О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /26.06.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на двадесет
и шести юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №402 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С
определение на Плевенски Районен съд №874 от 02.03.2020г., постановено по
ч.гр.д.№1179/2020г. по описа на същия съд на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
е отхвърлено като неоснователно заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „***”
ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№1 против М.Д.Ц. ,ЕГН
**********,с настоящ адрес *** за заплащане на сумата в размер на 733,46
лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Със
същото определение на ПРС на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указано на
заявителя „***”ЕАД,ЕИК ***, че може в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението да
предяви осъдителен иск за вземането си против длъжника М.Д.Ц., ,ЕГН **********.
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „***”ЕАД, гр.С. чрез пълномощника на дружеството адвокат
А.П. от САК,преупълномощена от АД“***“,с която същото се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че неправилно районният съд е приел, че
претендираната неустойка касае дължимите месечни абонаментни такси до изтичане
срока на договора,че съгласно представените към заявлението писмени
доказателства , размерът на претендираната неустойка е ограничена до 3 месечни
такси при предсрочно прекратяване на договора.Посочва се, че страните са
постигнали съгласие при прекратяване на договора преди изтичане на договорения
срок по инициатива или вина на абонат физическо лице ,същият да дължи неустойка в
размер на три месечни такси по техния стандартен размер без отстъпка, поради
което размерът на неустойката не е необосновано висок по смисъла на чл. 145 ал.
2 т. 5 от ЗЗП.Твърди се,че останалата част от претендираната неустойка в размер
на 573,50 лв.,посочена в т.12 от заявлението представлява възстановяване на отстъпка от пазарната цена
на предоставено крайно устройства,която
сума е отхвърлена от съда без основание и никаква мотивация.Посочено е,че тази
неустойка е предвидена в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 28.09.2016г.като
допълнение към неустойката от три месечни стандартни вноски,чийто размер
изрично е посочен в чл.6.3.2 от приложението.Посочва се,че в случая крайното
устройство е мобилен телефон ***,предоставен с договор за продажба на изплащане от 28.09.2016г.в пакет със SIM картата по Приложение
№1 от 28.09.2016г.,съгласно чл.3 от
договора за продажба на изплащане.Изложени са доводи,че се касае за
възстановяване на „отстъпка“ и е неприемливо да се приема,че тази клауза е
неравноправна.Жалбоподателят счита,че „отстъпката“ е благо, от което
потребителят се е възползвал при сключване на договора с мобилния оператор,изразяващо
се в намаляване редовната пазарна цена на дадения апарат и е справедливо същата да се
възстанови,поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната по договора.Посочено
е,че гореописаните клаузи за неустойки не са неравноправни,тъй като са съобразени
с изискванията на Комисията за защита на потребителите,с оглед сключената
спогодба между *** и жалбоподателя ,описана в т.12 от заявлението. В заключение
частният жалбоподател моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното определение
на ПРС и да разпореди издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми за неустойки.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№1179/2020г.по
описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ”*** ”ЕАД,гр.С. срещу длъжника М.Д.Ц. ***.Заявлението частично е
уважено от ПРС,като със заповед №683 от 02.03.2020г.по ч.гр.д.№1179/2020г.е
разпоредено длъжникът М.Д.Ц. да заплати
на кредитора ”*** ” ЕАД,гр.С. сумата 1324,93лв,главница,сумата 387,18лв.,представляваща законна лихва
за периода от 28.01.2017г.до 27.02.2020г.,ведно със законна лихва върху
главницата ,считано от датата на
подаване на заявлението-28.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата,както
и деловодни разноски в размер на 48,91лв.за
ДТ и 378,71лв.за адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното определение,с което е постановен частичен отказ
за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата 733,46лв.,претендирани неустойки
по договора,ПРС е изложил съображения,че клаузата за неустойка в процесния договор
е нищожна,поради накърняване на добрите нрави,за което съдът следи
служебно.Първоинстанционният съд се е позовал на ТР№1/15.06. 2010г. по тълк.д.№1/2009г.на ОСТК
на ВКС и е приел,че уговорената между страните неустойка при предсрочно
прекратяване на договора излиза извън рамките на присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция. Изложени са съображения,че по
процесния договор мобилният оператор се е задължил да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса ,а потребителят да я
заплати ,но само срещу предоставената му услуга.Съдът е приел,че клаузата за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора,съгласно която потребителят
дължи неустойка в размер на всички неплатени абонаментни вноски по договора до
края на срока му е предпоставка за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор по прекратения договор, който ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер,какъвто би получил,ако договорът не беше
прекратен,но без да предоставя ползването на услугата.На това основание съдът е
счел,че тези клаузи са нищожни като
противоречащи на добрите нрави на
осн.чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП,тъй
като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.ПРС се е позовал и на
константната практика на ВКС,като са цитирани решения на ВКС в този смисъл. Тези
правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни и се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
Новата разпоредба на чл.411
ал.2,т.3 ГПК/ ДВ бр.100/2019г./ предвижда,че съдът издава заповед за изпълнение
,освен когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.Длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/,което задължава съда служебно да извърши проверка за наличието на нищожни
и неравноправни клаузи.
Със заявлението –т.9,б.“б“ се
претендира сумата от 733,46 лв.
като неустойка, а съгласно т. 12 от същото е видно,че тази сума включва сумата 159,96лв.,начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер
на 3 месечни абонаментни такси на абоната по техния стандартен размер без
отстъпки ,съобразно одобрена спогодба между *** и *** ЕАД по гр.д. № 12268/2014
г. по описа на СГС и сумата от 573,50
лв. -допълнение на неустойката в размер на стойността на отстъпките от
абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване.
Съгласно чл.
6.3.1 от Приложение № 1/28.09.2016г.към сключения между страните договор ако
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на
абоната преди изтичане на срока на ползване, определен по този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договора се прекратява по техния стандартен
размер без отстъпки до изтичане на съответния срок на ползване. В същата клауза
е предвидено,че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени
на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент.
Съгласно
т.3 от ТР на ОСТК №1/15.06.2010г.по тълк.д. №1/2009г. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
Клаузата за неустойка в чл.6.3.1 от цитираното
Приложение№1 по процесния договор ,предвиждаща
при предсрочно прекратяване на договора,
потребителят да заплаща неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни такси до края на срока на
договора,действително излиза извън рамките на присъщата за неустойката
обезпечителна и санкционна функция.Тази клауза няма обезпечителен характер,тъй като не обезпечава главното
задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни
такси за ползваните услуги,както и сумите по договора за продажаба на изплащане за закупения
телефонен апарат,нито има характера на обезщетение за
вредите от неизпълнението на договорите от
страна на потребителя или санкция за поведението на последния.Обосновани са
изводите на ПРС,че при така уговорената клауза за неустойка при прекратяване на
договора преди изтичане на срока му,мобилният оператор ще се обогати
неоснователно ,като ще получи дължимите абонаментни такси за целия срок на
договора,така сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните
мобилни услуги на потребителя за този период.Клаузата за неустойка нарушава
добрите нрави и принципа
за справедливост,поради което
е нищожна ,съгласно чл.26 ,ал.1,пр.3 от ЗЗД.Същата е и неравноправна по смисъла
на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е изначална нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор , поради което не следва да се присъжда неустойка,дори и в редуцирания размер от 3 месечни абонамента, съобразно посоченото в чл.6.3.1
от Приложение №1/28.09.2016г.и постигнатата спогодба между *** и „***“ ЕАД, доколкото претенцията се основава на
нищожни клаузи.
По отношение на сумата 573,50лв.,част от
претендираната неустойка,ПРС действително не е изложил мотиви,но крайният извод
за отхвърляне на заявлението в тази му част е правилен и законосъобразен.С оглед съдържанието на клаузата
за неустойка, която предвижда различна отговорност за различните потребители на
услуги може да се направи извод, че не е налице индивидуално уговорена клауза за неустойка между страните, определяща обема на
отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора.
Посочената клауза е и вероятно неравноправна, тъй като неустойката при
неизпълнение включва както три стандартни месечни вноски,с оглед постигнатата
спогодба с ***,така и други парични суми,претендирани като отстъпки по договора
от абонаментния план и пазарната цена на закупеното устройство,което значително
надхвърля размера на уговорената неустойка от 3 месечни абонаментни вноски по
спогодбата.
Налице са предпоставките
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в частта, относно претендираната
неустойка в размер на 733,46 лв., поради констатираните от съда нищожни и неравноправни
клаузи в договор,сключен с потребител.Съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК кредиторът има
възможност да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка в горепосочения размер,в който
смисъл са и дадените от ПРС указания.
Изводите на въззивната инстанция
съвпадат с тези на ПРС,поради което обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен
съд №874 от 02.03.2020г.,постановено по ч.гр.д. №1179/2020г.по описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :