Р
Е Ш Е Н И Е
№
896/6.12.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 81
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и е с оглед
постъпила жалба от „А. 1970“ЕООД ЕИК *********, представлявано от А.М.Е., със
седалище и адрес на управление с.Кръстава, общ.Велинград, ул.“Сютка“№13 срещу
Ревизионен акт № Р-16001319001769-091-001/19.10.2019г. на ТД на НАП, Пловдив, потвърден с Решение №
699/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
оспорва отказаното му от ревизията право на данъчен кредит в размер на 46
226,55 лв., с прилежащи лихви 14 529,65 лв. и
допълнително установен корпоративен данък /КД/ за периода 2014г. -
2017г. в общ размер на 17 850,98лв., с прилежащи лихви от 4 031,52лв.
В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения РА.
Твърденията са за неправилно приложение на материалния закон и за нарушаване на
основните принципи по установяване на данъчни задължения, както и за допуснати
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Подателят на
жалбата настоява, че от формална гледна точка притежаването на фактура е
достатъчно да обуслови правото на данъчен кредит за него като получател на
доставките. Отбелязва значението на съставените съпътстващи документи към
фактурите. Изтъква, че произходът на стоката не е част от фактическия състав на
спорното право и твърди, че е установено по безспорен начин, че доставките са
реални, както и че не той следва да установява дали доставчиците му са
разполагали с кадрови и материален потенциал. Твърди, че са нарушени принципите
на европейското законодателство и по-конкретно залегналите такива в Директива
2006/112 на ЕО. Твърди, че доставките са реални и той е заплатил сумите по
фактурите, поради което не следва да се установяват и допълнителни задължения
за корпоративен данък.Претендира отмяна на обжалвания акт изцяло и присъждане
на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата.
Ответникът
- Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика"-гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.
оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Излага подробни съображения относно знанието на жалбоподателя,
за това, че не са налице реални доставки.
Административен съд Пазарджик обсъди
оплакванията в жалбата, писмените доказателства приети по делото, съдебно
счетоводната и съдебно лесотехническата експертиза ,доводите и становищата на
страните, и като направи служебна проверка за законосъобразност на акта
съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намери следното:
С
жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд
съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Решението на ДОДОП е връчено на жалбоподателя по
пощата на 02.01.2020г. /л.28/, а жалбата е подадена на 13.01.2020г., т.е. в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
От
фактическа страна Съдът приема за установено:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319001769-020-001/22.03.2019г.,
изменена със Заповед № Р-16001319001769-020-002/01.07.2019г., №
Р-16001319001769-020-003/30.07.2019г е
възложена ревизия на жалбоподателя по прилагането на ЗДДС за данъчен период
01.01.2014г. – 31.12.2017г. , както и за Корпоративен данък отново за период
01.01.2014г.-31.12.2017г.
За
ревизиращи органи са определени екип от ревизори – С.И. – главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и С. Ч. – главен инспектор по приходите.
Жалбоподателят
е регистрирано по ЗДДС лице считано от 28.03.2013г. Промени в регистрацията по
ЗДДС до момента на извършване на процесната ревизия не са извършвани.
Процесната
ревизия е предхождана от ПУФО /проверка за установяване на факти и
обстоятелства/, приключила с протокол № П-160013180800000-073-001/27.02.2019
г., присъединен към РА ведно с всички събрани доказателства, с протокол №
1462602/16.05.2019 г. Констатирано е, че ревизираното дружество е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на доставки
дървени трупи, дъски, греди, рампиране, сортиране, подвоз и транспорт.
С
мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 и
услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и
във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици:
1. „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД - 9 бр. фактури
от м.04.2015 г. до м.12.2015 г. и м.08.14 г. вкл. с общ размер ДДС 14 412,75
лв.;
2. „ЛЕСКОМ 83" ЕООД - 20 бр. фактури от
м.02.2016 до м.12.2016 г. и от м.02. до м.04.2017 г. с общ размер ДДС 20 020,40
лв.;
3. „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД - 12 бр.
фактури от м.05 до м.02.2017 г. с общ размер ДДС 8 380,96 лв.;
4. „ЕРХОУМ" ЕООД - 4 бр. фактури от
м.11 и м. 12.2017 г. с общ размер ДДС 3 092,44 лв.;
5. „ЕЙЧ ГРУП" ЕООД - 2 бр. фактури от
м.06 и м.08.2015 г. с общ размер ДДС 320,00 лв.
При
извършената ревизия е констатирано е, че фактурите са отразени в дневниците за
продажби на горепосочените дружества с получател жалбоподателя, с изключение на
фактури с №№ 1000; 1001 и 1002, издадени от „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД през
м.07.2017 г.
Извършени
са насрещни проверки от ревизиращите на всички посочени по-горе доставчици. Резултатите от проверките са
документирани с протоколи, както следва:
•
№
П-22221418227210-141-001/14.01.2018
г., присъединен към ревизионно
производство с протокол обр. КД-73 № 1462602/16.05.2019 г. за извършена
проверка на „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД.
„ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД е регистрирано по
реда на ДОПК на 15.07.2004 г. По ЗДДС ЗЛ е регистрирано на 27.10.2004 г. и
дерегистрирано на 26.01.2016 г. по реда на чл. 176 от ЗДДС. Искане за
представяне на документи и писмени обяснения е връчено по ел. път. Дружеството
не е представило изисканите документи в законоустановения срок. В последствие
по пощата са изпратени документи, които са заведени в деловодството на ТД на
НАП София, офис Изток с вх. № 1453-00-196#1/25.01.2019 г. Представена е
декларация, в която се сочи, че обследваните фактури са издадени на „АИРЕДИН
1970" ЕООД. Предмет на доставката е обла и фасонирана дървесина, подвоз,
рамкиране и клупиране на дървесина. Плащането по фактурите е извършено в брой
от А.Е. -управител на „А. 1970" ЕООД, а получател е М. Х. -управител на
„ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД. Услугите са извършвани от наети по това време
транспортни фирми от дружеството доставчик. Представени са 9 бр. заверени
фактури „ОРИГИНАЛ", придружени с договор и приемо-предавателни протоколи
към всяка една фактура. Не са представени изисканите счетоводни справки и
регистри. Не са представени данни за начина на калкулиране на цената на
услугата и нейните елементи във връзка с рампиране, сортиране и подвоз на обла
дървесина. Не са представени доказателства за лицата, които са извършвали
услугите, място/обект където е извършвана услугата, както и данни за
използваните активи за извършване на услугата. Не са представени доказателства
и във връзка с фактурираните транспортни услуги - данни за фирмата извършила
транспорта, фактура за транспортни услуги и др. Не са представени доказателства
за произхода на продадената дървесина.Органът по приходите е извършил допълнителна
проверка на информацията и данните, съдържащи се в информационната система на
НАП, при която е установено, че „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД няма действащи
трудови договори. Последно прекратения трудов договор е с дата 05.08.2010 г.
Собственик и управител на дружеството в периода на издаване на фактурите е М. К.
Х.. От 21.01.2016
г. дружеството има нов управител П.Н.Б.. „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД последно е
подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., в която е декларирано основна дейност:
„Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал". Относно
издадените фактури през 2015 г. от дружеството не е подадена ГДД, т.е. не са
отчетени приходите от спорните фактури. Дружеството е имало регистриран ЕКАФП:
с № DY308062
и № на ФП36405462, който е дерегистриран на 12.03.2016 г.т.е. след издаване на
фактурите. Докато е бил действащ, апаратът е бил с регистрация „без стационарен
обект" в гр. Габрово.
В
хода на ревизията, органът по приходите е връчил на управителя на „А.
1970" ЕООД искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице с изх. ИПДПОЗЛ № Р-16001319001769-040-002/30.07.2019 г., с което
от дружеството на основание чл. 37, ал. 2 и ал. ДОПК е изискано да се
представят допълнително съпътстващи фактурите документи. Изискано е да се
посочи точното място/обект, където са извършвани услугите. Начин на отчитане
обема на извършената работа и определяне стойността на услугата. Собственост на
техниката, с която са извършени услугите. В отговор управителят на ревизираното
дружество декларира, че всички документи, с които дружеството е разполагало са
били представени пред органите по приходите извършили ПУФО и не представя нови
доказателства.
Органите
по приходите са изпратили искане за представяне на документи от други контролни
органи /ИПДДКО/ № Р-16001319001769-032-001/25.06.2019 г. до РДГ Велико Търново,
във връзка с издадени превозни билети от „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД на „АИРЕДИН
1970" ЕООД. От РДГ Велико Търново е получен отговор, с вх. №14617/
10.07.2019 г., в който се сочи, че „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД е било
регистрирано като обект по чл. 206 от ЗГ през 2006 г. в Държавно лесничейство
Габрово и от 01.11.2006 г. притежава производствена марка №789 с абревиатура
„Интерлес 2004". Представена е справка за наличните кочани с превозни билети.
От служителите на РДГ Велико Търново са извършвани проверки на въпросното
дружество, както следва: на 25.02.2014 г. - констатирано е, че фирмата не е
предоставила обобщена справка на издадените превозни билети и на 13.05.2014 г.
-констатирано е, че фирмата не отчита кочани с превозни билети в срок. И за
двете нарушения за съставени съответните АУАН и НП. Същите са приложени към
отговора. От „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД не е подадено заявление за ел. дневник.
При
гореизложената фактическа обстановка е формиран извод от ревизиращият екип за
липсата на безспорни доказателства, че вписаният в процесиите фактури доставчик
- „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД реално е доставил дървен материал и е извършил услуги
-транспорт и дърводобив. Органът по приходите след като е приел, че налице
липса на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС , на
основание чл. 70, ал. 5 е отказан данъчен кредит, в размер на 14 412,75 лв. по
всички издадени от „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД фактури, подробно описани в РД.
•
№ П-16001318198927-141-001/14.12.2018 г., присъединен към настоящото ревизионно
производство с протокол обр.Кд-73 № 1462602/ 16.05.2019 г. за извършена
проверка на „ЛЕСКОМ -83" ЕООД.
На
„ЛЕСКОМ -83" ЕООД е изготвено искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П-16001318198927-040-001/13.11.2018 г. Искането е
връчено на декларирания електронен адрес на задълженото лице на 14.11.2018 г.
На 23.11.2018г. по пощата са изпратени исканите документи, които са заведени в
деловодството на ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, с вх. № 30200/23.11.2018
г. От „ЛЕСКОМ 83" ЕООД също е представена декларация, в която се
декларира, че процесните фактури са издадени на „А. 1970" ЕООД. Предмет на
доставка са услуги - подвоз, рамкиране и клупиране на дървесина. Плащането по
фактурите е извършено в брой от управителя А.Е., а получател е П.Б. - управител
на „ЛЕСКОМ -83" ЕООД. Услугите са извършвани лично от управителя.
Представени са 20бр. заверени копия на издадени фактури придружени с договор и
приемо-предавателен протокол към всяка една фактура. Няма представени оборотни
ведомости, както и счетоводни справки за доказване на осчетоводяването на
фактурите. Не са представени данни за начина на калкулиране на цената на услугата
и нейните елементи във връзка с фактурираните услуги по рампиране, сортиране и
подвоз на обла дървесина.Не са представени доказателства, за лица които са
извършвали услугите,място/обект където е извършвана услугата, както и данни за
използваните активи за извършване на услугите.
По
повод на връчено искане на РЛ за представяне на допълнителни документи с цел
доказване на фактурираните от горецитиранато дружество услуги, управителят А.Е.,
декларира, че всички документи, с които е разполагал вече са били представени
на органите по приходите, извършили ПУФО.
Била
е извършена и проверка в информационната
система на НАП -програмен продукт СУП, ревизиращият екип е установил, че
дружеството има регистриран ЕКАФП: с № ВУ308062 и № на ФП36497073, който касов
апарат до 12.03.2016г. е бил регистриран от дружеството „ИНТЕРЛЕС 2004"
ЕООД. Същият е с регистрация от 16.06.2016 г. на името на „ЛЕСКОМ-83" ЕООД
- „без стационарен обект", с. Сърница и на същата дата е регистриран в
обект - Дърводелски цех - с. Яворец, общ. Габрово.
При
проверка в ИМ на НАП е установено, че в периода на издаване на фактурите в
„ЛЕСКОМ-83" ЕООД няма действащи трудови договори. Последно прекратения
трудов договор е с дата 27.12.2011 г. Дружеството последно е подало ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2015 г. За издадените фактури през 2016 г. и 2017 г. не е отчетен
приход и не са подадени ГДД. Собственик и управител на дружеството в периода на
издаване на фактурите е П.Н.Б.. Същият е собственик и управител на множество
фирми, които имат големи задължения към бюджета. Дружеството е прехвърлено на П.Н.Б.
на 19.02.2016 г. от Д.И. Х.а, снаха на М. К. Х., собственик на „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД.
С
оглед гореизложеното ревизиращия орган е констатирал липса на доставка на
услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 е отказан
данъчен кредит, в размер на 20 020,40 лв. по всички издадени от
„ЛЕСКОМ-83" ЕООД фактури, подробно описани в табл. на стр. 19-20 от РД,
приет като доказателство по настоящето производство.
• №
П-22221419110063-141-001/29.07.2019г.,
за извършена проверка на „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД
„СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД e регистрирано по реда на ДОПК в
Търговския регистър при Агенция по вписвания на дата 04.12.2013 г. По ЗДДС ЗЛ е
регистрирано на 09.01.2014 г. - регистрация по избор, независимо от облагаемия
оборот, дерегистрирано на 04.01.2018 г. -задължителна при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Изготвеното ИПДПОЗЛ №
П-22221419110063-040-001/21.06.2019 г. е връчено на ЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващ или упълномощено лице за контакт.
Документи не са представени.
С
цел установяване наличие или липса на доставки по издадените фактури и предвид
факта, че издателят на фактурите не е представил никакви доказателства, в хода
на ревизията са изискани от ревизираното лице заверени копия на фактурите,
начина на осчетоводяването им в счетоводството, начин на плащане, лица,
участващи при доставката, място на данъчно събитие и др. В отговор на връченото
искане за представяне на документи, управителят А.Е., декларира, че всички
документи, с които е разполагал вече са били представени на органите по
приходите, извършили ПУФО.
Била
е извършена проверка в информационната
система на НАП -програмен продукт СУП като е установено, че дружеството има
регистриран ЕКАФП: с № ZК082135
и № на ФП50121135. Касовия апарат е с регистрация на обект - офис гр. Пловдив,
ул. „Дякон Иларионов" с тип на обекта „строителни услуги". Установено
е още, че в „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД не са назначавани лица на трудов
договор, последно е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 ., в която е
декларирана основна дейност: „Търговия на едро с електронни елементи и
комуникационна техника". За издадените фактури през 2017 г. не е отчетен
приход от дружеството, не е подадена ГДД.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 70, ал. 5 е отказан данъчен кредит в размер
на 8 380,96 лв. по всички издадени от
,,СИЛВЕКС СТРОИ 72" ЕООД фактури, подробно описани в табл. на стр. 26 от
РД , приет като доказателство по настоящето производство, отказан е данъчен
кредит, тъй като ревизиращият екип е приел, че не са налице реални доставки, на
база събрани доказателства..
·
№
П-04000719091363-141-001/15.07.2019
г., за извършена проверка на
„ЕРХОУМ" ЕООД
Изготвено
е ИПДПОЗЛ №
П-04000719091363-040-001/27.05.2019 г. , което е връчено на ЗЛ по реда на чл.
32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващ или упълномощено лице за
контакт. Документи не са представени.
С
цел установяване наличие или липса на доставки по издадените фактури и предвид
факта, че издателят на фактурите не е представил никакви заверени копия на
фактурите, начина на осчетоводяването им в счетоводството, начин на плащане,
лица, участващи при доставката, място на данъчно събитие и др. С вх.№ 17777/
20.08.2019 г. от името на РЛ са представени процесните фактури, копие на
договор от 01.11.2017 г. сключен с „ЕРХОУМ" ЕООД, в който е записано, че
предметът на договора е „услуга по дърводобив", като в договора не е
конкретизирано в какво се изразява услугата. В договора не е записано, в кой
обект /номер, отдел, кое ГСУ/ ще се извършва услугата. Към фактурите са
представени и приемо-предавателни протоколи с дати, съвпадащи с датите на
издаване на фактурите. Не е конкретизирано мястото на предаване на извършената
услуга, вида на дървения материал, записани са количества, няма писмени
обяснения в какво се състои услугата по дърводобив, начин на отчитане на обема
на извършената работа и как е определена стойността на услугите. Няма информация
чия собственост е техниката, с която са извършвани услугите.
Допълнително
от ревизираното дружество са представени протоколи за приетата работа, издадени
от ДГС Алабак, Велинград. От управителя на дружеството е декларирано, че
протоколите са издавани на основание сключени договори с ДГС и служат за
приемане на извършената услуга и са основание за издаване на фактурите. При
преглед на въпросните протоколи органите по приходите са установили, че същите
са обвързани с фактури издадени към ДГС Алабак, Велинград от „А. 1970"
ЕООД, като във всеки един протокол е записано номера на обекта, номера на
отдела, в който е проведена сечта и извоза на дървения материал и в кое ГСУ е
извършена услугата, както и количеството дървесина по клас. Направен е извод от
проверяващият екип, че тези протоколи
не доказват извършени услуги от
„ЕРХОУМ" ЕООД към ревизираното
лице, а касаят услуги извършени от „А. 1970" ЕООД на ДГС Алабак,
Велинград.
При
проверка в ИМ на НАП, органите по приходите са установили, че в периода на
издаване на фактурите в „ЕРХОУМ" ЕООД няма действащи трудови договори.
Последно прекратения трудов договор е с дата 05.02.2014 г. Последно е подадена
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. с декларирана дейност „Консултантска дейност
по информационни технологии". За издадените фактури през 2017 г. не е
отчетен приход и не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Собственик на дружеството
от 02.11.2017 г. е „Ем Ейч Логистик" с управител е М. К. Х., който е
управител и на „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД. Установено е още, че дружеството има
регистриран ЕКАФП: с № DУ395234
и № на ФП36550109, който касов апарат до 03.11.2017 г. е бил регистриран на
името на „Ем Ейч Логистик" ЕООД. От 03.11.2017 г. въпросния ЕКАФП е
регистриран „без стационарен обект" в гр. Габрово.
С
оглед на гореизложеното, органът по приходите е констатирал, че не са налице
безспорни доказателства за наличието на доставка на услуги по смисъла чл. 9 от ЗДДС във връзка с издадените от „ЕРХОУМ" ЕООД фактури. Предвид изложеното,
на основание чл. 70, ал. 5 е отказан данъчен кредит, в размер на 3 092,44 лв.
по всички издадени от „ЕРХОУМ" ЕООД фактури, подробно описани в табл. на
стр.22 от РД.
•
№
П-04000419090897-141-001/28.06.2019
г., за извършена проверка на
„ЕЙЧ ГРУП" ЕООД.
Изготвеното
ИПДПОЗЛ № № П-04000319090897-040-001/21.05.2019г. е връчено на ЗЛ по реда на
чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващ или упълномощено лице за
контакт. Документи не са представени.
С
цел установяване наличие или липса на доставки по издадените фактури и предвид
факта, че издателят на фактурите не е представил никакви доказателства, в хода
на ревизията са изискани от ревизираното лице заверени копия на фактурите,
начина на осчетоводяването им в счетоводството, начин на плащане, лица,
участващи при доставката, място на данъчно събитие и др. С вх.№17777/
20.08.2019 г. от името на РЛ са представени фактури № **********/25.06.2015 г.
на стойност 900,00 лв. и ДДС - 180,00 лв. и № **********/25.06.2015 г. на
стойност 700,00 лв. и ДДС - 140,00 лв., копие на договор, сключен с „ЕИЧ
ГРУП" ЕООД, в който е записано, че предметът на договора са „транспортни
услуги", като в него не е конкретизирано в какво се изразяват услугите.
Към фактурите са представени приемо-предавателни
протоколи, с дати съвпадащи с датите на издаване на фактурите. Записано е, че
протоколите са съставени в с. Кръстава.
От
ревизираното дружеството не са представени доказателства във връзка с какво са
извършени транспортните услуги, чия собственост е техниката, с която са
извършвани услугите.
При
извършената проверка в ИМ на НАП, органите по приходите са установили, че в
периода на издаване на фактурите, в „ ЕЙЧ ГРУП" ЕООД има два действащи
трудови договори, както следва: 1 лице назначено на длъжност „ръководител
транспорт" - прекратен на 23.12.2016 г. и 1 лице на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил" - прекратен на 17.07.2015 г. Собственици на
дружеството в периода на издаване на фактурите са Р. К. Х. и Х. К. Х. - братя
на М. К. Х., който е собственик на „Ем Ейч Логистик", „ИНТЕРЛЕС 2004"
ЕООД, Булстат ********* и управител на „ЕРХОУМ" ЕООД. От своя страна Х. К.
Х., е съпруг на Д.И. Х.а, собственик и управител на „ЛЕСКОМ-83" ЕООД.
Считано от 03.07.2017 г. дружеството „ ЕЙЧ ГРУП" ЕООД е прехвърлено на П.Н.Б.,
който е собственик и управител „ЛЕСКОМ-83" ЕООД .
При
извършена проверка в информационната система на НАП „Справка за превозни
средства с данни предоставени от КАТ" е установено, че „ЕИЧ ГРУП"
ЕООД няма регистрирани товарни автомобили.
С
оглед на гореизложеното органът по приходите е направил извод, че не са налице
доказателства за наличието на доставка на услуги по смисъла чл. 9 от ЗДДС във
връзка с издадените от „ЕЙЧ ГРУП" ЕООД фактури. В тази връзка и на основание
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит, общо в размер на 320,00 лв. по
двете горецитирани фактури, издадени от „ЕЙЧ ГРУП" ЕООД на „А. 1970"
ЕООД.
Жалбоподателят
оспорва констатациите на органите по приходите за отказания данъчен кредит.
Счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като събраните по време на
ревизионното производство доказателства по безспорен и категоричен начин
установяват, че са налице реални доставки на стоки и услуги по фактурите
издадени от „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД, „ЛЕСКОМ-83" ЕООД, „ЕРХОУМ"
ЕООД, „ЕЙЧ ГРУП" ЕООД и „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД. Твърди се, че след
като фактурите са разплатени и са налице приемо-предавателни протоколи, то безспорно
фактурираните стоки са получени, а услугите са реално извършени. Иска спорния
РА да бъде отменен изцяло.
За
изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и приел изготвена
съдебно-лесотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
цени изцяло изготвената съдебно лесо-техническа експертиза.Счита, че
възраженията на ответника се неоснователни, тъй като същата се основава на
приетите по делото писмени доказателства и извършените допълнителни проверки от
страна на вещото лице .от съдебно-лесотехничеката експертиза се установява, че
:
От експертизата и поясненията на вещото лице Г. в
съдебно заседание се установява, че става въпрос за два вида сделки свързани с
добив и транспортиране на дървесина. Първият вид е договор за
сеч и извоз до временен склад, по който горското стопанство в
момента, в който има дървесина в склада се съставя
приемателно-предавателен протокол за това, което е добито в момента, след
което на базата на този протокол фирмата изпълнител на услугата пуска фактура
за заплащане на самата услуга и с това приключва ангажимента към тази
дървесина. Вторият вид договори, е във връзка с обявена процедура търг
на корен. Тоест горското стопанство казва в този подотдел има
толкова дървесина, за която ще се заплати определена от държавата цена. При
което, добивът на тази дървесина е ангажимент на фирмата, която изпълнявал този
вид договор. При тази процедура, когато има дървесина на склад не се съставя
приемателно-предавателен протокол, а тази дървесина, колкото е добита, се
описва и се пуска фактура за заплащане по такса на корен. При тази услуга
самият добив на дървесината не се остойностява с протокол и фактура, директно
ползвателят си плаща това, което е добил по категории дървесина, заплаща си
дървесината, взема си превозния билет, взема си дървесината, това е вторият
вид.
Когато
извършва услуга до временен склад, с което приключва ангажимента, и когато е
дървесина на корен, добивът го организира самата фирма - дали с негови
работници, дали с възлагане на подизпълнител. Според експерта това е направено от жалбоподателя „А.
1970" ЕООД. В тази връзка е посочил- подизпълнителите и доставчиците. На последната страница от
заключението в.л.е дал в т. 3.5 общо
количество добита дървесина по двата вида - по търг на корен и по услуга
временен склад, което е 17 072 кубика, от които от възложена по договори
услуга сеч, извод, сортиране и рампиране са 9 990 кубика; добита за продажба на прогнозни количества дървесина
на корен е 7 082 кубика. Най-отдолу
експерта е посочил цифрата 9 096 кубика - тази дървесина е добита чрез възлагането на
подизпълнители – както изрично заяви вещото лице в съдебно заседание,като тези
4 цифри не бива да се събират механично. В случая втората и третата цифра дават първата, а
последната цифра е самостоятелна. Експерта беше
категоричен в съдебно заседание, че за добитите кубици, добити чрез възлагане,
за които са издадени и процесиите фактури от подизпълнителя, има
приемателно-предавателни протоколи и тази дървесина е реално добита, тъй
като участва в стокооборота на горското стопанство. Четвъртата
цифра именно е за подизпълнителите. Те дали са работили в обекти по договор
услуга сеч и добив до временен склад или са работили в търг на корен в самите
приемо-предавателни протоколи, според експерта не е попълнено това, но е категоричен,
че за тях има първични плащания. Тъй
като веднъж добита дървесина по търг на корен от ползвател към горското
стопанство, тоест фирмата, в случая жалбоподателя, е заплатил това, което
горското стопанство е определило, като такса на корен, за тази тьрвесина. Вече
тя се добива от фирмата,фирмата преценява дали да възложи на подизпълнител
долива или със собствени сили да изпълни договора. В тази връзка от анализа на
съществуващите приемо-предавателни протоколи и издадените фактури, и
впоследствие реализираната стока, вещото лице прави извода, че тази
дървесина е била налична, за да може жалбоподателя да я реализира към
горското стопанство или към другите-трети лица, на които е доставчик.
Експерта бе категоричен, че няма как горското стопанство да плати нещо, което
го няма като наличност. Няма как услугата търг на корен да води дървесина,
която не е добита.
Вещото лице е описал всички фирми подизпълнители
— „Шита" ЕООД, „Интерлес-2004" ЕООД, „Леском 83" ЕООД, „Силвекс
строй-72" ЕООД, „Ерхоум" ЕООД. По отношение на които е описал
фактурите и кубиците, като общият сбор е 9 096,97 кубика. Изрично
посочи, че същите са били осчетоводени. За същите жалбоподателят има договори
от спечелена процедура с горското стопанство и той е наел подизпълнители. В
тази насока експерта допълнително поясни, че в кориците на делото и
приложенията има една значителна, но не цялата част от документите, които дават
тази яснота. За целта, същият е положил допълнителни усилия
в горското стопанство
да получи информацията, в счетоводството е видял
фактурите, които са по търг на корен, че е плащано дървесина. В тази насока
експерта заключи, че няма как да платиш и да вземеш нещо без то да е добито. В
тази насока в приложенията има първични документи - протоколи за приемане и
предаване, и фактури за услугата сеч и извоз до временен склад и услугата търг
на корен, които установяват движението на средствата, като всички са налични,
има ги и те винаги могат да бъдат доказани.
Позволителното за сеч, което е издадено от система на горите,е документа, с който
дървесината излиза от сечището до временния склад. Не се издава
превозен билет от мястото на добиване. До временния склад не е необходим
превозен билет, а е необходимо позволителното за сеч. То регламентира сечта в
обекта. Докато превозният билет се издава едва, когато дървесината
напуска, временния склад. По отношение на тези обстоятелства вещото
лице бе категорично, че всички позволителни за сеч са налични.
Относно превозния билет от склада във Велико Търново, издаден към
жалбоподателят, вещото лице направи следните уточнения:
Освен сеч в гората, жалбоподателят е прекупувал
дървесина от други фирми. По отношение на тези сделки, в заключението,
в раздела „ТРАНСПОРТИРАНА ДЪРВЕСИНА", вещото лице е описал
превозните билети, с които е возено дъски, дърва за горене, целулоза, трупи. Това
е търговия от склад по чл. 206 от ЗГ. Това е склад на
фирма, в която постъпват с превозен билет от някъде дървесина, която може да се
преработи, след това да се продаде като преработена. Тя може като постъпи с
последващ превозен билет, който е задължителен, да се транспортира към друг
ползвател. В този случай обектът, регистриран по чл. 206 от ЗГ, води
дневник. В конкретния случай първия превозен билет е с дъски.
Вещото лице разясни и различните видове мерителни
еденици, които се използват при превоз на дървесина. Тъй като има
коефициент за уплътняване на 50 пространствени кубика - това са 25 плътни
кубика, които по съответния тонаж на плътен кубик е абсолютно допустимо
и е възможно в една композиция на ТИР, да превози 50 пространствени кубика. Дървата
и целулозата в превозния билет се отразяват по два начина -пространствен кубик,
който е контролируем в момента и отдолу се пише плътния кубик, който е за
статистиката и за отчетите. Според експерта в конкретния
случай документацията отговаря на изискванията и е изрядна. Напълно е
възможно с това превозно средство да се извози толкова колкото е записано. В
тази и връзка именно не са съставяни протоколи от инспектори на РДГ Велико
Търново, които да са установили несъответствие на този централен склад. Не е
установена липса на наличност във фирмата доставчик на жалбоподателя.
По отношение на извършените услуги дърводибив, с фирми
подизпълнител в самото заключение вещото лице е дало в табличен вид всички
съответстващи на процесиите фактури приемо-предавателни протоколи, както
следва:
УСЛУГА ДЪРВОДОБИВ
- ФИРМИ
|
Договор/фирма |
протокол за приета изработка |
фактура |
мЗ |
|
||||||
|
ШИТА ЕООД 2010, 31.05.14 г. |
29.06.2014 г. |
0....0282/30.06.2014 г |
366.92 |
|
||||||
|
ШИТА ЕООД 2010, 30.07.14 г. |
30.07.2014 г. |
0....0285/31.07.2014 г |
109.529 |
|
||||||
|
"ИНТЕРЛЕС-2004" ЕООД ,01.11.2015 |
19.11.2015 г. |
0....1054/19.11.2015 г |
498.41 |
|
||||||
|
"ИНТЕРЛЕС-2004" ЕООД , 01.12.2015 |
15.12.2015 г. |
0...1079/15.12.2015 г. |
248.63 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, 01.02.2016 г |
25.02.2016 г. |
70....001/25.02.2016 г |
247.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, 01.04.2016 г |
20.04.2016 г. |
70....012/20.04.2016 г |
348.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 01.06.2016 г |
26.06.2016 г. |
70....014/26.06.2016 г |
396.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 15.06.2016 г |
27.06.2016 т. |
70....015/27.06.2016 г |
351.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 01.07.2016 г |
29.07.2016 г. |
70....016/29.07.2016 г |
321.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 01.08.2016 г |
26.08.2016 г. |
70....017/26.08.2016 г |
368.40 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, 15.08.2016 г |
31.08.2016 г. |
70....018/31.08.2016 г |
129.80 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, 01.09.2016 г |
27.09.2016 г. |
70....019/27.09.2016 г |
247.00 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 15.09.2016 г |
30.09.2016 г. |
70....020/30.09.2016 г |
154.60 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , 01.10.2016 г |
26.10.2016 г. |
70....021/28.10.2016 г |
259.60 |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , |
30.10.2016 г. |
70.. |
..023/31.10.2016 |
191.30 |
||||||
|
15.10.2016 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, |
25.11.2016 г. |
70.. |
..024/25.11.2016 |
283.24 |
||||||
|
01.11.2016 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, |
30.11.2016 г. |
70.. |
..025/30.11.2016 |
216.37 |
||||||
|
15.11.2016 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, |
27.12.2016 г. |
70.. |
..026/27.12.2016 |
391.26 |
||||||
|
01.12.2016 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , |
28.02.2017 г. |
70.. |
..028/28.02.2017 |
197.18 |
||||||
|
01.02.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , |
30.03.2017 г. |
70.. |
..029/30.03.2017 |
204.69 |
||||||
|
01.03.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, |
20.04.2017 г. |
10..01083/20.04.2017 |
198.92 |
|||||||
|
01.04.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , |
22.04.2017 г. |
10..01085/22.04.2017 |
208.12 |
|||||||
|
07.04.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД, |
25.04.2017 г. |
10..01087/25.04.2017 |
201.91 |
|||||||
|
14.04.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
ЛЕСКОМ 83 ЕООД , |
26.04.2017 г. |
10..01088/26.04.2017 |
89.71 |
|||||||
|
21.04.2017 г |
|
|
г |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
27.05.2017 г. |
0 |
0993/27.05.2017 |
199.20 |
||||||
|
72"ЕООД, 01.05.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
31.05.2017 г. |
0 |
0994/31.05.2017 |
199.69 |
||||||
|
72"ЕООД , 15.05.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
29.06.2017 г. |
0 |
0998/29.06.2017 |
199.19 |
||||||
|
72"ЕООД, 01.06.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
30.06.2017 г. |
0 |
0999/30.06.2017 |
174.94 |
||||||
|
72"ЕООД , 15.06.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
29.07.2017 г. |
0...01000/29.07.2017 |
206.39 |
|||||||
|
72"ЕООД, 01.07.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
30.07.2017 г. |
0...01001/30.07.2017 |
207.13 |
|||||||
|
72"ЕООД , 12.07.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
31.07.2017 г. |
0...01002/31.07.2017 |
84.47 |
|||||||
|
72"ЕООД, 23.07.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
25.08.2017 г. |
0...01012/25.08.2017 |
205.19 |
|||||||
|
72"ЕООД, 01.08.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
26.08.2017 г. |
0...01013/26.08.2017 |
44.83 |
|||||||
|
72"ЕООД , 15.08.2017 г |
|
|
г. |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ- |
27.09.2017 г. |
0...01019/27.09.2017 |
199.27 |
|||||||
|
72"ЕООД, 01.09.2017 г |
|
г. |
|
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ-72"ЕООД, 01.10.2017 г |
21.10.2017 г. |
0...01027/21.10.2017 г. |
200.00 |
|
||||||
|
"СИЛВЕКС СТРОИ-72"ЕООД, 15.10.2017 г |
31.10.2017 г. |
0...01028/31.10.2017 г. |
174.941 |
|
||||||
|
"ЕРХОУМ" ЕООД ,01.11.2017 г |
28.11.2017 г. |
10 011/28.11.2017 г. |
199.58 |
|
||||||
|
"ЕРХОУМ" ЕООД ,01.11.2017 г |
30.11.2017 г. |
10 012/30.11.2017 г. |
174.69 |
|
||||||
|
"ЕРХОУМ" ЕООД , 01.11.2017 г |
30.11.2017 г. |
70 03/30.11.2017 г. |
199.19 |
|
||||||
|
"ЕРХОУМ" ЕООД, 01.11.2017 г |
26.12.2017 г. |
70 05/26.12.2017 г. |
199.68 |
|
||||||
|
ОБЩО |
9 096.97 |
|
||||||||
Договор фирма ППП превозен билет
фактурара вид на сортимента мЗ Интерлес 2004 ЕООД
08.04.2015 г 08.04.2015 г № 598832/08.04.2015 г. 0...973/08.04.2015 г. дъски 21.58 Интерлес 2004 ЕООД 01.05.2015 г 10.05.2015 г. №650611/01.05.2015 г. 0...983/10.04.2015 г. Дърва за горене 50.00 простран 25.00 плътни Интерлес 2004 ЕООД
01.05.2015 г 10.05.2015 г. №650612/03.05.2015 г. 0...0983/10.06.2015 г. Дърва за горене 50.00 простран 25.00
плътни Интерлес 2004 10.05.2015 №650614/05.05.2015 Дърва за 50.00 ТРАНСПОРТИРАНА
ДЪРВЕСИНА
В табличен вид е
описал и транспортираната дървесина, както следва:
|
ЕООД 01.05.2015 г |
г. |
г. 0...0983/10.06.2015 г. |
горене |
простра 25.00 плътни |
|
Интерлес 2004 |
10.05.2015 |
№650615/07.05.2015 |
Дърва |
50.00 |
|
ЕООД 01.05.2015 г |
г. |
г. 0...0983/10.06.2015 г. |
за горене |
простра 25.00 плътни |
|
Интерлес 2004 |
10.05.2015 |
№650616/10.05.2015 |
Дърва |
50.00 |
|
ЕООД 01.05.2015 г |
г. |
г. 0...0983/10.06.2015 г. |
за горене |
простра 25.00 плътни |
|
Интерлес 2004 |
13.05.2015 |
№650618/11.05.2015 |
Иглолист |
50.00 |
|
ЕООД 11.05.2015 г |
г. |
г. 0...985/13.05.2015 г. |
целулоза |
простра 33.00 плътни |
|
Интерлес 2004 |
13.05.2015 |
№650620/12.05.2015 |
Иглолист |
55.00 |
|
ЕООД 11.05.2015 г |
г. |
г. 0...985/13.05.2015 г. |
целулоза |
простра 36.30 плътни |
|
Интерлес 2004 |
13.05.2015 |
№657494/13.05.2015 |
трупи |
43.40 |
|
ЕООД |
г. |
г. |
|
|
|
11.05.2015 г |
|
0...985/13.05.2015 г. |
|
|
|
Интерлес 2004 |
10.06.2015 |
№700816/10.06.2015 |
Дърва |
45.00 |
|
ЕООД 10.06.2015 г |
г. |
г. 0...1000/10.06.2015 г. |
за горене |
простра 22.50 плътни |
|
Интерлес 2004 |
10.06.2015 |
№ 700817/10.06.2015 |
Дърва |
45.00 |
|
ЕООД 10.06.2015 г |
г. |
г. 0...1000/10.06.2015 г. |
за горене |
простра 22.50 плътни |
|
Интерлес 2004 |
21.08.2015 |
№ 703238/21.08.2015 |
Дъски |
38.62 |
|
ЕООД 21.08.2015 г |
|
г. 0...1024/21.08.2015 г. |
греди |
|
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът цени изцяло, тъй като в т.9 от заключението вещото лице е посочило
единствено, начина на осчетоводяване, ако са налице реални доставки, се
установи, че :
По отношение на доставчик "Интерлес 2004" ЕООД - при извършената насрещна проверка на дружеството,
същото е представило заверени
копия на фактури, договори и приемо- предавателни протоколи /стр. 120 — 192 т.
1 приложение/. Няма представени счетоводни регистри. В счетоводството
на жалбоподателя, фактурите са осчетоводени.
По отношение на доставчик "Леском 83" ЕООД - при извършената насрещна проверка на дружеството,
същото е представило само заверени копия на фактури, договори и
приемо- предавателни протоколи /стр. 2 — 82 т. 1 приложение/. Няма
представени счетоводни регистри. В счетоводството на жалбоподателя, фактурите
са осчетоводени по Дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“, аналитична
партида 4 „Разходи за дърводобив", Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС
на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици.
По отношение на доставчик "Силвекс Строй 72"
ЕООД - дружеството не е представило документи
във връзка с искането за извършване на насрещна проверка. В счетоводството на
жалбоподателя, фактурите са осчетоводени по Дебита на сметка 602 „Разходи за
външни услуги“, аналитична партида 4„Разходи за дърводобив", Дебит
сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици.
По отношение на доставчик "Ерхоум" ЕООД - дружеството не е представило документи във връзка с
искането за извършване на насрещна проверка. В счетоводството на жалбоподателя,
фактурите са осчетоводени по Дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“,
аналитична партида 4 „Разходи за дърводобив", Дебит сметка 453.1
Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици.
По отношение на доставчик "Ейч Груп" ЕООД - дружеството не е представило документи във връзка с
искането за извършване на насрещна проверка. В счетоводството на жалбоподателя,
фактурите са осчетоводени по Дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги,
аналитична партида 1 „Разни външни", Дебит сметка 453.1 Начислен
ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици.
По отношение на дружеството жалбоподател, експертизата
е констатирала, че всички процесии фактури са
осчетоводени по съответните
счетоводни сметки, в
аналитичните и хронологични регистри по надлежния за това ред.
Дружеството жалбоподател е включило процесиите фактури, по които е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит и ги е декларирало в ТД на НАП в
законоустановените срокове.
По
отношение на счетоводствата на доставчиците експертизата не е могла да отговори
, тъй като не е могла да извърша проверка в счетоводствата. По отношение на
счетоводството дружеството жалбоподател - експертизата след като се е запознала
с представените по делото документи и представените такива от счетоводството на
„А. 1970" ЕООД, е констатирала, че дружеството води двустранна форма на
счетоводно записване. Внедрен е счетоводен софтуер — „Микроинвест", който
осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане.
Организацията на счетоводството е
установено
от експертизата, че е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството
и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
При
извършения преглед на заведените от дружеството счетоводни регистри за
ревизирания период във връзка с процесиите фактури,експертизата е установила,
че счетоводното записване на стопанските
операции е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Утвърден е от
ръководството индивидуален сметкоплан. Взетите стопански операции във връзка с
издадените фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС, взетите
счетоводни записвания са правилни.
По
преписката са приложени хронологични регистри за осчетоводяванията. Видно
взетите счетоводни контировки, налични по преписката, както и същите такива,
представените от счетоводството на жалбоподателя, може да се твърди че
счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно по отношение на
взетите стопанските операции във връзка с проверените от експертизата
документи, касаещи фактурите, по които е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит.
Относно
въпрос „Спорните фактури издадени ли са от доставчиците“ вещото лице е
отговорило, че документално процесиите фактури, по които е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит са издадени от доставчиците "Интерлес
2004" ЕООД, "Леском 83" ЕООД, "Силвекс Строй 72" ЕООД,
"Ерхоум" ЕООД и "Ейч Груп" ЕООД.
Предметът
на спорните фактури е услуги по дърводобив, транспортни услуги, дъски, дърва за
огрев, трупи и др. подробно посочени в т. 1 от задачите на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, като същия съответства на основата декларирана
дейност от дружеството за процесния период — КИД 0220 — „Дърводобив".
По
т. 6 от задачите, вещото лице е отговорило, че :
По
отношение на доставчик "Интерлес 2004" ЕООД — дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 27.10.2004г. и дерегистрирано на 26.01.2016г, т.е. към
момента на издаване на процесиите фактурите доставчика е бил регистриран по
ЗДДС;
По
отношение на доставчик "Леском 83" ЕООД — дружеството е регистрирано
по ЗДДС на 23.11.2007г и дерегистрирано на 26.05.2017г, т.е. към момента на
издаване на процесиите фактурите доставчика е бил регистриран по ЗДДС;
По
отношение на доставчик "Силвекс Строй 72" ЕООД - дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 09.01.2014г и дерегистрирано на 04.01.2018г, т.е. към
момента на издаване на процесиите фактурите доставчика е бил регистриран по
ЗДДС;
По
отношение на доставчик "Ерхоум" ЕООД - дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 06.03.2007г и дерегистрирано на 12.04.2018г, т.е. към момента на
издаване на процесиите фактурите доставчика е бил регистриран по ЗДДС;
По
отношение на доставчик "Ейч Груп" ЕООД - дружеството е регистрирано
по ЗДДС на 28.05.2012г и дерегистрирано на 18.01.2017г, т.е. към момента на
издаване на процесиите фактурите доставчика е бил регистриран по ЗДДС;
Съгласно
констатациите на ревизиращия екип, всички доставчици са включили издадените от
тях фактури на „А. 1970" ЕООД в дневниците си за продажби за съответните
данъчни периоди.
Счетоводно
правилно са отразени по съответните фактури на задълженията по ДДС, като същите
са разчетени с бюджета.
При
така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи: Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и
при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. РA е
издаден от компетентни органи по смисъла на чл.118, ал.2 ДОПК във вр.с чл.7,
ал.1, т.4 ЗНАП и чл.119, ал.2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия (в
този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС). РА е издаден в
предвидената форма съгласно чл.120, ал.1 ДОПК и съдържа реквизитите по чл.120,
ал.1 ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния
доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен
акт. Оспореният РА съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения, като изрично препраща и към РД.
Съдът констатира, че РА е подписан с електронни подписи от органите по
приходите – негови издатели. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл.16,
ал.1, т.1 ЗЕДЕП по делото е представена справка от публичен регистър за издадени електронни подписи и
удостоверения за квалифициран електронен подпис на органите по приходите,
подписали РА, т.нар. сертификат. Такива удостоверения са приобщени и за лицата,
издали ЗВР. Изтъкваните от жалбоподателя процесуални нарушения не могат да
послужат като основание за отмяна на акта, защото нормата на чл.160, ал.1 ДОПК
задължава Съда да реши делото по същество. Правният спор се свежда до това
налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури с предмет
стоки и услуги. Спорният въпрос за реалността на доставките е фактически
въпрос, който при доставка на стоки се свежда до доказване факта на прехвърляне
собствеността върху същите, а при доставка на услуги - до доказване факта на
предаване резултата от извършените услуги на получателя, и в крайна сметка – за
физическото им наличие при ревизираното лице. За признаване на спорното право е
релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл.25, ал.2 ЗДДС
възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката или на
датата на извършване на услугата. От гледна точка на формалната логика
наличието на доставка съставлява положителен факт и след като жалбоподателят
черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира
доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт.
Правният
спор по отношение на посочените фактури се свежда до това налице ли са
действително извършени доставки на стоки и услуги по тях. Съдът намира, че
жалбоподателят се справи с доказателствената тежест и доказа претендираното от
него и отречено от ревизията право по фактури с предмет доставки и с фактури с
предмет услуги, т.е. с всички процесни фактури. По делото са ангажирани
убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо
твърдение относно реалността на процесните доставки. Съдът отчита
обстоятелството, че разглежданите стоки представляват родово определени вещи и
съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху
същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени. В случая са налице съпътстващи документи към
фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчика и еквивалентното
им приемане от получателя – налице са приемо предавателни протоколи подписани и
от двете страни, що се отнася до фактурите с предмет доставка. Освен приемо-предавателни
протоколи са налице и сключени договори. В тях стоките са индивидуализирани,
което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена
съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. Преценката на тези доказателства
позволява по безпротиворечив начин да се направи извод, че между страните се е
стигнало до индивидуализиране и отделяне на родово определените вещи, с което
е прехвърлена собствеността върху тях. За облагането с ДДС в частта на спорното
право на данъчен кредит е релевантно възникването на данъчно събитие, което
според чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена. Протоколите са представени своевременно – в отговор на
връченото на жалбоподателя искане, и не са оспорени по делото. Поради това
същите, независимо че са частни документи, те имат достоверни дати и могат да
залегнат като основа за правните изводи на Съда. При съпоставка между тях и
фактурите се установява съвпадение в количествата, а същото заключение е дало и
вещото лице по изслушаната СЛТЕ и ССЕ. На
практика фактурите са издадени именно въз основа на тези протоколи. Каза се, че
съпътстващите документи са двустранно подписани, като има подписи на приемаща и
предаваща страна, а те са индивидуализирани в титулната част на документите,
поради което липсва неяснота на кои лица принадлежат. В тях са посочени имената
на страните. Това води до извода, че подписите на лицата в тях са в състояние
да ангажират дружествата-съконтрагенти, още повече, че те са подписани от
управителите на дружествата доставчици . Още веднъж следва да се отбележи, че
тези протоколи не бяха оспорени по съответния ред от ответника. В протоколите дори
и да не е лице място на предаване, то се извлича от приложимите законови
разпоредби. При прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи и
липса на изрична уговорка между страните относно мястото на предаването им, е
приложимо общото правило на чл.200, ал.2 ЗЗД във вр.с чл.288 от Търговския
закон, което сочи, че местоизпълнението на задължението е там, където се плаща
цената. С осъществяването на дължимата престация настъпва и транслативният
ефект на търговската продажба, респективно възниква данъчно събитие по смисъла
на чл.25, ал.1 във вр.с чл.6, ал.1 ЗДДС. Всички изброени дотук документи са
прегледани от вещото лице по СЛТЕ и ССЕ,установена е обвръзка между тях и
първичните счетоводни документи. Водено е редовно счетоводство от
жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме за установено прехвърляне правото
на собственост върху процесните дървени материали. Съдът кредитира заключенията
на СЛЕ и ССЕ като компетентно изготвени и даващи отговор на поставените задачи.
Същите са мотивирани, съответстват на събраните доказателства и следва да се
приемат и за обосновани, предвид представените по делото писмени доказателства,
които са послужили за формиране на експертните изводи на вещите лица и
непредставляващи част от административната преписка. Съдът приема двете
заключения и за обосновани, предвид представените по делото писмени
доказателства, послужили за формиране на експертните изводи на вещите лица и
непредставляващи част от административната преписка. Експертите са анализирали
коректно събраните доказателства и са изградили последователни, компетентни и
вътрешно непротиворечиви изводи. Предвид изложените от ССЕ констатации следва
да бъде прието, че обсъжданите писмени доказателства имат достоверни дати
посочените в тях, доколкото въз основа на тях са извършени счетоводни
записвания в книгите на търговеца-жалбоподател, а същите са водени редовно. Да
се приеме обратното означава, че няма редовно водено счетоводство, което
противоречи на установеното по делото. При това положение въпросните доказателства
могат да служат като годни доказателства в подкрепа на становището на
жалбоподателя за реалност на извършените доставки. Следва да се отбележи, че
транспортът е бил за сметка на доставчиците, с оглед на което не е нужно
жалбоподателят да доказва, дали доставчиците са разполагали със собствен
транспорт или пък са използвали друг транспорт.Жалбоподателя не следва да се
интересува от това. От приетата по делото СЛТЕ се установи, че дървеният
материал е могъл да бъде доставен, като композиция ТИР съвсем спокойно може да
побере 50 пространствени куб.метри, което се равнява на 25 куб.Ето защо следва
да се приеме, че стоките са могли да бъдат доставени след като е доказано
получаването на стоките при ревизираното лице и надлежното им заприходяване, то
несъмнено е доказан и транспортът на същите до обекта на жалбоподателя. Следва
да се приеме, че с издаването на данъчните фактури между страните по доставките
са били сключени сделки с конкретен предмет, които отговарят на постигнатите
съглашения между страните. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния
ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално
да се приемат за нищожни. Съдът намира, че от приетите по делото писмени
доказателства се налага еднозначен извод за последващо предаване на дървения
материал на ДГС“Алабак“- Велинград.Ако липсват стоки , то няма как да бъдат
предадени в последствие.
Не
без значение е и обстоятелството, че фирмите-доставчици, които са открити, т.е.
без „Силвекстрой 72“ ЕООД и „Ерхоум“ ЕООД, са представили Декларации, че
стоките са предадени на жалбоподателя, за което са издадени и процесните
фактури. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е
предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане
договорената цена на стоките, което е доказано по делото. ССЕ даде категорично
заключение за доказано плащане по спорните доставки и услуги. Налага се
изводът, че и в този аспект реалността на доставките е установена по делото.
Съвкупната преценка на всички изложени обстоятелства обосновава извода на Съда
за действително осъществени доставки на стоки по разгледаните фактури.От
последващото продаване на стоките и то на ДГС“Алабак“- Велинград безспорно се
установява , че стоките са били налични, както и че е извършена и услуга „транспортиране“.
СЛТЕ подробно разяснява къде и кога се издава превозен билет и разрешително за
сеч. Тези изводи не с променят от обстоятелството, че ревизията се е позовала
на невъзможност на доставчиците да доставят фактурираните стоки и услуги,
доколкото не е доказано последният да е разполагал със стоките или съответно с
автомобили за извършване на услуги превоз , рамкиране и подвоз. Решение на Съда
от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е точно в смисъл, че това
обстоятелство не може да бъде основание за отказване правото на приспадане, и
съответства на свободата на страните свободно да договарят и търгуват помежду
си. Изпълнена е предпоставката по неустановяване участието на ревизираното лице
в данъчна измама, която ще бъде разгледа подробно от Съда по-долу в мотивите на
съдебния акт. Съжденията в РД в този смисъл са общи и не могат да се съотнесат
към конкретния случай, а в потвърждаващото административно решение се сочи, че
жалбоподателят и доставчиците не участват в стопанския обмен реално, а само
документално - чрез издаване на фактури. В подкрепа на тези обстоятелства обаче
по делото не са ангажирани никакви доказателства. Оспорените констатации за
отказан данъчен кредит по разгледаните фактури са незаконосъобразни и подлежат
на отмяна. Тъй като се отменят задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване
правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, следва да бъдат
отменени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват
главните задължения.
Отказан
е данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури с мотив, че част от
доставчиците не са намерени- „Силвекстрой 72“ЕООД и „Ерхоум“ ЕООД, а другите
доставчици не са имали наети работници, не
са имали материална база като и доказателства за притежавани от тях
превозни средства.
Съгласно
Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г. относими
както за доставките на стоки, така и за доставките на услуги, са следните
мотиви на Съда: В поставения за разглеждане случай не се установяват обективни
данни, въз основа на които може да се заключи, че задълженото лице е знаело или
е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане,
са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки, то обоснован е изводът на съда, че с обжалвания
РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит. В този смисъл е
Решение от 11 май 2006 г. по дело C-384/04 и Решение от 21 февруари 2008 г. по
дело C-271/06. Мотивите в РА относно материалната, кадровата и техническа
обезпеченост на доставчиците, се опровергават от принципните мотиви на
Решението на Съда по дело С-18/13, съгласно които само по себе си, за да се
откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва
материална и персонална обезпеченост на доставчика, нито разходите в
счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да
липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези
обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни,
предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
на приспадане, е част от измама. В конкретния случай не се доказва участие на
ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които
да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за
извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение
съобразно практиката на Съда в Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела
С-80/11 и С-142/11, е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което
по същество е сторено с обжалвания РА.
Мотивът на данъчният
орган за наличие на обективни данни за знание от страна на жалбоподателя , че
участва в данъчна измама, е факта, че част от дружествата-доставчици след
време, то.е. след извършване на доставката или услугата се прехвърлени на един
и същи човек- Байчев.Както и обстоятелството, че доставчиците по спорните
фактури са със собственици или управители лица, които са в родствена връзка. Не
се установи обаче да е налице родствена връзка между собственика на дружеството
жалбоподател – Е. и собствениците или управителите на дружествата –доставчици
по спорните фактури. Мотивите в РА относно материалната, кадровата и техническа
обезпеченост на доставчиците, се опровергават от принципните мотиви на
Решението на СЕС по дело С-18/13, съгласно които само по себе си, за да се
откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва
материална и персонална обезпеченост на доставчика, нито разходите в
счетоводната им документация да са неоправдавани или някой от доставчиците да
не са намерени от приходната администрация. Необходимо е още тези обстоятелства
да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от
органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане,
е част от измама. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното
лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи
извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава
от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно практиката на
СЕС в Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е
недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е
сторено с обжалвания
РА.
Тъй като се отменят задълженията за ДДС,
произтичащи от непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорната
фактури, следва да бъде отменено и задължението за лихви, което е с акцесорен
характер и следва главното задължение.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от с.з. и чл. 7, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от ЗСч., е увеличен
счетоводния финансов резултат на дружеството по този ред за 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 4 500,00 лв., 16 540,80 лв., 78 091,40
лв. и 79 377,62 лв. Посочените суми представляват отчетени от „А. 1970"
ЕООД по сметка 602 разходи за услуги (транспорт и дърводобив) по фактури,
издадени от „ИНТЕРЛЕС 2004" ЕООД, „ЕЙЧ ГРУП" ЕООД, „ЛЕСКОМ - 83"
ЕООД, „СИЛВЕКС СТРОЙ 72" ЕООД и „ЕРХОУМ" ЕООД.С оглед на така
извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя е
начислен допълнително корпоративен данък.
Съгласно
чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е
регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От приетата по делото
ССЕ се установи, че фактурите вярно са отразени в счетоводството на
дружеството, същото е водило коректно счетоводство. Освен това, не се установи,
доставките да са извършени от други лица различни от посочените като доставчик във фактурите.
Установи
се, че неправилно е увеличен финансовия резултат за 2014г.,2015г.,2016г. и
2017г., с оглед на което не следва да се дължи и допълнителен корпоративен
данък по ЗКПО от дружеството.
Тъй
като се отменят задълженията за довнасяне на корпоративен данък, следва да бъде
отменено и задължението за лихви, което е с акцесорен характер и следва
главното задължение
С
оглед на гореизложеното РА следва да бъде отменен изцяло.
Жалбоподателят претендира разноски в общ
размер 2650 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв., депозит
за лесотехническа експертиза в размер на 2000лв. , както и 600 лв. разноски за
депозит за счетоводна експертиза, разноски за адвокатско възнаграждение
няма.Съдът счита , че с оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден
ответника да ги заплати изцяло на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001319001769-091-001/19.10.2019г. на ТД на НАП, Пловдив, потвърден с Решение №
699/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 46 226,55 лв., с
прилежащи лихви 14 529,65 лв. и
допълнително установен корпоративен данък /КД/ за периода 2014г. -
2017г. в общ размер на 17 850,98лв., с прилежащи лихви от 4 031,52лв на „А. 1970“ЕООД ЕИК *********,
представлявано от А.М.Е., със седалище и адрес на управление с. Кръстава,
общ.Велинград, ул.“Сютка“№13.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „А. 1970“ЕООД ЕИК
*********, представлявано от А.М.Е., със седалище и адрес на управление с. Кръстава,
общ. Велинград, ул.“Сютка“№13 разноски по делото в размер на 2650 / две хиляди
шестстотин и петдесет/ лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:
/П/