Номер 278309.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100502509 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД"Гранична полиция" МВР , чрез юрисконсулт
К.И, срещу Решение №3251/17.07.2020г., постановено по гр. дело № 18411 по описа за
2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, т. 2 от ЗМВР,
въззивникът е осъден да заплати на С. Ч. Я. сумата 1682,24 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.11.2016 г.
- 08.11.2019 г., в резултат на преизчисляване на положения нощен тгруд с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за производството в
размер на 335 лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен,
като досежно приетите за установени фактически положения спор не съществува.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
1
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд,
доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното
работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да
отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259,
ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.11.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3