Решение по дело №239/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260141
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20211820100239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                  

      гр.Елин Пелин, 13.10.2021 год. 

      В ИМЕТО НА НАРОДА 

         Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                                       

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 239 по описа за 2021 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното: 

             Ищцата С. А. Г., ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител Н.М.В., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв.Е.Б. – САК със съдебен адрес:***, офис 2 е  предявила иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2 от СК срещу А.П.Г., ЕГН ********** ***. Моли се съдът да постанови решение, с което да измени  присъдената издръжка  на детето С. А. Г. с Решение № 68 от 15.04.2016 г. постановено по гр.д. № 28/2016 г. по описа на Районен съд Елин Пелин в размер на 200.00 лева, като я увеличи на 400.00 лева, считано от датата на депозиране на съдебното решение,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

            Сочи, че от влизане в законна сила на цитираното решение, са налице съществени изменения на обстоятелствата с оглед израстването на детето, поради което нуждите му са се увеличили многократно. При определяне на издръжката детето е било на възраст около една година, а към настоящия момент вече е в предучилищна възраст, поради което се нуждае от повече дрехи, учебни помагала и пособия, посещения на извънучебни занятия, които майката не може да покрие само със своите доходи.
           От друга страна доходите на бащата позволяват  да заплаща на дъщеря си по-висока  издръжка от определената със съдебното решение. Поскъпването на стоки и услуги от първа необходимост за последните пет години от постановяване на съдебното решение е голямо и това налага много по-големи разходи за отглеждането на детето, въпреки, че издръжката не е в минимален размер. Минималната работна заплата към датата на влизане в сила на бракоразводното решение е била в размер на 420.00 лева, а към настоящия момент е  в размер на 650.00 лева. Това влияе и на размера на издръжката, която  от 105.00 лева е увеличена на 162,50 лева.

              Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника А.П.Г., който в срока по чл.131 от  ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.Я.А. - САК, с който  счита предявеният иск по чл.150 от СК за допустим, но неоснователен, като оспорва неговия размер. Не оспорва, че с ищцата са родители на детето С.А.Г.ргинова, както и че с влязлото в сила бракоразводно решение, съдът е постановил да заплаща на детето си издръжка в размер на 200.00 лева. Не възразява и размерът на издръжката да се увеличи, но месечната издръжка да бъде в размер на 230.00 лева, като претендираният с исковата молба размер от 400.00 лева  намира за прекомерно завишен и неоправдан. Твърди, че към момента единствения му доход е от трудовото възнаграждение и не получава наеми, аренди, дивиденти и каквито и да било други странични доходи. Не разполага и със спестявания в банки. Има банков кредит, като месечната погасителната вноска е в размер на 690.00 лева. Кредитът, който е изтеглил е, за да направи ремонт на покрива на къщата, в която живее, както и да я ремонтира. Отделно от това полага грижи и за болната си майка, която е в тежко здравословно състояние, като последното налага често да бъде настанявана в медицинско заведение, както и да й се закупуват необходимите лекарства.

           Претендираната издръжка в размер на 400.00 лева е прекомерно висока за ответника спрямо неговите възможности. Към настоящия момент  детето С. не е ученичка, а посещава подготвителна група в детска градина. Ищцата сочи, че детето има нужда от посещения на извънучебни занятия, но не представя доказателства за тези твърдения. Сочи, че от присъждане на издръжката  - период от около пет години  винаги коректно е заплащал дължимата издръжка и не е пропускал да заплати нито една месечна вноска, не е показвал безотговорност в това отношение. Счита, че с този иск ищцата цели да го провокира, да промени  още повече отношенията помежду им.

             Моли съдът при определяне размера на издръжката да вземе предвид разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, според която размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и  възможностите на родителя. Изискванията на чл.142 от СК се прилагат както когато се иска издръжка за първи път, така и когато е по реда на чл.150 от СК и се иска нейното увеличение. В производството по чл.150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в обстоятелствата. За да се уважи искът по чл.150 от СК следва да се докаже изменение на условията при които е присъдена първоначалната издръжка, като в този смисъл следва да се вземе предвид т.19 на ППВС № 5/16.11.1970 г.. От значение е и тълкуването, което приема, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като те дължат издръжка, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.

            В исковата молба не се установяват твърдения за промяна в обстоятелствата. Ответникът не оспорва, че от постановяване на издръжката е изтекъл период от време, повече от пет години, но този период  детето е получавало издръжка, която трикратно е била завишена от минимално установената в чл.142, ал.2 от СК дори и към настоящия момент  заплащаната от ответника издръжка е над установения минимален размер от 162,50 лева. Издръжката за детето следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, което означава, че  при заплащане на издръжка от 230.00 лева от ответника, за ищцата   остава участието в отглеждането на детето  със същия размер, като общия размер на сумата е 460.00 лева. Към настоящия момент детето е на шест години и така формирата издръжка от двамата родители в общ размер от 460.00 лева дори надвишава необходимия размер предвид възрастта на детето и неговите специфични нужди, като следва да се отчете, че размерът на минималната работна заплата в страната е 650.00 лева. Ето защо не е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Единствено само изтеклия период от време е налице. Ето защо претендираният размер на издръжка е прекомерно завишен и необоснован предвид  изложените факти и обстоятелства от ответника.         

            Моли съдът  да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като не възразява издръжката да бъде увеличена с 30.00 лева и в случай, че ищцата е съгласна с предложения размер могат да подпишат споразумение за доброволно решаване на спора.           

 

             Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

             Видно от Решение № 68 от 15.04.2016 г. постановено по гр.д. № 28/2016 г. по описа на Районен съд Елин Пелин и влязло в сила на 15.04.2016 г. е, че упражняването на родителските права по отношение на детето С. А. Г. е предоставено на майката Н.М.В., а бащата е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200.00 лева.

             Представено е удостоверение за раждане № **********/22.06.2015 г. издадено от район Триадица, Столична община, видно от което родители на С.А.Г., ЕГН ********** са Н.М.В., ЕГН ********** и А.П.Г., ЕГН **********.

             От служебна бележка  изх. № /08.02.2021 г. по описа на  детска градина „Здравец“ Елин Пелин се установява, че  детето С. А. Г. е посещавало за периода  месец януари  2020 г. до месец януари 2021 г. детското заведение и е заплащало дължимите такси, които в общ размер са от 426,30 лева, включително и допълнителни такси за танци и йога в общ размер от 111.00 лева.

             Видно от служебна бележка изх. № 39/18.02.2021 г. по описа на Спортен комплекс „Силвър сити“ гр.София е, че  С. А. Г. посещава тренировки по плуване два пъти седмично на цена от 115.00 лева.

             Установява се от служебна бележка изх. № 21-003/24.09.2021 г. по описа на учебен център Елис-Е.Д. Ц. ЕООД, че С.А.Г. в периода от 01.07.2021 г. до 24.09.2021 г. е посещавала курс с изучаване на английски език, за което е заплащана месечна такса от 75.00 лева.

             Видно от служебна бележка от Агенция по заетостта е, че Н.М.В. е регистрирана като лице търсещо работа.

              От удостоверение изх. № 000-12992/24.08.2021 г. издадено от  ОД МВР София  се установява, че А.П.Г. е получил средно месечно  брутно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. в общ размер от 18091.82 лева.

              Установява се от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 05.03.2019 г., Общи условия към него и погасителен план, че Н.М.В. е кредитополучател и ипотекарен длъжник по договора с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като дължимата сума  е 150000.00 евро със срок на погасяване 35 години и месечна погасителна вноска от около 704,16 лева

              Представен е Договор за кредит за текущо потребление от 14.05.2021 г. и погасителен план към него, който удостоверява, че А.П.Г. е сключил с «БАНКА ДСК» АД договор за кредит в размер на 60000.00 лева със срок на изплащане 120 месеца и размер на месечната вноска от 687,83 лева.

             От епикриза на името на Е. А. Г. се установява, че същата страда от  придружаващи заболявания – захарен диабет тип 2, новооткрит.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Д. Б..  и И.Ч.Ч. – водени от ищцата и Л. Б. Ц. – водена от ответника.

             Свидетелките Ц. Д. Б. Й.  и И.Ч.Ч. твърдят, че познават Н. и нейната дъщеря С.. Свидетелката Ц. Й. разказва, че работи в хранителен магазин, поради което й е известно, че Н. всеки ден купува на дъщеря си полезна и скъпа храна, като по нейна преценка сумата, която се разходва за храна на детето е между 200 и 400 лева месечно и то само в магазина, в който свидетелката работи. Детето е облечено и обгрижвано много добре и свидетелката има тези впечатления, тъй като го вижда всеки ден. Известно й е, че С. посещава детска градина, а също така и курсове по английски език в град Елин Пелин, ходи и на плуване в гр.С.. Твърди, че не й е известно С. да има някакви специални потребности, различни от обичайните. Свидетелката И.Ч. също сочи, че й е известно, че детето посещава курсове по английски език, които са по 75.00 лева месечно, както и  допълнителни мероприятия в детската градина, които са по 20.00 лева месечно, а самото посещение на детската градина е около 50.00 лева, както и курсове по плуване в гр.София, което е 115.00 лева месечно. Н. се грижи много добре за дъщеря си С. и детето е задоволено с всичко необходимо – храна, дрехи, има стриктен режим.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    От Удостоверение изх. № 3105/18.11.2011 г. издадено от «Керамикс» АД е видно, че                                                                                                                                                                                                                                                                                               

             С оглед така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи: 

             Не е спорно между страните по делото, че детето С. А. Г. се нуждае от месечна издръжка, дължима от ответника. Спорен е въпроса за нейния размер.                                                                                                                                                                                                                                                                                            За да  съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в съществено изменение на нуждите на издържания или

         Според чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, родителите  дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, а ал.2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата.

          На основание чл.150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл.142 от Семейния кодекс следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл.150 от Семейния кодекс се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер/ поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това.

        В производството по чл.150 от Семейния кодекс от значение е единствено дали след  влизане в сила на 15.04.2016 г. на съдебното решение на РС Елин Пелин по гр.д. № 28/2016 г., с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в обстоятелствата съгласно чл.142, ал.1 от Семейния кодекс,  т.е нужда от увеличение на издръжката и възможност за предоставянето й. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от Семейния кодекс.

        В случая ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била определена предишната  издръжка, свързани с икономическата обстановка, нарасналите  потребности с оглед израстването  и образователния процес, които са се увеличили многократно. Тези доводи съдът намира за основателни, тъй като от тогава са изминали повече от пет години, един дълъг период, през който несъмнено с израстването на детето от бебешка възраст до шест години, нуждите са се увеличили във всеки един аспект от живота му. През изминалия период от време са нараснали потребностите на детето Стефани от храна, облекло, образователни, развлекателни и културни потребности.

       Несъмнено за посочения период нуждата от по-висок размер издръжка на ищцата се обуславя не само с оглед на възрастта й, но и предвид предстоящото й започване на училище през следващата година, тъй като само след няколкото месеца, детето трябва да бъде подготвено за първи клас, за което несъмнено са необходими парични средства за учебни помагала и пособия, извънкласни мероприятия и занимания. А всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка е доказан по основание.

        С постановление на Министерския съвет минималната работна заплата за страната е определена в размер на 650.00 лева, което определя и минималния размер за издръжка на едно дете на 162.50 лева месечно. Изложеното сочи, че получаваната от детето С. А. Г. издръжка от 200.00 лева, макар и да е над минимално установения минимум, поскъпването на стоки и услуги от първа необходимост за последните пет години също е голямо и налага много по-големи разходи и за отглеждането на детето.

        Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г.. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.  Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време на присъждане  на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му - понастоящем на 6 години – възраст свързана с динамично израстване, когато нарастват духовните и материални потребностите на децата, респективно и разходите по тяхното задоволяване. След по-малко от година, предстои детето на започне училище, което също е свързано с по-големи разходи от тези, които са били необходими до момента.

     Ответникът не оспорва основанието на иска, но сочи, че размерът е прекалено завишен, като е съгласен да заплаща издръжка в размер на 230.00 лева месечно. Твърди, че се грижи за болната си майка и изплаща кредит, което значително влияе на доходите му. Тези обстоятелства обаче, съдът намира за ирелевантни към спора, тъй като поетите от родителите облигационни задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях кредити, заеми, наеми и др., не могат да се противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, доколкото според чл.143, ал.2 от Семейния кодекс задължението за издръжка е безусловно

        Ответникът е в работоспособна възраст и би могъл да реализира доходи, с които да осигурява издръжка на дъщеря си, за да бъдат осигурени необходимите условия и средства, които да й гарантират нормален живот и развитие. Видно от представеното удостоверение от работодателя на ответника, през последните месеци е налицие увеличение на трудовото му възнаграждение, което сочи, че е налице изменение на обстоятелства относно възможностите за предоставянето й. При определяне на издръжката съобразно възможностите на всеки един от родителите поотделно, следва да се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото е предоставено за отглеждане и възпитание детето.

        В случая майката Н.В. е тази, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С.и която сама се грижи за физическото, психическо и духовно израстване на детето, посреща всички финансови разходи, свързани с домакинството, в което отглежда дъщеря си. Липсата на доказателства за реализирани доходи от майката, а само за задължения, не я освобождават от ангажимента ѝ да поеме част от издръжката на детето.

        От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира като непротиворечиви, се установява, че освен обичайните средства, необходими за отглеждането на едно дете месечно, С. А. Г.а се нуждае и от около 80.00 лева за заплащане на такса за детската градина и допълнителни занимания; 75.00 лева месечно за школа по английски език и за тренировки по плуване – 115.00 лева месечно. Съдът намира за неоснователен довода на процесуалния представител на ответника, че посещението на странични занимания е лично желание на майката и е направено по нейна преценка. Действително, майката е тази, която упражнява родителските права спрямо детето, поради което тя следва да взема решения за неговото развитие, съответно за посещението на различни школи и спортни занимания, но несъмнено тренировките по плуване и английски език, не са необичайни за възрастта на детето, не са прекомерни и същите биха допринесли за изграждането му като личност с многостранни способности и двигателна култура. Обстоятелството, че детето посещава горепосочените занимания стимулира развитието му и е изцяло в негов интерес.

  Като съобрази всички тези обстоятелства, съдът намира, че за задоволяване на необходимите потребности, без каквито и да било луксозни такива, за издръжка на детето са необходими не по-малко от 550.00 лева на месец, от която сума ответникът би могъл с оглед трудовата му заетост да участвува с 300.00 лева месечно в рамките на общо дължимата от родителите издръжка. Останалата сума ще бъде осигурявана от майката, която реално ще полага и непосредствените, ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето, следва да заплаща разноските по домакинството за отопление, електричество, вода и други битови сметки.

         Ето защо при така установените обстоятелства настоящият съдебен състав след като съобрази установените потребности на детето, които несъмнено са нараснали във времето и несъмнено ще нарастват и в бъдеще предвид предстоящото му израстване  и свързаните с това обстоятелство разходи, както и получаваните доходи от ищеца, счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 300.00 лева, като присъдената  издръжка  в размер на 200,00 лева бъде увеличена  на 300,00 лева, считано от подаването на исковата молба - 10.03.2021 г. до  настъпване на причини, които да обусловят изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 400.00 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

        Съгласно нормата на чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, в тежест на ответника А.П.Г. следва да се възложи дължимата държавна такса от 432.00 лева, изчислена върху увеличеното  по размер задължение за издръжка.

  При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски на ищцовата страна в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

  На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 112,50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, съразмерно отхвърлената част от иска.

         В изпълнение нормата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно увеличената по размер издръжка.                                                                  Мотивиран от изложеното, съдът 

Р   Е   Ш   И : 

   ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима от А.П.Г., ЕГН ********** *** непълнолетното дете С.А.Г., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Н.М.В., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв.Е.Б. – САК със съдебен адрес:***, офис 2, определена със съдебно решение постановено по гр. д. № 28/2016 год. на РС Елин Пелин, влязло в сила на 15.04.2016 г., като я увеличава от 200.00 /двеста/ лева на 300.00 лева /триста лева/ месечно.                                                  ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН ********** да заплаща на  дъщеря си С.А.Г., ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител Н.М.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева /триста лева/, считано от 10.03.2021 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски.                           ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер от  432.00 лева (четиристотин тридесет и два лева).                                                    ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.М.В., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева).                                                                                                                        ОСЪЖДА Н.М.В., ЕГН ********** да заплати на А.П.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на  112,50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/.                                                                                         ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличената месечна издръжка.                                              Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяването на страните.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: