Определение по дело №537/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              / 21.12.2020 год., гр.Провадия

 

Провадийският районен съд, на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                      

                                                 Районен съдия: Елена Стоилова

 

разгледа гражданско дело № 537 по описа на съда за 2020 година, установи:

 

Производството образуването по искова молба от „Куултранс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хъшовка“ № 5 срещу В.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпили писмен отговор от ответната страна, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

   Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба се твърди, че oтветникът е бил служител в ищцовото дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ на основание сключен между страните Трудов договор № 141/03.07.2019г. и длъжностна характеристика, съставляваща неразделна част от сключения договор.

Твърди се, че ответникът е постъпил на работа на 12.07.2019г., като със Заповед № 73/12.07.2019г. е командирован в Европа в страни Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария за срок от 93 дни или считано до 13.10.2019г. Считано до 13.09.2019г. ответникът е престирал трудовата си сила, като от 16.09.2019г. до 18.12.2019г., включително работникът е преустановил явяването си в дружеството, като за отсъствието си и представял болнични листове, които са предмет на Жалба изх. № 1029-15- 44624/26.11.2019г. на НОИ, ТП - Пловдив до Териториална експертна лекарска комисия като издадени в нарушение на чл. 13, ал. 1 от НМЕ ДВ бр. 51/2017г.

В исковата молба се твърди, че считано от 19.12.2019г., ответникът не се явява на работа и не престира трудовата си сила. Поради това на 23.12.2019г. ищцовото дружество изпратило покана до ответника, за да даде обяснения за отсъствието си от работа и да представи съответните документи. Поканата е получена от ответника на 30.12.2019г., като в дадения му срок ответника не е представил доказателства  за неявяването си на работа и не е дал обяснения затова.

Поради това ищцовото дружество е издало Заповед  № 90/10.01.2020г.  за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на ответника, която  му е връчена на 15.01.2020г., на която дата е прекратено трудовото правоотношение.

Твърди се, че ответникът дължи на ищеца  обезщетение  по чл.221, ал.2 от КТ в размер на бруто трудовото му възнаграждение – 1200 лева. Дължи  остатъчната стойност на предоставеното му работно облекло, което работодателят му е предоставил със срок на ползване 2 години съгласно длъжностната характеристика, в размер на 392.93 лева.

Ищецът твърди, че във връзка с изпълнение на задълженията на   ответника по сключения трудов договор  му е превеждал служебни аванси в общ размер на 723,66 лева. Преведените суми за служебен аванс по банкова сметка ***, датата на предаването им и техният размер са, както следва: 97,79 лева на дата 05.08.2019г.; 586,75 лева на дата 15.08.2019г.; 39,12 лева на дата 23.08.2019г..

Посочените средства са предоставени на ответника за покриване на дружествени разходи по време на изпълнение на трудовите му функции и задължения, като същият има задължението да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Твърди се, че ответника не е отчел тези служебни аванси, каквото е било задължението му съгласно длъжностната характеристика, която е неразделна част от трудовия му договор. Съгласно текстът на същата лицето носи материална отговорност за получените от него фирмени парични средства - „Служителят носи материална отговорност за получени парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Всички неразходвани суми и/или суми разходвани не във връзка с изпълнение на трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока съгласно настоящата характеристика.” Съгласно т. 30, буква „д” от длъжностната му характеристика служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси в срок до 2 /два/ работни дни от регистрирането си в „КПП“, а съгласно буква „з” на т. 30 в срок до 3 /три/работни дни след отчитане, служителят не са представени разходооправдателни документи за целево разходване на посочените суми. Също така, ответникът и до настоящия момент не е възстановил и върнал получените служебни аванси на ищеца.

Във връзка с изпълнението на възложената работа на ответника е предоставен служебен телефон и сим карта с номер 0892 203 973, които той е ползвал не само за служебни цели в предвидения абонаментен план от 10 лв. /десет лева/, но и извън предоставения му месечен пакет - за лични цели. За периода, през който ответникът е ползвал служебния си телефон и за лични цели, същият дължи сума на обща стойност 41,81 лева. Посочените суми са включени в издадената на работодателя от мобилния оператор - „Теленор България” ЕАД фактура от 15.09.2019г. и са заплатени от „КУУЛТРАНС“ ООД, видно от потвърждение за плащане от дата 29.09.2019г. Съгласно връчената на ответника длъжностна характеристика предаденият телефон и сим карта се ползват само за служебни разговори и всички разговори извън осигурения от работодателя пакет са за сметка на служителя /раздел ,Други задължения на служителя“, т. 4, б. „б“ от длъжностната характеристика/.

Иска се осъждане  на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 358,40 лева, от която:  сумата от 1 200 лева, съставляваща неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ; сумата 392,93 лева, съставляваща неплатена остатъчна стойност на работно облекло; сумата от 723,66 лева, съставляваща невъзстанозени и неотчетени служебни аванси; сумата от 41,81 лева, съставляваща сума невъзстановена сума за използвани телефонни услуги над месечния лимит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се излага, че исковата молба била допустима, но неоснователна.

Твърди се, че трудово правоотношение между страните било вече прекратено едностранно ответника с предизвестие, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на част от командировъчните суми, за периода 13.07.2019г. - 31.08.2019г., преди издаване на заповедта за уволнение. Ответникът твърди, че е изпратил заявлението за прекратяване с препоръчано писмо с обратна разписка, 01.10.2019г. като то е получено от ищеца на 02.10.2019г.. Твърди, че на 02.10.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено, с получавано на Заявлението от Работодателя, предвид разпоредбите на чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, вр. чл. 335, чл. 2, т.5 КТ, поради това за работодателя не е възникнало право на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и издадената заповед за дисциплинарно уволнение е недействителна и не поражда действие. Работодателят следвало да му заплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1200 лева.

По отношение на работното облекло се твърди, че ответникът го е приготвил и може да го върне на ищеца. Размерът на претенцията е недоказан, поради което искът е неоснователен.

По отношение на получените служебни аванси: 50 евро - 97, 79 лева, 300 евро - 586, 75 лева, 20 евро - 39, 12 лева, при курс евро / лев - 1 - 1, 95583 лева ответникът не оспорва факта, че такива суми са му преведени. Оспорва, че сумата от 300 евро / 586, 75 лева е служебен аванс, по отношение на останалите две суми, твърди, че са били за заплащане на разходи по камиона. Твърди, че със сумата от 20 евро заплатил моторно масло, което налял на двигателя, тъй като горял масло и се налагало да долива. Ответникът твърди, че е отчел всички суми на ищеца, когато предавал камиона след последния си курс, за което има свидетел.

По отношение на сумата от 300 евро твърди, че същата е част от договореното му трудово възнаграждение.

По отношение на сумата от 41,81 лева, претендирана като невъзстановена сума за надхвърлен лимит на телефонни услуги , твърди, че ищецът не му е предоставил информация, какъв е лимитът на услугите, който може да ползва и че е ползвал телефона само за служебни разговори и други услуги.

Иска се отхвърляне на предявените от ищеца искове и осъждане на “Куултранс” ООД гр. Пловдив, да заплати сумата от 1200 лева - дължимо обезщетен не по чл.221, ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на насрещния иск, ведно със сторените съдебно - деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника по предявения насрещен иск.

Ответникът по него заявява, че предявения насрещен иск е допустим, но неоснователен. Счита, че правото на ответника да оспорва издадената Заповед № 90/10.01.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл. 188, т. 3 от КТ е погасено по давност и прави възражение в тази насока. Видно от датата на разписката за нейното получаване, срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е отдавна изтекъл. В тази връзка и обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ отразено в същата е дължимо към ищеца. В случай, че съдът счете, че възражението е допустимо, то е неоснователнло.

Оспорва твърдението, че ищецът не е разполагал с правото да прекрати трудовото правоотношение, тъй като то вече е било прекратено от ищеца със Заявление от 01.10.2019г. на 02.10.2019г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Оспорва твърдението, че към дата 02.10.2019г. са били налице неплатени командировъчни към ищеца за периода 13.07.2019г.- 31.08.2019г.

Твърди, че към дата 02.10.2019г. падежът за плащане на командировъчните на ищеца за м. 07.2020г. и м. 08.2020г. не е бил настъпил и, че командировъчните на ищеца за м. 07.2020г, и м. 08.2020г. към дата 02.10.2019г. са му били изцяло изплатени.

Поради неоснователност на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихва и разноски.

Правна квалификация на предявения иск:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.221, ал.2 КТ, чл.205, ал.1, т.2 от КТ, чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.

Насрещен осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ.

Възражение по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск, че носи доказателствената тежест да докаже, че между страните е бил сключен валиден трудов договор с посочените параметри в исковата молба, че е изправна страна по това трудово правоотношение, че е уволнил дисциплинарно и законосъобразно ответника, че е предоставил на ответника посочените в исковата молба служебни аванси и той е имал задължението да ги отчита, че е предоставил на ответника за служебно ползване мобилен телефон и сим карта с абонаментен план от 10 лева и че ответника е надвишил този лимит, че е предоставил на ответника работно облекло и неговата стойност, съответно овехтяването му.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск, че следва да докаже, че между страните е бил сключен валиден трудов договор, размерът на уговореното трудово възнаграждение, че е прекратил едностранно трудовото правоотношение с изпратено уведомление на посоченото основание в отговора, че е изправна страна по трудовия договор, че е отчел дадените му процесни служебни аванси, че може да върне на ищеца предоставеното от него работно облекло, че е използвал дадения му мобилен телефон и сим карта само по служба, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е незаконна.

Съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указва на ищецът, че не сочи доказателства, че предоставената на ответника за служебно ползване сим карта е с месечен абонаментен план и лимит от 10 лева.

Съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указва на ответниците, че не сочат доказателства за размерът на твърдяното уговорено между страните трудово възнаграждение.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора на писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Следва да бъде допусната исканата от ищеца ССчЕ. Следва да бъде издадено исканото от ответника съдебно удостоверение след като уточни пред кого ще му послужи то и уточни точно текста му и да му се допуснат двама свидетели в режим на водене за доказване на обстоятелството, че е отчел на ищеца дадените му служебни аванси.

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2021 .год. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора доказателства.

ДОПУСКА на ответника двама свидетели в режим на водене за насроченото съдебно заседание.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да уточни пред кого ще му послужи и неговото съдържание.

ДОПУСКА изготвянето на ССчЕ, вещото лице след като се запознае с материалите по делото и проучи счетоводната документация у дружеството - ищец да даде отговор на следните въпроси:

1.           Предоставяни ли са на ответника служебни аванси през м. 08.2019г., в какъв размер и същите отразени ли са в счетоводството над дружеството?

2.           Има ли в счетоводството на ищеца представени от ответника разходооправдателни документи за извършен дружествен разход с предоставените по-горе аванси, съответно има ли отчетени суми от ответника за периода от 05.08.2019г. до датата на депозиране на настоящата молба в съда и в какъв размер?

3.           Има ли в счетоводството на ищеца обратно възстановяване на суми от ответника за периода от 05.08.2019г. до датата на депозиране на настоящата молба в съда и в какъв размер?

4.           Какъв е размерът на неотчетените, съответно невъзстановените на ищеца от ответника суми от предоставените му фирмени средства - служебни аванси?

5.           Какъв е размерът на командировъчните пари, съобразно Заповед за командироване № 73/12.07.2019г., които следва да бъдат начислени на ищеца за периода 12.07.2019г. - 31.07.2019г. и за периода 01.08.^019г. - 31.08.2019г. при каране на единична езда?

6.           Какъв е размерът на платените на ищеца за периода 15.07.2019г. - 31.08.2019г. и за периода 01.09.2019г. - 30.10.2019г. командировъчни пари?

7.           Има ли в счетоводството на „Куултранс“ ООД писмени финансови отчети на ищеца за направени от него разходи по време на командировката му за периода 12.07.2019г. - 31.08.2019г., както и разходооправдателни документи за тях?

8.           Каква е остатъчната стойност на предоставеното работно облекло от ищеца на ответника с оглед периода на действие на трудовия му договор?

9.           В какъв размер е сумата за ползвани от мобилен номер 0 892 203 973 услуги от „Теленор България“ АД за периода 15.08.2019г. - 14.09.2019г. и какъв е размерът на сумата над месечната такса за абонаментен план?

10.        Редовно ли е водено счетоводството на ищеца за периода 01.08.2019г,- 31.01.2020г.?

ОПРЕДЕЛЯ  депозит за вещо лице за вещо лице по допуснатат ССчЕ 250 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.

ОРПЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата ССчЕ Елица Малчева, която да се уведоми за изготвянето на ССчЕ след получаване на доказателства за внесения депозит.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.          

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, на В.Н. да се връчи и препис от отговора на насрещния иск.

Определението не подлежи на обжалване. 

                                                              

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….