МОТИВИ
към присъда № 10 / 06.03.2016г. постановена по НОХД № 115/2017г.по описа на
Районен Съд-Свиленград-13.03.2017г.
Против
подсъдимия К. З. В., роден
на ***г. в гр.Златоград, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, безработен,
с ЕГН **********, осъждан е повдигнато обвинение от РП- Свиленград за
извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че
За периода от месец
май 2013г. до месец януари 2017г. включително, в гр.Свиленград, след като бил
осъден с влязло в сила на 08.04.2013г. Решение №97/08.04.2013г. за одобряване
на Споразумение по Гражданско дело №1131/2012г. по описа на Районен съд-
Свиленград, да издържа свой низходящ- сина си Н.К. В., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, a именно четиридесет и пет месечни вноски от по 100 лева за детето Н.К.
В., всички на обща стойност 4500 лева/четири хиляди и петстотин/
- престъпление по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс
Страна Районна прокуратура - Свиленград,
редовно призована, изпраща представител –
прокурор Милена Славова.
Подсъдим К.З.В., редовно
призован, се явява лично и с адв. Б., служебен
защитник от ДП.
Подсъдимият разбира обвинението и
се признава за
виновен. Обяснява не, че не искал да издържа детето си, искал, но нямал
възможност, защото не работел никъде.Не плащал
издръжката, защото бил болен и не можел да си намери препоръчаната по лека
работа. Дори докато живяли заедно имал припадъци.Представя
документ удостоверяващ здравословното му състояние.Обещава , при първа
възможност да работи и започне да плаща издръжката.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. К.З.В. имал сключен граждански брак
със св. С.Л. ***, като по време на съвместното им съжителство се родил синът
им- Н.К. В., роден на ***г.Впоследствие, брака между подс. К.З.В. и св.С.Л.
Б. бил прекратен, като с влязло в сила на 08.04.2013г. Решение № 97/08.04.2013г.
за одобряване на Споразумение по Гражданско дело №1131/2012г. по описа на
Районен съд- Свиленград упражняването на
родителските права върху детето им - Н.К. В., роден на ***г. били предоставени на майката- св. С.Л. Б.,
като бащата- подс. К.З.В. бил осъден да заплаща на своя
низходящ чрез неговата
майка и законна представителка – св. С.Л. Б. месечна
издръжка в размер на 100 лв. за сина си Н.К. В., до настъпването на
законни причини за прекратяване на плащането или за изменението `и като това
задължение за подс.В. реално възникнало от м.май
2013г.
От
влизане в сила на решението, с което подс.В. е осъден
да плаща месечна издръжка за сина си Н.К.
В., в размер на по 100 лева месечно, същият
не бил платил месечната издръжка на детето си за нито един месец. Така реално подс.
В. за периода от месец май 2013г до месец януари 2017г. включително, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
45 месечни вноски. Предвид последното дължимата сума от невнесените месечни
вноски възлиза на обща стойност от 4500
лева.
При така изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с
действията си подс. К.З.В. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, за което му било предявено
обвинение в хода на досъдебното производство.
От обективна страна за периода от месец
май 2013г. до месец януари 2017г. включително, в гр.Свиленград, след като бил
осъден с влязло в сила на 08.04.2013г. Решение №97/08.04.2013г. за одобряване
на Споразумение по Гражданско дело №1131/2012г. по описа на Районен съд-
Свиленград, да издържа свой низходящ- сина си Н.К. В., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно четиридесет и пет месечни вноски от по 100 лева за детето Н.К.
В., всички на обща стойност 4500 лева.
От субективна страна подс.
В. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.
11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и искал тяхното настъпване.
Подс. В.
дава обяснения по делото и по същество
признава за извършеното престъплението, в което е обвинен и обяснява, че
нямал финансова възможност да плаща дължимата издръжка,както и обстоятелствата обусловили това поведение.
Подс. В. е
имал ясното съзнание, че върши престъпление. Знаел е добре, че дължи ежемесечна
издръжка на детето си, в размера определен от съда, с който е добре запознат,
но въпреки това не е изпълнил задължението си, да изплати дължимите месечни
вноски.
Фактическата обстановка по
обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели; от ДСМПИС;
характеристика; справка за съдимост; препис
от съдебно решение влязло в сила на 08.04.2013г. Решение
№97/08.04.2013г. за одобряване на Споразумение по Гражданско дело №1131/2012г.
по описа на Районен съд- Свиленград.
Подс. К.З.В., роден на ***г. в гр.Златоград, българин,
български гражданин, с постоянен адрес ***,
неженен, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, осъждан.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъде посочено,
големия брой неплатени месечни издръжки, обремененото съдебно минало .
Смекчаващи отговорността обстоятелства –следва да бъде посочено ,
че такива в хода на досъдебното производство не са събрани с изключение на
здравословното му състояние .
Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление
се доказват по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото
доказателства.Подсъдимият безспорно е съзнавал, че е задължен въз основа
на влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на детето, тъй като лично и в
присъствието на пълномощника си е подписал спогодбата, одобрена впоследствие от
съответния граждански съд, и въпреки това не е изпълнил задължението си.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за установена от показанията на разпитаната свидетелка, и от обясненията
на самият подсъдим, които доказателства като цяло са еднопосочни относно
основният за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги
кредитира.
Съдът прие, че безспорно се
установи извършването на престъплението –и участието на подсъдимия в него- като
извършител
Подсъдимият е имал ясното съзнание,
че върши престъпление. Знаел е добре, че дължи ежемесечна издръжка на децата
си, в размера определен от съда, с който е добре запознат, но въпреки това не е
изпълнил задължението си, да изплати дължимите месечни вноски.
Доказана е осъществена престъпна
деятелност описваща признаците от състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК
изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е
осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане
ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите, при
условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като
задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство.
Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно
едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката
на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено.Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Налице е трайна и непротиворечивата
практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС
по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М., съобразно
което за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и
възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки,
разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава
другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата.
Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали
обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от
наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му,
независимо от възможностите на бившите съпрузи. В това отношение българското
законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да
изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне
на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на
свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото
чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции не са реализирани в продължение на целия
период, през който не е плащал дължимата на детето си издръжка.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна
страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви
параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде
извършено при единствено възможната форма на вината - пряк умисъл. В
интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в
неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавал е
техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените
отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
Липсата на доходи у подсъдимия, които да са получени от него по
легитимен, трудов път не го освобождава от задължението както да полага грижи
за своето дете, така и да плаща дължимата се за него издръжка по силата на
влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимия е длъжен да изпълнява именно защото
е родител на своето дете. Горе изложените съображения дават отговор ,защо съдът призна подсъдимия
за виновен и наложи именно наказание
„Пробация”, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от
свобода.Именно това наказание ще даде
възможност на подсъдимия да реализира
изрично проявената готовност да намери
работа и да изпълнява задълженията си произтичащи от влязъл в сила съдебен акт.
Макар и осъждан с недобри характеристични данни и със сравнително висока степен на обществена
опасност , настоящия състав намира , че целите на наказанието –да се
поправи и в крайна сметка да намери
начин за издръжка на децата си ще бъдат
изпълнени при така наложеното по вид и параметри наказание.Наказанието не е само възмездие , но при този вид дела с най голяма сериозност стои въпросът , че
преди всичко то е и средство за постигане на определени цели.Възможното друго приложимо наказание , на този етап от
съдебното минало , може само да отдалечи изпълнението на целите или да предизвика възпиращо въздействие.Пробацията е комплексна наказателна мярка,
която включва мерки за надзор и подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира
към нормален живот и разумно поведение в обществото. Пробацията може да се
разглежда и като “правоограничение”, което е наложено
на осъдения от съдебния орган и при неспазване на неговите разпореждания и на
модел, който трябва да следва, зададен му предварително, пробационното
наказание може да бъде заменено във всеки един момент с друго по тежко и
неблагоприятно за осъдения. По този начин заплахата от налаганото на по-тежката
наказателна репресия, стимулира извършителите да се придържат към пробационния режим .
По своята същност пробацията представлява
налагане на строги мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да
бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от
обществото. Като безпричинното неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до задължителното налагане на
наказанието "лишаване от свобода". Предназначението на пробацията е
да служи като алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а не
като допълнение към него.
Изнесените характеристики на
наказанието «пробация« сочат за ролята която може да изпълни с оглед постигане на специалната и генерална
превенция на самото наказание.
Така мотивиран съдът осъди подсъдимия на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез
следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две /
години с периодичност 3 /три / пъти
седмично ;
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /две / години ;
3. безвъзмезден труд в полза на
обществото – по 200 /двеста / часа
годишно в рамките на две поредни години .
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
