала за техническа неизправност.
Затова и съдът приема, че действията на Н. (предприетото движение в аварийната
лента с цел придвижване да близкия пътен възел в района на с. Вакарел) попадат сред
2
изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 ЗДвП, при които е допустимо движението на ППС в
лентата за принудително спиране.
В този смисъл настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1204-002067/06.12.2022 г. № 22-1204-
002237/22.10.2020 г. на Началник група в ОДМВР-С..
ОСЪЖДА ОДМВР- С. ДА ЗАПЛАТИ НА К. Т. Н. ЕГН ********** от гр. С.,
ж.к. „М.“, № ****, бл. 1, ет. 4, ап. 16 сумата от 500,00 лв. /петстотин лева / разноски в
производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС– С.
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3