МОТИВИ към присъда №260022/18.05.2021г. по НОХД № 485/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия А.А.А. ***, е
повдигнато обвинение от Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград за извършено
от него престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това, че на
14.06.2020г. в гр.Димитровград нарушил предписание за поставяне под карантина
от 07.06.2020г. на РЗИ- Софийска област, в изпълнение на въведените с т.12 от
Заповед №РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването на територията
на страната противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест
по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19, като не изпълнил задължението да пребивава на
адреса, на който е поставен под карантина- гр.Димитровград, ул.„Трета“№13, като
деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи.
Подсъдимият А.А.– редовно призован, не се явява. Същият е напуснал и
променил адреса, на който е бил призоваван на досъдебното производство, не е
уведомил съответните органи за новият си адрес. Според данни от упълномощения му защитник, се
намира в Германия, уведомен е за делото. Поради което и делото бе разгледано в негово
отсъствие- при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“
от НК.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия пледира за присъда, с която на подзащитния й да бъде наложено
минимално наказание, тъй като чул по телевизията за отпадане на ограниченията,
а и същите били отменени по-малко от час след залавянето му от полицаите, както
и че не може да си позволи размера на предвиденото наказание „Глоба“.
Прокурора при Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира за
признаване на подсъдимия за виновен, като счита, че в случая следва да се наложат предвидените наказания „Лишаване
от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години
на основание чл.66 от НК, както и предвиденото наказание „Глоба“ в минималния
предвиден размер.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.А. ***. През 2020г.
същият бил в чужбина- Северна Ирландия, като на 07.06.2020г. преминавайки през
Великобритания се прибрал в България с л.а. БМВ с рег.№ XJZ1850. Влизайки в
страната през ГКПП „Калотина шосе“, му било издадено предписание във връзка с усложнената
епидемиологична обстановка във връзка с разпространението на новия коронавирус
- COVID 19.
Във връзка с разпространяващата
се епидемия и с цел предотвратяване разпространението на вируса била издадена
Заповед № РД- 01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването. Съгласно т.12
от Заповедта, по реда на т.11 под карантина за срок от 14 дни се поставят и
лица, които са влезли на територията на страната от други държави, посочени в
заповед на Министъра на здравеопазването по чл.61, ал.2 и чл.63, ал.4 от Закона
за здравето, т.е. поставя се под карантина в дома или на друго място, на което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец /т.11/.
При влизането му в Република
България, на подс.А. било издадено Предписание 200607/398870 от РЗИ - Софийска
област, с което предписание подсъдимия А. бил поставен под карантина за 14 дни,
считано от 07.06.2020г. на адрес: гр.Димитровград, ул.„Трета“№13. Предписанието
било връчено на подсъдимия, като същия се запознал с него и предвидените
санкции при нарушаване на предписанието.
Въпреки че бил поставен под
карантина, на 14.06.2020г. вечерта подс.А. А. се видял със св.С. К., като
двамата решили да излязат с автомобила на последния из града.
На 14.06.2020г. вечерта полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- св.П.Г. и св.Н.Н., изпълнявали служебните си
задължения, като участвали в провеждана специализирана полицейска операция на
престъпления, свързани с употребата и разпространението на наркотични вещества,
доколкото имали информация за автомобил с конкретен регистрационен номер, който
ще превозва наркотични вещества. Така същата вечер двамата заели позиция до
магазин „Юск“ в гр.Димитровград. Около 23:30ч. видели л.а.„Мерцедес“ с рег.№ СТ
****РМ да приближава от ул. „Казинбарцика“ и да спира на паркинга пред магазина.
Полицейските служители отишли до
автомобила и се легитимирали, като заявили, че ще бъде извършена проверка.
Установили, че водач на автомобила е св.С.К., а негов спътник бил подсъдимия А.А..
При направената проверка установили, че св.К. държи в себе си наркотично
вещество, за което било образувано наказателно производство. Полицейските
служители отвели двамата в сградата на полицейското управление, като установили
също, че подс.А.А. е с предписание за поставяне под карантина от 07.06.2020г. и
не спазва наложената му карантина.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от показанията на свидетелите С.К., П.Г. и Н.Н., от прочетените
по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснения на подсъдимия- дадени в
качеството му на обвиняем по досъдебното производство, от прочетените по реда
на чл.283 от НПК писмени материали- съдържащи се в досъдебното производство,
имащи значение за разкриване на обективната истина.
По делото бяха установени
безспорни доказателства относно следните обстоятелства: - на процесната дата-14.06.2020г.,
подсъдимият А. е бил в автомобил на паркинга пред магазин „Юск“ в
гр.Димитровград; - на 07.06.2020г. на подс.А. е било издадено предписание от
РЗИ- Софийска Област, по силата на което същият е поставен под карантина за
срок от 14 дни.
Съобразно Заповед № РД-
01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването- т.12, по реда на т.11 под карантина за срок от 14
дни се поставят и лица, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на Министъра на здравеопазването по чл.61, ал.2 и
чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Съгласно
т.5 от Заповед № РД-01-314/04.06.2020г. на Министъра на здравеопазването,
всички лица, които влизат на територията на Р.България от Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Ирландия и др. страни, се поставят
под карантина за срок от 14 дни или на друго място на настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава.
Следват
изменения и промени чрез различни заповеди на Министъра на здравеопазването във
въведените задължения към гражданите, без обаче да се премахва задължението за
задължителна 14-дневна карантина на влизащите в Р.България граждани от различни
държави, включително Северна Ирландия и Великобритания. Това задължение е
премахнато със Заповед № РД-01-405/15.07.2020г., съгласно която считано от 16.07.2020г., в
България без 14-дневна карантина и без PCR- тест могат да влизат всички лица,
които пристигат от изброени държави, сред които и тази, от която пристига
подс.А.А..
Следва да се направят някои
пояснения по отношение заповед на Министър на здравеопазването и дадено
предписание.
Заповедта на Министъра на
здравеопазването представлява общ нормативен акт по смисъла на чл.65 АПК.
Съгласно цитираната разпоредба, общи са административните актове с еднократно
правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и
отказите да се издадат такива актове. Разпоредбата на чл.73 АПК предвижда, че
когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване
или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и
обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на
гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията
за издаването му. В случая се касае до общ административен акт, който охранява
здравето на гражданите при условията на пандемия, свързана с COVID–19 и
обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение.
От своя страна, предписанието за
поставяне под карантина за разлика от заповедта на министър, представлява
индивидуален административен акт, който в случая е издаден в установената
форма– писмено, по образеца, одобрен от Министъра на здравеопазването –
Приложение №5 към т.11 от Заповед № РД-01-271/19.05.2020г., като предписанието
е издадено от териториално, материално и функционално компетентен орган– главен
инспектор при РЗИ.
Като фактическо основание за
издаването на предписанието е посочено, че подсъдимият пристига от рискова зона.
Посочена е началната дата и 14-дневният срок, за който лицето се поставя под
карантина. С предписанието са указани изискванията/задълженията на
карантинираното лице, както и че предписанието подлежи на предварително
изпълнение и реда за оспорването му.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1
от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт.
Според нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията (като обща клауза за обжалване на всички административни актове,
като в това общо понятие се включват нормативни, общи и индивидуални актове),
гражданите и юридическите лица могат да обжалват всеки административен акт,
който ги засяга, освен изрично изключените със закон. В настоящия случай така
издадения индивидуален административен акт не е обжалван.
В тази връзка предписанието е произвело
своята сила в описания 14-дневен срок, започващ от 07.06.2020г.
Следва да се поясни също, че отмяната
или изменението на общ административен акт не отменя автоматично издадените на
това основание индивидуални административни актове. За такава отмяна е
необходимо изрично волеизявление, материализирано в изричен нов административен
акт. Такъв обаче липсва и в тази връзка издаденото предписание като действащ,
неоспорен и неотменен индивидуален административен акт, произвежда своето
действие до изтичане на срока описан в него или до изричната му отмяна. Такава
изрична отмяна със заповед на РЗИ липсва, поради което и действието му е
продължило до изтичане на 14-дневния срок.
Имено в този 14-дневен срок – а
именно на седмия ден, подс.А.А. е нарушил даденото му предписание, като е
напуснал адреса, на който е бил поставен под карантина- гр.Димитровград,
ул.“Трета“13, като е открит в центъра на гр.Димитровград, в автомобил, паркиран
на обществено място.
Тези обстоятелства се установиха
по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, донякъде и от
първоначалните обяснения на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем по
досъдебното производство.
Показанията на свидетелите са
логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги
възприема като цяло. Същите са от лица- очевидци, за които няма данни да са
заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са последователни, безпротиворечиви
и взаимно подкрепени, житейски логични. Поради което и Съдът ги възприе и
кредитира като достоверни. Всъщност не се установиха доказателства, които да са
в дисонанс с така описаната фактическа обстановка, които да й противоречат или
да внасят съмнение, освен обясненията на обвиняемия по досъдебното
производство.
Четените по реда на чл.279, ал.1,
т.2 от НПК обяснения на обвиняемия от досъдебното производство, са дадени на
различни дати и прави впечатление промяната на становището. В обясненията от 09.09.2020г.
обвиняемият А.А. заявява, че се признава за виновен, обяснява как въпросната
вечер въпреки предписанието се е качил в автомобила на св.С.К., като изтъква,
че било тъмно и нямало да се среща с много хора и поради тази причина се съгласил
да отиде с автомобила до центъра на гр.Димитровград и съжалява за случилото се.
След промяна на защитника на
обвиняемия, се е променило и становището му- изразено в протокол за разпит на
обвиняем 20 дни по-късно, когато А. заявява, че не се чувства виновен, тъй като
чул по телевизора, че е отпаднала карантината, която според него изтичала
следващия ден.
Промяната на позицията на
подсъдимия в качеството му на обвиняем по досъдебното производство и то в
рамките на 20 дни, не може да се приеме като искрено признание или късно
осъзнаване, доколкото заявеното във вторите обяснения действително също е
доказателство, но такова, което е в противоречие с останалите такива, дори и с
по-рано дадените обяснения от същия обвиняем. Поради което Съдът възприе тези
обяснения на А. по-скоро в опит да пренасочи вече казаното от него, което е в
негов ущърб, към по-поносими и оправдаващи насоки. Тези опити обаче не се
приемат от Съда като обективна истина и достоверни данни, доколкото влизат
както във вътрешни противоречия, така и в противоречия с останалите събрани
доказателства- а именно показанията на разпитаните свидетели.
Въз основа на така описаните
доказателства, приети и кредитирани от Съда като достоверни, могат да се
направят следните правни изводи, а именно, че безспорно се доказа извършването
на гореописаното престъпление и участието на подсъдимия в него- като
извършител, а именно, че подс.А.А. *** нарушил предписание за поставяне под
карантина от 07.06.2020г. на РЗИ- Софийска област, в изпълнение на въведените с
т.12 от Заповед №РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването на
територията на страната противоепидемични мерки против разпространяването на
заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като не изпълнил
задължението да пребивава на адреса, на който е поставен под карантина-
гр.Димитровград, ул.„Трета“№13, като деянието е извършено по време на пандемия,
свързана със смъртни случаи, като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимия. Той е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието във връзка с нарушаване на предписанието за поставяне под
карантина, предвиждал е общественоопасните последици на деянието си и е искал
тяхното настъпване. В нито едно от прочетените му обяснения подсъдимият не
заявява, че не е знаел за забраната на карантината. Напротив, и в двата случая
заявява, че е бил наясно с предписанието и в първия случай въпреки това го
нарушил, а във втория случай преценил, че някак от само себе си забраната му
отпада на следващия ден и той решил да се позабавлява.
Подсъдимия
А.А.А.
е роден на ***г***, последен известен адрес в гр.Димитровград,
ул.“Втора“№4, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
ЕГН **********. Характеристичните му данни са положителни.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства положителните
характеристични данни, направеното признание на вината в първите си обяснения,
съдействието на разследващите органи. В случая не се откроиха отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В тази връзка, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, която е висока и ниската такава на
дееца, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото, Съдът на основание
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, замени предвиденото наказание „Лишаване от
свобода” с наказанието „Пробация” при срок под средния предвиден, но
съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Така
съдът постанови следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1(една) година, с периодичност на явяване от 2(два)
пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 1(една) година; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото – 200(двеста)
часа в рамките на една година.
Съдът счете, че така наложеното
наказание като вид и размер е адекватно и съотносимо със степента на
обществената опасност на конкретното престъпление и на конкретния деец.
Престъплението е извършено в сложна обстановка и въведени противоепидемични
мерки в страната, с които всеки един гражданин е бил длъжен да се съобрази, а
не безпричинно да ги нарушава- доколкото не се установи каквато и да било
основателна причина подс.А. да напуска дома си, където е поставен под
карантина.
С така наложеното наказание съдът
намира, че ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
След като го призна за виновен,
съдът постанови подсъдимия А.А. да заплати направените по делото разноски в
размер на общо 219,60 лева (двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) -
произтичащи от изготвени експертизи по досъдебното производство, която сума постанови
да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
