Мотиви към Решение № 604, постановено на 05.04.2018 г. по н.а.х.д. № 755 по описа на
Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Е.Ц.Б., с ЕГН: ********** за извършено от нея престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1,
пр.3 от НК, за който в конкретния случай са налице основанията за освобождаване
от наказателна отговорност по чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по съществото
на делото.
В подробна пледоария защитникът на подсъдимата адв.
Р. пледира на Б. да бъде наложена „глоба” по реда на чл. 78а НК в минимален
размер, като на същата да не бъде отнемано свидетелството за управление на МПС,
тъй като е майка на две деца и за нея е необходимо да шофира, както и да се
съобрази, че с поведението си пострадалият е допринесъл за събитията (тъй като
не е пресякъл на обособеното за това място). По същество счита, че следва да се
съобрази и обстоятелството, че обвиняемата е извършила всички зависещи от нея
действия за да помогне на пострадалия.
Обвиняемата Е.Ц.Б., редовно
призована, се явява пред съда лично и посочва, че няма какво да добави към
казаното от защитника си.
В последната си дума моли съда да не я лишава от правоспособност и
да й наложи глоба в минимален размер.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Е.Ц.Б., с ЕГН: ********** е родена на ***г., българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, правоспособен водач на моторно превозно средство -
притежава свидетелство за правоуправление № ********* с валидност до 17.06.2015г.
На 03.12.2016г., Е.Б.
привела в движение собствения си лек автомобил „Нисан
Джук“ с ДК № В2521НВ като към 13.55 часа, същата се
движела в гр.Варна, по ул. „Русе“. Наближавайки кръстовището с ул. „Александър Дякович“, чието пътно платно се състояло от две пътни ленти
за движение във всяка посока, с разделителна затревена ивица и ограда поставена
на островчето, с ясно видима маркировка, целта на обв.
Е.Б. била да премине през горепосоченото кръстовище, да стъпи на ул. „Ал.Дякович“, да премине едното платно за движение, а именно
това, което било в посока обратна на ж.п. гарата в гр.Варна и да се включи в
другото платно, минавайки и заобикаляйки покрай
затревения остров с поставена ограда върху него и да поеме в посока ж.п. гарата
в гр.Варна.
Така обв.Б.,***, преди да навлезе в ул. „Ал.Дякович“,
спряла на пешеходна пътека, намираща се на кръстовището на ул. „Русе“ с ул.
„Ал.Дякович“, тъй като на посоченото място имало и
поставен знак Б2 „Спри“.
Обвиняемата се огледала, установила, че можела
да предприеме маневра по навлизане в едното пътно платно за движение на ул.
„Ал.Дякович“, а именно това, обратно на посоката към
ж.п. гара Варна, като преминала първото пътно платно с ширина 7.40 метра и се
насочила към заобикаляне на затревения остров, който бил с ширина 5.60 метра и
с поставена ограда на него с височина 1.10 метра.
На затревения
остров имало и поставен пътен знак Г-9 /"Преминаване отдясно на
знака"/, покрай който знак и обв.Б. следвало да
премине.
Пътната настилка
била суха, с дребнозърнест асфалт, без побитости и неравности
по него.
По това време, по
тротоара на пътното платно, посока ж.п. гарата в гр.Варна, на ул. „Ал.Дякович“, се движели св.Т. З. й св. Н.С..
Двамата
предприели пресичане на ул. „Ал.Дякович“, гр.Варна,
като слезли от тротоара и се насочили към затревения остров, пресичайки пътното
платно посока ж.п. гарата в гр.Варна.
Целта им била да
преминат покрай затревения остров, да преминат и пътното платно обратно на
посоката към ж.п. гарата в гр.Варна и да стъпят на ул. „Русе“.
Така св.З. и св.С.
предприели пресичане на първото пътно платно, също разделено на две еднопосочни
платна, с разделителна ивица.
Докато свидетелите
се придвижвали по пътното платно, обв. Б. вече била
предприела маневра по преминаване покрай затревения остров и знак Г-9, където
се били насочили и свидетелите З. и С..
Двамата вървели
близо един до друг и следвало също да преминат покрай лявата част на ориентира
знак Г-9, тъй като от дясната част на ориентира бил поставен и металния парапет
/тип ограда/.
Обв.Б. не намалила скоростта на
автомобила и не спряла, поради възникналата опасност за движението, а именно
пресичане на пътното платно от горепосочените пешеходци, поради което и възникнало
ПТП в резултат на което св.Н.С. бил ударен с изпъкналата част на предната броня
на управлявания от обв.Б. автомобил, в долния му ляв
крайник.
След описания удар, св.С. бил подкосен и с
горната част на тялото си попаднал върху предния капак на все още движещият се
автомобил, като тялото протрило мръсотията от капака на автомобила, а именно на
0,50 метра от левия ръб на автомобила и на 0,23 метра от предния ръб на капака.
Обв.Б. задействала спирачния
механизъм на автомобила, като към този момент същата се движела със скорост
19.00-20.00 км/ч.
Тъй като вече
автомобилът бил в режим на спиране, последвало изпадане на св.С. върху пътната
настилка, пред предната лява част на автомобила. Изминатият път от автомобила
от мястото на удара до мястото на спирането му бил 0,74 метра, а изминатият път
на пешеходците от момента на навлизането на пътното платно, до мястото на удара
бил 11,80 метра., като свидетелите се движели с 4,9 км/ч. Св.З. също била засегната от настъпилото ПТП,
като също паднала на земята, претърколила се, но веднага се изправила и станала
от земята, без да имала сериозни наранявания.
Същата веднага
отишла до падналия на земята св.С., като установила, че същият дишал, опитала
се да го вдигне, но не успяла.
Св.С. чувал и
разбирал всичко, което се случвало, но не можел да стане от земята, тъй като
изпитвал болка.
В това време от
автомобила си излязла и обв.Б., която веднага
позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се.
На място
пристигнал медицински екип на Спешна помощ, като св.Н.С. и Т. З. били откарани
в Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД. След извършени им
медицински прегледи се установило, че св.З. имала леки натъртвания по тялото,
като нямала счупвания, докато св.С. имал по-сериозно травматично увреждане.
От заключението
на извършената, в хода на досъдебното производство, съдебно-медщинска
експертиза се установява, че в следствие на гореописаното ПТП на св.Н.Л.С. му
било причинено счупване на горния край на лявата подбедрица
- левия голям пищял, което е затруднило движенията на левия долен крайник за
период не по-малък от 3-3,5 месеца.
От заключението
на извършената химическа експертиза в хода на досъдебното производство се
установява, че в кръвта на обв.Е.Б., не е имало
наличие на етилов алкохол.
От заключението
на извършената, в хода на досъдебното производство, автотехническа
експертиза се установява, че причината за настъпване на пътно -транспортното
произшествие, е обстоятелството, че обв.Е.Б.,
въпреки, че е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране,
същата не го е направила. Видно от експертното заключение е, че отстоянието на автомобила е било по-голямо от дължината на
опасната зона за спиране, като пешеходците са били извън опасната зона за
спиране на автомобила.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията по назначените и
изготвени на ДП съдебно-медицинска, съдебно-автотехническа
експертизи от които съдът прие за реално установени причинените на св. С.
телесни увреждания, както и конкретният механизъм на настъпване на ПТП.
Съдът кредитира
всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и
достоверни и изгради убежденията си въз основа
на тях по
реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са единодушни
относно установяване на авторството на обв. Б. на инкриминираното деяние.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна,че обв. Е.Ц.Б. е осъществила от обективна страна
състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 НК,
тъй като на инкриминираната дата - 03.12.2016г.,
в град Варна, с действията си, а именно управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Нисан Джук”
с ДК № В 2521 НВ е допуснала нарушение на разпоредбите на ЗДвП
и по-конкретно на чл. 20, ал.2 ЗДвП, която вменява задължение на всеки водач на
МПС при избиране
на скоростта на движението си да съобразява с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, така че да може да спре, при
необходимост, когато възникне опасност за движението, каквато в случая са
представлявали двамата внезапно появили се на пътното платно пешеходци, като
едновременно с това след възникване на произшествието същата е направила всичко
зависещо от нея за да окаже помощ на пострадалия, в това число като се е
обадила на телефон 112.
В резултат на
допуснатото нарушение на правилата за движение Б. е причинила на св. Н.Л.С.
телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лявата подбедрица - левия голям пищял, което е затруднило
движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца, което увреждане по смисъла
на Наказателния закон следва да се характеризира като средна телесна повреда.
От субективна
страна, при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП обвиняемата е действала при
форма на вината „пряк умисъл” доколкото като водач на МПС същата е била наясно
със задълженията си, но това не я е мотивирало да избегне допускането на
нарушението.
По отношение на
настъпилия от произшествието резултат, а именно причиняването на телсно
увреждане на св. С., обвиняемата е действала по непредпазливост, тъй като не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е
имала възможността да ги предвиди, като предвид установените факти по делото
ако Б. беше съобразила правилата за движение, местоположението и движението на
св. С., същата щеше да може да предотврати настъпването на ПТП.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемата Б. съдът съобрази
обстоятелството, че до момента същата е с чисто съдебно минало, което
обстоятелство наред с другите предвидени в закона, даде
възможност на съда в конкретния случай да приложи разпоредбите на чл. 78а НК,
като освободи от наказателна отговорност Б. и му наложи за извършеното от него
административно наказание „глоба”.
Досежно конкретния размер на „глобата” съдът определи същата в
минималния възможен такъв, а именно 1000 лева, като съобрази несъмнено
смекчаващото отговорността й обстоятелство, а именно че двамата пешеходци са се
появили на пътното платно внезапно, като са пресекли на необозначено за това
място, без да се съобразят с обстоятелството, че на няколко метра от тях има
обозначена пешеходна пътека, на която Б. е спряла малко преди реализирането на
произшествието.
Досежно приложението на разпоредбата на чл.
343г НК съдът намери, че в конкретния случай не следва да прилага същата,
доколкото обвиняемата е майка на две малки деца, за чиито ежедневни грижи е
необходимо същата да може да управлява МПС, а по делото отсъстват данни за
други допускани системни нарушения на правилата за движение по пътищата от
страна на водача. В този смисъл съдът прецени, че следва да даде шанс на водача
да продължи да управлява МПС.
По отношение на сторените по делото разноски в размер на 139,20 лева, на основание чл. 189, ал.3 НПК
същите следва да бъдат възложени в тежест на обв. Б..
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: