Р
Е Ш Е
Н И Е № 796
гр. Пловдив 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. № 662 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 283/24.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр.
с., постановено по гр. д. №18048/18г., с което се признава за установено, че „МИНА
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
район „Южен“, ул. „Никола Вапцаров“ № 1А, представлявано от управителя Н.Й.Т.,
не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център, сумата от 3762.90 лв., представляваща
стойност на ел. енергия за минало време, за периода 24.08.2018 г. – 17.10.2018
г., изчислена по констативен протокол съгласно ПИКЕЕ, за което е издадена
фактура № **********/26.10.2018 г. за клиент кл. № 210022234624, за обект,
съставляващ - ГАРАЖ, находящ се в гр. С. , ***.
Жалбоподателят „ЧЕЗ Електро България “ ЕАД
счита, че обжалваното решение е неправилно и моли съда да го отмени като
постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. Прави
възражение на прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „МИНА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив О. Х. Р.,
ЕГН: ********** от гр. Бургас счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски.
Третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните
не спорят, че жалбоподателят е доставчик на електрическа енергия и свързаните с
нея услуги на територията, в която се
намира обектът, за който се отнася вземането, а въззиваемата страна е краен
клиент на разпределената и доставена електрическа енергия. Безспорно е и това,
че процесната сума е едностранно допълнително и последващо начислена от
въззивника като корекция на сметката на въззиваемата страна за исковия период,
за което е издадена процесната фактура.
Няма спор и за това, че корекцията на сметката на въззиваемата страна е
извършена въз основа на констативен протокол за неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия.
В
исковата молба „МИНА СТРОЙ“ ЕООД прави множество възражения против
законосъобразността на констатациите на дружеството жалбоподател, свързани с
допълнително начислената стойност на потребена електроенергия, но преди
приключване на съдебното дирене пред районния съд като нововъзникнало
обстоятелство е представен препис от кредитно известие, съставено на
19.02.2019г. към процесната фактура, с което жалбоподателят е приел, че не са
налице основания за едностранно начисляване на допълнителна стойност на
потребена електроенергия, в което кредитно известие е посочено, че е издадено
по уведомление на клиента, а като основание за издаването му е посечено:
„Грешни данни в договорните отношения“.
В доклада по чл. 146, ал.1 от ГПК районният съд
правилно е указал на „ЧЕЗ Електро България“ АД доказателствената тежест да
установи наличието на правно основание за начисляването на сумата по процесната
фактура. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани. Напротив, жалбоподателят
не установи и каква е причината по време на разглеждане на делото да издаде
посоченото по – горе кредитно известие с което всъщност отрича наличието на
основание за допълнително начисляване на неточно измерено количество
електроенергия.
При така установената липса на основание за
допълнително начислена стойност на електроенергия за процесния период се налага
извода, че предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да
се уважи.
Районният съд също е уважил иска, поради което
решението ме следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сумата 500лв. разноски за адвокатски хонорар, направени
във въззивното разглеждане на делото, като възражението за прекомерност съдът
намира за неоснователно, тъй като този размер е почти на минимума по чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
283/24.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с.,
постановено по гр. д. №18048/18г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център да
заплати на „МИНА СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес
на управление – район „Южен“, ул. „Никола Вапцаров“ № 1А сумата от 50 (петстотин)
лева представляваща разноски за адвокатски хонорар, направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.