№ 1860
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110115180 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че КР. СТ. АТ., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, гр. Варна, сумите както следва: сумата от 3489,96 лева за ползвани В и К
услуги за периода от 08.09.2018 г. до 02.08.2021 г., по партида с абонатен номер 1115394;
сумата от 468,35 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.09.2018 г. до
12.08.2021 г. върху главниците от 3489,96 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4507/27.08.2021г. по ч.гр.д. №
11986/2021г. по описа на ВРС, 46 състав, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 101. Позовава се, че на абоната е начислена сумата
от 3489,96 лева - за В и К услуги за периода от 08.09.2018 г. до 02.08.2021 г. Служебното
начисление е извършено на осн. чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 на МРРБ, поради липсва на
измервателен уред за отчитане на потреблението. Поради неиздължаване на падежа,
операторът е начислил и лихва за забава в размер на 468,35 лева. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 11986/2021г. по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата
претенция така, както е била заявена.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва. Оспорва наличието на облигационна връзка за процесния обект, въз основа на
което да са му предоставени В и К услуги. Възразява, че в имотът не пребивават петима
обитатели. Твърди, че не са спазени правилата за отчитане на потреблението. Оспорва
твърдяното количество потребени В и К услуги. В тази връзка оспорва представената
справка за недобора. Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
1
становищата си по спора. Претендират разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения за липса
потребителско качество, както и оспорване наличието на елементите от фактическия състав,
пораждащ основанието за начисляване на ВиК услуги по корекционна процедура, в
хипотезата на липса на метрологично годно средство за търговско измерване. По спорните
въпроси настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица,
като конкретно относимо към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или
ползвател на имота.
Видно от справка по партида на лицето КР. СТ. АТ. за вписванията, отбелязванията и
заличаванията в Служба по вписвания, гр. Варна/л. 57 и сл/ ответникът през 2009 година е
придобил посредством покупко-продажба жилищна сграда, представляваща ПИ с
идентификатор 10135.52.280, находяща се в гр.Варна, ул.”Цар Иван Страцимир” 101,
съвпадащ с обект на потребление. Не са налице данни ответникът след придобиването да се
е разпоредил с имота или по друг начин е загубила титулярството на правото, поради което
единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота. Като собственик на
имота ответната страна има качеството на потребител по договор за доставка ВиК услуги.
Дори страната да не е едноличен собственик на имота на потребление, то той не оспорва в
уточняваща молба от 23.02.2022г. че ползва имота. Следователно ответникът има
качеството и на ползвател на имота по смисъла на чл. 2 от ОУ. Възражение за липса на
потребителско качество се явява неоснователно.
Като основание да извърши служебно начисляване на ВиК потребление ищецът се
позовава на липса на измервателн уред за отчитане на адреса на потребление.
Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.1 от приложимите ОУ ВиК операторът монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения. Съгл. чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи / идентична на чл. 20, ал. 1 от
ОУ/ операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба за сметка на потребителите. В случай на повреда в индивидуалните водомери на
потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на
холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява
достъп до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално
отчитане и пломбиране на холендъра (чл. 33, ал. 2 от Наредбата). През периода на повредата
на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието количествата
изразходвана вода, с изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, се
определят по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ. При неизпълнение на предписанието и след
изтичане на срока на предписанието количеството изразходвана вода се определя по реда на
чл. 25,а л. 8 и ал. 10 от ОУ.
2
В практиката се приема, че целта на уредбата е да се балансират интересите на
потребителя, който има задължение да поддържа своята вътрешна водопроводна мрежа с
изправен индивидуален водомер за да заплаща само реално консумираното потребление, без
да носи риск от разпределяне на задълженията според методиката, прилагана за обекти без
индивидуални водомери, съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите
на изправните уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Уредбата допуска
потреблението да се остойностява за срока на предписанието според показания на монтиран
оборотен водомер, а след пропускането на този срок, доставените количества се определят
по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ.
В случая ответникът не е оспорил обстоятелството, че процесното средство за
търговско измерване е било неизправно. Допълнително от заключението на изслушаната по
делото експертиза, неоспорена от страните, става ясно, че водомерът е повреден от
01.10.1998г. В действителност уведомлението от 14.11.2017г., с което операторът
констатира повредата не връчено на абоната, каквито са изискванията на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. Този пропуск обаче следва да се преценява от гледна точка на смисъла на
изискването за уведомяване. Както се посочи по-горе целта на уведомяването е
потребителят да узнае за неизправността и да подмени неизправия водомер. В случая,
предвид дългия период на неизправност, а именно от 1998 г., като единствено възможен се
налага извода, че абонатът не е предприел никаква разумна и дължима грижа за
обезпечаване на редовния отчет, съответно че е е могъл да не знае за неизправността. На
следващо място от представените общо четири броя протоколи за неосигуряване на достъп
от 04.11.2019г., 03.05.2019г., 12.10.2021г., 01.10.2020г. може да се направи извод, че
служители на ищцовия оператор не са имали достъп до обекта на потребление в
продължителен времеви период, от което следва, че ищцовото дружество е поставено в
невъзможност да извърши уведомяването.
Ето защо и предвид липсата на насрещно твърдение на ответника, съответно на
ангажирани доказателства, че водомерът е бил подложен на проверка, респективно че е бил
метрологично годен през процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните
предпоставки за служебно начисляване на потребление по реда на чл. 25,ал. 8 и ал. 10 от
ОУ.
В заключение съдът приема, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г., и чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ,
съответно, че ищцовото дружество е разполагало с правото да начислява потребление през
процесния период по не по-малко от 5 м³ вода месечно за всеки обитател.
Ответникът е оспорил имотът да е обитаван от пет лица за периода, каквито са
твърденията на ищеца.
С оглед установяване на броя на обитателите в обекта на потребление по делото е
представен изготвен от служба ЕСГРАОН при Община Варна списък на лицата с постоянен
адрес гр.Варна, ул.“Цар Иван Страцимир“ 101, в който фигурират общо 28 лица и списък на
лицата с настоящ адрес гр.Варна, ул.“Цар Иван Страцимир“ 101, в който фигурират общо 22
лица. Видно от писмо рег. №АУ129397 ВН _003ВН от Община Варна (л. 105 от делото) само
три от лицата в списъците имат промяна в постоянен и/или настоящ адрес, а едно лице е
починало. В приложените по делото карнетни листи, носещи подписа на представител на
абоната също е отразено че адресът се обитава от 5 човека към 18.12.2017г. Тези данни в
своята съвкупност дават на съда основание да приеме, че обектът на потребление е бил
обитаван от поне пет лица за процесния период.
Задължението за деклариране на постоянен адрес е законово закрепено в
разпоредбата на чл. 90 от ЗГР, съответно лицата са длъжни да декларират и промяна в тези
обстоятелства. В случай, че броят на действително живущите на адрес се различава от този
на адресно регистрираните лица, потребителят е разполагал с възможност да декларира пред
3
оператора броя на обитателите или дори да поиска с нарочно писмено заявление
прекъсването или преустановяването на ВиК услуги по реда на чл. 41 от ОУ, в случай че не
обитава адреса. След като потребителят не е използвал тези възможности, същият не може
да се позовава на собствената си неизправност, за да отрече отговорността си.
Относно конкретния размер на задължението съдът съобразява заключението на
допусната ССчЕ/ т. 3./, от което е видно, че стойността на ВиК услугите за процесния
период при спазване на методиката по чл. 39, ал.5 т. 1 вр, ал. 6 от Наредба 4 за петима
обитатели е в размер на 7221.52 лева. Исковата претенция, заявена в по-малък размер се
явява основателна при тези данни.
Съгл. чл. 33, ал. 2 вр. 1 от ОУ потребителя дължи и мораторна лихва след падежа / 30
дни от датата на фактурирането/. При съобразяване на ССчЕ съдът приема, че и тази
претенция следва да се уважи в цялост.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца деловодни разноски и ю.к.възнаграждение за заповедното производство в
размер на 129.16 лева.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
исковото производство размер на 150 лева, съобразно фактическата и правна сложност на
делото и процесуалната активност на представители. На ищеца се следва и държавна такса
за исковото производство в размер на 110.43 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че КР. СТ. АТ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Цар
Иван Страцимир“ 101 дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 сумите както
следва: сумата от 3489,96 лева за ползвани В и К услуги за периода от 08.09.2018 г. до
02.08.2021 г., по партида с абонатен номер 1115394 след служебното начисление е
извършено на осн. чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 на МРРБ; сумата от 468,35 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 13.09.2018 г. до 12.08.2021 г. върху главницата
от 3489,96 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 4507/27.08.2021г. по ч.гр.д. № 11986/2021г. по описа на ВРС по описа на
ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 17.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КР. СТ. АТ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Цар Иван
Страцимир“ 101 ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 сумата от
129.16 лева, представляваща сторените в заповедното производство съдебно деловодни
разноски и сумата от 260.43 лева – разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4