Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесети
февруари две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 1502 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл.
153, ал. 5 и § 5,
ал. 2 от Закона
за отнемане
на незаконно
придобитото
имущество /ЗОНПИ/
(чл. 74 от
Закон за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество, отм. бр.
7 от 19.01.2018г.
/ЗОПДНПИ/):
Ищецът
- КОНПИ(комисия – чл. 1,
т. 3 от ЗПКОНПИ), в исковата
си молба и
уточнения на
същата от 23.11.2023г.
(л. 3042-52), твърди, че по
отношение на ответника
– М.М.Т., било
образувано
досъдебно
производство
№ 20006/2015г., по описа
на С „БОП”
София,
прокурорска
преписка №
411/2014г., по описа
на
Специализирана
прокуратура
и привличане
в качеството на
обвиняем на
лицето М.М.Т.,
ЕГН **********, за това,
че:
- за периода
от
неустановена
дата през
месец януари
2014г. до 04.05.2015г. на
територията
на гр. София е
участвал в
организирана
престъпна
група - чл. 93, т. 20
от НК,
представляваща
структурирано
трайно
сдружение на
три или повече
лица с цел да
вършат
съгласувано
в страната
престъпления,
за които е
предвидено наказание
лишаване от
свобода
повече от три
години,
ръководена
от И.А.С., ЕГН **********,
с участници В.В.Д., ЕГН ********** -
отговорник
за дилърите, Т.Д.Г.,
ЕГН ********** - дилър, П.П.М., ЕГН ********** -
дилър, Г.Н.Р.,
ЕГН ********** - дилър и П.К.С.,
ЕГН ********** - дилър,
като групата
е създадена с
користна цел
и с цел да
извършва
престъпления
по чл. 354а, ал. 1 и
ал. 2 от НК -
престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и
пр. 3, т. 2, във връзка
с ал. 2 от НК.
- на 04.05.2015г. в
жилище,
находящо се
гр. София, кв. „*****,
без надлежно
разрешително
съгласно чл. 73
и чл. 30 от ЗКНВП
и чл. 1 и сл. от
Наредбата за
условията и
реда за
разрешаване
на
дейностите по
чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, във
връзка с чл. 30
от ЗКНПВ,
растения и
вещества с
висока
степен на
риск за общественото
здраве
поради
вредния
ефект от злоупотреба
с тях,
забранени за
приложение в хуманната
и
ветеринарната
медицина“
държал
високорискови
наркотични
вещества, разпределени
по обекти,
съгласно ЕС №
1022Х/2015 г. на ОЕКД –
СДВР. Става
въпрос за
канабис, хашиш
и анфетамини
и кокаин. Престъплението
попадало в
обхвата на
чл. 22, ал. 1, т. 23 и т. 25
от ЗОПДНПИ (отм.).
Периодът на
проверка бил
от 02.10.2005г. до 02.10.2015г. С
Решение №
603/15.12.2016г. на КОНПИ
срокът на
проверката
бил удължен
до 02.04.2016г.
Наличното
имущество
към момента
на периода е
на стойност 250
лева – нива в с.
Пролом
(наличието на
имещуство
към 02.10.2005г. – началото
на
проверявания
период,
придобито по
възмезден
начин /не е
ясно защо
само възмезно/
и
собственост
на ответника М.М.Т. към
посочената
дата не е
установено
при проверката
- л. 3039).
На
основание чл.
74, ал. 2 от
ЗОПДНПИ (отм.)
ищецът моли да
се отнемат в
полза на държавата
следното
имущество на
стойност на
стойност 149 013
лева, както
следва:
-
сумата в
размер на 123 528 лева,
представляваща
пазарната
стойност на
отчужденият
недвижим
имот, а имено
апартамент №
6, на 2 жилищен
етаж, във
вход 1 на
жилищна сграда
находяща се в
гр. София, ул. „*****;
-
сумата в
размер на 5 000 лева,
представляваща
стойността
на отчуждения
лек
автомобил,
марка „ФИАТ“,
модел „Пунто“,
държавен рег.
№ СА ****ТН, рама №
ZFA19900000042580, двигател
№ 4780146, с дата на
първа
регистрация –
04.01.2006 г., цвят
„черен“;
-
сумата в
размер на 14 765 лева,
представляваща
стойността
на отчуждения
лек
автомобил,
марка „Ауди“,
модел „А6 3.0 ТДИ“,
държавен рег.
№ СА ****ТТ, рама №
WAUZZZ4F25N096110, двигател
№ BMK043450, с дата на
първа
регистрация -
01.03.2005г., цвят „син
металик“.
- сумата в
размер на 5 720
лева, иззета
от проверяваното
лице с
протокол за
претърсване
и изземване
от 04.05.2015г. (възражението
на
процесуалния
представителна
ответника по
отношение на
нея – л. 2258, е неоснователно).
Претендира
съдебни и
деловодни
разноски,
както и юрисконсултското
възнаграждение.
Ответникът
– М.М.Т., оспорва
иска:
- искът
бил
недопустим –
не било
сигурно, че обвинението
е подписано;
била
нарушена нормата
на чл. 25 от ЗОПДНПИ,
а и чл. 27, ал. 4.
Навежда и
други доводи
в тази насока;
-
имало
посочени, но
непредставени
писмени доказателства;
-
не можело да
се
представят
писмени
доказателства
на CD;
-
икономическият
анализ бил
некоректен;
-
имало
множество
нарушения на
процедурите
(досъдебна
фаза);
-
оспорват се
множество
твърдения на
ищеца, най-вече
относно
доказаността
на придобитото
имущество и
свързаните с
това цени;
В
този върза
моли да се
прекрати
производството,
евентуално
(Решение №
97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г.
на І т.о.: Първоначалното
обективно
съединяване
на исковете
може да се
осъществи
чрез кумулативно,
алтернативно
или
евентуално
съединяване
на няколко
иска от ищеца
с една искова
молба – чл.210, ал.1 ГПК. При
кумулативно
обективно
съединяване,
съдът дължи
произнасяне
по всеки един
от
предявените
искове. При
евентуално
съединяване
по почин на
ищеца, съдът
се произнася
по
евентуалния иск,
ако отхвърли
главния иск.
Алтернативното
съединяване
предполага
изявление на ищеца,
че съдът може
да се
произнесе по
исковете без
значение, на
кое от
конкуриращите
се основания
ще го уважи),
претенцията
да се
отхвърли.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Ищецът
е привлечен
като
обвиняем с
Постановление
от 05.05.2015г. (л. 43).
Оспорването
на това
обстоятелство
(не било
сигурно, че
документът е
подписан) е
хипотеза на
процесуално
некоректно
поведение. Ответникът
трябва да е
наясно дали е
бил
привлечен
или не. Освен
това, на
същата дата е
последвал и
разпит, за
който не се
спори, че е
подписан (л. 47).
Там се
споменава и
самото
привличане.
С едно
и то неточно
изключение –
бил
съсобственик,
но за кратко
време (л. 535), не
се оспорва,
че
ответникът е
придобил движимите
и недвижими
вещи, описани
в исковата
молба.
По
делото са
събрани
гласни
доказателства
– разпитани
са св.св. Т.(показанията
ѝ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е
сестра на
ответника), Д., Д., Т., В., М., и С..
От
показанията
им се
установява,
че:
- св. Т.(на
26 години към
момента на
разпита):
работела
дълго време в
чужбина – от 2013г.
(хотелиерство,
готвачка,
барманка, сервитьорка
и др.), а брат щ живеел
с родителите
им. Те го
издържали,
като самият
свидетел
давал пари в
заем, като не очаквала
връщане.
Става въпрос
за помощ за
покупки на
коли, а и
средства от
по 700-800 Ђ на месец.
Родителите
им купували
храна.
Докато
учела
разходите щ
били поети от
учебното
заведение.
Имала
заплата и
бонуси.
Ответникът
не бил променял
адресанта си регистрация.
Съдът
е по-склонен
да приеме, че
изложеното от
този
свидетел е с
цел да защити
ответника.
Възможно е
г-жа Т.да е
изпращала
някакви пари
на родителите
си, но едва ли
младо момиче
би издържало
брат си,
който към
момента на
разпита е на 34
години.
Възможно е
родителите
да са
прехвърляли
пари към сина
си, преди
това
получени от
дъщеря си, но
вероятно не
става въпрос
за съществени
средства.
Показанията
на този
свидетел,
поне по
отношение на
сумите, са
житейски
крайно
нелогични.
Същото са отнася
и до
икономическите
условия,
предложени
от учебното
заведение –
липса на
каквито е да
са разходи за
издръжка.
Възможно е да
има
лъжесвидетелстване.
- св. Д.:
ответникът
имал л.а.
марка „Рено“. В
някакъв период
от живота си
се занимавал
с ремонт на коли.
Всичките
сведения са
от разговори
с г-н Т. (показанията
в огромната
си част
представляват
косвен
разпит на
самата
страна – чуто от
ответника,
като по тази
причина, са
недопустими).
Все пак бил
виждал л.а.
марка „Рено“, а
то било доста
очукано.
- св. Д.:
ответникът
през
годините
притежавал
л.а. марка
„Фиат“, модел
„Пунто“ и л.а.
марка „Фолксваген“,
модел „Голф“.
Последният
бил откраднат,
като с парите
от
застраховката
бил закупен
първият (2013г.). По-късно
закупил л.а.
марка „Ауди“,
модел А6. Автомобилите
били
горе-долу в
добро
състояние.
- св. Т.:
потвърждава
показанията
на
предходния свидетел
за л.а. мака
„Фиат“, модел
„Пунто“ и л.а. марка
Фолксваген“,
модел „Голф“.
- св. В.:
първо бащата
на ответника
му купил и л.а.
марка „Фиат“,
модел „Пунто“,
след това
ответникът,
вече лично,
си взел л.а.
марка „Мазда“.
Колите били в
недобро
състояние.
Последвал
л.а. марка
„Ауди“. Той
било с много
тежки проблеми.
Ответникът
имал и л.а.
марка „Голф“ и
марка „Рено“.
- св. М.:
продал на
ответника
л.а. марка „Мазда“,
изплащана от
майка му.
Била в много
лошо състояние.
Продажбата
била с
пълномощно
(т.е. дават се пари,
без скючване
на договор,
за да се пестят
такси и разходи).
Съдът
кредитира
показанията
на останалите
свидетели
относно
състоянието
на колите,
доколкото се
предполага
добросъвестност,
а и няма
никакви
доказателства,
които да
опровергават
изложеното
от тях.
- св. С.:
(л. 2278) – налице е
настъпила преклузия.
Ответникът
е разпитан по
реда на чл. 176 от ГПК. Изложеното
може да се
цени само в
светлината
на чл. 175 от ГПК,
а такива
признания не
са изложени.
Депозирани
са заключения
на няколко СЕ.
От тях, както
и от разпита
на в.л. в о.с.з. от
25.06.2019г., от 22.10.2019г., от
02.02.2020г., от 27.10.2020г. от
05.10.2021г., от 13.09.2022г. и от
10.10.2023г., се
установява,
че:
1. СТЕ,
изготвена от
в.л. К.,
оспорена от
ищеца: Апартамент
№ 6, закупен на
17.09.2008г., е
продаден на 16.09.2016г.
Средната пазарна
цена към
момента на
закупуването
е била 114 210 лева,
а към момента
на
продажбата – 92 490
лева. Цената
е съобразена
с банков
кредит. Обикновено
пазарната
цена, на
която е
извършена продажбата
на
съответния
недвижим
имот, фиксирана
в нотариалния
акт, би
следвало да
се счита за пазарна.
Това обаче не
винаги било
така.
2. СТЕ,
изготвена от
в.л. К.,
оспорена от
ответника: Цената
на жилището
към 2008г. е 139 904
лева, а към
2016г. – 123 528 лева.
Съобразени
са реални
цени.
Съдът не
кредитира
първото
заключение –
втората цена
е очевидно
нереална.
Може да се
ползва заем,
която да
покрие част
от цената.
Доводите на
ответника, по
отношение на
втората - са
неоснователни
(Р. № 323 от 20.10.2011г. на
ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д. № 1135/2010г.: ... Поради
това, както
комисията,
така и съдът
не са длъжни
да приемат,
че
стойността
на имуществото
се определя
според това,
което страните
са посочили
като негова
цена в документа.
За да се
установи
различна придобивна
цена от
посочената в
документа не
е необходимо
да се заявява
изрично
оспорване на
нотариалния
акт за
сделката.
Правилата за
разкриване
на
симулацията
и процесуалните
забрани в
тази насока
важат за страните
по сделката,
не за третите
лица. Не се касае
за оспорване
на
нотариално
удостоверяване,
а до липса на
задължение
за държавата
/включително
комисията и
съда като
държавни
органи/ да
зачетат за
реална придобивната
стойност на
имота,
посочена в
акта. Реална
е пазарната
стойност на
имуществото,
освен когато
по
конкретното
дело са установени
конкретни
фактически
данни, даващи
основание да
се приеме
друго; и Р. № 86 от 04.07.2018г.
на ВКС, II г.о.,
гр.д. № 2862 по
описа за 2017г.).
3. АТЕ,
изготвена от
в.л. М.,
оспорена от
страните:
- л.а.
марка „Фиат“,
ДК№ СА ****ТН:
цена на
придобиване:
7 000 лева, а на
отчуждаване –
4 060 лева;
- л.а.
марка „Алфа“: 4 600
лева – 4 000 лева;
- л.а.
марка „Ауди“,
ДК№ СА ****РР: 9 700
лева – 9 200 лева;
- л.а.
марка „Рено“: 3 400
лева – 2 200 лева;
- л.а.
марка „Ауди“,
ДК№ СА ****ТТ: 11 400
лева – 9 100 лева;
- л.а.
марка „Мазда“:
1 200 лева – 220 лева;
- л.а.
марка „Фиат“,
ДК№ СА ****СА:
3 470 лева – 1 280 лева;
- л.а.
марка
„Фолксваген“: 5 500
лева – 4 700 лева;
- л.а.
марка
Мерцедес“: 91 195
лева – 53 490 лева.
Съобразени
са
свидетелските
показания.
Експертът
обстойно е
посочил как
са определени
цените,
съобразно
състояние,
внос, кубатура
и т.н.
Общоизвестно
е че цената
на
закупените
л.а.-и, ако са
втора ръка,
не се вписва
в договора
или
фактурира.
Там фигурира
минимална
такава, за да
се спестят
данъци (с
оглед
изложеното
от процесуалния
представител
на ответника
– л. 1133).
4. АТЕ,
изготвена от
в.л. П.,
оспорена от
ответника:
- л.а.
марка „Фиат“,
ДК№ СА ****ТН: 8 180
лева – 5 000 лева/3 000
лева;
- л.а.
марка „Алфа“: 6 160
лева – 6 160 лева/6 160
лева;
- л.а.
марка „Ауди“,
ДК№ СА ****РР: 16 050
лева – 16 050 лева/12 000
лева;
- л.а.
марка „Рено“: 4 065
лева – 3 650 лева/3 285
лева;
- л.а.
марка „Ауди“,
ДК№ СА ****ТТ: 18 450
лева – 14 765 лева/11 800
лева;
- л.а.
марка „Мазда“:
3 130 лева – 2 660 лева/250
лева;
- л.а.
марка „Фиат“,
ДК№ СА ****СА:
4 200 лева/3 360 лева – втората
цена не е
посочена;
- л.а.
марка
„Фолксваген“: 6 800
лева / 5 890 лева – 5 890
лева;
- л.а.
марка
Мерцедес“: 93 475
лева – 108 106,61 лева.
Съобразени
са цените по
каталога Schwacke
и Наредба № 24.
Съдът
кредитира
по-скоро
първата АТЕ.
Съображенията
са следните – решаващият
орган не
разполага
със
специални
знания в
областта на
пазара на
употребявани
леки коли. Именно
и по тази
причина се
допуска експертиза.
Има две
становища, на
две вещи
лица, които
си
противоречат
в някаква
степен. За да
не се стига
до подобен
резултат,
правилната
процедура е
да се допусне
не поредна единична,
което
означава, че
предходната
експертиза е
негодна (а тя
не е, дори и
според
предходния
предателстващ
състава), а тройна
(с или без
първото в.л.).
В.л. М., за
разлика от
в.л. П., е
аргументирало
много добре
становището си.
Освен това, Schwacke е немски
ценови
каталог,
който може да
се ползва
само като
насока на
разсъждения.
Той не е
съобразен с
местните
условия за
поддържане
на лични
автомобили
(липса на
гаражи,
„враждебна“
пътна
обстановка –
като това
включва
некачествени
настилка /разбит
асфалт/,
високи
бордюри,
немаркирани
добре или
въобще пътни
ограничители
на скорост
/“полегнали
полицаи“/,
недисциплинирани
водачи; липса
на средства
за добра
поддръжка на
МПС-ата и т.н.).
Освен това
пазарна
стойност не
се определя
нормативно
(предмет на
Решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС е Наредба
24 - тя е
неприложима).
5. ССчЕ,
изготвена от
в.л. Д.,
оспорена от
ответника:
Несъответствието
възлиза на
215 889,93 лева, а ако
се съобрази
АТЕ (П.) – 280 625,37 лева.
6. ССчЕ,
изготвена от
в.л. Б.,
оспорено от
ответника
изцяло и
частично от
ищеца:
Несъотвествието
възлиза на
308 947,54 лева.
7. ССчЕ,
изготвена от
в.л. С.,
оспорена от
ответника:
- към 02.10.2005г.
ответникът е
разполагал с
55 849,27 лева (л.
3007/стр. 10).
Първата
счетоводна
експертиза
се опира на
погрешната
АТЕ (л. 1253). При
Последната
са съобразени
и двата заема
от общо 70 349,27
лева, което е
неправилно.
Предвид
изложеното в
„от правна
страна“, а и относно
доказателствата,
експертните
заключения ССчЕ)
могат да се
използват
частично.
Искът
е увеличен с
Определение
от 27.10.2022г. на 206 989,59
лева (л. 2976). С
Молба от 28.11.2023г. е
направен
отказ по
отношение на
част от
имуществото
на ответника,
но същевременно
е опитано да
се увеличи
стойността
на същото, вероятно,
за да се „закрепи“
допустимостта
на иска.
Декларациите
за
предоставени
заеми по правната
си природа
представляват
писмено свидетелско
показание,
като по тази
причина са недупистими
(Р. № № 231 от
23.07.2012г. на ВКС, ІІІ
г.о., по гр.д. №
1576/2010г.; и Р. № 224 от
02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.;
Решение № 102 от
31.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о.,
ГК) – л. 543-4.
Относно
обратната
разписка, за
която не се спори,
че е до
адреса на
ответника –
приложим е
ЗПУ (Определение
№ 153 от 4.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 114/2006
г., ГК, IV-А: Щом законът
не изключва
възможността
призоваването
да стане по
пощата - чл. 52,
вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), то,
приложими са
нормативните
актове, които
уреждат
извършването
на пощенските
съобщения.
Това са
Законът за
пощенските
услуги (обн.,
ДВ, бр. 64 от 2000г., с
последващи
изменения и
допълнения) и
Наредба № 4 за
пощенските
съобщения
(обн., ДВ, бр. 97 от
7.12.1979г., попр., бр. 98
от 11.12.1979г., изм. и
доп., бр. 48 от 18.06.1991г.); също:
Определение
№ 142 от 02.02.2010г. по
ч.т.д. № 724/2009г., I т.о.
на ВКС; Р. № 897 от
09.10.2008г. на ВКС, III г.о.,
по гр.д. № гр.д. №
4142 от 2007г.).
Ответникът
юридически е
бил уведомен.
от
правна
страна:
Съдът
намира, че
исковете са
допустими,
тъй като е
спазена
процедурата
за
предявяването
им -
повдигнато
обвинение за
престъпление
визирано в
нормата на
чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ
(отм.),
производството
и вземане на
решение за предявяване
на исковете,
след
обезпечаването
им по реда на
чл. 37 и сл.
ЗОПДНПИ (отм.).
Съгласно
разпоредбата
на чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.)
в полза на
държавата се
отнема
незаконно придобито
имущество,
което
съгласно чл. 1,
ал. 2 от закона
е такова, за
което не е
установен законен
източник.
Основание за
възникване
на правото на
държавата
чрез
Комисията за
противодействие
на корупцията
и отнемане на
незаконно
придобито
имущество
(КПКОНПИ) да
започне
проверка и да
предяви иск
по чл. 74 от
ЗОПДНПИ (отм.)
е лицето по
отношение на
което е
поискано отнемане
на имущество
да е
привлечено
като
обвиняем за
престъпление,
изрично
посочено в
чл. 22, ал. 1 от
закона, в
рамките на
извършена проверка
да е
установено,
че е налице
значително
несъответствие
в
имуществото
на проверяваното
лице. В § 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ
(отм.) е
въведено
легално
определение
на израза "значително
несъответствие"
и то е онзи
размер на
несъответствието
между
имуществото
и нетния
доход, който
надвишава 150 000
лева за целия
проверяван
период.
Според
§ 1, т. 7 от Закона
за отнемане в
полза на държавата
на незаконно
придобито
имущество,
първоначална
редакция,
несъответствието
следва да е 250 000
лева.
Изменението
е в
ДВ, бр. 103 от 2016г.
1. Обратно
действие на
законите: по
принцип
общите
правни норми,
в това число и
законовите
правни норми,
действат за
напред (ex nunc). В
съвременните
правни
системи това
основно
положение се
разглежда
като
гаранция за
предвидимост
на правния
ред и като
елемент от
правната
сигурност.
Заложената в
него идея е адресатите
на
новоприетите
правни норми
да могат да
се запознаят
с тях и да
съобразят
своето
поведението
с моделите на
поведение, които
те
установяват.
Според
Конституционният
съд,
правилото за неретроактивност
е проява на
конституционните
принципи за правова
държава и
законност.
Той приема,
че хипотезата
на прилагане
на новия
закон към
заварено
правоотношение,
не е
равнозначно
на обратно
действие на
новия закон
(Решение № 12 от
11.11.2010г.,
Решение № 9 от 1996
г. от 1996 г.,
Решение № 10 от
2011г.). Конституцията
не съдържа
забрана за
обратно действие
на правните
норми във
всички области
на правото, а
тя произтича
от върховенството
на правото
като
конституционен
принцип (чл. 4,
ал. 1 от
Конституцията)
и е приложима
към хипотезите
на
ретроактивност
stricto sensu,
когато се
нарушава
доверието в
правната система,
правната
сигурност и
придобити права.
Изрична
забрана в
този смисъл
се съдържа
единствено в
чл. 5, ал. 3 от Конституцията
по отношение
на
наказателните
закони, които
предвиждат
нови или
по-тежки
санкции от
отменените. Не
е изключен
ретроактивен
ефект на
закона в
гражданскоправните
отношения, и
той може да
бъде
обоснован с
публичен
интерес,
особено ако
става дума да
правни норми,
приети в
процес на
трансформиране
на
ценностния
фундамент на
обществото (кофискационните закони
обаче са
по-близо,
като ефект,
до наказателните
отколкото да
гражданските).
Докато
ретроактивност
sticto sensu
е допустима
само по
изключение,
несъщинска
ретроактивност
е по правило
възможна, когато
законодателните
цели не могат
да бъдат
надхвърлени
от интереса
на индивида в
продължаващото
действие на
предишния
закон.
Незабавното
прилагане на
закона е съвместимо
с принципа на
закрила на
правната
сигурност,
когато е
подходящо и
необходимо,
за да бъде
постигната
преследваната
от закона цел,
и се остане в
границите на
разумно приемливото,
при цялостно
балансиране
на „излъганото
доверие“ и
значимостта
и спешността
на
основанията
за
законодателните
промени
(Решение № 5 по
к.д. 12/2016г.).
Практиката
на
Конституционния
съд оправдано
е тъкмо в
такава
посока. По
въпроса кога
е допустимо
обратно
действие на
закона, в досегашната
си практика
Конституционният
съд е склонен
да прави
ценностни
обосновки и
да изгражда
ценностни
йерархии.
Най-ясно това
виждане е
изложено в
Решение № 5 по
к.д. 12/2016г., където
се изтъква,
че „позицията
на
законодателя
относно това
как да
разреши
конфликта за
времевото
действие на
стария и новия
закон, от конституционноправна
гледна точка,
не е въпрос
на
случайност
или
произволно
решение, а
такъв на
претегляне на
конкуриращи
се ценности.
Законодателните
разрешения
от такъв тип
трябва да са
резултат от
преценка за
конфликта на
ценностите
през призмата
на
пропорционалността
(проф. Вълчев – „За
обратното
действие на
закона и
казуса с банковата
несъстоятелност“).
Идеята
е че няма
забрана за
материално
рестриктивно
действие, но
законодателят
е ограничен,
като за това
следва да има
основателна
причина (арг.
и от чл. 14, ал. 1-3
и особено
последната
от ЗНА).
От
всичко
изложено
следва, че
ако в Законите
за отнемане в
полза на
държавата на
имущество
придобито,
вследствие
на престъпна
дейност (условно
наименование
на
различните
действали за
периода от 2005г.
до 2015г.
нормативни
актове), е
предвидена
допълнителна
санкция, то следва
да се
възприеме
този минимум,
който е
действал към
момента на
извършване
на евентуалното
престъпление
(или
престъпна
дейност, от
която се
черпят облаги).
Действащият
към момента
закон не
изисква
такава
връзка, но тя
е налична, с
оглед
конституционните
изисквания –
предполага
се че Р.
България е
правова държава,
а и с оглед
практиката
на ЕСПЧ.
Непосредственото
действие на
конституционните
норми е
основен
белег, който
характеризира
Конституцията
като
върховен
нормативен
акт и който
полага
основите на
системата на
действащото
право в
Република
България.
Непосредственото
действие е
вътрешно
присъщо на
всеки
нормативен
акт, включително
и на такъв,
заемащ
върховно
положение в
йерархията
на
нормативните
актове. Без
съмнение то
съществува и
се проявява и
по отношение
на
Конституцията,
независимо
дали ще бъде
нормативно
прогласено
или не. В този
смисъл чл. 5, ал. 2
има значение
само да
подчертае
нещо, което
обективно е
налице. … По
силата на
непосредственото
действие на
разпоредбите
на
Конституцията
(чл. 5, ал. 2) всеки
гражданин и
всяко
юридическо
лице може да
се позовава
на основния
закон в
защита на
своите права
и законни
интереси.
Разпоредбите
на
заварените
закони и
други нормативни
актове по
силата на § 3, ал.
1, във връзка с
чл. 5, ал. 2 се
прилагат
само ако не
противоречат
на
Конституцията.
Защитата на
конституционните
права и
законните
интереси на гражданите
и
юридическите
лица се
осъществява
по
действащия
процесуален
ред. Решенията
на
правоприлагащите
органи във
връзка с
прилагането
на
непосредствено
действащите
конституционни
норми нямат общозадължителна
сила, а
пораждат
действия
само за
конкретния
случай, като
подлежат на
предвидения
в съответните
процесуални
закони инстанционен
контрол (т. І
от Решение № 10
от 1994г. на
Конституционния
съд).
В
мотивите на РКС № 4
от 14.5.2020г. по к.д. №
9/19г. отново
е взето
становище по
въпроса за
косвения
конституционен
контрол:
Дейността на
всички
държавни
органи е
обвързана с
Конституцията.
Всички те – включително
и
законодателят, са
длъжни да
съобразяват
своите
действия за
съответствие
с Основния
закон.
Функцията да
се произнася
по
съответствието
на законите с
Конституцията
не се
ограничава само
до
Конституционния
съд, а се
отнася и до всички
съдилища. В този
смисъл те са
обвързани да
осъществяват
преценка за
конституционност
на правните
норми, които
прилагат.
Така,
противоконституционен
закон, до обявяването
му за такъв,
не е коституционосъобразен
– той е
неприложим,
тъй като
представлява
изначално
дефектно
законодателство.
Косвения
контрол за конституционосъобразност
е предмет и
на Решение от
04.06.2019г. на
СРС, 76 с-в, по
гр.д. № 7114 по
описа за 2019г. и
Решение № 264701 от
13.07.2021г. на СГС по
в.гр.д. № 232/2021г. (в
същия смисъл:
„Конституция
на РБ –
коментар“,
изд. 1999г., стр. 40 (Стойчев, Ст.
и др., като
автор на
конкретния раздел
е Танчев, Е.).
Правова
държава
означава
предвидимост
и доверие:
така, Решение
№ 1 от 27 януари 2005
г. по к.д.№ 8/2004 г. е
поставено
началото на
утвърдената
практика на
Конституционния
съд, според
която
разбирането
за правова
държава
включва
както
принципа за правната
сигурност (формалния
елемент),
така и
принципа за материалната
справедливост
(материалния
елемент) – конституционен
с-я Влахов, Кр.:
„За
решенията на
КС, правовата
държава и правосъдието“.
Правната
сигурност
изисква
разпоредбите
на нормативните
актове да са
ясни и
предвидими и
да не се
променят
ретроактивно,
защото
въздействието
на
законодателството
на Съюза
трябва да
бъде ясно и предвидимо
за онези,
които са
подчинени на
него. Така
правната
сигурност
предпоставя три
изисквания
към
държавната
власт: 1. да осигури
яснота и
предвидимост
на нормативната
уредба; 2.
нормативните
актове да
влизат в сила
с
приложението
на подходящ vacatio legis (ретроактивното
действие на
нормативната
уредба
следва да се
разглежда
като изключение);
3.
нормативната
уредба да
бъде
съгласувана (Бърборов,
Мартин –
„Принципите
на правна
сигурност и защита
на
оправданите
правни
очаквания в светлината
на тълкувателно
дело № 7/2017 г. на
ОСГТК на ВКС“;
пак там се
сочи: Ретроактивното
действие на
мярка на ЕС е
допустимо
единствено
по
изключение.
Такова е
налице,
когато целта,
която трябва
да бъде
постигната,
изисква
обратно
действие и наред
с това бъдат
надлежно
отчетени
оправданите
правни
очаквания на
засегнатите
страни. Съдът
е приел в
решението по
дело 99/78, Decker,
че
ретроактивното
приложение
на норми, относими
към схеми за
заплащане на
парични обезщетения,
би било
допустимо,
когато периодът
на
ретроактивно
действие е
кратък (в
случая две
седмици
преди публикуване
на акта) и
съответната
институция е
предприела
мерки за
своевременно
информиране
на
заинтересованите
лица).
Право
на
собственост:
то следва да
се ограничава
само по
изключение,
като на
неговите титуляри
следва да се
гарантира
възможната
правна
сигурност, за
да могат те
да го
упражняват,
съответно и
чрез него да
може да се
осъществява
и насърчава
икономическото
предприемачество
– т. 15-16 от
"Димитрови
срещу България"
(Жалба № 12655/09) 3
март 2015 г. В случая,
съдът не е
успял да
открие
легитимни
цели (т. 19 -
Правителството
не посочва
друга легитимна
цел в
обществен
интерес,
вероятно
обслужвана от
глава трета
на ЗСГ, и Съдът
не успява да
открие
каквато и да
била такава
цел).
Според
КС (Решение № 13
от 13.10.2012 г. на КС по
к. д. № 6/2012 г.,
докладчик
съдията Румен
Ненков), макар и
с различна
формулировка
в сравнение с
чл.
17 от Конституцията,
защитата на
собствеността
по чл. 1 от
Допълнителен
протокол № 1
към КЗПЧОС
по
съществото
си е сходна. Правото на
мирно
използване
на собствеността
е
прокламирано
като принцип,
без да се третира
като абсолютно.
Лишаване от
имущество е
допустимо,
когато е в
интерес на
обществото и
съгласно условията,
предвидени в
закона и
общите принципи
на
международното
право. Държавата
може със
закон да
контролира
упражняването
на
собствеността,
ако това е в публичен
интерес или е
необходимо
за
осигуряване
плащането на
данъци, други
постъпления
или глоби. На
тази основа
трайно
установената
практика на
Европейския
съд по
правата на
човека (ЕСПЧ)
изисква
всяко
ограничаване
на ползването
или отнемане
на незаконно
придобито
имущество по
пътя на
граждански
иск на
държавата
спрямо
неоснователно
обогатилите
се лица да
отговаря на
три критерия:
а) законоустановеност;
б) необходимост
за постигане
на легитимна
цел, и в) пропорционалност.
Трябва
да се има
предвид
обаче, че
Конституционният
съд оценява
закона в
неговата
цялост като
правна
абстракция,
което не
изключва
необходимостта
органите по
оспорения закон
и гражданският
съд да правят
и преценка на
конкретните
обстоятелства
по делото.
Изложеното
е по-скоро за
пълнота.
В
случая, няма
проблем и с
презумпцията
за невиновност.
Докато тя не
бъде оборена
и то от съд,
счита се че
обвиняемият
е невинен (Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014г. на ВКС по
т.д. № 7/2013 г., ОСГК,
докладвано
от съдиите
Стоил Сотиров
и Албена
Бонева и Р. № 20
от 20.05.2021г. на ВКС, IV
г.о. по гр.дело
№ 1372 по описа за
2020г.).
На
ответника е
повдигнато
обвинение. В
отговора не
се оспорва
виновността
на г-н Т., макар
по делото да
няма данни
как се е развило
наказателното
производство
(в тази
връзка – в Р. на
СГС от 26.04.2023г. по
гр.д. № 14318/2018г. е
изложена и
допълнителна
аргументация).
От
такава
престъпна
дейност
(притежание и
разпространение
на различни
видове наркотични
вещества) би
могло да се
очаква, че се
генерират
значителни доходи.
2. основен
въпрос в тези
производства
е какво точно
представлява
имуществото.
Той е разрешен
с Тълкувателно
решение № 4 от
18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021
г., ОСГК,
докладчик
съдията Майя
Русева, в
следния
смисъл: …
релевантното
имущество е
наличното такова
- по реда на
този закон се
отнема в полза
на държавата
незаконно
придобито
налично
имущество,
респективно
не подлежат
на отнемане
доход /доход
може да бъде
отнет само на
основание чл.
53, ал. 2, б. „б” НК/,
приход или
разход.
Незаконно
придобито и
подлежащо на
отнемане
може да е
само
имуществото,
влязло в патримониума
на
проверяваното
лице през
изследвания
период, което
е налично и в
края му -
което съществува
в патримониума
на
проверяваното
или
свързаните с
него лица в
края на
изследвания
период, към който
момент може
да бъде
установено
съответно
превишение и
релевантното
несъответствие;
само ако
такова
превишение и
релевантно
несъответствие
бъде
установено, може
да се
предположи,
че наличното
имущество в
края на
изследвания
период е
незаконно
придобито.
Имущество,
което е
напуснало патримониума
на
проверяваното
лице, не може
да бъде отнето
от него - ако
то се намира
в свързани
лица, се
отнема от
тях; ако е
отчуждено в
полза на трети
лица, на
отнемане
подлежи
равностойността
на
отчужденото
имущество, когато
отчуждаването
е противопоставимо
на държавата;
ако
отчуждаването
не е противопоставимо
на държавата,
имуществото
се отнема от
„приобретателя“.
Следователно
когато се
говори за
неналично
имущество не
се имат
предвид посочените
хипотези на
чл. 142 - чл. 147 ЗПКОНПИ и чл. 149 ЗПКОНПИ. …
Законовото
изискване е
да е налице
предмет на
отнемане.
Затова и в
самия
ЗПКОНПИ, чл. 116 и
следващите,
са
предвидени
подробно
редица
обезпечителни
мерки, които
се налагат след
като се
съберат
достатъчно
данни, от които
да се направи
обосновано
предположение,
че имуществото
е незаконно
придобито.
Целта на
същите е да
се
предотврати
предприемане
от ответника
на правни и
фактически
промени
/напр.
отчуждаване
на права,
укриване, разпиляване,
унищожаване
на движими
вещи/, които
да осуетят
осъществяването
на правните последици,
в които се
състои
исковата
защита. От
друга страна
нормите на
закона,
касаещи предметния
обхват на
отнемането,
са със санкционен
характер,
поради което
и не могат да
се тълкуват
разширително. Следователно
паричните
средства,
които са
изразходвани
и не са
налични,
доколкото не
е установено
да са
трансформирани
в реални
активи или да
се намират по
сметка на
проверяването
лице или на
лицата по чл. 143,
чл. 144, чл. 145 и чл. 146
от ЗПКОНПИ,
съответно по
чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66
и чл. 67 от
ЗОПДНПИ /отм./,
не попадат в предметния
обхват на чл. 141
и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно
чл. 62 и чл. 63, ал. 2
ЗОПДНПИ /отм./,
не подлежат
на отнемане и
не участват
при формиране
на
несъответствието.
В
този смисъл е
и съдебната
практика,
така, според Решение
№ 260004 от 17.06.2022г. на ОС
- Силистра по
гр. д. № 229/2018г.: Уважаването
на така
предявените
искове се
предпоставя
от
кумулативното
наличие на
следните материалноправни
предпоставки:
несъответствие
между имуществото
на
проверяваното
лице …,
намалени с
размера на
извършените
от тях обичайни
и извънредни
разходи,
което по размер
да надвишава
150 000 лева за
целия
проверяван
период …, и
липсата на
установен
законен
източник. Съгласно
§ 1, т. 7 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.)
"значително
несъответствие"
е онзи размер
на
несъответствието
между имуществото
и нетния
доход, който
надвишава 150 000
лева за целия
проверяван
период. На
изследване
подлежи
имуществото, с
което
проверяваният
е разполагал
в началото и
в края на изследвания
период,
увеличението
му през същия
период от
законни
източници
(трудова
дейност,
частно предприемачество,
наследяване,
сделки и т. н.), направените
през това
време
разходи и
възникналите
задължения.
Тази
категория
факти и
обстоятелства
могат да бъдат
доказани в
един
състезателен
граждански
процес и ако
на тази
основа се
установи
значително
несъответствие,
което не може
да бъде
оправдано
със
законните
източници за
забогатяване,
остава
логичното
заключение,
че
произходът
на
забогатяването
е незаконен
(в този
смисъл
мотивите на
решение № 13 от
13.10.2012 г. по
конституционно
дело № 6/2012 г. на
Конституционния
съд на
Република
България).
Във връзка с
него са
постановени
Решение № 184 от
2.12.2022 г. на ВнАС
по в.гр.д. № 373/2022г. и
Определение
№ 2808 от 3.10.2023 г. на
ВКС по гр.д. №
906/2023г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията
Геника
Михайлова.
В
началото на
периода (в
тази връзка и
Решение № 97 от
18.05.2018г. на ВКС по
гр.д. № 3224/2017г., IV г.о.,
ГК, докладчик
председателят
Борислав Белазелков),
според
комисията,
ответникът е
притежавал
само една
нива, която
почти няма
стойност.
Според ССчЕ
обаче
имуществото
му възлиза на
55 849,27
лева. В тази
сума влизат
даренията (л.
3 000), което означава,
че тя не трябва
да се
съобразява.
От
последно
установената
сума от
ищеца, след
отказа,
следва да се
извади и
допълнителна
такава,
предвид разликата
между
становищата
на в.л. М. и П..
Така
разминаването
става още
по-малко.
Според
трите
решения - Решение № 260004
от 17.06.2022 г. на ОС -
Силистра по
гр.д. № 229/2018г. и
последващите
го актове на
горните
инстанции,
това е въпрос
по същество.
Може обаче
основателно
да се помисли
и за допустимост
на иска.
От
една страна,
тълкувателен
акт (Тълкувателно
решение № 4 от
18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021
г., ОСГК,
докладчик
съдията Майя
Русева) =
закон (в този
смисъл:
Решение № 1/2013 г.
по к. д. № 5/2012г. и
РКС № 4 от 14.5.2020г. №
9/19г. -
неспазването
на КС му е равносилно
на
неспазването
на
Конституцията).
Ситуацията е
идентична за
обикновените
закони. Те
имат това
съдържание,
което е установено
от
задължителният
тълкувателен
акт на ВКС и
то към
момента на
приемане на съответния
нормативен
акт.
От
друга –
комисията
следва да
предяви претенция
по отношение
на всяко
имущество,
което попада
в отрязъка на
несъотвествието,
ако то
надхвърля 150 000
лева (по-горе
бяха изложени
вижданията
на тази
инстанция, че
в случая
сумата е дори
250 000 лева –
идеята е за предвидимост).
Както бе
посочено,
дори един
престъпник
следва да
може да
предвиди
какво би
последвало
като държавна
санкция
/наказателна
и
гражданска/,
ако бъде
разкрито
деянието му).
Ищецът
няма право да
избира. Ако,
към момента
на
предявяване
на иска
имуществото
за което не
може да се
даде
икономическа
обосновка /
съответно да
се ангажират
доказателства
от страна на
ответника е
по-малко от 150 000
лева / 250 000 лева,
искът е
неоснователен.
В това има
житейска
логика.
-
Обикновено
хората не
пазят
финансово
обосноваващи
документи
толкова
дълго време. Т.е.
доказването
от ответната
страна е затруднено
спрямо това
по
обикновените
граждански производства
и то в
хипотеза на
наложени запори
и възбрани на
цялото
имущество.
Така, предполага
се, че за част
от
имуществото
е нормално да
няма
запазени
доказателства
и затова
нормативно е
предоставен
финансов луфт.
Сумата от 150 000
лева вече е
много нисък
праг, достижим
от средната
класа на
обществото
без особен
проблем. На
отнемане би
следвало да
подлежи
горницата.
- Освен
това, за да
започне
процедура от
страна на
държавата
(чрез
комисията),
за това следва
да има
икономическа
причина. Производството
е дълго и
скъпо. Имуществото,
което
евентуално
следва да се
отнеме,
следва да
покрива поне
разходите по него.
Съобразно и
посоченото
по-горе,
целта е да се
отнемат
съществени
имущества.
Ищецът
се е
занимавал с
дейност,
която, както
бе посочено,
може да
генерира огромни
незаконни
доходи. Но
може и да не е успял
да генерира
такива.
Държавата
следва да
установи
това.
Възможно е и
ищецът да е пропилял
и
относително
лесно
получените от
наркотици
суми.
По-важното е,
че ако към
края на
проверявания
период той
няма налично,
съобразно
изискванията
на ТР имущество,
държавата не
би следвало
да интервенира
по отношение
на него.
Несъществуващото
имущество,
към момента на
предявяване
на иска, не
може да се
съобразява в
разминаването.
Или,
искът е
неоснователен.
само
за пълнота
следва да се
посочи:
-
съгласно чл. 25
от Закона за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество (отм.),
проверката
започва след
сезиране от
прокуратурата.
Не е посочен
срок, но
законът, съобразно
цитирането
ТР от 2023г., е
свръх
санкционен и
не може да се
тълкува разширително.
По тази
причина
следва да се приеме,
че сроковете
са свързани
именно с тази
дата. Към
този момент
следва да се
постанови и
акта на директора
на
съответната
териториална
дирекция. В
противен
случай би се
стигнало до
произвол,
неподлежащ
на какъвто и
да е контрол.
В случая е
налице
разминаването,
посочено от
ответника (л. 40).
-
проверката
продължава 1
година и може
да бъде
удължена с
половин
година (чл. 27),
като срокът е
инструктивен
(Тълкувателно
решение № 1 от
4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018
г., ОСГК,
докладчик
съдията
Велислав Павков);
-
процесуалната
преклузия
за
ангажиране
на
доказателства
настъпва след
първото
редовно о.с.з.,
в което е
постановен
доклад (л. 528). С
измененията
на ГПК (обн.,
ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в
ал. 3 на чл. 146 се
създаде ново
изречение
второ,
съгласно
което, ако в
изпълнение
на предоставената
от съда
възможност
за становище
и ангажиране
на
доказателства
страните не
направят
доказателствени
искания, те
губят
възможността
да направят
това
по-късно,
освен в
случаите по
чл. 147 ГПК. С това
изменение
нормативно
се закрепи
съществуващото
и преди това
тълкуване на
закона, а и
създадената
вече съдебна
практика
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. №
56/2010г., на IV г.о.;
Решение №
700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о.,
постановени
по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната
преклузия
за
ангажиране
на
доказателства
от страните
по делото не
настъпва
преди края на
първото
съдебно
заседание,
както и, че
същата е
свързана със
служебното
изпълнение
на
задълженията
на съда
касаещи
дадените в
доклада
указания и
разпределяне
на
доказателствената
тежест.
Това
означава, че
комисията би
могла да не представи
каквото и да
е
доказателство,
като
приложение
към иска.
Или
тази преклузия
е настъпила
след доклада
по делото – в
о.с.з. от 18.12.2018г.,
доколкото
няма искане,
свързано с
прието в това
заседание
доказателство
(например: Р. № 298
от 21.10.2011г. на ВКС,
ІІІ г.о., по гр.д.
№ 1663/2010г.).
Тогава
не е поискано
каквото и да
е, свързано с
л.а. марка
„Мерцедес“.
Ако вноските
са плащани от
3-то лице, то би
следвало да е
известно на
ответника. В
тази връзка
няма как да
се приеме, че
има
нововъзникнало
и/или новоузнато
обстоятелство.
Изложеното
се отнася до
всичко,
поискано от
ответника в
о.с.з. от 22.10.2019г. (л. 1040-1).
Всички
документи, за
които е
поискано да
се приемат, е
могло да се стори
своевременно
– още в
първото о.с.з.
Изложеното
се отнася и
до о.с.з. от 27.10.2020г.
(л. 1162).
-
когато
страната
заяви, че
оспорва
документа,
следва да
бъде
поканена да
уточни конкретния
предмет на
оспорването,
тъй като оспорване
изобщо няма -
Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. №
4248/2007г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 191 от
14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г.,
ВКС, II т.о. В
случая (л. 539) е
направено
именно
„принципно
оспорване“,
без да се
сочи какво
точно е
проблемно в
документацията,
а този подход
е недопустим
– арг. от
чл. 3 от ГПК.
Същото
се отнася и
до банковата
документация,
доколкото
страна по
договорите е
самият
ответник (л. 539 –
долу). Арг.
в тази насока
са и
заключенията
на ССчЕ.
- ако
нещо не е
предмет на
претенцията
за отнемане,
то
увеличението
на цената му,
представлява
изменение на
иска относно
основанието,
което е
недопустимо,
ако се изменя
и петитума.
Изменението
на
основанието
се допуска само,
ако съдът
приеме, че с
оглед
защитата на ответника
съдът
прецени това
е уместно. Ако
се стигне до
подобен
извод, се
постановява
изричен акт (Решение
№ 1 от 27.03.2012г. по
гр.д. № 1106/2010г., г.к., ІV
г.о. на ВКС).
Искът
е пълен, а не
частичен, и
винаги е бил
такъв.
Отделен е
въпросът
дали подобен
административен
орган би имал
оперативната
самостоятелност
на предяви
частичен иск
(изложеното е
във връзка
със
странната
мотивация на
молбата по
чл. 233 от ГПК).
-
в две решения
на СГС, Решение
№ 7172 от 26.10.2017г. на
СГС по гр. д. №
9438/2016г. и Решение
№ 2243 от 27.03.2019г. на
СГС по гр. д. №
1503/2017г., сумите, постановени
в полза на
ищеца са
относително
високи, но те
включват разноски
за вещи лица,
а не юрисконсултско
възнаграждение,
определено
по наредбата за
адвокатските
възнаграждения,
която освен
това, е и
фактически
отменена (РЕШЕНИЕ
НА СЪДА /пети състав/ от 28 юли
2016г.,
по дело C‑57/15 и : РЕШЕНИЕ
НА СЪДА /втори
състав/ 25
януари 2024
година по
дело C 438/).
Нормата
на чл. 159 от
Закона за
отнемане на
незаконно
придобитото
имущество
препраща към
ГПК. Тя, както
и нормата
относно
разноските
не сочат
изключение –
чл. 157 (където законът
не различава,
не бива и ние
да различаваме
– ubi lex non distinguit, nec nos distinguere
debemus).
по
разноските:
На
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, на
ответника се
дължат
разноски – 11 897,45 лева.
Комисията
дължи и
държавна
такса (чл. 77 от ГПК, във вр. с
чл. 157, ал. 2 от
Закона за
отнемане на
незаконно
придобитото
имущество и
Определение
№ 2833 от 4.10.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. №
3948/2023 г., III г. о., ГК,
докладчик
съдията
Драгомир Драгнев),
съобразно
увеличения
размер на иска
- 206 989,59
лева Х 4 % = 8 279,58
лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.О.Н.П.И.,
БУЛСТАТ ****,
чрез
председателя
П. Г.Д., ЕГН **********,***,
срещу М.М.Т., ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, съд.адр.: гр.
София, пл. ****,
чрез адв. Г.,
****и Ч., иск с
пр.осн. чл.
153, ал. 5 и ал.
2 на § 5 от ЗОНПИ, да се
отнемане на имущество
на стойност
на стойност 149
013 (сто
четиридесет
и девет
хиляди и
тринадесет)
лева, както
следва:
-
сумата в
размер на 123 528
лева,
представляваща
пазарната
стойност на
отчужденият
недвижим
имот, а имено
апартамент №
6, на 2 жилищен
етаж, във
вход 1 на
жилищна
сграда
находяща се в
гр. София, ул. „*****;
-
сумата в
размер на 5 000
лева,
представляваща
стойността
на
отчуждения
лек
автомобил, марка
„ФИАТ“, модел
„Пунто“,
държавен рег.
№ СА ****ТН, рама №
ZFA19900000042580, двигател
№ 4780146, с дата на
първа регистрация
– 04.01.2006 г., цвят
„черен“;
-
сумата в
размер на 14 765
лева,
представляваща
стойността
на
отчуждения
лек
автомобил, марка
„Ауди“, модел „А6
3.0 ТДИ“,
държавен рег.
№ СА ****ТТ, рама №
WAUZZZ4F25N096110, двигател
№ BMK043450, с дата на
първа регистрация
- 01.03.2005 г., цвят „син
металик“.
- сумата в
размер на 5 720
лева, иззета
от проверяваното
лице с
протокол за
претърсване
и изземване
от 04.05.2015г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, К.О.Н.П.И., БУЛСТАТ ****,
чрез
председателя
П. Г.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на
М.М.Т., ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, съд.адр.: гр.
София, пл. ****,
чрез адв. Г.,
****и Ч., сумата
от 11 897,45 (единадесет
хиляди
осемстотин
деветдесет и
седем лева и
четиридесет
и пет
стотинки) лева,
сторени
деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, К.О.Н.П.И.,
БУЛСТАТ ****,
чрез
председателя
П. Г.Д., ЕГН **********,***,,
да заплати на
Софийски
градски съд,
сумата от 8 279,58
(осем хиляди
двеста
седемдесет и
девет лева и
петдесет и
осем
стотинки)
лева,
дължима
държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: