Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 154
15.04.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1007 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166,
ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27,
ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба от ЕТ „Н.М.И.“, с.М. б.,
община М. б., подадена чрез пълномощници, против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) №26/311/01171/3/01/04/01, изх.№01-6500/8586
от 02.10.2020г., издаден от Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
(ДФЗ).
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт.
На
първо място се твърди нарушение на процесуалния закон в хода на процедурата по
издаването му. В тази насока се изтъква, че проверката по случая не била
възложена надлежно. В съставената преписка не се съдържали данни по възлагането
ѝ на младши експерт С. Р., младши експерт Б. П.и главен експерт Б. А.,
които реално извършили проверка на място. Касаело се до проверка, извършена в
периода 19.06.2019г. - 24.06.2019г., допълнителна проверка на място, извършена
в периода 07.10.2019г. - 08.10.2019г., но за възлагането им липсвала издадена
заповед от компетентния административен орган. Освен това, налице било
нарушение на чл.26 от АПК. За извършването на проверките жалбоподателката не
била уведомена в съответствие с цитираната разпоредба. Уведомяването било
сторено в първия ден от нейното извършване - 19.06.2019г., когато от страна на
експертите от ДФЗ бил посетен проверяваният обект и изискани документи във
връзка с изпълнението на сключения Договор № 26/311/01171 от 14.10.2014г.
На следващо място се релевират възражения за
неправилно приложение на материалния закон. От разпоредбите на Наредба №30 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., не се установявала
възможност за ревизиращия орган да извършва последващи проверки за наличието на
условията за отпускане на средствата за подпомагане. Единствено в чл.46, ал.3,
т.1 от Наредбата се предвиждало като основание за връщане на платените суми
констатация, че ползвателят е предоставил невярна информация, свързана с
условията за одобряване на проекта и отпускане на средства. Настоящият случай
не бил такъв. Липсвали констатации на проверяващите органи за установяване на
обстоятелства, различни от тези, при условията на които била предоставена
финансовата помощ. Оспорващата не била уведомявана за това, че непосредствено
близкото разположение на притежавания от неин роднина по съребрена линия друг
финансиран обект се явявал пречка за отпускане на средствата. Финансирането и
на двата проекта било одобрено от компетентните органи, които още в самото
начало на тяхната реализация били наясно както, че се касаело до два съседни
имота, така и че собствените им били в родствени връзки. Тези обстоятелства органа
е следвало да вземе предвид при отпускане на средствата за финансиране и да
откаже предоставянето им или да даде допълнителни указания към ползвателя, с
цел избягване наличието на твърдените в настоящия случай индикатори за
откриване на нередности и/или изкуствено създадени условия. Сочи се, че към
настоящия момент няма промяна в обстоятелствата, която да обоснове различно
правно или фактическо положение, което пък от своя страна да води до извод за
функционална свързаност между двата обекта и то до степен за възприемане
наличието на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност.
Адресатът на АУПДВ не бил уведомяван и за това на коя дата било констатирано
твърдяното в акта нарушение. На едноличния търговец били правени множество
предходни проверки от ДФЗ, при наличието на същото фактическо положение. Не
били давани обаче указания, нито се твърдяло наличието на несамостоятелност и
изкуствено създаване на условия. В този смисъл следвало да се приеме, че
размерът на определената санкция бил формиран по неясен и неточен за
бенефициента начин.
Навеждат се и доводи за неспазване на формата
на издадения акт, като се претендира нарушение
на чл.59, ал.2, т.8 от АПК. Отбелязва се липсата на изрично посочена в акта
дата на издаване. Същият съдържал изходящ номер, който бил различен от номера
на АУПДВ, като липсвали данни относно това, на коя дата органът издал акта и
обективирал волята си. От съдържанието му било видно, че бил резултат от
открито на 30.10.2019г. производство по издаването му. Ако се приемело, че
актът бил издаден на 02.10.2020г., от която дата бил изходящият му номер, то
следвало да се приеме, че атът всъщност бил издаден повече от 11 месеца след
започване на процедурата за това и повече от 13 месеца след извършване на
проверката от 19.06.2019г. Отбелязва се още, че посоченият изходящ номер не
съответствал на номера на акта, за да се приемело, че са от една и съща дата.
По своята същност изходящият номер не удостоверявал датата на издаване на акта,
а датата, на която същият бил изходиран от деловодството на административния
орган, за да се изпрати на заинтересованата страна.
На
следващо място се твърди, че размерът на подлежащата на възстановяване сума е
определен неправилно. Определянето на дължимата сума станало въз основа негодно
правно основание за налагане на санкции - Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. Твърдението се обосновава с това, че
за определяне размера на имуществената санкция административният орган се
позовавал на подзаконов нормативен акт, като приложил ретроактивно неговото действие,
без законодателят изрично да бил предвидил такава възможност. При въвеждане на
норми със санкционен характер, каквито се явявали нормите на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, било невъзможно обратното им действие. Забраната за обратно действие на
санкционни правни норми била скрепена в Конституцията, като приложение намирала
и разпоредбата на чл.14, ал.3 от 3НА, според която не можела да има обратна
сила разпоредба, която предвиждала санкция, освен ако тя била по-лека от
отменената. Недопустимо било прилагането на санкционни норми, които не били в
сила към момента на сключване на процесния договор за безвъзмездна финансова
помощ. Сочи се, че с Договор № 26/********* от 14.10.2014г. ползвателят не бил
уведомен за реда, по който щяло да се установява неизпълнение на поетите
договорни задължения, както и как ще се определя санкцията на ревизиращия
орган. Не бил уведомен и за това, че имал задължение да следи дали в близост
щял да бъде построен друг обект, финансиран по същия ред както и за това, че в
такава ситуация щяло да следва възстановяване на пълния размер на
предоставената финансова помощ. Не бил информиран и, че наличието в близост до
финансирания обект на други обекти от такъв тип можело да се третира като
функционална несамостоятелност на финансирания проект или изкуствено създадени
условия, необходими за получаване на помощта. Смята се, че приемането на
последващи методики или правила, през 2019г., които предвиждали изисквания към
договори, сключени през 2014г., в това число и предвиждащи спрямо тях санкции
при неизпълнение на заложени критерии, се явявали в противоречие с
прокламирания принцип на чл.14 от 3НА.
Неотговарящи
на обективната действителност били доводите и твърденията за наличие на
изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта. Изцяло
неотговарящи на обективната действителност били и твърденията за това, че
инвестиционните намерения на ЕТ „Н.М.И.“ и ЕТ „А.М.А.“ били реализирани в един
урегулиран поземлен имот, разделен на два парцела. В
процесния случай било налице разделяне на един урегулиран поземлен имот на два
отделни, осъществено през 2008г., преди придобиването на УПИ Ia от Н.М.И. и това било изцяло в съответствие
с изискванията на ЗУТ относно изменението на ПУП. Целта на това разделяне обаче
не била заобикаляне на закона и получаване на средства в по-голям размер, а
реално разделяне на имота, с оглед извършване на дарение от родителите на жалбоподателката на нея и брат й. Оспорващата
била придобила собствеността върху УПИ Ia с площ от 950 кв.м., в кв. 56 по
плана на с.М. б. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42,
том 1, рег.№344, дело №35 от 25.01.2013г. по описа на нотариус Х. К.. Тоест,
имотът бил придобит от Н. И. в това състояние повече от година преди отпускане
на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Изтъква се, че още към момента
на кандидатстване за предоставяне на средствата, органите на ДФЗ били наясно, че се касаело за УПИ, разделен
на два отделни имота, с пълната информация за делбата на имота и възможностите
за неговото застрояване. Необосновани били и доводите на административния
орган, че двете съседни сгради всъщност представлявали една обща с две
огледални половини. В случая било налице „свързано
застрояване“, т.е. на калкан. Наличието
на калканна стена обаче не било взето предвид от органа. Свързано застрояване
не обосновавало наличието на една обща сграда, а на две отделни. Ставало дума
за две самостоятелни сгради, които нямали общо помежду си, а построяването им в
този вид било изцяло в съответствие с ПУП на населеното място и сторено с цел
постигане на по-голям обем от зелени пространства и постигане на слънчева визия
на всеки от обектите. Всяка от сградите имала самостоятелен вход, между тях
нямало свързващи помещения, като всяка от тях имала външни стени, отделен
покрив и самостоятелен вход. Огледалното разположение на сградите и
подготовката на документацията за външен изглед на сградите било и с цел
постигане на по-добра външна визия на обектите и запазване на приятна среда,
като се е целяло също спазване на указанията, дадени от Община Минерални бани
за постигане на обща визия на населеното място. Този тип застрояване изцяло
съответствал на изискванията на ПУП на населеното място. За изцяло
необосновани се считат и аргументите, че за построяването на двете сгради били
използвани общи доставчици за изпълнение на СМР, надзор и проектиране. От
страна на административния орган не било съобразено обстоятелството, че
обектите били в селски район, където доставчиците на подобни услуги не били
множество на брой. Бенефициентите използвали доставчици, които изразили
съгласие за това и които предложили подходящи цени с цел вместване в зададения от
ДФЗ бюджет. Доставчиците за изпълнение на СМР, надзор и проектиране на двата
съседни семейни хотела били изрично одобрени от ДФЗ, още на етап проект. Не
отговаряло на обективната действителност и твърдението в издадения АУПДВ, че
между двата обекта нямало изградена ограда. Ограда имало и тя започвала от края
на сградите, изградена ясно по границата между двата имота и обособявала
функционалната им самостоятелност. В оградата нямало врати или неизградени
пространства, за да можело да се направи извод, че двата УПИ се използвали общо
и като едно цяло. Общата вертикална планировка също не обосновавала
функционална свързаност между двата обекта, до степен, че да се възприемело
наличие на единен проект. От достъпния в интернет пространството снимков
материал ясно се виждало, че сградите били отделни, семеен хотел за селски
туризъм „Роксана“ - собственост на ЕТ „Н.М.И.“ и Семеен хотел за селски туризъм
„Олимпия“ - собственост на ЕТ „А.М.А.“. Всяка от сградите имала отделна табела,
отделни отличителни знаци за вход, отделни табели отразяващи съфинансирането на
проектите със средства от Европейски фондове. Не отговаряло на обективната
действителност и твърдението, че хотелите се рекламирали заедно, което да
обосновавало някаква липса на самостоятелност. При опит за отваряне на сочения
в оспорения акт интернет сайт се установило, че такава интернет страница не
съществувала. Неправилни били и
изводите, че на интернет страниците, касаещи двата имота, бил поставен общ
снимков материал. Обстоятелството, че снимковият материал бил правен при
отварянето на всеки от обектите, водило до възможност на сходство на
изображенията, но в никакъв случай не можело да се възприеме, че се касаело до
едни и същи снимки. Още повече, че към момента на проверката интернет
страниците на обектите били в процес на обработване и посоченият общ телефон
всъщност бил телефонът на служител от дружество, поддържащо хоста на всеки от
търговците. При преглед на рекламирането на обекта семеен хотел “Роксана“ в
интернет сайтовете за туризъм било видно, че хотелът се рекламирал изцяло като
самостоятелен обект, с посочени контакти или възможност за резервация, които се
отнасяли само към този обект. Във връзка с последното се отбелязва, че
договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не съдържал правила,
свързани с рекламирането на търговската дейност на обекта. Въз основа на
изложеното се счита, че не може да се възприеме изводът на административният
орган за установено общо използване на инвестициите. От приложените към жалбата
документи ставало ясно, че ЕТ „Н.М.И.“ имало самостоятелно сключени договори за
семеен хотел „Роксана“ относно ползване на минерална вода, електричество,
водоснабдяване и канализация, самостоятелен регистър на настанените туристи, самостоятелна
интернет страница. Поради тези причини нямало как да се приеме, че
жалбоподателката притежавала и експлоатирала 34 стаи за настаняване, тъй като стаите в семеен хотел „Роксана“ били само 17.
В подкрепа на изложеното се твърди и, че счетоводната отчетност на едноличния
търговец се водила самостоятелно, като се спазвали принципите на Закона за
счетоводството, както и изискванията за отделна отчетност на средствата и
активите, придобити със средства от европейски фондове. Извод
за наличието на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на
помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката,
не обосновавало и обстоятелството, че двата търговеца ползвали общ персонал
през годините. Законодателят не въвел ограничение относно това на колко места
едно лице може да заема работни позиции, поради което нямало правна пречка лице
да осъществява трудова дейност на повече от едно място. ЕТ „Н.М.И.“ и ЕТ „А.М.А.“
ползвали едни и същи лица, наети за по 4 часа дневно, само в първите две години
от функционирането на семейните хотели. През следващите години наетите лица се
различавали. Наемането на лица за по 4 часа дневно през първите две години от
функционирането на хотел „Роксана“ било обусловено от по-малкия интерес на
пазара към новия семеен хотел, липсата на известност на хотела и необходимостта
от инвестиции в реклама. Към нито един момент от функционирането на хотела,
жалбоподателката не ползвала общ персонал с друг бенефициер по мярката. Едни и
същи лица не работили едновременно в рамките на едни и същи часове в двата
съседни хотела - „Роксана“ и „Олимпия“.
Жалбоподателя
обстойно мотивира твърдението за липса на основания за приемане на обекта за
функционално несамостоятелен и за създаване на изкуствени условия с цел
получаване на финансовата помощ. Счита се, че липсват разписани ясни и точни
критерии въз основа, на които да можело да се възприеме, че едно лице създавало
изкуствено условия с цел получаване на финансова помощ, което водило до
произволно вземане на решения от страна на административните органи, за това
кога били или не били налице твърдените изкуствено създадени условия. Във
връзка с последното се цитират отделни части от решение по дело С-434/12 на Съда
на ЕС. Цитира се и нормата на чл.2 от Наредба №30/11.08.2008г., като се
подчертава, че в оспорения акт дори не се твърдяло, че реализирането на проекта
на жалбоподателката не кореспондира с целите на мярката, посочени в
разпоредбата. Напротив, от събраните доказателства в хода на извършените
проверки било видно, че хотелът е функционирал в рамките на заложените в
проекта параметри и осъществявал бизнес плана, одобрен от фонда, като дейността
му напълно съответствала на целите на мярка - „разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР. При наличието на посочените критерии, дадени от Съда на ЕС
следвало да се достигне до извода, че в процесния случай не били налице
изкуствено създадени условия с цел получаване на плащане в по-голям размер от
допустимия. В случая ставало дума за два отделни обекта, осъществяващи
самостоятелна търговска дейност. Дори и да била налице родствена връзка между Н.
И. и А. А., следвало да се отчете, че всеки един от тях имал свое собствено
семейство, за чието благополучие полагал грижи и наличието на съседни семейни
хотели не обосновавало наличие и на общи инвестиционни намерения или обща
търговска дейност. По никакъв начин не били налице основания за възприемане
наличието на изкуствено създадени условия с цел получаване на по-висок размер
на финансовата помощ. ЕТ „Н.М.И.“ и ЕТ „А.М.А.“ не били нито предприятия
партньори, нито свързани предприятия. Касаело се до два независими един от друг
търговеца, които осъществявали дейността си поотделно, генерирали приходи и
покривали разходи отделно. В този смисъл, неправилно административният орган
възприемал наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от
Наредба №30/11.08.2008г., позовавайки се на констатациите от извършената
проверка, без да съобрази, че непосредствената близост на урегулираните
поземлени имоти, външния изглед на сградите и родствената връзка между Н. И. и
А. А. съществували и към момента на кандидатстване за отпускане на средствата.
Двата обекта нямали обща ВиК и ел. инфраструктура, имали самостоятелно и
отделно ел. захранване, със самостоятелен електромер, с отделна битовата
канализация, функционирали напълно самостоятелно един от друг. От
предназначението на хотелите не можело да се направи извод, че били взаимно
зависими и, че функционирането на единия зависи от функционирането на съседния
обект. В случая не било налице общо предлагане на туристически услуги, което да
водило до нарушаване на нормативно фиксираните максимуми на безвъзмездната
финансова помощ. Нямало умишлена координация, която водила до заобикаляне на
целите, които трябвало да се постигнат с мярката. Не била налице нередовност по
смисъла на закона. Не била налице както функционална несамостоятелност на
семеен хотел за селски туризъм „Роксана“, така и изкуствено създадени условия
за получаване на помощта. Съставения АУПДВ се явявал немотивиран. В него
липсвали мотиви въз основа, на които да можело се приеме, че са налице
основания за издаването му. Формално се възпроизвеждали данните и фактите по
преписката, установени от проверяващите органи, но липсвали изводи за степента
на установено нарушение и основанията за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване сума, как била установена степента на нарушение и съобразно
какви методи, преценки и оценки.
По
така подробно изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт. Претендират
се разноски по делото. Допълните доводи в насока незаконосъобразност на АУПДВ
се излагат и в писмени бележки.
В
съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуални представители. Прави
се възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ответната
страна.
Ответникът
в производството – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
подадени чрез пълномощници писмен отговор и писмена защита, както и чрез
процесуален представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Навежда доводи за законосъобразност на
оспорения акт, съответно неоснователност на жалбата. Претендира разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателката.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
На 14.10.2014г. между ЕТ „Н.М.И.“ – „ползвател“,
и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор №26/311/01171 (л.205 и сл.).
Съгласно същия, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП),
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект №26/311/01171 от 29.05.2013г., с
първоначално одобрена помощ в размер на 391 160 лева. Според т.4.4, б. „б“
от договора, „фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
помощта, когато ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора и
по Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по
мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности““. Съгласно т.4.4, б. „д“ от
договора, „фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
помощта, когато по отношение на одобрения проект /извършената инвестиция, бъде
установена функционална несамостоятелност“, а според буква „е“ и когато бъде
„установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на
помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката“.
В т.8.1 е записано: „в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация
и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива,
включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по
повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е
създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да
извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.41 от Наредба №30
от 11.08.2008г.“ В т.9. 1, б. „г“ от раздел „Други условия“ на договора е
дадена дефиниция за „одобрен проект“, съгласно която това е подаденото от
ползвателя заявление за подпомагане с всички изискуеми документи по Наредба №30/11.08.2008г.,
включително одобрения от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 311.
Одобреният
от ДФ „Земеделие“ бизнес план (л.175 и сл.) е за „Семеен хотел за селски туризъм
– Роксана, УПИ Iа, кв.56, с. М. б., област Хасково“.
Сключеният
на 14.10.2014г. Договор №26/311/01171 е изменен с Анекс от 30.09.2015г. (л.211),
който не засяга посочените по-горе части от договора и одобрения бизнес план.
Договорената
между ДФЗ и бенефициента - ЕТ „Н.М.И.“, сума за реализирането на проекта в
размер на 391 160 лв. е изплатена изцяло, видно от Писмо за оторизация на
плащането, авансово плащане, №9764 от 17.03.2015г. (л.213) и Уведомително писмо
за одобрение №452/311 изх.№01-6500-4484/17.04.2015г. (л.217) – за сумата от
195 580 лева, и Писмо за оторизация на плащането, окончателно плащане,
№26/311/01171/3/01N01 от 19.11.2015г. (л.219) и Уведомително писмо за одобрение
№610/311 изх.№01-6500-40/04.01.2016г. (л.222) - за сумата от 195 580 лева.
Със Заповед № 373922/17.06.2019г. (л.224) на
Началник отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място през периода 17.06.2019г. –
28.06.2019г. на кандидат с УРН 606437 (ЕТ „Н.М.И.“), относно заявление с
УИН 26/290513/15597, с местоположение на проверката (л.225) с.М. б., общ.М. б..
За
резултатите от проверката е изготвен Контролен
лист (226 и сл.). В листа е посочено, че (л.228 и сл.) т.3 е извършен
физически контрол на сградата и помещенията, т.4 финансираните по проекта активи се използват по предназначение,
т.5 помещенията за настаняване са 17 бр.,
т.10 извършен е документален контрол за осигурения персонал. Контролният лист е
приключен без да са отчетени данни и информация за неизпълнение на договорни и
нормативни задължения на ползвателя, които да налагат извършване на
разширен екс-пост контрол по проекта (л.231). В приложение РЛ „Проверка на
място на оторизирани активи и дейности“ (л.232), в табличен вид е описано, че
броят на помещенията в семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ в с.М. б. е 17,
със застроена площ 259.92 кв.м. и ТЗП 704.63 кв.м. В Приложение РЛ
„Препоръки/допълнителни мерки за контрол“ (л.241), графа „забележки“ е
записано, че от изискана справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори било видно, че за рецепционист на хотел „Роксана“ бил назначен А.М.А.
– собственик на хотел за селски туризъм „Олимпия“, ползвател по същата мярка и
схема. Във Контролен лист (л.242) е отразено, че ползвателят е информиран за
проверката на 17.06.2019г. в 16.30 часа, като същият присъствал в хода на
извършването ѝ.
На
21.06.2019г. Н.М.И. дала писмено обяснение (л.296) относно изпълнение на бизнес
плана за семеен хотел „Роксана“ в с.М. б..
На
07.10.2019г. от Началник отдел Регионален технически инспекторат е издадена Заповед № 396263/07.10.2019г. (л.300),
с която е разпоредено извършване на проверка
на място през периода 07.10.2019г. – 14.10.2019г. на кандидат с УРН 606437,
относно заявление с УИН 26/290513/15597. Във форма „Контролен лист за проверка
на място – развитие на селските райони, проверка след плащане“ (л.303) е
отразено място на проверката - с.М. б., обл.Хасково, инвестиция: изграждане на
семеен хотел за селски туризъм „Олимпия“, обект на проверката: сгради,
помещения и инфраструктура, проверка на документи и допълнителна проверка на
място, според спецификата на проекта. В
приложение КЛ_1А (л.306 и сл.) е отразено, че не са открити факти и индикатори, който водя до заключение, че е
установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия,
необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в
противоречие с целите на мярката (т.10, л.307), като е направен коментар, че „в
същото УПИ в изграден хотел „Олимпия“ на ползвател А.М.А. – брат на Н. И... Хотел „Роксана може да функционира
самостоятелно, като има собствен касов апарат, водомер, ел.табло с партида,
рецепция, кухня, складови и обслужващи
помещения и…“. В приложение №2 – Проверка на място на сгради и помещения,
инфраструктура, относно семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ (л.315) е
отразено, че не е констатирана промяна
на функционалността и/или броя на помещения. Във формуляра не са посочени
забележки от проверяващия екип. Във форма „Контролен
лист за проверка на място – развитие на селските райони, проверка след
плащане“ (л.329) е отразено,
че не е налично изкуствено разделяне
на производствените и технологичните процеси в различни проекти (т.2), не е установено ползване на обща
инфраструктура, финансирана по ПРСР, с цел осъществяване на предимство
в противоречие с целите на мярката по ПРСР (т.3), налична е функционална самостоятелност на инвестицията. В
забележите е посочено: „в близост до инвестицията има реализиран друг проект по
мярка 311 – семеен хотел за селски туризъм „Олимпия“ в УПИ Iа, кв.56, по
договор №********** от 8.10.2014г. на ползвателя ЕТ „А.М.А.“, А.М.А. е брат на
Н. М. И..“ Проверяващите лица отразили, че двата хотела – „Олимпия“ и
„Роксана“, са изградени в едно УПИ -УПИ Iа, кв.56, с.М. б., като били с
огледална визия и архитектура. Помещенията в тях също били огледални като
разположение. Хотел „Роксана“ разполагал със складово помещение, на мястото на
което в хотел „Олимпия“ имало изграден СПА център. Към момента на проверката –
08.10.2019г., управител на хотел „Роксана“ била Г. Х. И. – майка на Н. И.. От
представените документи било установено, че изпълнителите на СМР, сроителен
надзор и техническо проектиране били едни и и същи. При извършена справка в
интернет се установило, че двата обекта се предлагали под име хотел „Олимпия -
Роксана“ – Минерални бани, като на място били установени рекламни брошури със
същото име. При проверката на място не
били установени общи помещения и/или инфраструктура с хотел „Олимпия“.
Отбелязано е, че двете сгради били построени на калкан, като между тях не била установена топла връзка.
Хотел „Роксана“ имал обособен собствен
водомер, електромер, ел.табло и минерална вода. От приложените документи
било видно, че плащанията били индивидуални. В обекта имало работещ касов апарат, удостоверение за категоризация и поставен на видно място ценоразпис на предлаганите услуги, в който
нямало услуга за използване на СПА и/или други услуги, освен нощувки.
Обособена била рецепция, кухненско помещение, помещение за ОВК и складови
помещения. Обектът разполагал със собствен паркинг. Контролният лист подписан
от жалбоподателката Н.М.И. и от проверяващия екип – С. Р. и Б. П..
С Уведомително
писмо изх.№01-262-6500/663/09.10.2019г. (л.333) Н.М.И. е била уведомена,
че при проверката на място,
извършена от С. Р. и Б. П. – експерти в РТИ – Хасково, засягаща заявление УИН
26/290513/15597 били констатирани
несъответствия, детайлно описани
в приложения контролен лист. С
писмото е даден 14-дневен срок за подаване на забележки и възражения в писмен
вид за констатираните несъответствия.
Видно от
Известие за доставяне R PS 1618 00L0FQ B (л.421), с писмо изх. № 01-6500/8586 от 30.10.2019г. (л.418 и сл.) Изпълнителният директор на ДФЗ уведомил
ЕТ „Н.М.И.“, на основание чл.26, ал.1 от АПК във вр. с чл.34, ал. 3 от АПК, че открива производство по издаване на АУПДВ
във връзка с констатациите от проверката.
На 13.11.2019г.
в ДФЗ под вх.№01-6500/8586 е заведено възражение (л.422 и сл.), с което ЕТ „Н.М.И.“
оспорва констатациите на контролните органи на фонда. Към възражението са
приложени документи в подкрепа на изложените доводи, сред които: Заповед
№356/30.12.2008г. на кмета на община Минерални бани за одобряване на ПУП – ПР
на УПИ I, кв.56 по плана на с.Минерални бани, който се състои в следното: от УПИ I, кв.56 се образуват два
самостоятелни УПИ, както следва: нов
УПИ I, кв.56 се урегулира с нова форма и площ – 950 кв.м., нов УПИ Iа, кв.56 се урегулира с нова
форма и площ – 950 кв.м.; Уведомително писмо изх.№1117/03.03.2013г. от кмета на
община Минерални бани, адресирано до Н.М.И., с което е обърнато внимание, че
при изготвянето на инвестиционните проекти за УПИ I и УПИ Iа следва да се
предостави обща вертикална планировка, с оглед поддържания от Общината общ
градоусройствен силует в различните квартали.
На 02.10.2020г., на основание чл.27, ал.3
и 4 от ЗПЗП и
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издаден оспорения АУПДВ
№26/311/01171/3/01/04/01, изх.№01-6500-8586/02.10.2020г. (л.462 и сл.). В
него е посочено, че при извършена извънредна проверка на място след плащане по
проект № 26/311/01171 от 14.10.2014г. в периода 19.06.2019г. - 24.06.2019г. и
допълнителна цялостна проверка на място в периода 07.10.2019г. - 08.10.2019г.,
както и след извършени административни проверки, било констатирано неизпълнение
от ползвателя на задължения по договор №26/311/01171 от 14.10.2014г., а именно:
функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР.
Като основание за този извод послужило обстоятелството, че в непосредствена
близост до обекта на ЕТ „Н.М.И.“ имало друг изграден обект, финансиран по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013г. - на ЕТ „А.М.А.“,
чийто предмет на инвестицията бил изграждане на къща за гости. При проверката на място били открити следните
индикатори за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на
помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката:
1. Инвестиционните намерения на ЕТ „Н.М.И.“ и ЕТ „А.М.А.“ били осъществени в
един УПИ, разделен
формално на два съседни парцела. Проектът на бенефициера ЕТ „Н.М.И.“ бил за
изграждане на „Семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ и се намирал в УПИ Iа,
кв. 56, с.М. б.. Чрез калканно строителство бил изграден проектът на ЕТ „А.М.А.“,
с наименование на инвестицията „Семеен хотел за селски туризъм „Олимпия“,
намиращ се в УПИ I, кв. 56, с.М. б.;
2. Сградите на двата обекта всъщност представлявали една обща сграда с две еднакви огледални половини. Липсвала
архитектурна или визуална разлика между двете къщи. Използвани били еднакви
строителни материали, което било видно от Приложение №3 към договора с ДФЗ,
вътрешните помещения също били огледални като разположение. Двата проекта били
с еднакви доставчици по изпълнение на СМР – „Хитбилдинг'“ ЕООД,
строителен надзор - „Екоинженеринг“
ЕООД, проектиране – „Вени- дизайн 97“ ЕООД. От Приложение 1 към договорите на
двата проекта било видно, че таблиците за одобрени разходи били идентични,
следователно и изплатената субсидия;
3. Между двата обекта нямало налична ограда, която да ги разделя и обособява. От снимковия
материал, представен в хода на проверката на място, както и от този, използван
в интернет пространството с рекламна цел, било видно, че единствената налична
ограда била изградена само в част от зелените площи, като било по-скоро
декоративна ограда отколкото функционална и същата по никакъв начин не
обособявала самостоятелност на обектите;
4.
Вертикалната планировка на двете
сгради била обща, без
каквато и да било индивидуализация помежду им;
5. След извършена проверка във водещи
туристически интернет страници и в страниците на двете фирми било констатирано,
че двата хотела се рекламирали като „хотел Олимпия Роксана, Минерални бани“ -
https://pochivka.bg/hotel-olimpia-roksana-033517, https://www.bgvakancia.com/offer /8239/. В
самостоятелните интернет страници на къщите за гости, които били с еднакво
оформление, на места били ползвани дори едни и същи снимки, от където също се
виждало, че двата обекта били еднотипни, с еднакъв дизайн и обзавеждане и бил посочен един и същ телефон за резервации
(http://www.hotel-olimpia.bg/, http://www.hotel-roxana.com/) +359/37229006;
6. Установеното било общо ползване на двете инвестиции като един
общ „Хотел Олимпия – Роксана, Минерални бани“, което реално го правило с общо
34 помещения за настаняване;
7. При извършена проверка за наетите
лица в двата обекта било установено, че:
- Г. Х. И. имала сключен допълнителен
трудов договор по чл.111 от КТ като рецепционист хотел в ЕТ „Н.М.И.“ и от
30.11.2016г. до 09.02.2018г. През същия период работила на безсрочен трудов
договор отново като рецепционист хотел в ЕТ „А.М.А.“. Била управител от
08.02.2018г. до 01.11.2019г. в ЕТ „Н.М.И.“, чрез безсрочен договор. От
08.02.2018г. и към момента работила като рецепционист хотел чрез допълнителен
трудов договор по чл. 110 от КТ;
- Ф. Н. М. работила като камериер и в
двата обекта в периода от 30.09.2016г. до 09.02.2018г., като в ЕТ „Н.М.И.“
основанието било допълнителен трудов договор, а в ЕТ „А.М.А.“ била на безсрочен
трудов договор. Към момента продължавала да работи на същата длъжност в ЕТ „Н.М.И.“
чрез сключен безсрочен договор от 08.02.2018г.;
- А. Ю. Ю. - чистач хигиенист от
29.12.2017г. до 09.02.2018г., С. М. Г. - рецепционист от 02.08.2016г. до
09.02.2018г. и Е. Я. Я. – работник, поддръжка на сгради в ЕТ „Н.М.И.“ от
29.12.2017г. до 09.02.2018г. и домакин в ЕТ „А.М.А.“ за периода 29.12.2017г. -
02.04.2018г., били със сключени безсрочни трудови договори по чл.67, ал.1, т.1
от КТ в къща „Олимпия“ и на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ в къща „Роксана“;
- А. А. М. - камериер, от 30.11.2016г.
до 07.10.2017г. била на безсрочен договор в ЕТ „А.М.А.“ и на допълнителен работник,
поддръжка на сгради в ЕТ „Н.М.И.“, Г. Р. Х. - рецепционист, от 16.02.2016г. до
13.07.2016г. на допълнителен трудов договор в ЕТ „Н.М.И.“ и на срочен в ЕТ „А.М.А.“,
П. С. А. - сервитьор от 16.02.2016г. до 13.07.2016г. със срочен договор в ЕТ „А.М.А.“
и допълнителен в ЕТ „Н.М.И.“, и С. О. Н. - камериер от 16.02.2016г. до
01.07.2016г. със срочен договор в ЕТ „А.М.А.“ и допълнителен в ЕТ „Н.М.И.“, Ю.
Н. Ю. - домакин в ЕТ „Н.М.И.“ и работник поддръжка на сгради в ЕТ „А.М.А.“ за периода 16.02.2016г. - 22.01.2018г., Д. А.
Д. - работник поддръжка на сгради в ЕТ „Н.М.И.“ и домакин в ЕТ „А.М.А.“ за
периода 31.05.2017г. - 20.11.2017г. В АУПДВ е посочено, че всички тези лица
работили по едно и също време на безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1
от КТ или срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, или по чл.68, ал. 6 КТ
в къща „Олимпия“ и на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ в къща „Роксана“.
В АУПДВ е направен извода, че ползването на общ персонал с друг бенефициер по
мярката, а именно ползването на гореизброените едни и същи лица и назначаването
им и в двата обекта - на ЕТ „Н.М.И.“ и ЕТ „А.М.А.“, също е индикатор за създаване на изкуствено условие, съгласно
контролен лист за административни проверки „Индикатори „червени флагове“ за
откриване на нередности“. Сочи се, че били установени
индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от
Наредба№30 от 11.08.2008г., изразяващи се в разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения с
цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими
разходи, фиксирани в чл.8, ал.2 на същата наредба. Така установените факти
обуславяли доказателство за изкуствено разделяне на един проект в двете къщи за
гости „Роксана“ - ЕТ „Н.М.И.“ и „Олимпия“- ЕТ „А.М.А.“, като предлагането на
туристическите услуги било общо като „Семеен СПА хотел Олимпия – Роксана -
Минерални бани“. Това водило до нарушаване на правилата за предоставяне на
помощ по de minimis, съгласно Регламент № 1998/2006г., тъй като за ползвания
като един общ обект били получени субсидии по два отделни проекта по Мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г., с което се
нарушавали нормативно фиксираните максимуми на безвъзмездната финансова помощ
за един проект, а именно: размерът на безвъзмездното финансиране бил до 70% от
общите допустими разходи по проекта, които били до 400 000 евро и максималният
размер на помощта, която кандидатите можело да получат бил до 200 000 евро.
Въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия,
целта, преследвана с правната уредба не била постигната, а намерението се
изразявало в това да се осъществи предимство и да се изплати финансова помощ по
проекта, като изкуствено се създавали условията, необходими за неговото
получаване. Формиран е и извод за икономическите лични връзки между лицата Н.М.И.
и А.М.А. – брат и сестра, водещи до заобикаляне на целите, които трябва да се
постигнат по мярката чрез създаването на изкуствени условия, необходими за
получаване на финансова помощ, в противоречие с целите на законодателството.
Въз основа на така установените
факти и обстоятелства, административният орган приел, че от обективна и
субективна страна е осъществен фактическият състав на изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта
по мярката, с цел да се получи предимство в противоречие с целите на мярката,
което било основание за изискуемост на цялата изплатена финансова помощ по
договор № 26/311/01171 от 14.10.2014г. Установените 34 стаи общо в двата обекта
нарушавали разпоредбата на чл.19 от Наредба №30 от 11.08.2008г. На основание
чл.7, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г., финансова помощ не се предоставяла
на кандидати/ползватели на помощта, за които била установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими
за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката.
Административният акт е обоснован от
правна страна и с разпоредбите на чл.46, ал.1, чл.46, ал.3, т.1 от Наредба №30
от 11.08.2008г., както и точка 4.4, букви „б“, „д“ и “е“ и точка 8.1 от Договор
№ 26/311/01171 от 14.10.2014г., а така също и с чл.60 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., чл.3,
ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., обн. в ДВ, бр.69 от 30.08.2019г. и точка
7 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от правилата. Цитирана е и
разпоредбата на т.19 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., според която „когато
броят на помещенията за настаняване надвишава 20 за проекти за изграждане и
модернизиране на туристически обекти, нарушението
се квалифицира като тежко, тъй като засяга критерий за допустимост по
съответната мярка и се налага санкция в размер на 100% от предоставената
финансова помощ по договора. В акта е посочено също, че по време на разглеждане
и одобрение на проектите, както и на етап плащане, двата обекта не били
започнали своето същинско функциониране, поради което и част от фактите,
посочени в писмо с изх. №01-6500/8586 от 30.10.2019г. не били известни на ДФЗ,
а именно, че двете къщи за гости, финансирани по ПРСР 2007 - 2013, щели да се
предлагат като общ комплекс „Хотел Олимпия - Роксана, Минерални Бани“, ползването
на общи зелени площи, СПА център, джакузи, сауна, масажни помещения, 2 броя
бистра с по 40 места. Тези обстоятелства били установени след извършените на
място проверки.
Въз основа
на така изложеното в АУПДВ, органът определил на ЕТ „Н.М.И.“ за наличие на изкуствено създадени условия
и функционална несамостоятелност, подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 391 160 лв., представляващи 100% от получената
субсидия, съгласно таблица 1, за надвишаване броят на помещенията за
настаняване- над 20, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 391 160 лв., представляващи 100% от получената субсидия, съгласно
таблица 2, като на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, при установени
нарушения на чл. 27, ал.6 и 7 ит ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определил ОБЩ размер на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане, съгласно таблица 3, а именно сумата
от 391 160 лв., представляващи 100% от получената субсидия, като посочил, че лихвата се начислява
от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване.
Видно от
известие за доставяне – л.469, АУПДВ е връчен на адресата си на 06.10.2020г., а
жалбата срещу него е подадена по пощата на 20.10.2020г. видно от клеймо на
пощенски плик и известие за доставяне с № ИД PS 1000 0427 ХН 9 /л.172-173, том.
1-ви/, чрез администрацията на органа.
По делото е
назначена и приета съдено-техническа експертиза (СТЕ) с предмет на изследване
„Семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ в УПИ Iа, кв.56, с.М. б., обл.Х.. В
изпълнение на поставените задачи вещото лице се запознало и проучило
приложените по делото материали, направило огледи на място и справки в Община
Минерални бани, „Електроразпределение ЮГ“ АД, КЕЦ - Хасково и „ВиК“ ЕООД -
Хасково. На база направените в СТЕ констатации
експертът заключава, че семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ е
изграден в УПИ Iа, кв.56 по плана на с.Минерални бани, който представлява
самостоятелен урегулиран поземлен имот по смисъла на § 5, т.11 от ДР на ЗУТ.
Издаденото Разрешение за строеж №21/25.04.2013г. влязло в сила на 10.05.2013г.
било за самостоятелен строеж, с определено наименование - семеен хотел за
селски туризъм „Роксана“, с местонахождение - УПИ Iа, кв.56 по плана на с.М. б..
Хотелът бил изпълнен с функционално разпределение и инсталационна осигуреност в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, с условия за ползване по
предназначение, като самостоятелен обект. Имал самостоятелен вход и достъпна
среда. Присъединяването към мрежите на техническата инфраструктура било
независимо от други обекти. Потреблението на консумираните мощности се отчитало
от собствени измервателни уреди. Семеен
хотел за селски туризъм „Роксана“ представлявал самостоятелен строеж в УПИ Iа,
кв.56 по плана на с.М. б., построен на калкан със семеен хотел за селски
туризъм „Олимпия“ в УПИ 1, кв.56 по плана на с.М. б.. Калканните стени на двете
сгради били отделни, изцяло покрити, с технологична фуга между тях. Хотелите
били разрешени, изпълнени и въведени в експлоатация като отделни строежи, с
отделни конструкции, зидове и покрив и със самостоятелно функционално
предназначение. Имали отделни
входове и самостоятелно функционално разпределение, без функционална свързаност
между тях. Хотел „Роксана“ имал отделен
водомер, тип комбиниран (голям и малък), монтиран в изградената пред
източната фасада на сградата водомерна шахта, с открити във „ВиК“ ЕООД -
Хасково две партиди за обект „хотел „Роксана““,
за голям и малък водомер. Монтирано било и електромерно табло с отделен електромер и открита
измервателна точка (ИТН) 4228139. Имал самостоятелно
водовземане от минерална вода, отделен водомер за отчитане на потреблението,
монтиран в техническото помещение, в пoлуподземния етаж, заведен в Община
Минерални бани. На общата имотна граница, извън зоната на свързаното
застрояване била изпълнена лека ажурна
ограда от метални колове и мрежа, с височина 1,20 м., започвала от фасадите
на сградите, към улиците на изток и запад, без отвори или зони за преминаване. Обстоятелството, че външният облик
на сградите на семеен хотел за селски туризъм „Роксана“ и семеен хотел за
селски туризъм „Олимпия“ имали сходен външен вид, не обуславяло наличието на
една сграда.
Всяка от
двете сгради и отделните етажи в тях били със самостоятелни вход и достъп. На всички нива от сградите нямало свързващи
помещения между тях.
От
назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че счетоводната
отчетност на търговеца ЕТ „Н.М.И.“ е водена съгласно изискванията на Закона за
счетоводството. Спазени били основните принципи: текущо начисляване, действащо
предприятие, принцип на периодичност, съпоставимост на приходите и разходите,
вярно и честно представяне на стопанските операции, документална обоснованост.
Договорите за електропреносната мрежа, водоснабдяване, минерална вода,
поддръжка на интернет страница били осчетоводявани в предвидените за това
сметки с Сметкоплана на търговеца – ЕТ „НАЗМИЕ МЮМЮН АЛИ“. Дебитирани били съответните разходни сметки по група 60 и
кредитирани сметките на съответните доставчици. Спазена била методиката за
отчитане на разчетите, както и основаните принципи по Закона за счетоводството.
ЕТ „НАЗМИЕ МЮМЮН АЛИ“ водил
самостоятелно счетоводство, като не били налице индикации за водено общо
счетоводство с ЕТ „А.М.А.“. Приходите, разходите и имуществото били
осчетоводявани поотделно от всеки търговец. Договор №26/311/01171 от
14.10.2014г. бил отчетен от ЕТ „НАЗМИЕ МЮМЮН АЛИ“ в счетоводна сметка 753 –
Финансиране по проект „хотел „Роксана“, на стойност 391 160 лева, след
получени два превода от ДФЗ на 27.03.2015г. и 27.11.2015г. от по 195 580
лева, авансово и окончателно плащане. Не била налице обща счетоводна отчетност
с договора, сключен между ЕТ „А.М.А.“ и ДФЗ. Търговците водили самостоятелно
счетоводство, имали самостоятелни разчети с ТД на НАП по отношение на данъци,
осигуровки и други задължения.
В съдено
заседание, СТЕ и ССчЕ се поддържат от вещите лица. Експертът по СТЕ допълва, че
не може да каже кога е изградена оградата между двата УПИ. Наличието или лисата
на ограда, не било условие за определяне на индивидуалност. Самостоятелното
функциониране на един обект се определяло от това, като какъв бил предвиден,
съобразно строителните книжа, вертикалната планировка, благоустрояването.
Оградата била от елементите, извън задължителните изисквания, за да се обособи
самостоятелен обект. Функционалното
разпределение на хотел „Роксана“ отговаряло на това, което било предвидено по
одобрения проект и това, което съответно било предмет на въвеждане в
експлоатация. Експертът сочи, че
проверил архитектурните разпределения - помещенията, като функция,
местоположение, като установил наличие на самостоятелната функционалност на
този хотел.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУПДВ е издаден от Изпълнителния директор
на ДФ Земеделие – РА, на основание чл.
27, ал. 3 и ал.
4 ЗПЗП и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т.
9 ДОПК.
С разпоредбата на чл.
27, ал. 3 ЗПЗП е прието, че "Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. ".
Според нормата на чл.
27, ал. 7 ЗПЗП: "Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.
- Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. "
В чл.
162, ал. 2, т. 8 и т.
9 ДОПК е посочено, че "Публични са държавните и общинските вземания:
т. 8 за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени
или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз; т. 9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8. ".
Според чл.
166, ал. 2 ДОПК: ДОПК: Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта,
той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация.
Предвид цитираните норми и на основание чл.
20а ал. 5 ЗПЗП - оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган /Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от
2019 г., в сила от 28.06.2019 г. / - "Изпълнителният директор издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове".
Обжалваният АУПДВ е мотивиран от фактическа и правна страна. Обстоятелствената
част на административния акт съдържа данни и обстоятелства, установени при
извършени проверки – на място в периода 19.06.2019 г. – 24.06.2019г. и в периода
07.10.2019г. – 08.10.2019г. след плащане по проект № 26/311/01171 от
14.10.2014г. и извършени допълнителни административни проверки във връзка с
изпълнение и спазване на договорни и нормативни задължения. Подробно е описан
всеки един от възприетите от административния орган факти, мотивирали същия към
издаване на оспорения акт. Посочени са в две отделни точни определените от
органа държавни вземания подлежащи на възстановяване, както и основанието за
определяне размера на всяко едно от тях поотделно и реда за определяне на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане с посочен в т.3 общ
размер от 391 160, 00 лв. Последното налага извод за наличие на достатъчна
мотивираност на оспорения акт, за да не се породят каквито и да било съмнения у
бенефициента относно основанията за издаване на акта.
Настоящата съдебна инстанция намира, че са
били спазени всички относими процедурни правила във връзка с протеклото административно
производство, предвид което не се констатираха допуснати от органа съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна
на оспорения акт на това основание.
Производството по издаване на АУПДВ е
открито с писмо изх. № 01-6500/8586 от 30.10.2019 г. на ДФЗ, на основание чл.
26, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 АПК във връзка с направени при проверките
констатации, подробно изложени в писмото. Последното е подписано от
изпълнителен директор на ДФЗ и съдържа подробна информация както за основанието,
така и за размера на задължението, за което ДФЗ ще издаде АУПДВ, а именно в
размер на 391 160 лв. – 100% от получената субсидия. На бенефициента е
предоставена възможност за представяне на възражение по основателността и
размера на публичното вземане и при необходимост – представяне на писмени
доказателства. Уведомлението е съобщено редовно /л. 421/ и с вх. номер от
13.11.2019г. е представено възражение с приложени към същото писмени
доказателства.
Производството е протекло по реда на ЗПЗП
във вр. Наредба № 30
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
/Наредба № 30/2008 г., издадена на основание §
35, ал. 3 ЗИД ЗПЗП.
Съгл. §
12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства
по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Според § 1,
т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г., "Мониторингов период"
е период: а) за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. – пет години считано
от датата на сключването им; б) за договори, сключени след 1 януари 2015 г. –
пет, респ. три години (в зависимост от статута на предприятието по смисъла на
ЗМСП), считано от датата на окончателното плащане по тях. В случая договорът е
от 14.10.2014 г. и е сключен при условията на Наредба № 30 от 11.08.2008 г.,
като по проекта е извършено последно плащане на 27.11.2015г. Последното сочи,
че административния орган е издал оспорения акт при спазване на относимия
производствен ред, въз основа на извършени в мониторинговия период проверки.
Видно от чл. 46 от Наредбата в процедура
по проверка на сключен договор, ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми
/Решение № 6857 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2019 г., IV о./.
По същество органът е мотивирал
определеното в т.I подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане, въз основа на направения извод за наличие на изкуствено създадени условия и
функционална несамостоятелсност, което е определил като нарушение на чл. 7,
ал.2 от Наредба №30/ 11.08.2008г. и на т.8.1 от Договор № 26/311/01171 от
14.10.2014г., за което нарушение на основание т. 7 от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
проекти ПРСР 2007-2013г. е предвидено налагане на финансова корекция в размер
на 100% от предоставената финансова помощ по договора, а именно в размер на
391 160, 00 лв. Дефинициите на тези две понятия са дадени в § 1,
т. 31 и т.
32 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 4, т. 8
от Регламент (ЕО) № 65/2011 г.
„Изкуствено създадени условия" е всяко установено
условие по смисъла на чл.
4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011.,а именно такова което е необходимо
за получаване на плащането, но създадено изкуствено, с оглед получаване на
облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане.
"Функционална
несамостоятелност" ще е налице при изкуствено разделяне на
производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване
ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на
предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР.
Предвид разпределената между страните доказателствена
тежест, в тежест за административния орган е установяването в хода на съдебното
дирене на всички факти и обстоятелства станали основание за издаване на
оспорения акт. Последното според настоящият съдебен състав не беше осъществено
по отношение на така описаните от органа факти, въз основа на които е стигнал
до извод за наличието на посоченото в т.I от диспозитива на оспорения акт нарушение, а именно
създаване на изкуствени условия необходими за получаване на помощта по мярката,
с цел да се получи предимство при отпускане на процесната финансова помощ, чрез
разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения, с цел
заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи
за проект, фиксирани в чл. 8, ал.2 от Наредбата и наличие на функционална несамостоятелност
на инвестицията.
В тази връзка съдът съобрази т. 39 от
решението на СЕС от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03,
Eichsfelder Schlachtbetrieb, според което, за да се докаже „Изкуствено създадени условия" от страна на потенциален
бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от
обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на
предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази
правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен
елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба
на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото
получаване. Относно субективния елемент СЕС приема, че фактическите
обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките
от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в
съответната операция по инвестиране /решение от 14 декември 2000 г. по дело
Emsland-Stдrke, т. 58 Наличието на този субективен елемент може да бъде
потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на
умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по
схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са
еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или
персонална връзка, според т. 44
от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12.
За да се възприеме наличието на посоченото
в т.I от акта нарушение е необходимо въз основа на
обективните доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото
създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на
схемата за подпомагане кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи
облага в противоречие с целите на тази схема. По-конкретно, от всички обективни
елементи по делото трябва да се установи, че основната цел при избора на условията,
свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз
основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина,
свързана с целите на посочената схема. Във връзка с обективния елемент трябва
въз основа обективните обстоятелства в конкретния случай да може да се направи
извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде
постигната.
В конкретния случай, като индиция за
наличие на субективен елемент за изкуствено
създадени условия по см. на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г.,
органът е възприел географската връзка между инвестиционните намерения на ЕТ „Н.М.И.“
за изграждане на „Семеен хотел за селски туризъм Роксана“ и това на ЕТ „А.М.А.“
за изграждане на „Семеен хотел за селски туризъм „Олимпия‘, както и
обстоятелството че едноличните търговци са брат и сестра.
Настоящият съдебен състав намира, че само
и единствено обстоятелството за наличие на роднинска връзка между физическите
лица упражняващи търговска дейност, като еднолични търговци, не води до извод
за наличие на икономически връзки между лицата, участващи в сходни проекти.
От страна на административния орган не се
доказа наличието на факти, свидетелстващи за наличието на умишлена координация,
която води до заобикаляне на целите, които трябва да се постигнат по мярката -
чрез създаване на изкуствени условия от страна на ЕТ „Н.М.И.“, необходими за
получаване на финансова помощ по мярката, в противоречие с целите на
законодателството.
Фактът на придобиване на недвижими имоти в
съседство, въз основа на дарение от родителите на посочените еднолични търговци
не означава умишлена координация между същите в осъществяване на един общ проект.
Като самостоятелен субект на правото, всеки от тях разполага с гарантираното му
конституционно право да развива и упражнява трудова дейност, в това число да
кандидатства самостоятелно за финансиране на собствен проект, които да
реализира в дарения от родителите му имот.
Съдът
намира за недоказан направения от органа извод за изкуственото разделяне на
едно общо инвестиционно намерение в две проектни предложения с цел заобикаляне
на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи до
200 000 евро. Само и единствено обстоятелството, че инвеститорите са брат
и сестра не води на извод за свързаност между инвестиционните им намерения.
Такъв извод не би могъл да се направи и от другите изложени в тази връзка от
органа обстоятелства за наличие на наети на работа лица както от единия
едноличен търговец, така и от другия. Не се установява, а и от органа не се
твърди едно лице докато е било наето на работа от ЕТ „Н.М.И.“ за същия часови период на деня да е
упражнявало трудова дейност и за ЕТ „ А.М.А.“.
В действителност жалбоподателят е наемал на работа лица на 4 часа, като
същите са имали и договори за работа на 4 часа и с ЕТ „ А.М.А.“, но последното
е в резултат на упражненото от тези лица право на труд, което не би могло да
бъде ограничено от страна на жалбоподателя
и което не следва да се отчита във вреда на същия, доколкото не зависи от
неговата воля. Няма как и същото да служи като индиция за наличие на свързаност
между инвестиционните намерения. Житейски оправдано, а и често срещана практика
е в областта на туризма едно лице да работи при няколко хотелиера на непълно
работно време, с оглед естеството на работата.
Рекламирането на двата хотела в
сайтовете „pochivka. bg” и “bgvakancia. com”, както „ Хотел Олимпия- Роксана, Мин.
бани и наличието на един и същ телефон за резервация предоставен от сайта, също
не дава основание да се приеме, че двата хотела в действителност представляват
един общ инвестиционен проект. От страна на административния орган не са
събрани нито в хода на административната проверка, нито в хода на съдебното
дирене доказателства за сключен между лицата осъществяващи хостинг на тези
сайтове и ЕТ „Н.М.И.“ договор за посредничество при предлагането на
туристически услуги, от който да е видно, че ЕТ „Н.М.И.“ се е договорил за
предлагане от името на търговеца и на услуги в хотел „Олимпия“. Доколкото
предлагането на туристическите услуги се осъществява чрез туристически сайтове,
хостинга на които се осъществява от лица различни от жалбоподателя и при
липсата на представени от органа доказателства за наличие на договорни
отношения на последния с тези лица, настоящият съдебен състав намира, че липсва
каквато и да връзка между посочената в сайтовете информация и бенефициента по
процесния договор за подпомагане. Не се установява такава свързаност и от
представените в хода на съдебното производство констативен протокол на нотариус
В. Г. с рег. № 2197, том. 2, акт 37 от 15.03.2021г. Последният установява
наличие на фейсбук профил с наименование „roxanaolimpia”, с прикачени към профила снимки на хотел „ Роксана“ и
хотел „Олимпия“, но не установява същият да е създаден от жалбоподателя, нито
пък това да е станало с неговото знание и съгласие. Ето защо обстоятелствата,
удостоверени с приетия към доказателствата по делото протокол, не обосновават
направения от органа извод в оспорения акт за наличие на едно инвестиционно
намерение.
Следва да се има предвид,
че всяко инвестиционно намерение всъщност е отражение на стремежа на съответния
правен субект към самостоятелно осъществяване на търговска дейност в условията
на конституционния принцип на „свободна стопанска инициатива“. Трайната
практика на СЕС определя последния, като право на всеки човек в ЕС да
преследва бизнес начинанията си без да се подчинява на диспропорционални
рестрикции, а такива неминуемо биха възникнали при възприемане недопустимост на
процесното финансиране, единствено поради наличието на родствена връзка между
субектите на двете инвестиционни намерения. Географското позициониране на двете
инвестиции в едно и също населено място върху придобити от лицата чрез дарение
два съседни поземлени имота, както и обстоятелството, че същите са реализирани
от брат и сестра, не води на извод, че липсва желание и стремеж на всяко у тези
лица към индивидуално развитие и управление на собствен бизнес, а още по- малко
за наличие на обща цел и намерение към съвместен такъв, който да бъде формално
разделен на две проекти предложения.
От доказателствата събрани в хода на административното и съдебното
производство не се установява наличие на
създадена от жалбоподателя схема, която да обосновава извод за формално
и изкуствено създаване на условия за получаване на помощта, представяйки
извършваната от жалбоподателя дейност като самостоятелна, реална дейност. В
случая не са установени отношения - нетипични за несвързани помежду си и
независими един от друг икономически субекти, поради което не би могъл да се
направи извод за умишлена координация за разделяне на един общ инвестиционен
проект на два отделни по-малки, за всеки от които е заявен индивидуален размер
на финансова помощ, в противоречие с максималните размери на финансовата помощ.
Следва да се посочи, че органът не се е
съобразил с тълкуванието в Решение
на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013 г., по дело С -434/12, изискващо
подробно изследване на субективният и обективният елемент, за да се приеме, че
кандидатът е създал изкуствено необходимите условия за получаване на плащане
въз основа на мярка за подпомагане от ПРСР 2007-2013. В случая при установено
осъществяване целите на мярката, а именно изпълнение и въвеждане в експлоатация
от ЕТ „Н.М.И.“ на „Семеен хотел за селски туризъм Роксана“ и експлоатирането му
като самостоятелно съществуващ обект, чрез отразяване на всички постъпващи от
нощувки приходи и извършените за обслужването му разходи, в самостоятелно
счетоводство, не може да се направи извод за наличие на обективния елемент на
"изкуствено създадените условия".
Установената географска и родствена връзка
съдът намира за недостатъчна за определяне наличие на индикатори за изкуствено
създадени условия по см. на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/2008г.
От доказателствата по делото не се доказва
наличие на икономическа връзка и правна
обвързаност, които са обективни обстоятелства, ориентиращи към обща цел за
получаване на финансова помощ. Липсва каквато и да било индиция за съвместно
експлоатиране и управление на двете къщи от бенефициента по процесния договор.
Чрез приобщените към админисатративната преписка контролни листове /л. 228-231/
обективиращи резултатите от извършените проверки на място се установя
използване на инвестицията изцяло в съответствие със заложените в бизнес плана
параметри, както и наличието на подходящи условия за предоставяне на хотелски
услуги. В същите е отразено, че ЕТ „Н.М.И.“
осъществява дейността по управление на „Семеен хотел за селски туризъм
Роксана“, самостоятелно и независимо, чрез генериране на приходи и покриване на
разходите по дейността.
Като недоказан съдът
намира и другият довод за определяне на подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане по т. I от административният
акт, а именно наличие на функционална несамостоятелност на инвестицията.
От изготвената в хода на
съдебното дирене съдебно техническа експертиза, приета без оспорване и от
страна на ответника се установя по безспорен начин, че инвестиционното
намерение на ЕТ „Н.М.И.“ е реализирано в самостоятелен УПИ, а всички одобрени с
проекта строително монтажни работи са били изпълнение в съответствие с
Инвестиционните проекти и издаденото за строителството строително разрешение.
„Семеен хотел за селски туризъм Роксана“ е изпълнен и въведен в експлоатация
като самостоятелен обект. От конструктивното обследване на вещото лице се установява, че между „ Хотел
„Роксана“ и Хотел „Олимпия“ не съществуват свързани помещения, като същите са
изпълнени при условията на свързано застрояване с наличие на калканни стени
между тях. Хотел „ Роксана“ разполага
със самостоятелен вход, рецепция и общо 17 стаи за гости със самостоятелен
санитарен възел. Същият е водоснабден и електроснабден самостоятелно със
самостоятелни партиди. Налице е самостоятелно заустване на отпадни води, както
и самостоятелно водовземане на минерална вода.
От изготвената по делото
съдебно счетоводна експертиза на свои ред се установява наличие на изрядно
водено самостоятелно счетоводство по отношение на всички приходи и разходи за
финансираната от ДФЗ инвестиция. Не са установени индиции за водено общо
счетоводство с ЕТ „ А.М.А.“. Експертизата е установила наличие на сключени
договори относно нает от търговеца персонал, договори за обслужване от трудова
медицина, договор за обслужване на касов апарат, договор с дезинфекционна
станция, договор за пране, договор за присъединяване към ел. разпределение,
договор за присъединяване за доставка на питейна вода и ползване на Вик
системи, както и разрешение за вземане от минерална вода.
Така установените, посредством
приетите по делото ССчЕ и СТЕ, факти и обстоятелства дават основание да се
възприеме наличие на функционална самостоятелност на Хотел „ Роксана“. Липсва
каквато и да било установеност на изкуствено разделяне на производствени и
технологични процеси в два различни обекта, каквито твърдения дори липсват от
страна на административния орган. Нещо повече в приобщените към
административната преписка контролни листове от извършените на място проверки
ясно личи установената от органите функционална самостоятелност на хотел
„Роксана“. Липсва установено общо използване на посочените в акта спа център,
масажно помещение, сауна и 2 бр. бистра. От отразените в контролните листове
обстоятелства е видно, че съществуващите в хотел „Роксана“ помещения за
настаняване и общи такива съответстват на заложените в одобрения и финансиран
от ответната страна бизнес план, като същите по своята функционалност са
достатъчни за самостоятелно функциониране на изградения с отпуснатото
финансиране обект, като „семеен хотел за селски туризъм“. От същите е видно, че
в ценоразписа на предлаганите от хотел „ Роксана“ услуги липсват такива, за
които няма създадена самостоятелна инфраструктура в обекта. Ето защо
необоснован и недоказан се явява направения от органа извод за наличие на
несамостоятелност на инвестицията.
Направените от органа констатации за
наличие на единна вертикална планировка на двете съседни къщи за гости също, не
обосновават извод за изкуствено създадени условия или наличие на функционална
несамостоятелсност. Логично и оправдано е вертикалната планировка на два
съседни обекта за настаняване на туристи да бъде изпълнена еднотипно, с оглед
добрия облик на населеното място. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не
води до обвързаност между двата обекта по начин, по който единия да не би могъл
да функционира самостоятелно без другия.
Посочената от органа липса на ограда между двата
обекта също така се опровергава от приетото по делото заключение на СТЕ. Нещо
повече експеризата сочи последното обстоятелство, като неотносимо към
функционалната самостоятелсност на обекта. Ето защо така посочената от органа
липса на ограда между двата обекта не обосновава извод за функционална
несамостоятелност на същите.
Въз основа на приобщените към делото
доказателства настоящият съдебен състав намира „Семеен хотел за селски туризъм
Роксана“ за функциониращ самостоятелно и независимо от „Семеен хотел за селски
туризъм Олимпия“. Последното обстоятелство води на извод за недоказаност от
страна на административния орган за наличие на описаното в т. II от диспозитива на оспорения акт нарушение, а именно
надвишаване броят на помещенията за настаняване над 20, за което на основание чл.
19 от Наредба №30 /11.08.2008г. и на т. 19 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
проекти по ПРС 2007- 2013г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 100% от предоставената субсидия. Видно от контролен лист
при извършена на място проверка /л. 228/, установените стаи за гости в „Семеен
хотел за селски туризъм Роксана“ са 17 на брой. Последното обстоятелство при
направения по- горе извод за функционална самостоятелност на процесния обект,
определя материалната незаконосъобразност на оспорения акт и в тази му
част.
Доколкото админисатративния орган не
доказа в хода на съдебното производство наличието на което и да било от посочените
в т. I и т. II основания за определяне
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, то незаконосъобразен се
явява оспорения акт и в частта му по т. III, предвид което същият следва да бъде отменен изцяло.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, които в случая са както следват: сумата в размер на 50
лв. за заплатена ДТ, сумата в размер на 890 лв. за изготвяне на СТЕ, сумата в
размер на 475 лв., за изготвяне на ССчЕ, адвокатско възнаграждение заплатено по
сметка на Адвокатско дружество „Летников и К.“ в размер на 7 680лв. и
адвокатско възнаграждение заплатено по сметка на адв. К. в размер на 9300 лв.
или всичко общо в размер на 18 395 лв. С оглед фактическата и правната сложност
на производството и предвид заложените в чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съотнесени към
размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане,
неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар,
предвид което същият следва да бъде присъден, така както е бил договорен и
заплатен.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/311/01171/3/01/04/01,
изх.№01-6500/8586 от 02.10.2020г., издаден от Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ)
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на ЕТ „НАЗМИЕ МЮМЮН АЛИ“,
съдебни разноски в размер на общо 18 395 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: